Сравнителна характеристика на капитализма от заражданeто му и капитализма през 21 век



Дата03.08.2018
Размер101.44 Kb.
#77788
Сравнителна характеристика на капитализма от заражданeто му и капитализма през 21 век
Като обществено икономически строй капитализмът възникнал и започнал развитието си още в недрата на феодалния строй. Неговата икономическа структура израстнала из икономическата структура на феодализма, разложението на който именно разкрило възможността да се зародят и развият елементите на новия строй. Той станал историческа необходимост поради напредъка в производителните сили, който проличава още през епохата на разложение на феодализма.

По усъвършенстваните оръдия на производство и изобщо развитието на производителните сили изисквали от непосредствените производители да бъдат по възприемчиви, по инициативни и по културни в сравнение с феодалните селяни, затъпели от неволя и невежество. Ето защо феодалните производствени отношения трябвало да отстъпят място на капиталистическите, мястото на феодала трябвало да се заеме от капиталиста, а на феодалния селянин – от наемния работник.

При капитализма работникът в производството е свободен от лична зависимост. Това го прави много по заинтересован и много по инициативен от роба и феодалния селянин. Тук извъникономическата зависимост е заменена изцяло с икономическа принуда.

Лишен от средства за производства, застрашен да загине от глад, при капитализма работникът сам, доброволно се подлага на експлоатация, като продава работната си сила на капиталиста, който му заплаща под формата на работна заплата винаги по-малко от онова което е изработил.Разликата се присвоява от капиталиста като принадена стойност и образува основата на всички видове капиталистически доходи – печалба, проценти, рента и др.

Капиталистическите отношения в Европа се зародили още в края на развитият феодализъм. Както подчертава К. Маркс, „първите наченки на капиталистическото производство се срещат спорадично още през 14 – 15 век в някои градове на Средиземно море”. Особено ясно зародиши на капитализъм се наблюдават в италианския град Флоренция, където твърде рано възникнали капиталистически манифактури за производство на вълнени и копринени тъкани, капиталистически кредитни институти и пр. Масово обаче капиталистически предприятия възникнали и капиталистическо производство започнало през 16 век в Нидерландия, Англия, Франция, Германия. Затова Маркс пише че „капиталистическата ера датира от 16век, т.е от времето на късното Средновековие”

Зародил се в недрата на феодалното общество капитализмът преминава два главни стадия – домонополистически капитализъм и монополиснически капитализъм /империализъм/.

Стадият на домонополистическия капитализъм, който в рамките на новата история започва от английската буржоазна революция, т.е. 40-те год. на 17век, се характеризира със зараждането, победата и утвърждаването на капиталистическия начин на производство в най-напредналите страни на света, с постепенното му проникване и разпространение в другите по-изостанали, с бързото развитие и процъфтяване на производителните сили, на буржоазните производствени отношения, на буржоазния обществен строй, на цялата буржоазна култура. Това е стадият на цветущия, „Свободния” капитализъм, когато напълно господства свободната конкуренция.

В стадия на домонополистическия капитализъм се разграничават периодите на манифактурния и индустриялния капитализъм

За възникването на капиталистическия начин на производство и по специално на манифактурния капитализъм били необходими известни исторически предпоставки. Първо трябвало да се достигне сравнително високо равнище на стоковото производство, и да се натрупат значителни свободни парични средства в ръцете на отделни лица. Второ необходима била наличността ”на свободен” в двояк смисъл работник, свободен от всякакви стеснения и ограничения при продажбата на работната сила и свободен от земя и изобщо от средства за производство, безстопанствен работник, работник ”пролетарий”, за когото нищо не съществува освен продажбата на работната сила.

Някои от тези предпоставки се създали още при стадия на развития феодализъм, когато разцъфтели градовете, когато пар.-стоковите отношения навлизали все по-дълбоко във всички пори на феодалното общество, когато чрез външната търговия и лихварските сделки, значителни свободни парични капитали се трупали в ръцете на отделни хора, когато в повечето големи западни държави селяните били освободени от крепостна зависимост и станали свободни държатели на земята на феодалите. Силен тласък за създаването на тези предпоставки, за възникването на манифатурния капитализъм дали и географските откриатия в края на 15в. началото на 16 век.

Възникването на широк световен пазар, нуждите от който вече не могло да задоволи дребното занаятчийско производство предизвикало едрото капиталистическо производство в областта на промишлеността. Първоначална форма на това производство била простата капиталистическа кооперация на труда и манифактурата. Организатор на тези предприятия отначало били разни търговци, лихвари, по-рядко забогатели цехови майстори. Разликата между простата капиталистическа кооперация и манифактурата била тази, че при кооперацията всички работници изпълнявали еднородна работа, а при манифактурата съществувало вътрешно техническо разделение на труда. Манифактурата станала господстваща форма на капиталистическото производство в промишлеността. Техниката се оставала все още занаятчийска, ръчна. Въпреки това манифактурата означавала голям скок в производителността на труда на човешкия труд. Самото събирани на значителен брой работници под командата на един капиталист вадело вече да много по-голяма производителност на труда в сравнение с дребното занаятчийско производство. Към това се прибавяло и вътрешното, техническото разделение на труда, при което всеки работник се специализирал в извършването на една или друга производствена операция.

Различават се два основни вида манифактуриконцентрирана и разпръсната. При първата форма /концентрираната/ предприемачът манифактурист, който бил забогатял самостоятелен занаятчия ставал организатор на голямо промишлено предприятие, при което работниците работели в една работилница. При втората /разпръсната/ – предприемачът капиталист, който бил най-често търговец или лихвар или бивш дребен занаятчия експлоатирал труда на разорените занаятчии.

Заедно с развитието на капитализма в промишлеността през 16-17век се оформяли и капиталистически отношения в селското стопанство. Поради присъщия обаче консерватизъм, поради бавното развитие на оръдията на производство и на общественото разделение на труда в селото проникването на капитализма тук ставало много по-бавно , отколкото в града.

Буржоазните революции разчиствали пътя за победата, утвърждаването и разцвета на капитализма. Те създали условия за бързо развитие на производителните сили, които влизали в бурен период на растеж. След буржоазните революции мястото на ръчното производство съсредоточено в занаятчийската работилница и капиталистическата манифактура започнало да се заема от модерното машинно производство организирано в големи фабрики и заводи с хиляди работници.

Индустриалния преврат бил истинска, дълбока и продължителна техническа революция водеща до развитието на индустриалния капитализъм. Инд. преврат означавало изнамиране и внедряване на машините в производството, преминаване от капиталистическата манифактура, която използвала ръчната техника, към капиталистическата фабрика опираща се на машинна техника. Чрез индустриалния преврат работникът, който преди действал само с едно оръдие на производство в дадено време бил заменен с машина, която едновременно оперира с ред еднакви или еднородни оръдия, а после с фабриката, която представлява цяла система от машини движена не от човешка сила, а от механически двигател.

Чрез индустриалния преврат капиталистическите производствени отношения получили своя адекватна съответстваща им техническа основа непозната на нито един предишен обществен икономически строй.

Индустриалния преврат довел до пълно оформяне на капиталистическият начин на производство, започнали да действат всички икономически закони. Дълбоки промени настъпили и в развитието на търговията. Развили се основите форми на търговията – на дребно и едро. Засилила се извънредно много ролята на стоковите борси. Възникнали големи, универсални магазини. Установили се трайни международни търговски връзки. Бързо се оформял и разширявал световният капиталистически пазар. Оформила се кредитната система. Кредитът започнал да обслужва предимно производствата. Индустриалният преврат променил основно положението и облика на работническата класа. Оформил се напълно индустриалният пролетарият. Индустриалният преврат довел също до оформяне, развитие и изостряне на класовата борба на пролетариата срещу буржоазията. Появили се първите работнически професионални организации, започнало се организирано стачно движение. Заедно с това икономическата борба на работниците получавала и характер на пол. борба насочена срещу господството на буржоазията. В средата на 19 век работниците стъпили по пътя на собствените си пролетарски методи на борба посочени им от Маркс и Енгелс.

Предпоставките за прерастване на домонополистическия капитализъм в империализъм се криели в достигането на по-висока степен в развитието на произв. сили и в концентрацията на производството и капиталите, които предизвикали качествени изменения в произ. отношения и в структурата на капитализма.

През последните 30год. на миналия век били направени големи научно технически открития, които коренно изменили техниката и технологията на индустриалните производства. Постигнат бил бурен стокообразен и неравномерен ръст на производителните сили. Масовата произ. на стомана станало основа на техн. прогрес и най-важен показател за инд. мощ. Най-голям дял за увеличаване световното производство на стомана имали младите бързо развиващи се капиталистически държави.

За бурното развитие на произв. сили имало значение и създаването на енергетична база. Парната машина вече не била в състояние да осигурява новите потребности и мащаби на производство. Това тласнало техническата мисъл към търсене на нови енергийни източници. Така била изобретена парната турбина. Проблемът с пренасянето на променлив ток на големи разстояния бил решен с изобретяването на генератор за трифазен ток. По същото време бил създаден и универсалния двигател – моторът с вътрешно горене.

Възникнали нови отрасли на техниката и промишлеността – електродобива, електрохимията, електрометалургията, електросварката и др.

ТП се проявявал и в бурното развитие на хим. промишленост, където били направени важни открития – производството на синтетични бои, изкуствени торове, взривни вещества. Бурен растеж бележел и транспорта, главно железопътния.

ТП се развивал хаотично. Той се стимулирал от жестоката конкурентна борба между капиталистическите предприятия, обединения и държави.

В огъня на първата световна империалистическа война /1914-1917/ империализмът показал дълбоката същност на своята природа, проявил всичките си противоречия в най-остра форма, довел човечеството до невиждани ужаси, разрушения на мат. ценности и кръвопролития. По това време се извършвало в големи размери разрушение и унищожение на мат. производителни сили, империализмът навлязъл в общата си криза.

Капитализъм е името на икономическата система днес. Един опит да се издигне над капитализма би ни помогнал да мислим какво би могло да стане икономическото общество на 21 век, оставайки си капиталистическо, и къде би било мястото на собствената ни страна в тези рамки на възможност. Той може дори да спомогне за разширяване на нашето въображение до там, че да си представим какъв би могъл да е животът от другата страна на тези граници, където капитализмът вече няма да е организиращ принцип на икономическия живот.

Да опознаем по-добре как изглежда капитализмът от нашета извисена гл.т. Това може да стане като обърнем поглед към една част от света, която без съмнение е некапиталистическа – т.нар.племена на бушмени в пустинята Калахари в Южна Африка.В това общество няма „Икономическо знание” докато икономическата наука е сякаш въздесъща в живота на западните държави. Хората в Калахари не извършват ик. действия на едно модерно общество, макар и на много по-просто технологично ниво. Животът в западен град би бил неразбираем без известни ик. знания. Едно общо схващане за т.н. „работа” и свързаното с нея право на заплащане или запознанството с онези кръгчета и хартиени правоъгълници, наречени „пари”, или някаква смътна представа защо броят кръгчета или хартиени правоъгълници, необходими за придобиване на едно и също нещо, може да се променя от ден на ден. Всички тези общо известни неща биха били безкрайно мистериозни за някои дошъл от първобитно общество.

Различните общества в човешката история са се справяли с проблемите за производството и разпределението на средствата за оцеляването си. Изглежда никои две общества не са използвали напълно еднакви начини за мобилизация и организиране на работните си сили или на разпределение на продуктите си. Има много начини за отглеждане на култури, предене на прежда, строене на къщи, водене на война.Също толкова големи разлики виждаме и в средствата за подбор на хората, които да отидат в полетата да ловуват и събират и онези, които няма да го правят. Огромно разнообразие цари при разпределяне на дяловете между различни членове и класи от членове на обществото, и също такова разнообразие намираме в обясненията на тези разлики между облагодетелствани и необлагодетелствани.

Какво да кажем за командната икономика? Има ли такава икономика в смисъл на особен вид знание необходимо за разбиране на функционирането на Древен Египет или на покойния Съветски съюз. Трябва да се запознаем с проблемите за ръководството на едромащабни организации и с проблема за съчетаването на много видове крайни резултати с цел изпълнение на проекта на централните плановици. Така при командните общества достигаме до същото заключение както при обществата координирани от традицията.Т.е.: макар в обществата на традицията и на командването да има безспорно ик. проблеми, в никое от тях няма ик. познание, няма разбиране, което би ни липсвало, ако разберем напълно техните култури, техн. им средства и политическото им устройство.

Какво да кажем за пазара – организиращия принцип на капитализма. Един капиталистически строй също зависи в немалка степен от стабилизиращото влияние на традицията, както и от елементите на командване. Ясно е обаче, че импулсът придаден на една пазарно организирана система е напълно различен от този на традицията или командването. Докато традиционното общество преминава като насън през историята, а командното общество изпълнява целите на властните индивиди или институции, то пазарнато общество е в ръцете на подземни сили със свой собствен живот.

Капитализмът е уникален в пораждането на постоянни и мощни тенденции за промяна. Именно това свойство ни дава възможност да говорим за бъдещето му по аналитичен начин, който не можем да приложим към никой друг обществен строй. Предсказанията на великите икономисти Смит и Кейнс за бъдещия път на капитализма като цяло не се осъществяват напълно, макар теорията на Маркс да е забележително далновидна в много отношения.



Определянето на натрупването на капитала като движеща сила на новия обществен строй изяснява защо капитализмът революционизира материалния и обществен живот така, както империите и царствата не са могли въпреки всичките си пирамиди, купщата злато и фантастичните дворци. Причината е, че стремежът към капитаа е насочен към основата на обществото, а не към върха му. Постоянното обръщане на стоки в пари се постига най-лесно чрез широк спектър на производство, където то действа като мощна сила за увеличаването на количесвото и промяната на качеството на крайния продукт. Натрупването на богатство във формата на паметници и съкровища няма такова действие. За наше учудване капитал и богатство не са едно и също. Богатството е много древна черта на човешката цивилизация, но стремежът за натрупването му, който откриваме още у египетските фараони никога не е ставал двигател на постоянни и дълбоки промени за разликаот капитала.

Капитализмът отнася всички ни в непредсказуеми бъдещи времена и все пак начинът, по който ще се образуват и формират тези бъдещи времена далеч не е напълно непредсказуем.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница