Средният наклон на реката е 25

• 
  Напоителна система “Умаревци”. Напояваните площи са разположени в района на с. Умаревци. Водоизточникът е р. Осъм. Водовземането е водохващане при с. Омаревци осигуряващо гравитачно напояване но 553 ha. Площите са в сравнително добро състояние
  

• 
  Напоителна система “Пелик дере”. Малка напоителна система от класически тип: Помпена станция “Умаревци”с водовземане над водохващането при с. Умаревци за пълнене на яз. “Пелик дере”, от където се напоявт площи в землището на с. Горан. Останалите като годни са 65ha.
  

• 
  Напоителна система ”Мишковец” Изградена е за напояване на площи от землището на с. Слатина. Водоизточникът е р. Осъм с водовземане ПС “Умаревци” за акумулиране на води в яз “Мишковец” Напояваната площ със запазена инфраструктура е 143 ha.
  

• 
  Напоителна система “Дойренци” Водите на напоителната система се осигуряват от ПС “Дойренци” с вдоизточник р. Осъм. Водовземането е на около 9 km след водохващане “Умаревци”. Напоителната системата е обособена като самостоятелна експлоатационна единица, без да е зависима от останалите, за напояване на 178 ha. Единственият общ елемент е водоизточникът - р.Осъм, от където се ползват течащи води.
  

• 
  Напоителна система “Александрово” Основният водоизточник е яз “Александрово изграден на р. Берница. Собственият й приток е недостатъчен и се допълва с води прехвърляни от р. Осъм с ПС “Александрово”. В момента напояваните площи със съхранена инфраструктура са 1050 ha. В този си вид системата е самостоятелна, ако се пренебрегне черпенето на води от р. Осъм.
  

• 
  Напоителна система “Осъм-Левски-Обнова”(ОЛО) Основен водоизточник е водохващане изградено непосредствено след ПС “Александрово”. С магистрален канал М-1 се подават води за гравитачно напояване на 1050 ha - между с. Александрово и гр. Левски, останали със запазена инфраструктура. Системата е изградена за напояване с течещи води през поливния сезон. В извън поливния сезон с канала се прехвърлят води за пълнене на яз. “Каменец” изграден на р.Шаварна с недостатъчен собствен приток. Напояваните площи от язовира със съхранена инфраструктура са 160 ha. От яз. “Каменец” с деривационен канал се прехвърлят води в яз. “Малчика” изграден на р. Лъженска бара. Площите, които са останали като годни възлизат на 2960 ha. Изградени като отделни напоителни ситеми се обединяват с осъществена хидравличната връзка - р. Осъм - магистрален канал М-1 - яз. “Каменец” - деривационен канал - яз. “Малчика”за компенсиране на недостига на вода.
  

• 
  Напоителна система “Пустия”. Напоителната система е изградено в землището на с. Горско Сливово за напояване за момента на 526 ha със запазена инфраструктура. Основен водоизточник е яз. “Пустия”, изграден на р.Ломя с достатъчен приток за регулиране. Напоителната система е една от самостоятелните в поречието.
  

• 
  Напоителна система “Корекция, отводняване и напояване - Осъм”(КОН - Осъм) В землището на с. Бацова махала на р.Осъм е изградена помпена станция “Бацова махала“. Тя е основен водоизточник за напояване на 1208 ha останали като годни за напояване площи от системата “Корекция, отводняване и напояване - Осъм”.
  

В поречието има и други малки напоителни полета, с водоизточници малки язовири собственост на общините, изградени на притоци на р.Осъм. Приложен е пълен списък на изградените 92 язовира в поречието на река Осъм, като общия завирен обем на всички язовири е в порядъка на 50 милиона кубически метра. В поречието няма язовири с общонационално значение. 6 бр са големи язовири съгласно чл..7, ал.3 на Наредба 13/ 29.01.2004 год.(за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях) в съответствие с класификацията на ICOLD (международната комисия по големи язовири).

Иползването на вода за отглеждането на риба придобива все по-големи размери. Като се взема в предвит обстоятелството, че по-голяма част (40 бр) от язовирите се използават за отглеждане на риба без отнемане на водата от тях, за отглеждане на риба са използвани 300000 куб.м. Това количество е съизмеримо с количеството на вода за напояване. Основно това е вода отнета от повърхностни води и подадена към рибарници. Тази вода спада към възвратимите води тъй като след използването ú в рибарниците отново се връща в реката.

В това потребление през 2005 г. подземните и повърхностните води са с различно участие - 29,64 % към 70,36 %.

В поречието са изградени пет централи. От тях ВЕЦ “Троян I”, ВЕЦ “Троян II” и ВЕЦ “Ловеч” - на р. Осъм са на течащи води, а ВЕЦ “Черни Осъм” - на р. Черни Осъм, ВЕЦ “Камен рид” - на р. Осъм са с дневни изравнители.

Водите използвани за електродобив са възвратими и през 2005 год възлизат на 283307196 м³, което е 20.62 % от общия отток. Като се отчете и каскадното разположение на самите съоръжения се потвърждава становището за ниско оползотворяване на енергийния потенциал. Въпреки това използваните води надхвърлят разрешените за тези централи с 19227 х.м³, което е показател за влажна година.

7.5. Зони за защита на водите
7.5.1. Резервати и защитени природни обекти в поречието

Горната част от поречието на р. Осъм е богата на природни забележителности, които са добили статут на защитени обекти - резервати, природни забележителности и забележителни местности.

I. Резервати

1. Зелениковец

Резерватът е разположен в района на с. Черни Осъм. Има площ 62 ха. Обявен е за защитен обект през 1951 г. с цел запазване на вековна букова гора.

2. Козята стена - разположена в горните части на водосбора на р. Бели Осъм (обявен 1991 год), известна е освен с красотата си и с находището на редки растения (еделвайс).

II. Природни забележителности.

1. Народен парк “Стенето”- обявен 1991 год.

Той включва изворите на горното течение на р. Черни Осъм, до устието на р. Крайовица, към него са включени пещерата “Куманите” и живописна скала.

2. Водопадите “Бръмбар скок” и “Бановски скок” - разположени край гр. Троян на р.Бели Осъм и р. Буковски дол, водопадите “Коман” и “Лопошница” на левия приток на р. Осъм - р. Команска и р. Лопошница. Всички са обявени за природни забележителности през 1965 год.

3. Карстов извор Маарата (обявен 1995 год.) с площ 5.7 хектара в землището на с. Крушуна, включващ и водопад.

III. Защитени местности

Към защитените местности в поречието са отнесени “Белязаният бук”, при изворите на един от притоците на р. Бели Осъм, под местността “Беклемето”, “Елията” крайречна вековна гора в района на с. Бацова махала.

2. 
   Санитарно-охранителни зони
   

Учредени са 5 бр. СОЗ за 20.307 л/сек и годишен обем на водните маси 612317 куб.м. Зоните са на обща площ 1648.582 дка, от които 44.952 дка на пояс І, 1410,564 дка на пояс ІІ и 193.066 дка на пояс ІІІ. За намаляване и предотвратяване на замърсяването на природните води с опасни и врени вредни вещества, свързано с постигане на по-добро качество на водите, са въведени през 2005 год следните условия при експлоатация на санитарно-охранителните зони:

Забрани – 15 бр. в пояс І, 34 бр. в пояс ІІ, 4 бр. в пояс ІІІ, общо 53 бр.

Ограничения – 18 бр. в пояс ІІ и 9 бр. в пояс ІІІ, общо 27 бр.

Ограничения при доказана необходимост - 7 бр. в пояс ІІІ, общо 7 бр.

С предприетите мерки ще се намали концентрацията на нитратни, фосфорни и органични вещества и пестициди в повърхностните води, както и на нитрати, радионуклеиди и пеститициди в подземните води.

5. 
   Защита от вредното въздействие на водите
   

Защитата от вредното въздействие на водите е постоянна и оперативна. За постоянна защита от вредното въздействие на водите в поречието на река Осъм са изградени предпазни диги на вътрешни реки и е коригирано трасето на река Осъм. Защитата включва и определяне на контролни обеми за завиряване на язовирите в поречието, като за всички общински язовири през 2005 година е определен контролен обем в размер на 75% от пълния завирен обем. За язовирите стопанисвани от “Напоителни системи”ЕАД е утвърден предложения от централно управление на дружеството контролен обем както следва:

Яз. Каменец – 7 000 000 м³

Яз. Малчика – 560 000 м³

Яз. Александрово – 3 500 000 м³

Яз.Пустия – 1 500 000 м³

Яз. Мишковец - 500 000 м³

Яз. Пелик дере – 300 000 м³

Общият завирен обем е 34 860 000 м³ и ретензионен обем в тези язовири 21 500 000 м³ предназначен за задържане на високата вълна. Държавни ретензионни язовири в поречието не са изградени. По данни на гражданска защита, някои от общинските язовири се използват за тази цел, но обемът предназначен за задържане на високата вълна е малък.

Предпазни диги на вътрешни реки са изградени на р. Ломя и на някои от вливащите се дерета в долното течние на реката.

Река Осъм е коригирана от устието си км 0⁺⁰⁰⁰ до км 128⁺²⁹⁶. До км 116⁺²⁰⁹ дейностите по предпазване от заливане се извършват от МЗГ – “Напоителни системи” ЕАД, като в началния участък реката се влияе от високите води на река Дунав (подприщва се) и предпазва низина “Черквица”. Корекцията е с цел предпазване на земеделски земи от заливане, независимо че преминава в съседство с населени места, тя е оразмерена на двадесетгодишна висока вълна. Единствено в централната градска част на градовете Ловеч и Троян река Осъм е коригирана с цел предпазване от заливане, като е оразмерена на стогодишна висока вълна. През 2005 година община Троян започна коригиране на участък от притока Бели Осъм на територията на село Чифлика. Корекцията на река Осъм извън и в населените места ( гр. Ловеч) в участъка от км 119⁺³³² до 128⁺²⁹⁶ е общинска собственост.

Общата дължина на коригираните участъци на основната река е 128.296 км. Има отделни участъци в които са изградени съоръжения за защита от вредното въздействие на водите и от собственици на съседни имоти.

5. 
   Потребление свързано със защита от вредното въздействие на водите
   

Водните маси в тази точка по принцип не са водоползване, отразяват потребностите на вода, които следва да се включат в разходната част на баланса на поречието.

1. На първо място това са водите изпуснати от язовирите за осигуряване на контролни обеми. Тези води са директно изпуснати от язовирите в реката и притоците. При изпускането се спазва принципа за контролиране проводимостта на речните русла с оглед защита от вредното въздействие на водите, като са указани условия за равномерност на изтаканите водни маси и ограничаването им при влошаване на метеорологичната обстановка и наличие на валежи. За намаляване риска от наводнения при контролираното изпускане на водни маси от язовирите следва да се съобразява проводимостта на речното русло. Това изпускане се прави с цел понижаване на водните нива в язовирите и избягване на преливане през преливниците, тъй като преминаващото водно количество през преливниците не може да се контролира (намалява или увеличава) и може да претовари речното русло в съчетание с валежи и изпускане на водни маси от други язовири. Основните данни за тези водни маси са от големите язовири на които се извършва техническа експлоатация, както и уведомленията до БДДР за контролирано изпускане на водни маси от водоползвателите, съгласно чл. 142 от Закона за водите. През 2005 от основните язовири в поречие на река Осъм са изпуснати 17 509 000 м³ водни маси.

2. На второ място по значение са водите изпуснати от едни язовири или уловени от речните течния за завиряване на други язовири. Тези водни маси в са разходната част на водостопанския баланс и са значими при изградените водостопански ситеми в поречието за които стана дума по-горе. В основната водостопанска система “Осъм – Левски – Обнова” завиряването на язовир “Малчика” от язовир “Каменец” се извършва чрез припомпване на водни маси. През 2005 година за завиряване на язовири са изпoлзвани 658 000 м³ водни маси.

3. На трето място това са водите “изгубени” при изпарение и филтрация както от язовирите, така и при транспортиране с цел завиряване. Тези води на практика участват в общия баланс като преминават в атмосферата като изпарения или в подземните води, поради което не следва да се третират като изгубени, а следва да се отнесат в разходната част на водостопанския баланс. През 2005 година при изпарение и филтрация са изразходени 4 405 000 м³ водни маси.

4. На четвърто място са водите прелели през преливните съоръжения на язовирите. Тези води оказват пряко влияние при защита от вредното въздействие на водите тъй като чувствително увеличават преминаващите водни количества в реките. Прелелите води през преливните съоръжения на практика не могат да се използват в същия пункт, но могат да се използват по течението. Тъй като преливането обикновено става в период с голяма влажност, когато реките са пълноводни, на практика може да се твърди, че тези води не се използват въобще. Данни за прелелите водни маси са от язовирите с техническа експлоатация и от уведомленията до БДДР от водоползвателите, съгласно чл.142 от Закона за водите. Прелелите през преливниците на язовирите води през 2005 година са 2 879 000 м³ водни маси. Преливали са язовирите “Пустия”, и общинските “Кантон 5”, “Ловен дом”, и “Камъка”. Прелялите водни маси са 0.209 % от общия приток и са незначителни за поречието. Това се дължи както на факта че повечето от големите язовири са изградени на пълнещи деривациии, с което може да се контролира притока, така и на предприетите мерки за защита от вредното въздействие на водите.

Антропогенен натиск и въздействие върху реката оказват най-вече градските канализации за битови отпадъчни води в големите селища каквито са гр. Ловеч, гр. Левски и гр. Летница.

Като направим едно сравнение на физикохимичния и хидробиологичен мониторинг по река Осъм за 2004 и 2005 година, задължително ще трябва да отбележим подобреното качество на водата след гр. Троян. В края 2004 година се включи в действие ПСОВ гр. Троян. Това основно спомогна за по-добрия физикохимически статус на водата.

Особено тежки промишлени предприятия с много замърсители по поречието не се наблюдават. При кооперация „Обнова” в с. Черни Осъм, се наблюдават превишени концентрации на нефтопродукти и летливи феноли, при „Троямекс” ООД гр.Троян със свинефермата в местността Калеишкото и с кланица в с. Дълбок дол се наблюдават високи концентрации на БПК 5, ХПК и аномиев азот при ЕТ „Чонков-ХристоАтанасов” с кланица в гр.Левски. За последният емитер нямаме протоколи от собствен мониторинг през 2005 година.

За определяне на екологичния статус на поречие Осъм е необходимо да се оценят двата елемента – биологичния и химическия.

В горното течение на реката биологическият статус на притоците Бели Осъм и Черни Осъм е добър. Биотичния индекс /БИ/ при с.Бели Осъм е 4 и при с. Чифлик също 4. Тъй като в участъка над с.Черни осъм на река Черни Осъм се намират водохващанията за питейни води – Бента и Черни Осъм, на двата пункта се правят анализи на микробиологични показатели. Оценката за тях е много добра. Съгласно изискванията на Наредба 12/2002 година пунктовете са категоризирани с най-високата оценка за чистота на водата -А₁.

На притока Бели Осъм, над село Бели Осъм и с. Балканец също има водохващания за питейни нужди. През 2005 година на тези пунктове също се правиха микробиологични анализи и констатацията е за едни води с висока чистота , категоризирани като А₂.

Сериозното замърсяване на река Осъм е след големите градове, които са без пречиствателни станции, като Ловеч, Левски и Летница . В есента на 2004 година беше включена в експлоатация ПСОВ под гр.Троян в която за съжаление липсва биологична очистка. Това е видно от протокола за хидробиологичен мониторинг на пункта след гр.Троян. Биотичния индекс /БИ/ е 2.

Притоците на основната река се вливат със следните измерени БИ:

• 
  Река Дреновска – БИ 3
  
• 
  Река Дрипля –БИ 3
  
• 
  Река Команска – БИ 3
  
• 
  Река Пордимска бара – БИ 3
  
• 
  Река Шаварна – БИ 3
  

По отношение на химическия статус, може да се отбележи че физикохимическата характеристика се различава от традиционното поведение на реката през последните години, вследствие наводненията и високите води през 2005 година.

Съдържанието на органични замърсители за 2005 година рязко се е понижило и осреднената стойност на показателите БПК 5, перманганатна окисляемост и ХПК са със много ниски стойности. На фигурата по долу се вижда, че как се променя в годините средното съдържание на БПК 5, като стойностите са между изискванията за I ва и II категория повърхностни води

Фигура 1

Някои от наблюдаваните показатели по цялото поречие от извора до устието отговарят на изискванията за I категория повърхностни води и това са : РН – активна реакция, разтворен кислород, електропроводимост.

Концентрацията на разтворени вещества вследствие на падналите дъждове и високите нива на водите в месеците май и август 2005 година рязко намалява, за сметка нарастването на неразтворените, които в 2005 година държат своеобразен “рекорд”. По-долу на графиката е визуализирано състоянието, чрез сравнените стойности на тези показатели в пункта с.Изгрев, като са взети разтворените/суспендирани вещества в месеците август 2003, 2004 и 2005 години.