Спомени за работата ми в корабостроителния и кораборемонтен завод „Георги Димитров Варна От доц д-р инж. Господин Киров След завършване на висшето си образование – специалност „Корабостроене”

Когато слязох от кораба, работих още известно време като гарантиен и сдатъчен механик. Предишният директор на завода беше сменен с нов – Панчо Петков. По времето, когато издавах котелната установка на първия танкер, той беше партиен секретар на Завода. Познаваше ме много добре. При една случайна среща и в разговора, който проведохме, изказа мнение, че трябва да се включа активно в изпитанията на 5000 тонния танкер и по-точно на системата за инертни газове, която представляваше нещо ново и непознато за производството на завода. Заех се с тази задача, макар че не ми беше позната. След около месец всичко беше издадена на ОТК, на Регистър, и на Клиента.

През 1963 г., със заповед на Министерския съвет, се създаде Висш машиностроителен институт във Варна, както беше отбелязано по-горе, с активното участие на Главната дирекция на корабостроителната и кораборемонтната промишленост. Започна набиране на преподавателски кадри. Когато следвах, аз имах желание да работя в производството, да проектирам и да създавам, машини, кораби и считах, че инженерите, занимаващи се с наука се доближават, по характера на своята монотонна работа, до чиновниците. Затова и не проявявах особен интерес към тази дейност. След издаването на всеки кораб, застанал до него на достроичния кей и поглеждайки това грамадно съоръжение, макар и съвсем за кратко, се чувствах горд, че и аз съм допринесъл за неговото изграждане. Така работих десет години, не зад бюро, в огъня на производството. И сега, след толкова години мога да кажа, че не съжалявам. Защото през тези години научих много неща, които в никакъв университет не се научават

В тези години съпругата ми следваше редовна аспирантура във ВИНС „Димитър Благоев”. Споделяше ми с какви проблеми се занимава. Така аз разбрах, че трябва да си коригирам мнението за работата на научните работници. Даже сериозно се замислях по въпроса да кандидатствам за асистент във ВМЕИ. Моят много добър приятел и колега Венелин Севастакиев беше вече издържал конкурс за асистент и беше назначен там на работа. Споделяше с мен че е много доволен от естеството на научно-преподавателската професия. Тогава се обявяваха често конкурси по различни дисциплини и аз се ориентирах към една от тях „Машинно чертане“ и започнах да се подготвям, без да разгласявам. Спечелих конкурса и за асистент по „Подемно-транспортни машини и палубни механизми“, но големият проблем беше дали ще ме освободят от Завода. Когато наскоро след това ме срещна Директорът и ме помоли да се включа в издаването на първия трампови кораб за Полша - „Колобжек”, казах му, че и аз имам една молба към него. Обясних му, че съм издържал конкурс във ВМЕИ и искам да напусна. Той реагира остро, като каза че молбата ми няма да бъде удовлетворена. След като си изпълних ангажимента и на този кораб, подадох друга молба за напускане.

Платеният отпуск свърши. Притеснен, отидох рано сутринта в Завода, докато още не е дошъл Директора, да си уредя напускането. Помолих секретарката му, Геновева Кирова да вляза при него първи. Обърнах се с гръб към входната врата, загледан през прозореца, за да не ме познае. След малко влязох при него. Прие ме много възторжено, което ми подсказа, че молбата ми ще бъде удовлетворена. И наистина така стана. Каза ми, че всичките му заместници не били съгласни с моето напускане, но той щял да ми удовлетвори молбата, защото се уверил, че имам голямо желание да се занимавам с научно-преподавателска работа. Като че ли камък ми падна от гърба. Подчерта ми няколкократно, че когато пожелая да се върна в Завода ще бъда добре дошъл.

Започнахме един дълъг и откровен разговор за проблемите на Завода и начините за тяхното решаване, който продължи около два часа. Накрая взех подписаната молба. Благодарих. Когато излязох от кабинета му, опашката от чакащи беше голяма.

Така приключи един труден период от живота ми, но наситен с много интересни и полезни за мен преживявания. Много дадох, но и много получих през това време, не като материални ценности. Жилище така и не получих. Обаче натрупах опит за работа с хората, като подчинен, като ръководител, и най вече, като професионалист. Школата на производството на Корабостроителния завод и сега оценявам много високо. Научих много неща, които никъде в никакви книги и университети не могат да се получат. Признавам, че това ми беше от голяма полза в следващата ми трудова дейност, вече като преподавател във Висшия машинно-електротехнически институт – Варна (сега ТУ- Технически Университет)

Всичко написано по-горе е плод на преживяното от мен през десетте години работа в Корабостроителния завод. Оценките, които съм направил са лични, субективни и може да не съвпаднат с тези на ръководствата на завода през този период или с тези на други официалните органи. Старах се да отделя по-голямо внимание на обикновените корабостроители, като пренебрегнах сухите данни за броя на построените кораби, за тоновете преработена ламарина, за километрите прекарани тръбопроводи, кабели, обзаведени кабини и др. Имах желание да подчертая високият ентусиазъм, с който се работеше и в същото време как се преодоляваха трудностите от най-различен характер.

Сложното корабостроително производство изискаше висококвалифицирани работници и инженерно-технически кадри. Затова те навсякъде бяха търсени и приемани на работа. Строгият технически контрол и стриктното спазване на Правилата на класификационните организации, много допринасяха за строежа на надеждни и с много добри мореходни качества кораби. Получаваха винаги положителни отзиви за тях. Не съм спестил и някои нередности по отношение на управлението и организацията, както в цеховете, така и на заводското ръководство. Независимо от трудностите, които съм срещал и като зам. началник, и като началник на цех, и като началник на производството, имам незабравими и много добри спомени за този период.

Силно впечатление е оставило в моето съзнание доброто отношение на хората един към друг. независимо от жестоките сблъсъци по честите оперативки и производствени съвещания. Всички сблъсъци, кавги и препирни бяха само в интерес на работата и след това се забравяха. А не навсякъде е така и затова подчертавам специално този факт.

След описания от мен период последва твърде успешно развитие, особено когато се извърши разширението на Завода, построяването на новите цехове, съвременните докови камери, достроечните цехове, кейови стени и т.н.

Убеден съм, че въпреки нелеките условия у нас в настоящия момент, корабостроенето ще се развива и утвърждава като един от водещите под отрасли на промишлеността в България.

стр. 39 13.01.2018 г.3:16:55Gospodin Kirov Варна