УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КУРСОВА РАБОТА
НА
ТЕМА:
Сравнителен анализ между България и Дания по показателите индекс на човешкото развитие и индекс на бедността
Изготвил:
Татяна Христова
Поток181, гр.1737
Ф.номер :111111722
гр.София, 2012г.
Те са на един и същ континент, принадлежат към едни и същи международни институции и са част от единен пазар, но гражданите им са на двата далечни полюса в световна класация за щастие.
Това са Дания и България
България е не само сред няколкото страни членки на ЕС с един от най-високите относителни дялове на бедните и на населението в риск от бедност и социално изключване, но и страна с най-дълбока бедност. Бедност, която ражда наблюдаваната масова битова престъпност, висок относителен дял на ниско образовани и квалифицирани работници и служители; висок и като тенденция нарастващ относителен дял на трайно безработните лица в общия им брой ( от около 30 % до около 50 % в момента) ; висока и продължаваща нетна емиграция на предимно млади и образовани лица ; ширеща се изборна манипулация и купуване на гласове и т.н. Бедност, която прави много от прокламираните в конституцията и законите на страната граждански, политически и социални права и свободи за значителни групи от населението формални, съществуващи само на книга; която поражда и/или задълбочава сложна система от наблюдаваните през последните две десетилетия взаимно свързани и обуславящи се негативни икономически, социални, демографски, финансови, организационно-управленски, кадрови, политически и морални проблеми на страната.
2010 г. бе обявена от Европейската Комисия за година на борбата с бедността в ЕС. Освен това борбата с бедността, социалното изключване и подобряване на условията на живот е една от най-важните социални цели на ЕК в рамките на Стратегията „Европа 2020”. Всичко това ни даде основание и повод да се запитаме :
- Какво е равнището на бедността и на населението в бедност и социално изключване у нас през последните години и десетилетие?
- Кои са неговите основни причини ?
- Какви са необходимите промени в досегашната политика, законодателство и практика за неговото ограничаване ?
Индексът н човешкото развитие на ООН оценява бедността, грамотността, образованието, очакваната продължителност на живота и др. Той е стандартизирано средство за оценяването на благосъстоянието и най-вече на детското благополучие. Индексът е разработен през 1990г. от пакистанския икономист Махбуб ул Хак и се използва от 1993г. в годишния доклад на Програмата на ООН за развитие. Държавите са подредени в четири категории: много високо (категория е добавена в доклада за 2997 година), високо, средно и ниско човешко развитие. Индексът в никакъв случай не е изчерпателна мярка за човешкото развитие. Той например, не включва важни показатели като пол или неравенство в доходите, или дори по – трудно измерими показатели като спазване на правата на човека и политически свободи - това, което осигурява една по – обширна призма, през която да се наблюдава човешкия напредък и сложните взаимоотношения, които съществуват между доходи и благосъстояние. Затова е необходимо да се включи нова мярка, която да дава многомерна картина за хората, живеещи в бедност, което може да помогне за по-ефективно развитите на целевите ресурси.
Ако човешкото развитие е избор за разширяване, бедността означава, че хората са лишени от най - основните възможности – свободата да водят дълъг и здравословен творчески живот. Не може да им бъде осигурен достъп до приличен стандарт на свобода, достойнство, самостоятелно отношение и уважение. От човешка гледна точка, бедността означава повече от липсата на най-необходимото за материалното благосъстояние. Така концепцията за човешко развитие в цялостен план поставя хората в центъра на всички аспекти на процеса на развитие.
Индекса на човешката бедност (HPI), използва три показателя за измерване на лишаване – продължителността на живот, липсата на основно образование и липса на достъп до публични и частни ресурси. Концентрирането върху трите основни елемента на човешкия живот: дълголетие, знание и приличен стандарт на живот се изучава отделно за развиващите се страни (HPI-1) и избрана група от страните с високи доходи (HPI-2), с цел да се отрази по- добре на социално-икономическите различия. За HPI-1 се измерва като средноаритметична от процента от населението без достъп до безопасна вода и процентът на деца за тяхната възраст. За HPI-2, се измерва като разлика между процентът от население с приличен стандарт на живот и процентът на населението под линията на бедност поради ниски доходи (50% от средния разполагаем доход на домакинствата). Като допълнение в измерването на HPI-2 се включва и степента на дългосрочната безработица.
Thus the concept of human development is a holistic one putting people at the centre of all aspects of the development process. 2. Индексът на човешкото развитие оценява средните постижения на дадена страна в следните три основни аспекти от човешкото развитие:
-
Продължителност на живота и здравословен начин на живот, който се преценява според вероятната продължителност на живота към момента на раждането; позволява да се изчисли косвено задоволяването с продукти от първа необходимост, между които достъпа до питейна вода, добра хигиена и медицински грижи и услуги.
-
Знание или равнище на образованието, което се преценява според степента на грамотност на възрастните. Това е процент от населението над 15 години, които могат да четат и разбират кратък и лесно достъпен текст за ежедневния живот. Отчита се и общия сбор от съотношението н записалите се учащи начално и основно, средно, и висше образование (тежестта ме е 1/3). Това число изразява задоволяване от нематериални блага като възможността за участие при вземане на решения в обществото или на работност място. (тежестта и е 2/3)
-
Жизнен стандарт – естествен логаритъм от БВП на глава от населението в съотношение с покупателната възможност, за да могат да бъдат включени елементи от качеството на живот като мобилност, достъп до продукти на културата и др., които не са отчетени от първите две категории.
Индексът се изчислява по формулата:
’
Където A, D и E, са индексите съответно на вероятната продължителност на живота, равнището на образование и жизненият стандарт.
Подходът, въведен през 2010 г., запазва същата триизмерна структура с равни тегла, но с няколко основни промени: в показателите за доходи и образование се променя метода на сумиране от средна аритметична величина на средна геометрична стойност и предефинира горната и долна граници, използвани за нормализиране на индекса. Изчислението на жизнения стандарт представлява естествен логаритъм от брутния национален доход (до 2010 година е брутният вътрешен продукт) на глава от населението в съотношение с покупателната възможност.
От компонентите на HDI само доходите и общият брой записали се учащи могат да бъдат повлияни от краткосрочни промени в политиките. Затова е важно да се изследват промените в индекса на човешкото развитие през годините.
От 2002 до 2007 г. България подобрява своя HDI, като през 2008 г. започва спад поради Световната финансова криза (2008-2011), но от 2010 г. отново се подобрява
-
2002 — 62-ро място
-
2003 — 57-мо място
-
2004 — 56-то място
-
2005 — 55-то място и вече в групата на държавите с висока степен на човешко развитие
-
2006 — 54-то място, в групата на държавите с висока степен на човешко развитие
-
2007 — 53-то място, в групата на държавите с висока степен на човешко развитие
-
2008 — 56-то място, в групата на държавите с висока степен на човешко развитие
-
2009 — 61-то място, в групата на държавите с висока степен на човешко развитие
-
2010 — 56-то място, в групата на държавите с висока степен на човешко развитие
-
2011 — 55-то място, в групата на държавите с висока степен на човешко развитие
Между 2000-та и 2007 година, ИЧР на България се е изкачвал с 0.65 % годишно – от 0.803 на 0.840 днес.
HDI на Дания е 0.895, което отрежда на страната ранг на 16-то място по съпоставими данни от 187 страни. Съпоставката на тенденциите в човешкото развитие, както на национално така и на регионално ниво подчертава много големи пропуски в благосъстоянието и шансовете за живот, които продължават да разделят нашия взаимосвързан свят. Като че ли тенденциите са обърнати на обратно - към влошаване на състоянието на околната среда и засилване на социалното неравенство. Около 1.7 милиарда души в 109 страни живеят в многоизмерна бедност – това е с най-малко 33 на сто от показателите, отразяващи остра липса на здравеопазване, образование и стандарт на живот. Това надвишава очакваните 1.3 милиарда души в тези страни, които живеят на 1.25 долара на ден или по-малко.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
HDI Rank
|
Страна
|
2000
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2011
|
|
..
|
много високо човешко развитие
|
0.858
|
0.876
|
0.879
|
0.882
|
0.885
|
0.885
|
0.889
|
|
..
|
високо човешко развитие
|
0.687
|
0.716
|
0.721
|
0.728
|
0.733
|
0.734
|
0.742
|
|
..
|
средно човешко развитие
|
0.548
|
0.587
|
0.595
|
0.605
|
0.612
|
0.618
|
0.63
|
|
..
|
ниско човешко развитие
|
0.383
|
0.422
|
0.43
|
0.437
|
0.443
|
0.448
|
0.456
|
|
16
|
Дания
|
0.861
|
0.885
|
0.887
|
0.89
|
0.891
|
0.891
|
0.895
|
|
55
|
България
|
0.715
|
0.749
|
0.753
|
0.758
|
0.765
|
0.766
|
0.771
|
|
Източник: HDRO изчисления на базата от данни на UNDESA (2011), Баро и Лий (2010), Статистически институт на ЮНЕСКО (2011), Световната банка (2011a) и МВФ (2011).
Повечето страни по света определят бедността по доход. Бедните хора обаче определят бедността си много по – широко, и включва липсата на образование, здравеопазване, жилищно настаняване, заетост, лична сигурност и повече. Ползваните тук относителни международно сравними размери за линия на бедността в стандарти на покупателна способност (СПС) във водещите страни членки на ЕС през 2009 г. са между 2 и 4.7 пъти по-големи, а средно аритметичният й размер за Дания 3.48 пъти по-голям от този в България. Което означава, че при евентуално заместване с показатели за абсолютната бедност ( например с показател, основан на една общовалидна за страните членки на ЕС минимална кошница от основни стоки и услуги; или на предварително фиксират среден дневен минимален доход от 5 и 10 долара), равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване у нас биха се оказали няколкократно по-високо, а изоставането ни в това отношение от средното равнище за страните членки на ЕС – още по-голямо и по-неприемливо. България е една от европейските страни, в които най-много деца живеят в лишение и бедност, се казва в доклад на УНИЦЕФ. В доклада се измерват два вида бедност - лишенията на децата и относителната бедност. Първият критерий за съпоставка е индекс на лишение, който измерва процента деца без достъп до поне 2 от 14 неща, смятани за нормални, например хранене три пъти на ден или пресни плодове и зеленчуци всеки ден. Вторият критерий е относителната бедност или процентът деца, които живеят в домакинства, чиито налични доходи спрямо числеността и състава на семейството са под 50 процента от средния доход в страната, в която живеят.
Националното богатство има потенциал за разширяване на избора на хората. Начинът, по който някои страни харчат богатството си, е от решаващо значение. Освен това, прекомерната мания по създаването на материално богатство могат да заличат крайната цел на обогатяване на човешкия живот. В много случаи, страните с по – високи средни доходи имат по - висока средна продължителност на живота, по - ниски нива на смъртност на новородените и малките деца и по - висока степен на образование и записване в училище, и следователно по - висок индекс на човешкото развитие. Икономическа криза през последните няколко години, нарастването на безработицата у нас, замразяването на работните заплати и пенсиите от Българското Правителството през последните три години, непрекъснато повишаване цените на електроенергията, горивата и основни потребителски стоки, занижените ( в сравнение със старите страни членки на ЕС) субсидии за селското стопанство, както и запазващата се доминация на неолибералните възгледи, на фрагментарни и конюнктурни подходи към проблемите на общественото развитие; неспособността на българското правителство да подготви ефективна алти кризисна програма и мерки за икономически растеж; високият относителен дял на ниско качествените работни места, както и на ниско платените и демотивирани работници и служители се превръщат в сериозна спирачка на икономическия и социалния растеж в страната.. Което, ако продължи, предвещава запазване и дори допълнително нарастване равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване в България, с всички произтичащи и свързани с това други негативни преки и косвени социални и икономически последици.
Ще поясним, че причина за изключително ниското относително тегло на приходите от социално осигурителни вноски в общите данъчни приходи в Дания ( само 2.0 % ) е специфична , а именно : Дания е единствената страна членка на ЕС, в която финансирането на практически цялата социална защита на населението, в число на системата за социалното осигуряване и подпомагане, на здравеопазването, образованието и заетостта, се финансира от общите данъчни приходи на държавата, основен принос за които ( 62.7 % през 2010 г. и ) имат приходите от преките данъци. България е на 21-во място в ЕС 27 с относителен дял на приходите от социални и здравни осигурителни вноски в общите данъчни приходи от 25.8 %. Красноречива илюстрация на намалената пряка данъчна тежест за високо доходните групи от населението у нас и във водещите страни членки на ЕС са данните на Евростат ( в годишния доклад на ЕК от 2012 г. под надслов „Taxation trends in EU ) за максималните размери на данъка върху личните доходи през периода между 1995 и 2012 г.,представени в следната таблица :
|
1995 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
ДАНИЯ
|
65,9
|
63,2
|
55,4
|
55,4
|
55,4
|
Швеция
|
61,3
|
56,5
|
56,5
|
56,5
|
56,5
|
Великобритания
|
40,0
|
40,0
|
50,0
|
50,0
|
50,0
|
Белгия
|
60,6
|
53,7
|
53,7
|
53,7
|
53,7
|
Холандия
|
60,0
|
52,0
|
52,0
|
52,0
|
52,0
|
Франция
|
59,1
|
45,8
|
45,8
|
46,7
|
46,8
|
Германия
|
57,0
|
47,5
|
47,5
|
47,5
|
47,5
|
БЪЛГАРИЯ
|
24,0
|
10,0
|
10,0
|
10,0
|
10,0
|
Поради подценените социални цели на икономическите политики и изоставащо качество, качествено възпроизводство и мотивация на работната сила, съчетано със силно подценена отговорност на държавата и бизнеса за стимулиране на иновациите, техническо и технологично обновяване и модернизиране на икономиката и пр., днес България е на кръстопът, изправена пред сложен и съдбовен избор. Избор, от който зависи нейното бъдеще и по-конкретно : дали ще остане „заден двор” на Европа за десетилетия напред, или, при даденото й благоприятно географско местоположение, красива природа, талантлив народ и пр., бързо, за около две до максимум три десетилетия ще се превърне в едно от най-привлекателните, сигурни и желани места в Европа и света за пълноценен живот, творчески изяви и реализация на всички граждани и слоеве от населението.
Сподели с приятели: |