1. В сферата на методологията на съдържателния исторически анализ на появата, развитието и природата на идеите, легнали в основата на икономическата мисъл е обект на множество класово-партийни и идеологически фалшификации. Икономическата мисъл е продукт и отражение на конкретна историческа действителност. Науката и научната мисъл не могат да бъдат партийни. Те могат да бъдат само научно верни истини. Признаването на истината е първото необходимо условие за да вникнем в природата на плуралистичния характер на мисленето, за да се освободим от пристрастното възвеличаване и абсолютизиране на монистичния подход в историята, свеждащ всичко до т.нар материалистическо разбиране на историята. Науката и научната мисъл не могат да бъдат партийни. Признаването на тази истина е първият теоретико-методологически изходен пункт. Той се гради в/у безусловното признаване на плуриаризма в мисленето и закономерния характер на приемствеността в развитието на обществото. Вторият теоретико методологически изходен пункт в анализа е революциите в общественото развитие са плод на еволюцията. В основата на общественото развитие следователно е еволюцията, континиума, непрекъснатостта и последователността на промените. Историческият континиум е натрупване на потенциал за бъдеща промяна, която рано или късно настъпва. Третият пункт- признаването на необходимостта от строго конкретно-исторически обоснован обективизъм при оценката на всеки автор. Да се оцени неговото място в развитието на икономическата мисъл в контекста на неговото време, а не да заклеймяваме историческите личности за това, че не са мислили така, както ние мислим и оценяваме събитията днес.
Сравнително късната поява на политическата икономия или икономикса като самостоятелна наука , която днес има признанието на „царица на обществените науки”. – се обяснява със собствената еволюция на традиционния начин на производство, взет в неговата технологична природа и прехода към динамично пазарно стопанство, което не признава никакви дадени форми и структури и при което растежа в императив е средство за самосъхранение. Признаването на този факт е четвъртия теоретико-методологически принцип на историческата икономическа мисъл. Петият теоретико-методологически изходен пункт на анализа на класическата и съвременната икономическа мисъл е изискването да имаме основни/ елементарни но точни знания за природата на икономиката и икономическият живот и второ да познаваме макар и в най-общи линии стопанската история
|
2. Най-ранните достигнали до нас данни за представите на хората от древността за иконом.живот, са т.нар „закони на цар Хаммураци, цар на Вавилон. Това са закони в защита на частната собственост, обявена за неприкосновена и посегателството с/у нея се наказва със смърт. Законите съдържат ограничения с/у лихварството и дълговото робство. Те насърчават развитието на стоково паричните отношения и една натурална икономика.
Древен Китай: Конфуции и Колективният трактат „Гуан-цзь”. Те стимулират развитието на земеделието, занаятчийството и стоково паричните отношения. На тази основа се появяват противоречия м/у натуралното робовладелско и набиращото сили стоково стопанство. Конфуции вижда че всички противоречия в империята идват от частната собственост, но не я отрича. А народа да живее икономично за да увеличава богатството на империята. Гуан-цзь датира от края на 4 и началото на 5 век пр.н.е при него е интересно съществуването на класови различия се обявява за за висше начало, труда се обявава за главен източник на могъщество на държавата, издига се идеята за еквивалентен обмен на продукти на труда. В този документ има препоръки с/у лихварите и пожелания за регулиране на цените на зърнените храни и за създаването на държавни фондове които да кредитират земеделието.
Индия- Артхашастра м/у 4-3в пр.н.е В този документ се прави опит да се определи стойността на вещите, чрез количеството на „древната работа”. Заплащането на работника се разглежда като възнаграждение зависещо от резултатите на труда. Прави се разлика м/у пазарната цена и стойността. Говори се за регулиране на цените, активен държавен бюджет и активно салдо. Пледира за контрол над богатството и по-равномерното му разпределение. Център на вниманието му: отношенията м/у аристокрацията и селяните.
Древна Гърция- Подобно на Китай и Индия Древна Гърция преживява конфликти м/у нахлуващите чрез търговията и лихварството стоковопарични отношения и традиционният земеделски, натурален стил. Представители са Сократ, Платон и Аристотел. Особено място в стокооборота на древна Гърция заемат пътуващите търговци и лихвари, предоставящи заем предимно на аристокрацията. Ксенофонт- е първият древен писател които отбелязва значението на разделението на труда в икономическия живот.
Платон- в произведението си „политика или държава” той рисува идеалната държава.
Аристотел- разглежда натуралното стопанство с широко използване на робски труд като естествено състояние на общественото производство. Аристотел обобщава своите мисли по икономическите въпроси в „наука за домашното стопанство” която той дели на 2 части: икономика и хрематистика. Икономиката според него е изкуство да се придобиват и натрупват необходимите за живота средства, полезни за държавното и семейното общуване. Хрематистиката не се ползва със симпатиите на Аристотел. Тя е изкуство да се придобиват пари заради самите пари, чрез търговия и лихварство. Аристотел изказва крайно интересни догатки за двете страни на стоката- потребителската стойност и разменната стойност. В „Никомахова етика” той показва разбиране за еквивалентната форма на разменната стойност. Аристотел притежава гениалната способност да използва абстрактнологическия метод за да вникне в съществото на явленията и да предрича с точността на естествоизпитател бъдещето развитие на нещата.
Средновековие- Тома Аквински е най-известният от късното средновековие, в трудовете му се обобщават възгледите на онези църковни идеолози, наречени Канонисти. Те издигат учението за справедливата цена като повеля на бога. Аквински подхваща идеята на канонистите че справедливата цена е тази която е равна на трудовите разходи. Той доразвива идеята че несъблюдаването на пропорционалното равенство ще доведе до разпадането на обществото и критикува остро възгледите им за забраната на търговията и лихварството.
|
3. Генезисът на капитализма е началото на пазарното стопанство като икономическа система, която постепенно изтласква натуралните форми на традиционното патриархално стопанство.
Меркантилизма и меркантилистите са първите икономисти, те първи осмислят теоретично триумфиращата пазарна икономика в онези ранни периоди, когато търговския капитал все още е доминираща форма и главната организираща сила на новото капиталистическо стопанство. Във всички типично меркантилни представи доминира въпроса за активния търговски баланс. Те са единодушни, че богатството на страната се увеличава не от вътрешната а от външната търговия. В съчиненията им има съдържателни описания и систематизация на важни за икономическата наука институции и категории, като нация, държава, население, както и взаимоотношенията м/у държавата и индивида в условията на набиращата сила свободна конкуренция. Цялата теоретична система на меркантилизма се изгражда в/у нарастващата власт на богатството, приело вече парична форма. Те създават цялостна теория за платежния баланс. Различават се два вида меркантилизъм: ранни меркантилисти, които са възторжени поклонници на активния търговски баланс и натрупване на пълноценни пари и късен меркантилизъм, които все по-определено се обръщат с лице към производството т.е правят първата стъпка от монетаристичния подход към манифактурата и нейните проблеми.
Представители:
Уилям Стафорд „Кратко изложение на жалбите на нашите съотечественици” предмет на разговора е причината и природата на скъпотията.
Томас Ман /1571-1641/- най-крупният представител на меркантилизма, публикува „Разсъждение за търговията на Англия с Ост-Индидек”. Той ясно формулира теорията на активния търговски баланс. Той е за на готови стоки, а не за суровини.
Джеймс Стюард- застъпва се за меркантилизма в условията когато вече е формулирана трудовата теория за стойността. Той издава „Изследване за принципите на политическата икономия”. Закъснял теоретик на меркантилизма но и негов блестящ систематизато, който вече търси опора в производството. Има ясна представа че „положителната печалба” идва не от обръщението а от производството.
Антоан Монкретиен де Ватевил- пръв употребява понятието политическа икономия в трактата „Трактат по политическа икономия” от 1615г. за него търговията а не манифактурата е главната цел на различните занаяти. Прави ясна разлика м/у богатството и парите.
|
4. Физиократизмът бележи особен етап в развитието на икономическата мисъл, преди всичко с преориентирането на центъра на тежестта от търговията /обръщението/ към производството. Създател на физиократическата школа е придворният лекар Франсоа Кене. Той е автор на редица трудове по медицина и биология но от 60-тата си годишнина започва да се занимава с икономика. Пише две знаменити статии „Фермерите” и „Зърното”, а през 1758 г публикува своето главно произведение „Икономическа таблица” което с право се счита за първата системна концепция, за капиталистическата пазарна икономика. Физиократите поставят производството в основата на икономическия анализ и с това захлупват надгробния камък на меркантилизма. Кене достига до блестящата идея за чистия продукт, но прираста на богатството той извежда от селскостопанския труд като „дар на природата”, изразен в прираста на веществото. Стойността и чистия продукт т.е добавената стойност за него е природен дар. Върхът на физиократическата мисъл се преписва на „Икономическата таблица”- една гениална идея за схематично представяне на производството като текущ възпроизводствен процес, чрез примерни величини на съвкупният обществен продукт.
Робер жак Тюрго прави неуспешни опити да приложи физиократическите идеи като ръководител на финансите на Франция при Людовик 16. за разлика от учителя си Кене, Тюрго разбира по-добре ролята на възходящата буржоазия и обособява в отделна класа наемните работници, а също и капиталистическата класа. Тюрго вярно обяснява появана на наемните работници като продукт на разложението на феодалните отношения и разоряването на дребните стокопроизводители. Представя работната заплата като минимум от средства за преживяване, но счита че причината за това равнище не е в „естествения закон” а в недостатъчното търсене на работна ръка т.е голямото предлагане на труд.
|
5.Уилям Пети /1623-1687/
Син на дребен занаятчия , Пети още като юноша започва самостоятелен живот- най-напред става юнга на кораб с който обикаля много страни и морета после опитва сладостите на дребната търговия и занаятчийството, увлича се в естествените науки- математика, физика и химия. Завършва медицина и става лекар. Разгромът на ирландското възтание дава възможност на Пети да си присвои 50 хил.акра земя и чрез успешни спекулативни акции да се превърне в един от многото богати граждани. Връзките му с Хенри Кромуел му отварят пътя към успешна политическа кариера.научните занимания на Пети в икономическата област започват в началото на 60-те години- през 1662г той публикува „ Трактат в/у налозите и таксите” в основите на което са проблемите на данъчното облагане, цената на стоките и природата на поземлената рента. Още в това произведение Пети поставя началото на трудовата теория за стойността. По-късно се появяват неговите произведения: „Политическа анатомия на Ирландия”, „ Политическа аритметика” и „ Нещо за парите”.
Заслугите на Пети са безспорни в няколко направления: той въвежда методологическите принципи на естествознанието в анализа на обществено-икономическите явления, като скъсва решително с традиционната методология на меркантилистите. Под влияние на Бейкън и Томас Хобс той търси вътрешните връзки и причините на икономическите явления с помоща на дедукцията. Пети пръв въвежда понятията естествена цена и политическа цена, като естествената цена е стойността, която се проявява в разменния процес като политическа цена равнозначна на цената. Привърженик на количествените емпирични анализи /някои го смятат за родоначалник на статистиката/ Пети счита, че цената се отклонява от стойността, докато стойността е равна на количеството труд, изразходван за производството на стоките, и се намира в пряка зависимост от производителността на труда. Негова заслуга е анализът на работната заплата като категория на разпределението, която определя като равностойност на минимума от средства за съществуването на работника. Също така повече интуитивно той свърдва цената на земята с поземлената рента.
|
