Изучаване 10. Пророкът Исус. Матей 24:1-51

Изучаване 10. Пророкът Исус. Матей 24:1-51.

Всяко предупреждение е придружено от насърчение: храмът може да бъде разрушен, но избраните ще бъдат спасени (ст. 22); могат да се появят лъжепророци, но истинският Човешки Син ще се яви с ангели и ще бъде разпознат (ст. 30-31); народите ще бъдат обхванати от вълнения, но това е са само родилните болки на новото създание (ст. 8); вярващите ще бъдат преследвани, но верните ще бъдат спасени (ст. 13); денят на Неговото завръщане може да бъде неизвестен, но домакинът ще дойде (ст. 42-51).

За да разберем пророчеството в тази глава, ние трябва да знаем нещо за т.н. пророческа перспектива. Старозаветните пророци и Исус виждаха бъдещите събития така, както ние наблюдаваме два планински хребета от разстояние. Някои от пророчествата бяха изпълнени в по-ранни събития, а други ще се изпълнят по-късно, точно както един планински хребет е по-близо от друг. Пророчеството на Исус в тази глава докосва два периода - падането на Ерусалим (ст. 15-28) и края на всички неща (ст. 29 и следващите).

“Избраните”, споменати в стихове 22, 24 и 31 са Божиите люде (вижте също Марк 13:20, 22, 27; Римляни 11:7; 2 Тимотей 2:10; Тит 1:1; 1 Петрово 1:1).

Въпрос 9. Урокът за смоковницата е достатъчно ясен: точно както омекването на клоните и развиването на листата показва идването на лятото, така и присъствието на “всичко това” посочва, че “Той” е близо. Но какво означава всичко това, то ⁴ (или Той) и това поколение?

Съществуват няколко възможности. Някои тълкуват то като разрушаването на Ерусалим и поради това разглеждат “всичко това” като събитията, предшестващи неговото разрушаване. Според това гледище, това поколение се отнася до поколението, живяло по времето на Исус.

Други считат, че то (или Той) е Второто пришествие на Христос и всичко това са събитията, станали непосредствено преди него. Според тази интерпретация това поколение се отнася до поколението, което ще преживее Второто пришествие (или вероятно до еврейския род, понеже гръцката дума за поколение може да означава и “род”).

Тези стихове могат да причинят объркване, просто защото не е възможно да бъдат ограничени единствено до едно (падането на Ерусалим) или друго мнение (Второто пришествие). Вероятно съществуват както по-непосредственото изпълнение, така и по-късното изпълнение, както в случая с “мерзостта, която докарва запустение” (вж. бележката във въпрос 7).

Изучаване 11. Жертвата Исус. Матей 26:1-30.

Цел: Да разгледаме Господната вечеря като картина на Исусовата смърт на кръста и нашето участие в Неговата смърт.

Въпрос 2. Може като въведение към изучаването да проследите развитието на враждебността към Исус и причините за нея. Вижте Марк 2:6-7; 3:2, 22; 7:5; 8:11; 9:14; 10:2; 11:27-28; 12:12-13, 18.

Въпрос 3. Матей ни казва, че мирото беше “много скъпо” (ст. 7). Марк 14:5 споменава, че то е струвало повече от едногодишна заплата (300 пеняза).

Твърдението на Исус, че сиромасите винаги са сред нас (ст. 11) е погрешно тълкувано, че ние не трябва да се опитваме да премахнем бедността. Това разбиране прераства в довод срещу опитите за помощ за бедни. Очевидно обаче, намерението на Исус е да покаже, че винаги ще ни се предоставят възможности да помагаме на хората изпаднали в бедност, и че това е наше задължение.

Въпрос 4. По какъв начин може да се оправдае екстравагантността в любовта? Това става чрез красотата на нейното посвещение, чрез възможностите, които не винаги ще са пред нас, чрез способността на посветения - “тя извърши това, което можеше” (Марк 14:8) и чрез духовната значимост на събитието - в случая погребението на Исус, което е необикновено по своето значение.

Въпрос 6. Какви бяха мотивите на Юда? Никой от евангелистите не хвърля светлина върху това, така че най-доброто, което можем да сторим е да се опитаме да пресъздадем събитията и да се досетим относно причината, поради която той предаде Исус. Религиозните водачи искаха да Го уловят тайно, за да избягнат бунт по време на празника Пасха в Ерусалим (Марк 14:1-2). Въпреки това за тях бе трудно да Го открият (Йоан 11:56), защото в града имаше повече от триста хиляди души (в сравнение местното население наброяваше едва 50 000 души) и защото Исус се бе оттеглил в едно село извън Ерусалим (Йоан 11:54). Ето защо те заповядаха “ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят” (Йоан 11:57).

Разбира се, Юда знаеше къде се намира Исус и кога беше най-благоприятното време да се арестува Той без да се вдига много шум. Ето защо той отиде при главните свещеници и предложи да им предаде Исус за тридесет сребърника (сума приблизително равна на заплатата за 120 дни; Матей 26:15).

Защо той стори това? Може би беше разочарован от Исус, който не влезе в Ерусалим като побеждаващ Месия, когото хората очакваха да видят. Или Юда се е убеждавал, че ако не може да участва в месианската сила и слава за които се беше надявал, поне може да спечели някаква парична награда. Лука и Йоан ни казват, че “влезе Сатана в Юда” (Лука 22:3; Йоан 13:27), който стана пешка в ръцете на демоничните сили и техните опити да сломят Исус.

Въпроси 7-8. През вековете празника Пасха символично е изобразявал смъртта на Христос, “Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29).

Ако членовете на вашата група не познават Пасхата, може би ще е полезно да ги накарате да прочетат набързо и наум стиховете в Изход. Въпреки това, ако някой в групата може накратко да обобщи значението на Пасха (откога води началото си, как се провежда и т.н.), това е за предпочитане.

Въпрос 10. Във връзка с взаимоотношенията между Божия суверенитет и човешката отговорност, вижте Деяния 2:23. Винаги когато говори за Божия суверенитет, Писанието споменава и нашата отговорност, без да се опитва да примири двете.

Въпрос 11. Исус каза: “това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете” (ст. 28). Заветът, за който Той говори, е Новият Завет, който замени Старият Завет между Бог и Израел (Изход 24:8). Пророк Еремия говори за деня, когато Бог ще установи Своя Нов Завет: “Ето, идат дни казва Господ, когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; не такъв завет какъвто направих с бащите им, в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ” (Еремия 31:31-32). (Вижте също Евреи 8:6-13.)

Въпрос 12. Очевидно ние трябва да тълкуваме Господната вечеря в светлината на по-нататъшното новозаветно откровение. Събитието само по себе си дава само бегъл поглед върху истини, обяснени далеч по-подробно след това. Все пак, важен е фактът, че символизмът включва не само хляба и виното - образи на Христовото тяло и кръв, но и тяхното ядене и пиене от Неговите последователи. С други думи, ние трябва някак интимно да вземем участие в Христовата смърт, за да участваме в благословението, което произтича от нея. Следователно, яденето на хляба и пиенето на виното се превръщат в символи на спасителната вяра (вижте Йоан 6:53-63).

Изучаване 12. Исус - умиращият Цар. Йоан 19:1-42.

Цел: Да се изправим лице в лице срещу факта и значимостта на разпъването на Исус.

Въпрос 2. Подигравките с Исус и бичуването Му са предназначени да събудят съжаление у хората, за да може да Го освободи, но неговият замисъл не се осъществява. Отново той е изправен пред трудния избор.

Очевидно Пилат е раздвоен. От една страна, той се страхува от твърдението, че Исус е не само цар, но и Божи Син (ст. 7-8). От друга страна, евреите плашат Пилат с твърдението си: “Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел” (ст. 12). Това може да е намек, че те ще обвинят Пилат пред кесаря, ако той освободи Исус. Политическата кариера на Пилат беше такава, че той не можеше да си позволи повече грешки в своето досие. В края на краищата страхът от политическия му провал надделя над страха от свръхестественото.

Въпрос 3. В Марк 4:24-25 Исус бе казал: “Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави. Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има”. Пилат не беше склонен да откликне на просветлението, която вече бе получил. Дори сега, той не желае да действа под влиянието на страха и подозрението си, че Исус наистина е Божи Син. Безсмислено е да се дава повече светлина на такъв човек (вижте Марк 11:27-33).

Беше “около шестия час” (ст. 14). Йоан вероятно следва западната система на часоброене - денят започваше и завършваше в полунощ, която бе разпространена в Мала Азия по време на написване на евангелието. Следователно, шестият час беше 6 ч. сутринта - времето, когато бе взето решение за смъртна присъда.

Отговора на главните свещеници: “Нямаме друг цар освен Кесаря” (ст. 15) е драматичен момент в повествованието. Отхвърляйки Исус, главните свещеници, за които вероятно Бог е единственият истински Цар, сега казват: “Нямаме друг цар освен Кесаря”. В крайна сметка отхвърлянето на Исус води до отхвърляне на самия Бог.

Мерил Тени казва относно стих 16: “Изследването на поведението на Пилат води до извода, че той преминава от състояние на механично безразличие на управника, през любопитство, за да стигне до силна лична загриженост, след което - поради това че не се осмелява да стори онова, което счита за правилно, отстъпва пред колебанието, страха, грубостта и горчивината... Историята на Пилат е трагедия на неверието” (John, the Gospel of Belief [Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1948], стр. 264).

Въпрос 5. Оскъдното на детайли описание от Йоан на самото разпъване би могло да означава, че то е било нещо дотолкова познато, че не се е нуждаело от допълнително навлизане в подробности, или толкова ужасно, че той е решил да ги спести. Още по-вероятно е Йоан да се е стремял да подчертае духовното значение на Исусовата смърт.

Въпрос 6. Значението на този надпис се състои в съдържащата се в него ирония. С него Пилат желаеше да подрони авторитета на еврейските водачи, поставили го в неловко положение, но без да иска той прокламира на три езика това, че Исус ще стане цар на целия свят. Надписът потвърди още духовния характер на царството на Исус, което по Неговите думи, “не е от този свят” (18:36). “Претенциите на Исус за царство бяха предявени по нов начин...Той демонстрира суверенитета Си чрез Своята смърт, а не чрез борба” (Merill Tenney, John, стр. 266).

Въпрос 7. Разделянето на дрехите (ст. 23-24) не бе проява на извънредна жестокост. То бе общоприета практика. Но този на пръв поглед незабележим детайл показва, че смъртта на Исус е изпълнение на старозаветното пророчество. Исус не бе безпомощна жертва. Той активно изпълняваше Божия план и намерение, ставайки Спасител на света чрез Своята смърт.

Въпрос 8. “Ученикът, когото обичаше” (ст. 26) е без съмнение Йоан - авторът на това евангелие. Обикновено след смъртта на съпруга и най-големия син, за майката се грижеха живите членове на нейното семейство. Затова от гледна точка на културната традиция постъпката на Исус е в известен смисъл необичайна. Все пак, братята и сестрите Му все още не вярваха в Него (Йоан 7:5), въпреки че очевидно те дойдоха до вярата след възкресението (Деяния 1:14).

Въпрос 9. “Свърши се” (ст. 30) бе всъщност вик на победа. Исус управляваше събитията. Пилат бе този, който бе поставен на изпитание, както и еврейските водачи, войниците и всички останали лица в тази глава. Исус изпълняваше Божия план. Изразът “Свърши се” е преведен от гръцкото тетелестай, което означава освен всичко друго и “напълно изплатено”. Цената на греха бе изплатена напълно. Следователно, Исус активно “наведе глава и предаде дух” (ст. 30). С това Исус завърши великото дело на спасение, понесе наказание, за да не бъдем съдени ние и умря, за да живеем ние.

Според някои коментатори поднасянето на гъба с оцет с помощта на исопова тръстика (ст. 29) е символичен акт. Исопът се използваше от евреите за напръскване с кръв на вратите на техните домове в нощта, когато те бяха освободени от робство в Египет (Изход 12:22). Така тук Исус се явява като Божий Агнец, чиято кръв е пролята за греховете на света, с което се изпълнява истинското значение на Пасхата.

Въпрос 10. Екзекуторите счупваха нозете на жертвата (ст. 32-33), за да приближат края на нейния живот. Неспособността на жертвата да се задържа на счупените си нозе ускоряваше нейното задушаване. Без съмнение Йоан споменава тази подробност, защото тя е важно свидетелство, че Исус наистина е умрял. Тези войници бяха специалисти по екзекуциите. Те можеха да различат кога един човек е умрял и кога е в кома. По подобен начин пробождането на ребрата на Исус и изтичането на кръв и вода (серум) е доказателство за настъпването на смъртта. От тялото на жив човек изтича само кръв. Кръвта и водата биха могли да са резултат и от пробождане на перикардия (сърдечната торбичка) и на самото сърце.

Въпрос 11. Погребението също бе важно потвърждение за настъпването на смъртта на Исус. Коранът например казва, че Исус всъщност не е умрял, а е загубил съзнание и по-късно се е съвзел. Книгата на Хю Шонфиелд Заговорът по Пасха също твърди, че Исус не е умрял, а е бил упоен и по-късно съживен. Но свидетелството на войниците, както това на Никодим и Йосиф, които всъщност се погрижиха за мъртвото тяло, потвърждава факта на Неговата смърт.

Еврейските погребални обичаи не включваха балсамиране, а просто увиване на мъртвото тяло в плащеница, върху която обилно бяха разпръсвани аромати (ст. 40).

Въпрос 13. Мерил Тени изказва мнение, че всяка група в тази глава символизира вярата или неверието на дадена класа хора. Еврейските водачи показаха неверието на религията, която се бе превърнала в гордост и предразсъдъци. Пилат показа неверието на политическата целесъобразност. Войниците, които хвърлиха жребий, бяха образ на студенина и безразличие. От друга страна, жените при кръста показаха вяра чрез своята лоялност и любов. Никодим и Йосиф показаха как истинската любов ще ни придвижи от тайно ученичество към открито следване на Исус.

Изучаване 13. Исус - възкръсналият Господ. Йоан 20:1-31.

Цел: Да изследваме доказателствата за възкресението на Исус.

Въпрос 3. Изследователите приемат, че “другият ученик” е Йоан - авторът на това евангелие.

Каменните гробове бяха затваряни с кръгли камъни, поставени в наклонени улеи, по които камъните се търкулваха така, че да затворят входа на гроба. За отварянето му бяха нужни дружните усилия на няколко мъже. Жените не очакваха камъка да е отвален и не биха могли да го сторят сами. Той би трябвало да е бил преместен от някаква мощна сила и с цел.

Празният гроб е важно доказателство за възкресението. Исус възкръсна на неголямо разстояние от мястото, където проповядваха първите християни и всеки лесно би могъл да установи дали гробът наистина е празен.

Трудно е да се повярва, че учениците са откраднали тялото, защото в такъв случай Петър и другият ученик не биха бързали толкова много, за да видят един гроб, за който вече са знаели че е празен. Още по-малко вероятно е по-късно те да умрат заради проповядване на нещо, за което са знаели че не е истина. Ако тялото бе откраднато от врагове, защо те не се опитаха да приведат доказателства, когато по-късно се опитваха да дискредитират християните?

Погребалните одежди (ст. 6-7) също са важни, и то поради това че Йоан ги описва съвсем не като небрежно хвърлени, а като внимателно положени отделно една от друга. Дрехите бяха свити и затрупани под тежестта на аромати, но тялото бе изчезнало. Кърпата, която беше на главата на Исус бе свита и сложена отделно от плащеницата на мястото, където би трябвало да лежи главата Му. Как някой, който е откраднал тялото, би могъл да остави одеждите в такъв вид?

Въпрос 4. Никой от свидетелите на възкресението не очакваше да види Исус. Когато Мария Го видя, тя Го взе за градинаря (ст. 15). Лука ни казва, че когато учениците видяха Исус в горницата, те “се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух” (Лука 24:37). Тома също очевидно не очакваше да получи доказателство за възкресението на Исус (ст. 25). Следователно, явяванията на Исус едва ли могат да се обяснят като халюцинации, когато учениците нито очакваха, нито вярваха че Той ще възкръсне.

Фактът, че Мария не позна Исус (ст. 14) може би предполага, че в известна степен външният Му вид бе изменен. Все пак не бива да забравяме и това, че срещата се състоя рано сутрин, Мария плачеше и очевидно не се беше обърнала цялостно към Исус, докато Той не и каза: “Марио!” (ст. 16).

Заповедта на Исус към Мария “Не се допирай до Мене” (ст. 17) сякаш посочва, че Той желае Неговите ученици да зависят по-малко от физическото Му присъствие и повече от новите им духовни взаимоотношения.

Въпрос 5. Стих 23 трябва да се превежда буквално: “Тези, на които прощавате греховете, вече са простени; онези, на които не прощавате греховете, не са простени.” Божията простителност никога не е зависела от нашата простителност. По-скоро апостолите (и ние днес) имаме власт да заявим, че повярвалите в Исус са опростени, а на неповярвалите в Исус не е простено.

Въпрос 7. Тук имаме прекрасен пример за властта и състраданието на Исус. Той знаеше онова, което Тома бе казал. Той можеше да минава през заключени врати. Въпреки това, Той не толкова смъмри Тома, колкото показа състрадание и му даде доказателство, върху което да основе своята вяра.

Въпрос 8. Ако един евреин наречеше друг човек “Господ и Бог” (ст. 28), това означаваше, че той Му се покланя като на истинския Бог.

Въпрос 12. Ако ви остане време, можете да зададете един добър въпрос в тази връзка: “Какво е вярата - вярване без доказателства, вярване въз основа на доказателства или посвещение, което не изисква доказателства? Обосновете отговора си.”

1 Вижте например Тhe New Testament Documents: Are They Reliable? От Ф. Ф. Брус (Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press, 1960).

2 Превод New International Version of the Bible.

3 New International Version of the Bible.

4 Превод на стиха в New International Version of the Bible.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град

Изтегляне 0.57 Mb.

Сподели с приятели: