Същност на инфлацията и видове

то

“Правилото на 70-те” дава друга възможност да се правят пресмятания. Чрез него бързо и лесно може да се отговори на въпроса: ако се запази дадения темп на инфлацията, след колко години цените ще се удвоят. За целта числото 70 се разделя на темпа на увеличаването на цените. Ако той е 10%, това означава, че 70/10 = 7. След 7 години цените ще се удвоят.

Когато инфлацията е явление на неразвит пазар, макар и скрита подтисната, тя освен цените се "оглеж­да" в обема и структурата на дефицита, в опашките в търговската мрежа, в масата на излишните /"празни"/ пари.

Изчисляването на инфлацията показва практичес­ки, че тя достига определена критична точка, която ха­рактеризира момента, когато скоростта на обръщението на парите е ускорена спрямо нарастването на брутния национален продукт.

Критичната точка на инфлацията означава, че за­почвайки от даден момент, независимо от увеличение­то на получаваните пари, потребителите могат да си купят по-малко стоки и услуги в сравнение с предход­ния период. Отделните социални слоеве от население­то с различна бързина достигат критичната точка на инфлацията. Хората с фиксирани доходи, работниците и служителите я достигат веднага след започване на инфлацията. След тях се нареждат дребните произво­дители и накрая, значително по-късно, едрите собстве­ници. Държавата също се сблъсква с критичната точка. Независимо, че номинално данъците растат, постъпле­нията в бюджета изостават от реалните потребности.
2. Причини за инфлацията

Съществуват множество теории, които обясняват инфлацията. Някои по-важни от тях са: 1/ инфлацията като паричен феномен; 2/инфлация на търсенето; 3/ инфлация на разходите;4/инфлация структурна

2.1. Теорията за инфлацията като паричен феномен гради обясненията си върху анализа на връзката меж­ду инфлацията и паричното предлагане. Още преди 600 години допълнителният добив на злато и сребро и не­говото включване в паричното обръщение е предизви­квало инфлация, така както и допълнителното печата­не на пари в Англия по време на войната на Наполеон или в Германия след Първата световна война

Когато безконтролно се пускат в обръщение нови пари, относителните цени на благата се увеличават, ко­ето показва, че парите не са неутрален фактор на цени­те. Вярно ли е това? Практиката като критерий за ис­тинността на всяко твърдение потвърждава този извод, макар че е невероятно трудно да се измери чистият ефект на предлагането на пари върху равнището на цените. Това е така, защото върху тях оказват влияние и други фактори - вкусове, предпочитанията, доход и др. Неокласическата школа се абстрахира от влиянието на изброените фактори и представя графиката на инф­лацията като паричен феномен по следния начин - фиг. 1.1

В този модел икономиката работи на границата на производствените си възможности, т.е. произведен е брутен национален продукт при пълната заетост на про­изводствените ресурси. Щом съвкупното предлагане е нееластично цените могат да се променят при премест­ването на кривата на съвкупното търсене в резултат от нови пари в обръщението. Когато в обръщението се пуснат нови пари търсенето расте, но предлагането не може да се промени /в случая се абстрахираме от международната търговия, от вноса/ и естественият резул­тат е повишаване на цените, т.е. инфлация.


Фиг. 1.1 Инфлацията като паричен феномен
AS – съвкупно предлагане

АД – съвкупно търсене

Модерните общества обаче се характеризират с ико­номически растеж, който е резултат преди всичко на увеличената ефективност на производствените фактори. Това означава, че кривата на съвкупното предлагане не е нееластична, а се премества надясно. При тези усло­вия увеличеното предлагане на пари ще предизвика ли инфлация? Отговорът на този въпрос е подложен при условие, че допълнителните пари нарастват по-бързо в сравнение с обема на брутния национален продукт. То­ва се вижда от формулата на Фишер:
/М х V = Р х Q/

където:

М - е количеството на парите в обръщение

V - скоростта на оборота на парите

Р - цените на благата-(средно равнище)

Q - количеството на предлаганите блага.

Щом М се увеличава, т.е. паричното предлагане изпревари нарастването на Q, тогава цените се увели­чават, за да се балансира равенството. Ако икономика­та расте с 3% годишно /т.е. Q расте с 3%/ и ако парич­ното предлагане се увеличи с 5% в годината, то цените също ще нараснат с 2%, за да се балансират двете стра­ни на равенството в посочената формула.

От същността на разгледаната теория може да се направи практическият извод, че, за да не се допуска инфлация като паричен феномен, паричните емисии трябва да се поставят под,контрол, да не се допуска бюджетният дефицит да се покрива с печатането на нови пари.

2.2. Теорията на инфлацията на търсенето разглежда влиянието на динамиката на съвкупното търсене на крайни стоки и услуги върху цените. Тезата е, че кога­то съвкупното търсене превиши възможностите на ико­номиката да увеличи предлагането, то това търсене тла­ска цените нагоре. Съществуват две теории за инфлацията на търсенето - класическа и кейнсианска.

а) Класическия модел се основава на твърдението, че икономиката винаги е в състояние на пълна заетост. Когато съвкупното търсене нараства под влияние на комплекса от фактори, които го определят, то не може веднага да повиши съвкупното предлагане и затова це­ните се повишават.

б) Кейнсианският модел не приема твърдението, че когато съвкупното търсене превишава съвкупното пре­длагане при пълна заетост, инфлацията непременно е паричен феномен.

На фиг. 1.2. е показано опростения кейнсиански модел на инфлацията на търсенето. На абцисата е обозначен брутния национален продукт /БВП/, а на ординатата - равнището на цените /Р/. Гра­фиката показва, че обемът на производството и на зае­тостта могат да растат без да се променят цените, дока­то икономиката не е достигнала състоянието си на пъл­на заетост.

Фиг. 1.2. Инфлация на търсенето
В графиката на фиг. 1.2 Q_f е точката, в която ико­номиката работи при пълно използване на производс­твените ресурси, а с АД са отбелязани различните кри­ви на съвкупното търсене. Ако съвкупното търсене се премести от АД₁ до АД₂, обемът на производството се премества от Q₁ на Q₂, без да се увеличи равнището на цените. Ако съвкупното търсене достигне АД₃, обемът на производството ще се увеличи до Q₃, но вече ще има инфлация. И накрая, ако съвкупното търсене достигне АД₄, обемът на производството ще достигне Q₁, но в обществото ще има значителна инфлация. Това е така, тъй като винаги, когато икономиката е в състояние на пълно използване на ресурсите, всяко увеличаване на съвкупното търсене предизвиква инфлация, защото Q_f , не може да се увеличи.

2.3. Инфлацията на разходите е нова, но твърде попу­лярна теория. Тя си поставя за цел да обясни защо це­ните растат и когато икономиката не е на равнището на пълната си заетост на ресурсите. Появява се като опит да се обясни умерената инфлация в САЩ в пери­ода на рецесията /1973-1975 г./.

Фиг. 1.3. показва как­во става със съвкупното предлагане и равнището на цените в условията на стагнация.

Вижда се, че в резултат на увеличените разходи съвкупното предлагане се премества наляво и нагоре, т.е. то се съкращава, а цените се увеличават от Р₀ до Р_1, независимо, че икономиката е далече под равнището на потенциалните си възможности.

Фиг. 1.3. Инфлация на разходите

Разглежданата теория определя три основни причини предизвикващи инфлацията на разходите:

а/ мо­нополът на профсъюзите

б/ монополът на големия би­знес

в/ увеличаване на цените на суровините и на го­ривата

Инфлацията съпътства всяка пазарна икономи­ка, но са многообразни признаците, които показват на­личието на потенциална инфлация в случаите, когато вместо свободни пазарни отношения се използват планово-регулиращите функции на държавата:

1/ прину­дително нарастване на спестяванията

2/ бюджетен де­фицит и увеличаване на вътрешния дълг

3/ хроничен и изострящ се дефицит на много стоки и услуги

4/ изпреварващ темп на нарастване на паричните дохо­ди на населението сравнение с прираста на физичес­кия обем на брутния национален продукт

5/ висок от­носителен дял на незавършеното строителство

6/ нее­фективни условия на търговия при външноикономи­ческия стокообмен на страната и др.

Ако е налице несъответствие между търсене и предлагано количество, се появява натиск върху цените в посока тяхното повишаване. Този случай е показан на фиг. 2 а. Ако цената първоначално е Ро и търсенето се увеличи от Dо на D₁, ще е налице натиск върху цената на стоката в посока към повишаване. Когато на по-голямата част от пазарите в рамките на съответната икономика се наблюдава такова повишаване на търсенето, казваме, че е налице на­тиск на търсенето. Това е така наречената инф­лация, породена от търсенето.

Когато търсенето е голямо, покачването на цените увеличава дела на всеки. Инфлацията, породена от повишеното търсене, по принцип се характеризира с недостиг на стоки и на работна сила. Поради съществуващото свръхтърсене фирмите са сигурни, че техните стоки

фиг. 2 (а,б): Инфлация, породена от търсенето и от разходите

ще продължат да се продават и на по-високи цени, а работниците знаят, че ще продължат да ги наемат и при по-високи заплати. На фиг. 2 б е показано второ възможно обяснение защо могат да повишат цените. Да приемем, че една група хора (ОА) измислят начин да ограничат предлаганото количество на Qa. За тази цел те трябва чрез някакъв законен или обществен натиск да не допускат до пазара тези, които осъществяват предлаганото количество АВ. Ако успеят в своето начинание, цената от Р0 се покачва на Р1, тъй като предлагането се измества назад. Когато на значителна част пазарите (или на един много важен пазар като пазара на работната сила или петролния пазар) съществуват ограничения върху предлага­нето, казваме, че е налице натиск, обусловен от производствените разходи, а предизвиканата инфлация е вече споменатата себестойностна инф­лация (инфлация, породена от разходите).

При себестойностната инфлация, тъй като няма свръхтърсене (по-възможно е в действителност да има свръхпредлагане), фирмите не са сигурни, че търсенето ще е достатъчно, за да продадат стоките си, и не всички работници вярват, че след повишаването на заплатите им отново ще бъдат наети. Тези, които извършват „напомпването", обаче са сигурни, че ще успеят да продадат стоките си или няма да бъдат уволнени. Класически пример за това бе повишаването на цената на петрола от ОПЕК през 70-те години. Това покачване па цените пред­извика себестойностна инфлация в целия западен свят.

Разграничението между инфлация, породена от търсенето, и себе­стойностна инфлация е полезно, ако не се забравя, че трябва да се из­ползва внимателно. Равнището на цените винаги се определя от ед­новременния натиск на търсенето и на производствените разходи. При всеки вид инфлация има и натиск на търсенето, и натиск на раз­ходите. Както казва Алфред Маршал (английски икономист от XIX век, поставил началото на анализа па търсенето и предлагането), невъзмож­но е да се разграничи ролята на търсенето и предлагането за определянето на цената, така както не може да се определи кое от двете остриета на ножицата отрязва парчето хартия.

Като илюстрация на казаното може да се разгледа примера за покачването на цените на петрола от ОПЕК. Какво би станало, ако всички цени се бяха повишили, без да се увеличи търсеното количество. Резултатът би бил безработица, спад в производството и намаляване на търсенето на петрол. Цените като цяло не биха продължили да се по­качват при намаленото търсене. Цените обаче продължават да се по­вишават, защото съвкупното търсене не остава неизменно. Някои икономисти са заявили по повод на тази инфлация: „Не, това не е себестойностна инфлация, това е инфлация, породена от търсенето." Тъй като инфлацията е нескончаемо покачване на цените и търсенето и предлагането играят роля при всяко такова продължаващо покачва­не, разграничението между инфлацията, породена от търсенето, и себестойностната инфлация трябва да се използва внимателно.

2.4. Инфлация структурна – свързана е главно със структурните диспропорции, по принцип е небалансирана и се отразява е най-голяма степен върху паричното обръщение.

Инфлацията в България

Тя е по-скоро комплексна, тъй като се предизвиква и от нарастването на разходите, и от структурните диспропорции , и от търсенето. В същото време тя е антиципирана, т.е. предварително очаквана или предугаждана и при нея увеличаването на производството и на производителността на труда остават на втори план и всяка фирма се стреми да реализира толкова доход, колкото й е необходим в дадения момент за покриване на разходите по текущото потребление. Тази инфлация забавя стопанския растеж, увеличава безработицата, засилва неадекватната алокация на инвестициите и дебалансира стопанството, предизвиква още редица други негативни явления.
3. Показатели за равнището на цените

Тъй като инфлацията представлява трайно проявяващо се покачване на общото равнище на цените, необходимо е най-напред да се опре­дели това общо равнище на цените към определен момент в миналото и после да се прецени колко то се е променило. Тъй като това може да се извърши по различни начини, съществуват различни показатели за равнището на цените. Най-често използваните са индексът па про­изводствените цени, дефлаторът на брутния вътрешен продукт и ин­дексът на потребителските цени. Всеки от тези показатели за равни­щето на цените има своите предимства и недостатъци.

3.1. Индексът на производствените цени е индексът или съотноше­нието на агрегираната цена на редица важни суровини и материали, като например стомана, съотнесена към агрегираната цена на тези суровини през базисната година. Той не измерва вярно действителна­та инфлация, но е индикатор за бъдещото й развитие, тъй като много от цените, които го съставляват, са цени на стоки, използвани като ресурси за производството на други стоки.

3.2. Дефлаторът на БВП е индексът на равнището на цените на съв­купното производство или средната цена на компонентите на съвкупното производство или на БВП по отношение на базисната година. Това е предпочитаният от икономистите инфлационен индекс, защото обхваща най-широк набор от стоки. За съжаление изчисленията се правят трудно, поради което той се публикува най-често на тримесе­чие с едно значително изоставане (периодът, за който се отнасят дан­ните, вече е отминал, когато те стават известни).

3.3 Индексът на потребителските цени се публикува месечно и е най-често използваният в икономическите новини индекс на инфлаци­ята. Вместо да измерва цените на всички стоки, този индекс измерва цените на определена „кошница" от потребителски стоки. Всяка със­тавна част на кошницата има тегло, съответстващо на нейния дял в средните потребителски разходи. Процентните дялове са представени на фиг. 3

фиг. 3 Съставни части на индекса на потребителските цени

Измерването на изменението на цените за даден период от време е трудна работа. Един от най-спорните проблеми на ценовите индекси е как в тях да бъдат отразени качествените изменения. Да предполо­жим, че автомобилите модел 1993 са с нов дизайн и за разлика от моделите 1992 въздушната възглавница е тяхна стандартна характе­ристика. Цената им е с 5% по-висока. Увеличила ли се е в действител­ност цената па автомобилите с 5%, или тези проценти просто са це­ната на съответното подобрение на дизайна и оборудването на кола­та? Съществуват начини да се намери отговор на тези въпроси, но никой от тях не е напълно задоволителен. При значителните промени в качеството на стоките, които се появяват всяка година, повечето икономисти не се тревожат при малки размери на инфлацията (1 или 2%), защото не е съвсем ясно дали тези малки изменения представля­ват изобщо инфлация.

Отделянето на настъпилите изменения в реалния произведен продукт от промените в номиналния произведен продукт е един от важните начини за използване на индексите на инфлацията. Реалният про­дукт представлява общото количество произведени стоки и услуги, изчистено от влиянието на измененията в равнището на цените. Това е онзи обем производство, който ще бъде налице, ако равнището на цените остане неизменно. Номиналният продукт е продукцията, из­мерена в текущи цени. Инфлацията се появява, когато сред производителите като цяло съ­ществува тенденция да повишават цените на произвежданите от тях стоки и услуги, вместо да ги намаляват. Следователно, за да се отговори на въпроса „Защо се появява инфлацията", трябва да се даде отговор на въпроса „Защо хората повишават цените?" Логичният от­говор е, че те повишават цените, защото смятат, че по този начин могат да получат по-голям дял от съвкупния продукт за себе си.

Икономическия растеж, инфлацията и безработицата, са свързани в тясна взаимовръзка. Ако правителството можеше да се бори с инфлацията, без да се безпокои за безработицата и икономическия растеж, проблемът за инфлацията вече щеше да бъде разрешен. За съжаление борбата с инфлацията чес­то увеличава безработицата и забавя икономическото развитие. Кога­то правителството се опитва да спре инфлацията, то обикновено при­чинява рецесия. Аналогично намаляването на безработицата чрез сти­мулиране на икономическия растеж увеличава инфлацията. Дотолко­ва, доколкото инфлацията и безработицата са двете страни на една монета, алтернативната цена за намаляване на безработицата е инф­лацията. Правителството трябва да балансира между ниска безрабо­тица и бавен растеж, от една страна, и инфлация от друга. Необхо­димо е да се разгледа алтернативната цена както от гледна точка на макроикономиката, така и от гледна точка на микроикономиката.

4. Видове инфлация

Класификацията им може да се направи по различни признаци.

4.1. В зависимост от скоростта на инфлацията тя се де­ли на: умерена, галопираща и хиперинфлация.

a) “Блага” или умерена инфлация (с годишен процент до 10%) – тя съществува в повечето страни с развита пазарна икономика и се приема като стимулатор на стопанското развитие. В труда си “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” Джон М. Кейнс препоръчва този тип инфлация и шегувайки се, казва, че “геният на един Шекспир е могъл да процъфти единствено в условията на инфлацията”. Но … само в условията на “благата”, на балансираната инфлация, при която цените растат умерено и стабилно и към която икономиката е адаптирана. Такава инфлация не променя почти нищо в икономиката и за това П. Самуелсън я оприличава със “заспало куче”, което не трябва да се дразни. При нея стойността на парите в общи линии се запазва и няма риск за сключване на контрактите по номинални цени.

б) Средна инфлация (с годишен процент 10 – 12 %)

в) Галопиращата инфлация бележи темпове на уве­личаване на цените /до 200% годишно/, което изисква контрактите да са съобразени с нарастването на цени­те или да се "привързват" към някоя свободно конвер­тируема валута. При нея парите ускорено се материа­лизират и не се преотстъпват в заем по обичайния лих­вен процент.

в)Хиперинфлацията се характеризира с астрономи­ческо нарастване на количеството на парите в обръщението и на цените. Тя е налице, когато в продължение на една година и повече средномесечното увеличение е поне с 50% (според критерия на Кагън от 1956г.). Работната заплата и ръста на цените се разминават катастрофално, спада благосъстоянието и на най-осигурената част от населението. Тя ускорява финансовия крах, депресията и обществено политичес­кия безпорядък. Исторически се е проявявали през военни и следвоенни години. Хиперинфлацията е извънредно явление и за това някои я оприличават с тропическа болест, която рядко се хваща, но трудно се лекува. Примери за хиперинфлация в нашия век има доста, включително и в последното десетилетие. В началото на 80-те години например в Аржентина, Бразилия, Боливия и Перу индексът на цените на потребителските стоки надвишавал в отделни години 1000%, през 1989г. инфлацията в Югославия достигна 3000%. Инфлация в Германия през 1923г. е достигнала 300 000%. Куриозен е и процентът на инфлацията в Китай през 1948г., когато 1 бр. вестник – ежедневник е струвал 25 000 китайски долара, а една закуска - 8 милиона. Най – пресен пример на хиперинфлация е инфлацията в Сърбия, която през 1993г. е достигнала астрономическите 310 милиона на сто.

В България годишният процент на инфлация за 1990г. е 23,8 на сто, през 1991г. е 438,5, през 1992г. 82,6, през 1993г. е 70 на сто и за първите пет месеца на 1994г. е 53,1 на сто. Както се вижда, измерена с индекса на потребителските цени, инфлацията у нас е висока. В Източна Европа по-висока инфлация от България има само в Румъния и Албания (изключва се хиперинфлацията в Сърбия поради специфичните обстоятелства там).

Налице са и данни за годишния процент на инфлация в стра­ните от Централна и Източна Европа (бивши соцстрани):
Табл. 1 Годишен процент на инфлацията за Централна и Източна Европа

					1991	1992	1993
България					438,5	82,6	70,0
Албания					35,5	226,0	…
Полша					70,3	43,0	40,0
Румъния					161,1	210,3	200,0
Русия					92,7	1353,0	940,6
Украйна					91,2	1445,3	940,6
Унгария					36,4	23,0	20,0
Чехия					59,0	11,0	15,0
Словакия					59,0	11,0	25,0
Страни от Източна
Европа					119,3	162,2	142,1
Страни от Цетрална
Европа					103,2	786,0	581,5

Както се вижда, това са изключително високи темпове на инфлация, които не се допускат в развитите пазарни икономики.

Табл. 2 Средногодишни изменения на потребителските цени (в %)

			1961-67	1968-72	1973-82	1983-89	1989
ОИСР			2,7	4,9	9,9	4,4	6,0
САЩ			1,7	4,6	8,7	3,6	4,8
Япония			5,7	5,8	8,7	1,4	2,3
ФРГ			2,7	3,8	5,2	1,7	2,8
Франция			3,5	5,6	11,0	5,0	3,7
Великобритания			3,5	6,6	14,1	5,1	7,8
Италия			4,4	3,9	9,6	8,1	6,6

/ОИСР – Организация за икономическо сътрудничество и развитие – включва 24-те най-развити капиталистически страни./
4.2. От гледна точка на определящия фактор за възни­кването на инфлацията тя се разделя на: банкова /кре­дитна/, пазарна институция, импортна.

а) Фискалната (институционална) инфлация е свър­зана с пускането в обръщение на допълнително коли­чество книжни пари за покриване на държавния дефи­цит. Тя може да съществува до определени граници - неин предел е когато реалният приход на финансовата система не е в състояние да задоволи насъщните пот­ребности на държавата.

б) Банковата /кредитната/ инфлация е резултат на "кредитната експанзия", когато се заличава границата между паричното и кредитното обръщение. Предоста­вянето на банков кредит увеличава масата на парични­те средства и нарушава връзката между стоковите фон­дове и техния паричен еквивалент. Кредитната инфла­ция завършва, когато не могат да се намерят кредитно способни клиенти и става невъзможно представянето на заеми, защото предварително се знае, че те няма да бъдат върнати.

в) Импортната инфлация е предизвикана от повишаване на равнището на цените на внасяните стоки и услуги. Това рефлектира върху равнището на цените на стоките, чието производство е непосредствено свързано с вноса. Всяко повишаване на цените в една страна води до повишаване цените във всички страни, с които тя е свързана икономически.

В икономическата теория се прави разлика между абсолютната и относителната инфлация

- абсолютната инфлация - която настъпва поради увеличаване на количеството на парите в обръщение. Абсолютната инфлация се явява като финансова и като кредитна инфлация.

- относителната инфлация - която настъпва поради увеличаване на скоростта на оборота на парите или поради намаляване на количеството на стоките в обръщение.

Второ полезно разграничение е между очаквана и неочаквана инфла­ция.

- очаквана инфлация е инфлацията, която хората очакват.

- нео­чаквана инфлация е инфлацията, която изненадва хората.

За да се разбере защо това разделение на очаквана и неочаквана инфлация е важно, трябва да си спомним, че когато един човек поставя цена (на стоки или на работна сила), той фактически определя относителна це­на (относителна спрямо някакво очаквано равнище на цените). Дина­мичните закони на търсенето и предлагането оказват влияние върху относителните цени, а не върху номиналните. Нека предположим, че всички очакват повишаване на равнището на цените с 10% и продава­чите желаят 1/2% увеличение на относителната цена на стоките, които продават. Те не са алчни. Те искат съвсем малко повече от това, което получават в момента. Инфлационните очаквания са важни, защото на­растването на относителните цени, към което хората се стремят, трябва да се прибави към очакваната от тях инфлация. Когато хората очакват 10% инфлация, за да повишат относителната цена на стоките, които продават, с половин процент, те трябва да увеличат цената в пари е 10¹/₂ % (10%, за да не спадне относителната им цена. н 1/2 %, за да се постигне относителното увеличение). Десетте процента инфлация са причинени от инфлационните очаквания, а 1/2 % - от натиска па тър­сенето. Разграничението на инфлацията, породена от разходите, и по­родената от търсенето цели да покаже причината за натиска от поло­вин процент. Разграничението на очаквана и неочаквана търси причината за другите 10% инфлация. Следователно очакванията за инфла­цията съществено променят поведението на отделния човек. Ако хората очакват инфлация, те ще увеличат своите цени, за да запазят или повишат относителните цени. Реакцията им при неочаквана инф­лация няма да бъде такава, защото те, разбира се, не я очакват.

Тъй като цените и заплатите често се определят за период от два месеца до три години напред, инфлационните очаквания са от същест­вено значение за инфлационния процес. Инфлационните очаквания могат да превърнат един незначителен инфлационен натиск в ускоря­ваща се инфлация. Хората увеличават цените, защото очакват инфла­ция, а инфлацията расте, защото хората увеличават цепите. Това е причината, поради която инфлационните очаквания стоят в центъра на вниманието на специалистите по икономическа политика.

5. Последици от инфлацията

Инфлацията има своята цена, но тя е различна от това, с което пове­чето неикономисти често я свързват. По-специално инфлацията не прави нацията по-бедна. Наистина, когато цените се покачват, някои хора (които плащат по-високите цепи) са по-зле, но хората, на които се плащат тези цени, са по-добре. Двете се компенсират. Така че от инфлацията обществото като цяло не обеднява. Инфлацията все пак преразпределя доход от хората, които не могат да повишат своите цени или не го правят, към хората, които могат и повишават цените си. Това често създава чувство за несправедливост на икономическата система. Следователно инфлацията може да има съществен разпределителен ефект.

Друго последствие от инфлацията е нейният ефект върху инфор­мационното съдържание на цените. Да разгледаме един човек, който недоволства от цената на жилищата, която според него се е повишила два пъти в сравнение с цената преди десет години. Но ако инфлацията през последните десет години е била средно 7 % годишно, би трябвало да се очаква удвояване па цената на жилищата. Действително при инфлация всички цени се удвояват за 10 години. Това означава, че заплатите най-вероятно също са се удвоили и материалното благосъс­тояние на отделния човек не се е променило за този период. Цената на жилищата спрямо цените на другите стоки (относителната цена, която има значение за вземането на решения) не се е променила. При наличието на инфлация хората трудно могат да определят кое е отно­сителна цена и кое не е. Те не са компютри. Така инфлацията намалява количеството информация, което цените носят, и принуждава хората да правят избор, който не отразява относителността на цените.

Въпреки тези минуси обикновено инфлацията е приемлива за пра­вителствата, докато е достатъчно ниска. Това, което плаши правител­ствата, е инфлационният натиск, надхвърляш инфлационните очаква­ния (например ако паричното предлагане се увеличава много бързо). В този случай очакванията за висока инфлация могат да станат при­чина за възпроизводство на инфлацията. Трипроцентната инфлация става 6%, а тя от своя страна се превръща в 12% инфлация. Когато инфлацията надвиши 5 - 6 %, тя вече не е за пренебрегване. А 10 % инфлация е значителна. Когато инфлацията стане трицифрено число (100 % и повече), говорим за хиперинфлация.

Съединените щати не са преживявали хиперинфлация от времето на Гражданската война (1861 - 1865) насам, а Великобритания и Фран­ция не познават това явление. Други страни като Бразилия, Израел и Аржентина не са имали такъв късмет (или не са следвали достатъчно

мъдра политика). В тези държави често има хиперинфлация. Но дори и с инфлация от такъв мащаб икономиките на страните продължават да функционират и в много случаи продължават да се развиват успешно.

При хиперинфлация хората се стремят бързо да похарчат парите си, но все пак си служат с тях. Да предположим, че равнището на цените се покачва с 1 % дневно. Това означава 4000 % годишна инфлация поради натрупването. Очаквано еднопроцентно дневно обезценяване на парите ще ни накара ли да престанем да използваме съответ­ната валута? Най-вероятно не, освен ако имаме добра алтернатива. Ще избягваме да държим парите си в спестовни влогове, освен ако това не ни компенсира някак срещу очакваната инфлация (срещу очаква­ното обезценяване), и ще гледаме заплатата ни да е съобразена с ин­флацията. При хиперинфлацията икономическите институции имат формирани инфлационни очаквания. Например правителствата в слу­чай на хиперинфлация често издават индексирани облигации, чиято стойност се покачва в крак с инфлацията.

Ако са предприети подобни мерки, тази значителна инфлация няма да разруши икономиката, но със сигурност не е за нейно добро, защо­то се руши доверието в паричната система, икономиката и правител­ството.

Анализът на взаимовръзките между такива основни индикатори на стопанското развитие като цените на дребно, паричната маса, краткосрочните кредити, инвестициите, промишленото производство и запасите от промишлени стоки, съвкупните номинални доходи, производителността на труда, материалните разходи и някои други показва, че независимо от твърденията на редица икономисти за положителните ефекти на “благата” инфлация (като средство за стимулиране на растежа, за допълнителни инвестиции и създаване на импулси за излизане от кризата, особено в условията на продължителен недостиг на вътрешни средства за натрупване и на почти пълна недостъпност на външния пазар на капитали) отрицателните ефекти от инфлацията са големи. Практиката показва, че в условията на инфлация се извършва преразпределение на доходите по посока от вложителите на парични средства с фиксиран лихвен процент (като цена на парите лихвения процент трябва винаги да е с 1-2 пункта по-висок от процента на инфлация) към кредитополучателите с фиксиран лихвен процент. Тя дава и отражение върху обема на производството и върху заетостта в смисъл, че инфлацията намалява, когато производството се намалява и безработицата расте и обратно – с намаляване на безработицата и увеличаването на обема на производството инфлацията се засилва (това е т.н. макроикономически ефект на инфлацията). Накрая поради обезценяване на наличните пари по време на инфлацията тя оказва влияние върху алокацията на производствените фактори и оттук върху икономическата ефективност (т. нар. микроикономически аспект на инфлацията). Така например при 12% инфлация, притежателите на налични пари ще намалят реалния си доход с 12%. Освен това в периодите на инфлация дългосрочните цени на вложените средства и стоки (трудови договори, продукция на държавните предприятия) в голяма степен се откъсват от общото ниво на цените. Съдейки по последиците, може да се заключи, че умерената инфлация не води до тежки проблеми. Тревогата за инфлацията пречи на някои икономисти да се занимават с търсенето на по-дълбоките корени на икономическата нестабилност (класови конфликти, несправедливост в разпределението на доходите и т.н.)

Посочването на отрицателните ефекти не означава, че не следва да се използват положителните ефекти на инфлацията, и специално на “благата” инфлация. При всички случаи трябва да се държи сметка за социалната цена, за това колко струва намаляването на инфлацията. По кривата на Филипс за снижаването на инфлацията с 1%, безработицата в течение на годината трябва да се увеличи над естественото равнище с 2%, което по закона на Оукън означава снижаване на брутния национален продукт с 4% под възможния. За някои икономисти 2 % по-голяма безработица не е висока цена, но според други морално-психологическата стойност на тази безработица е твърде висока. Ние нямаме необходимия опит с безработицата и в това отношение практиката на развитите страни е безценна за нас.

ЛИТЕРАТУРА

1. Димов Иван, и други, Обща икономическа теория, В. Търново, Абагар, 1994г.

2. Ковачев Здравко, Якимова Ив., Николова Кр., Обща икономическа теория (втора част), Университетско издателство, Икономически университет, Варна, 1996г.

3. Коландър Дейвид , Основи на икономиката, Университетско издателство “Св. Климент Охридски” София 1999г.

4. Самуелсон П., Нордхауз У., Икономикс, Варна

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт