Справочник Център за световно наследство на юнеско мисията



страница1/4
Дата17.08.2018
Размер0.61 Mb.
#80424
  1   2   3   4
Световното наследство

Информационен справочник

Център за световно наследство на ЮНЕСКО




  • Мисията

  • Наследството: Дар от миналото за бъдещето

  • Кратка история

  • Конвенцията и нейният Комитет

  • Фондът за световно наследство

  • Процесът на номиниране

  • Глобалната стратегия

  • Списък на застрашеното световно наследство

  • Успешни примери

  • Устойчив туризъм

  • Партньорства за съхраняване на световното наследство

  • Центърът за световно наследство

  • Кой кой е

  • Бъдете информирани по въпросите на световното наследство


Публикувано през март 2005 година от Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО
Център за световно наследство при ЮНЕСКО

7, Place de Fontenoy

75352 Paris 07 SP, France

tel : 33 (0) 1 45 68 15 71

fax : 33 (0) 1 45 68 55 70

e-mail : wh-info@unesco.org



http://whc.unesco.org


МИСИЯ

Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) се стреми да насърчава идентификацията, опазването и съхранението на световното културно и природно наследство, което има изключителна стойност за човечеството. Този стремеж е въплътен в международен договор, наречен Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 година.

Културното наследство обхваща паметници, групи от сгради и обекти с историческа, естетическа, археологическа, научна, етнологична или антропологична стойност. Природното наследство се отнася до изключителни физични, биологични и геоложки образувания, местообитания на застрашени видове животни или растения и местности с научна, консервационна или естетическа стойност.
Мисията на Световното наследство на ЮНЕСКО е:


  • Да насърчава държавите да подпишат Конвенцията за световното наследство и да осигури опазването на тяхното природно и културно наследство;

  • Да поощрява държавите – страни по Конвенцията да номинират обекти в границите на националната им територия за включване в Списъка на световното наследство

  • Да поощрява държавите – страни по Конвенцията да организират план за управление и системи за осведомяване относно състоянието и степента на съхранение на обектите на световното наследство

  • Да подпомага държавите – страни по Конвенцията при опазване на обектите на световното наследство, чрез осигуряване на техническа помощ и професионално обучение

  • Да осигурява спешна помощ за обекти на световното наследство в непосредствена опасност

  • Да подпомага държавите-страни по Конвенцията при дейности за популяризиране на съхранението на световното наследство

  • Да поощрява участието на местното население в съхранението на неговото културно и природно наследство

  • Да насърчава международното сътрудничество при съхраняването на нашето световно културно и природно наследство

НАСЛЕДСТВОТО: ДАР ОТ МИНАЛОТО ЗА БЪДЕЩЕТО
Що е това “наследство”? Какво прави световното наследство уникално? Какво отличава “световното наследство” от “националното наследство”?

Наследството е това, което ни е завещано от миналото, това, с което живеем днес, и това, което предаваме на бъдещите поколения.


И културното, и природното ни наследство представляват незаменими източници на живот и вдъхновение. Това е нашият крайъгълен камък, нашият пътеводител и нашата идентичност.
Това, което прави концепцията за световното наследство изключителна, е нейната универсална приложимост. Обектите на Световното наследство принадлежат на цялото човечество, независимо на чия територия са разположени.
Как, обаче, е възможно обект на световното наследство в Египет да “принадлежи” еднакво и на египтяните, и на народите на Индонезия или Аржентина?
Отговорът е намерен в Конвенцията за опазването на световното културно и природно наследство от 1972 година, чрез която страните приемат, че обекти, които се намират на тяхна национална територия, но са вписани в Списъка на световното наследство, без ущърб на националния суверенитет или собственост, съставляват световно наследство, “чието опазване, е дълг на цялата международна общност”.
Без подкрепата на други държави част от великолепните световни културни и природни обекти биха били застрашени или по-лошо - биха изчезнали, често поради липса на финансиране за тяхното опазване. В тази връзка Конвенцията е споразумение, ратифицирано в почти всички райони на света, което цели да осигури необходимите финансови и интелектуални ресурси за опазване на обектите на световното наследство.
Какво отличава обекта на световното наследство от обекта на националното наследство? Ключът се крие в думите “изключителна универсална стойност”.
Всички държави имат обекти от местен или национален интерес, които, напълно оправдано, са извор на национална гордост, а Конвенцията ги насърчава да идентифицират и опазват своето наследство - независимо дали забележителностите са включени в Списъка на световното наследство, или не.
Обектите, подбрани в Списъка на световното наследство, на базата на своите качества, са вписани като най-добрите примери на културното и природното наследство.
Списъкът на световното наследство отразява богатството и разнообразието на културното и природно наследство на Земята.

КРАТКА ИСТОРИЯ
Пътят до Конвенцията от 1972 год. – Хронология на световното наследство
Идеята за създаване на международно движение за опазване на наследството възниква след Първата световна война.
Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 година възниква след сливането на две отделни движения: първото, фокусирано върху съхранението на културните обекти, а второто – върху опазването на природата.



  • Съхраняване на културното наследство

Събитието, което предизвика особено международно безпокойство, бе решението за построяване на язовир в Асуан - Египет, който би наводнил долината, в която се намират храмовете на Абу Симбел, съкровище от древна египетска цивилизация. През 1959 година, след призив на правителствата на Египет и Судан, ЮНЕСКО стартира международна кампания за опазването им. Засилиха се археологическите изследвания в районите, които щяха да бъдат наводнени. В крайна сметка храмовете на Абу Симбел и Филе бяха демонтирани, преместени на суха почва и отново сглобени.


Кампанията струваше около 80 милиона щатски долара, половината от които бяха дарени от 50 държави - акт, с който доказаха значението на солидарността и споделената отговорност на нациите за съхраняване на изключителните културни обекти. Успехът на тази капания доведе до други кампании за опазване, като например спасяването на Венеция (Италия), Моенджодаро (Пакистан) и възстановяването на храма Борободур (Индонезия).
Впоследствие ЮНЕСКО, с помощта на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS) инициираха подготовката на проект за Конвенция за опазването на културното наследство.



  • Свързване на опазването на културното и природното наследство

Идеята за обединяване на усилията за съхранение на културни и природни обекти идва от Съединените американски щати. Конференция в Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия, през 1965 година, призова за създаването на “Тръст на световното наследство”, който би стимулирал международното сътрудничество за опазване на “великолепните световни природни и живописни райони и историческите обекти за настоящето и бъдещето на цялото световно население”. През 1968 година Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) разработи подобни предложения за своите членове. Тези предложения бяха представени на конференция на ООН за околната среда и човека през 1972 година в Стокхолм.


В крайна сметка всички засегнати страни се обединиха около един текст. Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство бе приета на Генерална конференция на ЮНЕСКО на 16 септември 1972 година.
Разглеждайки наследството едновременно и като културно, и като природно, по този начин Конвенцията ни напомня за взаимодействието между човека и природата и за фундаменталната нужда да се запази балансът между тях.



  • Хронология на световното наследство




  1. ЮНЕСКО стартира международна кампания и събира 80 милиона щатски долара за опазване на храмовете на Абу Симбел в долината на Нил. Изготвен е проект на Конвенцията за опазване на световното наследство.




  1. ЮНЕСКО представя своята Препоръка за опазването на красотата и спецификата на пейзажите и забележителните обекти. Тази препоръка обхваща опазването и реставрацията на природни, градски и селски пейзажи и обекти - независимо дали са естествени, или са създадени от човека, които представляват културен или естетически интерес или които оформят типични природни околности.




  1. Конференция в Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия, през 1965 година, призовава за създаването на “Тръст на световното наследство”, за опазване на “природните и живописни райони и историческите обекти”




  1. ЮНЕСКО оглавява международна кампания за спасяването на Венеция, след като опустошителни наводнения застрашават града.



  1. Подобно на предложението за “Тръст за световното наследство” и Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) разработва за своите членове такова предложение.




  1. След конференция на ООН за околната среда и човека през 1972 година в Стокхолм, Швеция и след завършването на работата на групи от експерти от IUCN, ICOMOS и ЮНЕСКО всички предложения бяха събрани в Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която беше приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж, на 16 ноември 1972 година.




  1. Вписани са първите дванадесет обекта в Списъка на световното наследство




  1. Отбелязана е 20-годишнината от Конвенцията за световното наследство, създаването на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО и приемането на категорията на културните пейзажи от Комитета за световно наследство, превръщайки Конвенцията за световното наследство в първия международноправен инструмент за признаване и защита на културните пейзажи.

1994 Комитета за световно наследство приема Глобална стратегия за балансиран и представителен списък на световното наследство, с цел постигането на по-добър регионален баланс и по-голямо тематично разнообразие в Списъка на световното наследство. Стратегията насърчава номинирането на обекти от по-слабо представените части на света и по-специално в категории, които все още не са напълно представени в Списъка.

1994 ЮНЕСКО стартира Проект за участието на младите хора в опазването и популяризирането на световното наследство, с цел да се разработят нови образователни подходи за насърчаването на участието на младите хора в опазването и популяризирането на наследството.


  1. Организацията на обединените нации обявява 2002 година за Международна година на културното наследство.




  1. По случай 30-годишнината от създаването на Конвенцията за световното наследство, ЮНЕСКО, с помощта на италианското правителство организира във Венеция международен конгрес на тема “Световното наследство: Споделено завещание, обща отговорност”, с цел оценка на изминалите 30 години на изпълнение на Конвенцията за световното наследство и укрепване на партньорствата за съхраняване на световното наследство.


Конвенцията и нейният Комитет
Кратък поглед към Конвенцията – Ролята на Комитета за световно наследство – Ползите за държавите и обектите – Декларацията от Будапеща

Най-значимата характеристика на Конвенцията за световното наследство от 1972 година е, че тя свързва в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните ценности. Конвенцията оценява взаимодействието между човека и природата и фундаменталната нужда да се запази баланса между тези две страни.




  • Какво съдържа Конвенцията


Конвенцията дефинира вида на природните или културните обекти, които могат да бъдат включени в Списъка на световното наследство.
Конвенцията определя задълженията на държавите-страни по нея при идентифициране на потенциални обекти, както и ролята на държавите за тяхната защита и съхранението им. Подписвайки Конвенцията, държавите се задължават да съхраняват не само обектите на световното наследство, разположени на тяхна територия, но също така да опазват и националното си наследство. Държавите-страни по Конвенцията са насърчавани да интегрират опазването на културното и природното наследство чрез програми за регионално планиране, да осигурят персонал и обслужване по своите обекти, да започнат изследвания за научното и техническото съхранение на обектите и да приемат мерки, които да открият мястото и значението на наследството в ежедневието на съвременното общество.
Конвенцията дава обяснение за това как се използва и управлява Фондът за световно наследство и при какви условия може да бъде осигурена международна финансова помощ.
Конвенцията задължава държавите-страни по нея да докладват редовно на Комитета за световно наследство за състоянието по съхранението на обектите на световното наследство. Тези доклади са от изключително значение за работата на Комитета, тъй като те дават възможност за оценка на състоянието на обектите, за вземане на решения по конкретни нужди на програмата и за разрешаване на текущи проблеми.
Документът също така стимулира държавите-страни по него да популяризират обектите на световното наследство сред обществеността и да осигуряват по-добрата им защита чрез образователни и информационни програми.



  • Комитетът за световно наследство


Конвенцията също така описва функцията на Комитета за световно наследство, начините, по които са избирани членовете в него, и сроковете, за които са избирани, дава списък на професионалните консултативни органи, които могат да предложат независима експертиза на Комитета при оценката и подбора на обектите.
Комитетът за световно наследство се събира веднъж годишно и се състои от представители от 21 държави - страни по Конвенцията, които се избират от Общото събрание за максимален срок от шест години.
Комитетът отговаря за изпълнението на Конвенцията за световното наследство, определя използването на Фонда за световното наследство и разпределя финансовата помощ - въз основа на поискване от държавите-страни по Конвенцията. Този орган има последната дума за включването на даден обект в Списъка на световното наследство. Комитетът също така може да отложи своето решение и да изиска от държавите-страни по Конвенцията по-подробна информация за обектите. Той разглежда доклади относно степента на съхранение на вписаните обекти и отправя искане към държавите-страни за предприемане на съответните действия, когато обектите не са добре стопанисвани. Този орган взема решения също и за вписването или заличаването на обекти от Списъка на застрашените обекти от световното наследство.



  • Какви са ползите за страните и обектите?

Най-голямата полза от ратифицирането на Конвенцията за световното наследство е принадлежността към международно общество, което цени и се грижи за обектите от световно значение, въплъщаващи в себе си цял свят от изключителни примери на културно многообразие и природно богатство. Държавите-страни по Конвенцията, обединявайки се в опазването и защитата на световното природно и културно наследство, изразяват своята обща ангажираност при опазването на завещаното ни за бъдещите поколения.


Престижът за една страна да бъде държава-страна по Конвенцията и да има обекти, вписани в Списъка на световното наследство, често се превръща в катализатор за повишаване на обществената осведоменост и загриженост при опазването на наследството.

Ключова полза от ратификацията, особено за развиващите се страни, е достъпът до Фонда за световното наследство. Около 3 милиона щатски долара годишно са на разположение на държавите-страни по Конвенцията за идентифициране, опазване и популяризиране на обектите на световното наследство. Може да бъде осигурена и спешна помощ за незабавни действия по отстраняването на щети, следствие на бедствия, причинени от хората или от природата. В случаите на обекти, включени в Списъка на застрашеното световно наследство, вниманието и финансовите ресурси - както на националната, така и на международната общност, са съсредоточени върху нуждата от съхранение именно на тези застрашени обекти.


Днес Концепцията за световно наследство е толкова добре възприемана, че обектите, включени в Списъка, са магнит за международно сътрудничество и по този начин от най-различни източници могат да получават финансова помощ за проекти по съхраняването на наследството.
Обектите от Списъка на световното наследство също извличат полза от изработката и изпълнението на обширен план за управление, който установява адекватни мерки по съхранението и механизми за мониторинг. В подкрепа на тези мерки експертите предлагат техническо обучение на местния управленски екип на обекта.
В заключение вписването на обект в Списъка на световното наследство води до повишаване на осведомеността на обществото за обекта и за неговата изключителна стойност, като по този начин увеличава туристическата му активност. Когато всичко това е добре планирано и организирано, в съответствие с принципите на устойчивия туризъм, могат да бъдат привлечени важни финансови ресурси за обекта и за местната икономика.

ДЕКЛАРАЦИЯТА ОТ БУДАПЕЩА
По време на своята 26-а сесия Комитетът за световно наследство прие “Декларацията от Будапеща за световното наследство”, която призовава всички партньори да подкрепят съхраняването на световното наследство чрез ключови стратегически цели.
Ние, членовете на Комитета за световно наследство, признаваме универсалността на Конвенцията на ЮНЕСКО за световното наследство от 1972 година и последвалата нужда от сигурност, че тя се прилага по отношение на наследството в цялото му разнообразие, като инструмент за устойчивото развитие на всички общества посредством диалог и взаимно разбирателство;
Забележителностите в Списъка на Световното наследство са активи, оставени на доверие за да бъдат предадени на бъдещите поколения като тяхно пълноправно завещание;
С оглед на нарастващите предизвикателства към нашето споделено наследство ние ще:
насърчим държавите, които още не са се присъединили към Конвенцията, да го направят при първа възможност, както и към други свързани с нея международни инструменти за опазване на наследството;
отправим покана към държавите-страни по Конвенцията да идентифицират и номинират забележителностите на културното и природното си наследство, олицетворяващи наследството в цялото му разнообразие, за вписване в Списъка на световното наследство;
се опитаме да осигурим подходящо и безпристрастно равновесие между съхраняване, устойчивост и развитие, така че обектите на световното наследство да бъдат опазвани с подходящи дейности, които допринасят за социалното и икономическото развитие и качеството на живот на нашите общества;
се обединим в сътрудничеството за опазване на наследството, признавайки, че увреждайки такова наследство е същевременно да увредим човешкия дух и завещаното на света;
популяризираме световното наследство чрез стратегии на общуване, образование, изследвания, обучение и обществена осведоменост;
се опитаме да осигурим активното участие на нашите местни общества на всички нива за идентификацията, опазването и управлението на нашите обекти на световното наследство;

Ние, Комитетът за световно наследство, ще сътрудничим и ще търсим помощта на всички партньори за подкрепа на световното наследство. За тази цел каним всички заинтересовани страни да сътрудничат и да способстват за постигането на следните цели:


Повишаване на авторитета на Списъка на световното наследство като представително и географски балансирано свидетелство на културни и природни обекти с изключителна универсална стойност;
Ефективно съхраняване на обектите на световното наследство;
Насърчаване на разработването на ефективни мерки за изграждане на капацитет, включително и помощ при изготвянето на номинации за забележителности за вписване в Списъка на световното наследство, за разбирането и изпълнението на Конвенцията за световното наследство и свързаните с нея инструменти;
Повишаване на обществената осведоменост, участие и подкрепа за световното наследство посредством общуване;
На 31-вата си сесия през 2007 година ние ще оценим постиженията, достигнати в преследване на гореспоменатите цели и в подкрепа на този ангажимент.
Будапеща, 28 юни 2002 година
ФОНДЪТ ЗА СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО
Източници – Международна помощ

Фондът за световно наследство е създаден през 1972 година чрез Конвенцията за световното наследство. Неговата цел е да помага на държавите-страни по Конвенцията при идентифициране, опазване и популяризиране на обекти на световното наследство.


Държавите-страни по Конвенцията правят вноски към Фонда на задължителен или на доброволен принцип. Задължителните вноски съставляват един процент от годишната вноска на държавата към ЮНЕСКО, докато доброволните вноски се плащат регулярно, най-малко на всеки две години и не могат да бъдат по-малки от вноските, определени от условията за задължителните вноски. Останалите източници на приходи включват други доброволни вноски, доверителни фондове, отпуснати от държавите за конкретни цели, партньорства, приходи от продажби на публикации за световното наследство и частни дарения.
Фондът за световно наследство ежегодно получава сумата от почти 4 милиона щатски долара, съвсем недостатъчна, за да покрие нарастващите нужди и молбите за международна помощ.


  • Международна помощ

Работата по идентификацията, съхранението и опазването на световното наследство е скъпа и не всички отправени искания към Фонда за световно наследство могат да бъдат удовлетворени. Комитетът за световно наследство разпределя финансовите ресурси по приоритети, като специално внимание се отделя на най-застрашените обекти, включително на тези, които са включени в Списъка на застрашените обекти на световното наследство, както и на обекти, които се намират на територията на развиващи се страни.


Исканията за помощ, подавани от държавите-страни по Конвенцията, трябва да попаднат в една от следните пет ясно дефинирани категории:


  • Подготвителната помощ подпомага изготвянето на опис на потенциални обекти на световното наследство (Индикативен списък), оформянето на номинациите за включване в Списъка на световното наследство и на молбите за техническа съдействие, включително и курсове за обучение.

  • Техническата помощ идва в отговор на молби за помощ от държавите-страни по Конвенцията във връзка с проекти, насочени към опазване на обекти, които вече са включени в Списъка. Тази помощ може да бъде под формата на обучение или предоставяне на експерти, технически лица и оборудване.




  • Спешната помощ се предоставя за обекти в непосредствена опасност, която се дължи на вреди, причинени от внезапни бедствия като земни свлачища, пожари, наводнения или избухване на война. Спешната помощ може да осигури съдействие при начертаването на план за спешни действия за опазването на застрашен обект или да предприеме други спешни мерки за неговата защита.



  • Обучението играе ключова роля при съхраняването на културното и природното наследство. През годините, в сферата на природното наследство финансовите ресурси са разпределяни за курсове за обучение за управление на блата и мочурища, планиране на създаване на места с девствена природа, лесовъдство, образование за околната среда, агролесовъдство и управление на защитени територии в сухи земи. За процеса на съхраняване на културни обекти Фондът за световно наследство е предоставял подкрепа за техническо обучение в областта на архитектурното съхранение, градското планиране на исторически градове, съхраняването на камъни и дървесина и възстановяването на мозайки и стенни рисунки. Предимство се дава на груповото обучение на местно и регионално ниво, както и на персонала, работещ на обекти на световното наследство.




  • Образователната помощ и помощта за популяризиране се насочва за повишаване на осведомеността за световното наследство. Този процес има две форми: популяризиране на Концепцията за световното наследство чрез насоченост към широката общественост или конкретни заинтересовани групи или разработването на преподавателски програми и образователни материали за използване в училищата и университетите.



Каталог: nnps -> files
files -> Република българия министерство на околната среда и водите
files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6
files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
files -> Law for the biological diversity


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница