Сърдечно-съдова система



Дата31.03.2018
Размер77.47 Kb.
Сърдечно-съдова система

Сърдечно-съдова система - изградена е от тръбести образувания (кръвоносни и лимфни съдове), изпълнени с циркулираща течност, и сърце, което я привежда в движение.

Кръвоносна система - изпълнена е с кръв. Състои се от сърце и кръвоносни съдове - артерии, капиляри и вени.

Лимфна система - представлява разклонена мрежа от лимфни пътища и разположени по тях лимфни съдове и лимфни възли. Тя е изпълнена с лимфа, която е в постоянно движение и се влива във венозната част на кръвния ток.

Тромб – кръвен съсирек.

Вътрешна течна среда на организма



Кръвна плазма - течната част на кръвта. Тя представлява 55% от обема и и има бледожълт цвят. Съдържа 90% вода, 9% органични вещества и 1% минерални соли. Органичните вещества са разнообразни - белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, хормони и органични киселини.

Тъканна течност - съдържа се в междуклетъчните пространства. По химичен състав тя прилича на кръвната плазма и произхожда от нея. Участва в обмяната на веществата между кръвта и клетките.

Лимфа - безцветна полупрозрачна течност. Тя се образува при навлизане на тъканна течност в лимфните капиляри. По химичен състав прилича много на кръвната плазма, но има 3 - 4 пъти по-малко белтъци а при нараняване - повече мазнини. Съдържа вода, разнообразни органични съединения и минерални соли, както и бели кръвни клетки - лимфоцити. За 24часа се образува около 2 литра лимфа.

Кръв



Кръв - течност, която изпълва кръвоносните съдове и сърцето. При възрастен човек тя е около 5 - 6 литра и представлява 1/13 от теглото му. Кръвта прониква във всички тъкани и органи и има много важни функции.

  • Транспортна - разнася хранителни вещества, хормони, витамини, вода и соли до всички клетки, непотребни вещества до отделителните органи, кислород до тъканите и въглероден диоксид до белите дробове.

  • Защитна - осъществява защитата на организма от вредни вещества и микроорганизми.

  • Регулаторна - участва в регулацията на количеството вода и соли, както и в поддържането на постоянната телесна температура.

Кръвта има голямо значение за функционирането на човешкия организъм като единно цяло.

Червени кръвни клетки - безядрени двойновдлъбнати дискчета. Цитоплазмата им съдържа около 2/3 вода и 1/3 сухо вещество, което почти изцяло е хемоглобин.

Хемоглобин - белтъчно съединение, изградено от червеното багрило ХЕМ и белтъка глобин. Багрилото съдържа желязо, което придава червен цвят на кръвта. Основната функция на хемоглобина е транспортът на газове.

Бели кръвни клетки - няколко вида. Те имат различна големина и ядро с разнообразна форма. Левкоцитите се движат самостоятелно и могат да преминават в междуклетъчното пространство през стените на капилярите. Основната им функция е защита на организма от болестотворни микроорганизми.

Кръвни плочици - безядрени клетки с неправилна форма. Функцията им е свързана с кръвосъсирването.

Сърце и кръвоносни съдове


Сърце - пулсиращ орган, осигуряващ движението на кръвта по кръвоносните съдове.

Кръвообращение - циркулация на кръвта.

Голям /телесен/ кръг на кръвообращение - движението на кръвта от сърцето до всички органи и обратно.

Малък /белодробен/ кръг на кръвообращение - движението на кръвта от сърцето до белите дробове и обратно.

Кръвоносни съдове - кухи органи, изпълнени с кръв.

Перикард - съединителнотъканна торбичка, с която е обвито сърцето.

Епикард – външен слой, изграден от съединителна тъкан, покрит с плосък епител.

Миокард - най - дебелият среден слой, изграден от сърцева мускулна тъкан.

Ендокард - вътрешният слой, изграден от епителна тъкан.

Артериална кръв – кръв, богата на кислород.

Венозна кръв – кръв, богата на въглероден диоксид.

Аорта - най - голямата артерия в човешкото тяло (диаметър - 2 см). Тя излиза от лявата камера и кръвоснабдява цялото тяло, чрез своите разклонения.

Полулунни клапи – намират се на изхода на аортата и белодробната артерия. Те пропускат кръвта само в едната посока и не и позволяват да се върне в сърцето.

Вени - Тръбести образувания, които стават по - широки с приближаването си към сърцето.

Горна и долна куха вена – вливат се в дясното предсърдие и транспортират богата на въглероден диоксид кръв от всички части на тялото до сърцето.

Артерии - тръбести образувания, които пренасят кръвта към органите. Те имат дебели стени и с отдалечаването си от сърцето се разделят на все по - тесни клонове. Най - малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри.

Капиляри - най - малките кръвоносни съдове изобщо и се виждат само под микроскоп. Дължината им е около 0,5 мм, а диаметъра им е около 10 милимикрона, поради което в тях кръвните клетки се движат поединично.

Сърдечна дейност



Автоматия - свойство на сърдечния мускул да се съкращава под действието на импулси, възникващи в самото сърце. Доказателство за автоматията е факторът, че дори и отстранено от организма, сърцето може да пулсира часове наред, ако се облива с течност, която му осигурява кислород.

Систола - свиването на сърдечния мускул.

Диастола - отпускането на сърдечния мускул.

Ударен обем - количеството на кръвта, която се изтласква от всяка камера при едно съкращение.

Минутен обем - количеството на кръвта, която се изтласква за една минута. Ударният и минутният обем на сърцето зависят от възрастта, пола, общото физиологично състояние, психичните преживявания и от външните условия (атмосферно налягане, слънчеви изригвания, температура и др.).

Сърдечни тонове - два звука, които се чуват при работата на сърцето.

Артериално налягане - натискът, който движещата се кръв упражнява върху стените на артериите.

Пулс - ритмичното колебание на стените на артериите.

Нервна регулация – осъществява се чрез два вида нервни влакна - по едните достигат импулси, които учестяват и усилват съкращенията на миокарда, а по другите достигат импулси, които ги забавят и отслабват.

Хуморална регулация – осъществява се чрез някои хормони, соли и образувани при обмяната вещества.

Имунна защита на организма



Болестотворни /патогенни/ микроорганизми – микроорганизмите, причиняващи заболявания на човека.

Заразни /инфекциозни/ заболявания – заболяванията, предизвикани от болестотворните /патогенните/ микроорганизми (чума, холера, вариола (едра шарка), скарлатина, тетанус и др.).

Лимфоидни органи - лимфни възли, далак, тимус, костен мозък, сливици, апендикс.

Специализирани клетки - видове бели кръвни клетки. Произвеждат се в костния мозък и лимфните възли.

Антигени - генетично чужди клетки и вещества, които постъпват в тялото отвън или се образуват в него.

Антитела - белтъци, които се съдържат в кръвния серум.

Лимфни възли - овални телца с големина на житно зрънце или на лешник. Те са разположени на определени места в тялото. В тях се образуват лимфоцити. Освен това, подобно на сито, те задържат попадналите в тялото болестотворни микроорганизми и други антигени и така ограничават инфекциите.

Далак /слезка/ - намира се в горната лява част на коремната кухина. Тежи около 200 g и мени големината си в зависимост от кръвонапълването. Слезката изпълнява няколко функции: участва в образуването на левкоцити, резервоар е на кръв и разгражда остарелите кръвни клетки.

Тимус – намира се зад гръдната кост. Нараства до половото съзряване на индивида, след което атрофира. Съдържа лимфоцити, които узряват и се специализират.

Сливици - представляват пръстен от лимфни възли около гълтача. В тях се намират много лимфоцити. Здравите сливици защитават организма от бактериите, попаднали в устната кухина.

Имунитет - представлява невъзприемчивост на организма към определен болестотворен причинител, неприкосновеност. Той е резултат от съвместната дейност на макрофагите, В - лимфоцитите и Т - лимфоцитите.

Наследствен имунитет – предава се от поколение на поколение чрез гените. Благодарение на него човекът не боледува от болести, от които боледуват животните, например чума по говедата.

Придобит имунитет – създава се по време на индивидуалния живот на човека. В зависимост от начина на придобиване той е вроден, слединфекциозен и изкуствено придобит.

Вроден имунитет – придобива се по време на вътреутробното развитие, при което майката предава на плода защитни антитела срещу някои заразни болести. Този имунитет предпазва кърмачето най - късно до шестия месец.

Слединфекциозен имунитет – придобива се след преболедуване от дадено заразно заболяване. Обяснява се с това, че някои от лимфоцитите сякаш "запомнят" антигена, предизвикал заболяването и при повторната му среща с организма веднага произвеждат антитела. Този имунитет се придобива след боледуване от скарлатина, варицела, заушка, грип и др. Този имунитет може да трае до края на живота или само 2 - 3 години.

Изкуствено придобит имунитет – получава се след имунизация или след ваксина.

Имунизация – инжектирани в човешкия организъм серуми с готови антитела.

Пасивен имунитет - полученият след имунизацията имунитет.

Ваксини - представляват мъртви или живи, но отслабени микроорганизми. Те не могат да причинят заболяване на човека, но предизвикват образуването на антитела в организма.

СПИН - синдром на придобитата имунна недостатъчност. Това е тежко заболяване, причинено от вирус, който атакува предимно Т - лимфоцитите, намалява броя им и така отслабва имунната система.

Здравни познания и хигиена на сърдечно - съдовата система



Стрес - нервнопсихично напрежение.

Хипертония - високо кръвно налягане. Причини за хипертонията са стресът, преяждането, прекомерното пушене, употребата на солени храни и големите количества кафе и алкохол. А като резултат от високото кръвно налягане може да се появи инфаркт, инсулт, увреждане на бъбреците и на зрението.

Хипотония - ниско кръвно налягане. Съпровожда се с неприятни усещания - отпадналост, световъртеж, причерняване пред очите и шум в ушите. Често води до колабс (припадък). Нормализира се с приемането на повече течности, кафе, чай, какао, консумиране на шоколад.

Атеросклероза - заболяване, което засяга артериите. То се дължи на отлагане на мазнини по артериалните стени, при което намалява диаметъра на артериите и те загубват еластичността. Скоростта на кръвта скача и кръвното налягане се повишава.

Ангина пекторис /стенокардия, гръдна жаба/ - заболяване на сърцето, което се характеризира със силни, но краткотрайни болки в лявата гръдна половина. Дължи се на недостиг на кислород в сърцето и може да е причина за инфаркта.

Сърдечен инфаркт - възниква, когато част от сърдечната мускулатура загива, поради спиране на кръвообращението и. Дължи се на запушване на коронарните артерии от кръвен съсирек или атеросклерозна плака. Кръвното налягане и пулса спадат. Възникват силни и продължителни болки в лявата гръдна половина. Често настъпва смърт.

 Сърдечна недостатъчност - възниква, когато сърдечният мускул е отслабнал и не може да осигури нормалната циркулация на кръвта в организма.



Тромбоза - заболяване, дължащо се на образуване на тромб. Той може да запуши кръвоносен съд или да тръгне в кръвния ток, при което да настъпи инсулт или инфаркт.

Анемия - дължи се на намален брой еритроцити или намалено количество хемоглобин в тях, което затруднява транспорта на кислород и въглероден диоксид в организма. Причини за анемията могат да са липсата на достатъчно желязо и витамин В12 в храната, тежка кръвозагуба и др. Болните са бледи, отпаднали, често страдат от главоболие и виене на свят.

Левкемия - патологично увеличаване или намаляване на броя на левкоцитите в кръвта. Съществуват две форми - доброкачествена (лекува се с лекарства или облъчване) и злокачествена (завършва със смърт).
Каталог: olymp -> sss -> resource -> archive -> word
word -> Ангина пекторис /стенокардия, гръдна жаба
word -> Защитна осъществява защитата на организма от вредни вещества и микроорганизми
word -> Имунна защита на организма
word -> Сърце и кръвоносни съдове
word -> Тест по Биология Сърдечно-съдова система
olymp -> В сила от 1 септември 2004 г. Международен олимпийски комитет
word -> Вътрешна течна среда на организма
word -> Тест по Биология
word -> Здравни познания и хигиена на сърдечно съдовата система


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница