Генерални финансови цели на оперативното планиране

- приходи

- разходи

- сума на приноса

- необходими основни оборотни средства

- възвръщаемост на инвестицията по продуктови групи и пазари.

При планиране дейността на подразделенията, показателите са приходи, разходи, сума на приноса, възвръщаемост на инвестициите.

При планиране на проекти, показателите са приходи, разходи, сума на приноса, възвръщаемост на инвестициите и парични потоци.

Посочените целеви показатели за съответния период могат да бъдат планирани и контролирани само във връзка с общофирмено планиране на печалбата и финансово планиране. За контрола на реализацията на стратегическите решения при планирането на продуктовата програма на подразделенията като правило се задават нормативи за размера на постоянните разходи, които се използват при изчисляване на разходите за продуктите или проектите.
4. Генерални финансови цели по периоди за планирането на печалбата и финансовото планиране – в системата за общофирменото планиране от стойностните показатели, утвърдените и разработени стратегически и оперативни планове за всеки период се извеждат целевите показатели за резултата и неговите компоненти, паричните потоци и изменението на остатъците от паричните средства в началото и края на периода. Тази информация позволява от своя страна да се изчисли показателят стойност на капитала. По този начин за цялото предприятие и за целия планов период може да се изчислят и определят като целеви следните показатели:

1. Стойност на общия капитал

2. Стойност на заемния капитал

3. Стойност на собствения капитал

4. Остатъчна нетна стойност на предприятието.

За отделните планови периоди в качеството си на целеви се установяват също следните показатели:

1. 
   Приходи
   
2. 
   Разходи
   
3. 
   Сума на приноса
   
4. 
   Оперативен резултат
   
5. 
   Рентабилност
   
6. 
   Резултат от дейността на предприятието преди и след плащане на данъците
   
7. 
   Размер на дивидентите
   
8. 
   Рентабилност на собствения капитал
   
9. 
   Обем на привлечения и вложения капитал
   
10. 
    Ликвидност
    

Изхождайки от визията, генералните цели и рамковите условия, стратегическото бизнес планиране включва следните елементи:

1. Интегрирано планиране по продуктова програма и ресурсния потенциал, в рамките на което се установяват видовете продукти и се разработва продуктова програма, заедно с необходимите за тяхната реализация материални и трудови ресурси, отразявани в плановете за инвестиции или деинвестиции. Тук става дума за интегрирано планиране на бизнес единици или за стратегиите на отделните бизнес единици, както и за планирането на необходимата инфраструктура, свързана с планирането на функционалните и регионални стратегии в предприятието или отделните бизнес единици.

2. Планиране структурата на ресурсния потенциал, която се отразява в плана за организационната структура и юридическата форма на предприятието.

3. Планиране на ръководните кадри, включващо планиране на разположението на тези кадри, системите за тяхното стимулиране и планиране на информационната система за управление.
1. Планиране на бизнес единиците - планирането на бизнес единиците представлява ядро на стратегическото планиране. То включва дългосрочно планиране на продуктовата програма и необходимите ресурси на ниво отделни бизнес единици и за предприятието като цяло.

Стратегическите бизнес единици се характеризират със следните характеристики:

• 
  Изпълняват самостоятелни пазарни задачи с помощта на собствени продукти в рамките на точно формулирани цели.
  
• 
  Имат точно определени външни конкуренти, които се конкурира на пазара.
  
• 
  Притежават относителна финансова самостоятелност при реализация на ключовите стопански функции, като разработка на нови продукти, производство и пласмент.
  
• 
  Носи определена отговорност за резултатите от дейността и при необходимост разполага със собствена система за планиране, отчет и контрол.
  

Оперативното планиране (планиране на продуктова програма и мероприятията) се изгражда въз основа на резултатите от стратегическото планиране (планиране на продуктова програма и структурата на ресурсния потенциал ). В рамките на оперативното планиране, като се изхожда от зададената продуктова програма и съществуващия ресурсен потенциал, се определят и утвърждават водещите към постигането на генералните цели в средносрочен и краткосрочен период., продуктова програма, цели и мероприятия на отделните функционални сектори и проекти. Оперативното бизнес планиране прави възможно формирането на оптимална или осигуряваща достигането на зададен резултат, продуктова програма, също и комплекса от съответните функционални и проектни мероприятия. Постоянните разходи, които са определени в рамките на стратегическото планиране, в коопертвното се приемат като зададени. При планирането на отделните сектори, постоянните разходи се задават като планови показатели за определен период, като амортизационните изчисления или режимни коефициенти. Постоянните разходи в оперативното планиране са само обект на контрол. Те могат да се променят само при определени изменения в ресурсите и натоварването на мощностите. Такава е и за планиране на бизнес програма. Оперативното планиране на продуктовата програма разработва средносрочните и краткосрочните номенклатурни програми, въз основа на които се разработват плановете на отделните функционални сектори.

Процесът на оперативно планиране на продуктовата програма може опростено да се представи със следните стъпки:

1. Определяне на целта на средносрочното и краткосрочното планиране на продуктовата програма.

- първа ситуация – при отсъствие на тесни места – критерий за оценка: сумата на приноса от даден продукт.

- втора ситуация – наличие на едно тясно място – сумата на приноса на единица тясно място.

- трета ситуация – при наличие на няколко тесни места – сумата на приноса за определен период.

При оперативното планиране трябва да се има предвид типа на производство при еднопродуктово предприятие с масово производство, продуктовото планиране не представлява проблем. Оптималната, според печалбата или приноса, продуктова програма се получава като от обема на производството, в рамките на наличните свободни мощности , при осигуряване на положителна сума на приноса, се увеличава до нивото на максимално възможния пласмент. При серийно, единично, странично и стационарно производство, типа на производството оказва влияние върху оперативната програма с ограниченията, които поставят. При средносерийния и едросерийния тип производство, при които различните видове продукти се отличават малко един от друг, и които се произвеждат последователно на едно и също оборудване, при планирането на продуктовата програма се определят оптималните размери на партидите и последователността на пускането им в производство. При предприятия с единично производство, когато се произвеждат единични бройки, продуктовата програма може да се състои от различни поръчки, като при планирането трябва да се отчита неопределеността от постъпването на поръчките в бъдеще.

Стационарното производство се характеризира с обвързаност на самия продукт към мястото на производство и необвързаност на факторите на производство с това място. Проблемите на производствената програма в този тип производство са свързани с неопределеността при получаване на продукти. При планирането на продуктовата програма за всички видове производства, трябва да се отчита и съответното количество от незавършено производство. Целта на разработката на всяка продуктова програма е да се постигне максимално неопределен резултат за определен период, като резултатът е сумата на приноса за периода. Сумата на приноса от даден вид продукти се получава като от цената или нетния приход се извадят променливите разходи за единица продукт. Нетния приход се получава като от него се изключат отстъпките, , преоценката и премиите. Променливите разходи включват преки разходи, разходи за основни материали и работна заплата на производствените работници и променливите косвени разходи. Променливите разходи зависят от промени в обема на производството и производствената технология.

Втори етап – Определяне на алтернативи на продуктовата програма – алтернативните продуктови програми и техните технико – икономически показатели се разглеждат като качествени и количествени променливи на планирането. Към качествените променливи на планирането спадат вида и наименованието на изделието и неговите параметри. Към количествените спадат физическите обеми на производство влияещите фактори, например размерът на партидата. Стойностните променливи, при изчисление сумата на приноса от алтернативните продуктови програми се определят въз основа на цените на входа и изхода. При продуктовото планиране цените, разходите и сумата на приноса се разглеждат като константи и коефициенти при отделните видове продукция. При разработката на алтернативните продуктови програми, трябва да се отчетат ограниченията, които възникват в отделните функционални сектори:

а) Максимално възможен пласмент – основания за планирането му за отделните продукти служат резултатите от пазарните изследвания. Особено от значение, за да бъдат отчетени, степента на насищане на пазара, способността да приема продукцията в бъдещи периоди от време в собствения пазарен дял, планиране на пазарни мероприятия и посещение на конкурентите.

б) Минимално допустим пласмент – произтича от необходимостта да се изпълнят вече сключени дългосрочни договори, според които предприятието трябва да определи количество продукция по предварително определени условия, или необходимостта предприятието да запази присъствие на определен пазар, като доставя минимални количества. Максималните и минимални обеми на пласмент в обема за планиране на продуктовата програма се представят чрез неравенство.

в) Произтичаща от структурата на пласмента програма – произтича от наличието на продукти, които си оказват влияние при техния пласмент. Ако продаваните продукти взаимно се допълват или заместват един с друг, то минималните и максимални обеми не могат да бъдат определени за всяко изделие независимо един от друг.

Взаимната връзка между цените и обемите на пласмент в модела за планиране на продуктовата програма обикновено не се вземат предвид. В повечето случаи се приема, че те се установяват независимо едни от други и предприятието определя оптималните от гледна точка на резултата условия, за пласмент при дадени цени. Ако увеличението на пласмента на един продукт води до нарастване на пласмента на друг, то те са взаимно заменяеми. При планирането на продуктовата програма трябва да се направи опит да се установи пазарната еластичност , поне за най-важните видове продукция.

- Ограничения в производството – разработката на продуктовата програма се ограничава от две условия на производствената сфера:

1. Предприятието винаги разполага с потенциал от производствени средства и работна сила, които са точно определен вид и количество, и с ограничени възможности за използване във времето.

2. Трябва да се отчитат взаимовръзките между продуктите, които произтичат от производствено-техническите условия.

Съставка на производствените мощности и работна сила по вид и обем се приема като постоянна величина при оперативното планиране на продуктовата програма. Продължителността на използване на средствата за производство може да се колебае в о-голяма степен от работната сила. Към максималния и ефективен фонд от време на средствата за производство, се определя като от общата продължителност на плановия период се извади времето, необходимо за ремонт и обслужването на оборудването, а също и резервите за непредизвикания престой. Максималният ефективен фонд от време на работната сила е значително по-малък от този на оборудването. Посочената в трудовите договори продължителност на работния ден, може да бъде увеличена в определени случаи, за сметка на наднормена работа или въвеждане на допълнителни смени.

Такива ограничения могат да се получат при предприятия от всички браншове в периоди на добра икономическа конюнктура, когато търсенето е високо и предлагането не може да го удовлетвори. Моделът за планиране на продуктовата програма, ограниченията в снабдяването, могат да се отчетат аналогично на производствените ограничения, като производствената програма се представя като матрица, в която ограниченията се задават като неравенства.

1. Разработка на алтернативни продуктови програми - алтернативни продуктови програми на оперативното бизнес планиране се оценяват от гледна точка на достигането на определен резултат за даден период. Обикновено критерият за оценка е максимална сума на приноса за съответния период, с отчитане или без, на другите цели и ограничения. Предпоставка за такава оценка се явяват знанията за очакваната ситуация с натоварването на мощностите през плановия период. Тази ситуация влияе на планирането на продуктовата програма, тъй като при различно натоварване се използват различни бази, за вземане на решения, за оптималните цени. Влиянието на ситуацията с натоварването на мощностите върху планирането на производствената програма, зависи от наличието на броя на тесните места в производството и в снабдяването.

При оперативното планиране се разглеждат три основни случая:

1. 
   В предприятието липсват тесни места – възможностите при планирането на продуктовата програма, зависят от възможностите на пласмента, като в снабдяването и в производството липсват тесни места.
   
2. 
   В предприятието съществува едно тясно място – Планирането на програмата се ограничава от възможностите на пласмента и тясното място в производството или снабдяването.
   
3. 
   в предприятието съществуват няколко тесни места – при планиране на програмата трябва да се отчитат възможностите на пласмента и ограниченията от тесните места в производството и в снабдяването. Основна цел в постигане на максимална сума на приноса за период е в еквивалентната на целта максимална печалба за този период, тъй като размерът на постоянните разходи през съответния период н зависи от решенията, които се отнасят за планиране на продуктовата програма.