Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст

С развитието и усъвършенстването на технологиите за пренасяне на информация се създават възможности както за ангажирането на повече канали, по които съобщението (независимо дали е кодирано в звуково или визуално преносими сигнали) да се транслира, така и за по-ефективното преодоляване на времето и пространството, в които се осъществява общуването чрез даденото съобщение. С появата на електронните медии времето фактически става единно за общуващите, а при интернет комуникацията може да се говори за комуникативно взаимодействие в реално време, напр. в чат форумите. В ерата на интернет пространството все още не може да бъде преодоляно, но симулирането на реалността във виртуална среда, което тепърва ще бъде развивано, предполага, че дистанцията в пространство може да бъде снета. Това ще рече, че се създават възможности за почти пълно дублиране на комуникативен акт, наблюдаван в ежедневното общуване лице в лице. Всичко това се отразява върху всеки един момент от съществуването на текста – продукцията, рецепцията, трансфера.

Изборът на канал за пренос на съобщения е въпрос на личен избор само в рамките на междуличностната комуникация. В публичното пространство той се предопределя от дискурсната практика. Първо, социалните практики в зависимост от целите, които преследват, дефинират и начините, по които съобщенията им ще достигат до реципиента. Публичните практики, които по принцип са отдалечени във времето и пространството от адресатите си, чрез различни механизми успяват да включат различни канали за достигане на тяхната информация, а също така и да се използват и докрай възможностите на даден канал, напр. разпращане на писмени съобщения до потребителите на БТК и съответно телефонни контакти с тях; анкети по телефона на зрителите на дадена телевизия или читателите на вестник; създаването на книга по даден филм, прожектиране на филми, които активизират почти всички сетива, насищането на рекламата с цветове, по-силен звук на рекламата в сравнение с другите телевизионни текстове, насищане на екрана с мултимедийни съобщения и пр. Целта е да се ангажират максимално всички възможности за възприемане на текста, за да бъде осигурена неговата въздейственост. Второ, тъй като преносът на информация в социалното пространство е директно обвързан с типа медия, която го фиксира в текстове, изборът на канал е въпрос и на икономически възможности и облаги, а оттам и въпрос на контролиращи и регламентиращи практики както от страна на дадената социална дейност, така и на държавата. С възникването си писмото, фиксирано върху хартията, създава възможност посланията да се възприемат чрез зрителния канал и да достигат до много повече хора. Политически и икономически обаче продукцията на писмени текстове е в ръцете само на елитите. По същия начин стоят нещата и с появата на другите практики за пренос – печатни, електронни, дигитални. В този смисъл достъпът до определена медия и оттам възможност за активиране на един или друг канал както при продукцията, така и при рецепцията на текста се превръща в проблем в публичното пространство особено за маргинализираните групи. Напр. етническите групи в много по-малка степен имат възможност да създават собствени телевизионни и радио станции или собствени списания.

Каналът предопределя и типа контакт между комуникативните партньори. Контактът може да се разглежда в неговите чисто физически измерения и в този аспект физическото съприсъствие или отсъствие на общуващите в единно/различно време и пространство определя типа контакт. Говори се за пряк контакт тогава, когато общуващите споделят едни и същи времеви и пространствени параметри. Непряк контакт се наблюдава тогава, когато участниците в акта са разделени или времево, или пространствено, или и по двата показателя. И в трите случая типът контакт пряко рефлектира върху начина, по който се гради текстът. Непрекият контакт разбира се изисква много повече комуникативни усилия от страна на комуникаторите при изграждането на текста, тъй като винаги съществува възможност общуването да се провали или да е непълноценно, поради невъзможността те да породят такъв смисъл, който да удовлетворява и двете страни. За преодоляването на непрекия контакт се използват различни опосредстващи медии – телефон, книга, вестник, писмо, есемес, платно, камък, видеозапис и т.н. В този случай се говори за технически опосредствано общуване.

Контактът между участниците в комуникацията има и социални измерения - разбиран като позиция в социалната йерархия. Може да се говори за симетричен контакт, когато адресантът и адресатът са социално равнопоставени, и асиметричен, съответно социално неравнопоставени, напр. отношенията – баща-син, учител-ученик, лекар-пациент и пр. Асиметричността се диктува от дискурсните норми, които налагат присъствието на някаква институция, имаща право да регламентира и контролира отношенията, включително и комуникативните, между комуникативните партньори – семейна, образователна, медицинска, партийна, религиозна, медийна и пр. При симетричния тип контактът може да бъде пряк и/или технически опосредстван. При асиметричния контактът може да е пряк и/или технически опосредстван, и задължително институционално опосредстван. На тази база е възможно да се говори за различни типове комуникация, като за критерий се използва типът контакт.

тип комуникация	тип контакт
	физически			социален
	пряк (липса на техническо средство)	опосредстван (чрез медия)		симетричен (институционално неопосредстван)	асиметричен (институционално опосредстван)
		лична (телефон, хартия, камък, компютър и пр.)	масова (телевизия, радио, вестник, издателство и пр.)
междуличностна
а) лице в лице	+	-	-	+	-
б) опосредствана	-	+	-	+	-
масова	-	-	+	-	+

Комуникацията лице в лице налага присъствието на общуващите в единно време и пространство. Прекият физически контакт между тях позволява осъществяването на двупосочен обмен на информация и съответно позоваване на конкретната комуникативна ситуация. Също така могат да бъдат включени и останалите типове канали – обонятелен, тактилен, вкусов - за пренос на послания, а не да се разчита единствено на зрителния и слуховия. Социално асиметричният контакт позволява спазването на най-общи правила за водене на разговор, без да се стига до придържане към стриктните конвенции на официалното общуване. Текстът, който се изгражда, ще има като последици за конструирането си всички тези възможности, предоставени му от непосредствената близост – физическа и социална – на комуникиращите. Могат да се избират всякакви теми за разговор, да се внасят корекции в текста, да се допуска позоваване чрез дейктически изрази на ситуативния контекст, по-свободни граматически правила за конструиране на текста, свобода по отношение на назоваванията, включване на параливгвистични средства и пр.

Опосредстваната междуличностна комуникация предполага наличието на техническо средство, което е лично притежание на участниците и има предназначението да пренесе информацията от едно конкретно лице до друго конкретно лице. Опосредстването на комуникацията може да я отложи във времето (писмо, бележка и пр.) и да я отдалечи в пространството, затова се говори за “разтеглена” комуникация. Социалният контакт при опосредстваната комуникация също е симетричен. Последиците за текста са свързани с преодоляване на пространствената и/или времевата отдалеченост на индивидите, което рефлектира върху лишаването от множеството предимства на непосредственото общуване и съответно полагането на редица усилия – ясно, точно формулиране на целите, които се преследват с текста, икономичност, бързина, избягване на двусмислености и пр. – за изграждане на ефективен и ефикасен текст.

Масовата комуникация също е опосредствана, но чрез масови медии като телевизия, радио, списание, вестник, издателски къщи, филмови корпорации, музикални компании и пр. Социалният контакт е винаги асиметричен, тъй като йерархията е строго определена. Институцията, която продуцира и разпространява текста, е винаги в ролята на адресант, а отсрещната страна – на получател, като този получател не е отделен, автономен индивид, а обикновено група от множество индивиди. Т.е. липсва обмен, потокът от информация е еднопосочен. Съобщенията, които се транслират в масовата комуникация, фактически са двойно филтрирани. Веднъж те са съобразени – формално и тематически – с институцианалните закони, второ, с възможностите на пренасящите ги медии. Оттук текстовете в масовата комуникация ще имат по-различни характеристики, наложени им от техническата и институционална намеса както по отношение на външния им вид, така и по отношение на жанровия формат, смисловата структура, морфологическите, синтактическите, лексикалните, стилистичните и пр. правила. Изграждането на текстовете съответно не може да бъде поверено на кого да е, а на точно определени индивиди, на професионалисти. Рецепцията и дистрибуцията на текстовете също не се осъществява произволно и свободно, а под строгия контрол на институцията, загрижена за продукта, който произвежда, защото той носи печалба и осигурява съществуването й.

5. 
   Време и място
   

Времето се осмисля по два начина. Първо, като времева близост или дистанцираност на обуващите. В първия случай продукцията и рецепцията на текста се реализират в единно време за комуникативните партньори. А във втория – продукцията на текста и неговата рецепция са отдалечени във времето. Оттук най-съществените последици за съществуването на текста са свързани с различните възможности за пораждане на смисъл. Естествено е, че при едновременност на създаването и възприемането на текста смисълът, който той носи в много по-голяма степен ще е подвластен на общуващите, и обратно – в случаите на раздалеченост. Това разбира се отнася за междуличностната комуникация. В масовата комуникация факторът едновременност не е релевантен за пораждането на единен смисъл, тъй като реципиентът няма право на намеса в създавания от продуцента текст, но за сметка на това има право да му припише собствен смисъл в степента, в която притежава достатъчни компетенции по темата на текста. Отдалечаването във времето създава още по-благоприятни условия за отклоняване от институционално наложения смисъл, напр. в печатните медии. И тъй като насоките в развитието на технологиите, свързани с масовите медии, са подчинени на заличаване на времевата отдалеченост, може да се направи извод, че тенденциите в общуването чрез масовите медии, от една страна, са насочени към демократизиране, т.е. възможност за пораждане на собствен смисъл от страна на публиката по аналогия с междуличностната комуникация. От друга, обаче, минималното време (например в електронните медии), с което разполага публиката, за да осмисли поднесеното съобщение, невъзможността да се общува повторно с текста, предполага по-скоро по-ефикасното налагане на институционален смисъл, на готово знание, отколкото критичност и възможност за самостоятелна оценка.

Други последици от съобразяването с времевата близост/отдалеченост са свързани с избора на код, на канал и съответно на медия, която да фиксира текста. Тези фактори също оказват влияние върху характеристиките на текста – как ще бъде продуциран, възприет, разпространен, как ще бъде превърнат в стока, как и доколко може да трае във времето фиксирания или нефиксирания върху даден носител смисъл и пр.

Времето се разбира и в още един аспект – като наличие или липса на граница, свързана с продукцията и рецепцията на текста. Неограничеността във времето за създаването и възприемането на даден текст е по-скоро белег на междуличностната комуникация. В масовата комуникация ограничеността във времето е норма. Времевите рамки, в които се поставя продуцирането на текста оказват много съществено въздействие върху възможностите за изграждане на текста. Много показателен пример в това отношение са медиите, които винаги са притискани от определен срок. Това положение на нещата създава условия за стандартизиране, рутинизиране и стереотипизиране на всеки един елемент от подготовката на текста – избор на тема, избор на източник на информация, използване на определени жанрове, на определен маниер на писане, на готови композиционни схеми за конструиране на текста, на специфичен набор от езикови средства и пр. Не по-различна е ситуацията в киноиндустрията, книгопечатането или музиката.

Рецепцията на текста също е подвластна на ограниченията във времето. Неразбирането, а оттам и провалът на комуникацията могат да съпътстват всеки един комуникативен акт, неотчитащ факторът време. Или да се разчита на такава ситуация, за да бъде зададен определен, изгоден за някого смисъл. В междуличностното общуване проблемът може да бъде частично решен поради близостта на комуникаторите, които имат възможност да променят в хода на комуникацията текста, но в масовата подобна ситуация е невъзможна, затова се предпочита текстовете и общуването с тях да са максимално предвидими.

Пространството се разбира, първо, в социален смисъл като публично или частно място, където протича общуването и оттам свързаните с двете полета условности за изграждане на текстове. Съвсем разбираемо е публичното и частното продуциране и възприемане на текстове да се различават, тъй като се управляват от различни норми, които са задължителни за всеки един от участващите.

Пространството се разбира и като социална дистанция, свързана със статуса на общуващите в публичното или частното пространство. Висшестоящият има едни права и задължения по отношение на продукцията и рецепцията на текстове, докато нисшестоящият в социалната йерархия – съвсем други. Майката строи едни текстове – дъщерята други; преподавателят пише уроци, а ученикът домашни работи и пр.

Пространството се мисли и като физическа дистанция – съприсъствие в едно и също пространство или несподеляне на общо място от комуникативните партньори. Факт, който оказва въздействие върху избора на канал и код за пренасяне на информацията, а също така и върху начина за констуиране и интерпретиране на текста.

И трите аспекта, в които се мисли пространството, рефлектират и върху продукцията, и върху рецепцията на текста и са подвластни на контрола на дискурсните практики, в които се осъществява комуникативното взаимодействие.

6. 
   Предмет на комуникацията
   

В процеса на конкретната комуникация общуващите не превръщат целия извънтекстов обект в предмет на общуването си, а само някои негови аспекти. Именно тези аспекти от предметната област, които влизат в текста, се наричат тема на текста. Изборите са предметна област, за която може да се конструира текст, но могат да се конструират и множество текстове за различни аспекти от изборите, напр. избирателен закон, предизборна кампания, избирателна активност, кандидат и пр. Темата, за която ще се говори, се избира от общуващите в зависимост от това, какви конкретни цели преследват в конкретната комуникативна ситуация.

Какво може да бъде предмет на текста – по принцип всичко. Няма нещо, за което текстът да не може да говори, да изобрази, да предаде, да опише, да запита и т.н. Все пак има ограничения и те са свързани с темата на текста. Тези ограничения се диктуват от дискурсната практика. Тя налага темите, за които се конструират текстове в определена социална сфера. Т.е. в зависимост от ролята, която изпълнява в социалното поле, тя определя в какъв аспект ще се представя съответният извънезиков предмет, какви негови характеристики ще се превърнат в съдържание на текста. Сексът може да бъде предмет на множество текстове, но в медицината за него ще се говори като за медицински проблем или въпрос, в порно филмите той е представен от неговата забавна страна, в ежедневното, в медиите могат да се коментират криминалните му страни и т.н. Също така социалната практика налага използването на различни кодове за представянето на темата – в изобразителната и филмовата индустрия ще се представя чрез иконически знаци, в литературата – чрез езикови, в балета – чрез знаците на танца и пр. Изборът на определен тип знаци предопределя възможностите за разгръщане на темата в процеса на продукция и интерпретиране на темата в процеса на рецепция – дали ще са линейни, като информацията се развива постъпателно, както е при езиковите текстове, или вертикално представяне, както е при изобразителното изкуство, картината, поради недискретността на знаците си и смисловата многопластовост, свързана с различни кодове, не може да се възприема линейно и пр.


Текстът в масовата комуникация – общи характеристики

Спецификата на текста в масовата комуникация (МК) произтича най-вече от особеностите на самата МК и се основава на няколко фактора:

1. 
   текстовете в МК циркулират в публичното пространство - все по-нарастващото разкъсване на общия физически контекст на комуникативния акт
   
2. 
   те са продукт на сложно организирана социална институция
   
3. 
   дейностите по продукцията, трансфера и рецепцията на текста се подчиняват на специфични стратегиите и механизми, наложени от нормите и правилата, по които функционира дадена социална дейност
   
4. 
   предназначени са за множествен адресат
   
5. 
   предназначени са за комуникация, която има еднопосочен характер, т.е. за ситуация, в която липсва интеракция (с изключение на интернет).
   

І. Развитието на комуникационните технологии се движи по следната логика – всяка нова технология създава условия за увеличаване на дистанцията между продукцията и рецепцията на знаковите продукти. Този процес според Дж. Томпсън може да се назове дистанцираност.

• 
  текстът е крайният продукт на интензивни и всеобхватни процеси на медииране: а) обекти и събития се пренасят от адресанта до адресата с посредничеството на определена медия, защото ние не можем да ги наблюдаваме пряко; б) множество институции в обществото като правителствени, образователни, политически, религиозни и пр. имат за цел да достигнат до аудиторията и го реализират чрез медиирани съобщения; в) тази медия притежава определени технически (печатни, електронни, дигитални средства за продукция на съобщения) и социални (институционални – опит, представи, нагласи, вярвания, обичаи, норми, интереси, цели и пр.) параметри; г) медията разполага и с определена представа за своята публика и най-обща рамка за процеса на възприемане на материалите й; д) взаимно тези параметри определят какъв текст ще бъде създаден, т.е. текстът зависи от всички характеристики на медията – медията според техническите си и институционални белези ни представя своята картина за света. Медиирането е процес на интерпретация и репрезентация на нещата от реалността в съответствие с дискурсния порядък на дадена медия. Текстът като средство и краен продукт на медиираното общуване, от една страна, също е засегнат от процеса на медииране, т.е. задължително се подчинява на нормите, валидни за медията, от друга, манифестира как медията конструира реалността за получателите на съобщенията й;
  
• 
  авторът не може да влияе върху рецепцията на текста – той се приема индивидуално от субектите, изграждащи аудиторията на дадено послание, или групово, в различни контексти;
  
• 
  съответно влиянието върху хода на комуникацията и върху съдържанието на текста от страна на адресата също е невъзможно;
  
• 
  текстът е видим, той трае, не може да бъде променян, става меродавен, превръща се в памет, уязвим е по отношение на оценка, санкция;
  
• 
  текстът се откъсва от своя автор и битува в социалното пространство без неговата закрила - носеният от текста смисъл е оставен сам на себе си, откъдето идва и опасността да бъде превратно интерпретиран или въобще да не бъде разбран;
  
• 
  от предходното – смисълът на текста се изгражда не само и единствено от автора, но може да бъде приписван и от адресата, т.е. адресатът става съ-участник в пораждането на общ смисъл на дадения текст;
  
• 
  текстът не носи агресивността, присъща на комуникацията лице в лице, където общуването е наложително; общото живеене в социума го налага. В МК получателят има право на избор – той ще предпочете този или онзи текст, той ще реши дали въобще да влезе в комуникация със съответното текстово образувание. И авторът не може да се намеси в този избор, поне не в степента, в която би имал възможност при междуличностното общуване.
  

В МК според начина им на съществуване функционират две големи групи текстовете – комуникативно самостойни и комуникативно несамостойни. Комуникативно самостойни са всички онези текстове, които функционират самостоятелно, независимо от други текстове и самостоятелно могат да изпълняват комуникативната си функция – от такъв тип са всички същински текстове (роман, разказ, коментар, новина и т.н.). Комуникативно несамостойни са тези текстове, които възникват заради автономните текстове и тяхната функция е да организират комуникацията чрез автономни текстове. От такъв тип са паратекстовете – заглавие, съдържание, посвещение, авторова бележка, предговор, бележка под линия, благодарност, линк към друг текст или друга уебстраница и т.н. Автономните текстове са зависими от неавтономните, тъй като чрез тях се вписват в комуникативния процес и обратно неавтономните не могат да съществуват без амтономните, защото се създават заради тях.