Спомен от моето лято



Дата14.03.2018
Размер14.62 Kb.
#62901
Спомен от моето лято
Денят, угаснал, бавно си отиваше, а пурпурният залез ме обгръщаше със сурова нежност. Стоях на морския бряг, а пред мен морето–синьо мастило, леко се вълнуваше. Боса, заровила пръсти в горещия пясък, поемах морския въздух с чувство за свобода. Морската пяна се разбиваше в краката ми и оставяше следи по пясъка, но също така и усещането, че в нежната си длан държа света. Един малък, стъклен свят, който бих могла да разбия на хиляди парченца, бих могла да запазя такъв, какъвто е, бих могла да го направя по-добър.

Малкият стъклен свят плахо блещукаше в ръцете ми, когато изведнъж към него се спусна лъч! Не беше лъч, а бяла лунна пътека. По нея бяха разпръснати хиляди алени рози, но сред тях имаше и невинно прегазено цвете! Протегнах ръка и го взех, защото на мига разбрах, че то може да съживи мечтите ми така, както може да съживи мечтите ми позабравена мелодия или стих от любимо стихотворение.

Едно море и една самотна река, водена от бяла лунна пътека, посипана със сребро. Един прекрасен, пастелен фон, зародил се достатъчно близо до звездите. Една светлина, по която се понесох по море от фантазия и попаднах в чудния свят на светло-лилаво безумие и сребристо очарование, сипещо се като сняг от малките звезди около мен.

Ако гледаш право в Слънцето, то може да те заслепи. Гледаш ли обаче в бялата лунна пътека, ще се успокоиш, а може да изживееш и чудо. Едно природно чудо-невероятно съчетание, вълшебен ансамбъл от море, река и гора-Камчия! Един безумно кратък миг, носещ дъх на морския бриз и едно желание, тръпно да го помниш този миг.


Ако всички ние търсим усилено, ако искаме достатъчно силно, можем да открием и морски брегове, и поляни с цветя, и да срещнем и да изживеем чудеса, които среднощната тайнственост крие от слънчевата светлина.

Всички ние вървим по бяла лунна пътека!

Дали ще стигнем до края или до средата, аз наистина не знам! Навярно не знаете и вие!

Лятото свърши. Отново съм в час, отново на училищната скамейка, погълната изцяло от собствените си цели и амбиции, които понякога макар и за кратко ме освобождават и ме връщат, свободна назад в мислите ми. Един красив миг от лятото, от който остана споменът, копнежът, а защо не и леката носталгия по него.


Василена Василева Х а


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница