Списание „Прозорец”1/12 Ролята на бащата и майката в семейството Александър и Ангелина Александрови



Дата11.03.2018
Размер99.05 Kb.
#61929

© Списание „Прозорец”1/12

Ролята на бащата и майката в семейството

Александър и Ангелина Александрови
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее (Притчи 22:6).
Преди няколко месеца бе внесен проектозакон за бъдещия Закон за детето. Ако бъде приет, родителите ще бъдат третирани като хора, които само „полагат грижи” за детето, а умът и ценностите му се формират от държавата. Законът ще изземе в значителна степен правата на родителите, като ги прехвърли на държавата в лицето на социалните служители. Според този закон родителят няма да има право да наказва детето си и ще трябва на всяка цена да се съобразява с неговите прищевки и мнения, неограничавани от нищо. Смущаващото в закона е, че той въвежда всякакви разпоредби, които защитават правата на детето, и пропуска всички норми, свързани с авторитета и ролята на родителите в семейството.

Семейството е институцията, която има най-голяма отговорност за формирането на децата, а държавата трябва да го подкрепя в този процес. Стабилността в семейството означава стабилност на нацията и държавата ни. Семейството гради обществото. Когато семействата се разпадат, и обществото деградира. Новият Закон за детето обаче на практика отхвърля семейството.

Тъж¬на¬та ста¬ти¬с¬ти¬ка днес е, че Бъл¬га¬рия е сред пър¬ви¬те че¬ти¬ри дър¬жа¬ви по раз¬во¬ди в Европейския съюз. Все¬ки вто¬ри брак в стра¬на¬та ни при¬клю¬ч¬ва с раз¬вод до де¬се¬та¬та го¬ди¬на. Най-честата при¬чи¬на за раз¬дя¬ла¬та е „несходст¬во-то” в ха¬рак¬те¬ри¬те. След нея се на¬ре¬ж¬дат ал¬ко¬хо¬лиз¬мът, наркоманията, при¬стра¬с¬те¬ност¬та към ха¬зар¬та, фи¬зи¬че¬с¬ки¬ят и пси¬хи¬че¬с¬ки¬ят тормоз, из¬не¬вя¬ра¬та. Бракът се оказва тесен за изискванията и потребностите на днешните двойки. Отказът на голяма част от тях да сключат брак е израз на бунта им срещу „ограничаващата” дефиниция на семейството, особено ако са израснали в семейства с фалшиви отношения и са усещали, че родителите им са нещастни заедно.

От всичко това най-много страдат децата. Днес от 100 деца на възраст до 16 г. 37 пушат, 77 са в конфликт с родителите си, 60 са възпитавани в разведени семейства, 12 взимат наркотици, 78 са обсебени от високите технологии – компютри, телевизия, айфони... Това означава, че едно дете спада към поне 2,3 от изброените графи.



Новото поколение родители

Днешните родители отхвърлят авторитетите - как искаме да учат децата си на почит и уважение? Ролите на бащата и майката са изродени, деформирани. Все повече се налага схващането, че всички «семейни форми» са еднакво полезни и здравословни за децата. Но какво говорят изследванията на деца, отгледани от самотни родители? При деца, които растат с един родител (най-често самотна майка), вероятността да отпаднат от училище е два пъти по-голяма, а вероятността момичетата да забременеят, докато са непълнолетни, е 250% по-голяма . Вероятността извънбрачните деца да живеят в бедност е пет пъти по-голяма, отколкото при деца, отглеждани в брачна семейна среда. При извънбрачните деца рискът от психиатрични проблеми по време на пубертета е 2-3 пъти по-голяма . Социалните науки дават убедителни доказателства: децата се развиват най-добре, когато се отглеждат в дом със сключили брак майка и баща. Дейвид Поупноу обобщава: „През трите десетилетия, в които работя като социолог, познавам малко други случаи, когато доказателствата са толкова категорични в подкрепа на едната страна: „За децата като цяло семействата с двама родители са за предпочитане пред семействата с един родител.“

Децата се справят по-добре с различните етапи на своето развитие, имат по-здрава полова идентичност, учат по-успешно в училище и имат по-малко емоционални разстройства, когато са отглеждани от родители от двата пола. Това заключение, подкрепено от множество изследвания, потвърждава разликата между половете на родителите в подходите при възпитаването на децата. Мъжете и жените допринасят по различен начин за тяхното здравословно развитие . Такова израстване е практически невъзможно с участието само на мъже или жени . Децата възприемат отношенията между мъжете и жените чрез модела на родителите си. Взаимоотношенията между родителите показват на децата модел за брак – най-значимата връзка, която повечето хора имат през живота си.

Но дори когато семейството днес се състои от сключили брак баща и майка, тяхното всекидневие е подложено на силен стрес. Проблемите в работата, с колеги, шефове, домашните задължения (готвене, чистене, пране, гладене, подреждане) и семейните проблеми (съпругът често е уморен, работи докъсно и няма възможност да помогне, нито дори да чуе как е минал денят вкъщи) ги изтощават напълно. Не им остава време да се разтоварят, да си починат като хората. А освен всичко друго имат едно най-важно задължение – да отгледат и възпитат детето си. С течение на времето обаче усещат, че обръщат по-голямо внимание на всекидневните задължения и все по-малко – на детето.



Ролята на семейството

Идеите за брака и родителството не са човешко изобретение. В Своята безкрайна мъдрост Бог е създал и установил семейството като основна единица при възпроизвеждането и общуването. Затова семейството днес отчаяно се нуждае от Божията помощ. Родителските взаимоотношения с детето трябва да се оформят по модела на Божиите взаимоотношения с човека.

Бъдещето на цивилизацията зависи от това, как ще се справим с настоящата семейна криза. Като родители ние отглеждаме и възпитаваме следващото поколение мъже и жени, които или ще се изградят като почтени и достойни хора, или ще загърбят всичко добро, което са наследили. Затова е важно да пресечем негативното влияние на съвременното общество и да изградим в децата си устойчив характер, самодисциплина, уважение към авторитета, отдаденост на истината, убеденост в нуждата от морал и неотменна обич към Иисус Христос.

Ролята на бащата в семейството

Ролята на бащата е изключително важна за здравословното развитие на децата. Но на практика бащата днес все повече отсъства от живота на семейството. Ето защо липсват дисциплина и надзор, което е пагубно за правилното формиране на детето като личност.

Повечето деца, които идват от семейства без бащи, отговарят на един доста сходен профил: бягат от къщи или училище, взимат наркотици и нерядко стигат до затвора. Според статистиката, когато бащата липсва, е 5 пъти по-вероятно децата да прибягнат към самоубийство и наркотици и 20 пъти по-вероятно да завършат в затвора. Затова днес затворите са пълни с мъже и жени, които са били изоставени или отхвърлени от бащите си, наранени от човека, който би трябвало да ги обича най-много.

Божият категоричен план за мъжа е в семейството той да бъде водач, който да обича, да служи и да се грижи, подобно на Христос.

Основните качества на бащата, които Бог иска да формира в днешните мъже, виждаме в самия Бог. Затова Христос казва мъжете да обичат жените и децата си като Него! Бог е примерът за баща! Той не само иска да има взаимоотношения Баща-дете с всеки от нас, а и показва на практика какъв е добрият баща.

Бог е нежен Баща, Който ни кани да се обръщаме към него с думата „Авва - Татко (Римл. 8:15; Гал. 4:6). Той е Баща, Който изслушва и ни учи да се приближаваме смело към Него с думите: „Отче наш, Който си на небесата" (Мат. 6:9). Той е любещ Баща, Който сам благоволява да прояви Своята бащина любов в кръщението на Сина Си Иисус, като казва: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17). Той е Баща, Който дарява блага на децата Си (Мат. 7:11). Той е Баща на всички (Еф. 4:6), изворът на всичко добро, нравствено и достойно за подражание.

Но Бог Отец е не само несравнимият пример за добър Баща, Той е и незаменим Помощник, за да стане бащата този, който копнее да бъде. Общуването с бащата в семейството не е просто подражание, това е съвместна работа. Не става въпрос за нов набор от правила как да бъдеш добър баща - има много книги, които просто прибавят нови и нови качества. Взаимоотношенията с Бога ни учат на много неща и ако ги приложим към ролята си на баща, те могат да променят нас, децата ни, семейството ни и нашето бъдеще.Здравите взаимоотношения с бащата подготвят децата да живеят здравословен, щастлив и благочестив живот. Увереността, сигурността и удовлетворението, които произтичат от връзката им с техните родители, ги правят по-силни срещу капаните и изкушенията, когато са в училище или с приятели.Най-важното за бащите е да се посветят на небесния Отец и да подражават на Него, тогава взаимоотношенията с децата им ще имат здрава основа. Ето защо си струва да отделяме много сили за това. От друга страна, всяка минута, прекарана с нашите деца, е най-добрата инвестиция за бъдещето.

Като Божи служител съм виждал раните и опустошението, които липсата на посветен баща носи в живота на детето. За съжаление мнозина днес следват същия модел на безотговорност като бащите си. Един добър баща обича децата си и се стреми да спечели сърцата им. Той ги защитава, дисциплинира и ги води към Бога. Показва им как да бъдат почтени, да се отнасят към хората с уважение, прави ги отговорни мъже и жени, които ценят най-вече нещата с вечна стойност. Добрият баща е отговорен пред Бога за водещата позиция, която му е дадена! Той не си позволява да спи, за да се събуди едни ден и да осъзнае, че не работата му, нито хобитата му имат вечна стойност, а - душите на неговите деца.



Ролята на майката в семейството

Една майка и съпруга трябва да бъде приветлива. Мъжът и децата й не бива да страдат заради нейното лошо настроение или неспособността й да се организира. Основната роля на жената майка в семейството е „да обича мъжа и децата си” (Тит 2:4-5). Това е най-важната отговорност.

Задачата й като майка е заедно със съпруга си да изградят техните деца като достойни за подражание и уважение личности. Целта, която ние си поставихме, когато се родиха трите ни деца, бе да вземем суровия материал, с който децата ни се появяват на тази земя, и постепенно да ги моделираме като зрели, отговорни и богобоязливи хора. Това е един 20-годишен процес, в който имаше напредък, спънки, успехи и провали. Отглеждането и възпитанието на децата, които са ни поверени за един кратък миг, е по-важно от всяко друго задължение на родителите. Ако, докато децата са малки, живеем с убеждението, че те са първостепенното нещо за нас, когато пораснат, ще бъдем хилядократно възнаградени. Това е едно от най-богатите преживявания в живота – да наблюдаваме развитието на децата ни от бебета, които постепенно се превръщат в зрели възрастни хора.

Атмосферата и климатът, които жената създава като съпруга и майка, са изключително значими за правилното формиране на децата й. Едно дете расте сигурно и спокойно, когато усеща, че всичко в семейството му е наред, че мама и татко се обичат, подкрепят се и си помагат. Децата се нуждаят да видят, че родителите им са посветени един на друг като съпрузи. Стабилността на нашите брачни взаимоотношения е истинският източник на сигурност за децата ни.



Личният пример

Детето е уникално огледално повторение на нашите собствени навици, както и на взаимоотношенията вкъщи. Това, което то вижда у дома, формира неговия собствен възглед за живота. Не е работа на детската градина, училището, социалните служби, държавата да създават светоглед у детето – това е наша собствена отговорност! Можем да бъдем напълно сигурни, че то ще възпроизведе всичко, което е видяло от нас като родители.

За да израсне едно дете с добро възпитание, силно, борбено, с морални устои, е изключително важен личният пример на семейството. Децата забелязват много бързо дали наистина живеем според това, на което ги учим. Те често възприемат държанието ни много по-ясно и точно, отколкото самите ние го осъзнаваме. Ето защо като родители имаме огромната отговорност да ориентираме живота си така, че да даваме пример за подражание на нашите деца. В такъв смисъл днес много хора имат деца, но не искат да бъдат родители. Нашето общество ги е убедило, че е по-важно да си осигурят спокойствие и удобство, отколкото да се затрудняват с проблемите на възпитанието.

Как да възпитаваме правилно?

Възпитанието означава дисциплина. Дисциплината е насочена към определено поведение на детето, докато наказанието е насочено към неговата личност.

От нас като родители се очаква да учим децата си на самодисциплина и отговорно поведение. Те се развиват най-добре в атмосфера на искрена любов, изградена върху разумно, последователно възпитание. Когато е приложена правилно, любещата дисциплина е много полезна! Тя поражда привързаност и взаимно уважение между родителя и детето. Дава възможност на бащата и майката да изградят у децата си правилна представа за Бога. Любещата дисциплина насърчава детето да уважава другите и да живее като отговорен гражданин.

Каква е цената, за да постигнем всичко това? Изисква се смелост, последователност, убеденост, усърдие и ентусиазирани усилия. Човек трябва да има смелост да възпитава в атмосфера на абсолютна любов. При възпитанието е важно да спечелим и опазим уважението на децата си. Изкуството да бъдеш добър родител се изразява в умението да тълкуваш правилно детското поведение. Детето ще ни каже какво мисли, ако го слушаме внимателно. Непокорното детско поведение винаги съдържа определено послание към нас, което трябва да разчетем. Важно е родителят да бъде на поста си – да обича така, че да установи контрол над детето.

Без съмнение е по лесно да възпитаваш правилно отначало, вместо да оправяш проблемите по-късно. Ако родителят не може да накара едно 5-годишно дете да си прибере играчките, е малко вероятно да упражни повече контрол над него в най-предизвикателния период от живота му – пубертета. Най-подходящото време за обезвреждане на тийнейджърската бомба със закъснител са първите 10 години от живота на детето.

Необходимо е то да почувства нашата любов и строгост едновременно. Те не се изключват взаимно. Днес се справяме по-лесно с проявите на любов и все по трудно показваме строгост.

Как да научим децата си да се покоряват на авторитетите? Като наказваме тяхното непокорство. Важно е да даваме точни указания, което изисква да бъдем последователни в дисциплинирането и да се отнасяме с голямо постоянство към непокорството.

Родителите носят пълната отговорност за възпитанието на децата си (Вт. 6:7; Пс. 78:3-8). Семейството създава най-добрата атмосфера за предаване на божествените нравствени ценности, за изграждане на емоционална стабилност у децата, за тяхното правилно наставляване.

В наше време съществува погрешна практика - родителите да подкупват детето си с материални стимули, за да свърши някаква работа вкъщи, защото са пропуснали да го научат на прилежание и отговорно поведение. Например, ако изхвърли боклука или си подреди стаята, ще получи левче. Не бива да допускаме нашите отношения да се превръщат в търговия. Децата трябва да ни помагат, защото оценяват нашия труд, защото ни обичат и се чувстват част от семейството. Нека не използваме наградите като заместители на авторитета. Най-добрият начин да накараме децата си да правят това, което е правилно, е да прекарваме с тях достатъчно време, преди да са дошли проблемите – да ги учим чрез примера си, да се забавляваме заедно и взаимно да си доставяме радост. Когато тези моменти на близост са налице, децата са много по-малко изкушавани да нахалстват и да изпитват границите. Доста сблъсъци могат да бъдат избегнати, ако изградим приятелство с децата си.

За да оцелеят в този объркан и хаотичен свят, те се нуждаят преди всичко от силни, устойчиви характери, със здрава представа за себе си и самодисциплина. От нас като родители зависи да изградим от тях личности, които познават своите слаби и силни страни, своите призвания и дарби. Добрият родител разбира, обича и дисциплинира децата си. Правилният подход се корени в традициите на християнската ценностна система. Здрави и щастливи деца растат в домове, където родителите са постигнали равновесие между обич и контрол, осъществени единствено в светлината на Библията.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница