Дата на одобрение: 4 ноември 2005.
Petroff Point
Петров нос
BGAQ0469
Нос
|
64°11'13.0" ю.ш.
62°05'27.0" з.д.
|
Географски обект: Скалист морски нос на източния бряг на о. Брабант, вдаващ се 1.2 км на североизток в зал. Хил. Разположен източно от края на Митев ледник, 6.8 км югозападно от н. Спаланцани и 3.85 км северозападно от н. Мичъл.
Регион: Архипелаг Палмър.
Картографиране: британско от 1980.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на българо-американския изобретател Петър Петров (1919-2003), създател на цифровия ръчен часовник.
Дата на одобрение: 23 ноември 2009.
|
Petrov Ridge
Петров рид
BGAQ1199
Рид
|
64°37'36.0" ю.ш.
61°28'44.0" з.д.
|
Географски обект: Скалист, частично покрит с лед рид с дължина 5.5 км по направление от изток-югоизток към запад-северозапад, ширина 2.5 км и височина 1400 м в северното подножие на плато Фостър, Бряг Данко на Антарктическия п в. Разположен 3.9 км на юг-югоизток от вр. Миткалото и 4.5 км западно от седловина Уейст. Издига се над лед. Кребс на юг-югозапад, зал. Шарлът на северозапад и Божинов ледник на север-североизток.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: британско от 1978.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на българския поет Валери Петров (роден Валери Меворах, 1920-2014).
Дата на одобрение: 21 ноември 2014.
|
Petvar Heights
Петварски възвишения
BGAQ0774
Възвишения
|
78°46'30.0" ю.ш.
84°20'20.0" з.д.
|
Географски обект: Възвишения, издигащи се до 2400 м (вр. Мълън) в югоизточния край на хребет Сентинел. Разположени между лед. Уесбекър на югозапад, Касилашки проход на запад, лед. Корникър на северозапад и север, лед. Рътфорд на изток, и от долните течения на ледниците Уесбекър, Хъдман и Кери вливащи се заедно в лед. Минесота на юг-югоизток. Заемат област с овална форма с диаметър 21 км.
Регион: Планина Елсуърт.
Картографиране: американско от 1961 и 1988.
Географска карта: [7].
Произход на името: Наименувани на селището Петвар в Южна България.
Дата на одобрение: 16 февруари 2011.
|
Peychinov Crag
Пейчинов камък
BGAQ0942
Връх
|
65°42'38.0" ю.ш.
63°08'12.0" з.д.
|
Географски обект: Тесен скалист нунатак с дължина 3.58 км по направление северозапад-югоизток, ширина 700 м и височина 1300 м на Бряг Оскар II, Антарктически п в. Разположен в горното течение на лед. Фласк, 8.15 км югоизточно от скат Уши, 14.38 км западно от вр. Федала, и 11.45 км на север-североизток от вр. Задруга.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: британско от 1976.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на селището Пейчиново в Североизточна България, и във връзка с българския книжовник и просветител Кирил Пейчинович (1770-1845).
Дата на одобрение: 27 февруари 2013.
|
Peyna Glacier
ледник Пейна
BGAQ1284
Ледник
|
66°53'45.0" ю.ш.
66°09'25.0" з.д.
|
Географски обект: Ледник с дължина 11.4 км и ширина 3 км на п в Перник, Бряг Лубе на Антарктическия п в. Разположен югозападно от лед. Благун и североизточно от лед. Мърфи. Спуска се на северозапад покрай хребет Лейн и се влива в ледниците Мърфи и Уилкинсън.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: британско от 1976.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на селището Пейна в Северна България.
Дата на одобрение: 7 октомври 2015.
|
Phanagoria Island
остров Фанагория
BGAQ0426
Остров
|
62°26'03.0" ю.ш.
60°09'46.0" з.д.
|
Географски обект: Свободен от лед остров, трети по големина в островната група Зет от западната страна на северния вход в проток Макфарлан. Намира се между островите Есперанто и Лесидрен, от които е отдалечен съответно 70 и 130 м. Разположен 2.1 км северозападно от н. Уилямс на п-в Варна, о. Ливингстън. Размери 700 м на 500 м, площ 20 ха. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век.
Регион: Южни Шетландски острови.
Картографиране: британско от 1968, чилийско от 1971, аржентинско от 1980, българско от 2005, 2009 и 2010.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименуван на град Фанагория в Стара Велика България (7 век).
Дата на одобрение: 23 ноември 2009.
|
Pimpirev Beach
Пимпирев бряг
BGAQ0112
Бряг
|
62°37'00.0" ю.ш.
60°24'50.0" з.д.
|
Географски обект: Брегова ивица с дължина 6 км от северозападния бряг на Южния залив, о. Ливингстън, ограничена от н. Ереби на запад-югозапад и от северния ъгъл на зал. Емона разположен 1.61 км северозападно от н. Алеко и 4.07 км на север-североизток от н. Хесперидес. С изключение на отделни участъци където лед. Пимпирев се влива в залива, представлява тесен плаж под края на ледника, с разкрит скален участък 4.37 км на изток-североизток от н. Ереби. Брегът се оформя в резултат на значителни промени при отдръпването на Пимпирев ледник в края на 20 и началото на 21 век.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: 1995/96 и Тангра 2004/05.
Картографиране: испанско от 1991, българско от 1996, 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Получава името си от прилежащия Пимпирев скат.
Дата на одобрение: 17 февруари 2004.
|
Pimpirev Glacier
Пимпирев ледник
BGAQ0021
Ледник
|
62°36'25.0" ю.ш.
60°25'00.0" з.д.
|
Географски обект: Ледник с размери 5.5 км от запад-югозапад на изток-североизток и 1.8 км от север-северозапад на юг-югоизток на о. Ливингстън. Разположен източно от лед. Камчия, югоизточно от лед. Тунджа, югозападно от лед. Съединение и западно от лед. Перуника. Оттича се в посока юг-югоизток в Южния залив по протежение на Пимпирев бряг между н. Ереби на запад-югозапад и северния ъгъл на зал. Емона на изток-североизток.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: 1995/96 и Тангра 2004/05.
Картографиране: испанско от 1991, българско от 1996, 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Получава името си от Пимпирев скат, праволинеен разсед в ледника.
Дата на одобрение: 4 ноември 2005.
|
Pimpirev Ice Wall (historical)
Пимпирев скат (историческо)
BGAQ0615
Ледник
|
62°36'42.0" ю.ш.
60°23'32.0" з.д.
|
Географски обект: Праволинеен разсед с дължина 3.7 км и височина 50 м в Пимпирев ледник на о. Ливингстън, разположен успоредно на Пимпирев бряг, на разстояние средно 100 м от брега.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: 1995/96 и Тангра 2004/05.
Картографиране: испанско от 1991, българско от 1996, 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименуван на Христо Пимпирев, геолог в Първата българска антарктическа експедиция през 1987/88, ръководител на последващите експедиции, и председател-основател на Българския антарктически институт и директор-основател на Националния център за полярни изследвания. Името Пимпирев скат е променено на Пимпирев скат (историческо) на 6 декември 2010, отчитайки промените в конфигурацията на Пимпирев ледник в края на 20 и началото на 21 век, и за запазване историческата памет на района.
Дата на одобрение: 29 октомври 1996
|
Pirdop Gate
Пирдопска порта
BGAQ0171
Проход
|
62°36'54.0" ю.ш.
60°07'40.0" з.д.
|
Географски обект: Покрит с лед проход с ширина 300 м в източната част на хребет Боулс, о. Ливингстън, между вр. Марица на запад и Атанасов нунатак на изток. Надморска височина 376 м в северния му вход откъм лед. Струма и 261 м в южния вход откъм лед. Хюрън. Разположен 6.82 км на изток-североизток от прохода Орфеева порта, 7.38 км източно от Резенска седловина, 3.25 км източно от Омуртагов проход, 2.16 км югоизточно от Янкова седловина, 5.86 км северозападно от Карнобатски проход и 3.44 км на север-североизток от Лозенска седловина. Част от сухопътния маршрут между средната част на лед. Хюрън на юг и лед. Струма и лед. Калиакра на север. Проходът е прекосен за пръв път от българите Любомир Иванов и Дойчин Василев от Лагер Академия на 28 декември 2004.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: Тангра 2004/05.
Картографиране: българско от 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименувана на град Пирдоп в Южна България.
Дата на одобрение: 11 април 2005.
|
Pirgos Peak
връх Пиргос
BGAQ0914
Връх
|
65°14'23.0" ю.ш.
62°07'10.0" з.д.
|
Географски обект: Скалист връх с височина 850 м в хребет Ауста на Бряг Оскар II, Антарктически п в. Разположен 3.83 км източно от вр. Хумар, 4.82 км южно от н. Фурен, 5.63 км северозападно от н. Кошън, и 6.08 км на север-североизток от вр. Бъркс. Издига се над зал. Борима на север и лед. Веселие на юг.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: британско от 1976.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на античния град Пиргос в Югоизточна България.
Дата на одобрение: 27 февруари 2013.
|
Pirin Glacier
ледник Пирин
BGAQ0520
Ледник
|
64°05'30.0" ю.ш.
60°43'00.0" з.д.
|
Географски обект: Ледник с дължина 5.7 км и ширина 6 км източно от п-в Чавдар на Бряг Дейвис от западната страна на Антарктическия п-в. Разположен западно от лед. Райт, северно от лед. Грегъри и източно от лед. Самодива. Спуска се северно от вр. Боултън, оттича се в посока север-северозапад и се влива в зал. Къртис източно от н. Сийплейн.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: британско от 1978.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на планината и селището Пирин в Югозападна България.
Дата на одобрение: 3 юни 2010.
|
Pirne Peak
връх Пирне
BGAQ0907
Връх
|
64°59'38.0" ю.ш.
61°47'40.0" з.д.
|
Географски обект: Скалист връх с височина 600 м на брега на зал. Вон, в североизточния край на хребет Ругейт на Бряг Оскар II, Антарктически п в. Разположен 13.7 км североизточно от вр. Бистър, 13.18 км южно от вр. Секирна, 13.4 км на западно от нунатак Мюрал, и 18 км северозападно от хълм Уайтсайд. Издига се над лед. Грийн на северозапад и лед. Мусина на югозапад.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: британско от 1978.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на селището Пирне в Югоизточна България.
Дата на одобрение: 27 февруари 2013.
|
Pirogov Glacier
Пирогов ледник
BGAQ0467
Ледник
|
64°16'40.0" ю.ш.
62°28'30.0" з.д.
|
Географски обект: Ледник с дължина 5 км и ширина 1.5 км в западната част на о. Брабант, разположен южно от лед. Джераси и западно от лед. Макензи. Спуска се от югозападните склонове на вр. Пари, оттича се в западна посока и се влива в зал. Далман южно от н. Мино.
Регион: Архипелаг Палмър.
Картографиране: британско от 1980.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на руския учен и хирург Николай Пирогов (1810-81), пионер в развитието на модерно здравеопазване в България по време на Руско-турската война от 1877-78.
Дата на одобрение: 23 ноември 2009.
|
Pisanitsa Island
остров Писаница
BGAQ1018
Остров
|
62°26'48.0" ю.ш.
60°03'14.5" з.д.
|
Географски обект: Скалист остров с дължина 270 м по направление югозапад-североизток и ширина 60 м в островната група Мийд при северозападния край на о. Гринуич. Разположен 1.26 км западно от н. Дъф, 120 м североизточно от о. Кейв и 3.6 км югоизточно от о. Пирамида.
Регион: Южни Шетландски острови.
Картографиране: британско от 1968 и българско от 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименуван на селището Писаница в Южна България.
Дата на одобрение: 21 октомври 2013.
|
Pishtachev Peak
Пищачев връх
BGAQ0840
Връх
|
64°44'00.0" ю.ш.
62°06'27.0" з.д.
|
Географски обект: Частично свободен от лед връх с височина 1300 м на Бряг Данко, Антарктически п в. Разположен между ледниците Розие и Бланшар, 5.3 км източно от н. Софи Клиф, 5.67 км на юг-югоизток от н. Гарнерен и 5.57 км югозападно от н. Садлър.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: британско от 1980.
Географска карта: [1]
Произход на името: Наименуван на българския картограф Тома Пищачев (1876-1955).
Дата на одобрение: 7 декември 2012.
|
Piyanets Ridge
рид Пиянец
BGAQ1340
Рид
|
69°20'24.0" ю.ш.
71°46'20.0" з.д.
|
Географски обект: Λ-образен, предимно свободен от лед рид с дължина 5.6 км по направление север-юг, ширина 2.4 км и височина 1000 м в планината Хавър в северната част на о. Александър. Разположен 4.55 км североизточно от морския нос образуван от рид Хопкинс, 3.77 км югоизточно от нунатак Газей и 9.2 км северозападно от вр. Холт. Издига се над зал. Колокита на югозапад.
Регион: Остров Александър.
Картографиране: британско от 1971.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на историко-географската област Пиянец в Западна България.
Дата на одобрение: 23 март 2017.
|
Pizos Bay
залив Пизос
BGAQ0833
Залив
|
64°27'50.0" ю.ш.
59°03'00.0" з.д.
|
Географски обект: Залив с ширина 10.65 км, врязващ се 9 км в Бряг Норденшолд на Антарктическия п в северозападно от н. Самотино и югоизточно от н. Порфири Блъф. Оформен в резултат от отдръпването на ледената шапка през последното десетилетие на 20 век.
Регион: Земя Греъм.
Картографиране: Антарктическа цифрова база данни от 2012.
Географска карта: [1]
Произход на името: Наименуван на античното селище Пизос в Южна България.
Дата на одобрение: 7 декември 2012.
|
Plakuder Point
нос Плакудер
BGAQ1081
Нос
|
65°27'53.0" ю.ш.
65°32'26.0" з.д.
|
Географски обект: Морски нос от източната страна на входа в зал. Мисионис на североизточния бряг на о. Пикуик в островната група Пит. Разположен 1.6 км на изток-югоизток от Кусев нос и 1.6 км на запад-югозапад от о. Снодграс.
Регион: Острови Бискоу.
Картографиране: британско от 1971.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на селището Плакудер в Северозападна България.
Дата на одобрение: 21 октомври 2013.
|
Plana Peak
връх Плана
BGAQ0153
Връх
|
62°39'06.0" ю.ш.
60°04'20.0" з.д.
|
Географски обект: Преобладаващо покрит с лед връх с височина 740 м в хребет Левски на Тангра планина, о. Ливингстън. Разположен 2.21 км на север-северозапад от Големия Иглен връх, 2.66 км североизточно от вр. Левски и 2.45 км на запад-северозапад от вр. Хелмет (Шлем). Издига се над лед. Хюрън на север и негови притоци на изток и запад.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: Тангра 2004/05.
Картографиране: българско от 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименуван на планината и селището Плана в Западна България.
Дата на одобрение: 11 април 2005.
|
Plas Point
нос Плас
BGAQ0985
Нос
|
65°35'34.0” ю.ш.
63°47'28.0” з.д.
|
Географски обект: Морски нос от южната страна на входа в зал. Невша на Бряг Греъм, Антарктически п в. Разположен 11.65 км югоизточно от н. Чилое и 6.15 км на юг-югоизток от н. Холст. Оформен в резултат от оттеглянето на прилежащите ледници Функ и Кадман през последното десетилетие на 20 век и първото на 21 век.
Регион: Земя Греъм.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на връх Плас в Пирин планина.
Дата на одобрение: 4 юли 2013.
|
Pleven Saddle
Плевенска седловина
BGAQ0111
Седловина
|
62°43'12.0" ю.ш.
60°17'24.0" з.д.
|
Географски обект: Покрита с лед седловина с височина 500 м, свързваща вр. Макай с вр. Тервел в хребет Фрисланд на Тангра планина, о. Ливингстън. Средната й точка се намира на 490 м на изток-североизток от вр. Макай, 1.09 км на запад-югозапад от вр. Тервел и 1.6 км на север-северозапад от Геров проход. На седловината се издигат две остри скали. Част от ледодела между лед. Пещера на север и лед. Чарити на юг.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: 1995/96.
Картографиране: българско от 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименувана на град Плевен.
Дата на одобрение: 17 февруари 2004.
|
Pleystor Glacier
ледник Плейстор
BGAQ1050
Ледник
|
64°03'18.0" ю.ш.
62°00'35.0" з.д.
|
Географски обект: Ледник с дължина 2.2 км и ширина 1.2 км в планината Бругман на о. Лиеж, разположен на юг-югозапад от лед. Збелсурд. Спуска се от южните склонове на Мишев връх, югозападните склонове на Павлов връх и северозападните склонове на вр. Везалий, тече в посока запад-северозапад и се влива в зал. Вапа.
Регион: Архипелаг Палмър.
Картографиране: британско от 1978 и 1980.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на тракийския бог Плейстор.
Дата на одобрение: 21 октомври 2013.
|
Pliska Ridge
хребет Плиска
BGAQ0011
Хребет
|
62°38'44.4" ю.ш.
60°13'49.5" з.д.
(връх Плиска)
|
Географски обект: Покрит с лед тривръх хребет с дължина 1.6 км по направление изток-запад, ширина 500 м и височина 667 м в източната част на о. Ливингстън. Западният връх (624 м) е отделен с прохода Орфеева порта от хребет Бърдик на северозапад, а източният връх (646 м) е свързан чрез седл. Несебър с хребет Фрисланд и Тангра планина на изток. Едноименният и най-висок среден връх, вр. Плиска, е разположен 3.61 км северозападно от вр. Фрисланд, 2.48 км на изток-североизток от нунатак Уилан, 5.9 км източно от Крумов камък, 1.81 км югоизточно от вр. Бърдик, 3.53 км на юг-югозапад от вр. Боулс и 3.68 км на запад-югозапад от Кузманова могила. Стръмни южни склонове. Отделни участъци свободни от лед на северните и южните склонове на източния връх. Издига се над лед. Перуника на север и лед. Хънтрис на юг и запад. Изкачен за пръв път от българина Любомир Иванов от Лагер Академия на 18 декември 2004.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: 1995/96, Тангра 2004/05.
Картографиране: британско от 1968, испанско от 1991, българско от 1996, 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименуван на град Плиска в Североизточна България, столица на Първото Българско царство през 7-9 век.
Дата на одобрение: 23 февруари 1995.
|
Ploski Cove
залив Плоски
BGAQ0579
Залив
|
63°33'13.0" ю.ш.
59°48'33.0" з.д.
|
Географски обект: Залив с ширина 1 км, врязващ се 900 м в североизточния бряг на о. Тауър в проток Брансфийлд северозападно от н. Траверсо. Разположен северно от зал. Харманли и източно от зал. Миндя.
Регион: Архипелаг Палмър.
Картографиране: британско-немско от 1996.
Географска карта: [6].
Произход на името: Наименуван на селището Плоски в Югозападна България.
Дата на одобрение: 14 септември 2010.
|
Plovdiv Peak
връх Пловдив
BGAQ0075
Връх
|
62°39'16.0" ю.ш.
60°00'09.0" з.д.
|
Географски обект: Покрит с лед връх с височина 1040 м в източната част на хребет Левски на Тангра планина, о. Ливингстън. Разположен 3.15 км на изток-североизток от Големия Иглен връх, 1.17 км източно от вр. Хелмет (Шлем), 3.48 км южно от н. Яна, 1.92 км западно от вр. Кубер и 4.22 км северно от н. Макийн. Издига се над лед. Искър на север-североизток и лед. Магура на юг.
Регион: Южни Шетландски острови.
Българско топографско проучване: Тангра 2004/05.
Картографиране: британско от 1968, аржентинско от 1980, българско от 2005 и 2009.
Географска карта: [5].
Произход на името: Наименуван на град Пловдив в Южна България.
Дата на одобрение: 15 март 2002.
|
Podayva Glacier
ледник Подайва
BGAQ1251
Ледник
|
64°02'25.0" ю.ш.
62°25'30.0" з.д.
|
Географски обект: Ледник с дължина 4.5 км и ширина 3 км на п в Пастьор, о. Брабант, разположен североизточно от лед. Доделен и западно от лед. Буревестник. Спуска се от северните склонове на планината Стрибог, тече на север и се влива в морето източно от н. Ру и западно от н. Маринка.
Регион: Архипелаг Палмър.
Картографиране: британско от 1980 и 2008.
Географска карта: [1].
Произход на името: Наименуван на селището Подайва в Североизточна България.
Дата на одобрение: 19 май 2015.
|
Podem Peak
връх Подем
BGAQ1231
Връх
|
64°16'37.0" ю.ш.
62°12'22.0" з.д.
|
Географски обект: Покрит с лед връх с височина 800 м в югоизточната част на Басарбовски рид в планината Стрибог на о. Брабант. Разположен 3.23 км югоизточно от вр. Медиолана, 4.54 км югозападно от хълм Ейнтховен, и 2.7 км на запад-северозапад от образувания от разклонение на върха н. Бов. Стръмни и частично свободни от лед южни склонове. Издига се над лед. Малпиги на югозапад и лед. Световрачене на североизток.
Регион: Архипелаг Палмър. |
