Способности и социален живот

РЕЗЮМЕ

Способностите са базата на жизнената дейност, на социалния живот. А жизнената дейност е система от разностранната социална активност на човека и обществото. В този си характер тя е присъща за всички исторически епохи. В съвременните условия новото явление е интегрирането на всички основни сфери на живота. Поради това и самата икономическа теория трябва да излезе от тесните рамки на индустриалното производство, в които се е самозатворила, и да обхване като собствен предмет живота в неговата универсалност. По този начин тя се превръща в социална икономия, икономическа теория на живота. Уместно е тази нова форма на икономическата теория да запази принципите на класическата политическа икономия, като ги приложи обаче към цялостната система на обществения живот.

Проф. д. ик. н. Димитър Филипов

Целта на настоящата статия е, като се анализират способностите като основен исторически закон, да се докаже необходимостта от превръщане на икономическата теория в социална икономия чрез обхващане в нея на цялостната жизнена дейност.

Предмет на изследването е връзката способности - жизнена дейност - социална икономия, а обект - социалната страна на способностите и произтичащите от това последствия за икономическата теория.

Същност на способностите

С пълно основание развитието на способностите на човека и обществото са основен исторически закон. От това как и в каква степен са развити способностите, зависи в последна сметка развитието на самото общество. И на тях трябва да бъде подчинена обществената организация, за да постигне максимални резултати.

В различните обществено-икономически формации самото реализирането и развитието на способностите се проявява по различен начин. Древногръцката философия ги изтъква като централен исторически проблем, но практиката малко се е интересувала от нейните тези, въпреки че и тя спонтанно е разчитала на тях. Вместо развитие на способности в експлоататорските общества на преден план е експлоатацията на труда, която по същество е експлоатация на способностите. Експлоатацията на труда е превърната форма на експлоатацията на способностите.

Главният исторически проблем е как да се оползотворяват способностите и как обществото и политическата и икономическа организация и функциониране се отнасят към това основно и определящо богатство на обществото. От тях зависи степента и съдържанието на използването на природните богатства.

Така че законът на историята е максималното развитие и използване на способностите на човека и обществото. Това именно определя ефективността и възможностите на обществото.

Само на обществото е присъщо целесъобразното, системно и съзнателно развитие на способностите на индивида. В останалия животински свят не се среща нищо подобно.

От гледна точка на способностите трябва да се разглеждат и основните категории на икономическата теория. Например капиталистическата експлоатация не е просто изземане на принаден продукт и принадена стойност, както обикновено се оценява в марксистката теория. Експлоатацията е по отношение на способностите на човека и обществото и на природните сили.

В течение поне на три хилядолетия способностите на човека са били предмет на теоретичната мисъл, но са представлявали абстрактна философска тема. Днес те придобиват непосредствена практическа стойност, стават основен проблем на икономическата теория и практика. Това и един от фундаменталните белези за генералната промяна в самата действителност. Излизането на способностите на преден план е показател за нов етап на зрялост на обществото, за необходимост от реализиране на същински хуманизъм.

Развитието на способностите е база и за специфично периодизиране на човешката история, която в най-голяма степен ще отчете действителния исторически прогрес.

Икономическата теория видимо подценява или дори напълно пренебрегва ролята на способностите, същността им на главен двигател на прогреса и отличителна черта на хуманизма. Те са обект на изследване главно на психологията.

Изключение прави марксистката теория в интепретацията на социализма, която определя способностите, тяхното свободно и максимално развитие за главна цел на социалистическото общество. Но и тя много често допуска влияния на абстрактност и философски хуманизъм. Защото и в марксистката политическа икономия способностите не са специален обект на изучаване и обобщения.

Разглеждането на труда само в аспектите на основен фактор на производството и на произтичащата от това роля в обществения живот не е достатъчно. Защото трудът е само проявление, външен израз на функциониращите способности на човека. Той е, така да са каже, само един пласт във функциониращите способности. Неговото опознаване и изучаването му трябва да започнат със способностите на човека.

В общотеоретичен план способностите са представени с множество социални значения. В това отношение трябва да се изтъкнат следните:

• 
  Съществено качество от природата на човека.
  
• 
  Основен показател и измерител за зрелостта на историческия процес и на отделните му основни исторически форми, специално на цивилизацията и обществено-икономическата формация.
  
• 
  Реална сила на човека и на обществото в съвкупността им. Историческата степен на развитие на способностите на човека е базата за жизнената дейност на обществото.
  
• 
  Материална основа на съществуването и развитието на обществото.
  
• 
  Главен ресурс на обществото и източник на неговото богатство.
  
• 
  Основно средство за взаимодействие с природните сили и за тяхното проявление, за тяхното използване.
  

Съвременната икономическата политика на капитализма изцяло е ограничила вниманието си само към показателя за заетост на работната сила. Дори не и към характеристиките на труда, а само към заетостта на трудоспособното население. Това е ограничен количествен подход, който при това засяга само част от количествените аспекти на труда. Неговата база на способностите е оставена извън сферата на икономическия анализ.

Психологическата теория разглежда способностите в един абстрактен план на качества на индивида. Нейната познавателна сила от гледна точка на потребностите на икономическата теория е много ограничена, защото самите способности на индивида се проявяват с реално съдържание само в обществената практика и във взаимодействието им в социално агрегиран мащаб. Дори в случаите когато става дума за изключителна надареност, за гениалност на отделни личности. Защото самата гениалност е със социални качества и се проявява в конкретна историческа среда, без която е немислима. Навярно Леонардо да Винчи, ако се бе родил в ХІХ или ХХ в., щеше да бъде цивилизационно явление преди всичко с познания и постижения в областта на естествените науки и технологиите.

Това е фундаментален проблем – способностите, въпреки че са качества на отделната личност, се проявяват и развиват в органична връзка с цялостния социален живот. Те са интелектуална възможност, която неизбежно се изявява само при определена благоприятна социална среда. Еволюцията на способностите на обществото като обобщено качество е аспект от общото развитие на човечеството. Нейните пружини и фактори за развитие се проявяват на две органически свързани помежду си равнища.

От една страна, това са биологическите заложби на човека и обществото. Тази материя все още се намира в почти пълна тайнственост. Генетичната теория със съвременното й съдържание само приоткрива завесата на познанието, без да има увереност, че прави това в реалната насока. В индивидуален план няма достатъчно основания да се приеме, че способностите се предават от човек на човек и са патент на семейството и рода. Точно обратното, по-скоро е вярно, ако се съди по социологическите изследвания, че няма обективни доказателства в каква степен способностите са природени, т. е. пренесени от едно поколение към друго в семейната среда.

От друга страна, това са социалните качества и елементи в проявлението на способностите. Това са придобитите способности, получени чрез образованието, жизнения опит и социалната среда. В този смисъл засега може да се говори за приемственост или социална наследственост. Предават се от едно поколение на обществото на друго, от общество на общество ония качества на способностите, които са получили ясна социална изява, станали са елемент на обществената практика и чрез специфичните форми на образованието, възпитанието, жизнения опит и културата се превръщат в елемент на живота и във възможност за всеки един индивид. Или по-скоро - биха могли да бъдат реални качества на личността при благоприятна социална среда. Това са социалните заложби, които се реализират в дейността на индивида. Те не са предопределени. Тяхното осъществяване зависи от социалната активност на личността, от неговите интереси и от условията на живота.

Заради това, ако се приеме, че биологическите заложби не са изяснени и са нещо по-скоро дадено, което показва своя образ само при определени социални обстоятелства, социалните заложби и социалната среда, която ги обуславя, са нещо съвършено ясно и конкретно, очевидно, което подлежи на конкретен анализ и измерения и се поддава на оценяване, така да се каже, с математична точност. Във всеки случай, във всеки даден исторически период е напълно възможно да се измерят потенциалните сили и ефекти на социалната среда за развитието на способностите.

Ето защо, приемайки, че биологическите заложби, които предопределят и съответните наклонности на индивида, се реализират в зависимост от благоприятните предпоставки, може да се твърди, че самата социална действителност е показател за възможните способности на индивида.

В това отношение се стига до важен теоретичен проблем, който засега е решен във философски план - всеки индивид разполага с огромни, практически неограничени възможности. Индивидите по рождение са с изравнени възможности за развитие. Разбира се това не означава, че всеки е в състояние да бъде Рембранд или Достоевски. Но всеки носи в себе си способности и възможности, които го поставят в равноправно положение в системата на обществения живот. Дисбалансът и нарушенията или дори осакатяванията на духа и на социалните възможности са продукти на социалната среда, на организацията на обществото. Икономическото неравенство и социалната несправедливост пораждат огромна диференциация в обществото, която пък предопределя реалните способности. В това отношение капитализмът и капиталът носят голяма отговорност пред човечеството. Тезата в американката литература, че не бива да се осигурява на всеки жител на страната жизнен минимум, тъй като доходът бил резултат от личната инициатива и способности и насилственото му коригиране би било сериозно нарушение на естествените и политическите права, е ненаучна и безнравствена. Тя съответства на реалната практика на американското общество, но противоречи на потребностите на човека и обществото.

От обществото зависи в каква степен и как ще се развият способностите. Въпреки неопределеността и неизяснеността на биологическите заложби, все пак по пътя на непосредственото наблюдение на изявата на индивида в живота може и трябва да се приеме, че те имат единна основа, от която тръгват най-напред трите основни потока на познавателните, художествено-естетическите способности и на способностите за общуване. За социалното управление е от първостепенна важност да се създадат условия за максимална изява на трите основни страни на духовността на индивида, което е задача и функция преди всичко на образователната система. Реализирането на тази задача е от колосално икономическо значение, защото повдига общото равнище на икономическите и социалните сили на обществото. Това диктува необходимостта икономическата теория да не се самозатваря в несъществуващи тесни граници на икономиката, а да обозре цялото пространство на жизнената дейност. Наивно е да се приема, че е възможно да се развиват една група способности например научнопознавателните, откъснато и без никакво внимание към останалите способности. Това е един от най-фаталните пороци на комерсиалния подход, ограничен само в преследване на непосредствени прагматични изгоди и на тичане подир печалбата.

Жизнена дейност и социална икономия

Изследването на способностите като централен обект на икономическата теория предполага значително разширяване на нейния предмет, който засега е заключен всъщност в индустриалното производство. Способностите кореспондират и са страна в универсалната жизнена дейност и трябва да се разглеждат в нейната рамка.

Днес е належащо изследването на жизнената дейност, на историческия процес в неговата цялостност и всестранност и превръщането на икономическата теория от наука за индустрията или за материалното производство в наука за икономическите качества на живота. Това е нейната пълна и завършена съдържателна форма, до която тя логически стига с навлизането все по-дълбоко в действителността и с все по-пълното обхващане на икономическите аспекти на обществото. Това е цел за изследване на същинското богатство на обществото.

Жизнената дейност е функционирането на обществото. По-точно казано тя е самата същност на живота в активността и динамизма на развитието. В известен смисъл категориите общество, обществен живот и жизнена дейност са идентични, доколкото са единство на историческата действителност. И все пак между тях са налице различия.

Обществото е социалната форма на съществуване на природата. То е онази част от природата, която се е развила над другите форми на биологически живот по особени, свои собствени закони и собствени сили. Обществото чрез своя представител - човека, изпълзява от лоното на природата. Нито една от хипотезите за биологическото и социалното раждане на човека все още не е задоволителна. Аргументите за изправения стоеж, направата на оръдия на труда, езиковото общуване, трудовата дейност в нейните първични форми са от огромно значение. Но нито един от тях не предлага убедителен материал и не е приемлив в чисто логически план. Защото главното свойство, или качеството, което отличава обществото и което е повлияло за пораждането на посочените по-горе функции и действия на човека, които са първичните жизнени дейности, е разумът, мисленето, особените психически процеси и способностите на човека да наблюдава, съпоставя, анализира и приема решения за действия. Мисленето на човека, въпреки че се представя за идеална същност, е обективно. А като обективно свойство на материалния свят не бива да се противопоставя на другите негови форми. Вместо да се дири генезисът на човека и на обществото в отделни действия и функции, които при това се отличават със целесъобразност и са мисловен продукт, а не инстинкт, по-оправдано и обнадеждаващо би било да се търсят предпоставки в предходни, по-ниски биологични видове, които генетически се предават и би могло да се развият от животинска форма в разсъдъчно-мозъчната дейност на човека, които в еволюцията си преобразяват и раждат новата форма на природата - социалния живот и човека. Следователно главният въпрос е дали стимулите и факторите на раждането на човека са извън него, или пък е саморазвитие на психически процеси и възможности.

Обществото в началната си фаза външно е съставено от несвързани помежду си и разпиляни по територията групи или общности. Неуместно е да се наричат стада или орди. Тяхната реална връзка обаче е в необяснимото все още и дори недостатъчно осъзнатото свойство да се развиват и социално обогатяват. Съществуват някакви вътрешни двигатели и механизми, които тласкат напред и нагоре примитивния първобитен човек. Това може да бъде заложено и да се съдържа като качество само на съзнанието, разума, мисленето. То е, което съдържа в себе си и тласъка, и мотива, и възможностите за непрекъснато развитие на по-висока основа. Това непрекъснато спонтанно усъвършенстване е почти незабележимо за стотици и дори за милиони години. Но крайният резултат още към фазата на схемата за хомо сапиенс е впечатляващ и революционен. Раждането на мислещ човек и социално активно общество засега е най-голямата позната революция в еволюцията на вселената. Развитието на обществото го разнообразява и обогатява с все нови качества и форми. Някаква още не напълно изяснена космическа сила, проявяваща се като социална, и подобна на космическата константа или дори на гравитацията, тласка човека и обществото да се обединяват въпреки наличието на големи центробежни социални сили.

Това движение на обществото е социалният живот. Ако обществото е форма на съществуване на природата, социалният живот е начинът на неговото функциониране. То е конкретното съществуване на обществото с активно историческо съдържание, с особена социална форма на общуване за изменение и усъвършенстване на реалностите. Общуването е присъщо за всяка популация. Особеното на човешкото, на социалното общуване е, че се извършва в специфична социална форма, която се изразява в целесъобразни действия.

Жизнената дейност е непосредствената реалност и активност на обществото и социалния живот. Тя е разнообразието на дейностите и действията, в които се проявява обществото. Тези дейности са: изработването на оръдия на труда, производството на блага и услуги, образованието, отразяването на света по законите на красотата и емоционално-чувствените преживявания, грижата за децата, отношенията в семейството, традициите и обичаите, религиозните вярвания и др. Всички те са обединени в едно общо стремление за съществуване и развитие чрез задоволяване на потребности - потребности не са само от храна, облекло и жилище. Те са всичко онова, с което се сблъсква човек в ежедневието си и което трябва да извърши, за да постигне набелязани цели. Жизнените дейности се движат в непрекъснато възобновяващ се цикъл „жизнена дейност- потребности - жизнена дейност”. Тази фактически формула на живота може да бъде представена и като „потребности - жизнена дейност - потребности”.

В първия случай жизнената дейност е смисъл на живота, самоцел. Във втория случай са изтъкнати потребностите и тяхното задоволяване като смисъл и цел на живота. Нито едната, нито другата формула могат да бъдат абсолютизирани. Те са взаимно обвързани и не съществуват една без друга, взаимно се допълват и в единството е същността на социалния живот. Обществото живее и съществува посредством жизнената дейност, която е неговата историческа активност.

Жизнената дейност изразява социално необходими действия на индивида и обществото за нормалното им съществуване и развитие. Не всяко действие, например престъпността, наркотрафика, насилието, се отнася към жизнената дейност. Освен това, някои жизнени дейности могат да се изродят в социално негативни. В сферата на културата и образованието или пък на самата икономика, крайностите стигат до социален негативизъм.

Жизнената дейност е производството и възпроизводството на живота. Тя е същност на развитието както в индивидуален, така и в социален план.

Човекът и обществото към всеки даден исторически период наследяват конкретни исторически обстоятелства като условия на живота. Те трябва да ги запазят и възпроизведат. Това възпроизводство се извършва не само на разширена база. По същественото е, че става на усъвършенствана основа, с множество нови елементи и нови качества, които могат да бъдат продукт на социалната воля на човека и обществото, но в последна сметка са съвкупен резултат на историята, който е обективен, т. е. не зависи от индивидуалната и колективната воля. Те съставляват жизнената среда, жизнените условия на обществото и на отделния човек. В самата дейност на обществото се намесват и участват безброй сили, фактори, действия и противодействия, желания, очаквани и непредвидени обстоятелства. Всички те съставляват системата на жизнената дейност. Енгелс много точно е констатирал тази същност на живота, отбелязвайки, че „има безброй взаимно кръстосващи се сили, безкрайна паралелограма на силите, които дават една равнодействуваща - историческия резултат”. [Маркс, Енгелс. Съчинения. т. 37, с. 396].

Досега икономическата теория се е занимавала изключително с материалното производство, а по-точно с индустрията. Останалите форми на жизнената дейност фактически са били отминавани или само споменавани в някаква второстепенна връзка. Жизнената дейност не е разпиляно множество от действия, не е и механична съвкупност от дейности на обществото. Въпреки че индивидите преследват свои собствени цели и интереси, те са зависими от социалния живот и неговите тенденции и потребности. В крайна сметка жизнената дейност е взаимодействие от всички индивидуалности и общности, фактическо единство и взаимодействие на обществото, колкото и да е конфликтно и противоречиво.

Икономическата теория трябва да обхване тази всеобщност на дейностите на хората и обществото. В миналите епохи тя не е била достатъчно развита, не се е проявявала категорично и поради това не е била осъзната от икономическата мисъл. Днес тя става основно качество на живота и императивно изискване за икономическата теория. Пренебрегването от икономическата теория на жизнената дейност в нейната цялостност, при сегашното състояние на действителността, е вече теоретичен и социален абсурд.

Няма строги граници между различните форми на живота, които да ограничават приложението на една или друга наука. Особено що се отнася до икономическата теория, която трябва да има за предмет социалната действителност в нейната системна цялостност, но разглеждана от специфична гледна точка.

Това предполага разширяване и обогатяване на метода на икономическите изследвания. Освен традиционните стойностни количествени показатели трябва да се имат предвид специфичните качества на различните дейности - образование, култура, наука, информация, здравеопазване, за които са присъщи и икономически аспекти, но чиито крайни резултати не се поддават на количествено измерване. По такъв начин се налага икономическата теория да навлезе в нови области на действителността и да си служи с нови изследователски прийоми и инструменти.

В основата на жизнената дейност са образованието, познанието, културата и потребностите. Те съставляват невидимата база на жизнената дейност, която специално в материалното производство е тяхно проявление и техен продукт. Жизнената дейност е външния активен пласт на тези качества, нещо като подсъзнателно равнище в структурата на съзнанието, а в случая - на историческата активност.

Обикновено потребностите са посочвани за основен двигател, за същинска мотивация на жизнената дейност. Това основно теоретично положение, без да е погрешно, се нуждае от конкретизиране.

Потребностите са присъщи за всеки жив организъм. Характерно за човека е, че освен елементът инстинкт, който е главен за животинския свят, огромна роля има осъзнатостта на потребностите и целеполагането. Връзката „потребности - жизнена дейност” не е просто опосредствана от съзнанието. То е активната страна на самото проявление и задоволяване на потребностите. Върху съзнанието може да се въздейства и чрез него да се възбуждат нови потребности. Такава е например ролята на рекламата. Не е достатъчно в условията на капиталистическата система само да се произвеждат стоки. Необходимо е да се предизвика интерес сред обществото, а това е пазарът, да се формира и манипулира общественото мнение. С тази задача се занимават социалната и личностната психология. По този начин съзнанието на потенциалния купувач се включва в пазарните механизми и става специален обект на пазарната стратегия на фирмата.

Включването на жизнената дейност в нейната системност в предмета на икономическата теория я превръща в социална икономия. Тя запазва принципите на класическата политическа икономия, но приложени вече към нов обхват - социалния живот. В този смисъл икономическата теория придобива характер на социална икономия, на теория за социалния живот.

Каталог: alternativi -> br4
br4 -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br4 -> Приватизацията на отбранителната промишленост в източна европа и българските възможности гл ас д-р Димитър Димитров унсс, катедра „Национална и регионална сигурност”
br4 -> Ст н. с д-р Валентина Гроздева
br4 -> Глобален характер на демократичните преходи Доц д-р Дочо Лазаров унсс, катедра „Икономическа социология”
br4 -> Конфликтология и конфликтологична култура проф д. ик н. Д. Й. Димитров
br4 -> Уважаеми г-н Президент, Уважаеми депутати и министри
br4 -> Измерване ефективността на публичните организации Доц д-р Христо Христов унсс, катедра “Публична

Изтегляне 158.72 Kb.

Сподели с приятели: