Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010



Дата26.08.2016
Размер197.24 Kb.
#7340
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ФАРМАКОЛОГИЯТА КАТО ОСНОВА НА ФАРМАКОТЕРАПИЯТА
Ив. Ламбев. В кн.: Фармакотерапевтичен справочник – VII основно преработено и

допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед. изд. “АРСО” ЕООД, София, 2010.



ОТ ИЗВОРА СЕ ПИЕ НА КОЛЕНЕ.

Предполага се, че в най-дълбока древност първобитните хора набират опит първо за лечение на различни травми и наранявания, а вероятно – и за “акуширане”, основавайки се на своите инстикти и наблюдения върху дивите животни. Бавно с цената на много грешки те започват да разпознават отделни отровни растения, гъби и животни, извличайки емпирично полезен опит. Съществуват исторически документи и паметници, показващи че повече от три хилядолетия целенасочено се изследват и прилагат вещества от различен произход за лечение и профилактика на заболявания. Натрупаните в това отношение данни са обобщени в хронологичен ред по-долу.



Исторически документи преди новата ера


  • През 28 век пр. Хр. в древния Египет работи големият мъдрец, архитект и лекар Имхотеп, който по-късно е обожествен. В папирус от онова време се изброяват 48 вида травми и тяхното лечение със зашиване, използване на суровo месо за кръвоспиране и мухлясал хляб за борба с усложненията. В Египет е имало военни лекари и много зъболекари.

  • В папируса на Ebers (около 1600 г. пр. Хр.) се описват 700 природни лекарствени продуктa, вкл. обезболяващото действие на опия.

  • Китайският лекар Shen Nung (1300 г. пр. Хр., епоха Си-Чжоу) е автор на най-старата фармакопея в света – “Тракт за корените на тревите”. В нея той описва лечебните ефекти на 365 растения. Shen Nung изследва и открива лечебното действие на жен-шен, ревен, канела, татул, Podophyllum peltatum, Ephedra и др. Важно място в древнокитайската медицина имат учението за пулса и акупунктурата. Китайските лекари широко прилагат живака, оловото, съединенията на медта, среброто, желязото, сярата, магнезия и др. Те класифицират лекарствата в отделни групи – слабителни, кихателни, кръвоочистващи и др. През IX–VIII в. пр. Хр. възниква натурфилософската концепция за двете начала в света: Ин – тъмното, женското, инертното, и Янсветлото, мъжкото, активното. Според това разбиране всичко в природата се намира в равновесие и затова в традиционната китайска медицина лечебните методи се прилагат за балансиране на двете начала – Ин и Ян.

  • В Древна Индия аюрведната литература (X–III в. пр. Хр.) представлява обширна за времето си медицинска енциклопедия, която отразява не само жреческата, но и рационалната медицина. Тази литература включва използването и на 760 лечебни растения, вкл. Rauwolfia serpentina (змийско коренче – “трева на лудостта”), от което през миналия век е изолиран алаклоидът резерпин. В древността в Индия използват чаулмугровото масло за лечение на проказа.

  • Гръцкият лекар Hippocrates (460–370 пр. Хр.), наречен “баща на медицината” използва лечебното действие на много природни продукти.

  • Гръцкият философ и природизследовател Theophrastus (300 г. пр. Хр.), наречен “баща на ботаниката”, изучава действието на лудото биле и сената.


Исторически документи след новата ера


  • Римският военен лекар Педаний Диоскорид от Киликия (I в. сл. Хр.) има гръцки пртоизход и пряко отношение към медицината по българските земи. Той написва трактата De materia medica” (“За лекарствените средства”), в който предлага систематично описание на лекарства, вкл. и много билки от тракийските земи. Трактът на Диоскорид се ползва с широко признание в продължение на следващите 15 века.

  • Най-видният представител на римската медицина е Claudius Galenus (129–201 г.) от Пергам, който създава технологии за получаване на лекарствени препарати, наречени по-късно ”галенови препарати” – “galenica”.

  • Византийският лекар Орибазий от Пергам (325–404) е автор на “Лекарствени сборници” и учебник , в който отделя голямо внимание на фармакотерапията и диетотерапията.

  • По време на разцвета на арабската култура през VII век в Багдад се създава първата аптека и постепенно от съсловието на лекарите се отделят аптекарите. “Арабският Гален” ал-Рази (865–925) създава болница в Багдад и ръководи лекарска школа. Той изследва ефектите на лаекарствата върху маймуни.

  • Прочутият учен-енциклопедист на Средна Азия – Авицена (980–1037), наречен “князът на лекарите”, систематизира известните по негово време медицински знания в петтомника – “Канон на медицината”. Във II и V том той описва известните по негово време лекарства.

  • Teophrastus von Hohenheim (1493–1541), наречен Paracelsus (професор по хирургия и терапия в Базелския университет), първи осъзнава необходимостта от изучаване на активните съставки на лечебните прескрипции. Той лекува не без успех с различни химически субстанции (живак, сяра и др.). Професионалните му опоненти го наричат “отровител” и започват гонения срещу него. На Парацелз принадлежи сентенцията Dosis sola facit venenum(“Само дозата е, която прави отровата”). Той изказва също една изключително вярна прогноза “На химията е съдено да играе огромна роля в медицината". Парацелз обучава своите студенти при леглото на болния.

  • Английският лекар W. Withering (1785) описва лечебния ефект на червения напръстник (Digitalis purpurea) при сърдечна недостатъчност, а през 1869 г. френският фармацевт Claude-Adolphe Nativelle създава от същото растение кардиотоничния препарата Digitaline Nativelle. По-късно Schmiedeberg (1875) изолира активната съставка на препарата – сърдечния гликозид дигитоксин.

  • През 1803 г. младият немски фармацевт F. W. Sertuerner (1783–1841) изолира от сънотворния мак (Papaver somniferum) първия алкалоид, който Gay Lussac нарича морфин на името на бога на съня Morpheus.

  • През 1820 г. Pelletier и Caventou изолират от кората на хининовото дърво алкалоидът хинин, притежаващ антималриен, антипиретичен и известен утерокинетичен ефект.

  • През 1846 г. W. Morton (1819–1886) за първи път прилага диетиловия етер за предизвикване на обща анестезия, а в следващите няколко години виртуозният руски хирург Н. И. Пирогов (1810–1881) допринася в много голяма степен за неговoто широко внедряване в хирургичната практика.

  • Унгарският акушер-гинеколог Игнац Земелвайс (1818–1865), наречен “сапсителят на майките”, въвежда обеззаразяването на ръцете на лекарите с 2% воден разтвор на хлорна вар (Aqua chlorina) и допринася за рязко снижаване смъртността от родилна треска в една от виенските болници. Английският хирург Джоузеф Листер (1827–1912) въвежда обеззаразяването на ръцете на хирурзите с разтвор на карболова кислина и оформя основните антисептични принципи в хирургичната практика.

  • Френският физолог Claude Bernard (1813–1878) въвежда експериментални методи във физиологията, патологията и терапията. Той открива съдодвигателната функция на симатикуса.

  • През 1865 г. руският учен Пеликан, установява кардиотоночинто действие на растението Srtophanthus gratus, открито от английския лекар-мисионер Д. Ливингстон в долината на р. Замбези в Африка.

  • P. Ehrlich (1854–1915) изследва и внедрява първите ефективни антилуетични препарати – салварсан и неосалаварсан, представляващи органични съеднения на живака. По този начин поставя основите на съременната противомикробна химиотерапия. Той изказва идеята за рецепторния механизъм на лекарственото действие.

  • Felix Hoffmann получава на 10 август 1897 г. ацетилсалицилова киселина (Aspirin) в химически чиста и стабилна форма (патент от 27.02.1900), а фармакологът на фирмата Bayer Heinrich Dreser (1898) описва нейния аналгетичен и антипиретичен ефект.


Нобелисти

Изключително важна роля за изясняване механизма на действие и приложението на лекарствата имат много научни проучвания, удостоени с Нобелова награда за физиология и медицина:




  • През 1904 г. знаменитият руски физиолог И. П. Павлов (1849–1936) е удостоен с Нобелова награда. Експерименталните методи, които той разработва и въвежда, са актуални и днес при изследвания в областта на физиологията и фармакологията на храносмилателната и нервната система .

  • През 1908 г. на Paul Ehrlich и Иля Мечников е присъдена Нобелова награда за техните изследвания в имунологията и химиотерапията.

  • През 1923 г. на Sir Frederick Grant Banting и John Macleod получават наградата за изолирането на панкреатичен хормон, наречен по-късно ”инсулин”.

  • През 1936 г. на Sir Henry Hallett Dale и Otto Loewi – за изследванията върху ацетилхолина като химически медиатор на нервните импулси.

  • През 1939 г. на Gerhard Domagk (1885–1964) – за откриване ефикасността на пронтозила при стрептококови инфекции, с което се поставя началото на сулфонамидната терапия.

  • През 1945 г. на Sir Alexander Fleming (1881–1955), Ernst B. Chain и Sir Howard W. Florey – за откриване и изследвания върху пеницилина.

  • През 1952 г. на Selman Abraham Waksman – за приноса му за откриване на стрептомицина и приложението му за лечение на туберкулоза.

  • През 1953 на Sir Hans Adolf Krebs и Fritz Lipmann – за изследванията върху цикъла на лимонената киселина като източник на енергия в живите организми.

  • През 1962 на James D. Watson и Francis H.C. Crick – за откриване структурата на ДНК.

  • През 1963 на Sir John Carew Eccles, Alan Lloyd Hodgkin и Andrew Fielding Huxley е присъдена Нобелова награда за анализа на електричните и химични процеси в невроните.

  • През 1965 на Francois Jacob, Andre Lwoff и Jacques Monod – за тяхната концепция за информационната РНК.

  • През 1970 г. на Bernard Katz и Ulf von Euler – за изследванията върху нервно-мускулното предаване.

  • През 1971 г. на Earl W. Sutherland – за установяване образуването на cAMP под влияние на аденилатциклазата като медиатор от втори ред в отговор на активиране на някои рецептори.

  • През 1982 г. на Sune K. Bergstrom, Bengt I. Samuelsson и John R. Vane – за изследванията върху простагландините.

  • През 1988 г. на Gertrude B. Elion, George H. Hitchings и James Black – за изследвания върху бета-адренергичните блокери и H2-блокерите.



Народните лечители по нашите земи


  • Около XIII в. пр. Хр. огромна популярност придобива тракийският цар-жрец Орфей, основоположник на музиколечението по нашите земи в древността.

  • През V и началото на VI век на Балканския полуостров се заселват славяните. Техните методи на лечение включват използването и на редица лечебни растения – бреза, върба, бор, липа, шипка, глог, пелин, хрян, звъника и др. Славяните познават редица отровни, еметогенни и упойващи растения. По време на война те намазват върховете на стрелите си с чемерика, за повръщане използват бръщляна, а конопа и мака прилагат като упойващи средства.

  • През IX и X век голям принос за развитието на естествознанието и медицината в Първата българска държава имат Преславската и Охридската книжовни школи. Св. Климент Охридски (840–916) обучава в манастира “Св. Пантелеймон” около 3500 ученици. Тяхната здравна култура той повишава в болницата към манастира (“от бога дарувана безплатна лечебница”). Св. Климент изнася лекции против излишествата (преяждането и пиянството), като по този начин се доближава до разбирането за здравословен начин на живот. Той изнася проповеди по въпросите на половата хигиена, изгражда болници.

  • В началото на X век Св. Иван Рилски (876/880–946) лекува в Рилския манастир предимно душевни болести и страдания. През X–XI век медицината на богомилите продължава и развива традициите на медицината по българските земи. Нейните основни методи са психо- и билколечението, а най-изтъканатите й представители са поп Богомил, поп Херемия, Василий Врач и др. По това време у нас се пишат и разпространяват редица апокрифи с медицинско съдържание. Много ценно богомилското съчинение е Зелейник”. То съдържа прескрипции от раститетлни дроги за лечение на очни и кожни заболявания, кръвотечения от носа, някои отравяния и др.

  • През първата половина на 19 век игуменът от Гложенския манастир Хаджи Евтимий организира амбулатория, аптека и стационар към манастира. Той лекува предимно с билки хронични сърдечни заболявания, ставен ревматзизъм, заболявания на белия дроб, стомаха и бъбреците.

  • Сред най-известните народни лечители по време на българското национално Възраждане е отец Матей Преображенски (1825–1875), съчетаващ методи и средства на народната, църковно-манастирската и научната медицина. Той лекува болни венци и зъби с билки, камфора и спирт. Умъртвява нерви на болните зъби с корен от кукуряк. При гастралгия прилага билката сама китка, а при екземи – цинквайс. Йеромонахът Неофит Калчев, работил известно време заедно с отец М. Преображенски, описва неговите лечебни методи и средства в книгата си “Народен домашен лекар”. Тази книга е общ рецептурник на двамата народни лечители за лечение на заболявания на нервната система, кожата и сърцето, а също – и на т. нар. прилепчиви болести.

  • През двадесетте и тридесетте години на XX век изключително голяма известност придобива народния лечител Иван Раев (1876–1938) от с. Шипка. С извлек от лечебни растения (включващи и Лудо биле), в бяло вино той успешно лекува т. нар. биволска болест (летаргичен енцефалит) и паркинсонизма. Славата му бързо се разнася из цяла Европа. Той е поканен от италианската кралица Елена Савойска и с голям успех прилага своя метод в кралската болница в Рим, наречена по-късно на негово име. Ив. Раев е награден с “Орден на кралската корона” и получава диплом на доктор по медицина. Явлението Ив. Раев има интернационален характер, защото за първи път рационален опит от народната медицина от една страна (България) се пренася в научната медицина на много други страни. Неговият метод се прочува като “българското лечение” (“cura bulgara”). По-късно проф. П. Николов и д-р Хр. Петров установяват, че антипаркинсоновият ефект на препарата са алкалоидите на Лудото биле (Atropa belladonna) – атропин и скополамин.

  • През миналия век най-ярък представител на българската народна медицина е Петър Димков (1886–1882) от София. Освен с ирисодиагностиката, той е известен и със своя огромен опит в билколечението, отразен в неговия тритомник “Българска народна медицина” (1926), претърпял няколко издания. Този капитален труд днес се приема като народна фармакопея.


Исторически преглед на Катедрата по фармакология



Първата катедра по фармакология у нас има над 60-годишна история. В учебния план на новосъздадения през 1918 г. Медицински факултет към Софийския университет е включен курс “Фармакология и терапевтика” с преподаване през двата семестъра на четвърти курс. Тогава ръководител на Катедрата по фармакология и терапевтика е проф. д-р В. Алексиев, който е завършил медицина в Женева. Той написва и първите български учебници по тази дисциплина “Основи на фармакологията”, "Ръководство по фармакология", "Фармакология", "Лекарственик с рецепти" (в съавторство с П. Николов), "Терапевтика на вътрешните болести" (в съавторство с проф. К. Чилов) и др.

Проф. д-р В. Алексиев поканва младия студент Петър Николов като демонстрант за упражненията по фармакология. След завършване на медицина през 1925 г. д-р П. Николов постъпва като асистент по фармакология при проф. Алексиев. Работи като фармаколог, но води и болнични легла. Получава специалност по сърдечни и белодробни заболявания. Той признава “заедно с фармакологията най-много съм обичал работата с болните”. С него се съветват и лекуват проф. Асен Златаров, проф. Киркович, проф. Ватев и др. По негово настояване проф. Асен Златаров заминава да се лекува във Виена, от където му пише предсмъртно писмо през 1935 г. “Благодаря за твоята доброта и братско лекарско чувство. Това е така рядко в наше време! И аз – за последен път вече, може би, се уверих, че само добрият човек може да бъде и добър лекар. На тебе желая успех: ти го заслужаваш и като лекар и като изследовател. Жалко, че у нас няма размах за тия, които имат какво да дадат...”



През 1927–28 г. д-р П. Николов е на специализация при известните виенски фармаколози Пик и Молитор, а през 1937 г. – в университета в Рим. През 1935 г. частният доцент д-р Петър Николов чете встъпителната си лекция “Нашите народни средства”, в която подчертава: “Трябва да припомним, че научната медицина се е развила от народната.” Доц. П. Николов прави за първи път задълбочен анализ на голямото богатство на нашия народ, на наречената от него “народна фармакопея”. През 1938 г. е избран за за редовен доцент, през 1945 г. – за извънреден професор, когато става ръководител на новосъздадения първи самостоятелен Институт по фармакология (в последствие Катедра по фармакология), която ръководи до 1962 г. През 1946 г. е натоварен да организира като първи декан новосъздадения Медицински факултет в Пловдив. През 1958 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1962 г. – за завеждащ Секция по фармакология в БАН.
Чл. кор. проф. д-р Петър Николов (1894–1990) е един от основателите на Медицинския факултет в гр. Пловдив и пръв негов декан. Проф. д-р П. Николов е първият български учен, работил в областта на експерименталната фармакология и токсикология. Той проучва лечебната активност на Digitalis lanata, Adonis vernalis, Atropa belladona, Rosa damascena, Adonis vernalis, Allium sativum, Helleborus odorus, Salix alba, Onopordum acanthium, Foeniculum officinale, Pimpinella anisum, Carum carvi, Galega officinalis. Създава Pulmochin® и други фитопрепарати. Известни са негови учебници и книги за лечебните растения, вкл. “Фитотерапия”, преведена на руски и немски език. Той създава първите у нас специалисти в областта на експерименталната фармакология и лекарствената токсикология, изгражда основите на няколко научни школи.
Проф. д-р Димитър Пасков (1914–1986) е най-достойният продължител на делото на проф. П. Николов Като млад лекар той участва в двете фази на Отечествената война. После е научен сътрудник в БАН, а след това ръководи катедрата по фармакология от 1962 до 1977 г. След 1977 г. ръководи научно изследователска група в Химикофармацевтичния комбинат – София. Проф. Д. Пасков специализира в Ленинград под ръководството на световно известният руски фармаколог С. В. Аничков. Въвежда голям брой експериментални методи у нас, създава просперираща научна школа от бългрски фармаколози. Ръководил е повече от 12 аспиранти, успешно защитили кандидатски дисератции. Проф. д-р Димитър Пасков (1914–1986) обогатява страната ни с оригинални лекарства – Nivalin® (изолиран от вида Galanthus nivalis var. gracilis от ст. н.с. Л. Бубева – Иванова, специалист по фитохимия), Dibazol®, Pymadin®, Cytisin®, Nivalin P®, INHA-17®, Depreton®, Verbascan®, Aminton®, Dimex® и др. (фиг. 1.19). Той изследва лечебната активност на редица растителни видове: Verbascum nobile et pseudonobile, Reseda luteola, Erysimum repandum, Betula alba, Leonurus cardiaca, Cytisus laburnum, Scrophularia canina, Calendulla officinalis. С оригиналните си фармакологични излследвания върху галантамина (Nivalin®) проф. д-р Д. Пасков прослави името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа. Неговата монография “Нивалин” е преведена и издадена в Италия. Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев издава учебник по фармакология, претърпял няколко издания.
През следващите години ръководители на катедрата по фармакология са били проф. Д. Желязков (усъвършенствал преподаването по обща фармакология), доц. д-р Г. Фурнаджиев (внедрил заедно със стоматолога проф. д-р М. Вутов препарата Furin M за лечение на пародонтоза и хеморагични гингивити), проф. д-р Р. Овчаров (основател и дългогодишен директор на Държавния институт за контрол на лекарствените средства, сега ИАЛ), проф. д-р П. Узунов (работил във Вашингтон; многократно цитиран в научната литература за оригинални фармакобиохимични научни приноси, свързани с изследвания върху аденилатциклазата, цикличния аденозинмонофосфат и фосфодиестеразата; председател на Медицинска академия от 1991 до 1993 г.; по-късно зам-министър на МЗ), проф. д-р Ив. Крушков (изследвал фармакологично Depreton®, Aminton® и други препарати; доказал спазмолитичния ефект на аналгина върху изолиран рог от човешка матка; съавтор на много учебници и фармакотерапевтични ръководства; зам-председател по научно-изследователската дейност на Медицинска академия от 1991 до 1993 г.) и проф. д-р Н. Бояджиева (разработваща въпроси на апоптозата и ендокриниума). Временно и.д. ръкодител Катедра са били доц. д-р Ив. Ламбев и проф. д-р Кр. Якимова.
От Катедрата започва творческия си път акад. В. Петков (1916–2000), основател и ръководител на Катедрата по фармакология в ИСУЛ и дългогодишен директор на Института по физиология към БАН. Той е автор на оригинални монографии и ръководства (вкл. “Съвременна фитотерапия”, преведена на руски език) и голям брой публикации върху експериментални фармакологични и физиологични изследвания, посветени на междумедиаторните взаимодействия и въпросите на паметта. Проф д-р В. Петков изгради у нас мощна научна школа в областта на експерименталната фармакология и физиология.
Негови достойни ученици са проф. Д. Станева-Стойчева (основател на Катедрата по фармакология във Фармацевтичния факултет в столицата), доц. д-р Ив. Цонев, проф. д-р П. Манолов, доц. д-р Г. Нешев, проф.д-р В. Георгиев, чл. кор. проф. д-р Р. Радомиров (директор на Институт по невробиология, БАН), проф. д-р Л. Казаков (зам.-директор на Институт по невробиология, БАН), проф. д-р М. Лазарова (Институт по невробиология, БАН), проф. д-р В. В. Петков (Институт по физиология, БАН), проф. д-р Д. Гетова (Катедра по фармакология, Медицински факултет – Пловдив), ст. н. с. д-р С. Тодоров (Институт по невробиология, БАН), доц д-р А. Бочева (Катедра по патофизиология, Медицински факултет, Медицински университет – София) и др.
От Катедрата по фармаколгия при Медицинския факултет към ВМИ – София започват своята научна и преподавателска дейност много фармаколози – доц. д-р Н. Аврамов (първи у нас развил направлението стоматологична фармакология), доц. д-р В. Тодоров (работил в областта на фармакологията на антихелминтните лекарства), доц. д-р Бачев (създал няколко препарата – полиминерол, фитодонт, зъбната паста “Поморин” и др.), доц. д-р Хр. Добрев, проф. Д. Желязков (основател на катедрата по фармакология в гр. Варна, внедрил биохимични методи за изследване на биогенни амини в различни тъкани), проф. Л. Далева (НИХФИ), проф. М. Николова (НИХФИ), ст. н. с. К. Русинов (БАН), чл. кор. проф. Ц. Стойчев (1922–1996; (БАН), доц. д-р Цв. Бояджиев (основател на Катедрата по фармакология в гр. Плевен); проф. д-р В. Влахов (основател на Катедрата по клинична фармакология в София); проф. д-р Вл. Мицов (изследвал 4-аминопиридна – Pymadin), проф. д-р П. Статков, маг. фарм. П. Нинова, проф. д-р Д. Тодоров (развил проспериращо онкофармакологично направление у нас, зам.-директор на Националния онкологичен център), доц. д-р В. Спасов (ръководил Катедрата по фармакология в Ст. Загора), доц. д-р Ив. Ламбев (работил в областта на сърдечно-съдовата фармакология и бъбреците), доц. д-р М. Марков (работил в областта на фармакологията на дихателната система), проф. д-р Н. Бакрачева (ръководила на Катедрата по клинична фармакология в София), проф. д-р Д. Терзииванов (клиничен фармаколог), чл. кор. проф. д-р М. Власковска (разработваща механизмите на действие на аналгетиците, наркоманогенните средства и НСПВЛ), проф. д-р Кр. Якимова (разработваща въпросите на терморегулацията), доц. д-р Сл. Сурчева (работеща в областта на фармакологичното повляване на болката), доц. д-р Д. Дренска (работеща в областата на фармакологията на антиоксидантите), гл. ас. д-р К. Симеонова (проучваща влиянието на някои невропептиди и на азотния оксид върху сърдечно-съдовите функции; внедрила съвременни методи за изследване на хемодинамични показатели в опити с хронично инструментирани будни плъхове и методи за изследване на барорефлекса) и др.
През последните 35 години сътрудници на Катедрата по фармакология успешно разработват учебници, тестове, лекарствени справочници и фармакотерапевтични ръководства, претърпели от 5 до 7 издания и използвани масово в ежедневната клинична практика. Някои от тях са отличени с годишната награда на издателство "СИЕЛА" за значителен авторски принос в медицинската литература (Фармакотерапевтичен справочник – V изд., 2001 г.) и с наградата "Чл. кор. проф. д-р Константин Чилов" за съществен принос в специализраната медицинска литература (Справочник на лекарствените средства – V изд., 2004 г.).
В началото на учебната 1995/96 г. в Катедрата по фармакология доц.д-р Ив. Ламбев и гл. ас. д-р Тр. Трайков (понастоящем доцент към Катедрата по медицинска физика и биофизика) въведоха компютърно мултимедийно обучение и предадоха своя опит на много колеги. В последните 15 години по време на практическите занятия със студенти по хуманна и дентална медицина се използват тестове, видеофилми, CAL-програми и др.
КОМПЮТЪРНА ПОДКРЕПА НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС (замисленa, осъщественa през 2003 г. и текущо ъпгрейванa от доц. Ив. Ламбев). С разрешение на предишния зам.-декан по учебната работа при Медицинси факултет проф. д-р М. Власковска на диск D на няколко от компютрите в компютърната зала “Джон Атанасов” (ул. “Здраве” № 2, Медицински университет – София) от 2003 г. беше инсталирана директория PHARMSUPPORT с резюмета и лекции на преподаватели (главно на доц. д-р Ив. Ламбев), обхващащ пълния курс на обучение по фармакология; студентски презентации; тестове, конспекти, календарни планове и програми по фармакология; съвременни лекарствени класификации и др. Информацията е предназанчена за студенти по хуманна медицина, дентална медицина и фармация. На няколко компютъра в Катедрата по фармакология при Медицинския факултет на Медицински университет е инсталиран мултимедиен многомодулен софтуер (CAL) за обучение по фармаколoгия, закупен предимно по програми на ЕС (“TEMPUS”, PHARE) от Великобритания.
Тази информация, без CAL програмите, е въведена в Internet, което позволява лесно достъпно и безплатно дистанционно WEB базирано обучение по базична фармакология и лекарствена токсикология за стденти по хуманна медицина, дентална медицина и фармация. Базата данни включва над 350 файла, голяма част от които са предназначени за лекари, зъболекари и фармацевти и всъщност представлява WEB базирана лекарствена информация, която текущо се актуализира.
www.medpharm-sofia.eu

www.kft.medfac-sofia.eu

www.drugsupport.data.bg

www.pharmsupport.data.bg

www.pharmsupport1.data.bg

www.pharmsupporttwo.data.bg

При изпълнение на научни проекти Катедрата активно сътрудничи със сродни звена от Германия, Великобритания, САЩ, Италия, Швеция, Япония, Испания, Ирландия, Гърция и други държави, където са специлизирали много нейни сътрудници. В Катедрата работят виско квалифицирани кадри в сравнително добре оборудвани лаборатории по следните ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ:





  • фармакологично повлияване на аналгезията, наркоманиите, възпалението, терморегулацията, телесната маса и апоптозата;

  • анализ на вещества с антиоксидантна активност;

  • фармакология на сърдечно-съдовата система и бъбреците;

  • изследване на фармакологични средства за остра и субхронична токсичност.


Последна актуализация: 05.05.2010 г. доц.д-р Иван Ламбев




Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Lectures in Bulgarian
Lectures in Bulgarian -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати
Lectures in Bulgarian -> Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1
Lectures in Bulgarian -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства
Lectures in Bulgarian -> 4 Психотропни средства1
Lectures in Bulgarian -> Избрани официнални прескрипции1 Твърди лекарствени форми Rp
Lectures in Bulgarian -> Антихелминтни лекарства1 18 Антицестодни лекарства Антицестодните лекарства
Lectures in Bulgarian -> Антипротозойни лекарства1 15 Антималарийни лекарства
Lectures in Bulgarian -> Витамини, минерали, олигоелементи Ив. Ламбев1 Витамини
Lectures in Bulgarian -> One of the features which is thought to distinguish man from other animals is desire to take medicine
Lectures in Bulgarian -> Глюкокортикоиди  Хидрокортизонови препарати


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница