Същност, място и значение на счетоводството в икономиката. Особености и задачи



страница1/10
Дата20.08.2018
Размер1.63 Mb.
#81446
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


СЪЩНОСТ, МЯСТО И ЗНАЧЕНИЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО В ИКОНОМИКАТА. ОСОБЕНОСТИ И ЗАДАЧИ
Съществуването на човечеството във всички обществено-икономически формации е свързано с производството и потреблението на материални блага. За да се управлява ефективно производственият процес (стопанската дейност на хората) е необходимо той да се изследва и изучава. Така по естествен път възниква необходимостта от отчитане на стопанските факти, явления и процеси, протичащи в хода на осъществяваната стопанска дейност, като по този начин се осигурява информация, необходима за вземане на съответните управленски решения. Историческите факти сочат, че счетоводството има хилядолетна история. Първоначално то възниква като практическа дейност, задоволяваща определени обществени потребности. Необходимостта от счетоводни записвания се предопределя от непрекъснато разширяващите се разменни отношения между хората, прераснали впоследствие в търговски връзки първоначално между отделни лица а на един по-късен етап от време между отделните страни и народи. Обикновено се приема, че появата на счетоводството се свързва с наличието на следните предпоставки:

- Частната собственост, тъй като то е насочено предимно към гарантиране интересите на собственика на капитала;

- Писмеността, тъй като първичен етап на счетоводно-отчетния процес е документирането на стопанските операции;

- Капиталът, тъй като без наличието на капитал не би било възможно осъществяването на каквато и да е стопанска дейност;

- Търговията, тъй като посредством счетоводството се създава информация именно за осъществяваната стопанска дейност и без нейното съществуване не би имало смисъл от счетоводството като информационна система;

- Кредитът, тъй като той опосредства извършването на стопанската дейност и без неговото съществуване, осъществяването й би било твърде затруднено;

- Парите като всеобщ еквивалент, тъй като по счетоводен път се създава информация само за онези стопански факти, явления или процеси, които могат да бъдат оценени в пари;

- Математиката, разглеждана като съвкупност от способи за елементарни изчисления и пресмятания.

Имайки предвид горепосоченото следва да се отбележи, че като практическа дейност първоначално счетоводството възниква и се развива в онези държави в които е добре развита стопанската дейност и търговските връзки със съседите. Поради това негови наченки се откриват в Месопотамия и Вавилон, в древните Египет и Рим. Особен тласък то придобива след възприемането на парите като всеобщ измерител и стоков еквивалент.

Така възниква т. нар. просто счетоводство (аплография), при което обект на отчитане са материалните и паричните средства на собственика и разчетните взаимоотношения, които той осъществява при извършването на стопанската дейност. То представлява просто описание на осъществяваната дейност, като не разкрива взаимната връзка и зависимост между извършените стопански и финансови операции, както и не дава възможност за осъществяване на контрол върху дейността на търговеца.

Впоследствие с развитието на търговската дейност възниква необходимостта от една по-съвременна система за отчитане, съответстваща на нуждите на практиката. Това предопределя и появата на двойното счетоводство (диплография), което възниква в резултат на настъпилите промени в стопанския, социалния и културен живот на хората в епохата на Възраждането. Оттогава датират и първите опити за теоретично изясняване на неговата същност, логика и принципи. Счита се, че първата печатна книга, описваща принципите за водене на счетоводство в италианските градове-държави е на италианския професор по математика Лука Пачоли. Макар и на съвременния етап да съществуват доказателства, че не той е неговият създател, посоченият автор с право може да бъде наречен баща на съвременното счетоводство. Неговият труд Summa de Arithmetica, Geometria, Proportioni et Proportionalita (отпечатан през 1494 г.), посветен на проблемите на математиката, съдържа трактат (раздел), озаглавен Particularis de Computis et Scripturis (За сметките и записванията), в който за първи път се описва т. нар. Венецианска счетоводна система. На практика произведението на Лука Пачиоли представлява първата публикация по проблемите на счетоводството.1

Вниквайки по-задълбочено в същността на счетоводството може да се установи, че то създава информация за нуждите на стопанското управление, посредством отчитането динамиката на имуществото на предприятията2от различните отрасли на националната икономика, независимо от техния предмет на дейност. В икономически аспект тази динамика е израз на кръгооборота на ресурсите (стопанските средства), който те осъществяват в хода на стопанската дейност.

Като наука и практическа дейност счетоводството се отличава с редица особености, които определят облика му и го отличават от оперативната и статистическата отчетност. По-съществените от тях са: 1)Счетоводството се организира и осъществява в рамките на предприятието; 2) Пълно и непрекъснато, взаимосвързано отразяване на всички стопански процеси и явления, цялото имущество на предприятието, както и всички изменения в него в хронологичен ред; 3) Задължително използване на стойностния (паричен) измерител; 4) Документална обоснованост на стопанските операции; 5) Счетоводството осигурява като максимално обобщена, така и максимално детайлирана информация за стопанските факти,явления и процеси; 6)Счетоводството използва редица специфични, характерни само за него способи, които го отличават от останалите информационни системи, познати в световната теория и практика способи (счетоводни сметки и двойно записване).

Основните задачи на счетоводството могат да бъдат формулирани по следния начин: 1) Да осигурява информация за имущественото състояние на предприятието с оглед неговото опазване и ефективно използване; 2) Да осигурява информация за реализираните стопански резултати - печалби или загуби, приходи и разходи и тяхната структура; 3) Да осигурява информация за статистически цели; 4) Да осигурява информация за нуждите на вътрешния и външен (данъчен) финансов контрол). 5) Да осигурява информация, необходима за осъществяването на анализ върху осъществяваната стопанска дейност.

Имайки предвид гореизложеното може да се обобщи, че счетоводството представлява информационна система за документално, непрекъснато и взаимосвързано отразяване в паричен измерител на стопанските факти, явления и процеси в рамките на предприятието, чрез прилагане на специфични способи. Посредством счетоводството се създава информация, характеризираща стопанската дейност на предприятието. Тази информация се обобщава и систематизира в годишния финансов отчет и чрез неговото публикуване става достояние на заинтересованите лица, наричани най-често потребители на финансова информация. Отразената във финансовите отчети информация отразява финансовото състояние и реализирания финансов резултат на предприятието за съответния отчетен период (финансовата година). Следователно ролята и значението на счетоводството (и неговият краен продукт – годишният финансов отчет) се свежда до създаването на информация, ползвана две групи потребители:

А. Вътрешни потребители. Към тази група се отнасят ръководството на предприятието и неговият персонал. Ръководството на предприятието ползва информацията от годишния финансов отчет с цел контролиране и анализиране дейността на предприятието, оценка на способността му да генерира парични средства в бъдеще, както и за разработването на планове и прогнози относно характера на осъществяваната стопанска дейност. Персоналът като потребител на информация от финансовите отчети ще се интересува от стабилността на предприятието и доколко управляващите предприятието ще бъдат в състояние да изплащат трудови възнаграждения, социални и осигурителни плащания.

Б. Външни потребители. Към тази група се отнасят инвеститорите. Кредиторите, търговските контрагенти (клиентите и доставчиците на предприятието), правителството и неговите органи, обществеността и др.

Инвеститорите са лицата, предоставили капитала, посредством който предприятието осъществява своята дейност. Те се интересуват доколко тази дейност е ефективна, като на база информацията, представена в годишния финансов отчет вземат решение дали да купуват, задържат или продават своите акции.

Кредиторите се интересуват от информация, която им дава възможност да преценят доколко предприятието е в състояние да върне отпуснатите му заеми и лихвите по тях.

Търговските контрагенти ползват информацията, създавана по счетоводен път за да преценят доколко предприятието е в състояние да спазва поетите ангажименти по сключените търговски договори.

Правителството и неговите органи ползват счетоводната информация при разработване на данъчната политика на държавата. Освен това на базата на тази информация те правят определени изводи относно способността на предприятието да открива нови работни места на територията на която се намира.

Обществеността като потребител на информация се интересува доколко предприятието може да осъществява своята дейност като използва местни доставчици на стоки и услуги, доколко може по пътя на спонсорството да подпомага местната власт при осъществяване на социални програми и др.


Отчетни измерители, използвани в счетоводството
Счетоводството винаги е било свързано с количественото измерване и качествено характеризиране на стопанските факти, явления и процеси. Нещо повече: “то е първата научна дисциплина, която е специално създадена във връзка с измерването на стойностните величини на отчетните обекти на микроравнище.”3 За целта се използват три вида отчетни измерители - натурални, трудови и парични (стойностни), което се обуславя от разнообразието на отчетните обекти.

Натуралните измерители намират приложение при отчитането на стопанските средства в натурално изражение - брой, дължина, тегло, обем и др. Използват се за оценяване (измерване) на еднородни отчетни обекти. Намират ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че не позволяват обобщаване на стопански факти, явления и процеси, представени в разнородни мерни единици.

Трудовите измерители се използват за отразяване на изразходеното работно време в дни, часове или минути. Такива измерители са: човекоден, човекочас, машиносмяна и др. Обикновено се прилагат в съчетание с натуралните измерители, като по този начин се отразява количеството извършена работа за единица време. Имат ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че чрез тях също не могат да се обобщят разнородни обекти, които са резултат на разнороден труд (квалифициран, неквалифициран, умствен, физически и т.н.).

Чрез стойностният (паричен) измерител се измерват и отразяват различни стопански факти, явления и процеси в единен измерител, посредством възприетата в страната парична единица. Само в парична оценка може да се установи и отрази общата величина на средствата на предприятието, независимо от тяхното разнообразие, да се определи себестойността на произведената продукция, финансовия резултат от дейността, сметните взаимоотношения (разчетите) между контрагентите и др. В много oт случаите стойностният измерител се прилага в комбинация с натуралните и трудови измерители.

В зависимост от момента към който се оценява имуществото на предприятието оценките биват текущи и периодични. Текуща е оценката по която стопанските средства се оценяват към момента на тяхното придобиване. Тя бива: цена на придобиване, себестойност и справедлива цена. Тази оценка се нарича още историческа цена.

Цената на придобиване се използва когато се придобиват ресурси чрез покупка от външни предприятия. Тя включва както покупната цена, така и разходите за привеждането им в подходящ за използване вид (транспортни разходи за монтаж и др.).

Себестойността се използва за оценяване на средствата, създадени в рамките на предприятието (например готовата продукция) и включва само основните производствени разходи.

Справедливата цена може да бъде продажната цена, борсовата цена или пазарната цена. Намира приложение най-вече при оценяване на незаприходени излишъци при инвентаризация, както и в случаите на безвъзмездно получаване на определено имущество.

Периодичните оценки се използват при съставяне на годишния финансов отчет. За различните елементи на имуществото на предприятието се прилагат различни периодични оценки.4



Обща характеристика на предмета на счетоводтсвото
Разглеждайки счетоводството в научно-практически аспект е необходимо да се определи кои са основните проблеми с разрешаването на които то се занимава. Всяка наука има иманентна, присъща само на нея проблематика. За счетоводството това са неговият предмет (обекти на отчитане), методологията на систематизиране, синтезиране, идентифициране и интегриране на стопанските факти, явления и процеси.

При характеризиране на предмета на счетоводството следва да се имат предвид две обстоятелства: 1) Счетоводството като завършена информационна система се осъществява в рамките на предприятието; 2) За да намерят отражение в системата на счетоводството стопанските факти, явления и процеси трябва да бъдат достоверно измерими. Оттук може да се направи извода, че счетоводна информация се създава само за онези факти, явления и събития, които са вече осъществени и които могат да бъдат точно измерени и оценени в пари.

За осъществяване на нормалната си дейност предприятията използват определени средства по конкретен състав (активи) като машини, съоръжения, парични средства, материали, стоки и др., които се формират чрез определени източници на образуване и имат съответно предназначение. Такива източници на активите могат да бъдат: собственият (основният) капитал, внесен от съдружниците при учредяване на предприятието; ползваните банкови заеми; реализираната печалба от дейността на предприятието, възникналите задължения (пасиви) към други контрагенти и др.

Съвкупността от всички активи и пасиви на предприятието образуват неговото имущество. В резултат на осъществяваната стопанска дейност то непрекъснато се променя както по количество, качество и състав, така и по източници на образуване. Причина за тези изменения са многобройните и разнообразни стопански операции. Следователно може да се направи извода, че предмет на счетоводството е имуществото на предприятието и неговите изменения в резултат на осъществяваната стопанска дейност и резултатите от нея.

Имуществото на предприятието се състои от разнообразни по състав елементи, представляващи отделните отчетни обекти. Под обекти на отчитане следва да се разбира конкретизация на съответните части на неговия предмет. Като такива следва да се разглеждат активите, пасивите, собственият капитал, приходите, разходите, стопанските операции и процеси, както и стопанско-правните взаимоотношения. Следователно обект на счетоводството е всичко онова, което подлежи на счетоводно отчитане и за което се получава информация, посредством прилагането на счетоводните способи. Оттук може да се направи извода, че като конкретни обекти на счетоводството следва да се разглеждат отделните елементи на имуществото в тяхната счетоводна интерпретация. (вж. Приложение № 1).

От изброените отчетни обекти, първите три (активите, пасивите и собственият капитал) следва да се разглеждат като основни, тъй като те могат да съществуват самостоятелно и независимо от останалите. Стопанските операции и процеси, стопанско-правните отношения, приходите и разходите на предприятието имат характер на вторични (производни) отчетни обекти, тъй като те възникват в процеса на осъществяваната стопанска дейност и тяхната поява зависи до голяма степен от характера на тази дейност.


Същност и класификация на обектите на счетоводството

Същност и класификация на активите
Активите (стопанските средства) са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат на осъществена дейност, от използването на които се очаква бъдеща икономическа изгода. Те са обекти на счетоводството, което предопределя и необходимостта от създаването на счетоводна информация за състоянието и измененията в тях, както и за осъществяването на контрол върху тяхното съхраняване, опазване и ефективно използване. В така посоченото определение могат да бъдат откроени няколко основни момента. Първият от тях е, че активът се разглежда като ресурс, който се контролира от предприятието Вторият основен момент се свързва с това, че активът е придобит в резултат на вече осъществена дейност, т.е в повечето случаи предприятието е юридически собственик на актива. Третият основен момент се свежда до обстоятелството, че посредством използването на актива предприятието следва да реализира икономическа изгода в бъдеще. Икономическата изгода се разглежда като потенциалът на даден актив да съдейства за притока на пари в предприятието. Тя може да се реализира по няколко начина:

1. Чрез актива (самостоятелно или в комбинация с други активи) да се произвеждат продукция, стоки или услуги, посредством реализирането на които ще се реализира печалба;

2. Активът може да бъде заменен с друг актив;

3. Активът да се използва за изплащане на съществуващи задължения.

4. Да се разпредели между собствениците на предприятието (под формата на ликвидационни дялове, при ликвидация на предприятието).

В този смисъл наличните в складовете на туристическото предприятие стоки следва да се разглеждат като активи, тъй като те са предназначени за продажба в търговските обекти. От продажбата на тези стоки ще се получи печалба, която има характер на икономическа изгода за предприятието. В случаите когато стоките не могат да бъдат реализирани поради промяна в потребителското търсене или други причини, последните няма да носят изгода за предприятието, поради което същите губят качеството си на актив и следва да бъдат бракувани.

Активите на предприятието са твърде разнообразни по състав, форми на въплъщение, начин на използване, функционална роля при осъществяване дейността на предприятието и т.н. Различни са степента на тяхната ликвидност (обращаемост), както и промените в натурално-веществената им форма. От съществено значение за счетоводното им отчитане е класифицирането им според тяхната ликвидност (обращаемост) по време на осъществяваната стопанска дейност. От тази гледна точка активите се подразделят на две големи групи: дълготрайни и краткотрайни активи.

Дълготрайните активи представляват ресурси (средства), които обслужват стопанската дейност на предприятието за продължителен период от време. От своя страна те се подразделят на материални и нематериални дълготрайни активи, дългосрочни инвестиции и вземания.

Дълготрайните материални активи имат материално-веществена форма. Към тях се отнасят земите, горите, трайните насаждения, сградите, съоръженията и оборудването, офис обзавеждането, транспортните средства и др.

Дълготрайните нематериални активи обслужват продължително време дейността на предприятието, но нямат материално-веществена форма. Към тях се отнасят патентите, лицензите, фирмените марки, търговските права, програмните продукти и др.

Дългосрочните финансови активи включват групата на дяловете и участията и дългосрочните вземания.

Дяловете и участията представляват т.нар. дългосрочни инвестиции на предприятието. От счетоводна гледна точка инвестициите представляват придобит от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал чрез разпределение (под формата на лихви, ренти, дивиденти или други изгоди за инвестиращото предприятие).

Дългосрочните инвестиции включват акции, дялове, облигации и други ценни книжа със срок на държане в предприятието над 12 месеца.

Дългосрочните вземания включват всички вземания със срок на погасяване над 12 месеца. Такива могат да бъдат вземания по предоставени търговски заеми, вземания, произтичащи от сключени договори за финансов лизинг и др.

Краткотрайните активи са ресурси, които участват еднократно в стопанската дейност на предприятието като непрекъснато променят натурално-веществената си форма. От своя страна те се подразделят на няколко подгрупи:

- Материални запаси (материали, готова продукция, стоки, амбалаж), млади животни и животни за угояване, дребни продуктивни животни (кокошки) и незавършено производство.

- Краткосрочни вземания. Вземанията възникват във връзка със съществуващите условия на плащане на оказани услуги, извършени доставки продажба на стоки и др., в случаите когато времето на оказването на услугите, респ. продажбата на стоките на клиентите не съвпада с момента на тяхното заплащане. Такива могат да бъдат всички вземания със срок на погасяване до 12 месеца, произтичащи от: продажби, вземания от подотчетни лица, липси и начети, други дебитори и т. н.

- Краткосрочни финансови активи (инвестиции) - всички ценни книжа (акции и облигации), със срок на държане до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни.

- Парични средства в брой и по банкови сметки. Те могат да бъдат в лева или валута, съхранявани в касата на предприятието или по разплащателна сметка в търговските банки.
Класификация на капитала и пасивите
Активите на предприятието могат да бъдат придобити (финансирани) както със средства на собствениците (акционери, съдружници, кооператори), така и посредством ползването на чужди средства. От тази гледна точка източниците на активи могат да се класифицират като собствен капитал, дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви и финансирания.

От счетоводна гледна точка собственият капитал представлява паричен израз на вложените в предприятието активи от страна на неговите собственици. От своя страна той се подразделя на основен капитал, резерви и финансов резултат (печалба или загуба).

Основният капитал се формира при учредяване на предприятието и при капиталовите дружества се регистрира в съда. Той е относително постоянна величина и при акционерните дружества е равен на номиналната стойност на емитираните акции. Във финансовите отчети (счетоводният баланс) този капитал се показва в пълен размер, независимо, че част от него може и да не бъде внесена в момента на учредяване на дружеството.5

Резервите се образуват за сметка на печалбата или по друг ред определен с нормативен акт. Използват се за покриване на рискови мероприятия и загуби.

Като елемент на собствения капитал се разглежда и реализираният от предприятието финансов резултат. Той може да бъде положителен (печалба) и отрицателен (загуба). Положителният финансов резултат води до увеличаване на собствения капитал на предприятието, а отрицателният до неговото намаляване.

Пасивите, представляват съществуващи задължения на предприятието, произтичащи от минали събития, погасяването на които води до изтичане (намаляване) на активи, възникването на нови задължения и/или трансформирането им в собствен капитал. те се подразделят на дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви.

Дългосрочните пасиви (дългосрочните задължения) представляват чужди средства, привлечени в предприятието за допълване на собствените активи със срок на погасяване над 12 месеца.

Краткосрочните пасиви (задължения) са източници на активи, привлечени в предприятието от трети лица със срок на погасяване не по-дълъг от 12 месеца. Към тях се отнасят задълженията по получени краткосрочни банкови заеми, задълженията към доставчиците, към персонала, към бюджета, към социалното осигуряване и др.

Финансиранията представляват безвъзмездно получени активи (от държавата или други предприятия и лица) със строго целево предназначение. Те се подразделят на финансирания за дълготрайни активи и финансирания за текущата дейност.

Като отделен обект на отчитане следва да се разглеждат и разходите и приходите на предприятието. Под “разходи” в счетоводен смисъл най-общо се разбира намалението (изтичането) на активи през отчетния период, което води до намаляване на чистата стойност на капитала (собствения капитал), отделно от онова, което се дължи на капиталовложителите. Счетоводните разходи възникват от намаляване на стойността на активите, начисляването на работни заплати, социални осигуровки и надбавки и др., независимо от момента на тяхното изплащане. Следва да се има предвид обстоятелството, че счетоводните разходи възникват когато активите на предприятието се вложат в употреба. В този смисъл трябва да се прави разлика между понятието “счетоводен разход” и понятието “плащане.” Освен това счетоводните разходи се отчитат в момента на тяхното възникване, независимо паричните средства са изплатени, или разходите са само начислени.

За илюстрация на гореизложеното ще си послужим със следните примери:

Съгласно фактура туристическо предприятие “Дива” – ООД закупува хранителни продукти на стойност 10 000 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от касата на предприятието. Хранителните продукти са заприходени в склада, съгласно складова разписка.

Както е видно в момента на покупката хранителните продукти са заплатени на доставчика, но това обстоятелство не представлява основание да бъде отчетен счетоводен разход. На практика в момента на покупката е налице плащане по сделката. В резултат на това плащане бързо обращаемите активи под формата на налични пари са се трансформирали в по-бавно обращаеми под формата на стоково-материални запаси (хранителни продукти). Счетоводният разход ще възникне тогава, когато хранителните продукти се извадят от склада и бъдат употребени за приготвянето на кухненска продукция.

Нека приемем, че в същото дружество, съгласно сключения колективен трудов договор, трудовите възнаграждения се изплащат на десето число на месеца, следващ този за който се отнасят. Ако разгледаме трудовите възнаграждения за месец декември 2004 г., то съгласно горното правило те следва да бъдат изплатени на 10.01.2005 г. Независимо от това счетоводният разход заплати ще бъде отчетен за месец декември 2004 г., тъй като той тогава е възникнал и ще намери отражение във финансовия резултат за 2004 г., не зависимо, че този разход ще бъде изплатен през следващия отчетен период и работещите в предприятието ще получат своите заплати през 2005 г.

Разходите за бъдещи периоди представляват всички извършени през текущия отчетен период разходи, които се отнасят за следващия (следващите) отчетни периоди. Тук се отнасят предплатени наеми, абонамент за вестници и списания, предплатени застраховки и др.

Приходите представляват нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасиви, което води до нарастване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи на капиталовложителите. Счетоводните приходи се формират от продажбата на продукция, стоки или оказването на услуги, както и от използване на ресурсите на предприятието от трети лица (под формата на лихви, неустойки, наеми, дивиденти и др.). Те могат да съществуват под различни форми - приходи от дейността, финансови приходи, извънредни приходи и др. В счетоводните приходи не се включват начислените косвени данъци или застраховки за сметка на трети лица. Счетоводните приходи се отчитат в момента на възникване (т.е в момента на издаване на фактурата), независимо дали са получени паричните средства от клиента или приходите са само начислени.

Приходите за бъдещи периоди представляват всички получени приходи, които се отнасят за следващи периоди като предплатени наеми и др.

Стопанско-правните отношения като обект на счетоводството
Посочените по-горе стопански средства (активи) са собственост на предприятието и върху тях стопанското ръководство има пълни права на ползване и на разпореждане. Тези активи се използват както стопанското ръководство намери за добре с цел постигане на оптимални икономически резултати от това използване. Те могат да се продават, да се преотстъпват безвъзмездно на други предприятия, да се бракуват при спазването на установените от закона положения и т.н.

Освен собствените активи в предприятието могат да се намират и използват и чужди активи, върху които от юридическа гледна точка, то няма право на разпореждане (или по-точно неговото право на разпореждане е ограничено от клаузите на сключените договори с други физически или юридически лица). Такива са например наети за временно ползване дълготрайни материални активи, чужди съдове и амбалаж, приети материали за преработка и съхранение, стоки, приети на консигнация и пр.

Често дейността на предприятията се осъществява при наличието на взаимоотношения от правен характер, които също се интерпретират счетоводно поради тяхното съществено значение. Когато тези взаимоотношения са свързани с вземания на предприятието те се третират като условни активи, тъй като за тяхното реализиране е необходимо настъпването на определени събития, срокове и други подобни условия. Към тях се отнасят предявени претенции за заплащане на глоби и неустойки, получени гаранции, бланки под особена отчетност и т.н.

Стопанските взаимоотношения от правен характер могат да изразяват не само вземания, но и задължения. Тези задължения се третират като условни източници на средства (условни пасиви), тъй като за тяхното реализиране е необходимо настъпването на определени събития, срокове и други подобни условя, предвидени в сключени договори или нормативни актове. Поради тяхната важност те също представляват обект на счетоводството и за тях също се създава информация по счетоводен път.

Задължения от стопанско-правен характер могат да възникнат във връзка с предявени претенции към предприятието за заплащане глоби и неустойки, подлежащо на връщане имущество, взето за временно ползване или съхранение, дадени гаранции и др.


Стопанските операции и процеси като обект на счетоводството

Активите и пасивите на предприятието непрекъснато се променят под влияние на стопанските операции, изразяващи динамиката на обектите на счетоводството. Стопанските операции представляват конкретни действия, водещи до промяна както във величината на активите, капитала и пасивите на предприятието, така и предизвикващи появата или прекратяването на стопанско-правни отношения, възникване на разходи, получаване на приходи, реализирането на финансов резултат и др. Съвкупността от взаимосвързани и о последователно осъществени стопански операции образуват т. нар. стопански процеси за които също се набира информация по счетоводен път.

Стопанските операции нямат самостоятелно значение, а винаги са свързани с конкретни активи и пасиви. Отразяването им в системата на счетоводството дава възможност за получаването на важни икономически показатели, необходими за осъществяване на непосредствен контрол върху стопанските процеси, протичащи в рамките на предприятието. Всяка стопанска операция предизвиква двустранни, противоположни, но равни в стойностно изражение изменения. От гледна точка на промените, които се пораждат в състава и размера на активите и пасивите стопанските операции могат да бъдат групирани в следните четири групи:

а) стопански операции, предизвикващи изменения само в състава и размера на активите - например покупката на материали с налични парични средства от касата;

б) стопански операции, предизвикващи изменения само в състава и размера на пасивите. Например изплащане на задължения към доставчиците, като за целта е ползван заем от търговска банка;

в) стопански операции, предизвикващи изменения едновременно в състава и размера на активите и пасивите в посока на увеличение. Например доставени са стоки, като сумата по фактурата не е изплатена и се дължи на доставчика;

г) стопански операции, предизвикващи изменения едновременно в състава и размера на активите и пасивите в посока на намаление. Например изплащането на работни заплати с налични парични средства от касата.

Имайки предвид гореизложеното следва да отбележим, че активите и пасивите на предприятието се намират в диалектическо единство. Оттук произтича и представянето на всяка стопанска операция като равни по размер противоположности. Това се отнася както за операциите от първия и втория вид, където засегнатите обекти се изменят в посока на увеличение или намаление, така и за тези от третия и четвъртия тип, при които настъпват едновременни изменения в активите и пасивите на предприятието в посока на увеличение или намаление.



Стопанските процеси представляват съвкупността от взаимосвързани и последователно осъществени стопански операции. Те имат определена продължителност във времето, която зависи от характера на самия стопански процес. Като такива следва да се разглеждат процесът на доставката на материали и стоки, процесът на производството на готовата продукция, процесът на продажбата (реализацията) на стоки и услуги, бракуването и ликвидацията на ДМА и др.

Стопанските процеси се делят на два основни вида – такива при които не са свързани с получаването на непосредствен финансов резултат и такива които завършват с формиране на печалба или загуба.

Като процеси, които не са свързани с получаването на непосредствен финансов резултат могат да бъдат посочени

- процесът на производството на готовата продукция. Този процес е свързан с осъществяване на редица стопански операции, като неговото времетраене зависи от конкретната технология на производството;

- процесът на доставка на суровини, материали, стоки и др. Продължителността на този процес се определя от териториалното разположение на двете предприятия, от вида на транспорта, вида на доставяните материални запаси и др.

Типичен стопански процес, който завършва с формирането на финансов резултат – печалба или загуба е този свързан с реализацията на продукцията, стоките или услугите. Този процес включва няколко стопански операции , свързани с продажбата и намалението на материалните запаси, в резултат на което се реализира печалба или загуба от сделката и неговата продължителност зависи от същите фактори, които обуславят и процеса на доставката на материалните запаси.



Обща характеристика на метода на счетоводството
По отношение на метода на счетоводството съществуват различни виждания, използват се различни подходи на изследване, което води до дефинирането му по различен начин от отделните автори. Преобладава становището, че счетоводството се осъществява изцяло в съответствие с принципите на диалектиката. Това предполага стопанските факти, явления и процеси да се разглеждат от една страна в тяхната взаимна връзка и обусловеност и от друга в процеса на тяхното движение и изменение. С цел да се получи необходимата информация за обектите на счетоводството и най-вече за цялостното характеризиране дейността на предприятието е необходимо да се използват специфични способи. Имайки предвид от всичко това методът на счетоводството може да се дефинира като: съвкупност от способи, чрез които се осигурява непрекъснато и взаимно-свързано отразяване в парично изражение на отделните отчетни обекти с цел получаване на икономическа информация, необходима за ефективно управление дейността на предприятието.

Преобладава становището, че в завършен вид счетоводството се осъществява посредством прилагането на следните способи: документиране и инвентаризация, оценка и калкулация, система на счетоводните сметки и двойно (двойнствено) записване, балансово обобщаване и сводка на отчетните данни. Следва да се отбележи, че отделните счетоводни способи са възникнали в продължение на много години и са включвани последователно в рамките на счетоводния метод в зависимост от степента на развитие на производителните сили и производствените отношения. Процесът на счетоводно отчитане започва с първично обхващане на отчетните обекти и регистриране на информацията за състоянието и измененията им, което се осъществява посредством способа на документирането. Протичащите стопански факти, явления и събития се “улавят” посредством съставянето на документи, които се разглеждат като първични носители на информация. Въз основа на тези документи по нататък се извършват записванията по счетоводните сметки. Следователно документирането като елемент на метода на счетоводството представлява способ за първично обхващане и отразяване на протичащите стопански факти, явления и процеси посредством регистрирането им върху съответни информационни носители. Последните могат да съществуват както под формата на книжни бланки, така и под формата на електронни документи, оптични документи и пр.

Счетоводното отчитане дейността на предприятието се организира така, че получаваната икономическа информация да бъде максимално точна и достоверна. Независимо от това не всички стопански операции могат да бъдат обхванати, посредством счетоводните документи. Естествените загуби, причинени от климатичните условия (изветряне, изпаряване, изсъхване), неточностите при заприходяване и отпускане на материалите, грешките, които се допускат при организацията на отчитане, съществуващите злоупотреби и разхищения на материални активи води до отклонения между фактическите наличности от съответните активи и счетоводните данни. Всичко това предопределя необходимостта от прилагането на специален способ с помощта на който да могат да се установят именно тези изменения в отчетните обекти и да се осигури своевременното привеждане в съответствие на фактическите наличности с данните, отразени в системата на счетоводството. Това се постига чрез използването на инвентаризацията. С помощта на този способ се установяват фактическите наличности на активите и пасивите на предприятието към определен момент, извършва се съпоставяне със счетоводните данни, като на тази база се документират и отразяват счетоводно констатираните различия между тях. По този начин, чрез прилагането на двата способа (документиране и инвентаризиране) могат да бъдат обхванати напълно всички протичащи изменения в активите и пасивите на предприятието. В този смисъл инвентаризацията се разглежда и като способ, който допълва документирането.

За да се обхване и документира дадено изменение в активите и пасивите на предприятието, обектите на счетоводството следва да бъдат измервани (оценявани) като се използва паричния измерител. Затова се използват двата елемента на метода на счетоводството - оценката и калкулацията.

Оценяването на активите и пасивите е съществен елемент от счетоводната политика на всяко предприятие. По своята същност, то представлява преобразуване на информацията за осъществените сделки и събития от натурални в стойностни измерители. Редица отчетни обекти могат да бъдат оценени направо, без особени затруднения и допълнителни пресмятания. Обикновено оценката на даден обект се базира върху цената, по която той е придобит, която включва най-вече разходите по неговата доставка или производство.

Други отчетни обекти получават парична оценка чрез т.нар. калкулация. Етимологически терминът “калкулация” произлиза от латинската дума calculatio-пресмятане, изчисляване. Нейната сфера на приложение са стопанските процеси, при които отделните отчетни обекти не могат да получат непосредствено стойностна оценка. Следователно калкулацията може да се определи като способ, при който се извършва обобщаване и систематизиране на разнородни разходи в единен паричен измерител, групирането на последните по отделни видове изделия, работи и услуги, с цел получаване на информация за себестойността на произвежданата продукция (или услуги).

Както вече беше посочено документирането е способ за първично обхващане и отразяване на обектите на счетоводството. Отразената в първичните документи информация не разкрива съществуващите връзки, тенденции и закономерности между осъществените стопански операции. За целите на управлението е необходима цялостна и обобщена представа за състоянието и измененията, които настъпват в обектите на отчитане, в резултат на стопанските операции. Такава информация може да се получи, посредством използването на счетоводните сметки и способа на двойното записване. По своята същност счетоводните сметки са способ при който се постига икономическо групиране, систематизиране и обобщаване на данните, отразени в първичните счетоводни документи, в резултат на което се получава икономическа информация, необходима за вземането на управленски решения, както и за осъществяване на контрол върху дейността на предприятието.

Съществена особеност на протичащите стопански операции е, че засягат най-малко два обекта на отчитане. Двойнственият характер на стопанските операции предопределя и необходимостта от прилагането на специфичен способ известен като двойно записване по сметките. Неговата същност се изразява във взаимно свързаното отразяване в системата на счетоводните сметки на противоположните изменения в активите и пасивите на предприятието, предизвикани от стопанските операции. Този способ дава възможност да се получи информация, разкриваща вътрешната връзка и зависимост между отделните явления и процеси, тяхната икономическа същност и значение.

Посредством счетоводните сметки може да се получи както синтезирана, така и максимално детайлирана информация, в зависимост от информационните потребности на управлението. Същевременно тази информация съвсем не е достатъчна за цялостно характеризиране дейността на предприятието. Управленските органи се нуждаят периодично от по-обобщени данни, даващи възможност да се направят определени изводи за функционирането на предприятието през определен период от време. Това налага периодично да се извършва обобщаване на информацията, намерила отражение в системата на счетоводните сметки. За целта се съставя счетоводен баланс. Счетоводният баланс се характеризира с равенство между общата сума на активите и пасивите на предприятието. Това равенство произтича от обстоятелството, че в баланса се отразява имуществото на предприятието веднъж като активи (средства по конкретен състав) и втори път като пасиви (източници на образуване).

Не на последно място по значение към елементите на метода на счетоводството следва да се отнесе и способа сводка на отчетните данни. Този способ представлява обработка на информацията, получена непосредствено от първичните документи и счетоводните сметки. По този начин, в резултат от прилагането на способа се получават обобщени показатели, характеризиращи отделни страни от дейността на предприятието.



Същност, строеж, форми и съдържание на счетоводния баланс

Основните обекти на счетоводството-активите, пасивите и капитала се намират в непрекъснато движение и изменение в резултат на осъществяваните стопански операции. Взаимната връзка между тях се определя от обстоятелството, че както активите не могат да съществуват отделно от капитала и пасивите, така и източниците на активи (собствен капитал и пасиви) предполагат наличието на активи, в които последните да бъдат инвестирани. Независимо от непрекъснато променящата се величина на дружественото имущество в резултат на стопанските операции за целите на управлението и контрола, се налага периодично обобщаване на информацията за активите, пасивите и капитала на предприятието към определен момент. Това се осъществява чрез прилагането на способа балансово обобщаване. Последното намира израз в различни сфери на националната икономика. Всеки баланс представлява съвкупност от определени показатели, характеризиращи дадено явление чрез съпоставяне на отделни негови страни. В много случаи посредством прилагането на балансовия способ може да се установи недостига или превишението на средствата, като на тази база се търсят възможности за попълване на недостига или реализиране на излишъка.

Счетоводният баланс има за теоретична и научна основа балансовото обобщаване и двойнственото счетоводно отразяване на стопанските операции (допиката), които са основни елементи на счетоводния метод. Той се явява техническо средство (способ, прийом) за прилагане на балансовото обобщаване в сферата на счетоводството и може да се определи като способ за икономическа групировка и периодично обобщено представяне в парично изражение на активите, пасивите и капитала на предприятието към определен момент. Или казано по друга начин счетоводният баланс представлява стойностно съпоставяне на капитала на предприятието според неговия правен произход с отделните имуществени форми в които е материализиран този капитал.

Етимологически понятието “Баланс” произлиза от латинската дума bis lanx, която означава две блюда на везни поставени в равновесие. Двуаспектното представяне на имуществото на предприятието предполага стопанските средства (активите) да се посочат в два разреза - в зависимост от функционалното им предназначение в стопанската дейност на предприятието и в зависимост от техния произход и целево предназначение. За да изпълни предназначението си счетоводният баланс следва да бъде построен по определен начин. Обикновено той се съставя в таблична форма, състояща се от две страни. Онази част от баланса, в която се показват активите (средствата по конкретен състав) се нарича АКТИВ.6 Другата част от баланса. в която намират отражение източниците на средства (собствения капитал и пасивите) се нарича ПАСИВ7. Тези две понятия “актив” и “пасив” също имат латински произход. “Актив” означава действен, активен, а “Пасив”- недействен, противоположен. Понятието “пасив” може да се разглежда в широк и тесен смисъл. В широк смисъл под пасиви се разбират всички източници на активи (както собствени, така и привлечени), а в тесен смисъл пасивите включват само задълженията н предприятието. Следва да се има предвид, че тези понятия са възникнали в началния период на развитие на счетоводството Днес те са загубили своето буквално значение и се използват само за означаване на двете противоположни страни на счетоводния баланс.

Двустранната таблична форма на баланса съответства в по-голяма степен на понятието “Баланс,” тъй като тя има две страни, разположени една срещу друга. Тя дава възможност за получаване на максимално синтезирана и групирана информация за имущественото и финансово състояние на предприятието към определен момент. Характеризира се с хоризонтално разположение на актива и пасива на баланса. Обикновено отляво се посочва актива, а отдясно пасива. Съществена характеристика на счетоводния баланс е равенството между общата сума на актива и общата сума на пасива на баланса. Това равенство се обуславя от факта, че в баланса е отразена една и съща величина, имуществото на предприятието, но от две различни гледни точки-веднъж като средства по конкретен състав и втори път като източници на образуване и целево предназначение. Следователно сходството между счетоводния баланс и везната не е случайно. И в единия и в другия случай става въпрос за постигане на равновесие. По отношение на счетоводния баланс равновесието се представя като равенство между общата сума на актива и общата сума на пасива на баланса, което както вече беше посочено се дължи на двуаспектното представяне на имуществото на предприятието (вж. Приложение № 2).

Счетоводният баланс може да бъде съставен и в едностранна форма, при която двете части на баланса се показват вертикално една под друга, като първо се посочва актива, а след него пасива на баланса. Принципът на едностранната форма на баланса е Активи минус Пасиви равно на собствен капитал. При тази форма собственият капитал се получава като резултативна величина (разлика) между активите на предприятието и неговите дългове. Характерното тук е, че няма да се види директно (непосредствено), че актива е равен на пасива, но това не означава, че активите не се балансират с капитала и пасивите. Докато при двустранната схема на баланса собственият капитал се вижда дори и тогава, когато на практика го няма, т.е когато е отрицателна величина. При едностранната схема когато собственият капитал е отрицателен, т.е когато пасивите (дълговете) са по-големи от активите) собственият капитал следва да се запише с отрицателен знак, с червено или както е прието в световната практика да бъде заграден в скоби. Това е и една от причините в световен мащаб все повече да преобладава едностранната форма на баланса.

Имайки предвид всичко това следва да се посочи, че основното балансово равенство има вида Активи = Собствен капитал +Пасиви. Оттук могат да бъдат изведени и следните равенства

Собствен Капитал = Активи – Пасиви

Собствен капитал = Активите (частен случай, когато нямаме задължения)

Собствен капитал = Пасиви (частен случай когато на практика няма собствен капитал).

Съгласно действащото законодателство счетоводният баланс се изготвя в едностранна или двустранна форма. Препоръчителни формати на двустранния и едностранен баланс са посочени в СС 1 Представяне на финансовите отчети. Активите и пасивите са групирани в групи и раздели по степен на същественост. При двустранната схема на баланса в актива са обособени разделите Дълготрайни (дългосрочни) активи и Краткотрайни (краткосрочни) активи, а в пасива - три раздела: Собствен капитал, Дългосрочни пасиви Краткосрочни пасиви.. Следва да се има предвид, че равенство между отделните групи и раздели в актива и пасива на баланса не следва да се търси. Равенството съществува само между общата сума на актива и общата сума на пасива на баланса.
Съдържание и структура на баланса. Понятие за пера (статии), групи, раздели
За да изпълни своето предназначение счетоводният баланс следва да има определена структура и съдържание. Активите и пасивите са структурно обособени в раздели, групи и балансови статии, известни още като балансови пера.

Балансовата статия (перо) представлява най-малката структурна единица на счетоводния баланс. Чрез тях се изразяват (в стойностно изражение) конкретни, еднородни по характер и предназначение активи и пасиви на предприятието. Всяка балансова статия (перо) се състои от две части – наименование и сума. Наименованията на балансовите статии трябва да отразяват същността на представените в баланса отчетни обекти. Сумата на всяка балансова статия представлява величината на стойностния размер на съответния отчетен обект в левове. Например такива статии са Сгради, Земи, Транспортни средства, Краткосрочни инвестиции, Парични средства в брой и по банкови сметки, Материали, Стоки и др., в актива на баланса и Основен капитал, Допълнителни резерви, Задължения към персонала, Задължения към бюджета, Получени заеми, Финансиране за дълготрайни активи и др. в пасива.

Балансовите статии в актива и пасива на баланса се обособяват в групи и раздели по определени признаци. Еднородните по икономически характер, състав и съдържание активи и пасиви се обединяват в групи. Например балансовите статии земи и терени, сгради и конструкции, машини и оборудване, съоръжения, транспортни средства и други дълготрайни материални активи образуват групата материалните дълготрайни активи.

Разделите представляват най-най-обобщените структурни подразделения на счетоводния баланс. В тях се съдържа обобщена информация за активите, пасивите и капитала на предприятието според техния конкретен състав, правен произход и целево предназначение.

Съвкупността от всички балансови статии образуват съдържанието на счетоводния баланс, а начинът по който тези балансови статии са групирани в групи и раздели дава представа за неговата структура.

Съответните активи и пасиви се подреждат по определен ред в съответствие с ликвидността на активите и изискуемостта на пасивите. Структурирането на активите се извършва в зависимост от тяхната ликвидност. Започва се с най-бавно ликвидните (дълготрайните активи) и се завършва с най-бързо ликвидните активи (паричните средства). Структурирането на пасива е в зависимост от изискуемостта на капитала и пасивите. Започва се със собствения капитал (който е най-бавно изискуем) и се завършва с краткосрочните задължения (например към доставчици), които могат да бъдат изискуеми във всеки един момент.

В зависимост от критериите за класифициране счетоводният баланс може да се подраздели на няколко вида

- според причината за тяхното съставяне – редовни и извънредни. Редовни са тези баланси, които предприятията следва да съставят съгласно счетоводното законодателство. По смисъла на Закона за счетоводството всички предприятия съставят счетоводен баланс задължително към края на отчетния период. Разбира се няма пречка предприятията да съставят баланси и на по-кратки периоди от време (месечно, тримесечно, шестмесечно или деветмесечно Извънредни баланси може да бъдат съставени и при настъпване на непредвидими обстоятелства, като стихийни бедствия, ликвидация и др. Извънредни са и балансите, които се съставят в случаите на сливане, поглъщане, разделяне или вливане на предприятието в други предприятия;

- от гледна точка на момента на съставяне – встъпителен, който се съставя към момента на учредяване на предприятието, начален – съставя се в началото на всеки отчетен период, междинен – съставя се за период по-малък от една година в съответствие с изискванията на съответните органи и приключителен – към 13.12. на отчетния период.

- В зависимост от обхвата на информацията която съдържат балансите са единични, сборни и консолидирани. Единичните баланси съдържат информация за активите, пасивите и капитала само на отделното предприятие. Сборни баланси съставят предприятията, имащи клонове и поделения на самостоятелен баланс. Например в сборния баланс се отразява информацията от баланса на централното управление и отделните клонове. Консолидирани са балансите, които се съставят от предприятието майка, в случаите когато в рамките на икономическата група предприятието майка контролира дъщерните предприятия. Следователно в консолидираните баланси се съдържа информация за активите, пасивите и капитала както на предприятието майка, така и на дъщерните предприятия.

- В зависимост от това дали в счетоводния баланс се съдържат регулиращи (контрарни) пера, балансите биват брутни, съдържащи, такива пера и нетни, които не съдържат регулиращи пера. В световен мащаб преобладава тенденцията да бъдат изготвени нетни баланси. Счетоводният баланс може да бъде представен по следния начин


БАЛАНС

Актив на туристическо предприятие “Дива” ООД към 31. 12. 200х г. Пасив




Раздели, статии

Сума

(хил. лв.)

на 01.01.


Сума

(хил. лв.)

на 31. XII.


Раздели, статии

Сума

(хил. лв.)

на 01.01.


Сума

(хил. лв.)

на 31.XII.)


I Дълготрайни

активи


  1. Сгради

  2. Транспортни

средства

3. Офис


обзавеждане

II Краткотрайни

активи


  1. Материали

  2. Продукция

  3. Парични средства

  4. Ценни книжа

280
90


60

40

20



64

---


300
50


88

20

5



70

4


I Капитал

1. Основен

капитал


  1. Резерви

  2. Печалба

II Пасиви

1.Получени заеми

2. Задължения

към персонала



  1. Задължения

към бюджета

  1. Задължения към

Доставчици

465


10

5

30


15
25
4

465


6

7

20


20
3
16

Сума на Актива

554

537

Сума на Пасива

554

537

Условни

активи


1.Дебитори по претенции за глоби и неустойки

2.Гаранции


100


70

80

20




Условни

пасиви


1.Доставчици по предявени претенции за глоби и неустойки

2. Вложители на гаранции (Гарантодатели)


100

70

80


20




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница