Справочник VII издание (2010) I. Имуностимуланти имунната хомеостаза

Имунната система включва централни органи (костен мозък и тимус) и периферни органи (тонзили, Паерови плаки, лимфни възли, слезка, мукозоасоциирана лимфоидна тъкан, лимфа). Те продуцират клетки – T-лимфоцити (тимусни лимфоцити), B-лимфоцити (bone marrow lymphocytes), К-клетки (killer cells), клетки на моноцитно-макрофагеалната система и др. Основните молекули на имунната система включват имуноглобулини, клетъчни мембранни белтъчни молекули, тимусни хормони, лимфокини и други цитокини, плазмени имунорегулиращи глико- и липопротеини. За разлика от повечето други системи на организма клетките на имунната система не са в постоянен контакт помежду си, а свободно циркулират в лимфните и кръвоносните съдове. Имунните клетки секретират два големи класа протеини – антитела (продуцират се от B-лимфоцитите) и цитокини.

Имунните реакции на организма са антитяло и/или клетъчно-медиирани. Антителата представляват различни имуноглобулини (Igs): G, A, M, D и E. Те се свързват специфично с атакуващите антигени и осъществяват хуморалния имунитет. Cистемата на комплемента има белтъчна структура и е физиологична съставка на кръвната плазма на всички гръбначни. Повечето нейни компоненти се синтезират като неактивни протеази, които се актвират автокаталитично. Тя има способност да лизира натоварените с антитела микроорганизми, поради което допълва противомикробната активност на антителата (затова е наречена complement – допълнение, добавка). Днес системата на комплемента се разглежда като модулатор на клетъчните функции, при което клетъчната мембрана и нейните рецептори са свързващ и активен център¹. Цитотоксичните T-лимфоцити (Tc, CD8+) и инфламаторните Т-лимфоцити (Ti, CD4+)² осъществяват клетъчномедиирания имунитет.

В по-тесен смисъл към имуномодулаторите (модификатори на биологичния отговор) се отнасят имуностимулантите и имуносупресорите. В по-широк смисъл те включват още нормални човешки и специфични имуноглобулини, ваксини, препарати с общо тонизиращо действие (биостимуланти³) и др. По различни механизми те повлияват имунната система на организма. За някои от тях имуномодулиращото действие е основно, а за други – допълнително.
1. Цитокини

▼Колони(я)стимулиращи фактори: Filgrastim, Lenograstim, Molgramostim

▼Тромбоцитопоетични растежни фактори: Oprelvekin (IL-11)

▼Интерферони: Interferon alfa-2a, Interferon alfa-2b, Interferon beta-1a, Interferon beta-1b, Interferon gamma-1b, Peginteferon alfa-2a (Pegasys^® – при хистологично доказан хроничен хепатит C)

▼Интерлевкини: IL-2, IL-11 (тромбопоетичен растежен фактор)

2. Еритропоетинови препарати: Darbepoetin alfa, Epoetin alfa, Epoetin beta

3. Тимусни екстракти: Thymalfasin (Тhymosine α₁)

4. Ваксини (полимикробни имуностимуланти): BCG immunotherapeuticum^®, Dentavax^® (дентална ваксина), Imudon^® (дентална ваксина), IRS-19^®, Respivax^®, Solcotrichovac, Solcourovac^®, Urostim^®

5. Ретикулоендотелни гликополипептиди: Polyerga^® (подобрява качеството на живот)

6. Синтетични имуностимуланти: Inosine, Levamisole

7. Фитостимуланати: Dr. Theiss Echinacea Forte^® (Succus Herbae Echinacae), Esberitox N^® (гликопротеини, извлечени главно от Radix Echinaceae; симулират фагоцитозата), Imunobor^® (биофлавоноиден фитопродукт), Immunocomplex^® (Extractum Echinaceae/Propolis/Extractum Ginkgo bilobae/витамин С)

II. ИМУНОСУПРЕСОРИ
Имуносупресорите потискат имунния отговор на организма на различни равнища до достигане на “придобита имунна толерантност”⁴. Имуносупресивната терапия е показана за потискане на реакцията на отхвърляне при органна трансплантация (на костен мозък, черен дроб, бъбреци, панкреас, бели дробове, сърце и др.), при автоимунни заболявания (остри гломерулонефрити, хепатити, lupus erythematosus disseminatus, липоидна нефроза, автоимунна хемолитична анемия, идиопатична тромбоцитопенична пурпура, ендогенен увеит, тежки форми на ревматоиден артрит), изоимунни нарушения (за профилактика на Rh-хемолитична анемия у новородени)⁵, лечение на псориазис, адювантна терапия при малигнени неоплазми и др.

Имуносупресивната терапия е свързана с повишен риск за развитие на малигнени лимфоми и опортюнистични инфекции (предизвикани от Pneumocystis carinii и др.). Може да се наблюдават още стомашно-чревен дискомфорт, периферни отоци, промени в артериалното налягане, анемия, главоболие, хиперкалиемия, хиперхолестеролемия, респираторни и уроинфекции, алергични реакции, дихателна и сърдечна недостатъчност.

▼Рецепторни антагонисти на TNFα: Adalimumab, Basiliximab, Daclizumab, Efalizumab, Etanercept, Infliximab (Remicade^®)

▼Инхибитори на пиримидиновия синтез: Leflunomide

▼Инхибитори на пуриновия синтез: Мycophenolate mofetile

▼Имуноглобулини: Anti-D [Rh₀] human immunoglobulin, Thymoglobuline^®

▼Микотични пептиди: Ciclosporine (Cyclosporine – USAN)

▼Макроциклични лактони: Pimecrolimus, Sirolimus, Tacrolimus

2. Неселективни имуносупресори

▼Глюкокортикоиди: Betamethasone, Dexamethasone, Hydrocortisone, Methylprednisolone, Prednisolone

▼Противотуморни лекарства: Azathioprine, Chlorambucil, Cyclophosphamide, Mercaptopurine, Methotrexate

▼Аминохинолини: Chloroquine