Подбор на текстовата рамка

3. Текстовете трябва да се фиксират, да се закрепят за някакъв материален носител (хартия, камък, електромагнитна лента и др.): а) за да могат да се пренасят през времето и пространството и да достигат всички реципиенти, които са пространствено и времево разпръснати; б) да траят във времето, т.е. да съхраняват актуалното, ценностното за дадена общност знание; в) институционалното фиксиране на текста има и идеологически последици – налага се институционалния смисъл, позиция, които веднъж произведени и закрепени остават непроменени, не се поддават на трансформации; по този начин се налага авторитетът на медийната институция, налага се авторитарният смисъл на елитите в социума, упражнява се власт и контрол върху комуникативния обмен на символни продукти.

4. Текстовете в МК са и репродуктивни. Те се появяват в множество копия, които да достигнат до своите получатели. Понятието оригинален текст придобива нови измерения – оригинален е този текст, който не е репродуциран, макар че подлежи на репродуциране. Важното за текстовете в МК, особено за медийните текстове, е това, че те се създават със съзнанието, че ще бъдат репродуцирани за множество получатели и целият механизъм по производството на текстове за МК е подчинен на този факт – избор на тема, код, на материал за фиксиране, на езикови и стилистични средства, начин на конструиране на текста и т.н. Репродуцирането на текстовете води до стандартизация - на съдържанието, на жанровите модели, на знаковите средства. Например сериалите по ТV притежават идентичен смисъл, идентична композиционно-смислова структура, идентичен начин на представяне чрез средствата на кинематографичния код - клишета, които са готови структури за представянето на определени обекти. На стандартизация се подлагат и обектите, които стават тема на текста. Например образите на етническите малцинства, на гей общността, на възрастните хора се разкриват по преобладаващо един и същи начин – циганите са крадливи, гейовете са педофили и пр. Стандартизирането, унифицирането водят до ограничен кръг от теми, до ограничен кръг от жанрови модел, до липса на многообразие на гледни точки и т.н. По този начин текстовете на масовата комуникация удовлетворяват не аудиторията, а представата на медията за публиката й, идеалният реципиент според съответната медия.

Текстовете в МК са комодифицирани. Те са стока, която се продава, и затова трябва да бъдат конструирани като стока – да са атрактивни както по отношение на съдържанието си, така и по отношение на външния си вид. Медийните текстове например привличат с актуалността на дискутираните теми, с балансираната си информативност, с ефектността си и т.н., но и с начина, по който са разположени в рамките на съответната медия – наличието на фотоси, първа страница, добър аниматор и пр.

Текстът достига до необозримо множество автономни субекти, които в съвкупността си като получатели на едно и също съобщение се определят като публика на съответния текст. Но тези индивиди нямат връзка помежду си, не конструират единно отношение, мнение, позиция спрямо полученото съобщение. Не могат да бъдат предвидени техните характеристики като адресат, да се изгради някакъв конкретен образ за получателя на текста. Макар че винаги се има предвид един най-общ образ на адресата, към който конкретно се насочва съобщението, се създават текстове, които трябва да удовлетворяват непознати, идеални, въображаеми слушатели, читатели, зрители.

Текстовете в МК не се произвеждат от конкретен индивидуален автор, а са продукт на множество агенти, които действат в рамките на дадена институция и са ангажирани с производството на крайния медиен продукт. Всеки един от тези функционери конструира различни елементи от медийния текст – съдържание, дизайн, представяне на страниците на конкретна медия или по принцип в публичното пространство и т.н.. Макар и на пръв поглед да изглежда, че текстът е дело на отделен индивид, в него се снемат намесите на множество субекти. Напр. в медийния дискурс – собственикът на медията, мениджърският екип, редакторското звено, технически отговорните за представянето на текста лица - всички имат намеса (може и косвена) в крайното произведение – задаване на основната политика на медията, т.е. определяне на темите, за които ще се конструират текстове, на основните начини, по които ще се обозначават извънезиковите обекти, т.е. как ще се представят темите, на езиковата политика и т.н.

По принцип в масовата комуникация аудиторията никога не е имала значим принос или контрол над смисъла, разпространяван чрез медиите, защото същността на медиите – технологична, икономическа и политическа - не позволява съ-участието на зрителя, читателя, слушателя в актовете на продуциране на символни форми. Медиите са натоварвани да разпръскват информация еднопосочно - от центъра към периферията, от елита към маргинализираните и пр. Т.е. участието на аудиторията се свежда до възприемане на текстовете и до съответни начини на интерпретиране в локални контексти, но тя е лишена от достъп до изграждане на транслираните в публичното пространство значения. Трансформирането на публичността рефлектира и върху начина, по който медиите манипулират отсъствието на аудиторията от публичното пространство. Те придобиват възможността категорично да си присвоят говоренето в публичното поле от името на своите адресати и ролята на посредник между тях и управляващите. Медиите предоставят на аудиторията това, което тя иска да получи като информация, поставят въпросите, които тя иска да зададе, вкусовете и търсенията й определят дневния им ред и т.н. – все митове, около които медиите градят публичния си образ. Маскирането на средствата за информация като мястото, където се реализира говоренето на аудиторията, и като институциите, които правят възможно общественото продуциране на знакови продукти, същностни за съответната културна общност, е практика, която се приема за естествена. Ресурсите, с които обаче разполагат медийните индустрии, им дават възможност да контролират и регламентират достъпа на обикновените хора в полето на публичността и да го ограничават до развлекателните програми, където всеки може да има своите петнайсет минути слава – реалити програми, ток шоу, игри и пр.

Всеки един дискурс, който представя съответната социална сфера в публичното поле, предполага специфични начини за конструиране на текстовете си – правила, които определят съответния текст за приемлив, уместен, ефектен, ефикасен. Напр. в новинарския дискурс като високо стойностен се приема текст, който се основава на компилацията – позоваването на различни източници – високопоставени лица, документи, агенции, интервюта – и включването на техните изказвания в рамките на авторовия текст е наложителна процедура. Новинарските текстове могат да се определят като резултат от вграждането на множество други текстове в корпуса на основния текст. Самите новинарски текстове могат да послужат за основа на други новинарски текстове и по този начин да се разшири присъствието на дадена тема в публичното пространство. Интертекстуалността е една от основните характеристики на текстовете в МК. Непрекъснатото позоваване на други текстове е много често срещано явление, а както бе посочено за новинарските текстове то е конститутивно – механизъм за изграждане на текста.

Често срещано явление в текстовете на МК е формалното изразяване на темата – чрез заглавие, заглавен комплекс или тематично резюме, което може да бъде отделно изречение, част от изречение, няколко изречения. “Тематичните изречения” са много често срещани в новинарския дискурс, като обикновено те дублират информацията, представена в заглавието или заглавния комплекс.

1. Общи

- задава се от друга, надредна социална дейност

- осъществява се чрез езиков код под формата на текстове, като е свързана с обмен на езикови знаци

- свързана е с продукция, разпространение и рецепция на езикови продукти

- различно участие на РД в надредната дейност – може надредната социална дейност да се осъществява изцяло под формата на РД, напр. лекция, или РД да има само придружаващ характер, напр. някакво спортно събитие

- подчинява се на нормите на дискурса, който реализира

- чрез текстовете, които продуцира, служи за реализиране на дискурса

2. Единици

- речев акт (РА) – най-малката единица на РД – речево действие, въплътено в езикова единица, напр. Колко е часът? е речевото действие задаване на въпрос, въплътен в изречение.

- чрез РА по езиков път се осъществява някакво социално валидно действие, напр. чрез произнасянето на даден РА се задава въпрос, обещава се нещо, описва се нещо и т.н.

- РА има единна стуктура от четири едновременно извършващи се действия:

• 
  Локуция или локутивен акт – изговарянето или графическото представяне на РА; материализирането на мисълта в някаква физическа субстанция, закрепването за някакви осезаеми, чувствено възприемаеми същности, фиксирането върху някаква медия; овъншняване на това, което е в съзнанието, като по този начин то може да бъде изявено и пренесено до получателя на съобщението
  
• 
  Пропозиция – пропозитивен акт – казването на нещо за нещо. Чрез него някаква същност от извънезиковия свят се свързва по езиков път с друга същност от него. Осъществява се чрез изреченията като езикови единици. ПА се въплъщава в изречение. Текстът е поредица от свързани помежду си ПА, въплътени в изреченски структури. Текстът е изграден от казани неща за неща, к. стоят извън него.
  
• 
  Илокуция - илокутивен акт – въплътеното в РА намерение на адресанта да извърши някакво социално валидно действие – да поздрави, да отправи молба. - въплътеното намерение се нарича илокутивна сила (ИС)– тя е конвенционална, споделяна от всички носители на езика, изразява се в конвенционално установени езикови структури;
  

а) репрезентативи – представящи някакво състояние на нещата – описание, съобщение, твърдение, повествование, напр. Срещата е в 8 часа.

б) декларативи – осъществяват някакъв социален факт – обявяване на война, клетва, посвещаване, наименуване, напр. Обявявам събранието за открито;

в) директиви – регулират поведението на адресат – заповед, молба, покана, въпрос,напр. Затворете вратата, моля.

г) сатисфактиви – удовлетворяват някакво желание на адресата – отговор, извинение, оправдание (Не исках да стане така; Много съжалявам за стореното)

д) комисиви – поемане на ангажимент от страна на адресанта – обещание, предупреждение, заплаха (Ще ти върна парите; Внимавайте с боята)

е) пермисиви – позволяващи извършването на нещо – позволение, съгласие, разрешение (Може да се върнеш в три; Нека да е както казваш)

ж) ретрактиви – отменящи нещо – отказ, корегиране на твърдение (Не съм обещавал; Не съм твърдял това)

з) фатически – свързани с етикета в общуването – поздрав, обръщение, повикване, поемане на определена комуникативна роля, привличане на вниманието

и) метакомуникативи – назовават типа на РА, коментират протичането на комуникативния акт (Сага ще си задаваме въпроси; Отговаряте ми много лаконично)

• 
  Перлокуция – оказване на някакво въздействие върху адресата, като се цели той да промени по някакъв начин поведението си – изненада, страх, удоволствие, радост, гняв, безразличие и пр., напр. Браво на вас! Възможността за осъществяването на перлокутивния акт изцяло зависи от интерпретацията на адресата. Ако той разпознае перлокутивното намерение на адресанта, може да промени поведението си, но ако адресантът не е ясен – няма да има ефект. Това е напълно възможно, защото перлокутивният акт не е типизиран, по-трудно се разбират намеренията на говорещия. Например в посочения пример е трудно да се разбере какво точно цели адресанта.
  

- Речевите актове могат самостойно да изградят текст, като текстът изцяло носи илокутивната сила на РА, напр. Внимание куче. Този текст е построен само от един комисивен РА и цялостният текст има предупредителен характер, защото изразеното комуникативно намерение чрез единствения речев акт е предупреждение.

- Възможно е няколко РА, различни по илокутивна сила, да се обединяват до по-голяма структура с единна илокутивна сила, напр. благодарност: Много хора ми помогнаха за написването на тази книга (репрезентативен акт). Те ми даваха съвети (репрезентативен акт), правеха забележки (репрезентативен акт) и отговаряха на въпросите ми (репрезентативен акт). Затова им благодаря (сатисфактивен акт). Тези речеви актове се възприемат като единен текст, който в целостта си се осмисля като благодарност, т.е. възприема се като единен, отделен обект, подчинен на комуникативната цел да се благодари. В този случай се говори за макроречев акт. Последователно подредените отделни речеви актове се подчиняват на общата цел на текста – да се пита, да се моли, да се описва, да се благодари и пр., която ги обединява и така целият текст се възприема в аспекта на общата цел.

- Възможно е даден макроречев акт да не изгражда отделен текст, а само да се включва в състава на текста, напр. Въведение на книга, което завършва с посвещение. В този случай се говори за интекст – вписването на даден макроречев акт (в нашия пример – посвещението като макроречев акт) в съдържателната структура на цялостен текст (въведението).

Продукцията на езиковия текст включва следните етапи, които предхождат самия акт на комуникация - ориентиране в ситуацията, възникване на комуникативна интенция и мисловно планиране на речевото участие. 

ОРИЕНТИРАНЕ. Ориентирането в ситуацията на общуване предполага претеглянето на възможността за постигане на конкретен резултат посредством комуникацията – осъществяване на поставените в дадената ситуация на общуване цели и удовлетворяване на комуникативните намерения на партньорите в комуникацията.

Ориентирането в такъв случай се свежда, първо, до отчитането на редица дадености, които биха довели до успешна интеракция: а) изисква оценяване на поставените от социалната интеракция цели и възможността да бъдат постигнати чрез комуникативния акт; б) пристъпвайки към изпълняването на целите, адресантът се позовава на познания за дискурса, дискурсните практики, дискурсния ред; на информацията, която притежава по отношение на реципиента - ситуативноролеви, социални, възрастови и пр. отношения с адресата, езиков и комуникативен опит на този адресат, познавателен потенциал, готовност за речево взаимодействие; на информираност за канала за свръзка, за дадена тема, за използването на определен код и т. н.

И второ, до изграждането на най-общ замисъл за пораждане на текст с определено комуникативно намерение (да информира, да заповяда, да развлича, да убеждава, да отправя въпрос и пр.), насочен към определена тема и предназначен за конкретен адресат.

Успоредно с предходните факти комуникативното намерение включва и някаква най-обща интенция за прагматическо въздействие върху комуникативния партньор - за регулиране на поведението му, за предизвикване на определени емоционални или естетически нагласи, за манипулиране на съзнанието му и др. В типичния случай сред прагматическите интенции на адресанта присъства и някакъв аспект, ориентиран към самия него - напр. желание за самопредставяне, за изразяване на емоции, за пряко или косвено изтъкване на интелектуален потенциал, идеологически възгледи и под.

ПЛАНИРАНЕ. Планирането обхваща следните процеси: определяне на границите на текстовата тема и възможностите й за разгръщане по повърхността на текста (евентуалното й разбиване на подтеми и/или микротеми), избор на канал, форма на речта, на тактика за провеждане на общуването, на жанров модел за текста, ориентацията към подбор на изразни средства и т. н. Продължителността и детайлността на планирането пряко зависят от типа дискурс, от фактора време и от характера на комуникативното взаимодействие (диалогично или монологично, устно или писмено). Резултатът от мисловното програмиране се обобщава в т. нар. комуникативен план. Това е най-общ "сценарий" за етапите на осъщест¬вяване на речевата дейност, за композирането на текста и разгръщането на текстовата тема в определена последователност от езикови изрази. Комуникативният план няма характер на твърда схема, предопределяща целия по-нататъшен ход на общуването и окончателните характеристики на пораждания текст. В хода на реализацията си планът може да претърпи редица промени, дори да бъде напълно отменен по много причини: напр. ако темата се окаже безинтересна за събеседника, ако първоначалното разпределение на комуникативните роли се оцени като нецелесъобразно, ако авторът не може да се "справи" с избрания жанр или с подбора на езиковите средства и т. н.

Реализацията на комуникативния план се осъществява във фазата на ПРОДУКЦИЯ, на мисловното пораждане на текста. Изпълнението на предварително набелязаната мисловна програма е "непрекъснат процес на вземане на решения", които се въплъщават в конкретни речеви актове. Тъй като продукцията на текста е зависима от всеки един компонент на комуникативната ситуация, се налага съобразяване с моментното положение на нещата и реагиране на всяка една промяна, свързана с адресата, канала, време, място и пр.

Продукцията на текста условно се разделя на три етапа: започване, разгръщане и завършване. Започващата и приключващата фаза не са задължителни при всеки комуникативен процес. Те са характерни преди всичко за епистоларните жанрове и за устното общуване, където се налага обявяване на началото и края на комуникативния акт, привличане на вниманието на събеседника или "договаряне" относно разпределянето на комуникативните роли. Езиково началният и завършващият етап се реализират чрез поздрави, обръщения, формули за приключване на разговора, за поемане на функцията на адресант или адресат, за привличане на вниманието и други, които са присъщи на речевия етикет. Определят се най-общо като фатически или контактни, тъй като основната им функция е установяването, поддържането или прекъсването на контакта между общуващите. Често се използват и изрази с метакомуникативна роля - назоваващи типа на даден речев акт (молба, заповед, въпрос) или на даден текст (напр. „Моля да не ме прекъсвате”, "Искам да попитам...", "Знаеш ли вица за..." и др.), източника на информация ("коментира вътрешния министър", „съобщи агенция Фокус”) и др. Речеви актове с подобни функции могат да се появят и във фазата на същинското разгръщане на текста. В нея те се използват за контрол на вниманието, за привличане на интереса, за потвърждаване на приета комуникативна роля, за отказ от роля и др. и се въплъщават в обръщения, възклицания или изрази от типа: "Ще повторя, че...", "Слушай сега внимателно", "Ами хубаво", "Гледай сега" и под. Цялата съвкупност от такива речеви актове се отнася до самата организация на дискурса, без да има пряка връзка с темата на текста. В този смисъл речевите действия от посочения тип са помощни, организационни, служебни и изграждат специфичен организационен компонент, който обрамчва същинския текст.

Същинският текст по принцип обхваща централната композиционна част на текста, характеризирана като изложение, корпус, основен текст и др. Възможно текстът да се свежда изцяло до същинската си част и да липсва организационния компонент. Но за медийните текстове организационният компонент е задължителен. Продукцията на този компонент протича чрез разгръщането на темата във всяка една единица на текста.

Паралелно с разгръщането на темата в изложението на текста и с оформянето на организационните му части се осъществява и композирането на текста като единно цяло. Това става чрез разполагането на неговите съставки в позициите на съответна композиционна схема според изискванията на някакъв жанров модел. По такъв начин текстът получава жанрова определеност, превръща се в социално опознаваем тип текст – готварска рецепта, прогноза за времето, репортаж, интервю, виц и т. н. Композиционната схема направлява продукцията на речевите актове, съставящи текста - те не се пораждат всеки сам за себе си, а винаги с ориентация към целостта на речевия продукт.

Друг аспект на продукцията е фиксирането на текста - въплъщаването на знака в звукови и/или графични сигнали и закрепването му върху даден материал – хартия, камък, електромагнитна лента и пр. Така текстът придобива материална форма и се превръща в преносима в пространството и времето "вещ". Материализирането осигурява необходимата за текста екстериоризация (овъншненост) - способността да битува вън от съзнанието на продуцента и съответно да бъде "транспортиран" до реципиента. Така текстът получава възможност да изпълни комуникативната си роля, да стане текст. Един само "намислен" текст не подлежи на пренасяне по знаковите канали; текстът трябва да се "овъншни" - да се изговори, да се напише, да се напечата, да се набере на компютър, да се гравира, за да стане достъпен за Другия.

Важно е и друго - когато продуцентът съставя текста си, той винаги има предвид в каква форма ще се материализира текста – звукова, писменна, картинна, комбинация от всички и пр. Формата на материализация оказва влияние върху самия текст – структуриране, композиционно, граматическо оформление, езикови средства и пр. Например всеизвестно е, че това, което е добро за слушане, не винаги е добро за четене (и обратно). Комбинирането на картина и езиков елемент предполага различно изграждане на текста и т.н.

Процесът на продукция на текста приключва тогава, когато от гледна точка на адресанта (или всички общуващи при диалогична ситуация) темата е изчерпана, текстът е цялостно композиран и архитектонично оформен, направено е всичко възможно с оглед на времето, с което се разполага, и с оглед на обстановката, в която се общува, за да се постигне набелязаното като цел прагматическо въздействие и да се удовлетворят изискванията, поставени от висшестоящата социална дейност. 
ТРАНСФЕР НА ЕЗИКОВИ ТЕКСТОВЕ

Трасферът на текста е пренасяне на неговата материална страна по съответен канал до адресата. Този процес е организиран по различен начин в отделните типове комуникация - в междуличностната и в масовата комуникация. Например при общуване лице в лице пренасянето на текста до адресата се осъществява изцяло от самия продуцент, който просто трябва да изговори текста си според действащите в съответния дискурс норми.

Общото във всички случаи на трансфер на текстове е само това, че смисловата страна на текста не се пренася до другия участник в общуването. Пренася се само материалната, която вече достигнала до адресата подлежи на обработване.

Рецепцията може да протича паралелно с етапа на пораждане на текста - при пряк контакт или при технически опосредстван контакт (напр. при разговор на живо или по телефона) - или да започне едва след като продукцията е привършила, ако общуващите са раздалечени във времето и пространството.

Рецепцията включва процесите на декодиране и разбиране (смислова интерпретация).

ДЕКОДИРАНЕТО е етап от рецепцията и се свежда до извличане на езиковото съдържание на текста. Адресатът получава сетивно възприемаеми сигнали (звукови, графически, светлинни, телодвигателни и пр.) и ги свързва с вече налични в съзнанието му значения (звуковете м-а-с-а - със значението „маса”, червената светлина на светофара - със значението „спри” и пр.). Така текстът е декодиран на базисно равнище – разгадано е значението, носено от отделните му елементи (думи, словосъчетания, изречения, надизреченски единства). Но декодирането на възприетите сигнали и извличането на езиковите значения на единичните знаци е само първоначалния етап от процеса на РАЗБИРАНЕ на текста.

Самото разбиране е многопластово и включва следните взаимно обвързани и едновременно протичащи процеси:

1) Идентифициране на денотата на текста (обекта от извънтекстовата реалност). Това съдържание, което се извлича от текста в резултат на разбирането на съдържащите се в него езикови единици и съотнасянето им с извънезикови реалности, препраща към денотата на текста, затова и се нарича още пряко, буквално или денотативно значение на текста.

2) Извличане на темата на текста от неговата езикова повърхнина. Извличането на текстовата тема е основа на цялостната смислова интерпретация, чрез която реципиентът приписва на текста някакъв глобален смисъл, съвпадащ или несъвпадащ със съдържанието, изразено в езиковите структури на този текст. Някои много кратки текстове, напр. от типа на "Вход" и "Затваряй вратата", значат буквално това (и почти само това), което изразяват техните словесни съставки. В други случаи обаче не е така: художествените текстове, вицовете, анекдотите, басните, фейлетоните и пр. речеви продукти са текстове с двоен смисъл (или с множествен), с метафоричен или символен подтекст. При тях езиковото съдържание не изчерпва това, което текстът "има предвид": между буквалното езиково съдържание и дълбинното значение има съществено разминаване.

3) Извличане на дълбинния смисъл на текста, извличане на „скрити” смисли – разпознаване на идеи, внушения, идеологически структури, вплетени в езиковите единици и комбинациите между тях. Т.е. извличане на смисъла, който надхвърля конкретните значения на отделните текстови елементи. Например съдържанието на един виц винаги излиза извън рамките на смисъла, носен от употребените в него думи и изречения и за да постигне целта си, се налага разгадаването именно на допълнителните смисли, вложени от автора в него. Например: Скъпа, ако ми довериш тайната на този сладкиш, ще направим революция в производството на цимент.

4) Установяване на комуникативното намерение на адресанта, реализирано чрез текста – дали текстът е покана, заповед, молба, декларация, предупреждение и пр., т.е. тук става дума за прагматическото разбиране на текста.

5) Установяване на мотивите за създаване на текста, като се използват предварителни знания за автора, създадения в самия текст образ на автора, изводи от конкретната ситуация на общуване и пр.

Поначало при всички текстове, не само при тези с двойствена смислова структура, прякото езиково съдържание е само подстъп към по-глобален смисъл, в конструирането на който освен семантичните информации от езиковите изрази се използват и "фонови" знания (познанията за света, познанията относно самия предмет на общуването, познаването на други текстове, с които даденият текст има интертекстуални връзки, социални и културни норми и пр.), познавателни модели (за социалната, ситуативноролевата и психологическата страна на комуникацията и ситуацията и пр.) и пр., а също и направени в момента на рецепцията изводи за връзки и зависимости, които не са пряко изразени в езиковата повърхнина.

В зависимост от това, доколко смисловата интерпретация на текста в съзнанието на адресата се доближава до изходния замисъл на адресанта, може да се стигне до различна ДЪЛБОЧИНА НА РАЗБИРАНЕТО - напр. до относително пълно (или правилно разбиране), до недоразбиране, неразбиране или "криворазбиране". От качествата на разбирането във всеки отделен случай се определя и ефективносттта на комуникативното взаимодействие между съответните лица. С оглед на това може да се направи разграничение между общуване, псевдообщуване и квазиобщуване. Според Т. М. Дридзе при същинското общуване има съвпадане на "фокусите" на пораждането и интерпретацията на текста, което довежда до "смислов контакт" между комуникативните партньори. При квазиобщуването установяването на смислов контакт не е от значение, тъй като в този случай общуването по същество е подменено от извършване на ритуални действия (напр. от размяна на поздрави или от куртоазен разговор върху "фатически теми" - за здравето, за времето, за работата и др.). Псевдообщуването също е без смислов контакт. То представлява само опит за общуване, "неувенчан" с адекватна интерпретация на комуникативната интенция на адресанта, така че взаимодействието има само повърхностен характер (както е напр. при неразбиране на виц). За абсолютно пълно разбиране, за адекватно възстановяване на изходния смисъл, вложен в текста от адресанта, може да става въпрос само при относително кратки и елементарни по съдържание текстове. При текстовете с по-голям обем и усложнена смислова структура (художествени, научни, някои реклами, повечето вицове и пр.) за адекватно разбиране може да се говори само в смисъл на максимално доближаване до интенцията на адресанта. И това е естествено, защото никога не може да има абсолютно тъждество между познавателните репертоари, интелектуалните възможности, психическото състояние, жизнения опит и т. н. на комуникативните партньори.

КРИТЕРИИ ЗА ПРАГМАТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ТЕКСТА

Всеки един текст може да бъде оценен в зависимост от това, дали и доколко успешно осъществява поставените пред него цели в конкретните условия на дадена комуникация.

И адресанта, и адресата са заинтересовани от ефективното протичане на комуникативното взаимодействие, затова те, изграждайки текста, преценяват неговата пригодност не само като средство за общуване, но и като средство за пълноценно реализиране на задачите, които стоят пред тях в процеса на комуникация. Не е достатъчно текстът само да притежава нужните признаци за конструирането си (линейност, информативност, свързаност и пр.), а е необходимо те така да са реализирани в текста, че да го правят уместен, ефективен, въздействен и пр. Т.е. текстът се строи така, че да удовлетворява множество комуникативни намерения. Фактът, дали той е реализирал тези комуникативни цели в конкретна ситуация на общуване, се оценява с така наречените критерии за прагматическа оценка: комуникативна пригодност, уместност, въздейственост, ефективност, атрактивност, икономичност.

1. Комуникативна пригодност. Основен признак, тъй като предопределя дали въобще ще се осъществи комуникация. Реципиентът преценява, доколко предлаганото речево образувание е пригодно да осъществи общуване, т.е. дали го приема като текст или не, дали критериите за текстуалност са реализирани. Получателят трябва да признае езиковия продукт за текст и по-конкретно да оцени информативността на съобщението, граматическата оформеност, свързаността между елементите на текста, логическата последователност, изчерпаност на темата, разгръщането й, преследваната цел и пр. И така да заяви готовността си да участва в общуването. Ако преценката на възприемащия е отрицателна, то той отказва на този продукт качеството да бъде текст и съответно общуването с него.

Колкото и фундаментално качество да е текстуалността за приемането на комуникативния продукт като текст, оценяването й е съпроводено с голяма доза толерантност. Например като текстове се приемат образувания, съдържащи граматически грешки, непоследователност в разгръщането на темата, скокове от една тема на друга, нарушения в свързаността, свръхинформативност, неадекватни езикови средства за екстеоризиране на смисъла и т н. Подобни „сривове” се наблюдават в спонтанни устни текстове, в ученически съчинения и разкази, при говорене на чужд език, в спонтанни интервюта, анкети и др. Тази толерантност е продиктувана от определен праг на разбираемост. Ако текстът се възприеме като разбираем от страна на реципиента, всички недостатъци по отношение на изграждането, му се прощават. Разбирането на текста пряко зависи най-вече от граматическата му оформеност и от информативността му. Ако липсва каквато и да е граматическа организираност (некоректно назоваване на обекти в текста, което води до двусмислици, използване на свръхелиптиране, нарушаване на времевата структура на текста), дадено образувание няма как да бъде разбрано, следователно ще се оцени като знаково образувание, непригодно за общуване. Възможно е текстът да притежава свръхвисока степен на информативност за съответния получател и той ще откаже общуване с него. Затова, особено в масовата комуникация, където автор и реципиент не споделят общ времеви и пространствен контекст и това затруднява интерпретацията на текста, е задължително да се съблюдава баланса с оглед на информативната наситеност на съобщението – стриктно да се регулира отношението между стара и нова информация, да се отчита познавателния капацитет на аудиторията по отношение на темата на текста и пр.

Друг аспект, в който може да се мисли комуникативната пригодност, е свързан с организирането на комуникацията със съответния речев продукт – наличие или отсъствие на паратекстови елементи, които да впишат текста в дадения тип общуване. Докато в междуличностната комуникация това не е от толкова съществено значение, тъй като комуникативните партньори споделят общо физическо време и място, то в масовата комуникация липсата на паратекстове около същинския текст може да доведе до отказ от общуване с текста, т.е. на него да се гледа като нетекст. Ако липсва заглавие, име на автора около определен текст, е възможно въобще да не се стигне до комуникация. Същото се отнася например и до липсата на реклмни анотации за новоизлязла книга, вестник, списание, албум и пр.

2. УМЕСТНОСТ. Преценява се, доколко текстът е подходящ в дадената комуникативна ситуация. Уместността засяга избора на тема на общуването, т.е. дали тя е подходяща за конкретния случай, социалното пространство, където тя ще се разглежда, целите, които преследва и пр. Например възхвалата на неонацистката идеология не е тема, която се толерира от медиите заради дискриминационния й момент. Този признак предполага и съобразяване с жанровия модел, в който ще се въплъти текста (не е подходящо например новина да се поднася в масовите медии чрез жанра протокол или басня), с избора на най-адекватните езикови средства, които да овъншнят темата, на определени текстуиращи механизми, които да обвързват текстовите елементи в единна и последователна цялост (например използването на синонимизация може да се предпочете в новинарските текстове пред лексикалното повторение, но то пък е за предпочитане в готварската рецепта) и пр.

3. Критерият ЕФЕКТИВНОСТ отчита, доколко текстът чрез избора на тема, жанров модел, граматическа оформеност, информативна наситеност, реторически стратегии постига поставените му комуникативни цели. Например ако целта на адресанта е да манипулира читателя да си купи сапун, то най-подходящият текстов тип е рекламата, според която използването на миещия препарат ви осигурява стопроцентов подмладяващ ефект. Ако обаче основната цел на текста е да ни запознае със свойства, формули, химически характеристики на сапуна, то това може да бъде урок по химия, научна разработка по химия и т.н. Двата текста имат един и същ обект, но в зависимост от целите, които преследват използват различни аспекти на извънтекстовия обект – химически белези и съответно внушения за подмладяващите му качества, различни жанрови модели, различни езикови средства, текстуиращи механизми и пр. Ако текстът успява да постигне поставената пред него цел – да манипулира, да информира, да постави въпрос, да коментира и пр., - благодарение на жанровата схема, темата, стила си, то той може да се нарече ефективен. И продуцентът, и реципиентът полагат комуникативни усилия, за да бъде текстът оценен като ефективен - избори по отношение на конструирането, на стилистиката, на вграждането в определена рамка на интерпретация, на декодирането и интерпретирането и пр.

4. Критерият ИКОНОМИЧНОСТ отчита комуникативните усилия на общуващите по изграждането и възприемането на текста. Всяко едно комуникативно събитие се оценява положително, ако спестява разхода на труд, напрежение, време, енергия и средства. Особено за текстовете в масовите медии това е много важен признак, който съпровожда както създаването, така и получаването на текста. Изграждат се такива текстове, които изискват минимални усилия за създаването си от страна на журналиста и за интерпретирането си от страна на аудиторията - опознаваеми жанрови модели, свеждане на информацията до основните въпроси какво, къде, кога, кой, използване на известни източници на информация, на клишета, на еднообразни композиционни схеми, на ясни и конкретни назовавания на обекти от текста и пр. Разгръщането на смисъла и извличането му от текста не трябва да създават проблеми, защото журналистите винаги са притискани от времето и защото така удовлетворяват вкусовете на масовата публика. По принцип икономичните текстове, стига да са добре структурирани, са много по-ефективни от разтеглените, защото концентрират в себе си максимум информация и агресивно изразяване на комуникативните намерения на адресанта (сравни например една заповед или обява). Но все пак типът текст определя границите, в които икономичността е допустима. Новинарският репортаж за новооткрита звезда може да е икономично построен, но научният текст по този повод изисква детайлно разглеждане на проблема. Във втория случай икономичността може да се оцени отрицателно и да влезе в разрез с признака ефективност, докато в първия, напротив, може да усили ефективността на текста.

5. Атрактивност. Степента, в която даден текст, привлича , завладява интереса и вниманието на реципиента. Атрактивността може да произтича от всичко в текста - от съдържанието (напр. виц за неверни съпрузи, любопитна случка от ежедневието, пикантен разказ за развода на звезда, политически интриги, съобщение за промяна във времето, научно откритие, актуалност на някакво събитие), от ексцентричността на изразните средства, от избора на композиционна схема, от архитектоничното оформление и пр.

Атрактивността е белег, търсен от всеки един текст, ако разбира се той се изработи както трябва. Липсата на атрактивност може да остави текста в полето на потенциалните текстове или с него въобще да не се общува. Тактики за постигане на атрактивно говорене: нестандартни заглавия, настандартни сравнения метафори, двусмисленост, недоизказаност, реторични въпроси, каламбури, игра на думи, синтактически паралелизъм, паузи, интонационни схеми, алитерации, асонанси, архитектонично оформление, интертекстуални връзки при пародии, сатири, вицове, реклами и мн. др. Постигането на ефектност не е непременно изискване и задължителна цел на всеки автор на текст. Общуването в някои типове дискурси, като напр. интелектуален, нормативен, делови, поначало не предполага и по принцип не се стреми към ефектност на всяка цена. В други типове дискурси обаче ефектността е нарочно търсена - напр. в рекламния дискурс, във всички типове общувания с развлекателна цел и др.

АТРАКТИВНИ ТЕКСТОВЕ:

Обява: „Млад, готин, с кола, тристаен, триетажна вила, собствен бизнес, банкова сметка. Нищо не търся. Само искам да се похваля.
Телефонът звъни. Вдига съпругът и чува непознат глас:
-Отвлякохме тъща ти. Ако не платиш 100 хил. долара, ще я клонираме.

Пешеходецът е човек, който има жена, син тийнейджър и само две коли

.

Причината, поради която много жени на четиридесет години боледуват от разни болести, е, че повечето от тях са на петдесет.

Пътуват свещеник и журналистка и спорят по вечния въпрос. В края на пътуването свещеникът крясва:

Радиото отговаря: Когато жена ти дойде и ти каже: „Вярно бе, от целия блок твоят е най-голям!”

Рецепцията на ЕТх също се осъществява линейно – четенето, слушането на текста става чрез последователно възприемане във времето и пространството на съответния текст.

Линейното конструиране на знакови продукти има своите последици. Признакът линейност предполага ясно отграничаване на текста – текстът има ясно изразени начало и край. Друго следствие е затвореността на текста между началото и края му, което означава не само физическо различаване от останалите текстове, но и смислова автономност. Веднъж изграден текстовият смисъл не може да бъде променян произволно. Материалната и смисловата затвореност на текста ограничават намесата в него, не допускат смесването му с други текстове, правят го уникален обект и по този начин създават условия за идентифицирането му с определен автор, което разбира се стои в основата на авторското право.

С признака линейност се свързва и един друг признак на езиковите текстове, който обхваща само нанесените върху някакъв физически преносител (хартия, камък, магнитна лента, CD, DVD и пр.) текстове - фиксираност. От такъв тип са множество езикови или смесени текстове на масовата комуникация, които задължително са “записани” върху някакъв носител в линейна последователност. Обикновено те са изградени от графически (писмени), могат да съдържат и иконически знаци или звучаща реч, нанесени последователно върху някакъв магнитен или електронен носител. Фиксираността и то в линеен вид не предполага възможности за промяна в комуникативните намерения на автора, т.е. чисто формалната затвореност в някакви граници и запечатването върху нещо траещо във времето внушава поне на пръв поглед ненамеса по отношение на съдържанието на текста и на смислите, които налага. Разбира се в процеса на интерпретация винаги може да се стигне до пораждането на допълнителни или други смисли от страна на адресата, стига той да притежава необходимите компетенции, за да “види” зад институционално наложените от фиксирания текст значения.

Признакът линейност се споделя от множество смесени текстове (филм, комикс, балет, опера и пр.), но той не е специфичен за такива текстове като картини, карти, табели и пр.

2. Свързаност

• 
  Задължителната връзката между компонентите на текста, за да бъде той възприет като единство както в смислово, така и във формално отношение
  
• 
  Говори се за два типа свързаност. Основна е
  
  
  Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017
  2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други
  2017 -> Литература между първата и втората световна война
  2017 -> Литература Лит критика през 60- те години
  2017 -> 1. Време на възражданьето
  2017 -> Старобългарска литература (Презентация )
  2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове
  2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки
  2017 -> Металингвистическая концепция современности михаила бахтина
  2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата
  2017 -> Морфологията като дял от граматиката
  
  
  
  Изтегляне 1.35 Mb.
  
  Сподели с приятели: