Същност и значение на селското стопанство

1. 
   Същност и значение на селското стопанство
   

В тесния смисъл на думата, под селско стопанство се подразбира производството на селскостопански продукти за прясна консумация и суровини за преработвателна промишленост.

В широкия смисъл на думата се разбира – лесовъдство , рибовъдство, гъбарство, бубарство и други.

В аграрния сектор могат да се включат отрасли, които произвеждат селскостопанска техника, химически торове и препарати, реализацията на продукцията и други отрасли, свързани със селското стопанство.

Аграрната сфера се разглежда като комплекс от произвеждащи, преработващи и снабдяващи производствения процес дейности, свързани с животните и земята, осигуряващи материал за промишлеността и отрасъла. В този смисъл се включват три елемента:

• 
  Класическия земеделски сектор.
  
• 
  Агробизнес сектор
  
• 
  Отрасли свързани с обслужването им.
  

Агробизнесът има за цел да осигури преработката и дистрибуцията на селскостопанските продукти и суровини, както и снабдяването на селското стопанство с индустриални средства за производство.

Обслужващия сектор се свързва с обслужването с научни знания, ветеринарно - санитарни услуги, ремонт и поддръжка на техниката.

Тази система е изградена от звена между които съществува важни връзки.

Селскостопанския отрасъл придобива голям мащаб, защото населението и земята са разпределени неравномерно на планетата.

1. 
   Земеделието има за задача да задоволява потребностите на населението от храна, естествени суровини – за текстилната промишленост /памук, лен, коноп, коприна и т. н./и е източник на суровини за хранително – вкусовата промишленост, той също формира и една значителна част от експортната листа.
   
2. 
   Чрез земеделието човекът използва естествените ресурси – земя, въздух, слънчева енергия и други. Земята и биологичните средства правят възможно превръщането на природните фактори в производствени фактори. Човешките блага се умножават, когато се комбинират в производствения процес, природни с индустриални природни фактори.
   
3. 
   Развитието на земеделието е предпоставка за развитието на човешките дейности и увеличаването на заетостта: Чрез развитие на преработвателната промишленост, реализация, производство, транспорт, книгоиздаване и други.
   

Развитието на земеделието е обвързано с опазването на околната среда и снабдяването на населението с екологично чисти продукти.

Земеделието е един от отраслите в които има възможност да се продължат семейни традиции, съвместна работа с членовете на семейството, собствеността на ресурса земя, свобода на действие и независимост.

Чрез диверсификацията на земеделското производство стана възможно разширяването на бизнес обхвата във фармацията, производството на морски деликатеси и други.

Стопанството на страната е съвкупност от производствени отрасли, институции и социални дейност. Към производствените отрасли се отнасят промишлеността, земеделието, строителството и други, отличаващи се от средствата за производство.

Производството на земеделски продукти е най – обширният и жизнено необходим отрасъл на националното стопанство. В него се произвеждат хранителни продукти от растителен и животински произход, както и суровини за промишлеността. Производството на хранителни продукти е най - важното условие за съществуването на човечеството и за всяко производство. Земеделието предоставя продоволствие на заетите в отраслите и суровини за промишлеността. То зависи и от продуктите на промишлеността – химикали, машини, строителни материали. Много са обективните /средства на труда/ и не регулируемите фактори /климат/, влияещи на земеделското развитие да изостава от промишлеността.

В процеса на развитие на българската държава, земеделието заема основно място в националната икономика. В резултат от индустриализацията на страната, относителния дял на отрасъла в БВП постепенно намалява, а абсолютния обем на производството в натура непрекъснато нараства.

До 1945 година селското стопанство е главен отрасъл на националната икономика, в който се създават 59 % от БВП и 65 % от националния доход. Селското стопанство формира основната износна листа, а 87,2 % от валутните постъпления са в резултат от износ на суровини и преработени селскостопански продукти. Това характеризира страната ни като чисто аграрна, със слабо развита инфраструктура и индустрия.

След 1945 г. земеделието има реална икономическа възможност за излизане от кризата след войната, за създаване на модерна индустрия и инфраструктура и за собственото си модернизиране в кооперативни стопанства. В следващият период относителния дял на земеделието намалява поради по бързото развитие на другите отрасли на материалното производство. Към 1970г. – 1989г., той осигурява ≈ 14 % от БВП и ≈ 16 % от националния доход. След 1989г. Тези показатели показват тенденции на намаляване с колебания през годините 11 % - 13 %. спадът в относителните показатели е свързан с общия спад в националната икономика – периодът е свързан с намаляване на производствената продукция в натура. Това е причина да се проявява продоволствена криза през годините.

През 1995 г. въпреки тежката криза на производството земеделието създава около 13 % от БВП. През същата година 24% от работоспособното население намира препитание в земеделието и хранително-вкусовата промишленост.

Тези стойности не дават реалната представа за социалното значение на земеделието и хранително вкусовата промишленост и то не може да се изразява количествено. България е страна която има благоприятни природни условия за да се самозадоволява с хранителни продукти. Аграрната сфера е била експортно ориентирана. В 80 –те години в България се е достигнало равнище на потребление, близко до някои европейски страни и са се произвеждали висококачествени продукти. На населението са се предлагали все по – качествени хранителни продукти при постоянно снижаване на относителното им тегло в националния доход.

В бъдеще земеделието и хранителната промишленост ще се произвежда продукция както за лично благо, така и за износ. Отраслите трябва да са в състояние да задоволяват изискванията на чужденците с екологично чисти продукти. Това предполага че в страната ще се развие широк вътрешен пазар, който е стимулира производството и в количествено и в качествено отношение.

Социалната насоченост извежда отрасъла сред приоритетите на обществото. Сега приоритетът на земеделието се обуславя от необходимостта да се задоволяват определени потребности. Да се влагат средства в земеделието, означава отрасълът да помогне на икономиката за излизане от криза. На земеделието трябва да се гледа като а приоритетен отрасъл.

Главна особеност на земеделското производство е преплитането на икономическия с естествения процес на възпроизводство. Това означава, че без да е завършил естествения възпроизводствен процес, икономическия възпроизводствен процес не може да започне отново.

Производствения процес в земеделието не зависят от волята на човека. Земеделецът не може да започне работа, докато условията не позволяват това /докато достатъчно не засъхне земята след дъжд/. Времето за засяването и прибирането на културните растения зависят от изискванията на всяко културно растение.

Главната особеност на земеделското производство се обуславя от няколко по-конкретни особености. Някои по-важни от тях са:

1/ Основно и незаменимо средство за производство в земеделието е земята. Земята е основа за изграждане на стопанството. Върху нея се организира производството на растителни и животински продукти. Земята функционира в производството като средство на труда, когато се обработва за да се получи реколта и като предмет на труда, когато я обработваме и наторяваме с цел да се получат необходимите продукти на хората.

Земята е ограничено по размер средство за производство.

1. 
   Абсолютна стойност – определени физически граници.
   
2. 
   Относителна – благодарение на науката и техниката може да се използва определен размер от земята за земеделски цели.
   

Развитието на земеделието има отношение към всички хора задоволяване на населението с достатъчно и качествени храни и на достъпни цени.