Списание „Прозорец”3



Дата14.01.2018
Размер44.77 Kb.
#46391

© Списание „Прозорец”3/08



МАСОНИТЕ

Д-р Курт Кох



Масонството с неговите обичаи възниква не по времето на цар Соломон, както твърдят членове на тази организация, а през средновековието, когато във Великобритания се строят катедрални храмове. Майсторите каменоделци тогава се наричат «Freestone masons» - буквално „зидари, които облицоват с камък” За това четем в лондонски документи от 1376 г. Представителите на тази гилдия живеят в «lodges» – цеховете на каменоделците. Оттук идва понятието «ложа». В шотландските предприятия-ложи възниква обичай работниците да се обучават на определени разпознавателни знаци (подходи) и на особена масонска лексика. Това се прави с цел в производството да не проникват неквалифицирани занаятчии. Този обичай се запазва при масоните. Когато през XVII в. «ложите» се сблъскват с по-трудни социални и културни задачи, те започват да приемат и хора от други специалности и съсловия (лекари, писатели, аристократи). Постепенно техният брой надхвърля броя на самите строители. Днес в масонските ложи едва ли ще се намерят представители на истинските майстори каменоделци, но първоначалната обредност и сложната символика остават.

На 24 юни 1717 г. четири лондонски ложи се обединяват във „Велика ложа” и приемат Конституционна книга, съставена от свещеника на Англиканската църква Джеймс Андерсън, която става основа за теорията и практиката на тайното общество. В нея има раздел „Древни задължения”, които са в сила и днес за всички масонски ложи по света. През 1725 г. масонството преминава на европейския континент. Първата ложа е основана в Хамбург през 1737 г. Член на тайното общество е и Фридрих Велики.

Масоните не искат да се наричат „тайно общество”, а предпочитат да се определят като „етическо братство”, чиито членове се обучават на търпимост, човеколюбие и братство. За това особено допринася и дейността им в ложата, т.е. грижата за съхранението на обичаите, към които спадат т. нар. освещение на «братята» – придобиване на степените „ученик”, „калфа” и „майстор”, - както и личното възприемане на унаследените символи и ритуали, което всъщност и е „тайната на масонството”. По традиция жени не могат да бъдат членове на масонско общество.

Съществуващите масонски ложи се различават и като организация, и като идеология. Членовете на някои се занимават със спиритизъм и магия, други провъзгласяват за своя цел обединяването на хората въз основа на братската любов и „култа към светлината”, като дори развиват социална дейност.

Като благовестител съм посещавал всички континенти, но най-много ме учудва САЩ. Там често пастири на методистки църкви или епископи са членове на масонското братство. Веднъж проповядвах в църква, където зад амвона имаше масонски символи. Когато ги видях, казах на презвитера: „Ако знаех, че това е масонска църква, нямаше да приема поканата ви.”

Много хора в Северна Америка свидетелстват, че църквите, където пастирът е масон, са духовно мъртви. Там благовестието се проповядва изключително трудно. Човек остава с впечатлението, че такава църква е в окови. Ще дам няколко примера от личните ми срещи с масони.

През 1982 г. във Флорида се запознах с масон, който се числеше към 32-рата степен на това тайно общество. Най-висшата степен е 33-ата - степента на магистъра. Този човек искаше да помогна на жена му, която страдаше от депресия. Помолих го да я доведе, за да говоря с нея лично. Попитах го за неговото отношение към Иисус Христос. Отговори ми много неопределено, нещо като: да, вярва в Бога, но... В разговора стигнахме до главния въпрос и от неговата реакция си направих извода, че в духовно отношение несъмнено е в капан. Не беше в състояние да разбере ясни факти от Новия Завет, какво остава да ги приеме. И аз не можах да му помогна.

През 1983 г. по време на евангелизация в Швейцария чух, че секретарят на швейцарската масонска ложа приел Христос. От този момент осъзнал, че трябва да се отрече от масонството. Никой не му наложил подобна крачка, но той, след като решил да бъде с Христос, сметнал, че това се разбира от само себе си.

Един от моите познати в Швейцария – син на собственик на строителна фирма - по някаква причина решил да прекрати членството си в масонското общество. Оттогава нито една банка не се съгласявала да му даде кредит. Защото всички директори на банки членували в масонската ложа. По тази причина моят познат фалира.

Разполагам и с още по-красноречиви факти, че масоните преследват хората, които се отделят от тях. Но знам, че онези, които приемат Христос и останат членове на масонска ложа, непременно ще отпаднат от вярата. От друга страна познавам мнозина, които след като се обърнат към Христос, веднага скъсват с масонството.

Необикновена ложа с религиозен характер е т. нар. духовна ложа в Цюрих с последователи в Базел и Берлин. Службите там се провеждат с четене на Библия и молитви. Но проповядва не пастир, а духът на Йосиф от отвъдния свят чрез посредника – Беатрис. Всъщност става дума за религиозен спиритизъм. В служението си съм се срещал с немалко хора, които, докато членуват в духовната ложа, се оказват поробени посредством различни окови. Смятам за свой дълг да предупредя за опасността от тази ложа, независимо че тя представя дейността си като благочестива. Не са ни нужни духове от царството на мъртвите, които да ни казват истината. Имаме Библия – вдъхновено от Светия Дух Божие Слово. Имаме Иисус Христос, Който казва: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12)

През последните години се издават много книги за масоните. И въпреки това някои лутерани твърдят: „Християнинът може да бъде масон.” Не желая да се впускам в безплоден спор с тях. Убедил съм се, че в църквите по всички континенти, където пасторите и епископите са масони, Светият Дух не пребъдва и никой няма жива вяра в Христос.

Повече ми харесва последователността на Католическата църква по отношение на масоните: „Ние не променяме отрицателното си мнение за масоните, тъй като учението им е несъвместимо с учението на нашата Църква. Ето защо на нашите вярващи е забранено да членуват в тази организация. Вярващите, които влизат в масонското братство, са в тежко греховно състояние и не могат да вземат от светото причастие.”

Като се опира на Библията, Х. Пасарг пише в брошурата си „Кратък очерк за масони”: „Масонството има мистична, окултна и спиритична основа. Като изхождам от Свещеното Писание, искам да предупредя за това всички последователи на Иисус Христос”... В масонските ложи се спазват строги закони и правила. Всички свещенодействия се извършват тайно, зад затворени врати. На латински „occultum” означава „пазене на тайна”. Странични хора не трябва да знаят за окултната и спиритическата дейност на това братство... Ако християнинът стане масон, той губи основата на Божието Слово, губи Иисус Христос, своя Господ, т.е. изоставя извора на живата вода и си издълбава пукнати водоеми, които не могат да държат вода (Йер. 2:13)

Мястото на Христовия последовател е в християнската Църква, а не в обвито от мрак тайно общество.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница