Списание „Прозорец”2/12 триъгълникът на смъртта в. Франчук

Божествената воля е хората да живеят в мир и съгласие помежду си. Особено ярко е изразено това в Новия Завет. Главната заповед, която проповядва и утвърждава Иисус Христос, е: «Да възлюбиш ближния си както себе си» (Мат. 22:39).

Хуманизмът, равенството на всички народи и съсловия, повсеместното уважение и братство — това далече не изчерпва главното послание на Евангелието. То провъзгласява като мерило на човешките отношения любовта!

Но на всички етапи от историята дяволът се стреми да отврати сърцата на хората от Бога. Като резултат божествените истини, разкрити в Свещеното Писание, се заменят със сурогат от философски учения, оправдаващи убийството, потисничеството и разврата.

Съзнанието на хората, изкусно омаяни от дявола, изисква слава, власт, богатство и кръв. А Свещеното Писание с неговото «старомодно» проповядване на мир и любов, равенство и справедливост е отхвърляно и подигравано. По тази причина човечеството затъва в море от войни, революции и кръвопролития. Учените са пресметнали, че в човешката история е имало около 15 хиляди войни, в които са били убити повече от 4 милиарда души. Според далеч не пълните данни, с които разполагаме днес, Втората световна война е отнела 50 милиона живота!

Кой е виновен за тези злодеяния? Още от училищната скамейка сме усвоили отговора: фашистите! А какво всъщност е фашизмът?

За съвременното общество, което все още помни нашествието на хитлеристките войски, е свойствено да си представя фашистите - както редовите войници, така и нацистката върхушка, - като бандити, лишени от съвест и човешки чувства. Подобно мнение в самите си корени не е правилно. Може ли страна с многомилионно население да се състои изключително от бандити и убийци? Разбира се, че не! А и фашистите са били грамотни, интелектуално развити хора, които са обичали своите майки и съпруги, познавали са добре световната философия, изкуство и музика. Самият Хитлер, въпреки представата на мнозина, се е увличал по живописта, бил е способен художник, обичал е музиката на Вагнер и книгите на Гьоте.

Защо тогава чрез ръцете и по волята на тези хора са били разстреляни и изгорени в крематориуми милиони руснаци, евреи, поляци? Защо е имало Хатин, Треблинка, Дахау и Бухенвалд? Защо са се състояли тържествени нощни шествия с факли? Защо по времето, когато Хитлер е произнасял своите речи, вълна на екзалтация е завладявала милиони немци, а немалко жени са викали в екстаз: «Искам дете от фюрера!» Защо добродушният баварски селянин, който не е обидил никого през живота си, е хващал оръжието и на източния фронт е стрелял по беззащитни жени и деца? Какво е покорявало и толкова силно е вдъхновявало слушателите на Хитлер?

Логиката. Желязната логика.

Ако Дарвин е бил прав, Хитлер е бил три пъти по-прав! Защо?

При отговора на този въпрос стигаме до фашистката идеология. Преди всичко трябва да отбележим, че фашизмът съвсем не е продукт на съчиненията на Хитлер, който в идеологията е второстепенна фигура. Неговата заслуга е само в това, че е обединил националното движение на немците и фашизма точно както Ленин например е свързал работническото движение в Русия с идеологията на марксизма. Нещо повече, фашизмът не е достояние изключително на немския народ, защото е имало италиански, испански фашизъм и изобщо той може да бъде всякакъв. Говорим за немския фашизъм само защото той е изразен най-ярко в Германия и ние ползваме като илюстрация, така да се каже, развития модел на фашизма.

Как е възникнала и на какво е основана фашистката идеология? Какво е послужило за нейна отправна точка?

През 1859 г. излиза основният труд на английския естествоизпитател Чарлс Робърт Дарвин «Произход на видовете». В него Дарвин се стреми да докаже, че видовете на животните и растенията не са постоянни, а се променят, че съвременните му видове са произлезли по естествен път от други видове, съществували по-рано, и наблюдаваната в живата природа целесъобразност се е формирала и се формира чрез естествен отбор.

През 1871 г. Дарвин публикува още един труд по теория на еволюцията - «Произход на човека и половият отбор», в който защитава теорията за произхода на човека от животните чрез еволюцията.

Разбирането на Дарвин за възникването на живота се свежда до следната схема: вода — топлина — белтък — инфузория (едноклетъчен организъм) — червей — гущер— котка — куче — маймуна — човек. При това завоюването на всяко следващо стъпало е съпроводено с отчаяна борба. Слабите трябва да загинат, за да могат по-силните да се изкачат на по-високото стъпало. Това е естественият отбор, който Дарвин определя като движеща сила на еволюцията. Започнал от «водата» и завършил с «човека», почтеният професор умира през 1882 г.

Но преди да умре, «гениалният ясновидец на миналото» успява да види нещо и от бъдещето - до какви пагубни последици ще доведе неговата теория - и горчиво се разкайва за нея. За това има неоспорими документи. Дарвин се разкайва, но вече е късно. Неговите идеи развива немският философ Фридрих Ницше (1844–1900), който започва именно от това, с което приключва Дарвин, - от човека. В съчиненията си «Човешко, твърде човешко» (1878) и «Отвъд доброто и злото» (1886) Ницше, като се позовава на основоположника на теорията за еволюцията, пише: «Кой ви каза, че човекът е крайният продукт в тази верига?!»

«Точно както от стадото маймуни се отделя определена група, на които е съдено да станат хора, така и днес от стадото на човеците се отделя определена група свръхчовеци, в сравнение с които останалите хора не са нищо друго освен недоразвити екземпляри, които със съществуването си забавят възхода на висшата раса. И точно както в хода на естествения отбор според Дарвин слабите трябва да умрат, за да оцелеят силните, така и днес за процъфтяването на свръхчовеците — центъра на световния интелект и познание — е необходимо да се извоюва жизнено пространство чрез планомерно и последователно унищожаване на недоразвитите.”

Така мисли Ницше. И въпреки че краят на неговия живот е бил доста показателен (последните си 11 години той прекарва в психиатрична болница), идеите му се развиват със светкавични темпове.

В началото на 1919 г. в Италия се появяват първите фашистки организации. През октомври 1922 г. пак в Италия на поста премиер-министър е назначен лидерът на фашистите Бенито Мусолини. През 1925 г. Хитлер издава книгата си «Моята борба», а през януари 1933 г. в Германия на власт идва фашистката партия.

Когато тази партия става управляваща, се налага нейната идеология. Милиони немци слушат речите на Хитлер и Гьобелс, четат съчиненията на директора на Института по нацизма Алфред Розенберг и сляпо им вярват, дори се гордеят, че съдбата е благоволила да се родят арийци — т.е. от висшата раса на свръхчовеците.

В книгата на Фридрих Ницше «Така рече Заратустра» ясно се вижда склонността към неограничена власт на силния човек — вожд на нацията, чиито решения са неотменни и непогрешими. Въз основа на това фашистката пропаганда усилено създава около името на Хитлер култ към неговата личност.

Фюрерът се насочва на изток. През 1937 г. немските войски навлизат в Австрия, през 1938 г. — в Чехословакия, а през 1939 г. започва Втората световна война, погубила 50 000 000 живота. Реки от човешка кръв. Но не хора, не свои братя по кръв убиват фашистите в Украйна и Полша, изгарят в Бухенвалд и Треблинка — не хора, а «недоразвити човеци», които пречат за възхода на «свръхчовеците». Фашистите изпълняват своя «исторически дълг» — помагат на природата, улесняват и ускоряват процеса на еволюцията. И нима Дарвиновото твърдение: «Естественият отбор е движеща сила на еволюцията» и Хитлеровото: «Войната е движеща сила на историята» — не са едно и също в основата си?! Разбира се, че са!

Не, не хора убиват фашистите. Те извършват своите «акции», както други народи биха убивали крави, ако някой успее да ги убеди, че кравите пречат за развитието на човечеството.

Най-големите злодеяния, от които е потресен светът, в очите на фашистите са просто «биологическа необходимост», изисквана от теорията на еволюцията.

Кой е виновен за възникването на фашизма, за Втората световна война, за човешките страдания и жертви като резултат от нея?

Триъгълникът на смъртта: Дарвин-Ницше-Хитлер.

Така заставаме пред следващата алтернатива: ако е прав Дарвин, безусловно е прав и Хитлер, т.е. трябва да се признае и да се приветства фашизмът, което е страшно и чудовищно. Но ако Хитлер не е прав, тогава не е прав и Дарвин. А ако не е прав Дарвин…?!

Едновременно с признаването на този факт рухва теоретичната основа под сградата на атеизма и на всички става ясно, че научният атеизъм съвсем не е научен. Всички разбират, че фашизмът и атеизмът са кръвни братя от една майка — дарвинизма. Всъщност Ницше, когато утвърждава идеите си, е принуден да води полемика с християнството и дори да напише книгата «Антихрист». Това е безусловно необходимо: фашистката идеология по духа си е пряка противоположност на християнството, като се започне от нейната основа — Дарвиновата теория за еволюцията, противопоставена на библейската истина за създаването на света.

Хранителна среда за фашистките настроения винаги е бил именно дарвинизмът, който убива вярата у човека и го отклонява от Бога. Днес, когато упадъкът на нравите и моралната разруха са достигнали небивали мащаби и продължават да се задълбочават, тъй като все повече се популяризират идеите на дарвинизма и атеизма, противопоставяни на Свещеното Писание, християнските критерии катастрофално избледняват в човешкото съзнание. И като следствие фашизмът се преориентира — възникват все нови и нови неофашистки партии, които се разрастват непрекъснато. Десетки издателства публикуват биографични съчинения и монографии за фюрера. Книгата на Йоахим Фест «Хитлер» с обем от 1200 страници излиза в огромен за Германия тираж — 240 хиляди екземпляра.

Съзнанието на почти една четвърт от населението на земното кълбо е в мрачния плен на идеите на маоизма. Нима фашистката идеология не е присъща на разсъжденията на Мао Дзедун? Върху развалините на човечеството той е искал да строи «нова цивилизация». А и само Мао ли има толкова ненормални идеи?

Важно е да запомним едно: отстъплението от християнството е първата стъпка към фашизма и неговите разновидности.

Дарвинизмът е замислен като удар по християнството. И… поражда фашизъм — защото това е явление, което неизбежно съпътства атеизма.

Христос призовава хората да се обърнат от бушуващото море на вражди и кръвопролития, расизъм и насилие към Божия план за спасение, в който има равенство, братство и мир.

Иисус Христос и само Той е нашият мир, мирът за цялото човечество.