Споразумения и договорености в търговията със селскостопански стоки
Изтегляне 72.69 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Рамка на търговската политика
- Инструменти на търговската политика
- Членство в Световната търговска организация (СТО)
- Преференциални споразумения
- Европейски съюз
- Първият списък
- Вторият списък
- 1-ви списък
- Двустранни споразумения
| Споразумения и договорености в търговията със селскостопански стоки
България води последователна либерална търговска политика, която в аграрния сектор е насочена към повишаване на конкурентоспособността на българското производство, насърчаване на износа и адаптиране на селскостопанските стоки към изискванията на европейските и световните пазари. Рамка на търговската политика Основната рамка, която определя провежданата политика, е: • Членството ни в СТО със своите разпоредби и ангажиментите, които сме поели при присъединяването ни през декември 1996 г. по отношение на нива на митата, ненадвишаване на определени размери, неприлагане на нетарифни мерки, ограничения по размера на вътрешната подкрепа и експортни субсидии. • Подготовка за присъединяване към ЕС, изразяваща се в постепенно въвеждане на законодателството и инструментите на търговската политика, използвани от ЕС, както и Европейското споразумение за асоцииране в частта си за либерализация на търговията, която непрекъснато се увеличава с цел подготовка на българските производители и търговци за издържане на конкурентния натиск на общия пазар. • Подписаните двустранни и многостранни търговски споразумения.
Сега митническата тарифа съдържа конвенционални мита - договорени по СТО, и автономни мита, т.е. прилаганите в момента. Съществуват и отстъпки за развиващи се страни по определен списък - с 30% намаление на митата за някои стоки и нулеви мита за най-слабо развиващи се страни. Макар че са важни елементи на търговската политика, отчитайки тенденциите в световен мащаб за непрекъсната либерализация, както и развитието и на друг инструментариум по линия на подготовката ни за присъединяване към ЕС, все повече трябва да се възприема разбирането за постепенното ограничаване на възможността за използване на тези инструменти за намеса на пазара. Практиката на развитите страни показва, че по-уместни и ефективни инструменти са прилагането на стандарти, ветеринарни и фитосанитарни норми, но отново съобразени с разпоредбите на СТО. Говорейки за инструментите на търговската политика, следва да се отбележат и още няколко елемента, за прилагането на които определяща е инициативата на конкретните оператори на пазара. Единият е регулиран с ПМС 300/16.12.96г., ДВ, 109/27.12.96 г. за защитни мерки по вноса на стоки в Република България. Тези мерки се прилагат в случаи на увеличен внос и при доказана опасност да се причини сериозна вреда на българското производство. Има специална процедура, която се образува след писмено искане от страна на български производител до министъра на икономиката. При доказване основателността на искането въведената мярка е временна до 4 години, с периодично преразглеждане. Нотифицира се в СТО. Другият инструмент е Наредба за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране на митата (временно намаление), приета с ПМС 208/23.09.2003 г., ДВ, 86/30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г. Това става при спазване на определени изисквания и процедура. Инициативата отново е от производители или браншова организация, като се подава искане до министъра на финансите. Исканията се разглеждат два пъти годишно. Членство в Световната търговска организация (СТО) По линия на СТО България е договорила правото на прилагане на експортни субсидии в рамките на определени размери за определени продукти (пшеница, слънчоглед, плодове и зеленчуци, сирене, някои видове меса). През последното десетилетие обаче експортни субсидии не бяха прилагани. С изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители (в сила от октомври 2002 г.) се създаде законово основание за въвеждане на изплащането на експортни субсидии. На тази основа бяха приети две наредби: Наредба за условията и реда за издаване на експортни лицензи (ПМС 143/2.7.2003 г., обн. в ДВ, 62/11.07.2003 г.) и НАРЕДБА №42 от 24.10.2003 г. за условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти - ДВ, бр. 97/4.11.2003 г. Изплащането на експортни субсидии ще се осъществява на базата на проведени търгове и издадени експортни лицензи на спечелилите търга. Компетентният орган е ДФ „Земеделие". Той ще изплаща експортни субсидии на износители, които представят съответни доказателства, че продуктът е изнесен и е достигнал определената крайна дестинация. Продуктите, обект на експортно субсидиране, както и общата стойност на изплащаните субсидии, ще се определят ежегодно с решение на Министерския съвет. Контролът върху продуктите, които напускат страната, ще се осъществява от Агенция „Митници", а съответствието на изискванията за качество ще се контролира от МЗГ. С Решение №212/23.03.2004 г. на МС и Протокол №4 от 31 март 2004 г. на УС на ДФ „Земеделие" се определи размерът на експортните субсидии по земеделски продукти и направления за техния износ през 2004 г. Продуктите са следните: меса и карантии от домашни птици, птичи яйца за консумация, бяло саламурено сирене и кашкавал, агнешко месо, някои видове консервирани плодове и зеленчуци, някои конфитюри, някои консервирани плодове. Преференциални споразумения В областта на селското стопанство България е договорила преференциални условия за търговия със следните страни: Европейски съюз, страните от ЦЕФТА, Македония, Турция, Израел, Сърбия и Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина. Европейски съюз Търговската част на Европейското споразумение за асоцииране е в сила от 30.12.1993 г. Договореностите са под формата на допълнителни протоколи към ЕСА. С Европейския съюз имаме споразумения за либерализация на търговията със селскостопански стоки, преработени селскостопански стоки, риби и рибни продукти. По отношение на търговията със селскостопански стоки беше отчетено разширяването на ЕС от 1 май 2004 г., като до голяма степен бяха запазени съществуващите преференции с петте страни от ЦЕФТА. Договорени бяха два списъка със стоки: Първият списък съдържа селскостопански стоки, за които и двете страни ще прилагат нулеви мита при внос за неограничени количества. Списъците съдържат подробно изброени продукти, които всяка страна ще може да внася безмитно, в неограничени количества на пазара на другата страна. Има стоки, за които страните поемат ангажимент за неприлагане на експортни субсидии при износ на пазара на другата страна. Това са живи животни, месо и готови храни от овце и кози, някои птичи яйца с черупки и без черупки, елда, просо, семе за птици, др. житни растения, брашна, грис, малц. Вторият списък съдържа стоки, за които са договорени намалени или нулеви мита в рамките на квоти. По отношение на продуктите, обхванати от тези списъци, беше договорено премахване на митата в рамките натарифните квоти, освен ако изрично не е посочено друго, и беше договорено годишно увеличение на квотите за някои продукти в размер на около 10%. Новите двустранни преференции ще заменят прилаганите до момента концесии в рамките на Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА). За продуктите, за които няма нови договорености, ще се запазят съществуващите концесии в рамките на ЕСА. ЕС прилага своя режим по вноса на принципа на пазарната, а не на календарната година. ЦЕФТА През 1998 г. България подписа Споразумение за присъединяване към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). След разширяването на ЕС от 1 май 2004 г. три страни останаха членки на ЦЕФТА - България, Румъния и Хърватия. В момента се водят преговори за присъединяване на Македония към ЦЕФТА, която подаде молба за членство в рамките на българското председателство. Присъединяването на България към ЦЕФТА й осигури възможност за задълбочаване и разширяване на търговско- икономическите връзки по пътя на взаимноизгодни договорености, свързани с по-нататъшната либерализация на търговията със селскостопански стоки. По отношение на селскостопанските стоки страните взаимно си предоставят концесии, като техният размер и стоков обхват се конкретизират в двустранните протоколи между всеки две страни. Съгласно договореностите във всички двустранни протоколи задължително се прилагат следните многостранно договорени схеми на либерализация: 1-ви списък - обхваща стоки, които се търгуват с нулеви мита от датата на влизане в сила на споразумението; 2-ри списък - обхваща стоки, които се търгуват с намалени единни мита от датата на влизане в сила на споразумението; 3-ти списък - обхваща стоки с намалени мита в рамките на тарифни квоти или без тарифни квоти.
Приключиха преговорите за сключване на Споразумение за свободна търговия с Молдова. Всички тези споразумения съдържат клауза за денонсиране при присъединяване на България към ЕС. Тогава ще се прилагат споразуменията, сключени от ЕС. Повече информация за договореностите ни по износа - на интернет страницата на Министерството на земеделието и горите, а по вноса - в митническата тарифа и на интернет страницата на Агенция „Митници". Министерство на земеделието и горите Каталог: doc -> aktualno aktualno -> Плодове и зеленчуци aktualno -> Физически блок aktualno -> Министерство на земеделието и продоволствието aktualno -> Основни елементи на Общата организация на пазара в сектора aktualno -> Регламент на Съвета 1208/1981 относно класификацията на кланичните трупове. Частно и публично складиране (интервенция): частно складиране aktualno -> Обща политика в рибарството на Европейския Съюз aktualno -> Важен елемент с отражение върху винопроизводството е класифицирането на лозарските терени в България, в определени лозарски зони на базата на комплексни фактори като: географско разположение на страната, почвено-климатични условия, разположение на лозовите Изтегляне 72.69 Kb. Сподели с приятели:
|