Съпоставителен анализ на роднинските връзки и названия и тяхната употреба във фразеологичните единици в българския и испанския език

асистент по практически испански език към катедра

„Западни езици”, ФКНФ,

СУ „Св. Климент Охридски”

„доктор”

За да представя една по-детайлна и убедителна преценка на труда на ас. Аксиния Обрешкова, ще изтъкна най-напред неговите достойнства, след това ще изкажа своите резерви по някои от неговите компоненти и накрая ще формулирам няколко въпроси и препоръки.

При изчерпателното и доста прегледно представяне на терминологията, която отразява българската и испанската родствени системи, които са от различен тип, авторката демонстрира много добро познаване както на литературата, отнасяща се най-общо до родството, така и спецификата на всеки термин в исторически план и във взаимоотношенията му с останалите термини, тъй като тук наистина става въпрос за системи, при които има генетическа обвързаност на компонентите, отразяваща се и на терминологичните връзки. След като привежда мненията на различни автори, докторантката представя модела, според който са разгледани двете терминологични системи с техните прилики и разлики. Тя внимателно борави с етимологията на термините, цитира утвърдени автори, прави сравнения и с други езици (съответно славянски и романски) и се предпазва от излишни детайли. Достойнство на труда е позоваването на старобългарския език за българските термини и на латинския език – за испанските. Подчертани са основните различия между българската родствена система (която е дескриптивна, т.е. всеки вид родственик е наричан с различно наименование в зависимост от неговия пол, типа на връзката с Аз-а и степента на отдалеченост от Аз-а) и испанската родствена система (която е класифицираща и не прави разлика между роднините по майчина и бащина линия). В българската родствена система има два вида термини – реферативни и вокативни, докато в испанската като вокатив се използва най-често реферативният термин.

В раздела, посветен на лексикалното поле на родството в българския и испанския език са изтъкнати не само разликите при конституирането на двете родствени системи като цяло, но и някои специфични особености при формирането на самите термини. Така например в испанския език често се прибягва до граматическия род като словообразователен фактор (tío/tía; abuelo/abuela; hermano/hermana, primo /prima, suegro/suegra и т.н.), докато в българския език това е твърде рядко (както например при свекър, свекърва съпруг/а, тъст, тъща, племенник, братовчед). Оттук произтича и фактът, че в испанския език в по-голяма част от случаите в множествено число има неутрализация на опозицията мъжки / женски род като се използва мъжкият род: tios, abuelos, suegros и пр.

Без да навлизам в подробности, ще подчертая, че разделът, посветен на лексико-граматичните особености на роднинските имена, съдържа несъмнени приносни моменти, отнасящи се до спецификата на детерминацията при тези имена и до възможностите, които те дават като отправни елементи за деривация. Не мога да не отбележа все пак някои впечатляващи наблюдения като например:

- това, че българските роднински имена много по-често от испанските служат като основа за образуване на прилагателни, в някои случаи на повече от едно, например бащин, което може да изразява принадлежност (бащин дом) и субектна съотнесеност (бащини грижи – бащата се грижи) и бащински, което изразява имплицитно сравнение, а може да се употреби и адвербиално;

- това, че в испански език някои производни прилагателни се употребяват в превъзходна степен със суфикса –isimo и придобиват специфичен семантичен нюанс;

- това, че роднинските имена притежават изконна определеност, от която произтича специфичното им поведение във фразата

от гледна точка на детерминацията с членните и притежателните морфеми.

Освен корпуса на роднинските названия, авторката ни предлага още два ценни корпуса – на фразеологизмите и на паремиите, които дори без разсъжденията върху тях имат вече своето значение като авторско постижение.

Друго съществено достойнство на труда е използването на примери от художествената литература със съответния превод на другия език, за да се илюстрират разликите в терминологията на двете родствени системи, в детерминацията и във използването на фразеологията.

Смятам, че тези са главните постижения на авторката и въз основа на тях може да се смята, че трудът има достойнствата на докторска дисертация.

Резервите ми към разработката на ас. Обрешкова се отнасят най-вече до някои страници, посветени на твърде общи и познати въпроси, чието засягане не се налага. Така например излишно е да се говори за съпоставителния анализ изобщо, за паремиите като източник на информация за реконструкцията на обичаите и общественото устройство на даден народ, за фразеологизмите и за различните им класификации (специална точка е отредена на дефиницията на фразеологичната единица), за разликата между устойчиво словосъчетание и фразеологизъм и пр. Наивно звучат твърдения като „фразеологията притежава изключително богат и разнообразен речников фонд, в който са застъпени всички части от действителността и от човешкия опит” или като „пословиците са кратки изречения, прости или сложни, които изразяват в сбита форма съждения, обобщени наблюдения от живота и практиката, а и често носят поучителна тенденция”. Освен това, анализът на фразеологизмите и на пословиците е любопитен, но той не почива на сериозни научни критерии. Ще дам само един пример. Авторката твърди, че изразът бързам като пале (пърле) пред майка си изразява нетърпение, а пък като от една майка – изразява прилика. Това е безспорно, но каква е ролята на роднинското понятие в случая? Идеята за нетърпение е в глагола бързам, а за прилика – в предлога като. Иначе казано, не се вижда конкретната роля на роднинското понятие във фразеологичната единица.

При запознаването ми с работата у мен възникнаха някои въпроси като:

1. Авторката употребява термините родство и роднинство и съответно родствена терминология и роднинска терминология. Трябва ли те да се считат като пълни синоними или е възможно някакво разграничение?

2. При представянето на двете терминологични системи (а и при позоваването на други подобни, като напр. на френската) се оказва, че има специфика при образуването на някои от термините във връзка с използването на различни словообразователни модели: граматически род, композиция (прилагателно + съществително), префиксация, суфиксация и пр. Може ли авторката да представи схематично в коя система и в каква степен са застъпени тези модели.

3. При разглеждането на фразеологизмите и на пословиците, съдържащи роднински названия, би могъл да се приложи лингвистичен подход – да се потърси мястото на съответния термин в субектно-обектната верига, т.е. дали той е субект, атрибут, обект или пък има допълнителна роля – определителна или обстоятелствена. Този въпрос може да бъде обект на друго изследване.

4. Приложените списъци могат да бъдат представени и по друг начин – да бъдат двуезични, като се разграничат съвпаденията, приблизителните или частичните съответствия, възможните смислови фразеологични еквиваленти с друг лексикален състав и свободен превод. В този вид те могат да се използват и като ценно помагало за студенти и преводачи.

Горните забележки, разбира се, съвсем не накърняват качествата на предложения труд.
Въз основа на горните ми наблюдения изказвам категоричното си становище, че дисертацията на ас. Аксения Обрешкова отговаря на изискванията за една докторска дисертация и че авторката заслужава да й бъде присъдена образователната и научна степен „доктор”.

Велико Търново,