Срещата с учителя надежда Кьосева Печеникова



Дата11.03.2018
Размер15.94 Kb.
#61910

СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ




Надежда Кьосева Печеникова


(линк към снимка, която се отваря в нов прозорец - ГАЛЕРИЯ)
Кога се срещнах за пръв път с Учителя и как се добрах до Школата?

Моят брат Славчо Печеников много рано излезе от къщи. Завърши гимназия, но не можа да следва. Той е роден през 1907 г. в Асеновград, но не зная точно кога. Вероятно Христина, съпругата му ще знае точно датата. Другата ми сестра, голямата Сашка – 1904 г. в София, Илина – 1909 г. в Трън, брат ми – 1908 г. в Станимъка, Милка в 1910 г. в София, аз – 1915 г. в Помюрджина.

Брат ми е завършил II Мъжка гимназия, отдели се от къщи и отиде да живее на Изгрева. Как и с кого е влязъл във връзка, не зная. Той отиде и си направи къща там и остана там. Баща ми беше в ужас, че синът му е станал дъновист. Баща ми не беше съгласен, защото имаше разни приказки във връзка с това общество. И така той си направи къщичка и остана там.

Мина доста време и той ми каза веднъж: “Абе ела един път да чуеш една беседа.” И аз една неделя отивам на беседа. А салона пълен, сядам и слушам да чуя беседата. Учителят отвори Библията, прочете един стих и след това започна беседата. Аз като гледам и слушам си казвам: “Ами аз за такова нещо мечтая, за такова общество.” Те ходят там в салона, после ходят на екскурзия на Витоша, на Рила, играят гимнастика и казвам: “Аз за такова общество мечтая отдавна.” И знаете ли, така ме трогна всичко и като съм си закрила лицето с ръка и плача и сълзите ми текат по лицето и ръцете и не смея да ги махна. По едно време си махнах ръцете, а Учителят право ме гледаше и Се усмихна, а аз още повече заревах. Мина малко време и аз се успокоих постепенно и после излязох. Това беше първото ми впечатление, че се разревах от беседата, замая ми се главата и затова излязох вънка. Това е било 1931-1932 г. Още не бях омъжена. И тогава казах на брат ми: “Славчо, аз оставам при тебе! Кажи на баща ми, че аз в къщи вече не се прибирам”, защото баща ми беше голям гастроном, месища, патици вечер и т.н. Викам аз: “Вече край!” Слачво каза: “Добре, ще останеш при мене.” А баща ми каза: “Дума да не става.” Но аз останах. Брат ми издействува и ми направи една малка стаичка отделно с едно прозорче на запад. Така аз останах на Изгрева. Баща ми пощуря. Аз бях още ученичка, не бях завършила гимназия. Бях вече в търговската гимназия и оттам ходех вече на училище. През 1936 г. аз завърших.






Каталог: images -> upload -> izdania text
izdania text -> Последният концерт пред учителя
izdania text -> Папа пий ХI и учителя дънов
izdania text -> Владиката стефан и учителя дънов
izdania text -> Защо учителят даде песента “писмото” Нестор Илиев
izdania text -> Хористка в хора на радио софия виола Йорданова
izdania text -> Та няма да падне темелко Гьорев (линк към снимка, която се отваря в нов прозорец галерия)
izdania text -> Моята печка георги Събев
izdania text -> Кривият стълб на православието симеон Арнаудов (Дякона)
izdania text -> Френологичен случай райна Стефанова Арнаудова
izdania text -> Райна Стефанова Арнаудова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница