Срещу човека Йорг Трегер

Срещу човека

Йорг Трегер

Какво представлява едно бебе, преди да се роди – просто кълбо от тъкани или човек от самия момент на зачеването?

Сърцето на зародиша започва да бие на 25-ия ден след оплождането на яйцеклетката. През седмата седмица ясно се виждат главата и отделните части на организма. През осмата зародишът вече има пръсти на краката си.

Едно е ясно: от оплодената човешка яйцеклетка не може да излезе нищо друго освен човек. И не става дума просто за тъкан, а за човек от момента на зачеването. Днес темата за аборта все по-често е в центъра на общественото внимание. Водят се множество дискусии. Но ме поразява тяхната едностранчивост. Ето защо аз реших да изкажа своето мнение по въпроса.

Не съм лекар и затова не мога да говоря от медицинска гледна точка. Не съм и жена и нямам личен опит в това отношение. Нито съм политик. Аз съм просто човек! И като човек се възползвам от правото си да говоря на тази тема – нали при аборта страда човек, същият като вас и мен. Прекалено често абортът се причислява към спорните медицински въпроси или проблемите, които засягат само жените, и се забравя, че на първо място това е въпрос на човешкото битие.

Кой страда най-много при аборта?

Жертва на аборта всъщност е не бъдещата майка, а самото дете, заченатият човек! За съжаление обаче, когато се подготвя законодателството за абортите, никой не се съобразява с него. И на практика твърдим, че при екзекуцията потърпевш е палачът, а не жертвата. Няма логика да смятаме, че лекарите, жените и политиците нямат вина за абортите. От гледна точка на неродените деца, които искат да живеят, тъкмо те са отговорни на първо място, а далеч не са жертви.

“Моят корем принадлежи на мен!”

Подобно отношение и грижа за детето не зависят от неговата възраст. Ако починалото от глад дете не беше тригодишно, а само на три месеца, нищо не би се променило. Същото се отнася и за бебето, което е на три дни. И за детето, което още не е родено. В бившата Германска демократична република получиха дългосрочна присъда мъж и жена, умъртвили няколко свои деца веднага след раждането им. Нямаше човек, който да изрази съчувствие към тези родители, всички ги осъдиха строго. Ами ако жената беше направила аборт? Къде е разликата тогава? Оправдано ли е убийството на дете, което още е в утробата на майката? Нима детето става човек едва след раждането си и само тогава убийството му е осъдително?

По свое лично желание човек може да пусне дълги нокти или дълга коса. Може да трови с никотин дробовете си и да разрушава мозъка си с алкохол – с това вреди единствено на собственото си здраве. Но този, който убива растящото в утробата дете, посяга на човешки живот – и това е престъпление.

Този, който се застъпва за аборта, разбира чудесно какво значи умъртвяване на нежелано бебе. Достатъчно е само да преместим произволно установената възрастова граница на зародиша и ще трябва вече да говорим за убийство на бебе – според закона лекарят няма право да прекъсва бременността след дванадесетата седмица.

За мнозина наши съвременници например са неудобни техните стари и слаби роднини. В тежест са им, грижата за тях само усложнява живота. Каква разлика между правото да убиеш тях и да умъртвиш едно дете в утробата, могат да определят тези, които се застъпват за аборта.
“Онова, което сам съм, имам право и да разруша”

Можем да се разпореждаме само с предмети, които сме създали. Един велики художник би могъл да използва картините си, за да увива с тях сандвичи. Кой ще му потърси отговорност? Нали сам е нарисувал тези картини, затова може да прави с тях каквото поиска. Този, който конструира роботи, има право да ги изпробва, да ги разглобява и в крайна сметка да ги изхвърли на боклука. Но бъдещата майка няма такова право. Бебето само й е дадено, тя не го е създала.

Обикновено, когато една жена твърди, че сама е създала детето си, аз питам: “Как така си конструирала системата за снабдяване с кислород? Как се е зародила в главата ти идеята за пъпната връв, за развитието на дробовете и дишането? Откъде знаеш как се правят очи, уши, мозък? Нито един учен не е в състояние да създаде дори един човешки пръст, излиза, че ти си способна на много повече, при това си изобретила детето си така, че да може да расте. Кажи ми, как успя?”

Децата не се “правят” като картините и роботите. Родителите не са творци на новия живот. Само Този, който дава живот, има право да го вземе. Човекът, тъй като сам е създаден, не може да направи или конструира друг човек. Този, който е способен да направи човек, би могъл да отговори на всичките въпроси от човешкото битие. Той ще може да постъпва със своите “човечета” според собствената си воля.

Не рядко казват в ползата на майката, че раждането на детето е нежелателно и то ще я постави незаслужено в бедствено положение. Всъщност за подобно нещо може да се говори единствено при изнасилване. Във всички други случаи майката по никакъв начин не може да твърди, че детето е заченато без нейно участие! Човекът е надарен с разум и способност да обмисля всички последствия от действията си. Цветовете на ябълката се опрашват без съдействието на самото дърво, затова то би могло да роптае за тежестта на плодовете. Но при жената нещата не стоят така. Ако в нейния организъм се заражда живот, тя носи отговорност за него. Фактът, че е участвала в зачатието на бебето, не й дава правото да го убива. Напротив, увеличава отговорността й за запазването на новия живот.

Дотук разглеждах темата от човешка гледна точка и мислите ми нямаха пряко отношение към християнската вяра. Но ако в моите доводи по принцип се долавя християнско и консервативно звучене, според мен причината е, че много от консервативните мащаби са ориентирани именно към действителността.

Библията е за живота и от само себе си се разбира, че защитава и живота в утробата на майката.

Бог избира Яков за праотец на Своя народ Израел, когато той все още е в утробата на майка си (Бит. 25:23). Близнаците са заченати от няколко седмици, но вече се борят в утробата на Ревека (Бит. 25:22).

В Пс. 139:15-16 Давид говори за себе си, когато още се развива като зародиш. От самото зачатие Бог го е наблюдавал. Всички дни на неговия живот са имали значение за Бога. Бог сам е устроил вътрешностите му.

На Йеремия Бог казва, че му е “дал образ в утробата” на майка му. Там го е осветил и го е поставил за пророк за народите (Йер.1:5-6).

Бог е творец на всеки живот и единствено Той има право да го отнеме. Бог е начало на човешкия живот – поверява на родителите живота на детето. Тъй като в още неродения живот Бог вижда човека, който по-късно ще се появи на света, унищожението на сътворения от Него живот дори като зародиш в Божиите очи е убийство. За всеки християнин най-убедително доказателство за това трябва да е раждането на Иисус Христос. Мария е бременна като всяка жена. Детето расте в утробата й, но на нея никога не й идва наум да се разпорежда с живота Му по своя воля. В Иисус Христос Бог става Човек. Той минава през всички стадии на човешкото битие. Та нали не се е родил вече възрастен! Бил е млад човек, юноша, дете, а също и зародиш. Именно поради факта, че човешкият живот е немислим без тези девет месеца в утробата на майката, Иисус минава и този стадий.
Странен довод

Бих искал да поговорим и за едно мнение, което понякога може да се чуе в християнските кръгове. Става въпрос за осъждането на абортите. Определянето им като “убийство” се избягва въз основа на факта, че убийци всъщност няма, тъй като майката не убива със собствените си ръце, а лекарят предприема “хирургическа намеса” по изричното желание на майката.

Нима хората в концентрационните лагери не бяха убивани? И кой беше истинският им убиец? “Отговорните политици не са убивали, а палачите в газовите камери само са изпълнявали нарежданията на своите началници…” Този, който оправдава така абортите, по същия начин оправдава и престъпленията срещу човечеството. Определението “убийство” според повечето хора е оправдано само тогава, когато умъртвяването е съзнателно и планомерно. Това различава предумишленото убийство от другото, извършено без замисъл и осъзнаване. Към коя от тези категории трябва да причислим аборта? Абортът всъщност е най-осъзнатото, предварително разработено и прецизно изпълнено убийство, което човек може да си представи: операционна зала, специална техника, разписание на операциите. Надали има по-съзнателно и по-планомерно унищожаване на човешки живот!

Заключение

Преди всичко като човек, а след това и като християнин осъждам изкуственото прекъсване на бременността като преднамерено убийство на невинен, беззащитен човек преди появата му на този свят.