Съществува ли жената? Джон Бейнс предговор

В своя интересен труд професор Бадинтър ни показва как поведението на майката към детето е претърпяло драматични промени през историята и как днешното уважение и признание на майчината роля е резултат от дълъг процес на обществена адаптация, започнал през 1760 г.:

„Моралисти, администратори и лекари се хванаха на работа и изтъкнаха най-изкусните си аргументи, за да ги убедят да кърмят децата си... Това беше похвално слово за щастието и равенството, слово, предназначено за тях. В продължение на почти два века всички идеолози им обещаваха чудеса, стига да поемат майчините си задължения. Бъдете добри майки, и ще бъдете щастливи и почитани. Станете необходими на семейството и ще получите право на гражданство."

От този пасаж ясно се вижда, че дори това, което изглежда най-присъщо на жената - майчинството, е организирано от и за мъжа, защото именно онова мъжко общество е манипулирало психиката й, за да постави майчинството в зависимост от обществените интереси в определен исторически момент.

Жената е отчуждена дори във функцията си на майка, ограничавана и сведена до инструмент за запазване на вида, като в името на тази необходимост тя трябва да жертва индивидуалното си развитие. Това заключение не е срещу майчинството изобщо, а срещу контролирания, отчужден, невротичен и принудителен процес на майчинството.

Недопустимо е жената да има само две възможности за избор, за да се реализира като такава: майчинство или имитиране на мъжки роли. Необходимо е на всяка цена да се открие трети път, който трябва да бъде на свободното и съзнателно индивидуално развитие.

Ще сложа пръст в раната, като засегна най-своеобразния проблем на майчинството, защото е механизъм, който затруднява пряко еволюцията на цялото човечество. Става дума за необходимостта да се обоснове защо жените имат деца и какво е действителното им отношение спрямо този въпрос. От голямо значение е да се познава тази мотивация, защото обикновено началният импулс дава насока на развитието на всяко явление, като в нашия случай този импулс е действителната основа на майчинството.

Става дума за многозначителния факт, че нито едно дете не се ражда свободно, напротив, то идва на света обременено или отчуждено в зависимост от интересите на майката. Казано с други думи, децата не идват на този свят, за да се развиват свободно, а за да задоволят нуждите на майката, някои от които са следните:

а) детето е леснодостъпен начин да получи любов;.

б) чрез детето майката се реализира като жена;

в) кара я да се чувства „добра", тоест необходима и достойна да бъде обичана;

г) помага й да поддържа идеализирания образ на майката, като функцията му е предназначена за нея, а не за него;

д) успокоява тревогата, породена от кастрационния комплекс. (В психоаналитичен план е доказано, че по време на бременността жената чувства - на несъзнателно ниво, - че се е сдобила или е получила пенис.)

е) реализира очаквания, на които бащата не е отговорил;

ж) замества някой починал близък и поправя грешки на бащата;

з) събужда у майката очакване за закрила и компания на старини.

Това явление предопределя света, тъй като новите човешки същества се развиват в зависимост от нуждите на майката, които пък от своя страна са предварително предопределени от околната среда. Така се получава омагьосан кръг, който не може да бъде преодолян с обикновени средства.

Необходимо е да се разбере, че по този начин човешкият прогрес става невъзможен, защото всяко ново поколение ще се ограничи да повтаря невротичните схеми на майките, които пък са ги наследили от своите майки.

Говоря за невротични потребности, защото целият този процес има компулсивен характер - протича принудително^ Потвърждение за това е фактът, че майката очаква от децата си компенсация за всичко, което не е успяла да постигне в живота.

Психологическата принуда, която майката упражнява върху детето, поражда в него желание за бунт, за противопоставяне, както и прикрита ярост, която то не може да прояви, защото е насочена срещу майката и е неосъзната. Тази агресивност впоследствие се пренася върху други хора или върху самото него.

Трябва да се вземе предвид фактът, че майката е всемогъща за детето - както още преди раждането му, така и по време на детството. Това поражда у него силна зависимост, която по-късно се превръща в бунт. В случай че е момче, непослушанието в детството преминава по-късно, в зряла възраст, в мачизъм.

Майчината обич не е лишена от егоизъм, тъй като, от една страна, е начин жената да получи уважение и признание, както и да превъзмогне кастрационния комплекс, а от друга - средство да се реализира като жена посредством един универсално приет и възхваляван модел.

Най-деликатната страна на този въпрос е, че жената е учителката на света, защото както мъже, така и жени са под преките й грижи през детството, докато бащата обикновено разполага с малко време, което да посвети на децата си.

Но подготвена ли е жената да бъде наставник на децата си, когато дори не е постигнала собственото си развитие?

Очевидно е, че ако една личност не се е реализирала, нищо не може да даде на другите, тъй като е невъзможно да дадеш нещо, което не притежаваш.

Майчината роля се е формирала под силен обществен натиск, чиято цел е жената да се реализира чрез майчинството. Много жени си дават сметка за това твърде късно, когато са на 40-50 години, имат няколко деца и са дълбоко самотни.

Съдбата на света е в ръцете на самката Сапиенс - същество, което не е постигнало собствена идентичност и имитира мъжки роли; което търси реализацията на своята женственост изключително чрез майчинството, и което не пре-възмогва положението си на еротичен обект.

Това е един от основните фактори, поради които цивилизацията не е успяла да постигне по-висши нива що се отнася до човешкото качество на индивидите. Трябва да посочим обаче, че в деня, в който жената постигне своята зрялост като индивид, ще има и надежда за един по-добър свят, тъй като най-висшите човешки ценности ще могат да се развиват още от люлката. Това обаче ще си остане чиста утопия, докато жената не вземе решение да изостави своето лекомислено и повърхностно поведение, което й пречи да поеме непреходните си отговорности.

Човечеството ще направи огромна крачка напред в развитието на вътрешния свят на индивида, ако майките възпитават децата си не за да се реализират чрез тях, а да удовлетворят потребностите на света от едно по-висше съзнание и морал. По този начин ще се създаде конгломерат от индивиди, притежаващи обществена чувствителност и отговорност и напълно съзнаващи потребността от създаване на едно Човечество, което ще е по-добро от старото. Необходимо е обаче да се въведе такава образователна система, която да се базира върху разбирането, а не върху принудата. Родителите обикновено карат децата си да приемат заповеди, правила и норми, които те не разбират, тъй като не им се обяснява целта на тези задължения; те просто биват задължавани за ги изпълняват.

Необходимо е майките да престанат да налагат на децата собствените си мнения и схващания, а да им предоставят свободата да мислят и да се развиват сами. Възпитателната им работа не трябва да бъде насочена към формиране на психологични двойници на собствената им личност, а да създадат подходящи условия, които ще помогнат на децата им да намерят собствен път на развитие.

Истинността на майчината любов ще намери потвърждение единствено в емоционалния отказ на майката от детето, като тя престане да го използва като средство за задоволяване на собствените си амбиции. Това не означава проява на безразличие към него, а напротив, на една по-висша любов. Вече посочихме, че „новите човешки същества се развиват в зависимост от потребностите на майката".

Тези потребности не се различават от обичайните изисквания на жените, поради което е добре да ги припомним:

1) Поради кастрационния си комплекс, на несъзнателно ниво жената се чувства по-нисша от мъжа. Това поражда у нея завист, агресивност и враждебност като основно поведение в живота й.

Жената е изключително зависима от чуждото мнение, като се самооценява според него. Лишена е от психическа сексуална идентичност, поради което реализира женствеността си, като поема ролята на майка, превръща се в еротичен обект или имитира мъжки роли. 4) Стреми се да осигури бъдещето си чрез мъжа, а не със собствени усилия. Така става зависима от мъжа, като го имитира или се бори срещу него.

5) Няма собствен път на реализация, поради което се нуждае от елементи, заимствани от мъжете, за да запълни собствената си празнота.

6) Импулс за съперничество с всички жени. Първият й импулс срещу женския пол се заражда като дълбока ярост, насочена срещу майката, която тя обвинява, че я е направила недовършена. Поради това се отдалечава емоционално от нея, като насочва интереса си към бащата, хранейки илюзията, че той ще й даде пенис или дете. В същото време у нея се заражда чувство на враждебност и съперничество към майката. По този начин първата й среща с женския пол я отблъсква. По-късно, когато си поставя за цел да намери мъж, тя установява, че всички останали жени са се заели да правят същото, обстоятелство, което ги превръща в съперници.

7) Стремеж за издигане в култ на тялото, като по този начин се опитва да. компенсира вътрешната празнота с натрашшви грижи за външността, както и да задоволи женския си нарцисизъм.

8) Лекомислено и инфантилно отношение към живота.

9) Натраплив интерес към живота на другите. Това е допълнителен аспект към т. 2, тъй като поради несигурността и липсата на доверие в себе си тя търси модели, които да имитира или да отрича. Разбира се, тя имитира тези, които съвпадат със собствените й представи, макар и да са погрешни, и отхвърля онези, които са в разрез с тези представи, въпреки че може да са по-добри или подходящи.

10) Изпитва по-голяма тревога и безпокойство от мъжа.

11) Тя е по-неудовлетворена, фрустрирана и огорчена от мъжа.

12) Проявява прекомерна загриженост да постигне обществено признание.

13) Склонност да използва негативно собствената си пасивност като средство за манипулиране на другите.

14) Страх, че ще бъде изоставена. Патологична реакция, когато това наистина се случи.

15) Липса на доверие в самата себе си, което я прави емоционално уязвима.

16) Стремеж да бъде оценявана „като жена", а не като „отделна личност".

17) Склонност да взема решения в зависимост от чувствата си.

18) Честа употреба на „змийски" език, който е израз на женската агресивност.

Всички горепосочени характеристики имат общ знаменател, който съответства на първото от погрешните поведения, тоест на подвластието на страстите. Ще припомня, че „страст" (раззюп) произлиза от „пасивност", означавайки пасивно, а не активно състояние на Аза. Тоест тя не притежава едно силно, развито, зряло „аз", а само „аз" на самка, чийто радиус на действие се ограничава единствено до превръщането й в еротичен предмет.

Съществуват много конкретни примери, в които жената използва децата си като инструменти за собственото си поведение. Ще посоча някои от тях:

1) Когато се стреми да забременее, за да задържи бащата на детето.

2) Когато използва децата си като заложници, за да принуди мъжа да действа според желанието й.

3) Когато в случай на раздяла със съпруга настройва децата срещу бащата, като им предава собствената си враждебност и фрустрация и ги използва като средство за натиск.

4) Когато ги използва с цел да събуди съчувствие или да получи чужда помощ.

5) Когато ги учи да мразят това, което и тя мрази.

Има и много други подобни примери, но ще се огранича с горепосочените като повод за размишление,

Трябва да добавим към този анализ и факта, че жената се стреми да забременее не за да дава, а за да задоволи собствените си потребности.

Цялата саможертва около бременността, раждането, отглеждането и храненето на детето е отчуждена в своя генезис и развитие. В действителност това усилие е насочено в крайна сметка към нея самата, защото детето е само инструмент, използван да задоволи неосъзнатите потребности на майката.

Раждането се реализира не като един неегоистичен акт, даващ живот, а като мъчително доказателство за нейната женственост; има за цел не да даде на света ново същество, което да намери свой собствен път, а да го свърже със съдбата на майката, за да успокои незадоволените й стремежи. Поради тази причина развитието на децата е обусловено от невротичните ограничения, наложени от майката, с други думи, те обслужват нейното емоционално поведение, което се превръща в център на възпитанието им като хора. Именно затова новите поколения не са коренно по-добри от предходните; те се различават само външно, но не и същностно. Новото поколение не е нищо друго, освен различна форма на една и съща психологическа програма, въведена от майката и допълнена от обществото. Тя обаче не предполага унищожаването на тази програма съгласно собствените желания и индивидуалните виждания.

При едно по-свободно възпитание, основано върху ненамесата, очевидно положението не се различава значително от предходното, тъй като също е протест срещу родителите, проявяващ се в придаването на стойност на всичко, което е противоположно или различно от родителските норми. То също не предполага истинска възможност за избор, тъй като принудата е налице.

Решението в този случай е да се потърси такава система на възпитание, която да учи детето да мисли, за да прави само избора си и да поема отговорност за действията си.

Както вече посочихме, при жената майчиният инстинкт не съществува. Това може да накара много жени да се почувстват подценени, че им се отрича нещо, което според тях представлява висше същностно качество на жената. Истината обаче е, че отсъствието на този инстинкт представлява голямо преимущество, тъй като е и основната разлика между размножаването на животните и това на човека.

Инстинктът подтиква различните животински видове към еднообразно отглеждане на своето потомство. Орелът например възпитава малките си по един и същ начин, без да прави разлика между тях; прави това от незапомнени времена и ще продължава да го прави в необозримото бъдеще по същия начин. Поради тази причина неговите характеристики са неизменни, като той не се развива към по-висши форми на живот.

Тъй като жената е лишена от майчински инстинкт, тя има възможност да зачева и създава свободно нови индивиди, без да е привързана към един строг модел. По този начин тя разполага с две основни преимущества:

1) Свободна е да избира дали да бъде майка или не.

2) Свободна е да реши какъв тип майка да бъде съобразно с потребностите на своите деца.

Смятам, че е много важно жената да разбере големите предимства, които й предоставя отсъствието на истински майчински инстинкт, тъй като именно инстинктивното създава повтарящото се еднообразие, докато човешкото същество е способно да достига - ако е подготвено за това - висши форми на развитие. Това предполага подходящо обучение за всяко дете, „рецепта за всеки един", докато инстинктът представлява една-единствена „рецепта" за всички.

Очевидно е обаче, че индивидуалното възпитание може да бъде постигнато от онази майка, която от своя страна също е била възпитавана по този начин или е постигнала своето развитие сама, използвайки инструментите, които предлагаме в този труд. Онази майка, която е отгледана и възпитана по инстинктивен начин, не е способна да използва по подходящ начин своя интелект за целите, които си поставяме.

Както казахме, майчиният инстинкт не съществува, но има нещо, което го замества, и това е човешката културна програма, която за съжаление също води до еднообразие, като предлага колективни формули за възпитание и обучение.

Майките посещават специални курсове, за да се научат да отглеждат децата си, но там им се предлага една-единствена система, която да бъде прилагана еднакво към всички, с леки изменения в зависимост от културния модел на съответната страна.

Културното програмиране е изместило естествения инстинкт, но с незначителна преднина, тъй като е замърсило чисти по своя произход поведения, като не е постигнало основната си задача: овладяване на една по-висша степен на съзнание. Причината за този провал е обстоятелството, че то се е съсредоточило единствено върху развитието на разума, който е качество на нервната система и който без умелата насока на едно по-висше и зряло „аз" представлява блуждаещо и непредсказуемо в своето поведение качество. По-развитият разум в никой случай не означава, че ще бъде използван за стимулиране на обществената еволюция, или пък за формиране на вътрешния свят на индивида - ключ към еволюцията на неговата вътрешна природа.

Една реализирала се като жена майка трябва да установи с детето си динамични отношения, като използва в достатъчна степен отстъпчивостта, за да задоволи неговите индивидуални потребности. Да видим какво ще се случи в обратния случай, тоест когато се прилага една обща „рецепта". Нека си представим една властна майка, възпитаваща стеснителен син, когото в крайна сметка тя ще задуши психически, като му отнеме всякаква инициатива и стимул за развитие. Или пък същата тази майка с буен и непокорен син - случай, в който техните отношения ще се свеждат до безплодни сблъсъци. Да си представим също така това непокорно дете оставено на грижите на притеснителна, нерешителна и деликатна майка.

Повтарящите се действия, произтичащи от инстинктивното или от културната програма, не водят до развитие на вътрешната природа на човека - напротив, те действат като спирачки за еволюцията на човечеството. Те са статични, а не динамични; съответстват по-скоро на смъртта, отколкото на живота.

Необходимо е жената да осъзнае своите механично повтарящи се модели на поведение и да разбере, че това явление възпрепятства нейната еволюция; да се убеди, че за да се промени и да се реализира като жена, трябва да преодолее обичайните норми на поведение, защото в противен случай ще остане бездейна и пасивна, прикована към инерцията на статичното.

Може би основната характеристика на един отчужден индивид се състои в обстоятелството, че неговата способност за промяна е унищожена и той се намира в състояние на някаква психическа каталепсия, където еволюцията е невъзможна, освен ако не бъде събуден от този дълбок сън.

Искам да обърна внимание на факта, че всяко новородено дете идва на този свят приковано към оковите на психологичните потребности на майката, с една ипотекирана и манипулирана от човешките страсти съдба, без истинска свобода на избор.

Когато с умиление гледаме хубавото бебе на съседката, на приятелката или на жената, минаваща покрай нас, нека не забравяме, че това същество още с раждането си е приковано към майчиното отчуждение. Трябва да проумеем, че докато жената не се развие като „индивидуална личност", вероятността за постигане на един по-добър свят е малка.

Трудността обаче е в това, че жената изглежда не проявява истински интерес да се еманципира от мъжа чрез индивидуални усилия, а сякаш желае да увековечи положението си на непълноценна и психологически уязвима личност.

Сигурен съм, че ако жената не направи нещо за собствената си еволюция, тя ще изпада във все по-голяма зависимост от мъжете, ще става все по-маскулинна, по-малко личност и повече „предмет" и ще продължи да отглежда децата си по начин, който разрушава всички възможности за еволюция или оцеляване на човечеството,

Нека си спомним, че може да дава само онзи, който преди това е реализирал себе си. В ръцете на жените е да решат дали да продължават да бъдат самки, или да се превърнат в истински жени. Ако постигнат последното, те могат да станат „наставници на света" - една по-висша от майчината роля възможност, която надхвърля чисто физическото. За тази цел обаче те трябва първо да сублимират егоистичната, дивата, алчната, безотговорната и престъпна част от своята личност, защото тя е примитивната и неосъзната съставка на човешкото същество. В противен случай ще бъдат безсилни да помогнат на децата си също да сублимират тази архаична енергия.

СЕКСУАЛНО РАВНОВЕСИЕ

Както в много други аспекти, така и по отношение на сексуалното задоволяване жената е подложена на натиска на две противоположни сили.

От една страна, на нея й се е втълпява, че „сексът е грях", а от друга, тя изпитва естествения импулс да даде материално изражение на еротичното си желание. Ясно е, че тя е притисната в ъгъла и голяма част от нервните й и психосоматични разстройства се дължат на потискането на нейното либидо. Ако упражнява своята сексуалност по начин, подобен на този на мъжа, я наричат „развратница"; ако я потиска, започва да се чувства фрустрирана и огорчена.

Не е тайна, че в сравнение с мъжкия пол, женският е значително по-фрустриран и незадоволен по отношение на сексуалния живот. Знаем, че женската фригидност е разстройство, което засяга голяма част от населението, макар да съществува спор относно смисъла на това понятие. Авторитетите в тази материя Имат твърде различни критерии за определяне на процента фригидни жени, защото докато Кин-си посочва, че само 10% са наистина фригидни, то други твърдят, че „фригидността засяга около 70-80% от жените" (Берглър). Други изследователи сочат междинни проценти. Ако разглеждаме фригидността като трудност или невъзможност да се постигне оргазъм, очевидно е, че голяма част от жените имат този проблем. Ако я анализираме като невъзможност да се изпита наслада от половия акт, тоест да се извлече удоволствие, макар и да не се стигне до оргазъм, то е ясно, че процентът ще спадне значително.

Очевидно е, че жената не е успяла да намери правилния път за сексуална изява, който да й позволи да намери равновесната точка, без да потиска, нито да отпуска свободно инстинктите.

Ако разгледаме сексуалното поведение на жената в исторически план, ще видим, че тя непрекъснато се е люшкала между разпуснатостта и пуританството, за разлика от мъжа, чиято активност в това отношение винаги е била равномерна, без да претърпи големи трусове. В днешно време жените се разделят на четири групи:

а) които не изпитват никаква наслада, като са напълно потиснати;

б) които изпитват наслада, но не постигат оргазъм, или го постигат в редки случаи;

в) които се радват на една задоволителна връзка и редовно постигат оргазъм;

г) които объркват женската еманципация със сексуалната разпуснатост, като показват демонстративно, че могат да извършат половия акт и да постигнат оргазъм със същата лекота, с която изяждат парче торта или изпиват чаша кафе. И че могат да го направят с който и да е що-годе прилично изглеждащ мъж.

Последната група жени е стигнала до крайност в имитирането на мъжката генитална роля, защото е унищожила това, което е същността на ответната сексуална реакция на жената, а именно намесата на емоционалното, действащо чрез лимбичната система, за да предизвика родовата възбуда у жената.

От особен интерес е група (а), тъй като потискането не премахва насладата, а я извращава. Смятам, че нищо не е навредило така много на женския пол, както версията за първородния грях, според която с половия акт човешката двойка е извършила голямо прегрешение, престъпвайки изричната забрана на Създателя - причина, поради която той ги е изгонил от Рая и им е наложил и други всеизвестни наказания. Тази история, разпространявана чрез образователните и моралистки канали, е оставила в съзнанието нa хората едно основно послание: „Половият акт е греховен и мръсен." За съжаление това е засегнало предимно жените, защото обществото никога не е оказвало натиск върху мъжете да ограничат сексуалната си активност. На всичкото отгоре Ева се явява като главната виновница за първородния грях, защото дяволът я е подтикнал да накара Адам да прегреши. Както вече изтъкнахме, това е причината, поради която в древността жената е била смятана за олицетворение на злото.

Обществото възпитава жените да ограничават сексуалността си, като им внушава открито или прикрито, че сексуалното е непочтено и нечисто, и че една порядъчна жена трябва да го потиска до деня, в който се омъжи. Това е още една невротична или компулсивна подбуда тя да се стреми към брака като към разрешение за извършване на половия акт, без той да бъде грях.