Фигура 2
Ето как изглежда сравнението и на органичните замърсители в месец август на същия пункт за последните две години. Както е видно в отделни периоди на годината , в следствие на не типичните променени условия на оттока, концентрацията на органични замърсители, които се измерват с концентрацията на тези три показателя са доста различни. Осреднените за годината са по-ниски от миналата година /виж по-горе в анализа/, но конкретно в пункта в с.Изгрев за м.август стойностите са доста по-високи, сравнени с 2004. Също е и положението за същия период и при устието при гр.Черковица.
Фигура 3
Като направим едно сравнение на физикохимичния и хидробиологичен мониторинг по река Осъм за 2004 и 2005 година, задължително ще трябва да отбележим подобреното качество на водата след гр. Троян. Тази година беше добавен още един пункт за пробонабиране, преди гр.Ловеч. Така пунктовете по Осъм станаха 6 и мониторинга е значително по-обхватен..
Подобреният химичен статус на реката след гр.Троян в сравнение с миналите години може да се види на фигурата 4.
Фигура 4
9.2. Определяне на годишния товар
Годишният отток за 2004 година за река Осъм при с. Черквица е 1373.8.106 m3. Въз основа на тази стойност можем да изчислим годишния товар, който се внася в река Дунав от поречието на река Осъм в устието, като:
азот/общ/ – неорганичен – 2304,30 т/ год
фосфати /PO4/като фосфор - 192,33 т/ год
9.3. Подземни води
Всички поземни води, пунктове по НСМОС по поречието на р.Осъм се ползват за питейни нужди с изключение на един, този при завод ”Балкан АД”, гр.Ловеч. При него традицията се запазва – по-висока концентрация на хром Cr6 /което не е доказано дали замърсяването е от „Балкан”АД Ловеч - от изпускане на не дотам пречистени отпадъчни води в р.Баховска и просмукването им в терасите или от други титуляри на емитери – замърсители/. Също традиционно е съдържанието и на хлоридни и на сулфатни йони / 58,40 mg/l средна годишна стойност за хлоридните и 52,80 mg/l за сулфатните за 2005 година/.
Другите три извора /с.Каменец, с.Обнова и с. Коиловци / и единия кладенец в гр.Левски, като източници на вода за пиене са с отлична характеристика по отношение на съдържание на хлоридни и сулфатни йони, разтворено желязо и манган.
За всички подземни води ползвани за пиене по поречието на река Осъм през 2005 година се отбелязва високо съдържание на азотни производни и разтворени вещества и намалено съдържание на кислород.
-
N по ред
|
Показатели
|
мярка
|
Норма - ЕП
|
Средно за 2005
|
Средно за 2004
|
1.
|
Наситеност с кислород
|
%
|
|
39,11
|
58,72
|
2.
|
Разтворени вещества
|
mg/l
|
500
|
787,8
|
681,5
|
3.
|
Неразтворени вещества
|
mg/l
|
|
10,6
|
10,5
|
4.
|
Амоний
|
mg/l
|
0,12
|
0,068
|
0,03
|
5.
|
Нитрати
|
mg/l
|
10
|
9,067
|
3,32
|
6.
|
Нитрити
|
mg/l
|
0,025
|
0,01
|
<0,002
|
Както е видно от таблицата, над ЕП е само концентрацията на разтворени вещества, но също се забелязва почти два пъти по-високото съдържание на всички съединения на азота и почти два пъти по-ниското съдържание на кислород в питейните води.
10.Заключение
Водостопанския баланс на река Осъм и притоците за 2005 година характеризира една изключителна по влажност година. Годишният отток за реката преди вливането в река Дунав надхвърля 2.66 пъти измерените средномногодишни водни количества. Те са в рамките на 37.6% от регистрираните през 2005 година. Пълния годишен разход за поречието е в размер на 28% от общия приток. Наличните водни обеми във водохранилищата не са отчетени, поради съизмеримите им величини в началото и в края на годината. Годишния разход е тжърде различен на територията на трите области за поречието 46% от общия приток за Ловешка област, 4% за Плевенска област и 2 % за Велико Търновска област . Липсата на някои неотразени данни и подробности няма да се отрази чувствително и да промени основните параметри на водостопанския баланс за 2005 година. Съществено влияние на неотразените данни би имало в година с отток близък и под средномногогодишния. Като цяло 2005 година се характеризира като година със сравнително занижено водоползване и с изключително благоприятно въздействие върху опазване на речните екосистеми поради формирания постоянен висок отток.
Сподели с приятели: |