Спонтанен аборт видове, причини, симптоми Видове

* ''Химическа'' бременност

Когато спомена този термин често лекарите в клуба, а и другаде реагират негативно и отричат подобно понятие. Но тъй като моя приятелка, която живее в САЩ го преживя, след това заедно четохме за това. В този случай оплождане настъпва, но по една или друга причина зиготата не успява да се имплантира в матката. Тогава цикъла закъснява само с няколко дни и евентуално е малко по-обилен. Жената вероятно никога не би разбрала за това, ако не си е правила ранен тест за бременност.
* ''Кухо яйце''

Това е може би един от най-често срещаните случай. Много гинеколози наричат по този начин всички прекратени в много ранен стадий бременности. Но всъщност понятието идва от факта, че се е получило оплождане, започнало е някакво развитие на плода, но в много ранен стадий е прекратено. Това, което се наблюдава в този случай с помощта на ултразвук е наличие на имплантиран плоден сак, но без наличие на плод в него. Това обикновено се случва до 5-6 седмица.

Предшества се от яркочервено кървене и менструални болки. Може да се предизвика както при аномалии в плода, така и от ред други причини като стрес, физическо усилие и други.

Не знам за подходящо наименование на български език. Това е, което се случи с мен. В даден период плодът спира да се развива, но организмът продължава да отделя хормони. Жената се чувства бременна и по нищо не може да предположи какво се е случило. Истината се разкрива или при рутинен преглед, когато се разбира, че размера на матката не отговаря на срока на бременността, или при ултразвуково изследване, при което за съжаление не се открива сърдечна дейност. В някои случаи жената получава леко тъмно кафяво кървене, често съпроводено с болки, но това може да се случи и месец след като плодът е престанал да се развива. Ударът е много силен, защото идва абсолютно неочаквано за събитие, което се е случило преди дни или седмици.

Настъпило е оплождане, ембрионът се развива и расте нормално, но не в матката, а някъде по пътя преди да я достигне, най-често в тръбите. Всички тестове за бременност са положителни, тъй като организмът отделя хормони и реагира като при нормална бременност. Но при ултразвуково изследване се установява, че няма плод в матката. Много опасно състояние, защото е възможно да се открие твърде късно, когато ембрионът е нараснал вече много и е довел до разкъсване на тръбите. Извънматочната бременност често е придружена с яркочервено кървене и болки в ляво или в дясно, в зависимост от това, къде се е имплантирал ембриона. При навременното откриване лекарите успяват да спасят тръбата и жената може да забременее нормално по-късно.

Това е естественият механизъм на майката Природа да прекратява безперспективните бременности. И добре, че е така, защото по този начин в достатъчно ранен етап се преустановява растежа на плод, които иначе би бил с тежки увреждания. Това всъщност си е чист късмет и вероятността да се случи отново е незначителна. Освен това в голям процент от случаите никое действие или бездействие на майката не би могло да доведе до друг изход, тъй като проблемът и грешката е в самия плод. Никой не е виновен и колкото по-рано човек успее да приеме тази мисъл, да го преодолее и да погледне напред, толкова по-добре. Иначе непрестанните въпроси ''защо'' и ''как'' могат да разрушат и много здрава психика.

Разбира се, случва се и наистина да има причина за този изход. Може например организмът на майката да отхвърля плода. Колко и да е странно и нелепо понякога се случва. Съвременните медицински достижения могат да се справят с този проблем чрез допълнителен прием на хормони и други медикаменти от майката още по време на цикъла, в който се очаква да забременее, както и първите няколко месеца от бременността.

Друг случай е когато майчиният организъм не произвежда достатъчно прогестерон - хормонът, който наричат ''пазител'' на бременността. Благодарение на него матката се предпазва от контракции през първите 3 месеца на бременността, докато се изгради плацентата, която по-нататък поема тази роля. Този проблем също се решава с повишен прием на прогестерон.

Има още множество подобни причини, но това, което трябва да се знае е, че техният процент е много малък спрямо тези на чистия късмет. Това е и причината лекарите да не предприемат допълнителни скъпи и тежки изследвания преди да настъпят 3 последователни аборта.
Симптоми
Симптомите най-често са свързани с кървене и болки като при менструация. В по-късните месеци могат да бъдат придружени и от контракции и болки в кръста.

В по-ранен стадий абортът може и да бъде спрян, ако причините не са увреждане на плода. Затова е важно да се реагира много бързо дори при най-малкото неразположение. Много по-добре е едно извънредно и ненужно посещение на лекаря, отколкото да се пропусне момента.

Ако все пак се окаже, че е твърде късно плодът да бъде спасен, тогава обикновено се прави кюртаж на матката.
Бременност след спонтанен аборт
Чувството за блажено неведение, както аз го наричах, вече е невъзможно да бъде върнато. Това споделят почти всички майки минали по този път. Очакването вече не е изпълнено с радост и трепет, а с почти непрекъснат страх и кошмари. Казвам това не, за да плаша някой, а защото е нормалната човешка реакция. Особено трудни са първите 3 месеца, когато рискът от загуба на бебето е най-голям. Обикновено се смята, че 8-та седмица е в някаква степен критична за формирането на органите и ако след като тя премине плода все още има пулс, най-страшното е минало. Разбира се, риск винаги има, особено до 12-14 седмица, но той вече е от друго естество. Критичен е периодът докато отмине заветната седмица, в която е настъпил аборта предишния път. След това чувството, че си в нова територия е много окуражаващо. Истинското успокоение, поне за мен, настъпва към 18-20-та седмица, когато бебчо започва да изпраща малки ритничета всеки ден - сладки сигнали, че всичко е наред и мама може да спи спокойно.
Чувствата
Обикновено лекарите препоръчват да се изчака около 6 месеца преди настъпването на нова бременност. Това често е свързано повече с възстановяването на психиката, отколкото на тялото. Важно е да мине време, да се преживее случилото се, защото новото бебче заслужава най-добрия старт. То трябва да бъде искано и обичано само за себе си, а не като заместител на другото, загубеното. От чисто физиологична гледна точка, минималното време, което трябва да се изчака е един нормален цикъл.

Трябва да отбележа, че това може да значи 1 месец, може и 6 седмици, а и повече. Едва след това време матката е в състояние да изгради достатъчно здрава лигавица, която да може да бъде удобно и здраво местенце за имплантиране и износване на нова бременност. Оптималното време е около 3 месеца. Аз лично забременях 4 месеца след аборта, втората ми бременност премина много леко, без никакви притеснения и оплаквания, без гадене, което, разбира се ми носеше много тревоги и терзания дали всичко с бебчето е наред.

Най-трудно поне за мен беше усещането, че никой наоколо, дори и най-близките ми не ме разбират. А и неуместни коментари като ''ще си имате друго бебче'', ''какво толкова'' и подобни допълнително ме нараняваха, макар и изречени не с такъв замисъл. И точно тази изолация, в която човек сам се поставя е най-пагубна и деструктивна.

Определено мисля, че мъката трябва да си се изживее. И със сигурност за себе си знам, че няма да забравя какво се е случило, защото макар ''само'' за 3 месеца това си беше моето бебче. Наистина времето и най-вече синът ми, който се роди година и месец по-късно помогнаха да се притъпи болката, но не и да се забрави. Все още помня и термина си, и датата, в която го загубихме... Доколкото може да се дава съвет в подобна ситуация е, дайте си време да скърбите. И после погледнете напред. И намерете някой, с когото можете да говорите за това - за чувствата и болката си. Не се затваряйте в себе си.