Списание „Прозорец”4/11 каин и ние ервин дамсън



Дата13.09.2017
Размер59.86 Kb.

© Списание „Прозорец”4/11

КАИН И НИЕ

Ервин ДАМСЪН
Двама брата

Може да изглежда странно, че този ужасен разказ за братоубийство се намира на първите страници от Библията. Историята на човечеството би могла да започне малко по-меко, не толкова жестоко. Но всичко има първи път. И човешката вина също има своето гибелно начало. Първо се случва грехопадението, след това разрастването на насилието. Само след няколко поколения Ламех ще каже гордо и властно: «Ако за Каин се отмъщава седмократно, то за Ламех седемдесет пъти по седем» (Бит. 4:24, СИ). Никаква прошка, само омраза, насилие, кръвно отмъщение. Босна, Руанда, Ирак, Чечня... Разклоненията на мъстта, злото, насилието се умножават право пропорционално на броя на земните жители.

Често стоим объркани пред такава проява на жестокост и се опитваме да разберем нейните причини.

Как изобщо може да се случи нещо подобно? Ние сме граждани на съвременни държави, образовани хора и осъзнаваме вината и несправедливостта. Времето на наивния примитивен каменен век са отминали. Но човешкото сърце не се е променило. Било е и остава зло, както при Каин. Някъде дълбоко у нас дреме същността на Каин.

А всичко започва толкова хармонично. Двамата синове на Адам и Ева стават, както е прието тогава, земеделец и овчар. И двамата са обичани от родителите си, и на двамата се налага да се трудят много, да вършат тежка работа.

Имат еднакви условия. Но възтържествува ли доброто? Да бъдеш овчар тогава не е било лесно. Овчарят не е можел да си позволи да наблюдава спокойно пасящите мирно овце, подпрян на тоягата си. За трудностите и опасностите, които го дебнат на всяка стъпка, се разказва в историята на цар Давид. А земеделецът? Неговата работа е не по-малко тежка. Нито един от двамата няма предимство пред другия.

И все пак те не са равни. Това ясно личи не само при първородството. В самите им имена има разлика. Каин означава «властник», „придобивка”, „успешен». Всичко и всички трябва да му се подчиняват. И за тогавашния, и за днешния Каин се разбира от само себе си, че другите трябва да му се подчиняват, че всички са създадени, за да му слугуват.

Аз съм Каин – суперзвезда, привилегирована класа. Приемам за норма мисълта на Бертолд Брехт: «Едни седят в тъмнина, други на светлина.»

И пред Бога той трябва да бъде пръв. Това са т. нар. успешни деца, на които винаги им върви и при които всичко е сполука. На свой ред и техните деца са отличници.

А ето го и Авел. «Дъх, полъх» означава неговото име. Той е по-малкият брат. Също е призван да живее, но в сянката на братовия си успех. Как се чувстват днешните Авеловци, които свирят втора цигулка в оркестъра? Те са много повече от Каиновци. Безработни, подценявани семейства, в които децата не блестят, където бедите се редуват една след друга. При едните успехът е «продължаващ», при другите «убягващ». Каин стои на стълбата на победителя. Авел - скромен, самотен и затворен - страда. Съзнателно описвам толкова подробно тези два типа хора. Тези двама неравни братя стават символи на човечеството. Същото неравенство може да се наблюдава и днес.

Две жертви

Нещастието започва в момент, когато братята отиват на богослужение. Бог изпитва доколко здрав е духовният фундамент на самодоволния, неуязвим Каин. Външните условия изглеждат еднакви. Мисля, че Авел принася в жертва добро агне, а и Каин не слага на жертвеника изгнили плодове. И двамата принасят най-доброто.

И двамата брата са грешници, защото живеят извън рая. Те са слаби в борбата с изкушенията и греха, както родителите им. Имат природата на Адам, защото са произлезли от него.

Каин не може да се нарече безбожник. Той се надява, че Бог ще приеме жертвата му. Всъщност много би искал димът от жертвата на Авел да е слаб, да е едва забележима тънка струйка, а димът от неговата жертва да се издига към небето като мощен стълб. С Каин трябва се съобразят и Авел, и самият Бог.

Но се случва друго. Не става така, както той си представя. Неговата жертва едва тлее върху жертвеника, а димът от жертвата на Авел се устремява в небето като мощен, красив стълб. Каин е потресен, не разбира, а и не иска да разбере този Божи знак. Просто не го вижда. Разгневява се, ядосва се на Бога, Който не иска да се съобразява с него. Затова стои пред жертвеника с празно, каменно сърце...

Отношенията на Авел с Бога са различни. Неговото състояние е описано по-подробно в Посланието към евреите: «С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каинова; чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори» (Евр. 11:4). Сърцето му е чисто. Той се моли на Бога с дух и праведност. Не съм склонен да споделя мнението на някои тълкуватели, които смятат, че е тайна защо жертвата на единия се приема, а на другия се отхвърля. Тайната за нас е защо Каин и Авел са различни.

От този момент действието се развива бързо. Завистта буквално изяжда Каин. «Завистта е онзи кон, който яхва дяволът» – казва пословицата. Бог приканва Каин да провери съвестта си, мотивите на поведението си. Той го съветва да потърси причината у самия себе си: «Защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не подигаш ли лице?» (Бит. 4:5, СИ). Бог се интересува от отношението на Каин към Твореца. Всичко ли е наред там? Този въпрос е основен и за нас: какви са нашите взаимоотношения с Бога? Отговорът е решаващ за нашия живот, било то, когато избираме професия или във взаимоотношенията ни с другите хора, а и в много други сфери. Завистта не бива да ни блокира. Изходът от борбата още не е ясен. Каин се затваря в себе си, а така затваря и вратата пред брат си. Онзи, който престане да вижда Бога, който гледа само в краката си, може единствено да мрази. Ненавистта отприщва най-низките инстинкти и води до убийство. Мразещият мисли само за едно: „Това момче трябва се премахне.”

Братята се срещат в полето, далече от родителите си, където никой не може да ги види или чуе. Срещата им приключва не с мирни разговори, а със страшно братоубийство.

Пътят на Каин

Като че ли за Каин проблемът е решен и животът продължава. Но не е възможно да се престориш, че нищо не се е случило. И Бог пак го пита: «Къде е брат ти Авел?» Отговорът на Каин е нагъл, той и днес се използва от много хора: «Пазач ли съм аз на брат си?» Този въпрос е зададен на всички нас. Той попада право в сърцевината на християнската ни същност. Не ни се иска да бъдем изцапани с кръв. Но колко фино и изкусно можем да оскърбим другия! При това външно всичко може да изглежда много духовно и праведно.

Ние, хората, сме прекрасни артисти, ако е нужно да стъпчем или да накараме да замълчи някой, който съзнателно или не ни дразни.

Каин не намира покой. Няма мир нито с Бога, нито с когото и да било. Кръвта на брат му крещи и изобличава. Пътят на Каин води до вътрешна самота. Колко пъти той се събужда нощем, облян в студена пот?! Случилото се го измъчва денем и нощем. Напълно е възможно собствените му деца да приличат на Авел и да му напомнят неговия грях. Генетиката е тънко нещо.

Пролятата кръв... Тя може да бъде пролята и чрез нашите думи, нашите мисли, нашите проклятия... Тази кръв крещи, не дава да се забрави, осъжда. Не затова ли нашият живот е изпълнен със суета и безпокойство...

Каин преуспява в чужбината. Това не е особено разбираемо за нас. Той строи градове, копае руда, добива желязо. Но повече няма Божие благословение. Нито върху него, нито върху потомците му.

Мнозина са сигурни, че светът може да се промени и подобри. Човек може да постигне много, да преуспява и без Бога. Но такъв живот има трагичен край – студена, страшна нощ.

По този път, водещ към бездната, върви Каин. Този път минава през всичките хилядолетия на човешкото съществуване до днес.Той ще престане да съществува едва когато се изпълни нашата молитва за Божието царство.

Божият път

А засега Каин продължава да живее на Земята. Каин – това е непредвидимата, плашеща основа на низкото същество у нас. Каин вътре в нас е способен на най-страшното. Такова начало е заложено у всеки от нас. И много често тази грозна и зловеща същност изплува на повърхността. Затова животът ни е толкова сложен и труден. Ние трябва да живеем с греха, той просто е част от нашето битие. Но слава на Бога, че Той ни води и пази. Всъщност Бог защитава Каин с тайно знамение. Господ иска да ни даде време и възможност да се обърнем. Думите на Бога от книгата на пророк Йезекиил са насочени към всички нас: «Нима Аз искам смъртта на беззаконника? - казва Господ Бог. – Нали това искам – той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?» (Йез. 18:23, СИ). Трябва да признаем пред Бога греховете си, защото Той е верен на Своите обещания и е праведен.

За тези, които не искат да споделят съдбата на Каин, Господ е приготвил друг път. Това е пътят към Иисус. Неговата кръв се е проляла за нас, тя «по-добре говори от Авеловата» (Евр. 12:24, СИ). Тя заглушава страшните думи: «Виновен! Виновен!» Кръвта на Иисус Христос не ни изобличава. Тя също крещи от земята, но ни носи помирение, милост и прошка.

Знамението, дадено от Бога на Каин, което не е разбираемо за нас, е заменено с ново – Христовия кръст. То е знак за всички спасени. Под този знак вече няма скитнически, преходен живот. Той носи защита за вечни векове.



Винаги когато ни измъчва съвестта, когато сме сгрешили, след като се помолим, можем да кажем: «Грехът ми е простен, изкупен съм с кръвта на Иисус Христос.» Искам да ви призова да тръгнете по този път, по пътя на Христос.



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница