Списание „Прозорец”2/09 „Ползите” от феминизма Светлана Вълкова

„Ползите” от феминизма

Ако проследим кога се появяват първите симптоми на болестта, ще стигнем до 60-те години на миналия век - времето на втората вълна на феминизма, насочена към събаряне на авторитета на мъжа в семейството. Дотогава доминира моделът на семейството, основан на християнските ценности. Той е издържал 20 века и се е доказал като добра основа за развитието на обществото.

Разбунтувалите се срещу мъжкия авторитет жени, чието движение е наречено феминизъм са направили много лоша услуга на цялото общество. Интересно е, че те се бунтуват тъкмо срещу системата, която ги е освободила от потисничеството и незачитането от страна на мъжете, поставила ги е в позицията на любима съпруга и уважавана майка. Имам предвид християнското учение и християнската църква. Дали биха посмели да го направят в дохристиянския период, когато наистина са били угнетявани и не са ги ценели като личности? Нека видим как християнството променя положението на жената в семейството.

Жените, приели християнската вяра, имат езически или еврейски произход. Езичниците са елинки, римлянки или представителки на други народи, подчинени от тези култури. Затова ще разгледаме какво е отношението към жената в тези две култури, които стоят в основата на европейската култура, чиито представители сме ние днес.

В Гърция се цени много високо спокойният разсъдък, присъщ на мъжете. Женската емоционалност и душевност, които често се противопоставят на логиката, предизвикват у мъжете отношение като към нисшестоящо същество. Жената се смята за свързващо звено между човека и животните. В Гърция обект на любовта на мъжете често са юноши, педерастията е много разпространено явление.

Бракът между мъжа и жената се възприема като необходим само за продължаване на рода. Жената не избира сама бъдещия си съпруг, баща й решава вместо нея. Понякога тя не познава мъжа си до сватбата. Мъжът се жени, за да има законни деца. За да бъде законна съпруга, жената трябва да е дъщеря на гражданин. Тя се възпитава под закрилата на баща си в гинекея – женската половина на къщата. Когато се омъжи, живее в гинекеята в дома на мъжа си. Има право да излезе оттам само за да отиде на баня, но винаги под надзора на робиня. Тя е отговорна за възпитанието на децата.

Мъжете по правило имат любовници - както мъже, така и жени, - могат да посещават и проститутки. В много градове съществува официална проституция.

Форма между проституцията и брака е съжителството. Съжителките хетери са най-свободните жени в гръцкото общество. Някои от тях са известни, например Аспазия, свързана с атинския политик Перикъл (V в. пр. Хр.). Той се отказва от законната си съпруга, която е от знатен род, и живее с Аспазия в дома си, където кани своите приятели, за да покаже красотата, ума и учеността й.

Държавата се опитва да регулира личния живот на гражданите. В Атина съществуват закони против прелюбодеянието. Мъжът може да убие любовника на жена си и да се разведе с нея, а тя от този момент нататък няма право да участва в обществени събития – празници и жертвоприношения.

Ролята на свободната елинка в обществения живот е много ограничена. Нейният статут зависи от мъжа и роднините й. Тя не може да купува вещи с по-голяма стойност от определената от държавата, няма право да се защитава в съда и не получава наследство. Няма право да прекъсне неуспешния си брак. А мъжът, за да се отърве от жена си, трябва само да обяви пред обществото, че не иска да живее с нея.

В Рим бракът не е „основаване на домашно огнище”, не е оста на живота, както пише Пол Вейн¹, а е едно от задълженията на гражданина, едно от многобройните „родови” решения, които младият човек трябва да вземе. Съпругата е не толкова приятелка, колкото обект на поредния негов избор. Тя би могла да бъде и предмет, който двама господари да си преотстъпват: Катон от Утика дава жена си назаем на един от своите приятели и по-късно се оженва отново за нея, като междувременно се сдобива с огромно наследство. Тиберий Клавдий Нерон отстъпва на бъдещия император Август съпругата си Ливия, бременна с второто им дете. Август се влюбва в нея и се развежда с жена си Скрибония в същия ден, когато тя му ражда дъщеря (Юлия Старша).

И така, жената е един от елементите на домакинството, което включва още синовете, освободените роби, клиентите² и робите.

Бракът е гражданско задължение и наследствено предимство, затова всичко, което изисква тогавашният морал, е да изпълниш определена задача: да имаш деца и да поддържаш домакинството си. Следователно моралът включва два пласта: от една страна, този строг дълг – деца и домакинство, от друга, един незадължителен пласт – да се създаде единение между мъжа и жената. Съпружеската любов е щастлива случайност, тя не е основа на брака.

Християнското учение за семейството коренно променя положението на елинката и римлянката.

Основа на християнското семейство е любовта. В Посланието на ап. Павел към ефесяните се говори конкретно за това: „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея» (5:25). „Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господ, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както Църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже” (ст. 22-24). Апостолът учи жените да се покоряват на мъжете си, а мъжете да обичат жените си до такава степен, че да са готови да умрат за тях, както и Христос е предал Себе Си на смърт за спасението на хората. Любовта на мъжа се изразява в саможертва, а любовта на жената – в покорност. Покорността на жената към съпруга й трябва да бъде също така искрена и пълна, както нейната покорност към Христос. Примерът за покорство е Христос. Той е подчинил Себе Си на волята на Отец: „Иисус им каза: «Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговото дело” (Йоан 4:34); „Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил” (5:30). Иисус Христос е въплътилото се Слово, по същността Си Той е Бог, както и Отец. Но доброволно се е подчинил на Отец, въплътил се е, като станал Спасител на човечеството и е изпълнил по такъв начин Божия план за спасението на хората.

И така, любовта, жертвеността, покорството и наличието на йерархия са в основата на християнското учение за семейството: „Глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог» (І Кор. 11:3). Йерархията в семейството е предвидена от Бога още при сътворяването на първите хора. Адам е сътворен пръв (Бит. 2:7). Ева е създадена за Адам: „Мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа” (І Кор. 11:9). Предназначението й е да бъде помощница на мъжа: „Човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека” (Бит. 2:20). Мъжът и жената са взаимозависими: „Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господ; защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога” (І Кор. 11:11-12). Бог създава първата жена от мъж, но всеки мъж се ражда от жена.

„Според християнството водещата роля на мъжа е не толкова право, колкото задължение - пише Юрий Зенко в книгата си „Основи на християнска антропология и психология”. Тя предполага отговорността на мъжа за жената не само пред хората, но и пред Бога, телесна и духовна грижа за нея по време на целия й земен живот...” Ролята на мъжа може да се уподоби на доминирането на дясната ръка в човешкото тяло: от това, че тя по правило е по-силна, а лявата по-слаба, следва, че дясната работи повече и изпълнява по-трудни задачи. От правилното доминиране съвсем естествено се поражда и сътрудничество: невъзможно е да вършиш всичко с една, дори с по-силната ръка... Изпълнението на всички задачи в семейството е възможно само при пълноценно сътрудничество и постоянно взаимодействие между мъжа и жената.”³

Именно християнството, което се опитват да обвинят в принизяване на жената, става неин защитник в нравствено и духовно отношение. Василий Велики пише: „Жената наравно с мъжа има честта да бъде сътворена по Божи образ. Природата на единия и другия е равна по чест, равни са и техните добродетели, равни са наградите, еднакво е и възмездието.”⁴

Християнството определя достойно място на жената като помощница в общото дело, нейно и на съпруга й, и на майка, която отговаря за християнското възпитание на децата. Освен че променя по този начин положението й в семейството, то постоянно се грижи за нейното обучение. Християнските учители, като се започне от І в. сл. Хр., поставят особен акцент върху семейното възпитание. Първото поколение учители след апостолите, които са наречени Апостолски мъже, отделят много внимание на семейството. Климент Римски (трети епископ в Рим, 92-101 г.) пише в Посланието си към коринтяните за тяхното минало: „Жените наставлявахте, за да вършат всичко с безукорна, честна и чиста съвест, обичайки както трябва мъжете си, и ги учехте, като не нарушавахте правилата на покорност, прилично да се разпореждат в домашните работи и да се държат напълно целомъдрено.”⁵ Поликарп Смирненски, ученикът на ап. Йоан (умрял мъченически през 155 г.), пише в Посланието си към филипяните: „Учете и жените ви да пребъдват в дадената им вяра, любов и чистота, да обичат мъжете си с цялата искреност и всички други еднакво с целомъдрие и децата нека възпитаваме в страха от Бога.”⁶

Именно Църквата укрепва институцията на брака в Европа. Християнството определя културата на Европа, също така и културата на брака. В периоди, когато Църквата изживява кризи и нейното влияние върху институцията на брака отслабва, все пак се запазва традиционното християнско разбиране за брака и отношението към него, тъй като ценностната система на европееца вече е формирана от християнското учение. Разбира се, има несполучливи бракове, има семейства, където жената е потискана, но като цяло европейското общество никога не се връща към дохристиянския модел на брака - нито в гръцкия му вариант, където съпругата е средство за продължаване на рода, нито в римския, където тя е елемент от домакинството. Силното християнско семейство съществува успешно почти двадесет века, докато атеизмът не отслабва Църквата, а оттам и семейството. През ХVІІІ в. възниква движение, което след два века успявава да разруши основите на семейството, като срива авторитета на мъжа в него.

Целта на феминизма (от лат. femina - жена) е равноправие на жените и мъжете във всички сфери на обществото.

Изследователите разграничават три «вълни» в историята на това движение. Първата е от ХІХ и началото на XX в., когато основен въпрос е правото жените да гласуват. Втората вълна започва от 60-те години на ХХ в. и целта е юридическото и социалното равенство на жените и мъжете. Третата вълна е от 90-те години и за разлика от втората не е толкова политизирана. Привържениците на тази философия се смятат за победители, а не за потърпевши. Набляга се повече на личните права и свободи като основа за социалните промени. Почитат се емоции и знания, които по-рано са се смятали несвойствени за жените – те са подтиквани да бъдат зли, агресивни и директни. На преден план излиза женската сексуалност и страстта жената да изразява себе си по всякакви начини.

Феминизмът предизвиква съществени промени в западното общество. Въпреки че като цяло много от неговите принципи са общоприети, някои от тях продължават да пораждат неодобрение. Жените днес са по-свободни да се реализират в социален и политически план, но някои от тях усещат значителен дискомфорт от необходимостта да изпълняват ролята на «супержена», т.е. да балансират между кариерата и грижата за дома. Според критиците на феминизма в западните държави сега всъщност на дискриминация се подлагат мъжете. Робърт Уилсън пише, че нивото на самоубийствата при мъжете в САЩ е четири пъти по-високо, отколкото при жените. Малко повече от половината от всички самоубийци са мъже на възраст между 25 и 65 години⁷.

Доста изследователи обвиняват феминизма за разрушаването на традиционния начин на живот и унищожаването на присъщите на мъжа и жената роли. И на мъжете, и на жените се налага да се приспособяват към сравнително нови ситуации, което често предизвиква у тях объркване и смущение. Женската борба за власт всъщност оставя вакуум, тъй като преди ролята на морален възпитател традиционно се e отреждала за жената. Изследвания показват, че децата се развиват по-хармонично, ако се възпитават в семейство, където има мъжествен баща и женствена майка. За това пише и Ричард Дойл в своя «Мъжки манифест»⁸. Според него семейства с разведени родители, с един родител или с хомосексуални партньори са по-съществена заплаха за развитието на детето от живота му в семейство, където родителите често се карат или и двамата родители са лоши примери за подражание.

Джордж Гилдър и Пат Бюканън смятат, че в тези страни, където феминизмът най-много се е развил, нивото на раждаемостта неизменно спада, а нивото на имиграцията (често от страни, където отношението към феминизма е крайно негативно) е най-високо.

Феминизмът влияе и върху религията. В либералните направления на протестантското християнство жени могат да бъдат членове на духовенството. Те постепенно стават повече или по-малко равни на мъжете чрез достъп до високи постове. Решени са да преизтълкуват Свещеното Писание с цел да намерят доказателства, че Бог допуска жените да изпълняват свещенически функции.

В САЩ т. нар. «либерални» религиозни групи, които се отнасят към феминизма благосклонно, отбелязват снижаване на броя на посетителите в църквата - както новоповярвали, така и израснали в тази религиозна среда.

Християните са част от обществото и възприемат неговите ценности, особено тези, които привидно приличат на християнските. И не забелязват, че в борбата с несправедливостта в обществото преминават границите, установени от Бога. Много важно е да разберем къде самозащитата на жената от мъжката несправедливост преминава в бунт против Бога и да се разграничим от воденето на такава война.

Мъжът и жената имат вродени различия, които влияят на тяхното поведение. В книгата си „Полът от гледна точка на физиологията на мозъка. Различията между мъжа и жената”⁹ Ан Мур пише: „Мъжете и жените са различни. Те си приличат само по това, че са представители на един и същ вид – Хомо сапиенс. Различни са, защото техният мозък е устроен различно. При мъжете и жените мозъкът, главният орган, управляващ физическото и емоционалното състояние на организма, обработва информацията по различен начин, което води до различия във възприятието, в приоритетите и в поведението. За последните двадесет години се наблюдава истински бум на научния интерес към въпроса за различието между двата пола. Лекарите, учените, физиолозите и социолозите, работейки независимо едни от други, са формулирали в тази област цяла поредица от изводи, които очертават доста убедителна картина. И тя може да се определи като картина на ужасяващата асиметрия на половете. Време е да разсеем социалния мит за практически пълната взаимозаменяемост на мъжете и жените, основан на мнението, че всичко у тях е еднакво. Всъщност те нямат нищо еднакво.”