Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор


РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ДВАТА ПОЛА



страница3/12
Дата27.09.2017
Размер2.19 Mb.
#31137
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ДВАТА ПОЛА

Ако искаме жената да престане да подражава на мъжа, необходимо е да определим главните различия между двата пола и да се опитаме да изследваме причините за нейното обичайно поведение, за да установим в каква степен то е мъжко или женско. Ще ни се наложи да си проправяме път сред гъста плетеница от постъпки, норми на поведение, емоционални състояния, гняв, завист, омраза, ревност, фрустрация, докато определим кое е присъщо женското и по какъв начин да стигнем до него.

Както вече посочихме, жената не знае къде или в какво се състои женствеността и обикновено отъждествява това ценно качество с физическата красота или майчинството. Отсъствието на психологическа определеност я измъчва през целия й живот, пораждайки у нея чувство за малоценност, ощетеност и слабост.

Ако наблюдаваме различни групи жени и ги сравним с групите мъже, ще отбележим при първите следните характеристики:

а) по-висока степен на екзистенциално безпокойство или тревога, която се проявява като по-голямо предразположение към емоционална свръхчувствителност и невроза

б) по-голяма неудовлетвореност от живота

в) по-голямо групово еднообразие, съчетано с по-силно лично съперничество

. г) групата представлява съвкупност от жени, а не от личности.

За разлика от жените, мъжете са по-слабо предразположени към невроза, неудовлетвореност, огорчение и фрустрация, макар че по-често губят разсъдък и се самоубиват. Когато се събират на групи, между тях съществува съперничество само по конкретни и обективни поводи. Не. се събират като съвкупност от мъже, а от личности, обединени от общи интереси.

На какво се дължи неудовлетвореността на жената? Несъмнено на констатацията, че е лишена от един анатомичен орган; на чувството за малоценност спрямо мъжа; на увереността, че се ползва с по-малко привилегии в сравнение с мъжа; на съзнанието, че мъжът си е присвоил властта и престижа на творец на културата и цивилизацията.

Жената изпитва не само неудовлетвореност, но и дълбока ярост и завист към мъжа, тъй като по силата на традицията той е заел по-добри позиции във всички области. В известен смисъл жената гледа на мъжа така, както робът възприема господаря си.

Мъжът обикновено постига относително равновесие между работата, семейството, децата и развлеченията си, докато жената стига до натрапливи крайности в някои неща. Външният вид, общественото мнение, домът, всепоглъщащата трескавост да намери „истинския мъж" са маниакални цели, които сериозно нарушават емоционалното й равновесие, като в същото време й пречат да се занимава с други по-интересни и по-значими за развитието й дейности.

Тя изпитва вътрешна несигурност, породена от чувството, че действията й непрекъснато са подложени на обсъждане и съмнение. Наистина жената трябва постоянно „да се доказва" - че е добра съпруга, добра майка, че е способна да извършва определени видове работа и че има чувство за отговорност. Всъщност обществото не я смята за пълнолетна личност, а я възприема като инфантилно същество, което трябва да доказва, че е пораснало достатъчно, за да заслужи определени неща. Това се вижда например от различното значение, което се придава на провала в брака или любовната връзка при мъжа и жената. Ако един мъж се провали в брака, той много рядко бива подложен на обсъждане или съмнение; просто този факт се отбелязва като нормално събитие. При жената обаче е различно: тя не е възприемана като възрастна, достатъчно зряла, развита и способна; провалът й в брака в очите на обществото е признак за нейната непълноценност.

Както и да разглеждаме нещата, ще видим, че критерият, който се прилага към жената, е съвсем различен от този, използван за мъжа. От друга страна, самите външни обстоятелства сякаш не са в нейна полза.

Когато е млада, жената търси отчаяно някаква цел, за да се самоопредели.; когато е омъжена и не работи, се чувства затворена и задушена от домашните грижи. Ако е омъжена и работи, се разкъсва между работата и дома. Ако няма деца, се чувства нещастна; ако има деца, съжалява, че е пожертвала личните си амбиции.

По време на климактериума и след него тя има чувството, че е изчерпала всичките си възможности като жена и не й остава нищо друго, освен да чака. Ако има партньор, непрекъснато се опасява, че ще го загуби; ако няма такъв, чувства се самотна, изоставена, съкрушена и непълноценна.

На пръв поглед животът на жената е много по-труден от този на мъжа. Нейното сексуално развитие е безкрайно по-сложно и трудно, тъй като тя трябва да постигне две важни промени, от които мъжът не се нуждае:

а) промяна на обекта на любовта (от майката към бащата)

б) промяна на ерогенната зона (от клитора към вагината).

Мъжът не се нуждае от такива промени, тъй като неговият еротичен обект винаги е от женски пол, и притежава само един ерогенен център - половия член. А щом притежава полов член, той няма какво да доказва. „Доказателството за годност", което обществото изисква от жената, всъщност означава: „покажи, че и без полов член си способна да се изявиш както трябва, защото докато не докажеш това, винаги ще бъдеш подлагана на съмнение".

Много са елементите, които допринасят за обезличаването на жената, за поставянето й в положение на зависимост и подчиненост. В предходната глава посочихме някои от тях: низвергването й от църквата, липсата на полов член, по-ниската степен на агресивност, дължаща се на хормоналната система, пасивността и майчинството, в които я възпитава обществото, превръщането й в еротичен предмет и затрудненията й при постигане на оргазъм. Към този анализ трябва да прибавим и някои очевидни минуси, дължащи се на по-малката й физическа сила, на по-ниската й способност за абстрактно мислене и на несигурното й емоционално равновесие.

Що се отнася до нейните предимства в сравнение с мъжа, можем да посочим, че тя страда по-рядко от хипертония и сърдечносъдови заболявания. Детската смъртност е по-висока при момчетата, отколкото при момичетата. С тридесет процента е по-висока смъртността при новородените от мъжки пол през първия месец от раждането. Въпреки това съществува числено равновесие, защото на всеки 100 момичета се зачеват 120-140 момчета. От друга страна имунната система на жените е по-ефикасна от тази на мъжете.

Съществуват и други биологични различия:

1. Мъжът разполага с по-малко генетична информация, защото хромозомът У има едно разклонение по-малко от хромозома X. Това допълнително количество съпътства всяка женска клетка и е познато като хроматин на Бар - безспорен признак за пола на клетката. Полът на зародиша се определя като женски, когато основните полови клетки попаднат върху кората на всяка една от масите, и като мъжки, когато попаднат в ядрото им.

3. Този факт обуславя една обгръщаща, обемаща, приемаща и хранителна поведенческа основа у жената, и излъчваща, свободна и динамизираща у мъжа.

4. Температурата на тялото на жената е с 0.4 - 0.6 % по-висока отколкото тази на мъжа. При раждането си жената изхвърля първата си менструация чрез хормоналната дейност на майката; мъжът има контакт с хормоналния модел чак седемгодишен.

6. Секрецията на половите жлези у мъжа е почти неизменна, докато при жената цикъл от 14-22 дни, през които отделят естроген, се редува с цикъл от 14 дни, през който отделят прогестерон.

7. Количеството червени кръвни телца у мъжа е с 2 % по-голямо от това на жената.

8. Хормоните, придаващи мъжки характеристики, у жената се произвеждат в надбъбречните жлези, феминизиращите хормони у мъжа се отделят предимно от прешленните възли на лумбарната верига.

9. Развитието на предния дял на хипофизата е присъщо за мъжете; на задния - за жените, където се произвеждат антидиуретичният хормон и окситоцинът.

10. Сърцето на жената тежи 250-300 г.; на мъжа - 300-350 г.

11. Черният дроб на жената тежи 1400 г.; на мъжа - 1600 г.

12. Третият вентрикул у мъжа е с по-голям обем, отколкото у жената и вероятно се свива по-бързо.

В книгата „Мозък и ум" Гордън Ратри Тейлър посочва следните физиологични различия между мъжа и жената:

„Между двата пола съществуват някои физиологични различия, много от тях още от рождение, които могат да повлияят върху познавателния процес. Момичетата притежават по-изострено осезание и вкус, дразнят се повече от силните шумове и са по-сръчни от момчетата. Момчетата реагират по-бързо, по-чувствителни са към студа и изпитват по-голямо любопитство към непознатото, отколкото момичетата. По-големият интерес на момичето към звуците се забелязва веднага след раждането и вероятно е наследствен..."

„Наскоро с помощта на енцефалограми бе доказано, че при жените равнището на възбуда е по-високо, отколкото при мъжете.

Жените са по-податливи на критични ситуации, отколкото мъжете. При децата леваци, които държат молива прав (някои го държат като че ли е кука), функцията на двете полукълба е разменена, тоест говорните центрове са в дясното полукълбо. В тази група деца момичетата превъзхождат момчетата в пространствените задачи, а момчетата са по-добри в говорните задачи..."

„От проведените експерименти се вижда, че у мъжете функциите на двете полукълба са по-ясно разграничени, отколкото у жените; поради това те например могат едновременно да управляват кола и да говорят с по-голяма лекота, отколкото жените, като използват за всяка функция различно полукълбо. Жените ги изпреварват в дейности, които не могат да се разграничат по този начин, и координират по-лесно говора и движението. Може би на тази липса на специализирани функции на полукълбата у жените се дължи фактът, че те два пъти по-често.от мъжете бъркат ляво и дясно. Латерализацията на двете полукълба обуславя някои различия между половете и е от голямо значение за хормоналната система. Хормоните, произвеждани от половите жлези, са различни при мъжете и при жените. Те влияят върху поведението и физическото развитие, включително върху това на главния мозък. Пример за тяхното въздействие върху познавателния процес е фактът, че женските хормони понижават количеството на веществата, известни като моноаминни окиси, които потискат възбудата. Известно е, че тези вещества са в по-малки количества при лесно възбудими хора."

За разликите в поведението между мъжете и жените авторът посочва следното: „Пола Джонсън и Джаклин Гудман стигат до извода, че жените са по-склонни от мъжете да решават проблемите си, като прибягват до своята безпомощност и търсят помощ от друг. Ето един красноречив пример: всеизвестно е, че жена, която е спукала гума на колата си, ще убеди много лесно който и да е мъж да й смени гумата. Трябва обаче да се уточни дали тази тактика се дължи на липсата на физическа сила у жената, или на вековния навик да решава проблемите си чрез мъжете поради по-малката си физическа сила."

За да изясня по-добре поведението на жената, ще допълня горепосочените характеристики с научните открития на Хавелок Елис относно това кои черти на жената зависят от специфичното й телосложение и са биологично обусловени, и кои са резултат от модата, навика, възпитанието или предразсъдъците. Елис посочва три важни особености, които са обусловени биологични:

1. По-висока чувствителност, компенсирана от по-голяма „неуязвимост".

2. По-малка склонност към промени, тоест по-слабо предразположение към гениалност или израждане.

3. Биологичен консерватизъм и инфантилност, което съдържа в себе си посоката на еволюционния процес.

Елис посочва, че организмът на жената е податлив в по-голяма степен на по-незначителни колебания и стимули, като същевременно притежава по-висока устойчивост към сериозни смущения. С други думи, жените са чувствителни към дребни, маловажни събития, но се приспособяват по-лесно и издържат по-добре големите бедствия, които унищожават мъжа. („Тяхната чувствителност се компенсира от по-голямата им неуязвимост.") За това допринасят и особеностите на вазомоторната им система, която е по-гъвкава и реагира по-силно на стимулите, а това обуславя една по-голяма впечатлителност, раздразнителност и податливост на въздействия. Елис отбелязва, че „по-високото съдържание на вода в кръвта им, леката анемия, прекомерното изхвърляне на калций по време на менструацията (калциевите съставки силно влияят върху стабилността на вазомоторната система) - всички тези фактори повишават раздразнителността и отслабват нервно-мускулната система."

Тези биологични характеристики се изразяват в определени норми на психологично поведение, във взаимодействие, засилване или потискане на действия, обусловени от други фактори. Вече коментирахме всеизвестния факт, че приносът на жената към културата е твърде ограничен, тъй като тя не само е по-малко склонна към промени, но и притежава по-конкретно мислене от мъжа и изпитва определено затруднение за абстрактно мислене. В същото време е възпитавана от обществото за майчинство и за пасивни роли. У жената се наблюдава също така и органична тенденция към стабилност и консерватизъм.

Към това трябва да прибавим и факта, че по традиция жената се отъждествява с пасивното, а мъжът - с активното. Фройд обяснява тези особености с неподвижността и пасивността на яйцеклетката, и с активността и подвижността на сперматозоида. Освен това жената разполага с по-малко психична енергия от мъжа поради обстоятелството, че голяма част от нея тя изразходва в усилието си да реализира своята сексуална еволюция, която е много по-сложна от тази на мъжа. Този процес на развитие поглъща съществена част от енергията й, което довежда и до по-ниско равнище на сублимация в сравнение с това на мъжа. Поради тази причина тя се съсредоточава предимно върху конкретни лични проблеми, като обществените и културни интереси са по-слаби отколкото тези на мъжа.

Фройд посочва в тази връзка, че жената в действителност не е безразлична към културата, а има подчертано враждебно отношение към нея. Според него това се дължи на факта, че мъжът, изправен пред многобройните изисквания, които му налага неговата роля, е принуден да разпределя психичната си енергия пропорционално, за да може да изпълни задълженията си, поради което времето и усилията, предназначени за културни цели са за сметка на жената и семейството. По този начин неговата партньорка се чувства изместена на втори план, затова заема враждебна позиция към познанието. Тъй като развитието на цивилизацията е изключително мъжка привилегия, тя не иска да има нищо общо с него, като в същото време съзнава, че то е област, където трудно би могла да се изяви.

От друга страна, Карен Хорни и други автори смятат, че изявата на мъжа в културната област е резултат от неговата „завист към майчинството". С други думи, съзнавайки ограниченото си участие в създаването на нов живот, мъжът насочва цялото си усилие към културната продуктивност като начин да компенсира завистта си към матката. Любопитно е да се отбележи, че докато същото явление поражда у жената толкова отрицателни чувства (завист към пениса, комплекс за малоценност), то у мъжа завистта към матката го тласка към ценни културни постижения, както и към самореализация .

Поради своята по-голяма чувствителност жената, за разлика от мъжа, е по-зависима и уязвима по отношение на своята хормонална система. Намаляването на естрогените, които се произвеждат редовно преди менструация, малко преди раждането и по време на менопаузата предизвиква у нея отрицателни усещания и подценяване на собствения си образ, както и чувство на тревога, депресия и раздразнителност. Настъпването на климактериума съвпада с появата на различни психологични и психосоматични симптоми: извънредна емоционална чувствителност с кризи от плач, депресия, объркване, разсеяност, раздразнителност, главоболие, световъртежи и сърцебиене. В някои случаи жените стават нетолерантни, неспокойни и хипохондрични. С една дума, по-голямото количество естроген съответства на положителни ментални и емоционални състояния, а по-ниското количество - на отрицателни емоции. Това явление не се отразява по същия начин върху мъжа, тъй като спадането на произвежданото количество тестотерон е бавен и равномерен процес. И тук, както и във всички други области, които можем да анализираме по отношение на жената, ясно се забелязва несигурността на нейното психично и биологично равновесие, макар че тя е по-устойчива на силни сътресения от мъжа.

Според Теодор Райк хората, ощетени от природата във физическо отношение, често се държат така, сякаш светът им дължи някаква компенсация или отстъпка (става дума за липсата на пенис у жената). Убедени, че природата ги е поставила в неизгодно положение, като ги е създала жени и ги е лишила от бленуваните мъжки гениталии, те несъзнателно разделят света на две: „тези, които имат" и „тези, които нямат". Оттук се ражда убеждението, че мъжете им дължат много неща и е техен дълг да им ги предоставят.

По отношение на самата себе си, жената проявява двойственост - от една страна тя се възхищава на мъжа, а от друга го презира и му завижда. Тоест тя приема мъжките ценности, но в същото време се бори против тях; едновременно цени и презира собствената си женственост.

Поради озлоблението и завистта, която жената изпитва към мъжа, тя извращава пасивното си поведение - една от основните женски характеристики, като злоупотребява със своята слабост за да „си вземе" това, което мъжът според нея й дължи. Използването на тази слабост - по-скоро въображаема, отколкото истинска - с цел да властва над мъжа и да го контролира, за да я закриля и издържа, „възмездявайки" я така за физическия й недъг, автоматично унищожава възможностите й за развитие.

Жената се сблъсква с две ачтернативи: или да се бори против собствената си съдба на жена, като се отрече от своята женственост и имитира мъжки роли, или да използва пасивното си положение като оръжие за властване, манипулиране и контрол.

Ако разгледаме очакванията на всеки пол, свързани с успеха и щастието, ще видим ясно, че мъжът се явява като същество в непрестанна експанзия що се отнася до усилията, които полага, за да постигне целите си. Той непрекъснато се стреми да постигне своята реализация, независимо дали ще се провали или ще успее. Психичната му енергия постоянно е насочена към постигане на целите, които си е поставил.

При жената положението е много различно, тъй като доминантата на нейния живот са пасивността и неудовлетвореността. Нейното разочарование започва с гениталната ,й „непълноценност" и се засилва от възпитанието, което е много по-репресивно, отколкото това на мъжа, тъй като още в началото й се внушава мисълта за нейната безпомощност и нуждата й от закрила. По този начин възможностите за избор на жената са значително по-стеснени в сравнение с тези на мъжа. Това се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори, тоест ограничението в избора й е втъл-пено като нещо естествено, поради което не й остава друго, освен да се примири с този факт и да приеме онези функции, които традицията определя като чисто женски и които неизбежно се свеждат до майчинството и дома.

Потискането на еротичните импулси, които у мъжа протичат много по-свободно, поражда ясно изразени различия в развитието на нейната личност. Една от най-важните е женският нарцисизъм, който върви в съвсем различна посока от тази на мъжа. И наистина, докато у мъжа нарцисиз-мът понякога приема формата на механизъм, насочен към изтъкване или симулиране на качества, присъщи на мъжествеността, у жената той стига до натрапливост и до задържане на едно орално инфантилно равнище, което, естествено, се изразява в незрялост. Оттук произтича и постоянното отъждествяване между инфантилност, красота и женственост, сякаш това последно качество изчезва с течение на годините, когато би трябвало да е обратното. Този предразсъдък произтича от дълбокото непознаване на истинската същност на женствеността, като тя погрешно се свързва с високото ниво на естрогени.

Инфантилната натрапливост, от една страна, представлява сериозна пречка за постигане на индивидуална зрялост, но от друга предоставя предимства от гледна точка на нормите за еротична привлекателност. Жената-дете, колкото и незряла да е, в очите на мъжа има по-голяма еротична значимост, тъй като се смята, че еротичната й роля намалява с годините. Изглежда така, сякаш с напредването на възрастта жената става безполова, сякаш съществуват само два вида жени: „момичето" и „госпожата". Първата, разбира се, е много женствена, а втората се възприема по-скоро като човешко същество, отколкото като жена.

Именно това обстоятелство тласка жената да се инфантилизира колкото може повече - както външно, така и вътрешно, - за да поддържа образа си на еротичен обект.

Женският нарцисизъм е механизъм за самоиздигане и утвърждаване като еротичен обект, поради което можем да заключим, че първостепенният интерес на всяка жена е да се наложи като подходящ еротичен обект, за да постигне основната си цел - да хване някой мъж.

За нещастие този механизъм крие в себе си адски капан, който функционира по следния начин:

а) жената има за основна цел в живота да срещне и задържи някой мъж;

б) поради това тя се стреми да се превърне в подходяща

еротична стръв;

в) това я принуждава да се утвърди в качеството си на жена-дете;

г) прекият резултат е поддържането на нейния инфантилизъм и кастрацията й като жена (в смисъл на зряла, развита или „истинска" жена). От анализа на гореказаното може да се заключи, че жената изразходва огромна психична енергия за неща, които не са свързани с нейната самореализация, разхищава огромни усилия, които би трябвало да използва за собственото си развитие. Това всъщност означава истинска кастрация или начин за самоунищожение поради зле използвани способности.

Необходимо е да се уточни, че пътят за премахване на дискриминацията на жената и издигането й на равнището на мъжа трябва непременно да мине през нейното индивидуално развитие, което да й Позволи да отхвърли участта си на жена-дете и еротичен предмет и вместо мъжки роли да й предостави средствата, с които да изяви напълно истинската женственост на една свободна и зряла личност.

Наложително е жената да осъзнае истинското и действително измерение на този проблем, за да не се подлъгва от миража на еманципацията, наложена със закон. Никакво външно средство не може да замести липсата на напълно развито „аз" у жената. Напротив, колкото по-ревностно се води борба в защита на жената, толкова повече се стимулира нейната безпомощност и слабост, тъй като това означава обществото да признае нейната непълноценност и да поеме грижата за съществуването й. Веднъж завинаги трябва да се приеме неоспоримият факт, че женска еман-. ципация означава всъщност „еманципация от самата нея", тоест освобождаване от онези механизми, модели и начини на, поведение, които я държат отчуждена от нейното истинско „аз".

Никакви закони, правителствени решения и резолюции на международни организации няма да помогнат на жената да се развива самостоятелно; единственото, което ще постигнат, е да защитят равноправието й с мъжа на книга. Все едно, ако половината човечество е с нисък ръст, да бъдат приети закони за защита на правата на по-ниските, вместо да се търсят начини да се стимулира растежът им.

Основният проблем е следният - жената толкова време е живяла фрустрирана и ограничена, че е свикнала със своята слабост и непълноценност, поради което вместо да развива интелекта си, предпочита да се възползва от своята безпомощност, за да бъде закриляна.

Затова не бива да забравяме, че „еманципация" на жената означава в действителност освобождение от самата нея. Означава да се прережат веригите на онези модели, които я държат отчуждена от нейната женска природа.

Връщайки се към въпроса за огромната психична енергия, която поглъща женският нарцисизъм, трябва да отбележим, че жената не се гримира и разкрасява за един-един-ствен мъж, защото макар и омъжена, тя продължава да хвърля своята еротична стръв към всеки мъж.

Тъй като вече има партньор, очевидно нейният стремеж е не да хване друг мъж, а да се утвърди в собствените си очи като еротичен обект. Усилията й да привлече погледи на възхищение имат една-единствена цел - да задоволят собствения й нарцисизъм. Това се доказва от факта, че жените обръщат повече внимание една на друга, отколкото на мъжете. Всъщност съществува особен вид „флирт" между жени, който няма нищо общо с хомосексуализма, тъй като произтича от потребността им да подхранват своето его. В този случай разкрасяването е предназначено да впечатли и да привлече вниманието на други жени. Това ясно се вижда ако се наблюдава поведението на две жени, които се срещат на улицата, или на две приятелки или познати, които току-що са се видели. Те веднага с опитно око се оглеждат от глава до пети, като безпощадни състезателки, които се опитват да оценят стойността на съперницата като еротичен обект. Всъщност това е женската „борса на ценни книжа"; необходимо е всекидневно да се проверява стойността на собствените акции. Там можем да проникнем в мистерията на грима, прическата и облеклото на жената - неща, които мъжете оценяват единствено в качеството им на „рамка".

Защо жените се обличат, сресват и гримират толкова усърдно, щом мъжете не обръщат особено внимание на тези неща?

Обяснението е просто: разкрасяват се за другите жени, а не за мъжете. А и е безполезно да си правят труда да питат мъжете за мнението им относно една или друга рокля, или прическа и грим; мъжете винаги ще отговорят уклончиво или неопределено.

Теодор Райк смята, че съществуват два вида мъже, които проявяват истински интерес към женското облекло: хомосексуалистите и фетишистите. Първите, защото подсъзнателно искат да бъдат жени, а фетишистите - защото търсят половия член в женското тяло, за да преодолеят подсъзнателния страх от кастрация. По този начин предметът, пре^ върнал се във фетиш, символизира половия член. С помощта на този несъзнателен и въображаем механизъм се преодолява страхът от кастрация, който нараства неудържимо при вида на гола жена.

Ако по някакъв начин е възможно да се улови, събере и направлява психичната енергия, генерирана от човека, би било достатъчно количеството, изразходвано за задоволяване на женския нарцисизъм, за да се посрещнат нуждите на цялото човечество. Нека за миг да помислим за енергията, с която безброй жени неуморно обикалят магазини, фризьорски, козметични и гимнастически салони, а единствената им цел е да станат по-привлекателни и така да задоволят по-пълно еротичния си нарцисизъм.

В „Четири есета за жената" Карл ос Кастиля дел Пино отбелязва: „В който и да е от двата случая, нарцисизмът (става дума за женския) изисква непрекъснато упражняване, пълно съсредоточаване, никаква разсеяност, мобилизиране на всички физически и психични средства за непрекъснато задоволяване. На всеки по-сведущ в наблюдението на тези обсебени от нарцисизъм личности е известен един твърде сериозен факт: невъзможността да бъдат задоволени претенциите им, които стават все по-големи и по-големи. Нарцисизмът е кладенец без дъно. Кога наистина може да бъде задоволен напълно? В действителност никога. Нарцистичната личност се чувства несигурна веднага щом престане да бъде задоволявана, а тази възможност винаги съществува. Като в някакъв механизъм с обратна връзка , нарцисизмът се нуждае от непрекъснато подхранване и упорито преследва увековечаване на необходимото задоволяване".

Суетността на жената е реакция срещу убеждението, че е поставена в неизгодно положение. Така например дрехите са начин за компенсиране на недостатъци чрез външна красота.

Според Райк дрехата е психично продължение на женското тяло и нейното твърдение „нямам какво да облека", всъщност е несъзнаван израз на: „нямам полов член".

Носенето на панталони е още едно доказателство как чрез тази дреха жената се идентифицира с мъжа. Възможно е в началото това да е било опит да се чувства по-сигурна, отъждествявайки се с мъжа чрез носенето на дреха, която по традиция е била негово изключително право. Облеклото изразява полова принадлежност и както „пола" означава „жена", така „панталони" означава „мъж". Смятам, че всяка жена, която носи панталони, несъзнателно изпитва чувство на сигурност и свобода, отърсвайки се временно от кастрацион-ния си комплекс поради факта, че носи дреха с традиционно мъжко съдържание. Обстоятелството, че това е и мода, е паралелно явление и не отменя валидността на твърдението. Модата, както и другите обществени обичаи, не се ражда случайно, а се мотивира от несъзнавани фактори.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница