Списание „Прозорец”2/10 ибн аллах



Дата22.12.2017
Размер65.18 Kb.

© Списание „Прозорец”2/10


ИБН АЛЛАХ

Ширинай ДОСОВА


Молитвата към небесния Отец

Христовата молитва «Отче наш» ни е дадена като образец за молитвата. И както Десетте заповеди се делят на две части (първите четири отразяват нашето отношение към Бога, а следващите шест – отношението ни към ближния), така и Господната молитва има две страни: първите четири стиха ни насочват към правилното прославяне на Бога и само на тази основа са възможни следващите молби, както и нашите взаимоотношения с ближните ни. Понякога е трудно да се молиш със свои думи. Причините за това са различни - суета, грях, умора, объркани мисли. Стоиш пред Бога неподреден, сякаш разчорлен и неизмит. Но започваш да произнасяш първите думи от молитвата «Отче наш» и усещаш как се успокояваш, мислите ти се подреждат, някаква хармония и уравновесеност проникват в сърцето ти. На тази молитва Михаил Лермонтов посвещава стихотворението си «Молитва». То свършва така: «И ми се вярва, и ми се плаче, и ми е толкова леко, леко». Ето това «леко, леко» е свръхестественият отклик, който носи мир и блаженство. Радостта е в това, че Отец протяга ръце към Своето дете и там се чувстваш в безопасност. В тази молитва е отразена същността на всички желания на бедната ни душа – спокойствие и блаженство. А блаженството е повече от щастие. Да кажеш «блаженият Августин» и «щастливият Августин», не е едно и също. Та това блаженство душата изпитва само в прославянето на Твореца, в смирението, в прошката, в очакването на Божието царство и, нещо много важно, в обикновения скромен живот (затова се говори за «насъщния хляб»).


Молитвата в исляма

В Корана също има напътствия как да се молим. Самата дума «Аллах» буквално означава «Този, на когото се покланям». Немската дума «Gott» и английската «God» (Бог) имат значение «Този, при срещата с Когото хората падат по лице». В нашето поклонение е изразена същността на вярата ни и отношението ни към Бога. При християните Бог (нашият Отец) е Този, Който дава милост и прошка, дарява благодат незаслужено, при мюсюлманите Бог (Аллахю екбер) е велик и справедлив, даващ според заслугите. Поклонението на мюсюлманите изразява страх и трепет пред Всевишния (оттук идва позата при молитвата). В повечето случаи мюсюлманинът не знае за какво се моли, тъй като молитвата се чете на арабски. Това става в точно определени часове. Ако молитвата се произнесе преди или след определеното време, тя се смята за пропусната и не се зачита. Помня от детството си как горката ми майка трябваше да става в четири часа сутринта по време на ураза (мюсюлманския пост), за да приготови за баща ми храна, тъй като след молитвата той закусваше. Но майка ми страшно се изморяваше (бяхме десет деца!) и се случваше да не чуе будилника. Тогава беше принудена да връща часовника назад, за да не разбере баща ми, че сега няма да бъде чут от Бога. Баща ми беше голям молитвеник, но ние, децата, не разбирахме за какво се моли, а и самият той не знаеше. Мюсюлманите се молят пет пъти дневно и правят седемнадесет молитвени кръга. Всекидневно мюсюлманинът, ако извършва всички установени молитви, пада по лице пред Аллах тридесет и четири пъти. При това произнася: «Всехвален е моят Господ най-висш» – сто и два пъти; «Аллах е велик» – шестдесет и осем пъти; «Всехвален е моят могъщ Господ» – петдесет и един пъти; «Аллах чува онзи, който Го слави» – седемнадесет пъти; сурата «Ал Фатиха» или друга сура – седемнадесет пъти; ислямския «символ на вярата» «Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Негов пратеник» –пет пъти; «Поздрав на мира към всички мюсюлмани» – пет пъти.

Всички тези молитвени думи мюсюлманинът повтаря толкова често, че те се вкореняват дълбоко в неговото подсъзнание. Това трябва да се има предвид, когато разговаряме с религиозни мюсюлмани. Още рано сутрин от минаретата на джамиите се разнася глас, обикновено подсилен от репродуктори. И всеки мюсюлманин чува призива: «На молитва! Постигайте успех! Молитвата е по-добра от съня!» По такъв начин молитвата в исляма носи възнаграждение («Постигайте успех!»)
Благословение чрез Писанията

Аллах благославя молещия се със земни и небесни блага. Едно от най-висшите блага е знанието на Писанията, от които за свещени се признават четири: Теврат (Петокнижието на Мойсей), Зебур (Псалмите на Давид), Инджил (Евангелието) и Коран. Мюсюлманите обичат да слушат за Бога, особено ако за пример се дава текст от Корана. Аз обикновено говоря за раждането на Спасителя. В Корана ангелът Джебраил (Гавриил) предава на Мария «радостната вест» от Бога, че тя ще роди син, Който ще бъде «Рух» – Дух от Бога, «келам» – Слово от Бога, и «айет» – знак от Бога, «знамение за всички светове» (сура 3, 19). Какъв е този знак, който Бог изпраща на хората? В сура 19 Иса Масих (Иисус Месия) казва на народа: «И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в деня, когато ще бъда възкресен!» (33). В тези думи са отразени три уникални събития от живота на Спасителя – Рождество, Голгота и Възкресение. Нито един човек в Корана не се е родил така и нито един не е извършил такива чудеса, каквито е извършил Иса, защото ангели са казали за Него: «О, Мария, Бог ти е дал добри вести на думата от него. Неговото име ще бъде Исус Христос, синът на Мария, поддържан в чест на този свят и на оня и в [компанията на] онези, най-близки до Бога» (3:45). Но сигурно най-силният аргумент се съдържа в сура 3:55:«О, Исусе. Аз също ще те взема и издигна до Мене и ще те изчистя от [фалша] на онези, които богохулстват. Аз ще направя онези, които те следват, изключителни пред онези, които отхвърлят вярата в деня на възкресението. Тогава вие всички ще се върнете при мен и аз ще съдя помежду вас за въпросите, по които спорите. Що се касае до онези, които отхвърлят вярата, ще ги накажа с ужасна агония в този свят и отвъдния, нито ще имат някой да им помогне.» Тук се говори за смъртта и възнесението на Христос, за благословението на тези, които са Го последвали, както и за тежкото наказание в земния и вечния живот на всички, които не са повярвали в Него.Тези аргументи действат, но е важно да се има предвид, че никога не трябва да се противопоставят Иисус и Мохамед. Самият Коран не прави това. Всеки от тях има своя определена мисия: Иисус да прости греховете, да даде спасение и вечен живот, а Мохамед да прогласи на хората, които вярват в много богове, че Бог е само един. Помня как веднъж в самолета разговарях с един сириец почти три часа. Когато взех в ръце Библията, той веднага извади от вътрешния джоб на сакото си Корана, като го целуна. В края на разговора му казах:

- Аз не ви отнемам Мохамед, трябва да му отдадем дължимото, тъй като той е извършил велико дело за езичниците от Арабския полуостров, като им е прогласил вярата в единствения Бог. Но ако искате да получите прошка за греховете си и да живеете вечно в рая, ви е нужен само Иса Масих. Готов ли сте да Го приемете?

Иск¬рено, от цялото си сърце той отвърна:

- Какъв глупак трябва да бъдеш, за да не Го приемеш!

След призива за молитва от минаретата на джамиите звучат думи към всички мюсюлмани: «Бързайте към спасението!» Този призив дава повод да им разкажем за Спасителя Христос. За съжаление, мюсюлманите Го почитат само като най-великия пророк. Мохамед проповядва в началото на VII в. сл. Хр. Тогава вече съществуват много лъжеучения за Христос. Едно от тях е обожествяването на «троицата»: Бог, Неговата «жена» Мария, с която Той има физическа връзка, и синът им Иисус. А тъй като основната задача на Мохамед е борбата с многобожието, той категорично отрича такъв «божествен съюз». Когато разговарям с мюсюлмани, им казвам, че ние, християните, също не вярваме в такава «троица». И въпреки че те често обвиняват християните във фалшифициране на Библията, самият Мохамед никога не я е критикувал, а само се е борил срещу такива «притежатели на Писанието» (юдеи и християни), които го доизмислят и тълкуват лъжливо. Сурата «Семейството на Имран» (3:6-7) гласи: «Той е, който изпрати долу при теб Книгата. В нея има стихове основни [с установено значение]. Те са основата на Книгата. Други са алегорични. Но онези, в чието сърце е своенравие, следват частта, търсейки кавги и изследвайки скритите им значения, но никой не ги знае, освен Бог.» Мохамед се е възмущавал точно от това, че различни измислици са се представяли като Божие Слово. Голяма трагедия е, че Библията на арабски се е появила сто години по-късно от Корана и Мохамед лично не е я чел, а е слушал такива «проповедници».


Разговор между глухия и слепия

Важно е да се отбележи, че в исляма има две разбирания за сина на Бога: 1) Валад Аллах, т.е. земният Божи Син; 2) Ибн Аллах, т.е. Божият Син в духовен смисъл. Например думите «ибн асабил» (пътник), буквално означават «синът на пътя». Обаче не ги разбираме в смисъл, че пътят е родил някого. Този израз се отнася за човек, който пътува постоянно. Затова, когато благовестваме, трябва да имаме предвид, че ако кажем «син», мюсюлманинът автоматично ще разбере това като«Валад Аллах», т.е. роден както са всички хора. По-правилно е да наричаме Иисус «Иса Масих – ибн Аллах». Нерядко, за голямо съжаление, нашето свидетелство пред мюсюлманите прилича на разговор между глух и сляп поради това, че не се познаваме едни други. Зад произнасяните думи стоят различни понятия: те не знаят, че за нас Мария не е Бог, а ние не разбираме защо те отхвърлят израза «Божи Син». Необходим е диалог, който да се гради на взаимна любов, защото «любовта покрива всичко». И ако на фона на днешната ислямофобия – панически страх пред исляма, свързан със заплахата от тероризъм, която се подклажда основно от средствата на масова информация - ние проявим към мюсюлманите искренна любов, непременно ще спечелим тези души за Христос. Лев Толстой има едни забележителни думи: «За да живееш по-лесно с човека, мисли не за това, което те разделя от него, а за това, което ви обединява.» Или, както казва руската императрица Екатерина Втора: «Ако искате да имате приятел, намерете в човека нещо добро и му кажете това.» Нека да търсим един в друг доброто, като оставаме верни на библейския принцип: «Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си» (Фил. 2:3). В днешното бушуващо море от ненавист и вражда ние, християните, можем да предложим на хората истински мир, «бъдеще и надежда» (Йер. 29:11). И нека нашият Отец, Който е на небесата, ни помогне за това.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница