Същност и роля на неправителствените организации / нпо



Дата30.11.2018
Размер111.7 Kb.
#106372
Същност и роля на неправителствените организации / НПО /
Съвременните неправителствени организации без съмнение играят важна роля в еволюцията на модерното гражданско общество. Този тип организации израстват като спонтанни и доброволни граждански асоциации с готовност да поемат голяма част от типичните за реформиращите се структури на държавата функции. НПО създават условия за реализация на доброволната активност и частната инициатива на обществото. Важното място, което третият сектор заема в структурите на съвременното гражданско общество, налага не само изучаване на неговите сфери на дейност, цели, развитие, обществена роля, но и отчитане на обществените настроения към него - оценка за реализацията на целите, наличните ресурси и способността му да се справя с различни проблеми - отношение, което ще определи бъдещето на НПО.

Една от най-разпространените теории за възникването на организациите от третия сектор на обществото обяснява тяхната поява със западането на ролята на съвременната държава и невъзможността й да осигури обслужването, потребностите и реализацията на целите на обществото. Друга теория свързва появата на НПО с ограничеността на пазара. При невъзможност пазарните отношения да осигурят на гражданите определен вид потребности, те се организират доброволно за тяхното задоволяване. Хронологичната теория интерпретира зараждането на третия сектор с необходимостта от защита на труда, много преди намаляването на ролята на държавата и проявата на ограниченията на пазарa.

НПО са буфер и коректив по отношение на държавата и пазара.Те допълват институциите при осигуряване на стоки и услуги, които останалите два сектора на обществото не могат да осигурят по една или друга причина. В същото време НПО предлагат и алтернативни политики и решения на някои от спорните въпроси в обществото. Те предлагат още една ценна възможност за участие в социално-икономическия живот на обществото на малцинствени групи, които не са пряко представени във властта.

НПО играят ролята на посредник между гражданите и държавата. Засегнати от някакъв проблем, гражданите невинаги могат да осъзнаят докрай собствените си интереси и да ги отстояват по най-добрия начин. При обединението си в асоциации те могат да гарантират компетентна, професионална и ефективна защита на интересите си.

Третият сектор е изключително полезен в сферата на образованието и социализацията на гражданите. Той спомага за придобиването на необходимия социален опит и в търсенето на по-рационални начини за задоволяване на интересите на гражданите и тяхното политическо съзряване. Глобализацията на икономиката в света подтиква НПО да посредничат при обмяната на идеи и хора при движението на работната сила и развитието на международното сътрудничество – дипломация на социално ниво. Този позитивен процес служи за разбиване на традиционните, исторически създадени предразсъдъци и граници между културите и за откриване на нови хоризонти с въвеждането на съвременни подходи и политики в разрешаването на кризисни проблеми в процеса на общественото развитие.

Развитието и утвърждаването на НПО е сложен процес. Постепенно се утвърждават социални групи с по-висока степен на влияние над другите, съществува опасност влиянието на самите НПО да надвиши това на институциите и те да придобият монопол в определена сфера на обществения живот.

Поради широкото разнообразие на дейността им НПО могат да бъдат сравнени по някои общи критерии или характеристики. Изследователи от университета „Джон Хопкинс" извеждат пет основни общи черти на неправитепстве-ните организации, които помагат за по-ясното оформяне на организационната рамка на третия сектор.

Първата характерна чбрта за съществуването на неправителствена организация е нейната официална институционализация, което на практика за България означава регистрация като юридическо лице. Разбира се, възможно е дадена НПО да съществува, да има ръководни органи и членове, да провежда изключително ефективна дейност и без да е юридическо лице.

Втората характерна черта е независимостта на организацията от държавата. В подобен случай организациите могат да бъдат с идеална цел или икономически независими от държавата. Ситуацията не изключва ролята на държавата изцяло, но приоритет в случая е обслужването на основното право на гражданите на сдружения, гарантирано от националните и междуна-роцуите закони.

Третата характеристика определя НПО като неикономически организации, които не извличат печалба от своята дейност. Поради техния статут те са специализирани в определена сфера на обществения живот и затова са изключително необходими ясното заявяване и следването на различията от субектите на икономиката. Ето защо наличието на този критерий създава граници между благотворителността и бизнеса, между частните и обществените интереси при използването на приходите от дейността на НПО. Особена част на критерия, свързан с икономическа активдост, е наличието или липсата на печалба и съответното плащане на данъци.

Тези основни характеристики са и зоната за разногласия, които ако останат неразрешени, биха разстроили сигурността в определени сектори. По оценка на водещи анализатори на практика е много трудно спазването на всички критерии, особено в такива страни като България, където в съзнанието на обществото не са точно очертани границите между частна, държавна и публична собственост, между автономията и зависимостта, между бизнеса и благотворителността и др. Ето защо независимо от дългия преход все още е трудно да се идентифицира ясно очертан трети сектор в българското общество!

Независимо от разнообразието на дейност НПО в България могат да се разделят основно на два типа: асоциации и фондации. Асоциациите са корпоративен тип организации със следните показатели:

сдружение на хора;

• статут на юридическо лице;

• обществени цели или цели, които са от взаимна полза за сдружените. Класическите показатели на фондациите са:

• дарение или наследство;

• статут на юридическо лице;

• обществени цели.

По отношение на правния статут на НПО в Европа и света съществуват различия, като българското законодателство се придържа към европейските правни рамки. Съгласно международната класификация на неикономически-те организации, прилагана в България, НПО се разделят на дванайсет типа в съответствие със сферата на дейността им:

Култура, културно наследство и изкуство:

о исторически, литературни и хуманитарни сдружения, музеи и др.;

о посреднически организации за дистрибуция на филми, радио и телевизионни програми, за публикации на книги и др.;

о организации за архитектура, керамика, скулптура, театър и др.

Спорт, отдих и туризъм:

о портни клубове, ловни и риболовни съюзи и др.;

о отдих и възстановяване, зоопаркове и аквариуми, клубове по интереси и др.

Образование и пауна:

о детски градини, начално и средно образование, училищни настоятелства, висше образование, професионални и технически училища, училища за възрастни и др.;

о научни и изследователски организации в медицината, нзуката и технологиите, обществено-политическите науки и др.

Защита на здравето:

о болнични центрове и центрове за рехабилитация;

о санаториуми;

о здравна защита и интервенции при кризи;

о образование по защита на общественото здраве.

Социални служби:

о служби за грижа за децата, младите, инвалидите, старите хора и бездомни, бежанци, грижа за семейството;

о служби за хуманитарна помощ и помощ в случай на бедствия.

Екологични:

о защита на околната среда, природните ресурси, урбанизацията, почистване на отпадъците и др.;

о защита на животните, защита на дивата природа и др.;

о ветеринарно обслужване и др.

Развитие на жилищното настаняване;

о комунално, икономическо и социално развитие;

о осигуряване на жилищно настаняване;

о осигуряване на заетост, професионално обучение и развитие, консултации.

Защита на човешките права:

о правозащитни, за защита на етническите и малцинствените групи, за защита на потребителите;

о правно обслужване, национална сигурност и граждански контрол;

о реабилитация на засегнатите от законите, борба с престъпността, подкрепа за жертвите на насилие.

Благотворителни организации с доброволно участие:

о донорски, за кредитно подпомагане, за популяризиране на доброволното участие и др.

За международна дейност:

о за културен обмен и приятелски връзки, културни програми;

о за защита на мира, човешките права и разбирателството.

Бизнес и професионални съюзи:

о браншови организации за защита на интересите в различни сектори на икономиката, фермерски, банкерски и др.;

о професионални организации - прависти, физици, нотариуси и др.;

о търговски съюзи, за защита правата на трудещите се и др.

Други организации, които не са включени в класификацията.

Появата на значително голям брой неправителствени и научни организации, даващи консултации и идеи по обществени, технологични и търговски проблеми веднага след падането на комунистическия режим в Източна Европа, има своите причини и особености за всяка държава от Източна и Централна Европа. Техният растеж е показателен особено за Централна Европа в първите години след края на Студената война.

Основна задача на сектора Н ПО в развитието на гражданските общества е повишаване на общественото доверие в доброволните организации и установяване на добри работни взаимоотношения с правителството, бизнес обществото, медиите, академичната общност и всички обществени прослойки.

Важна роля на НПО е да осигури по-ефективна чуждестранна експертиза и финансиране за осъществяване на научните и образователните проекти в областта на гражданско-военните отношения. Благодарение на гъвкавостта си и на липсата на бюрократични процедури за координиране и взимане на решения НПО установяват по-лесно международни контакти и сътрудничество в сравнение с държавни институции от същия ранг, бюджет и състав.

Националните проучвания в няколко основни направления - мястото на НПО в българското общество, дейността им в критичните социални сфери и проблеми, потенциала на влиянието им в определени области на обществения живот, оценката на общественото мнение за различни организационни форми като фондации, асоциации, обединения, обществения им имидж, общественото доверие в тях, участието им в благотворителна дейност – генерират възможност за обща оценка на бъдещото развитие на третия сектор.

Динамиката на развитие на НПО може да бъде оценена според тяхното Действително участие в процеса на реализация на реформите в страната. Политическата, икономическата и правната обстановка в България определят спецификата на националния сектор на НПО. Той се отличава от останалите страни в Централна и Източна Европа със следните отличителни черти:

• Концентрация на големи финансови ресурси в сравнително малко на брой НПО (Отворено общество, фондация за развитие на гражданското общество, Център за изучаване на демокрацията, Център за либерални проучвания, Институт за пазарна икономика).

• Концентрация на финансови ресурси в малък брой професионални асоциации като Българската индустриална асоциация, Българската търговско-индустриална палата, Съюза за свободна инициатива и други.

• Голям брой от сравнително малки НПО с ограничени човешки и финансови ресурси, съществуващи на ръба на оцеляването.

Ситуацията в сектора на НПО в България води до нелоялна конкуренция в някои области като финансирането, политиката на защита на интересите. Появяват се опити за създаване на клиентела на някои от по-големите организации. Зависимостта на по-малките от големите НПО е наречена от някои изследователи развиващ се клиентелизъм. От друга страна, този клиентелизъм би могъл лесно да се асоциира с предпоставки за централизация или за нетрадиционни връзки между центъра и периферията на неправителстве-ния сектор в българското общество.

Според някои изследователи, ако се изключат социалното подпомагане и социалните услуги, предоставяни от специализирани медицински сдружения, делът на организациите със социална насоченост остава сравнително нисък - 4,3 % от общия брой. Представянето на НПО показва тяхното място и задачите им в живота на българското общество. На уебстраницата на БАН например е записано:

„Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти, лаборатории и други самостоятелни структурни звена. Българската академия на науките обединява академиците и член-кореспондентите от страната, хабилитирани учени от академичните институти, както и чуждестранни членове. БАН е юридическо лице. Тя участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности и националните интереси и съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ.

Българската академия на науките:

• извършва фундаментални изследвания и подготовка на висококвалифицирани специалисти самостоятелно и съвместно с висшите училища;

• изследва историята, езика и литературата на българския народ и приносите му в световната култура,

• разработва прогнози и дългосрочни програми за обществено-икономическото, научно-техническото, екологичното, социалното и културното развитие на страната;

• дава становища и оценки за проекти и програми от национално значение;

• издара научни трудове и популяризира научните изследвания;

• извършва производствена, търговска и други дейности, свързани с провежданите от нея научни изследвания и приложението на научните резултати.

Целите й са следните:

• да подпомага инициативи за развитието на демократично и гражданско общество чрез изграждане на професионална политическа класа, работеща държавна администрация и местна власт;

• да създаде институционална рамка за постоянна съвместна работа между партиите от демократичното пространство и независими експерти, които да разработват и разпространяват дневния ред на демократичните процеси в България;

• да разработва и прилага чрез програми за обучение съвременни практики за вземане на решения, при които информацията, анализът и политическото действие формират единен стратегически пакет;

• да развива и прилага академични програми за политическо обучение, които да отговарят на съвременните модели за интерактивно обучение;

• да развива сътрудничество с държавни институции и университети за изграждане на модерна образователна и научна стратегия;

• да създава форуми за постоянен диалог между лидери от неправителст-вени организации и политически партии от Югоизточна Европа за изграждане на съвременна политическа и социална култура, основана на особеностите на региона и установените демократични ценности.

Академията осъществява целите си чрез:

• организиране и провеждане на национални и международни срещи, семинари, обучения, демонстрации, консултации;

• извършване на издателска дейност чрез издаване на печатни материали или разпространение на електронни издания;

• изготвяне на анализи и програми по проблеми, свързани с целите на фондацията;

• създаване и разпространяване на информационни продукти;

• провеждане на обучение в области, свързани с целите на фондацията;

• обмен на информация;

• съдействие за установяване на контакти;



• сътрудничество със сродни организации и лица в България и чужбина. Нивото на развитие на неправителствените организации може да бъде определено като мярка за демократичността на съвременното общество. Те са влиятелен социален инструмент за посредничество на участието на гражданите при дефинирането и управлението на социалните промени. НПО активират социалния капитал, знанията, опита, връзките и солидарността на обществото при осигуряването на стабилността на политическото, икономическото, социалното и културното развитие на обществото. Ето защо те заемат ключово място в реализацията на процеса на демократизация.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница