Списание „Прозорец”1



Дата30.07.2018
Размер78.7 Kb.

© Списание „Прозорец”1/10



Изцелението на страха

Лъчезар Манчев


...В света имате скръб, ала не бойте се! Аз победих света!

По Йоан 16:33
През една бурна нощ група млади рибари плават с лодка по бушуващите води на Галилейското езеро. Те се борят, те искат, те трябва да стигнат до съседния бряг, защото бурята застрашително се надига. Всяка вълна обсипва вече прогизналите и изморени тела на гребците с ледени стрели от водни пръски, а те са безсилни да се предпазят, защото трябва да гребат, да гребат към спасителния бряг...

Да, вече познахте тази история. Тя е описана в Евангелието от Марк 6:45-51.

Нека заедно да размислим над това, което се случва в онази студена и бурна нощ. Рибарите искат да прекосят бързо езерото, за да стигнат до сигурния бряг на родното си пристанище Витсаида. Те бягат от бурята, но бягат и от хората. Видели са тълпите, които в религиозен екстаз от чудото на кошовете, пълни с хляб и риба, като умопомрачени се нахвърлят върху техния Водач и в този налудничав екстаз заплашват да Го прегазят и задушат заедно с учениците Му, които вървят с Него.

Страх, страх изпълва въздуха и душите на хората в онази нощ на Галилейското езеро.


Страхът е чувство, което трудно може да се дефинира, но което всеки човек много добре познава.

Българският тълковен речник обяснява страха така:



Страх - уплаха, малодушие, нерешителност, слабодушие, боязън, боязливост, трепет, наплашеност, заплаха, опасение, ужас.

Ако искаме да обобщим, можем да кажем: страхът е чувство на безсилие, безпомощност, изоставеност, загуба на ценности и сигурност. Страхът винаги е свързан с чувство за самота и липса на нещо много важно и ценно.


Страхът е многообразен.

Той се простира от всекидневните ни грижи за живота на земята до мислите за онова, което е зад хоризонта на нашия поглед и фантазия. Човекът живее в страх за днес и за вечността.


Страхът има глобални основания в нашия живот.

Когато разлиствам страниците със световни новини, от тях ме залива информация за страшните събития от днешния ден – стотици хиляди хора остават без работа и без хляб, вода залива и унищожава посеви и плодородна земя в България, Турция, Гърция. В Хаити за един миг загинаха или бяха осакатени над 200 000 души. Толкова бяха жителите на Варна, когато бях дете.

Това е глобалният страх - моят и на хората. Това е страхът за живота от днес и страхът от утре.
Страхът има място в нашия интимен и личен живот.

Ние се страхуваме да не бъдем уволнени от работа, защото познаваме онова изгарящо чувство, което крещи в живота ни: „Ти вече си непотребен, неудачник.”

Страхуваме се от развод в семейството си, защото знаем колко ужасно болезнен е оня глас, който говори тогава:

„Ти вече си нежелан и ненужен.”

Страхуваме се да не се разболеем от тежка болест. Знаем от опит, че болният не е гледка, която хората обичат.

Всички се страхуваме от смъртта. Всеки от нас потръпва при мисълта за нея, защото знае онази страшна картина, когато заравят в земята мъртвия човек и го оставят там напълно сам, сред тъмнината и червеите.



Страхът ни предизвиква да бягаме от него.

Съвременните хора са устремени към трупане на пари и материални ценности, към създаване на икономическа, социална или политическа структура и власт около себе си. По този път те са готови на всичко, дори да пролеят потоци от сълзи и реки от кръв. Онези, които не могат да участват в разделянето на едрите късове материална благодат и сигурност в този свят, прибягват към други методи. Чрез раболепие, подлизурство, лицемерие и интриги се стремят да се изкачат по-високо на палубата на потъващия в страх кораб на отчаянието.

В своят страх от неизвестното хората се насочват и към действия и практики, които да им предскажат и открият идващите събития.Те се обръщат към лъжепророци, лъжелечители, гадатели, магьосници - все хора, които търгуват със стоката „страх”. Лъжливото знание за бъдещето им дава временно, понякога главозамайващо спокойствие от страха, събуждането от което води до още по-голям страх и още по-голямо отчаяние. Бягството от страха струва скъпо, много скъпо.
Страхът и науката

Съвременната наука се опитва да проучи причините и механизма на страха. В стремежа си да се преборят с болестите и смъртта, учените се намесват в равновесието на сътворената природа. Те създават синтетични вируси, бактерии и микроорганизми, които бързо се превръщат в причинители на епидемии и пандемии, водят до нови, по-опасни болести и още повече смърт. За да се изследват причините за природните явления, се изразходват космически суми пари и се търсят отговори на въпросите кога ще бъде следващото земетресение, следващото цунами. Но има ли смисъл всичко това? Кой можеше да опише предварително обхвата на земетръсната вълна в Индонезия? Кой можеше да измери предварително силата на земетресението в Хаити?

Така, в търсене на средства да избегне или да намали страха човекът днес предприема стъпки, които само увеличават неговия страх.

Ако спрем дотук, възниква основателният въпрос: „Защо изобщо съм жив в този свят? Къде отивам? Кой може да ми даде сигурност и опора, смисъл в този живот?”

Нека се върнем на нашата история. На фона на смразяващия страх в ранните часове, преди изгрева там започва една чудна развръзка - учениците Му повярват и тръгват. Защо ли? Те са разбрали в сърцата си:

„Иисус има думи на вечен живот. Делата, които Той върши, може да върши само някой, който е дошъл от Бога!”

Сега обаче на фона на ужасното бедствие, което идва към тях, в сърцата им има съмнение: „Ще издържим ли, ще успеем ли да доплаваме до спасителния бряг?”

Но..


...те не са сами...

В текста четем: „И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата...”

Иисус Христос вижда това, което се случва в лодката. Много години преди тази история един друг човек, който вярва в Бога с цялото си сърце, възкликва: „И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мен” (Пс. 23:4).

Иисус вижда и знае за мъките на Своите ученици в езерото, над които е надвиснала смъртта. Той предприема стъпка...


Бог винаги се намесва навреме, най-късно... навреме.

Когато Иисус Христос вижда, че силите им ги напускат, Той се намесва:

„...защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото...” (Марк 6:48).

Чувате ли?

...Дойде при тях...”

Никой, никой не е толкова малък и без стойност пред Иисус, че да не може да очаква Неговата помощ и закрила.

Но как става това? Как Иисус идва при учениците Си?

Иисус вървеше по езерото.

Там, в Галилейското езеро мастиленочерната, леденостудената, бушуващата и страшна вода е под краката на Иисус Христос. За Него водата, която дави теб и мен, е достатъчно твърда. Иисус Христос все още върви над всички води в живота ти, за да те хване за ръка и да ти каже: „Стани и тръгни след Мен.”

Но тук има и нещо странно. Иисус Христос „щеше да ги отмине...” (ст. 48). Не се ли обезсмисля така всичко - усилията, рискът, действията на Иисус? Причината за това действие е друга. Иисус очаква от учениците онова, за което Библията много често разказва: „И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори” (Лука 11:9-10).

Така и става – те „извикаха”. Този вик е вик на последна надежда пред страха. Те като че ли казват: „Ела, Иисусе, аз не мога повече да се боря с бурята!”

Извикай за помощ! Не се дави в твоя страх! Иисус Христос е близо. Той върви над водата, която вече дави гърлото ти!
Иисус Христос е готов да чуе твоя вик!

Първото, което се случва след това, е: „Той веднага им проговори.” И би могъл да започне така: „Защо не гребахте по-силно? Защо не Ме извикахте по-рано?” Нищо подобно.

Иисус Христос се обръща към тях с насърчение:

Дерзайте! Аз съм, не бойте се!”

Рибарите от Галилея чуват от устата Му едно уверение, дадено много по-рано на друг Божи мъж, който иска да знае името на Бога:

„Бог отвърна на Мойсей: „Аз съм Онзи, Който съм.” Каза още: „Така ще кажеш на израилтяните: ”Онзи, Който съм, ме изпрати при вас” (Изх. 3:14).

Бог, самият „Аз съм”, идва на помощ на нещастните мъже в Галилейското езеро.

Той влезе при тях в ладията.”

Представяте ли си този миг?

Нищо не се е променило. Бурята бушува неотслабващо, лодката се блъска и се люлее от вълните, водните пръски обливат хората, но... те вече НЕ СА сами.

Да, може би сега си мислиш: „Хубаво е това, за което чета. Дава надежда, но... това не променя нещата. Дори нахранен и благословен, все пак някога ще умра!”

Не, не е така, приятелю!

Не забравяй, че има още един ден, за който Библията разказва. Тогава няколко разплакани, разтревожени жени вървят към един гроб в северозападния край на Йерусалим. В един миг пред тях блясва светлина. Те се спират и чуват глас, който им говори:

Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук.



Той възкръсна!” (Лука 24:5-6).

Помниш ли, това е денят на Възкресението! Иисус Христос възкръсва от гроба, Той е жив! От този ден и до вечността влиза в сила Неговото обещание:

Понеже Аз живея, и вие ще живеете” (Йоан 14:19).
Може би сега задаваш въпроса: „Какво ме засяга мен това? Как да намеря пътя към този живот? Как да живея и аз както Иисус Христос, Който е жив?”

Този въпрос не е труден. Просто трябва да помолиш за прошка за мъките и смъртта, които Иисус Христос понася заради теб. Ако направиш това от сърце, душа и съвест, ще се родиш отново. Ново, чисто сърце ще вложи в теб Господ. Бог ще те изпълни, ще те кръсти с нов, постоянен Дух, със Светия Божи Дух. Ако ти желаеш този живот, новия живот, който ще те отведе с Иисус Христос във вечността, искам да те поканя:


Обърни се днес към Иисус и Го помоли с твои думи, приблизително така:

Господи Иисусе, моля Те да ми простиш за моя грях пред Теб. Господи, прости ми за кръста и за гвоздеите. Зная, че си страдал заради мен. Прости ми, Господи Иисусе!



Моля Те, Господи, ела в моя живот, който е пълен със страх, стани Бог и Господар на живота и дните ми. Искам да живея с Теб, Господи. Ела, каня Те, за да ме спасиш и да ми дадеш нов живот, Иисусе!

Моля това в името на Иисус Христос. Амин!”
Помни винаги Онзи, Който знае за теб, Който те чува и никога не се отделя от теб - дори тогава, когато ти си далеч от Него. Помни Иисус Христос, Възкръсналия, Вечния.

На тези, които са взели решение да живеят с Него по волята на Бога, Иисус Христос днес обещава:



Аз съм с вас през всички дни до свършека на времето” (Мат. 28:20).

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница