Списание „Прозорец”2/09

Всички познати досега компютърни игри можем да разделим на две основни категории. Първо, т.нар. MMORPG - Massive multiplayer online role playing games, т.е. компютърни ролеви игри, включващи много играчи, които са ново поколение след Computer Role Playing Games – ролеви компютърни игри. За тях е характерно, че участникът играе някаква роля. Създадени са през далечната 1974 г. В мига, в който се появява интернетът, същността на тези игри се променя - вече имаш възможност да играеш не само срещу компютъра, а и срещу друг човек в мрежата. Чували сме за сървъри, които можем да оприличим на град, където много хора живеят, срещат се и играят определена игра обикновено с различни прякори.

Останалите игри ще наречем условно безролеви. Към тази категория спадат всички познати флаш игри. Това са аркадните игри – т.нар. стрелялки и игри от типа на „Super Mario”. При тях играчът не влиза в определена роля. Нещата тук са праволинейни и всичко се развива по определени правила. Известно е как ще протече играта и какъв ще бъде резултатът. Затова е трудно играчът да се пристрасти. Зависимостта от тези игри е временна.

Компютърните ролеви игри обаче позволяват човек да се потопи напълно във виртуалния свят. А безспорно условие за това е той да излезе от реалния свят. Никой не може да остане едновременно и в двата свята или както твърди Христос, да служи едновременно на двама господари: „Защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира” (Мат. 6:24). Но волята на Бога за всеки от нас е да живее в реалния свят. Когато Бог създава човека, казва му да владее и да обработва земята, т.е.да управлява този свят. Човекът обаче презира тези отговорности, наложени от Божията воля, още от грехопадението, та чак до днес, когато се поддава на манипулациите на виртуалния свят.

Защото във виртуалния свят никой не ви кара да учите, нито да се трудите. Там веднага получавате знания и всичко останало, което искате. Създателите на виртуалния свят са го измислили така, че всичко там максимално се доближава до реалността. Затова колкото по-силно човек се отъждествява с конкретна роля, толкова по-зависим е от играта.

В ролевите компютърни игри има три основни вида роли. Първата е на ръководителя. Тук спадат всички игри стратегии. При тях играчът води, насочва и създава определени събития и действия. На второ място е управлението от дистанция. Компютърният персонаж, който сте вие, по ваша заповед се бие, кляка, става, лети, убива, прави и разваля магии. Интересно е защо дистанционните игри са толкова привлекателни. Защото дори да сте на 60 години, докато играете, ставате на 20. Ако страдате от някакъв комплекс за малоценност, например имате наднормено тегло или сте много слаб, а искате да заприличате на звездите от кориците на списанията, във виртуалния свят това е напълно възможно. Ако сте страхлив е нерешителен, там можете да станете най-перфектния килър на всички времена. Ако тук, в реалността, сте роден в бедно семейство, в една друга реалност можете да притежавате всички съкровища на света. Може да завладявате държава след държава. А може дори да изберете да не сте човек. Помните ли какво казва Сатана на Адам и Ева? “Ще бъдете като богове.” Във виртуалния свят всичко, което покварената ни природа не може да изпита, всичките удоволствия на този свят стават възможни.

Третият вид роли са смесени. Да вземем за пример играта „Counter-Strike”. Там пускате първата опция (дистанционно управление) и гледате как вашият герой преминава през различни коридори, всякакви препятствия, убива всичко наоколо. Ако превключите на втората опция вече гледате през неговите очи. Този елемент присъства и в много други игри симулатори - вие гледате отстрани предмета или героя, който движите или ръководите, т.е. вашата ролева игра преминава от дистанционно към пряко управление през очите на даден герой.

За да стане играта по-интересна, тя изисква от вас максимално да се вживеете в ролята и да се посветите на нея. За да може вашият герой да бъде много ловък, да скача, да прави салта, да убива и т.н., трябва да схванете всички техники и стратегии, да проучите къде са слабите му места и как те могат да станат силни. Успехът ви в една виртуална игра зависи изцяло от вашето отъждествяване и посвещаване. Когато сте в ролята на човек, гледате през неговите очи. Когато сте в ролята на демон или бог, възприемате и реагирате също като него. И се оказвате все по-зависим от играта.

Когато възприемате виртуалния свят като реален, греховете, които се извършват в него, стават ваши собствени грехове. Христос смята пожелаването за грях. В момента, в който един мъж погледне с желание някоя жена, той вече е съгрешил. Ако искаш да откраднеш, Бог вижда самата мисъл и желание, които са вече поквара. В момента, в който Ева пожелава забранения плод, тя е съгрешила. Падението й не е в момента, когато го има, а когато го пожелава. Преди да действате, мислите и решавате в съзнанието си. Така постъпват крадецът, убиецът, такъв е механизмът при всички грехове на тази земя. Откриваме го и в компютърните игри - покварената природа на човека му позволява да осъществи във виртуалния свят това, което не е способен да направи в реалния. И тук той влиза в капана на Сатана.

Зависимостта от интернет обикновено се развива, като преминава през четири основни нива. Първото е привличане, събуждане на интерес. Създателите на игрите се стремят точно към това - да ни привлекат като личности, да ни заинтригуват. Целта е да започнем да харесваме графиката, звука, образа на героя, чиято роля ще играем. За това се правят т. нар. „трейлъри” - кратко представяне под формата на екшън на най-важните образи и събития в играта. Човек гледа и си казва - това е интересно, пък и играта не е скъпа. Има игри, които са опасни, а не струват много. Казвате си: „Ами возил съм се в колата на татко и тя не е много мощна - само 90 конски сили, някакво мижаво рено или фолксваген. Я да взема да се кача в някое ферари.” Или ви се иска да сте пилот на F16! Дори има игра “Симулатор на Бога”. Влизате в ролята на Бога и започвате да отсъждате кой ще живее и кой ще умре. И излиза, че не сте толкова великодушни като нашия Бог, нали? В тези виртуални игри показвате покварената си същност. Човек осъзнава, че е немощен и гол, но в игрите тази голота се облича с магии, луксозни дрехи, камуфлаж... Целта е да бъде издигнат по-високо, отколкото е.

Адам и Ева решават да изпитат думите на Сатана: “Вие ще бъдете богове”, които, за съжаление, се оказват реалност. В момента, в който Адам отхвърля Божията воля за себе си, мястото в сърцето му, което е заемал Бог, остава празно. Кой ще го заеме? Кой ще седне на този престол? Разбира се, човешкото Аз. Адам става господар на себе си, на своята воля. Но думите “господ” и „господар” на еврейски, както и на български са от един корен. Човекът се превръща в господ на самия себе си. Днес с изключение на тези, които са познали Иисус Христос като спасител, всички останали са господари и богове в собствените си очи. А виртуалната ролева игра подсилва стремежа на покварената природа и внушава: “Виж, ти си бог, но си слаб бог. Не можеш да кажеш нещо и то да стане, като твоя Създател. Ти не си Иисус Христос, че дяволът да ти предлага всички царства на света, но във виртуалния свят, където властва Сатана, това е напълно възможно.”

Този свят е в Playstation, в мобилните телефони. А защо дяволът иска виртуалните игри да бъдат достъпни навсякъде и за всички? Преди се играеха само вкъщи, после се разпространиха в интернет, появиха се мрежи, в които играчите могат да правят съюзи едни срещу други. Вече има и телевизионни приставки като Nintendo и Playstation portable 1, 2, 3. Днес разполагаме с последните версии на тези игри и на мобилните си телефони. Защото дяволът прави всичко, за да може човек да е непрестанно в този виртуален свят. В реалността сте никой, а там сте бог и можете да избиете всичките си комплекси. Това е второто ниво на зависимостта – отъждествяването.

Бог ни е устроил така, че да получаваме удоволствие в реалния свят и да му се наслаждаваме. Човешката природа е такава, че опитаме ли нещо хубаво, все ни се иска да се върнем към него. Това прави и виртуалният свят: веднъж получавате удоволствие от играта и после искате това да се повтори. Така от привличането и интереса чрез отъждествяването преминавате към следващия етап - игровата зависимост, - когато играта се превръща в потребност. Човешкото тяло има определени физиологични и психични потребности - храна, сън, общуване с други хора. Тези потребности са подредени в пирамида, в която последователността е различна за всеки човек. А когато играете ролеви игри и се отъждествявате със своя герой, до такава степен сте увлечени, че неговите нужди стават потребности и във вашата пирамида наравно с храната, съня и т.н. Така стигате до третото ниво на зависимост – играта вече е част от пирамидата с вашите физиологични и психични потребности.

Четвъртата степен е пълната игрова зависимост, когато започвате да играете по 15-20 часа на ден, останалите четири са ви достатъчни за сън. Покрай Нова година, Рождество и пролетните празници е добре да си починете активно. А какво означава това за един геймър? Да прекара по 20 часа във виртуалния свят. И постепенно зависимостта ви обсебва напълно. Презирате всичко останало, дори съня.

Разказвали са ми за момче, което е християнин, познава Божието Слово, ходи на църква. Но започва да играе такава ролева игра и стига до нивото, в което излиза да се бие с дявола. Чували ли сте за играта “Третото пришествие на дявола” или “Син на дявола”? Това са роли на Антихриста, в които трябва да влезете, за да подготвите света за идването на дявола. Всички тези сюжети за взети от Библията - от Откровението, новозаветните Послания или пророческите Книги. За съжаление, по този начин са привлечени дори християни. Това момче играе, влиза в пряка битка с дявола и след това нещо става с него. Настъпва раздвоение на личността му. Той може да изключи компютъра, но не и ума си. В момента не знае дали е нормален - човек ли е или Антихрист. Ходи и си говори сам. Това е вече 100 % зависимост - шизофрения. Никой не е застрахован срещу това, всеки може да изпадне в такава зависимост и да стигне до края. Ето защо е важно до каква степен сте се посветили на дадена игра.

На пето място е точката на зависимост, когато играта ви диктува да се самоубиете. Прочетох за един следовател, който води дело за младо момче, обесило се в собствената си стая след поредната игра „Counter-Strike”. Такива случаи с фатален изход вече не са единични. И такива игри не са рядкост.

Тези процеси всъщност са закономерни. Можете ли да си спомните за игра, чиито създатели се опитват да ви накарат да се чувствате ненужен, нищожен, смазан, докато играете? Във виртуалния свят винаги започвате от някакво ниво, след което вашата сила неизменно расте. Всичко в играта ви води към съвършенство, но то е доста различно от това, за което говори ап. Павел - да се усъвършенстваме, като максимално се доближаваме до образа на Христос.

Да, днес е модерно да играеш игри, да те мислят за герой и водач. Но да си добър в компютърните игри не означава да бъдеш специалист в областта на компютрите. Тази вманиаченост няма нищо общо с това, да си специалист в каквато и да било област. Тя говори за едно, че си пълен с комплекси и само във виртуалния свят намираш удовлетворение. Това важи още повече за християните, защото човек не може да пие от горчивия и от сладкия извор едновременно, както казва Христос. Когато започнете да играете, запитайте се какво мисли Бог за това.