Същност на инфлацията и видове



Дата14.01.2019
Размер239.75 Kb.
#110291


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ еПИСКОП кОНСТАНТИН пРЕСЛАВСКИ”

К У Р С О В А Р А Б О Т А


НА ТЕМА:


Същност на инфлацията и видове

СЪДЪРЖАНИЕ



  1. Увод ....................................................................................... 3 стр.




  1. Същност на ин­ф­ла­цията ………………………………….. 3 стр.




  1. Причини и теории за инфлацията………………………... 4 стр.




  1. Видове инфлация …………………………………………. 7 стр.




  1. Из­мер­ва­не на ин­ф­ла­ци­ята. Потребителска “кошница" … 9 стр.




  1. Антиинфлационна политика……………………………… 12 стр.




  1. Използвана литература ……………………………………. 17 стр.



Увод

Ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то на це­ни­те от на­ча­ло­то на 1991 г. на­пом­ни на бъл­га­ри­те за съ­щес­т­ву­ва­не­то на ин­ф­ла­ци­я­та ка­то яв­ле­ние, свър­за­но с фун­к­ци­я­та на па­ри­те ка­то сред­с­т­во за об­ръ­ще­ние и из­ра­зя­ва­що се в про­ме­не­на­та по­ку­па­тел­на си­ла на съ­щи­те.

Всич­ко то­ва на­ла­га не­об­хо­ди­мост­та да се разберат същ­ност­та, при­чи­ни­те и фор­ми­те на про­яв­ле­ние на ин­ф­ла­ци­я­та, както и насо­ки­те на ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­на­та по­ли­ти­ка. То­ва пре­доп­ре­де­ля ос­нов­ни­те въп­ро­си, ко­и­то се зас­тъп­ват в нас­то­я­ща­та те­ма:


  1. Същност на ин­ф­ла­цията.

Ин­ф­ла­ци­я­та е про­цес, свър­зан с фун­к­ци­я­та на па­ри­те ка­то сред­с­т­во за об­ръ­ще­ние и с не­го се из­ра­зя­ва не­съ­от­вет­с­т­ви­е­то в сто­ко­во-па­рич­ни­те от­но­ше­ния ка­то пос­ле­ди­ца от по-го­ля­мо­то ко­ли­чес­т­во па­ри в об­ръ­ще­ние и одоб­ре­ни кре­ди­ти по от­но­ше­ние на на­лич­ни­те сто­ко­ви фон­до­ве, из­ра­зе­ни в су­ма­та на сто­ко­ви­те це­ни. В ре­зул­тат на то­ва на­ма­ля­ва по­ку­па­тел­на­та си­ла на па­ри­те и се по­ви­ша­ват це­ни­те.

Или ИН­Ф­ЛА­ЦИ­Я­ТА най-об­що е про­цес на по­ви­ша­ва­не на об­що­то (сред­но­то) рав­ни­ще на це­ни­те на сто­ки­те и ус­лу­ги­те, про­цес на обез­це­ня­ва­не на па­ри­те, на на­ма­ля­ва­не на тях­на­та по­ку­па­тел­на спо­соб­ност.



Тер­ми­нът “ин­ф­ла­ция” има ла­тин­с­ки про­из­ход и в пре­вод на бъл­гар­с­ки оз­на­ча­ва “на­бъб­ва­не” или “раз­ду­ва­не”. И ако тер­ми­нът “ин­ф­ла­ция” в на­уч­ния му сми­съл е упот­ре­бен в ан­г­лийс­кия език за пръв път от аме­ри­ка­не­ца А. Дел­мар през 1864 г., т.е. по вре­ме на Граж­дан­с­ка­та вой­на в САЩ от 1861-1865 г., в не­го­ва­та те­о­рия за зла­то­то и па­ри­те, то са­ми­ят фе­но­мен “ин­ф­ла­ция” не е “но­во­ро­ден”. Ис­то­ри­я­та с ин­ф­ла­ци­я­та за­поч­ва от (с) атин­с­кия ти­ра­нин Хи­пи­й (527 г. пр. н.е.) и с рим­с­кия им­пе­ра­тор Сеп­тий Се­вер (198 г. пр. н. е.), ко­и­то са на­ма­ли­ли стой­ност­та на па­ри­те поч­ти два пъ­ти. В пе­ри­о­да 1280-1475 г. из­вес­т­ни­ят кьол­н­с­ки п­фе­нинг е за­па­зил са­мо 6 на сто от сво­я­та стой­ност. Френ­с­ки­ят­ к­рал Фи­лип IV, на­ри­чан “кра­си­ви­ят”, е по­лу­чил проз­ви­ще­то “фал­ши­фи­ка­тор на па­ри­те”, а ба­ща­та на Пе­тър Ве­ли­ки - цар Алек­сей Ми­хай­ло­вич, е обез­це­нил па­ри­те до 1-2 на сто от тях­на­та стой­ност и в 1662 г. е пре­диз­ви­кал из­вес­т­ния “ба­къ­рен бунт” на на­ро­да. Дра­ма­тич­на е раз­в­ръз­ка­та и в Гер­ма­ния след Пър­ва­та све­тов­на вой­на, ко­га­то ка­то ре­зул­тат от без­раз­бор­но­то пус­ка­не на па­ри (пе­ча­та­не на тол­ко­ва па­ри, кол­ко­то поз­во­ля­ва­ха пе­ча­тар­с­ки­те ма­ши­ни) и ло­гич­но­то им обез­це­ня­ва­не ед­но яй­це се про­да­ва­ло за 80 млрд. мар­ки, един са­мун хляб за 200 млрд. мар­ки, ра­бот­ни­ци­те по­лу­ча­ва­ли зап­ла­ти­те си в ку­фа­ри, а ма­га­зи­ни­те­ би­ли зат­ва­ря­ни все­ки ден на обяд, за да сме­нят ети­ке­ти­те на це­ните. Мар­ка­та се обез­це­ни­ла ми­ли­ар­ди пъ­ти.

2. Причини и теории за инфлацията.
Ня­ма един­но ста­но­ви­ще от­нос­но при­чи­ни­те за ин­ф­ла­ци­ята. Ед­на част от ико­но­мис­ти­те об­ръ­щат вни­ма­ние на мо­не­тар­ни­те си­ли, вто­ра - на дър­жав­но­то вме­ша­тел­с­т­во в ико­но­ми­ка­та, тре­та - на очак­ва­ни­ята за бъ­де­ще­то и т.н. Вся­ка шко­ла в ико­но­ми­чес­ка­та те­ория пред­ла­га соб­с­т­ве­на те­оре­тич­на кон­цеп­ция.

Кейн­си­ан­с­ка­та те­ория се из­г­раж­да вър­ху раз­би­ра­не­то, че мак­ро­ико­но­ми­чес­ко­то рав­но­ве­сие се фор­ми­ра под рав­ни­ще­то на пъл­на­та за­етост, ка­то на­соч­ва към из­с­лед­ва­не на връз­ка­та меж­ду на­ци­онал­ния до­ход и съв­куп­ни­те раз­хо­ди. Спо­ред та­зи кон­цеп­ция ин­ф­ла­ци­ята е ре­зул­тат от рас­те­жа на съв­куп­ни­те раз­хо­ди при пъл­на за­етост. За Дж. М. Кейнс ин­ф­ла­ци­ята е це­на­та за пре­одо­ля­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та (по­ло­же­ние, ко­ето се обос­но­ва­ва и чрез кри­ва­та на Фи­липс). Съв­ре­мен­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на кейн­си­ан­с­ка­та шко­ла обяс­ня­ват неб­ла­го­по­лу­чи­ята в ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие през 70-те го­ди­ни (ви­со­ки тем­по­ве на ин­ф­ла­ция и на без­ра­бо­ти­ца) с ед­нов­ре­мен­но­то дейс­т­вие на два фак­то­ра: шо­кът вър­ху пред­ла­га­не­то (в ре­зул­тат на ряз­ко­то уве­ли­ча­ва­не це­ни­те на неф­та, неб­ла­гоп­ри­ят­ни­те кли­ма­тич­ни про­ме­ни и на­рас­т­ва­не це­ни­те на хра­ни­те, не­удач­но про­веж­да­ния кон­т­рол вър­ху до­хо­ди­те), от ед­на стра­на, и ек­с­пан­зи­онис­тич­на­та мо­не­тар­на и фис­кал­на по­ли­ти­ка, сти­му­ли­ра­ща съв­куп­но­то тър­се­не, от дру­га.

Раз­ра­бо­те­ната от шко­ла­та на съп­лай-сайде­ри­те (ико­но­ми­ка­та на пред­ла­га­не­то) концепция раз­г­леж­да ин­ф­ла­ци­ята ка­то ре­зул­тат от на­ме­са­та на дър­жа­ва­та в ико­но­ми­ка­та и ог­ра­ни­ча­ва­не сво­бо­да­та на граж­да­ни­те и фир­ми­те. Пред­с­та­ви­те­ли­те на та­зи шко­ла вяр­ват в за­ко­на на Сей за па­за­ри­те, счи­тат, че стаг­ф­ла­ци­ята е ре­зул­тат от пре­ко­мер­но­то пред­ла­га­не на па­ри. Те раз­г­леж­дат да­нъ­ци­те ка­то съ­щин­с­ка при­чи­на за ин­ф­ла­ци­ята, тъй ка­то ог­ра­ни­ча­ват про­из­вод­с­т­во­то и пред­ла­га­не­то. Пред­с­та­ви­те­ли­те на та­зи те­ория от­х­вър­лят кри­ва­та на Фи­липс и счи­тат, че уве­ли­ча­ва­не­то на за­етос­т­та ще уве­ли­чи про­из­вод­с­т­во­то и ще до­ве­де до сни­жа­ва­не на це­ни­те.



Швед­с­ка­та шко­ла счи­та ин­ф­ла­ци­ята за ре­зул­тат от не­рав­но­ве­си­ето меж­ду очак­ва­но­то и ре­али­зи­ра­но спес­тя­ва­не (дейс­т­ви­тел­но­то е по-мал­ко от очак­ва­но­то), ко­ето во­ди до по­ява на не­дос­тиг на ин­вес­ти­ции (не­ре­али­зи­ра­ни пла­но­ве за ин­вес­ти­ра­не), по­ра­ди ко­ето раз­ши­ря­ва­не­то на про­из­вод­с­т­во­то се ог­ра­ни­ча­ва. При те­зи ус­ло­вия и на­рас­т­ва­що съв­куп­но тър­се­не се фор­ми­ра ин­ф­ла­ци­онен про­цес.

Ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на е те­ори­ята за ин­ф­ла­ци­ята ка­то па­ри­чен фе­но­мен. Ней­ни пос­ле­до­ва­тел­ни при­вър­же­ни­ци са мо­не­та­рис­ти­те и в час­т­ност Мил­тън Фрид­ман. Те раз­г­леж­дат ка­то при­чи­на за ин­ф­ла­ци­ята пре­ко­мер­на­та еми­сия на па­ри от цен­т­рал­ни­те бан­ки, не­съ­от­ветс­т­ву­ва­ща на тър­се­не­то на па­ри от час­т­ния сек­тор и зна­чи­тел­но из­п­ре­вар­ва­ща рас­те­жа на БНП, с ко­ето се на­ру­ша­ва съ­от­ветс­т­ви­ето меж­ду па­рич­на­та и сто­ко­ва­та ма­са.


В то­зи мо­дел съв­куп­но­то пред­ла­га­не е пред­с­та­ве­но ка­то вер­ти­кал­на пра­ва, на­ми­ра­ща се вър­ху по­тен­ци­ал­ния БНП. То­ва оз­на­ча­ва, че ико­но­ми­ка­та фун­к­ци­они­ра при пъл­на за­етост на гра­ни­ца­та на про­из­вод­с­т­ве­ни­те си въз­мож­нос­ти. Сле­до­ва­тел­но про­из­вод­с­т­во­то е не­чув­с­т­ви­тел­но към из­ме­не­ни­ята в съв­куп­но­то тър­се­не. На­рас­т­на­ло­то тър­се­не ще реф­лек­ти­ра един­с­т­ве­но в по­кач­ва­не на рав­ни­ще­то на це­ни­те, т.е. ще пре­диз­ви­ка ин­ф­ла­ция.

Раз­би­ра се, мо­дер­ни­те ин­дус­т­ри­ал­ни об­щес­т­ва се ха­рак­те­ри­зи­рат с ико­но­ми­чес­ки рас­теж, дъл­жащ се ос­нов­но на по­ви­ша­ва­не про­из­во­ди­тел­нос­т­та на тру­да. До­ри и в то­зи слу­чай, ако па­рич­но­то пред­ла­га­не рас­те с по-ви­со­ки тем­по­ве, съ­що ще до­ве­де ико­но­ми­ка­та до ин­ф­ла­ция. Този из­вод след­ва от фор­му­ла­та на аме­ри­кан­с­кия ико­но­мист Ър­винг Фи­шер, при­вър­же­ник на ко­ли­чес­т­ве­на­та те­ория за па­ри­те:



M x V = P x Q ,

къ­де­то М е ко­ли­чес­т­во­то па­ри в об­ръ­ще­ние, V ­ броят на обо­ро­ти­те на па­рич­на­та еди­ни­ца, Р ­ сред­но­то рав­ни­ще на це­ни­те и Q ­ ко­ли­чес­т­во­то про­из­ве­де­ни сто­ки.

Спо­ред трак­тов­ка­та на та­зи фор­му­ла от М. Фрид­ман ско­рос­т­та на об­ръ­ще­ние на па­ри­те е от­но­си­тел­но пос­то­ян­на (из­ме­ня се бав­но и с на­пъл­но пред­ви­ди­ми тем­по­ве), съ­що­то ва­жи и за обе­ма на на­ци­онал­но­то про­из­вод­с­т­во. Сле­до­ва­тел­но зна­чи­мо­то уве­ли­ча­ва­не на ко­ли­чес­т­во­то па­ри в об­ръ­ще­ние, из­ме­ре­но чрез мо­не­тар­ни­те аг­ре­га­ти М1, М2 и М3, ще се ком­пен­си­ра (за да се за­па­зи ра­вен­с­т­во­то) един­с­т­ве­но с по­ви­ша­ва­не рав­ни­ще­то на це­ни­те, т.е. чрез ин­ф­ла­ция. Ако обе­мът на про­из­вод­с­т­во­то на­рас­т­не с 3% (т.е. Q1=1,03хQ0), а па­рич­но­то пред­ла­га­не се уве­ли­чи нап­ри­мер с 10% (та­ка че М1=1,1хМ0), рав­ни­ще­то на це­ни­те ще на­рас­т­не с 6,8% (1,1:1,03), за да се ба­лан­си­рат две­те стра­ни на ра­вен­с­т­во­то от по­со­че­на­та фор­му­ла.

Те­ори­ята за ин­ф­ла­ци­ята на тър­се­не­то раз­г­леж­да вли­яни­ето на ди­на­ми­ка­та на съв­куп­но­то тър­се­не на край­ни сто­ки и ус­лу­ги вър­ху це­ни­те. Ко­га­то съв­куп­но­то тър­се­не над­х­вър­ли по­тен­ци­ал­ни­те въз­мож­нос­ти на ико­но­ми­ка­та, уве­ли­че­ни­те съв­куп­ни раз­хо­ди не мо­гат да се ком­пен­си­рат от на­рас­т­ва­не в пред­ла­га­не­то на сто­ки и ус­лу­ги и то­ва во­ди до на­рас­т­ва­не на об­що­то рав­ни­ще на це­ни­те. Пър­во­на­чал­но ико­но­ми­ка­та се на­ми­ра в точ­ка­та на мак­ро­рав­но­ве­сие Е, къ­де­то се пре­си­чат кри­ви­те на AD и AS, а рав­ни­ще­то на це­ни­те е по­ка­за­но с точ­ка Р. Из­мес­т­ва­не­то на AD на­дяс­но в ре­зул­тат на уве­ли­ча­ва­не­то на съв­куп­ни­те раз­хо­ди ще до­ве­де ико­но­ми­ка­та до но­ви рав­но­вес­ни със­то­яния в точ­ки­те Е1, Е2 и Е3, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи се с рав­ни­ща на це­ни­те Р11»Р), Р22>P) и Р33>P2), как­то и с обе­ми на про­из­вод­с­т­во Q1 (Q1>Q), Q2 (Q2>Q1) и Q3 (Q3 прак­ти­чес­ки рав­но на Q2).

Как­то се виж­да от гра­фи­ка­та, в кейн­си­ан­с­кия сек­тор на кри­ва­та AS (учас­тъ­ка Р-Е1) из­ме­не­ни­ята в съв­куп­но­то тър­се­не не пре­диз­вик­ват из­ме­не­ния в рав­ни­ще­то на це­ни­те, а са­мо из­ме­не­ния в про­из­вод­с­т­во­то, ко­ето об­х­ва­ща сво­бод­ни­те ре­сур­си. В меж­дин­ния сек­тор на кри­ва­та AS (уча­съ­ка Е12) рав­ни­ще­то на це­ни­те за­поч­ва да се по­ви­ша­ва (при­чи­на за то­ва е доб­ли­жа­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та до гра­ни­ца­та на про­из­вод­с­т­ве­ни­те въз­мож­нос­ти: сво­бод­ни­те ре­сур­си на­ма­ля­ват, раз­хо­ди­те на фир­ми­те рас­тат и те се нуж­да­ят от сти­му­ла на це­ни­те, за да уве­ли­ча­ват про­из­вод­с­т­во­то), за­ед­но с то­ва ико­но­ми­ка­та про­дъл­жа­ва дви­же­ни­ето си към със­то­яни­ето на пъл­на за­етост. И нак­рая, в кла­си­чес­кия сектор (учас­тъ­ка Е23), при ве­че дос­тиг­на­та пъл­на за­етост уве­ли­ча­ва­не­то на съв­куп­ни­те раз­хо­ди из­п­ре­вар­ва въз­мож­нос­ти­те на съв­куп­но­то пред­ла­га­не и пре­диз­вик­ва зна­чи­мо на­рас­т­ва­не на це­ни­те. Та­ка тър­се­не­то пре­диз­вик­ва ин­ф­ла­ция, ко­ято “дър­па” це­ни­те на­го­ре ("demand-pull inflation").

Тряб­ва да се знае, че ин­ф­ла­ци­ята на тър­се­не­то се пре­диз­вик­ва от дър­жа­ва­та. За да дос­тиг­не и за­па­зи пъл­на­та за­етост в ико­но­ми­ка­та, пра­ви­тел­с­т­во­то про­веж­да ек­с­пан­зи­онис­тич­на фис­кал­на и мо­не­тар­на по­ли­ти­ка, из­ра­зя­ва­ща се най-об­що в уве­ли­ча­ва­не на съв­куп­ни­те раз­хо­ди и (чрез) уве­ли­ча­ва­не на па­рич­но­то пред­ла­га­не (раз­би­ра се, с най-доб­ри на­ме­ре­ния: да фи­нан­си­ра ико­но­ми­чес­кия рас­теж).

На­рас­т­ва­не­то на це­ни­те на вна­ся­ни­те су­ро­ви­ни, при рав­ни дру­ги ус­ло­вия, съ­що во­ди до по­ви­ша­ва­не на це­ни­те. Та­къв е ре­зул­та­тът и при про­мя­на на ва­лут­ния курс по по­со­ка на обез­це­ня­ва­не на на­ци­онал­на­та па­рич­на еди­ни­ца.

Ин­те­рес­на трак­тов­ка на ос­нов­на­та при­чи­на за ин­ф­ла­ци­ята да­ва Джеф­ри Сакс в учеб­ни­ка си по “Macroeconomics” (1993). Спо­ред не­го ин­ф­ла­ци­ята се дъл­жи на хро­нич­ни­те де­фи­ци­ти на об­щес­т­ве­ния сек­тор (т.е. бю­джет­ния де­фи­цит). Фи­нан­си­ра­не­то на то­зи де­фи­цит мо­же да се из­вър­ши по три на­чи­на: чрез вът­реш­ни или външ­ни за­еми, как­то и чрез пе­ча­та­не на па­ри. Пра­ви­тел­с­т­ва­та с пос­то­ян­ни де­фи­ци­ти в ми­на­ло­то сре­щат го­ле­ми труд­нос­ти при взе­ма­не­то на за­еми и са при­ну­де­ни да при­бег­нат до па­рич­но­то фи­нан­си­ра­не. Па­рич­но­то пред­ла­га­не се уве­ли­ча­ва, тъй ка­то Цен­т­рал­на­та бан­ка ку­пу­ва сък­ро­вищ­ни­те по­ли­ци, съз­да­де­ни от ед­но об­зе­то от де­фи­цит пра­ви­тел­с­т­во. Ре­зул­та­тът е обез­це­ня­ва­не на на­ци­онал­на­та ва­лу­та и ед­нов­ре­мен­но с то­ва из­чер­п­ва­не на ва­лут­ни­те ре­зер­ви на Цен­т­рал­на­та бан­ка, ко­ято не е в със­то­яние да спре на­ма­ля­ва­не­то на стойнос­т­та на па­рич­на­та еди­ни­ца, как­то и ин­ф­ла­ци­он­ни­те про­це­си. Взе­ма­не­то на вът­реш­ни за­еми са­мо по се­бе си не е в със­то­яние да пре­дот­в­ра­ти ин­ф­ла­ци­ята, но да­ва вре­ме на пра­ви­тел­с­т­во­то чрез ог­ра­ни­ча­ва­не на раз­хо­ди­те и уве­ли­ча­ва­не на да­нъ­ци­те (или уве­ли­ча­ва­не на тях­на­та съ­би­ра­емост) да на­ма­ли бю­джет­ния де­фи­цит до раз­мер, кой­то да за­дър­жи ин­ф­ла­ци­ята в ра­зум­ни гра­ни­ци.




3. Видове инфлация
Ин­ф­ла­ци­ята не мо­же да се тре­ти­ра ка­то ед­но­фак­тор­но яв­ле­ние, т.е. тя е ре­зул­тат от дейс­т­ви­ето на раз­лич­ни фак­то­ри. Ши­ро­ко те­оре­ти­чес­ко и прак­ти­чес­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние по­лу­чи кон­цеп­ци­ята за мно­го­фак­тор­на­та ин­ф­ла­ция. Спо­ред та­зи кон­цеп­ция ин­ф­ла­ци­ята е ре­зул­тат и от дейс­т­ви­ята на дър­жа­ва­та и на проф­съ­юзи­те, и от па­рич­но­то пред­ла­га­не из­б­ро­ява след­ни­те ти­по­ве ин­ф­ла­ция: па­рич­на, кре­дит­на, ин­ф­ла­ция на по­ку­па­тел­на­та си­ла, бю­джет­на, ин­ф­ла­ция ка­то пос­ле­ди­ца от да­нъч­но­то об­ла­га­не, ин­ф­ла­ция по­ра­ди спа­да­не на про­из­вод­с­т­во­то, ин­ф­ла­ция по­ра­ди уве­ли­ча­ва­не на со­ци­ал­ни­те раз­хо­ди, вкл. и за оси­гу­ря­ва­не на пъл­на за­етост, ин­ф­ла­ция по­ра­ди на­ма­ля­ва­не кур­са на на­ци­онал­на­та па­рич­на еди­ни­ца към дру­ги ва­лу­ти, ин­ф­ла­ция по­ра­ди не­дос­тиг на сто­ки (напр. сла­ба ре­кол­та) и дру­ги.

Дру­га ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на кла­си­фи­ка­ция на ви­до­ве­те ин­ф­ла­ция е нап­ра­ве­на спо­ред го­диш­ния темп на на­рас­т­ва­не на це­ни­те: пъл­зя­ща, уме­ре­на, га­ло­пи­ра­ща и хи­пе­рин­ф­ла­ция.

За пъл­зя­ща ин­ф­ла­ция го­во­рим то­га­ва, ко­га­то об­що­то рав­ни­ще на це­ни­те рас­те с не по­ве­че от 3­3,5% го­диш­но. Та­ка­ва ин­ф­ла­ция има оп­ре­де­ле­на сти­му­ли­ра­ща ро­ля за ико­но­ми­ка­та. Про­из­вод­с­т­во­то на­рас­т­ва под вли­яние на ле­кия сти­мул на це­ни­те, без­ра­бо­ти­ца­та на­ма­ля­ва, съв­куп­ни­те раз­хо­ди прак­ти­чес­ки не са ог­ра­ни­че­ни от обез­це­ня­ва­не­то на па­ри­те и съ­що сти­му­ли­рат пред­ла­га­не­то. Иде­ята, за­ло­же­на в “па­рич­но­то пра­ви­ло” на М. Фрид­ман, е имен­но фун­к­ци­они­ра­не на ико­но­ми­ка­та в ус­ло­ви­ята на пъл­зя­ща ин­ф­ла­ция.

Уме­ре­на­та ин­ф­ла­ция се ха­рак­те­ри­зи­ра с го­ди­шен темп на на­рас­т­ва­не на це­ни­те до 10%. Дж. М. Кейнс на­ри­ча то­зи вид ин­ф­ла­ция “бла­га”, за­що­то за нея са ва­лид­ни в го­ля­ма сте­пен ха­рак­те­рис­ти­ки­те на пъл­зя­ща­та ин­ф­ла­ция.

При га­ло­пи­ра­ща­та ин­ф­ла­ция го­диш­ни­ят темп на на­рас­т­ва­не на це­ни­те е зна­чи­тел­но по-ви­сок - меж­ду 20 и 200%. Обез­це­ня­ва­не­то на па­ри­те е зна­чи­тел­но, раз­хо­ди­те на до­ма­кин­с­т­ва­та се уве­ли­ча­ват, а ре­ал­ни­те им до­хо­ди спа­дат. Ре­ал­ни­ят лих­вен про­цент е от­ри­ца­те­лен, съ­щев­ре­мен­но но­ми­нал­на­та лих­ва е ви­со­ка и обез­с­мис­ля ре­ди­ца ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти, а то­ва во­ди до сви­ва­не на съв­куп­но­то тър­се­не и за­дъл­бо­ча­ва­не проб­ле­ми­те на про­из­вод­с­т­во­то.

Хи­пе­рин­ф­ла­ци­ята ка­то че ли най-сил­но до­каз­ва те­за­та на мо­не­та­рис­ти­те, че ин­ф­ла­ци­ята е мо­не­тар­но яв­ле­ние, дъл­жа­що се на пре­ко­мер­но­то ко­ли­чес­т­во книж­ни па­ри в ка­на­ли­те на об­ръ­ще­ни­ето. От 15 из­вес­т­ни в ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то хи­пе­рин­ф­ла­ции са­мо през ХХ век (след раз­па­да­не­то на злат­ния стан­дарт) е има­ло ...15. Хи­пе­рин­ф­ла­ция е на­ли­це, ко­га­то це­ни­те ха­отич­но на­рас­т­ват за крат­ки пе­ри­оди до ня­кол­ко хи­ля­ди пъ­ти. Кла­си­чес­ка­та де­фи­ни­ция за хи­пе­рин­ф­ла­ция е да­де­на от аме­ри­кан­с­кия ико­но­мист Фи­лип Ка­гън още през 1956 г. Ф. Ка­гън де­фи­ни­ра хиперин­ф­ла­ци­ята “ка­то за­поч­ва­ща в ме­се­ца, ко­га­то по­кач­ва­не­то на це­ни­те над­х­вър­ля 50%, и свър­ш­ва­ща в ме­се­ца, пре­ди ме­сеч­но­то по­кач­ва­не на це­ни­те да спад­не под то­зи про­цент и той ос­та­ва по-ни­сък в про­дъл­же­ние на по­не ед­на го­ди­на” (“Studies in the Quantity Theory of Money”, Chicago, 1956). Мо­же би на­рас­т­ва­не на це­ни­те с 50% на ме­сец не из­г­леж­да тол­ко­ва за­бе­ле­жи­тел­но, но са­мо за 12 ме­се­ца до­веж­да до го­диш­но ни­во на ин­ф­ла­ция око­ло 13000%. По вре­ме на хи­пе­рин­ф­ла­ция про­из­вод­с­т­во­то е де­зор­га­ни­зи­ра­но, на­ли­це е сто­пан­с­ка раз­ру­ха.

Дру­ги ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни кла­си­фи­ка­ции оп­ре­де­лят ви­до­ве­те ин­ф­ла­ция ка­то:

­ ба­лан­си­ра­на и не­ба­лан­си­ра­на - в за­ви­си­мост от то­ва да­ли всич­ки це­ни (вклю­чи­тел­но це­ни­те на ре­сур­си­те, рес­пек­тив­но до­хо­ди­те на тех­ни­те соб­с­т­ве­ни­ци) се по­кач­ват рав­но­мер­но, т.е. да­ли про­пор­ци­ите меж­ду це­ни­те (т.нар. от­но­си­тел­ни це­ни) се за­паз­ват или се из­ме­нят с раз­лич­на ско­рост, при ко­ето се из­вър­ш­ва пре­раз­п­ре­де­ле­ние на до­хо­ди­те, ре­ал­ни­те до­хо­ди на­ма­ля­ват, фор­ми­рат се струк­тур­ни не­съ­от­ветс­т­вия в ико­но­ми­ка­та;

­ скри­та и от­к­ри­та (на­ре­че­ни още не­па­рич­на и па­рич­на) - в за­ви­си­мост от то­ва да­ли ин­ф­ла­ци­он­ни­те тен­ден­ции се про­явя­ват под фор­ма­та на сто­ков де­фи­цит (ко­га­то дър­жа­ва­та из­кус­т­ве­но за­дър­жа це­ни­те) или це­ни­те на сто­ки­те на­рас­т­ват (в ус­ло­ви­ята на па­зар­но сто­пан­с­т­во);

- струк­тур­на - явя­ва се в ре­зул­тат на не­съ­от­ветс­т­вия при фор­ми­ра­не­то или из­ме­не­ни­ята на ико­но­ми­чес­ка­та струк­ту­ра;

- очак­ва­на и не­очак­ва­на (упот­ре­бя­ват се и по­ня­ти­ята пред­ви­де­на и неп­ред­ви­де­на, ан­ти­ци­пи­ра­на и не­ан­ти­ци­пи­ра­на) - в за­ви­си­мост от то­ва да­ли до­ма­кин­с­т­ва­та и фир­ми­те са съ­об­ра­зи­ли пред­с­то­яща­та си дейност с из­ме­не­ни­ята на це­ни­те;

- инер­цион­на - съв­ре­мен­на­та ин­ф­ла­ция е сил­но инер­ци­он­но яв­ле­ние; спо­ред Пол Са­му­ел­сън очак­ва­на­та ин­ф­ла­ция при­ли­ча на “спя­що ку­че, ко­ето не за­ка­чат”, а не­очак­ва­на­та - на ра­зя­ре­но ку­че, ко­ето са съ­бу­ди­ли по нев­ни­ма­ние, нас­тъп­вай­ки го по опаш­ка­та; всъщ­ност инер­ци­он­на е та­зи ин­ф­ла­ция, тем­път на ко­ято се очак­ва и вграж­да меж­ду сто­пан­с­ки­те аген­ти.

В ико­но­ми­чес­ка­та те­о­рия се пра­ви раз­ли­ка меж­ду аб­со­лют­на­та (ко­я­то нас­тъп­ва по­ра­ди уве­ли­ча­ва­не на ко­ли­чес­т­во­то на па­ри­те в об­ръ­ще­ние) и от­но­си­тел­на ин­ф­ла­ция (ко­я­то нас­тъп­ва по­ра­ди уве­ли­ча­ва­не на ско­рост­та на обо­ро­та на па­ри­те или по­ра­ди на­ма­ля­ва­не на ко­ли­чес­т­во­то на сто­ки­те в об­ръ­ще­ние). Аб­со­лют­на­та ин­ф­ла­ция се явя­ва ка­то фи­нан­со­ва и ка­то кре­дит­на ин­ф­ла­ция.

Днес най-мно­го се го­во­ри за след­ни­те три гру­пи ин­ф­ла­ция:

1. Ин­ф­ла­ция на ТЪР­СЕ­НЕ­ТО - по­я­вя­ва се, ко­га­то тър­се­не­то пре­ви­ша­ва пред­ла­га­не­то, въз­ник­ва из­ли­шък от па­рич­ни сред­с­т­ва и це­ни­те рас­тат;

2. Ин­ф­ла­ция на РАЗ­ХО­ДИ­ТЕ - тя е ре­зул­тат от уве­ли­ча­ва­не­то на раз­хо­ди­те, на над­ни­ци­те, на да­нъ­ци­те, на лих­ва­та и т.н. и те­зи уве­ли­че­ни раз­хо­ди се прех­вър­лят вър­ху ку­пу­ва­чи­те чрез на­рас­т­ва­не­то на це­ни­те не­за­ви­си­мо от тър­се­не­то;

3. Ин­ф­ла­ция СТРУК­ТУР­НА - свър­за­на е глав­но със струк­тур­ни­те дис­п­ро­пор­ции, по прин­цип е не­ба­лан­си­ра­на и се от­ра­зя­ва в най-го­ля­ма сте­пен вър­ху па­рич­но­то об­ръ­ще­ние.



4. Из­мер­ва­не на ин­ф­ла­ци­ята. Потребителска “кошница"
Из­мер­ва­не­то на ин­ф­ла­ци­ята се свеж­да до оп­ре­де­ля­не­то на рав­ни­ще­то или тем­па на ин­ф­ла­ция. Го­диш­ни­ят темп на ин­ф­ла­ци­ята се оп­ре­де­ля ка­то про­цент­но из­ме­не­ние на ин­дек­са на це­ни­те (на про­из­вод­с­т­ве­ни­те фак­то­ри или на сто­ки­те за пот­реб­ле­ние и ус­лу­ги­те) през те­ку­ща­та го­ди­на спря­мо пред­ход­на­та.

Ма­те­ма­ти­чес­ки го­диш­ни­ят темп на ин­ф­ла­ци­ята се из­чис­ля­ва по след­на­та фор­му­ла:



Ir = [( CPIt - CPI0 ) : CPI0 ] x 100,
къ­де­то:

Ir - го­ди­шен темп на ин­ф­ла­ци­ята в про­цен­ти;

CPIt - ин­декс на пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни за те­ку­ща­та го­ди­на;

CPI0 - ин­декс на пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни за пред­ход­на­та (или ба­зис­на­та) го­ди­на.

Нап­ри­мер, ако СРIt = 108,3, а СРI0 = 100,0, то

Ir = [(108,3 - 100,0) : 100,0] x 100 = 8,3%

Най-ва­жен по­ка­за­тел за об­що­то рав­ни­ще на це­ни­те е ин­дек­сът на це­ни­те на пот­ре­би­тел­с­ки­те сто­ки-ИПЦ (CPI), кой­то поз­во­ля­ва да се срав­нят раз­хо­ди­те за по­куп­ка на па­зар­на­та пот­ре­би­тел­с­ка кош­ни­ца през да­де­на го­ди­на (ме­сец, пе­ри­од) с раз­хо­ди­те за по­куп­ка на съ­ща­та пот­ре­би­тел­с­ка кош­ни­ца през ня­коя пред­ход­на го­ди­на (ме­сец, пе­ри­од). Вся­ка стра­на са­ма оп­ре­де­ля броя и със­та­ва на сто­ки­те и ус­лу­ги­те в пот­ре­би­тел­с­ка­та кош­ни­ца. В Ан­г­лия та­зи кош­ни­ца включ­ва 348 сто­ки и ус­лу­ги, в Гър­ция - 212, в Тур­ция - 82, в САЩ - 364. В Бъл­га­рия кош­ни­ца­та се със­тои от 537 сто­ки и ус­лу­ги, раз­де­ле­ни в 12 сто­ко­ви гру­пи. Ед­на от за­да­чи­те на На­ци­онал­ния ста­тис­ти­чес­ки ин­с­ти­тут е да наб­лю­да­ва за нас­тъп­ва­щи­те из­ме­не­ния в тех­ни­те це­ни. Ос­но­вен въп­рос при из­мер­ва­не­то на все­ки ин­декс е ме­то­ди­ка­та на пре­тег­ля­не­то, т.е. на­ми­ра­не­то на от­но­си­тел­но­то тег­ло (дейс­т­ви­тел­на­та те­жест) на вся­ка сто­ко­ва гру­па в об­що­то пот­реб­ле­ние. При пот­ре­би­тел­с­ки­те сто­ки дейс­т­ви­тел­на­та им те­жест се от­чи­та спо­ред тех­ния дял в пот­реб­ле­ни­ето. Оп­ре­де­ля се ба­зо­ва­та го­ди­на, след ко­ето, ка­то се има пред­вид от­но­си­тел­но­то тег­ло на вся­ка сто­ко­ва гру­па и по­ви­ше­ни­я ин­декс на тех­ни­те це­ни, се на­ми­ра су­ма­та на на­рас­т­ва­не­то на це­ни­те как­то на вся­ка сто­ко­ва гру­па, та­ка и на ця­ла­та пот­ре­би­тел­с­ка кош­ни­ца. Пос­лед­на­та су­ма, раз­де­ле­на на ба­зо­вия ин­декс, ни да­ва дейс­т­ви­тел­ния раз­мер на ин­ф­ла­ци­ята за раз­г­леж­да­ния пе­ри­од. В таблица 6.1. е по­ка­зан един дейс­т­ви­те­лен при­мер на ба­за­та на бъл­гар­с­кия опит (ин­дек­си на пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни по ос­нов­ни гру­пи за м. де­кем­в­ри при ба­за м. но­ем­в­ри 1995 г. и ин­декс на пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни).

При из­чис­ля­ва­не на тем­па на ин­ф­ла­ци­ята (на ин­дек­са на це­ни­те) има ня­кои осо­бе­нос­ти, ко­ито во­дят до не­точ­нос­ти.

Та­ка нап­ри­мер фик­си­ра­ни­те тег­ла на сто­ко­ви­те гру­пи над­це­ня­ват ис­тин­с­ка­та стойност на жи­во­та, ко­га­то це­ни­те на от­дел­ни сто­ки на­рас­т­нат, тъй ка­то то­ва во­ди до на­ма­ля­ва­не на пот­ре­бя­ва­но­то ко­ли­чес­т­во. Дру­га осо­бе­ност е свър­за­на с от­чи­та­не ка­чес­т­во­то на сто­ки­те - напр. мо­же ня­кои ком­пют­ри да са по-скъ­пи, но да имат мно­го по-доб­ри ка­чес­т­ва.

Следва да подчертаем, че относителните тегла на различните стокови групи се изменят в зависимост от фактическото потребление. Така например през 2000 г. относителните тегла са следните: храна - 43.01, спиртни напитки и тютюневи изделия - 4.81, жилище - 8.75, еленергия за битови нужди - 7.14, жилищно обзавеждане - 4.4., облекло и обувки - 7.05, лична хигиена и здравеопазване - 3.85, образование и свободно време - 4.40, транспорт и съобщения - 10.41, и други - 2.16.

Ос­вен ин­дек­са на пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни (ИПЦ) за из­мер­ва­не тем­па на ин­ф­ла­ция се из­пол­зу­ва ин­дек­сът на це­ни­те на про­из­во­ди­тел (ИЦП), кой­то мно­зи­на смя­тат за един от най-чув­с­т­ви­тел­ни­те ин­ди­ка­то­ри, пре­дуп­реж­да­ващ най-ра­но за бъ­де­ща­та ин­ф­ла­ция.

Друг въз­мо­жен из­ме­ри­тел на ин­ф­ла­ци­ята е поз­на­ти­ят ни ве­че деф­ла­тор, кой­то всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва це­но­ви ин­декс на про­дук­ци­ята ка­то ця­ло (а не са­мо на пот­ре­би­тел­с­ки­те сто­ки). Обик­но­ве­но оба­че деф­ла­то­рът се из­пол­зу­ва за из­чис­ля­ва­не­то на ре­ал­ния БВП.

В Бъл­га­рия го­диш­ни­ят темп на инфлация (индекса на потребителските цени - consumer price index CPI - декември) за 1990 г. е 123,8 на сто, през 1991 г. е 438,5, през 1992 г. е 179,4, през 1993 г. е 164,през 1994 г. е 222, през 1995 г. е 132,9, през 1996 г. е 410,8, през 1997 г. е 678,6,през 1998 г. е 101, през 1999 г. - 106,2, през 2000 г. - 111,4%, и през 2001 г.- 104,8%. Само през първите два месеца на 2002 г. у нас е натрупана инфлация от 4,4%, което е почти колкото правителството е планирало за цялата година. Как­то виж­да­ме, из­ме­ре­на с ин­дек­са на пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни, ин­ф­ла­ци­я­та у нас през повечето от годините на прехода е ви­со­ка. Едва в последните две години има месеци с дефлация. За периода от май 1990 до октомври 1999 г. имаме 219 516% инфлация, т.е. цените са се увеличили 2196 пъти, а до декември 2001 г. увеличението е около 2523 пъти.

(Изт. сп. Икономическа мисъл,кн.4,1997,с.42, НСИ, Интернет)

В много години и в много страни то­ва са из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ки тем­по­ве на ин­ф­ла­ция, ко­и­то не се до­пус­кат в раз­ви­ти­те па­зар­ни ико­но­ми­ки.



Сред­но­го­диш­ни из­ме­не­ния на пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни

(в %)

1961-67 1968-72 1973-82 1983-89 1991 1995 2000

ОИСР 2,7 4,9 9,9 4,4 ... ... ...

САЩ 1,7 4,6 8,7 3,6 4,2 16,6 2,0

Япо­ния 5,7 5,8 8,7 1,4 3,3 7,0 -0,1

ФРГ 2,7 3,8 5,2 1,7 0,0 14,8 -0,6

Фран­ция 3,5 5,6 11,0 5,0 3,2 11,6 0,5

Ве­ли­коб­ри­та­ния 3,5 6,6 14,1 5,1 5,9 18,2 1,8

Ита­лия 4,4 3,9 9,6 8,1 6,3 27,7 2,5

/ОИСР - Ор­га­ни­за­ция за ико­но­ми­чес­ко сът­руд­ни­чес­т­во и раз­ви­тие - включ­ва 24-те най-раз­ви­ти ка­пи­та­лис­ти­чес­ки стра­ни./


5. Антиинфлационна политика
Ако при­чи­ни­те за да­де­на ин­ф­ла­ция са от­с­т­ра­не­ни, ро­ля­та на те­ра­пия в ус­ло­ви­я­та на ед­на уме­ре­на ин­ф­ла­ция мо­же да из­пъл­ни въ­веж­да­не­то на кон­т­рол вър­ху уве­ли­ча­ва­не­то на зап­ла­ти­те, на бю­джет­ни­те раз­хо­ди и на це­ни­те, съ­че­тан с мер­ки по ук­реп­ва­не­то на па­рич­на­та еди­ни­ца..

Ко­га­то при­чи­ни­те за ин­ф­ла­ци­я­та не са от­с­т­ра­не­ни, ка­къв­то е се­га и слу­ча­ят с Бъл­га­рия, мо­гат да се при­ло­жат съ­от­вет­ни спе­ци­фич­ни ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­ни дейс­т­вия, под­хо­ди­те на ко­и­то са раз­лич­ни.

Ня­кои пред­ла­гат всич­ко да се ос­та­ви на ико­но­ми­чес­ки­те за­ко­но­мер­нос­ти, съ­от­вет­но на па­за­ра, кой­то чрез за­ко­на за тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то ще ре­гу­ли­ра по най-ра­ци­о­на­лен на­чин от­но­ше­ни­е­то меж­ду тър­се­не­то, пред­ла­га­не­то и це­ни­те и ще оси­гу­ри ста­бил­ност и ра­ци­о­нал­но пол­з­ва­не на ре­сур­си­те (“не­ви­ди­ма­та ръ­ка” на па­за­ра, как­то каз­ва Адам Смит). При то­зи под­ход тряб­ва да се пред­по­ла­га и въз­мож­ност­та от един па­ра­докс - че чес­то ни­то мал­ко­то тър­се­не, ни­то уве­ли­че­но­то пред­ла­га­не мо­гат да спрат на­рас­т­ва­не­то на це­ни­те. Ос­вен то­ва тряб­ва да се тър­си и на­ме­ри ре­ше­ни­е­то по­не на два проб­ле­ма: за до­зи­ра­но­то ком­би­ни­ра­не на мер­ки­те на ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка, на пла­ни­ра­не­то и на па­зар­ни­те за­ко­но­мер­нос­ти с ог­лед на ста­би­ли­зи­ра­не­то на це­ни­те, на­ма­ля­ва­не­то на без­ра­бо­ти­ца­та, пре­мах­ва­не­то на струк­тур­ни­те дис­п­ро­пор­ции и т.н. и за из­бо­ра на стра­те­ги­чес­ки под­ход (“шок-те­ра­пия” или пос­те­пе­нен об­рат). Спе­ци­фич­но­то за Бъл­г­а­рия е, че мер­ки­те на пра­ви­тел­с­т­во­то най-об­що са на­ли­це, но па­за­рът лип­с­ва, а от пла­ни­ра­не­то сме се от­ка­за­ли.

Два под­хо­да се пред­ла­гат и по от­но­ше­ние на про­веж­да­не­то на ста­би­ли­за­ци­он­на­та по­ли­ти­ка. Спо­ред еди­ни­я сто­пан­с­т­во­то тряб­ва да се ста­би­ли­зи­ра при се­гаш­но­то рав­ни­ще на раз­ви­тие и то­га­ва да се тър­си из­ход от ин­ф­ла­ци­я­та. То­зи под­ход пред­по­ла­га по­доб­рява­не из­пол­з­ва­не­то на мощ­нос­ти­те и на ра­бот­на­та си­ла в съ­щес­т­ву­ва­щи­те пред­п­ри­я­тия, по-ви­со­ко ка­чес­т­во, про­из­во­ди­тел­ност и рен­та­бил­ност, ви­сок лих­вен про­цент, нис­ки да­нъ­ци, ог­ра­ни­ча­ва­не на об­що­то и ко­лек­тив­но пот­реб­ле­ние, на­ма­ля­ва­не на ин­вес­ти­ци­и­те. Спо­ред вто­рия под­ход ста­би­ли­за­ци­я­та тряб­ва да се осъ­щес­т­вя­ва в ус­ло­ви­я­та на ди­на­мич­но раз­ви­тие, на по-ви­со­ка сте­пен на за­е­тост и при ста­бил­ни це­ни (то­ва е шко­ла­та на “ди­на­мич­но­то рав­но­ве­сие”). То­ва пред­по­ла­га но­ви ин­вес­ти­ции в при­о­ри­тет­ни­те от­рас­ли и въ­об­ще уве­ли­ча­ва­не на ин­вес­ти­ци­и­те, на фи­нан­си­ра­не­то на обек­ти­те с об­щес­т­ве­но пред­наз­на­че­ние, по-нис­ки лих­ви и т. н. То­зи под­ход под­хож­да за ба­лан­си­ра­на­та ин­ф­ла­ция.

При кон­с­т­ру­и­ра­не­то на ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­на­та прог­ра­ма след­ва да се из­хож­да от ти­па и тем­па на ин­ф­ла­ци­я­та, от кон­к­рет­ни­те ус­ло­вия на стра­на­та и от ре­ди­ца дру­ги об­с­то­я­тел­с­т­ва. Най-об­що ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­на­та прог­ра­ма мо­же да бъ­де из­г­ра­де­на по два мо­де­ла:

– при пър­вия, ус­лов­но на­ре­чен БО­ЛИ­ВИЙС­КИ МО­ДЕЛ, уда­ре­ни­е­то се пос­та­вя вър­ху на­ма­ля­ва­не­то на съв­куп­но­то тър­се­не с ог­лед на не­го­во­то ба­лан­си­ра­не с не­дос­та­тъч­но­то пред­ла­га­не по пъ­тя на ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то на це­ни­те, “зам­ра­зя­ва­не­то” на зап­ла­ти­те и на раз­хо­ди­те от дър­жав­ния бю­джет, пос­къп­ва­не­то на кре­ди­ти­те чрез ряз­ко­то по­ви­ша­ва­не на лих­ве­ни­те про­цен­ти, фик­си­ра­не­то на лих­ве­ни­те про­цен­ти, фик­си­ра­не­то на ва­лут­ния курс на па­рич­на­та еди­ни­ца и дру­ги по­доб­ни. “Стра­нич­ни­те дейс­т­вия” от при­ла­га­не­то на то­зи мо­дел са спа­да­не­то на про­из­вод­с­т­во­то, уве­ли­ча­ва­не­то на без­ра­бо­ти­ца­та, на­ма­ля­ва­не­то на жиз­не­но­то рав­ни­ще, за­сил­ва­не­то на со­ци­ал­но­то раз­с­ло­е­ние и на со­ци­ал­но­то нап­ре­же­ние в об­щес­т­во­то. Не­го­во­то при­ла­га­не по­ни­жа­ва “тем­пе­ра­ту­ра­та” на бол­но­то сто­пан­с­т­во, как­то се по­ни­жа­ва тем­пе­ра­ту­ра­та на за­ви­тия в мо­кър чар­шаф бо­лен чо­век, без оба­че да се пре­мах­ва при­чи­на­та за по­ви­ша­ва­не­то на тем­пе­ра­ту­ра­та. В ос­но­ва­та на то­зи мо­дел ле­жи мо­не­та­риз­мът ка­то но­во на­и­ме­но­ва­ние или нап­рав­ле­ние на ста­ра­та т. нар. ко­ли­чес­т­ве­на те­о­рия за па­ри­те, но в съ­що­то време се заб­ра­вя ос­нов­ният пос­ту­лат на Фрид­мъ­но­ва­та док­т­ри­на, а имен­но, че мо­не­тар­на­та по­ли­ти­ка не тряб­ва да при­чи­ня­ва ще­ти, че ло­ша­та мо­не­тар­на по­ли­ти­ка мо­же да уни­що­жи здра­во­то сто­пан­с­т­во, но доб­ра­та мо­не­тар­на по­ли­ти­ка не мо­же са­ма по се­бе си да бъ­де лек за бол­но­то сто­пан­с­т­во;

– при вто­рия, ус­лов­но на­ре­чен ИЗ­РА­ЕЛ­С­КИ МО­ДЕЛ, се тър­си ре­а­ли­зи­ра­не­то на кла­си­чес­ка­та ре­цеп­та, а имен­но да се сти­му­ли­ра уве­ли­ча­ва­не­то на про­из­вод­с­т­во­то и на про­из­во­ди­тел­ност­та на тру­да ка­то ре­зул­тат от за­си­ле­на­та мо­ти­ва­ция на тру­да при въз­пи­ра­не тър­се­не­то на скъ­пи кре­ди­ти и при сък­ра­ща­ва­не на па­рич­на­та ма­са с ог­лед оси­гу­ря­ва­не­то на по-бърз темп на на­рас­т­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то спря­мо то­зи на пот­реб­ле­ни­е­то. При то­зи мо­дел рас­те­жът на без­ра­бо­ти­ца­та по пра­ви­ло е нез­на­чи­те­лен и за сто­пан­с­т­ва с по-го­лям дял на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност и на учас­тие на ра­бот­ни­ци­те в уп­рав­ле­ни­е­то той е по-под­хо­дящ.

Меж­ду два­та мо­де­ла има и дру­ги раз­ли­чия - ако пър­ви­ят не пред­по­ла­га со­ци­а­лен кон­сен­сус меж­ду ра­бот­ни­ци­те, ра­бо­то­да­те­ли­те и пра­ви­тел­с­т­во­то, вто­ри­ят го пред­по­ла­га; ако при пър­вия ин­ф­ла­ци­я­та се “съ­си­ча” из­кус­т­ве­но за­ед­но със “съ­си­ча­не­то” на про­из­вод­с­т­во­то чрез рес­т­рик­тив­на мо­не­тар­на по­ли­ти­ка, то при вто­рия ин­ф­ла­ци­я­та се ов­ла­дя­ва в ус­ло­ви­я­та на сто­пан­с­ка ак­тив­ност и ди­на­ми­зи­ра­но про­из­вод­с­т­во, и то­ва е ре­зул­тат от съ­че­та­ва­не­то на дейс­т­ви­я­та сре­щу ин­ф­ла­ци­я­та с дейс­т­ви­я­та сре­щу стаг­на­ци­я­та на про­из­вод­с­т­во­то.



През 70-те и 80-те го­ди­ни ос­нов­на цел на ста­би­ли­за­ци­он­на­та по­ли­ти­ка ста­на по­ни­жа­ва­не­то на ин­ф­ла­ци­ята. То­ва до­ве­де и до пре­оцен­ка на из­пол­зу­ва­ния ин­с­т­ру­мен­та­ри­ум, ка­то цен­тъ­рът на те­жес­т­та се пре­не­се от фис­кал­ни­те към па­рич­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти. На пър­во мяс­то, сви­ха се тем­по­ве­те на па­рич­но­то пред­ла­га­не. Взе­ха се ре­ди­ца мер­ки, на­сър­ча­ва­щи съв­куп­но­то пред­ла­га­не ка­то сред­с­т­во за по-бър­зо урав­но­ве­ся­ва­не с ин­ф­ла­ци­он­но раз­ду­то­то съв­куп­но тър­се­не (на­ма­ли­ха се да­нъ­ци­те вър­ху пе­чал­ба­та и до­хо­ди­те, бя­ха пре­мах­на­ти ре­ди­ца ог­ра­ни­че­ния за сто­пан­с­ка­та пред­п­ри­ем­чи­вост).

Спи­ра­не­то на ви­со­ка­та ин­ф­ла­ция изис­к­ва спе­ци­ал­на ком­би­на­ция от мер­ки, за­ся­га­щи ко­ли­чес­т­во­то па­ри, раз­мен­ния курс на на­ци­онал­на­та ва­лу­та, бю­дже­та, а в ня­кои слу­чаи и ди­рек­т­ни мер­ки по от­но­ше­ние на це­ни­те и зап­ла­ти­те. Ус­пеш­на­та ста­би­ли­за­ция изис­к­ва и до­ве­ри­ето на об­щес­т­ве­нос­т­та в па­ке­та от мер­ки. След ка­то ин­ф­ла­ци­ята е ком­п­лек­с­но яв­ле­ние, яв­но е не­об­хо­ди­мо да се под­бе­рат мер­ки, ко­ито да не­ут­ра­ли­зи­рат дейс­т­ви­ето на при­чи­ни­те за нея. Та­ки­ва ме­ха­низ­ми на ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­на по­ли­ти­ка мо­гат да бъ­дат:

ПО­ЛИ­ТИ­КА­ТА НА ДО­ХО­ДИ­ТЕ

– пряк кон­т­рол вър­ху це­ни­те и зап­ла­ти­те - ока­за се не­ефек­ти­вен, за­що­то по­тис­ка ин­ф­ла­ци­ята, но не я пре­мах­ва;

– доб­ро­вол­но под­дър­жа­не на рав­ни­ще­то на зап­ла­ти­те и це­ни­те, за­дъл­жи­тел­но изис­к­ва­що об­щес­т­ве­на под­к­ре­па;

– сво­бод­на па­зар­на стра­те­гия, ос­но­ва­на на вя­ра­та във въз­мож­нос­ти­те на па­за­ра да ог­ра­ни­ча­ва рас­те­жа на це­ни­те и зап­ла­ти­те;

– фис­кал­ни сти­му­ли и ог­ра­ни­че­ния, ко­ито ог­ра­ни­ча­ват ин­ф­ла­ци­он­ни­те дейс­т­вия на сто­пан­с­ки­те аген­ти чрез по-ви­со­ко да­нъч­но об­ла­га­не на бър­зо рас­тя­щи­те до­хо­ди и суб­си­ди­ра­не на мал­ки­те по раз­мер, ко­ито на­рас­т­ват бав­но;

МО­НЕ­ТАРНАТА ПОЛИТИКА

– “ин­ф­ла­ци­ята ви­на­ги и нав­ся­къ­де е па­рич­но яв­ле­ние”;

– един­с­т­ве­но пра­ви­тел­с­т­ва­та са те­зи, ко­ито оп­ре­де­лят ко­ли­чес­т­во­то па­ри;

– един­с­т­ве­ни­ят лек за ин­ф­ла­ци­ята е по-бав­но­то на­рас­т­ва­не на ко­ли­чес­т­во­то па­ри; не­об­хо­ди­мо е при­ла­га­не­то на “па­рич­но­то пра­ви­ло”, изис­к­ва­що еже­год­ни­ят ста­би­лен темп на на­рас­т­ва­не на па­ри­те да бъ­де 5-7%;

– ле­че­ни­ето на ин­ф­ла­ци­ята от­не­ма вре­ме, през ко­ето се про­явя­ва неп­ри­ят­ни­ят стра­ни­чен ефект на ле­кар­с­т­во­то - ре­це­си­ята и на­рас­т­ва­не­то на без­ра­бо­ти­ца­та.

БЮ­ДЖЕТ­НА­ТА ПО­ЛИ­ТИ­КА - ос­но­ва­ва се на те­ори­ята на т.нар. “бю­джет­ни мо­не­та­рис­ти”, ко­ито за­щи­та­ват кейн­си­ан­с­ко­то схва­ща­не за не­об­хо­ди­мос­т­та от крат­кос­роч­на ста­би­ли­за­ция и мо­не­та­рис­т­ко­то схва­ща­не за ес­тес­т­ве­но­то рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца­та и дъл­гос­роч­но­то рав­но­ве­сие на ико­но­ми­ка­та, ко­ето мо­же да се пос­тиг­не пос­те­пен­но, с до­пус­ка­не на уме­ре­на ин­ф­ла­ция. Из­к­люч­ва се из­пол­зу­ва­не­то на бю­дже­та за сти­му­ли­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то, а бю­джет­на­та по­ли­ти­ка се раз­г­леж­да ка­то под­чи­не­на на па­рич­на­та по­ли­ти­ка; на­ма­ля­ва­не на бю­джет­ния де­фи­цит по пъ­тя на сък­ра­ща­ва­не на суб­си­ди­ите.

Ос­нов­ни ин­с­т­ру­мен­ти на дис­к­ре­ци­он­на­та фис­кал­на (бю­джет­ната) по­ли­ти­ка са:

– из­ме­не­ни­ята в пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те раз­хо­ди;

– тран­с­фер­ни­те пла­ща­ния;

– да­нъ­ци­те;

– де­фи­цит­но бю­джет­но фи­нан­си­ра­не (в про­ти­во­вес на кон­цеп­ци­ята за ба­лан­си­ра­ния бю­джет).

В как­ви на­со­ки след­ва да се тър­си из­хо­дът?

Ако из­хож­да­ме от кон­с­та­та­ци­я­та, че ан­ти­ин­ф­ла­ци­он­ни­те мер­ки от пър­ви­те 12-15 ме­се­ца съ­от­вет­с­т­ват в най-об­щи ли­нии на очер­та­ния ве­че бо­ли­вийс­кия мо­дел и че те са пос­та­ви­ли ико­но­ми­ка­та в на­ча­ло­то на 1992 г. в “пре­дин­фар­к­т­но” със­то­я­ние, което се повтори през 1996-97 г., из­хо­дът след­ва да се тър­си в ре­а­ли­зи­ра­не на мер­ки­те на из­ра­ел­с­кия мо­дел, т.е. в ак­тив­но на­сър­ча­ва­не на пред­ла­га­не­то (съ­жи­вя­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то) и уме­ре­но­то за­дър­жа­не на тър­се­не­то. По кон­к­рет­но то­ва оз­на­ча­ва:

– ус­ко­ря­ва­не на раз­дър­жа­вя­ва­не­то и при­ва­ти­за­ци­я­та;

– прес­т­ру­ку­ри­ра­не и съ­жи­вя­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то във во­де­щи­те от­рас­ли на на­ше­то сто­пан­с­т­во (про­из­вод­с­т­во­то на про­дук­ция за из­нос, сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во и об­с­луж­ва­щи­те го про­из­вод­с­т­ва и дей­нос­ти, сто­пан­с­кия ту­ри­зъм и ня­кои дру­ги) по пъ­тя на пре­дос­та­вя­не­то на кре­ди­ти за ин­вес­ти­ции при по-нис­ки лих­ви.

То­ва на прак­ти­ка би до­ве­ло до съ­жи­вя­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то, на­ма­ля­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та, ов­ла­дя­ва­не на ин­ф­ла­ци­я­та и т.н., а на те­о­рия то­ва би оз­на­ча­ва­ло от­каз от мо­не­тар­ния или не­о­кон­сер­ва­ти­вен път към па­зар­на­та ико­но­ми­ка, и ут­вър­ж­да­ва­не на не­о­кейн­си­ан­с­кия тип (как­то пи­ше проф. Ж. Аро­йо, “с из­вес­т­ни ком­п­ро­ми­си и ка­то ико­но­ми­ка на кла­си­чес­кия син­тез” на Самуелсън), об­раз­ци на ре­а­ли­за­ция на кой­то са Фран­ция, Ис­па­ния, Ав­с­т­рия и скан­ди­нав­с­ки­те стра­ни.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


1, Hume, David. [1777] 1985. Essays; Moral, Political and

Litetrary. Indianapolis, Ind.: Liberty Fund.


2.Mises, Ludwig von. [1922] 1980. The theory of Money and Credit.

Indianapolis, Ind. : Liberty Classics.


3. Paleshutski, Cyril. 2006, Osnovi na upravlenieto, Blagoevgrad, 2006
4.Фишер, Ст., Р. Дорнбуш, Р.Шмалнензи, Икономика, Изд. "Отворено

общество", С. 1997 г.


5.Коландър, Д., Макроикономика, С., 1999 г.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница