Справочник VII издание (2010) I. Имуностимуланти имунната хомеостаза



Дата03.02.2017
Размер60.18 Kb.


ИМУНОМОДУЛАТОРИ
План-резюме (доц. д-р Ив. Ламбев)

по Принципи на медицинската фармакология (2006) и

Фармакотерапевтичен справочник – VII издание (2010)

I. ИМУНОСТИМУЛАНТИ
Имунната хомеостаза запазва генетичната неповторимост на организма. Тя има пряко отношение към разпознаването, свързването и отстраняването на чужди на организма молекули и клетки, като микроорганизми или техни метаболитни продукти, ксенобиотици (вкл. различни лекарства), полени, храни и др. Същността на имунната защита е разграничаване на «своето» от «чуждото».

Имунната система включва централни органи (костен мозък и тимус) и периферни органи (тонзили, Паерови плаки, лимфни възли, слезка, мукозоасоциирана лимфоидна тъкан, лимфа). Те продуцират клетки – T-лимфоцити (тимусни лимфоцити), B-лимфоцити (bone marrow lymphocytes), К-клетки (killer cells), клетки на моноцитно-макрофагеалната система и др. Основните молекули на имунната система включват имуноглобулини, клетъчни мембранни белтъчни молекули, тимусни хормони, лимфокини и други цитокини, плазмени имунорегулиращи глико- и липопротеини. За разлика от повечето други системи на организма клетките на имунната система не са в постоянен контакт помежду си, а свободно циркулират в лимфните и кръвоносните съдове. Имунните клетки секретират два големи класа протеини – антитела (продуцират се от B-лимфоцитите) и цитокини.

Имунните реакции на организма са антитяло и/или клетъчно-медиирани. Антителата представляват различни имуноглобулини (Igs): G, A, M, D и E. Те се свързват специфично с атакуващите антигени и осъществяват хуморалния имунитет. Cистемата на комплемента има белтъчна структура и е физиологична съставка на кръвната плазма на всички гръбначни. Повечето нейни компоненти се синтезират като неактивни протеази, които се актвират автокаталитично. Тя има способност да лизира натоварените с антитела микроорганизми, поради което допълва противомикробната активност на антителата (затова е наречена complement – допълнение, добавка). Днес системата на комплемента се разглежда като модулатор на клетъчните функции, при което клетъчната мембрана и нейните рецептори са свързващ и активен център1. Цитотоксичните T-лимфоцити (Tc, CD8+) и инфламаторните Т-лимфоцити (Ti, CD4+)2 осъществяват клетъчномедиирания имунитет.

В по-тесен смисъл към имуномодулаторите (модификатори на биологичния отговор) се отнасят имуностимулантите и имуносупресорите. В по-широк смисъл те включват още нормални човешки и специфични имуноглобулини, ваксини, препарати с общо тонизиращо действие (биостимуланти3) и др. По различни механизми те повлияват имунната система на организма. За някои от тях имуномодулиращото действие е основно, а за други – допълнително.
1. Цитокини

Колони(я)стимулиращи фактори: Filgrastim, Lenograstim, Molgramostim

Тромбоцитопоетични растежни фактори: Oprelvekin (IL-11)

Интерферони: Interferon alfa-2a, Interferon alfa-2b, Interferon beta-1a, Interferon beta-1b, Interferon gamma-1b, Peginteferon alfa-2a (Pegasys® – при хистологично доказан хроничен хепатит C)

Интерлевкини: IL-2, IL-11 (тромбопоетичен растежен фактор)

2. Еритропоетинови препарати: Darbepoetin alfa, Epoetin alfa, Epoetin beta

3. Тимусни екстракти: Thymalfasin (Тhymosine α1)

4. Ваксини (полимикробни имуностимуланти): BCG immunotherapeuticum®, Dentavax® (дентална ваксина), Imudon® (дентална ваксина), IRS-19®, Respivax®, Solcotrichovac, Solcourovac®, Urostim®

5. Ретикулоендотелни гликополипептиди: Polyerga® (подобрява качеството на живот)

6. Синтетични имуностимуланти: Inosine, Levamisole

7. Фитостимуланати: Dr. Theiss Echinacea Forte® (Succus Herbae Echinacae), Esberitox N® (гликопротеини, извлечени главно от Radix Echinaceae; симулират фагоцитозата), Imunobor® (биофлавоноиден фитопродукт), Immunocomplex® (Extractum Echinaceae/Propolis/Extractum Ginkgo bilobae/витамин С)

II. ИМУНОСУПРЕСОРИ
Имуносупресорите потискат имунния отговор на организма на различни равнища до достигане на “придобита имунна толерантност4. Имуносупресивната терапия е показана за потискане на реакцията на отхвърляне при органна трансплантация (на костен мозък, черен дроб, бъбреци, панкреас, бели дробове, сърце и др.), при автоимунни заболявания (остри гломерулонефрити, хепатити, lupus erythematosus disseminatus, липоидна нефроза, автоимунна хемолитична анемия, идиопатична тромбоцитопенична пурпура, ендогенен увеит, тежки форми на ревматоиден артрит), изоимунни нарушения (за профилактика на Rh-хемолитична анемия у новородени)5, лечение на псориазис, адювантна терапия при малигнени неоплазми и др.

Имуносупресивната терапия е свързана с повишен риск за развитие на малигнени лимфоми и опортюнистични инфекции (предизвикани от Pneumocystis carinii и др.). Може да се наблюдават още стомашно-чревен дискомфорт, периферни отоци, промени в артериалното налягане, анемия, главоболие, хиперкалиемия, хиперхолестеролемия, респираторни и уроинфекции, алергични реакции, дихателна и сърдечна недостатъчност.


1. Селективни имуносупресори

Рецепторни антагонисти на TNFα: Adalimumab, Basiliximab, Daclizumab, Efalizumab, Etanercept, Infliximab (Remicade®)

Инхибитори на пиримидиновия синтез: Leflunomide

Инхибитори на пуриновия синтез: Мycophenolate mofetile

Имуноглобулини: Anti-D [Rh0] human immunoglobulin, Thymoglobuline®

Микотични пептиди: Ciclosporine (Cyclosporine – USAN)

Макроциклични лактони: Pimecrolimus, Sirolimus, Tacrolimus

2. Неселективни имуносупресори

Глюкокортикоиди: Betamethasone, Dexamethasone, Hydrocortisone, Methylprednisolone, Prednisolone

Противотуморни лекарства: Azathioprine, Chlorambucil, Cyclophosphamide, Mercaptopurine, Methotrexate

Аминохинолини: Chloroquine




1 Цв. Маринова, Д. Ковачев, С. Станилова. Имунобиология. В кн. Биология. Под ред. на Ил. Ватев. Издателство “Реко”, 2005, 184–199.

2 Съкращението CD (cluster of differentiationангл.) означава група на различаване (разграничаване), или групова детерминанта. Например CD4 е молекулата, с която се свързва HIV и прониква в T-лимфоцитите. Има >130 CD.

3 Биостимуланти: Apitonin® (съдържа лиофилизирано пчелно млечице), Arginine aspartate (Sargenor®), жен-шен (Ginseng®), Extractum Eleutherococci fluidum®, Шлемник байкалский® и други хранителни добавки (ХД).

4 Д. Тодоров. Имуномодулатори. В кн.: Фармакология. III издание. “Знание” ЕООД, Ст. Загора, 2003, 393–397.

5 Извършва се с Anti-D [Rh0] human immunoglobulin. Пасивно въведените анти-D-имуноглобулини се свързват с D [Rh]-положителните еритроцити и така се предотвратява развитието на активен имунитет срещу тях.


Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu 2011 -> Lectures Bul
Lectures Bul -> Вегетотропни средства1 Анатомо-физиологични особености
Lectures Bul -> Primum non nocere. (Hippocrates) Dosis sola facit venenum. (Paracelsus)
Lectures Bul -> One of the features which is thought to distinguish man from other animals is desire to take medicine
Lectures Bul -> Лекарства за лечение на еректилна дисфункция1 Алкохолът увеличава желанието, но затруднява
Lectures Bul -> Програма по фармакология за студенти по медицина
Lectures Bul -> Сулфонамиди1 Фармакодинамика
Lectures Bul -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание
Lectures Bul -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 Антиулкусни лекарства


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница