Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор


ПОГРЕШНИ МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ



страница4/12
Дата27.09.2017
Размер2.19 Mb.
#31137
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

ПОГРЕШНИ МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ

Наложително е жената да осъзнае истинските мотиви, които я подтикват да постъпва по определен начин. Това е единственият път, по който може да поеме отговорност за собствените си действия. Докато се смята в правото си да обвинява мъжа или обществото за своите проблеми, тя ще е неспособна да се вгледа в самата себе си и винаги ще намира оправдание за своите конфликти и трудности. Когато твърдя, че тя не поема отговорност за своите действия, имам предвид факта, че е отчуждена поради неадекватни модели на поведение, част от които се дължат на самата нея, а друга - на диктата на обществото. Знае се например, че човек понякога се самозаблуждава, за да избегне сблъсъка с неприятната действителност. Резултатът от тази практика е прогресивно отдалечаване от действителността, докато накрая човек заживява в един напълно измислен свят.

Погрешното в поведението на жената не е в евентуално неправилните й възгледи, а в несъзнателното приемане на модели, които са в ущърб на собственото й развитие. Познаването на тези модели е извънредно важно, затова ще дефинираме някои от тях съгласно симптоми, които всеки може да забележи.

1. ПОДВЛАСТНОСТ НА СТРАСТИТЕ

Известно е, че жените са много по-емоционални, отколкото мъжете, в смисъл на излиятелност, пламенност, пори-вистост, импулсивност и жар, и че много лесно изпадат в

състояние на възбуда. За съжаление това качество ги прави твърде податливи на самозаблуда, тъй като те са с по-богато въображение и по-мечтателни от мъжете и са склонни да смесват действителност с фантазия. По този начин обикновено с лека ръка се обвързват с неща, които впоследствие им причиняват сериозна емоционална вреда, а често и значителни материални щети.

Тези характеристики отговарят напълно на женските черти „раздразнителност" и „чувствителност", описани от Елис - механизми, които нарушават нервното и емоционално равновесие. Така жената става лесна жертва на изблици на омраза, агресивност и гняв, както и на доброта и майчина обич.

За нещастие съществува схващането, че подвластната на страсти жена е по-женствена, докато истината е съвсем различна, ако държим на понятието „личност", а не „самка" или еротичен обект.

Страст (раззюп) произтича от „пасивност" и означава пасивно, а не активно чувство, тоест положение, в което жената-личност остава отчуждена в качеството си на такава и се явява само като „еротична вещ". Най-вредната последица в този случай е липсата на избирателност по отношение на отчуждаващите стимули, като жената попада в плен на външни внушения, принуждаващи я да действа по определен начин. Действителността, която е изключително активна, но абсолютно непредвидима и произволна в многобройните си прояви, я обсебва толкова силно, че нейната възбудена емоционалност излиза извън обичайното русло и й пречи да се самоконтролира и да разсъждава рационално. Това в действителност означава, че колкото по-отдадена на страстите е една жена, толкова по-малко е личност, тъй като поддържа пасивността на обект.

Истинската женственост трябва да се опира на избирателността; тази способност обаче не е наследствена, а е резултат от индивидуалното развитие, което от своя страна зависи от вътрешно решение, от проява на воля, която може да се мотивира единствено от пълното осъзнаване на собственото й положение на жена.

Никой човек няма да си направи труда да потърси само-реализация, ако е лишен от една по-висока ценностна система, с помощта на която да прецени доколко самият той се е приближил до индивидуалната зрялост - първостепенно условие за пълнолетие, което преди всичко предполага поемане на отговорност за собственото си съществуване. Това виждане обаче изисква от своя страна съзнателно позитивен подход, защото реалната самопреценка в началото може силно да нарани самоуважението. Това е основната трудност при постигането на тази цел, защото хората обикновено идеализират себе си, убедени, че имат безброй качества и добродетели, каквито всъщност не притежават. Тъй като е много трудно да се превърнат в истински зрели личности, те се преструват на такива, като постъпват така, както предполагат, че постъпва една зряла личност. За жалост зрелостта много често се свързва с чисто външни белези. Употребата на алкохол, тютюнопушенето, непринуденият език и свободните обноски, пресилената и неестествена безгрижност, стремежът да се живее интензивно, като под това се разбира физическата наслада, са някои от често имитира-ните модели, чрез които хората искат да демонстрират зрялост пред себе си и пред другите.

Голяма грешка допускат онези, които смятат, че разумната възраст настъпва като естествен резултат от хронологичния ход на собствения им живот. Превръщането в истински зряла личност е възможно единствено в резултат на огромно и продължително усилие и малцина са тези, които наистина постигат това.

Многобройни са поводите, поради които жената става подвластна на страстите. Основните са: ревност, гордост, суетност, огорчение, наранено самолюбие, чувство, че е унижена или презирана, завист, защитна позиция, озлобление към мъжа. Тази изключителна чувствителност се дължи не само на класическата й впечатлителност, но и във висока степен на ранния й комплекс за малоценност, породен от липсата на външни полови органи. Това е обяснимо, защото когато някой усеща, че е поставен под съмнение, става свръхчувствителен към критиката и придава прекомерно значение на оценката на другите. Тази латентна несигурност поражда агресивност и необходимост от защитна позиция - качества, които водят до нервна и емоционална нестабилност и в крайна сметка се изразяват в неспособност за контролиране на собствените проблеми, тоест в подвластност на чувствата.

Това непостоянство на характера обуславя отчасти факта, че мъжът не приема жените много на сериозно с аргумента, че „на тях не може да им се има доверие, защото непрекъснато си променят мнението, много рядко държат на думата си или на първоначалното си намерение".

Разбираемо е, че човек може да промени мнението си поради временни пориви или емоционални изблици. За съжаление обстоятелствата в живота показват, че е много по-вероятно човек да се разгорещи и да загуби контрол, отколкото да запази спокойствие и хладнокръвие. Пътят на пристрастността е плъзгане надолу, докато самоконтролът и здравият разум се нуждаят от непрекъснато възходящо усилие.

Съпругът, който безброй пъти се е опитвал да изложи своята гледна точка на жена си чрез разумни доводи, изпитва върху себе си последиците от това, което току-що посочихме, тъй като неговото убеждение произтича от логиката, докато убеждението на жената често се основава на някоя натраплива емоционална идея, изключваща други възможности. Това заслепение обаче нито е трайно, нито съществено, защото още на другия ден може да се обърне на 90 градуса, без жената да съзнава извършената промяна.

2. НЕЗДРАВА КОНКУРЕНЦИЯ

Компулсивната конкуренция е неразделна част от поведението на жената. От една страна, жените се съревновават с мъжете, за да компенсират усещането за малоценност, и от друга, между самите тях се води безмълвна и невидима борба, която поражда скрито съперничество.

Докато мъжете обикновено съжителстват в чудесна хармония дори в големи групи, а различията между тях се дължат на конкретни причини, то жените не могат да поддържат хармонични и спокойни връзки и в малки групи от приятелки - там винаги витае атмосфера на агресивност и съперничество, каквато при мъжете не съществува.

Макар на пръв поглед да изглеждат първи приятелки, винаги съществува възможност да си подхвърлят някоя иронична забележка или язвителна реплика.

Каква е причината за този странен начин на общуване? На какво се дължи този непрекъснат антагонизъм? В действителност на една ожесточена конкуренция, защото докато мъжете са заети с различни дейности, свързани с професията или работата им, основното занимание на жените е „да хванат някой мъж", за да го превърнат в свой доживотен партньор, или за да поддържат в действие нарцистичния механизъм.

Мъжкото съперничество обикновено е от професионално естество; жените имат една-единствена професия - да бъдат привлекателни в очите на мъжа, дейност, в която се съревновават с всички останали жени. Тази битка е на живот и смърт, сякаш личната съдба зависи изключително от успеха в схватката.

Самотата има различно отражение върху мъжа и жената. За мъжа тя е свързана с липсата на обич и човешка компания, а за жената е един вид душевна смърт, сякаш животът вече е свършил. Това се дължи на обстоятелството, че жената отчаяно търси мъжа, убедена, че чрез него ще успее да реализира онова, което не се чувства способна да постигне сама поради силно подчинената й сексуална роля. Тъй като не може да се превърне в мъж, чрез неговото „притежание" тя може да се отъждестви с него.

Най-голямата грешка, допускана от жените, е, че търсят зависимост от мъжа, защото никога няма да намерят някой толкова доверчив, че да им отдаде изцяло собствения си живот. Естеството на човешките отношения е толкова деликатно и сложно,-че е почти невъзможно човек да разбере и приеме това, което другият очаква от него. Една жена може да се почувства измамена от мъжа, който не е отговорил на очакванията й, без обаче да си дава сметка, че той вероятно не знае какви са те, а и тя никога не е поставяла тези изисквания като предварително условие за тяхната връзка.

Естествено е индивидуалните очаквания да са различни, така че жената не може да изисква от мъжа да се откаже от собствените си стремежи, за да задоволи нейните.

Жената трябва да проумее, че е неразумно и самонадеяно да се стреми да се обвърже с някой мъж в името на собственото си щастие и благоденствие, защото те са трайни и сигурни единствено ако тя ги постигне в собствения си вътрешен свят.

Нима е възможно да съществува толкова силно и съвършено същество, което да поеме върху плещите си товара на още един живот?

Очакването някой мъж „да я направи" щастлива е всъщност поведение на предмет, който чака да разполагат с него по удачен начин.

Нека се върнем към агресивността: злословието, което е характерно за жените, е едно от най-страшните оръжия, използвани в обявената между тях студена война. По този повод Теодор Райк цитира няколко примера, които разкриват един двусмислен език, понятен единствено на жените:

„Жените могат да бъдат язвителни помежду си .в присъствието на някой мъж, който изобщо няма да разбере какво става. Той чува това, което една жена казва на друга, разбира думите, които си разменят, но не улавя скритото им значение. Тук обаче не става дума за таен език. Използваните думи са най-обикновени и присъстват ежедневно в разговорите. Но в тях се крие двусмисленост, която другата жена разбира, досущ като в някаква заплетена шпионска история. Един мъж присъствал на официална вечеря, където приятелката на жена му й казала: „Знаеш ли, Ана, винаги ми е харесвало как ти стои тази рокля." Той изобщо не се усъмнил, че този комплимент съдържа критика."

По-нататък Райк цитира още подобни примери: „Преди известно време на една вечеря седях до младо момиче. Една по-възрастна дама мина покрай нашата маса и с добродушна усмивка каза: „Колко хубава си тази вечер, Мюриел, за малко да не те позная."

Друг пример:

В едно кафене близо до Колумбийския университет протекъл следният диалог:

Първо момиче: „Кажи ми, какво мислиш за Джейн?" Второ момиче: „Според мен Джейн е добро момиче." Първо момиче: „ О, радвам се, че и ти не я харесваш." Тази агресивност на жената изниква спонтанно, защото всяка друга може да се окаже опасната съперница, която да й попречи да завладее или да задържи мъжа. Трябва да отбележим, че никога в историята на човечеството борбата за мъжа не е била толкова изострена. Това се дължи на обстоятелството, че определени научни постижения, свързани с по-голямата либералност спрямо женския пол, са допринесли за значителното нарастване на боря на „наличните" жени" не само на брачния пазар, но най-вече по отношение на „флирта", който стимулира нарцисизма. Напредъкът в пластичната хирургия и в козметичната индустрия „подмладява" много зрели жени, които преди са били извън конкуренцията, но сега се включват успешно в нея. По същия начин малките девойчета, гримирани като възрастни, се състезават като равноправни с по-големите. Трябва да припомним, че съгласно предписанията на еротичното „овеществяване", външният вид е от основно значение. Именно поради този стремеж към изява броят на „наличните" жени значително е нарастнал. Основното оплакване на жените в този момент е: „не знам какво е станало с мъжете; тях просто ги няма". Със засилването на мъжкия еротичен интерес и при неизменното съотношение между броя на жените и мъжете, наистина се оказва, че има повече жени за един и същи брой мъже. Това обстоятелство предизвиква стрес у жената, тъй като тя изпитва силен страх да не остане стара мома - синдром, който я невротизира и изнервя, защото засяга най-слабото й място. Омъжената жена също не е застрахована срещу тази опасност: нека си припомним, че тя не. само трябва да бъде привлекателна за съпруга си, но се стреми да привлече и останалите мъже, за да подхранва своя нарцисизъм.

3. ЛЕКОМИСЛЕНО ПОВЕДЕНИЕ Свръхазът допринася за проявата на редица качества, благодарение на които човек може да достигне изключително високи цели. При жената формирането на нейния Свръхаз е накърнено, защото тя не изпитва необходимост да превъзмогне едиповия си комплекс (Свръхазът се създава благодарение на потискането на едиповия комплекс). Тя не се плаши от кастрацията, която ужасява мъжа и страхът от която го тласка да превъзмогне този комплекс.

Жената не изпитва необходимост да преодолее едиповия си комплекс, поради което се освобождава от него доста късно, и то не напълно. В резултат нейният Свръхаз не достига силата и независимостта, необходими за постигането на значима обществена роля. Поради това социалните й интереси са по-слаби, а стремежът й към сублимация - твърде ограничен, което създава сериозни пречки да участва в културни и творчески дейности.

От друга страна, както посочихме, жената изпитва враждебност към културата, която възприема като един вид „символична любовница" на партньора си, или като скрита заплаха, ако няма такъв. Това е обяснимо, защото колкото повече мъжът участва в културни дейности, толкова по-малко време отделя на съпругата и семейството си.

Освен това жената не проявява голямо желание да участва в еволюцията на цивилизования свят, тъй като е приела, че това е работа за мъже, а не за жени. А и от малка обществото я подготвя за ролята на майка, държейки я настрани от всичко, което изисква продължително усилие или

абстрактно мислене.

В процеса на нейното възпитание тя не е насърчавана да развива творческото си мислене, а единствено да култивира качества, свързани с еротичната й привлекателност и с адаптирането й към желанията на мъжа.

Не се стимулира интелектуалното й съзряване, напротив, втълпява й се, че „мъжът не харесва умните жени, нито оценява знанията, които биха могли да имат, и предпочита пасивната, отстъпчива, нежна, кротка, майчински грижовна, ласкава и жертвоготовна жена". Не се обяснява обаче защо не може да бъде едновременно умна, нежна, кротка, майчински грижовна и ласкава.

Тъй като женската интелигентност се измерва обикновено спрямо тази на мъжа, необходимо е да припомним теорията, според която творческата продуктивност на мъжа е мотивирана от неговата завист към майчинството и от желанието да компенсира ограниченото си участие в създаването на нов живот с творческа съзидателност - мотивация, която естествено отсъства при жената.

Необходимо е да добавим също, че жената не е склонна към промени - мъжки стремеж, на който според Елис се дължи гениалността.

И накрая, тя много рядко е изправена пред толкова сложни, продължителни, настоятелни и разнообразни изисквания, каквито животът налага на мъжете, поели отговорността за издържане на семейството. Един мъж „трябва" да бъде силен; „трябва" да бъде отговорен; „не трябва" да се проваля; „не трябва" да хленчи или да се отпуска.

Поради всички тези причини жената е по-склонна към лекомислие и повърхностност, което ясно се забелязва от разговорите й по телефона или с някоя приятелка. Изглежда колкото по-лекомислени или тривиални са обсъжданите теми, толкова по-удовлетворена, по-свободна и еманципирана се чувства тя.

Това поведение е израз на познатата ни женска несигурност; служи за самозащита срещу всички онези неща, които тя смята за твърде важни или неразбираеми за нея и които я карат да се чувства незначителна; то е също така бягство от отговорност, чиято противоположност е тривиалното.

Ако наблюдаваме някоя млада девойка, въвлечена в разговор с мъж, известен със своята образованост, интелигентност и висока обществена репутация, ще разберем, че тя няма друго оръжие освен фриволността, за да прикрие собственото си невежество. Ако девойката реши, че несъщественото бъбрене се приема като проява на женско кокетство, тя ще го използва постоянно като свое оръжие както в контактите си с мъжете по очевидни причини, така и с жените, защото това е нейният обичаен начин на общуване. Този детски начин на изразяване обаче е истинска спирачка за развитието на ума й, тъй като между двете съществува обратна връзка.

Ако жената притежава проницателен и развит интелект, ще й е невъзможно да се възползва от своята слабост, за да потърси закрила от някой мъж, тъй като двете неща се оценяват по противоположен начин. Използвайки обаче своята пасивност с цел да хване някой мъж, за да я закриля, тя се ограничава интелектуално и това именно е цената, която трябва да заплати за придобитата привилегия. За да поддържа образа си на слабо същество, тя е принудена да говори за повърхностни и несъществени неща, като възприема поза на примирено безсилие, което кой знае защо се свързва с традиционното понятие за женственост. Сериозността на проблема произтича от факта, че това поведение датира от много векове, поради което се е превърнало в самоогра-ничителен механизъм на личните качества. Ако един индивид, колкото и умен да е той, е принуден да се прави на празноглав за неопределен период от време, накрая ще изгуби умението си да мисли или ще атрофира интелекта си.

Дилемата, пред която е изправена жената, е истински порочен кръг; ако продължава да демонстрира слабост и ограничена интелектуална дейност, за да се възползва от своята непълноценност и пасивност, тя се лишава от възможността да се реализира като жена. Ако избере пътя на индивидуалното развитие, трябва да се откаже от мъжа като баща-осиновител и да поеме нови и тежки отговорности.

Труден избор! Историята показва, че до ден днешен жената е предпочитала пътя на пасивността.

Всъщност това, към което се стремят движенията за еманципация на жената, е да утвърдят ролята й на слаба, ощетена или неподготвена да се грижи за себе си личност. В противен случай тя не би се нуждаела от специални закони. Борят се, за да спрат мъжката експанзия, а не да подтикнат жената да се освободи от вътрешните сили, които я държат психологически отчуждена, жертва на предубедено възпитание и на зле разбран личен напредък. Единственото, което изтъкват, е, че жената е потискана от едно патерналис oбщество, което умишлено се стреми завинаги да я дискриминира. Подминава се съществуването на процес на самодискриминация, който произтича от факта, че жената се отказва от истинско индивидуално развитие и от възможността да поеме отговорност за живота си. Тя очаква всичко от обществото и много малко от себе си.

Погрешно е да се мисли, че ако на жената се предоставят по-големи възможности за образование и работа, ще се преодолее в голяма степен дискриминацията й. Резултатите показват, че това не е довело до по-голямо развитие на нейната личност, а само е увеличило правата й. По-голямата част от тези хипотетично освободени жени приемат мъжки роли, за да достигнат привилегировани позиции. Те не се освобождават като жени, а умствено и психологически се превръщат в мъже. Нима това е напредък?

Последствията от тази предполагаема еманципация обикновено се оценяват късно, едва когато жената осъзнае, че е платила твърде висока цена за една привидна независимост, лишавайки се от възможността да реализира своята истинска женственост, която поради своята духовна същност не зависи от материални обстоятелства.

Разкъсвайки се между работата и дома, жената трудно би се чувствала удовлетворена.

4. ЖИВОТ, ОБЪРНАТ КЪМ ВЪНШНОТО Жената обръща внимание на външния вид в много по-голяма степен от мъжа. Тя оценява всичко привидно, външно, това, което може да види и да пипне, като пренебрегва вътрешното. Не се стреми да бъде чувствителна, интелигентна, отзивчива, нежна и мила, а физически привлекателна. Поради тази причина възлага всички свои очаквания на външния си вид и загубата на младежката свежест за нея е истинска драма. Спомням си за една млада и хубава актриса, която в интервю за пресата заяви следното: „Предчувст-вам, че животът ми ще бъде кратък, затова трябва да се възползвам максимално от това, което имам в момента." Разбира се, тя нямаше предвид физическата си смърт, а несъзнателно предусещаше, че бръчките скоро ще се появят и ще сложат край на кариерата й, дължаща се на външна красота, а не на талант.

Повяхналата кожа и напълнялата фигура за нея бяха равнозначни на смърт.

Ако си припомним механизма за нарцистично самозадоволяване, който вече описахме и който непрекъснато се нуждае от захранване, за да поддържа женската суета, ще разберем защо жената насочва своите усилия към външния вид и към всичко, свързано с него. На нея не й е достатъчно само да бъде привлекателна, тя трябва също да изтъкне всичко онова, което е продължение на нейното тяло или личност.

Тъй като дрехите са продължение на тялото й, тя непрекъснато се нуждае от подновяване на гардероба си. Гримът и облеклото са начин да подобри външния си вид. Неподходящата или демодирана дреха я кара да се чувства несигурна и непълноценна, дори да има хубаво лице и фигура.

Има жени, които се отказват от женствеността си, за да се идентифицират по-добре с някоя мъжка роля. Те пренебрегват напълно външния си вид (който според тях единствен е свързан с женствеността). Така стигат до крайности: или отдават изключително значение на външния вид, или го омаловажават, като заприличват на мъже.

Голяма част от жените разделят живота си на два етапа: първият, много кратък, обхваща времето от юношеството до появата на първите бръчки. Този период представлява, според тяхната несъзнателна оценка, „истинският им живот като жени", тоест когато се предполага, че най-много са желани от мъжете. Вторият период, който продължава до смъртта, е изживяван като време на отчаяние и разочарование; време, в което те се примиряват да живеят като „госпожи", в очакване на естествения ход на събитията, които биха могли да им предоставят единствено материални придобивки, но не и надеждата да се осъществят като жени. На тази възраст жената трудно успява да почувства напълно своята женственост, тъй като не знае какво означава тя и я свързва единствено с външния вид.

Мъжът притежава устойчива вътрешна сексуална идентичност, която не само се проявява генитално, но и психологически. Жената обаче търси своята вътрешна идентичност чрез проекцията й към външното, като се стреми да се реализира чрез външни ценности и много рядко чрез вътрешни. Тъй като външните обстоятелства са изключително неустойчиви и променливи, тя е принудена да се приспособява и идентифицира с новите условия, като всеки път губи своята крехка вътрешна идентичност.

Външният фактор обикновено е мъж, с когото тя така тясно се идентифицира, че започва психически да живее чрез него, придобивайки черти, подобни на тези, които той притежава. Ако смени партньора си, тя се отказва от временно придобитата личност, за да приеме друга.

Тя не притежава устойчиво вътрешно „аз", при нея то е проектирано и въплътено в материалните обстоятелства. Мъжете също не притежават развито, устойчиво и зряло „аз", но непрекъснатият сблъсък с отговорностите, задълженията и предизвикателствата, на които са подложени, е създал у тях „нещо", което става същностна характеристика на тяхната мъжка самоличност и което всъщност е особен, макар и примитивен психически център на гравитация. Поради това те могат да изпълняват женски дейности, без да се феминизират. Жената обаче, тъй като не притежава вътрешно женско „аз", се „маскулинизира" при изпълнението на присъщи на мъжа дейности.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница