ТЕМАТИЧНА СТРУКТУРА НА ТХ

Тематичната структура на тх обхваща отношенията между представените в тх теми, които могат да се различават по отношение на денотата си, на важността на информацията, която носят за глобалната тема, на мястото, което заемат в йерархическата структура на тх и пр.

1. 
   Според денотата на тх:
   

б) Организационна тема – неин денотат са напр. комуникативната ситуация (назоваване на източника на информация, името на автора, времето, мястото и др.), организацията на общуването – думи и изрази за привличане на вниманието, за поемането на ролята на адресант или адресат, за започване или приключване на общуването, за вписването в определена комуникативна ситуация (напр. паратекстовете). Всички тези теми са помощни. Те са извън същинската тема на тх и само спомагат за нейното представяне в процеса на комуникация и съответно за възприемането й.

а) Макротема – глобалната тема, която стои в основата на тх. Тя подчинява всички смислови компоненти на тх, които я репрезентират.

б) Частна тема – подтема, която носи съдържанието на сравнително автономен отрязък от тх и обединява смисловите единици, които представят този отрязък от тх.

в) Микротема – най-малките разклонения на текстовата тема, които обединяват смислови компоненти, свързани с най-частните аспекти на текстовата тема.

а) Главна тема – представя съществен аспект от глобалната тема

б) Второстепенна тема – представя по-маловажен аспект от глобалната тема.

4. Според тематичната си единност

а) Тх с единна макротема – всички компоненти на смисъла се съотнасят с единен смислов център, с макротемата

б) Политематични тх – тх се изгражда на базата на верига от теми, напр. устните ежедневнобитови разговори са обикновено от този тип, речници, енциклопедии, указатели и пр. Темите се обединяват от някакъв формален показател – напр. правописа на думите за правописния речник; дата, на която се извършват различни събития в личния дневник и пр.

в) Атематичен тх – липсва тема; изграждат се от незначещи единици, напр. баяния, броилки, авангардна поезия. Строят се по определен текстов модел, напр. стихотворение, и изпълняват функции, специфични за тематичните текстове, напр. игрова – при детските броилки, магическа – при баянията, естетическа – при поезията.

а) Същинските текстове са с най-висока степен на тематичност, тъй като те задължително трябва да представят и разгърнат текстовата тема. В някои същински тх обаче има такива отрязъци, които не допринасят в най-голяма степен за разгръщане на текстовата тема, въпреки че са техни елементи. Такива са напр. лирическите отклонения, вмъкването на излишни примери, цитати,обясняват се отделни думи или изрази от текста, без тези обяснения да се извеждат извън полето на тх. Тяхната поява е свързана с целите, които си поставя тх, напр. създаване на напрежение у реципиента чрез забавяне на развиващото се действие, акцентиране върху някакъв елемент от тх с цел да бъде разбран чрез множество примери и пр.

б) Организационните тх – са с ниска степен на тематичност, защото те фактически не служат за разгръщането на глобалната тема, а само за организиране на общуването на тх, с който тя се съотнася

6. Според организираността на темата

а) със сложноорганизирана глобална тема - със сложна организация са тези тх, при които макротемата се разчленява на подтеми, които от своя страна могат да се разчленят на още по-частни теми, и подтемите могат да се разчленят на микротеми.

Възможни са различини начини за демонстриране на тематичната организация на тх:

- макротемата да се разчлени на подтеми, като само едната се разчленява на микротеми

- макротемата да се раздели на подтеми, едната подтема от своя страна да се разчлени на по-частни теми, а тя на микротеми, а другата да се члени направо на микротеми или въобще да не се члени и пр.

б) с проста организация на глобалната тема - макротемата да се разчлени директно на микротеми

в) с неразчленена глобална тема – не се разделят на по-частни теми, нито на микротеми, напр. всички едноизреченски тх, някои обяви, кратки съобщения и пр.

7. Начин на изразяване на темата

а) глобалната тема се разгръща по повърхността на тх до изчерпването й според преценката на участниците в общуването

б) но тя може да бъде поднесена, без да бъде разгърната, а само формулирана – тогава се говори за формално изразяване на темата:

- чрез тематични изрази, напр. заглавие, подзаглавие, съдържание

- чрез тематични резюмета – напр. началното изречение на някакъв тх, лийдовете в новинарските тх, резюме на главата в литературен тх, в научните тх – обобщенията, заключенията, цел и задачи на изследването и пр.

- чрез паратекстове – резюме, редакторска бележка, коментар на преводача и пр.

Този текст е изграден на базата на няколко изказвания: (1) изказване перифразира съобщение на вестник “Сън” – липсата на маркери за пряко цитиране ни подсказва, че това е парафраза на автора на текста. (2) изказване е предадено чрез непряка реч и принадлежи на писателката Кола Буф. (3) изказване е пак нейно, но въведено в текста чрез цитат. Очевидно е, че почти целия текст е изграден на базата на други текстове. Те са вмъкнати в него, между компонентите му и успоредно с авторовата реч изграждат цялостната смислова и формална структура на съобщението.

Когато в даден текст се наблюдават цели чужди текстове (напр. цитирано писмо до медиите, изявление на политик, някакъв документ и пр.) или части от тях (напр. посочените случаи), се говори за явлението интертекстуалност.

Интертекстуалността е механизъм за изграждане на текстове чрез свързване на два или повече текста. Тя е характеристика на повечето текстове. В някои типове дискурси, напр. литературния, тя е много често срещана. А за медийния дискурс тя е принцип за конструиране на текстовете. По-скоро е изключение да се срещне медиен текст без препратки към друг текст, отколкото обратното.

Взаимодействието между двата текста се осъществява на смислово равнище – съотнесеност между мотиви, теми, идеи, проблеми – и на формалнострукторно равнище - чрез формално наподобяване на друг текст, напр. на неговата външна, чисто техническа или графическа структура (напр. еднаквият изглед на две архитектурни постройки, копие на картина и др.) и т.н.

Интертекстуалността се осъществява чрез явно изразени маркери и в този случай се говори за манифестирана интертекстуалност, напр чрез цитиране, парафразиране, указване на връзката чрез употребата на изрази от типа: по думите на Фуко, според Р. Барт, с термините на ван Дайк, от типа на посочените при Фаулър и т.н., чрез алюзия (напр. множество пародии се основават на този принцип), като в този случай е задължително да се познава изходния текст и пр.

Другият текст може да бъде експлицитно посочен в текста или да се смеси с авторовия текст, да бъде асимилиран от него, да бъде скрит от реципиента. В последния случай интертекстуалността не се експлицира, а умишлено или несъзнателно (поради неинформираност) се прикрива и тогава може да се говори за плагиатство.

Интертекстуалността може да се реализира и на базата на конвенционални структури - между жанрови модели, стил, композиционни схеми, метрическа структура и пр, които принадлежат към кода на дадена дискурсна практика. Например текстовете, които принадлежат към един и същи жанр, в някаква степен се намират в интертекстуални връзки, тъй като природата на жанра предполага присъствието на общи модели на структуриране на текста, на общи внушения и послания и пр. Много често комерсиалните телевизионни медии ограничават жанровите си формати до определен, ясно опознаваем от зрителите обем и тип – реалити шоу, сапунени сериали, реклами, игри, токшоу и пр., за да носят определен тип информация за зрителя и на базата на познанията си за жанровия модел реципиентите без проблеми да разкодират съобщенията и най-вече да бъдат спечелени като аудитория, защото общуването с подобен тип жанрове не изисква усилия и предполага най-вече развлечение.

Интертекстуалността е свързана пряко както с продукцията на текста, така и с рецепцията му. Продуцираният на базата на интертекстуалните връзки текстът се разглежда като единно, кохерентно цяло, което е изпъстрено със следи, насочващи извън него, към други текстове. За да може даден текст да бъде разбран, трябва задължително да се познава и другият текст, жанровия модел с който той се съотнася. Приписването на смисъл на текста от страна на адресата до голяма степен зависи от това, дали той ще свърже смислово и/или формално двата кореспондиращи текста. Още повече, че при продукцията на текста интертекстуалните връзки не са случайни – те поставят двата текста в отношения на аналогия, на противопоставяне, на утвърждаване, иронизиране, пародиране и пр., т.е. имат съществен принос при структурирането на смисъла на текста. Освен това интертекстуалните връзки акцентират върху историята на текста – от гледна точка на продукцията на текста интертекстуалните връзки посочват дадения текст като предходен или следходен спрямо друг текст, като отговор на друг текст, като провокиран от друг текст и т.н.; поставят съответния текст във вече съществуваща поредица от текстове, отнасящи се към даден проблем, обсъждащи дад. предметна област, разработващи опр. мотиви и пр.

Интертекстуалността е обвързана както с типа текст, така и с типа дискурс. Някои типове текст не изискват наличието на интертекстуалните връзки, напр медицинска рецепта, прогноза за времето, готварска рецепта и пр., докато за други тя е задължителен компонент при структурирането на текста – напр. текст в новинарския дискурс изискват позоваването на източника на информацията и затова авторовият текст задължително трябва да включва друг текст, за да демонстрира достоверност и надеждност на фактите. Новинарските текстове се изграждат на принципа “накой казва, че ...”. Напр. “Министър-председателят твърди: “Войските от Ирак ще бъдат изтеглени до края на годината”. Докато министърът на отбраната заявява, че все още въпросът се обсъжда.”

Също така новинарският дискурс в много голяма степен разчита на интертекстуалните връзки с други типове дискурси, напр. политическа реч, социологическо проучване, икономически текст за положението на пазара, които се превръщат в новини. По принцип новинарският дискурс се съотнася с всички видове дискурс без изключение. Някои дискурси предполагат в много по-малка степен интертекстуални връзки и то с ограничен кръг от дискурси, напр. в правните текстове позоваванията са основно на други правни текстове.

Наличието на интертекстуални връзки може да бъде:

• 
  преднамерено - диктува се от авторовата интенция да обвърже текст, който продуцира с друг текст, за да постигне определени цели – да улесни или задълбочи разгръщането на текстовата тема; да постави интерпретацията на текста в определени, вече познати рамки, които са зададени от другия текст; да покаже осведоменост по о-е на дад. проблем; да използва друг текст като доказателствен материал, да се позове на авторитетен източник; да използва вече разработени от др. текст мотив, проблем или тема, за да ги представи от друг зрителен ъгъл; да използва опр. формални х-ки на изходния текст, за да внуши аналогични смисли и пр.; да плагиатства;
  
• 
  непреднамерено - от неинтенционално позоваване на др. текст – когато се позоваваме на друг текст, без това позоваване да е тенденциозно търсено, напр. употребата в собствен авторов текст на позанти в една или друга степен, много често употребими текстове, които не се схващат като чужди и/или други, напр. използването на пословици и поговорки, крилати фрази, фрази от нашумели книги, филми, реклами и пр. Тези текстове се използват като готови единици (както това се прави с езиковите единици) за изграждането на собствен текст.
  

Интердискурсивността е взаимодействие на текстове, принадлежащи към различни типове дискурс, като крайният продукт е текст, в който тези дискурси са представени по следните начини: неутрализират се, като текстът се изгражда според нормите на актуалния дискурс, който обслужва, напр. политически и икономически текстове, включени в медийния дискурс; даденият дискурс запазва особеностите си, като целенасочено се търси различието м/у двата дискурса, които взаимодействат, напр. урок изнесен като театрална посановка. Или министър на вътрешните работи, чието изказване не е трансформирано, за да бъде пренесено от полицейския дискурс в новинарския например, а е представено именно като елемент на този дискурс чрез специфичните езикови средства, чрез споменаване на статус, чрез употребата на опр. речеви актове и пр: Министърът на вътрешните работи заплаши с оставката си, ако премиерът не удовлетвори неговото искане. Срв. напр. с обичаен за вестникарския дискурс текст – Шефът на МВР се закани на примиера, че ще си тръгне, ако...

КОМПОЗИЦИОННА СТРУКТУРА НА ТХ

Една от предпоставките текстът да бъде цялостна единица, е наличието на композиция, която да включва отделните части на текста в единна цялост по определена композиционна схема.

Под термина композиция (К) се разбира схема, според която съдържанието на текста се разпределя в отделни части, които изпълняват определени функции. Т.е. композицията е тясно свързана със структурирането на смисъла на текста.

К осигурява повърхнинното изразяване на смисловата свързаност на текста, формалната му и съдържателна цялост, завършеност и отграниченост като автономно образувание.

Композиционното изграждане на текста може да се разглежда в два аспекта:

1) реализирането на композиционни блокове, които са ясно отграничени и фиксирани по повърхността на текста – увод, изложение и заключение

2) реализирането на функционални структури, които не са фиксирани на точно определено място в текста, а се реализират по цялата негова повърхност като линейно се разполагат по нея, но не са компактно разположени и не са ясно отграничени като самостоятелни цялости – темпорална, пространствена, модална, комуникативна, актантна структура на текста.

КОМПОЗИЦИОННИ БЛОКОВЕ

Най-често срещаното разчленение на текста включва три композиционни блока - увод, изложение и заключение.

Уводът и заключението са рамкиращи части, които имат факултативен характер. Тяхното присъствие не е задължително и зависи от типа тест, жанровата му определеност, от обема на текста и пр.

Композиционната схема най-тясно е свързана с жанровия модел, по който се гради текстът. Жанрът определя задължителното наличие на три части, незадължителността на някоя от рамкиращите части – увод, заключение, ролята, която има в текстовата цялост всяка една от частите, наличието на определен тип паратекстове. Т.е. жанровият модел налага определен начин на структуриране на съдържанието на текста, като “задължава” всяка една композиционна част да поеме различен по функция и обем смисъл. Напр. в научните текстове уводът и заключението са задължителни компоненти и те не могат да съществуват без тях, макар че основният смисъл се носи от изложението; в новинарските текстове въвеждащата част – лийдът - е най-важната част на текста, защото концентрира в себе си основния смисъл, който ще бъде разгърнат по-нататък в текста, а освен това и новинарската стойност, докато заключението - липсва. Също така много важен компонент на новината е паратекстът заглавие, който е максимално обобщение на текстовия смисъл. От друга страна, заглавието в телевизионните новинарски текстове въобще липсва. По принцип всички текстове, които могат да се причислят към определен жанр, притежават твърдо установена схема, по която се изграждат, като разбира се нейното спазване се подчинява на редица условия, които са свързани с епохата на поява на текста (античност, средновековие), направление (романтизъм, класицизъм и пр.), с авторовите предпочитания, с типа дискурс (научен, религиозен и пр.), с медията (напр. по различен начин се конструират новините във вестник и телевизионна новинарска емисия) и пр.

Различните текстове в различна степен спазват композиционната схема на даден жанр:

1) Някои типове текст могат да пренебрегнат определена композиционна схема (фикционалните текстове, устните разговорни и пр.)

2) докато други задължително трябва да следват зададената от жанра композиционна схема, защото в противен случай не биха се приели като принадлежащи към даден жанр и не биха били приети като текст от даден тип, напр. сонет, басня, медицинска рецепта, административните текстове и др. Тези текстове от последния тип се причисляват към текстове с твърди композиционни схеми.

3) Съществуват и такива типове текст, които се строят на базата на общ жанров модел, но е възможно голямо вариране по отношение на композиционната схема, напр. множеството медийни текстове – анализи, коментари, статии, очерци и др., прогноза за времето, хороскоп и пр.

Например при новинарските текстове се налага една обща конвенционална композиционна схема, която обхваща следните части:

1) атрибуция – от къде идва историята (не винаги е експлицитна, може и да не е посочен източникът), напр. съобщи швейцарският вестник “Блик”, цитирани от в. “Индипендънт”, пише в. “Сън”. Тя включва агенцията или подпис на журналиста, време, място.

2) абстракт – състои се от лийд (кой, какво е направил, къде и кога го е направил) и заглавие (обобщение на лийда). Лийдът представя главното събитие и понякога включва второ събитие. Носи информация за действащите лица и обстановката.

3) история – един или няколко епизода, всеки от които обхваща едно събитие и атрибуция.

Вариативност се постига, като например абстрактът може да включи атрибуцията; новината да е сведена само до лийда; в историята да липсва проследяване или коментар и т.н.

Неезиковите и хетерогенни текстове също могат да се разпределят между тези три възможности, напр. музикалните като – концерт, соната, опера и др. са с твърди композиционни схеми; филмите, театърът, текстовете на изобразителното изкуство позволяват разкрепостена композиция, независимо че се следва определен жанров модел; текстове на съвременното изкуство като инсталация, виртуално изкуство, поезия и пр. въобще може да не се подчиняват на някаква композиционна схема.

Най-разкрепостени са все пак устните ежедневнобитови текстове.
ФУНКЦИОНАЛНИ ЧАСТИ

Всяка функционална част на текста отразява определен тип отношения между обектите и явленията в текста свят – времеви, пространствени и др., като по повърхността на текста тези отношения се сигнализират от различни маркери – употребата на определени времеви форми, интонационни конфигурации, глаголи за въвеждане на определен тип реч и пр.

Функционална част на текста изграждат мрежа от отношения, която обхваща цялостния текст и покрива неговата повърхнина. Те се разполагат на различни места в текста и не може да се посочи фиксиран, определен отрязък от текста, който да ги изразява и да притежава подобна функция по отношение на текста.

1) Комуникативна структура – комуникативните (речевите) отношения между автор и реципиент, между лица от света на текста – напр. лирически аз и лирически разказвач, герои от фикционалния свят на даден текст. Тези отношения изграждат йерархията на речевите взаимодействия в текста. Единственото задължително комуникативно равнище е това на автора и реципиента. Останалите са факултативни и зависят от типа текст.

Някои текстове са изградени само от едно комуникативно равнище – на автора и получателя на съобщението, други комуникативни взаимодействия не са експлицирани в текста.напр. Много Flash и експерименти. Лек и динамичен сайт ще ви покаже света на един от най-известните уебдизайнери. От този тип са напр. готварска рецепта, прогноза за времето, административни текстове .

Фикционалните текста са с многопластова комуникативна структура:

а) ниво на реалния адресант (автор) и реалния адресат (читател, зрител, слушател)

б) на фикционалния адресант и фикционалния адресат (напр. вътрешнотекстовия разказвач на историята и неговите вътрешнотекстови слушатели)

в) възможни са и по-нататъшни равнища, които ще включват общуването между участници в текстовия свят, които са въведени от фикционалните герои чрез техните изказвания (тип разказ в разказа); вграждането на цитат в друг цитат и т.н., т.е. могат да се оформят трето, четвърто, пето и пр. нива.

От същия тип са и някои новинарски текст, които се позовават на изказванията на множество източници на принципа: някой казал, че друг казал, че някой бил казал и пр., напр. Агенция Ройтерс съобщи (1), че министър-председателят на България твърди (2), че по думите на министъра на отбраната (3), рейнджърите от батальона ни в Ирак са направили изявление по случая (4).

За новинарските текстове предпочитаната комуникативна структура е двуплановата, защото задължително трябва да се посочи източник на информация. Например в следния текст първото комуникативно ниво включва комуникацията между автора на текста и публиката. Второто комуникативно ниво включва взаимодействието между автора на текста и източниците на информация – АП и адвокатът на певицата.

В текстовете, когато е включено и комуникативно взаимодействие между източниците ще се наложи изграждането на трето комуникативно равнище – 1) на реалния адресант и реалния адресат; 2) на реалния адресант и източниците на новината; 3) между източниците на новината. Схемата може да бъде продължена и до появата на повече комуникативни равнища.

Честа практика при новинарските текстове е прикриването на дадено комуникативно равнище, напр. между източниците на новината, както е в посочения текст. Речевото взаимодействие между АП и адвоката не е експлицирано, а е маскирано, като е трансформирано като речево взаимодействие между автора на текста и адвоката. Така се създава илюзията за достоверност, идеща от представата за реален разговор между двамата.

С комуникативната структура на текста е свързана системата от гледни точки, която се разглежда като пряко рефлектираща от наличието на множество комуникативни нива. Едноплановата комуникативна структура обикновено въплъщава единна гледна точка към събитията от текста. Респективно многопластовата представя множественост на гледните точки.

За новинарските текстове множествеността на гледните точки е задължителна, т.е. налага се използването на поне двупланова комуникативна структура - на реалния адресант и реалния адресат и на общуването между реалния адресант и източниците на новината, за да се създаде илюзия за обективност, за достоверност и надеждност на информацията. Освен това в някои случаи се налага използването на два и повече източника, за да изразят мнението си по даден факт. Така се дава възможност за появата на поне две гледни точки към дадено събитие.

Различните комуникативни нива се въвеждат обикновено по метода на цитирането, чрез пряка, косвена реч, използват се метакомуникативни глаголи като казвам, съобщавам, твърдя, питам, отговарям и пр.

а) еднопланови – едновременност на отношенията в текста.

б) многопланови – когато са представени различни времеви отрязъци, като възможните съчетания са най-разнообразни в зависимост от типа текст. напр. художествените текстове могат да притежават много комплексни времеви отношения.

Времевите отношения в текста могат да се разгледат и от гледна точка на това, дали събитията в тях са хронологически подредени или не следват хронологията на съответното събитие. Например за новинарските текстове не е специфична хронологията на историите, които се разказват. Може да има връщане към някакво предходно действие един или два пъти, отпращане напред във времето (напред във времето се разбира като момент бъдещ спрямо момента на публикуване на съобщението) и т.н. Причината е тази, че новинарският материал се подчинява на определена композиционна схема, която налага несъобразяване с хронологията на събитието. Природата на лийда например изисква представянето на главното събитие още в началото и по-нататък в текста е напълно възможно да се налага разгръщането на това събитие в различни времеви граници.

Темпоралните отношения се изразяват формално по лексикален път с думи и изрази, назоваващи времеви отношения (днес, вчера, в 10.30 вечерта, два дена по-късно, след една седмица и пр.) и чрез проявите на граматическата категория време, чиито формални показатели се подчиняват на определени граматически правила, свързани с употребата им по повърхността на текста (напр. нормите за съгласуване на времената), граматическите категории наклонение и вид на глагола.

3) Пространствена структура – пространственото разположение на лица, явления, събития, обекти в света на текста. Тя организира текстовия свят в единно пространство или в множество локализирания в зависимост от нуждите на текстовата тема. Пространствената организация на текста може да служи на различни цели: да представи мястото на събитието най-често, но също така и да внесе допълнителни смислови внушения – опозитивни, представящи близост – отдалеченост, напр. свързани с изразяването на културни различия; да посочват духовно престижни и съответно непрестижни места , напр. долу –горе, небесно –земно и пр.; възможно е в едно и също пространство да се разполагат локално несъвместими събития, като по този начин се неутрализират смислови противопоставяния и пр.

4) Модална структура – обхваща представяните в текстовия свят събития по отношение на съотнесеността им с реалността, т.е. дали са представени като реални, нереални, достоверни, недостоверни, желани и пр.

Също може да бъде еднопластова, текстът е издържан само в рамките на една модолност, напр. когато събитията са само реални – новинарски, ежедневно-битови и пр. Многопластови – две или по-вече модални отношения, напр. реални и желани, реални и очаквани и пр., напр. текст, който включва реално събитие, но и съпоставянето му с мечтано развитие на това събитие.

Някои текстове имат твърди модели на актантна структура, напр. приказки, митове, т.е. действащите лица се свеждат до определен тип (героя, противника, дарителя, помощника, вълшебния дар и др.), действията – също, напр. отделяне от дома, затваряне, появата на беда, борба и пр., а оттам и интеракционните възли, напр. има ли млад юнак, то той трябва да се бори с триглавата змия: типичен персонаж – младият момък, типичен противник – змеят, и типично взаимодействие между тях - битката. На същият принцип се изграждат и сапунените сериали, чийто типаж и действия поради типологизираната схема са лесно опознаваеми и предвидими.

Външното, формално оформление на текста, разбирано в два аспекта – членението на текста на формални архитектонични единици, напр. разделението на глави, абзаци, параграфи, точки, алинеи, куплети и пр. Всички те са единици на архитектоничната структура на текста. Между тях и композиционните части не може да се постави знак за равенство, тъй като композиционните части са свързани със смисловото структуриране на текста, а архитектоничните с формалното. Другият аспект е свързан с графическото и цветовото му оформяне, а така също и пространственото му разполагане върху медията, която го пренася.

Архитектоничното оформяне на текста предполага определен начин на възприемане на смисловата структура на текста. Затова то определено е насочено към рецепцията на текста. Напр. разделянето на абзаци на един езиков текст, напр. научен, не е случайно. То цели разпределянето на съдържанието в определен обем от изречения, като се предполага, че именно този обем информация най-успешно ще бъде приет от реципиента и интерпретиран. Употребата на даден шрифт, големина на буквите, цвят, място в пространството на вестника определено оказват влияние върху възприемането на текста. “Ненапудреният” текст може да бъде отминат и оставен без внимание, докато шареният привлича.

Архитектониката на текста зависи от формата на речта, типа текст и от жанровия модел.

Писмено конструираните текстове задължително подлежат на архитектонично оформяне, тъй като то до голяма степен улеснява възприемането на текста и регламентира начините, по които ще се проследява и декодира смисълът на текста. Устните текстове също са архитектонично организирани, но тъй като архитектоничната им структура се възприема успоредно със смисловата, не се налага открояването й по някакъв специфичен начин освен обичайните маркери като ритъм, паузи, интонационни контури, гласови модулации и пр. Освен това продуцирането на точно определен смисъл при устното общуване е много по-лесно, отколкото при опосредстваното общуване, където се налага да се използват редица съпътстващи текста средства, които да допринесат максимално за желаната от адресанта рецепция на посланието.

За различните типове текстове се използва различно архитектонично оформление. При юридическите, административните, научните текстове и пр. архитектоничното оформление – разделянето на глави, раздели, точки, подточки, алинеи, членове и т.н.- дублира смисловата структура на текста и по този начин концентрира вниманието на реципиента върху съдържанието на текста. Фикционалните текстове превръщат формалната страна на текста в значещ елемент, като я натоварват с определени функции при продуцирането на определен смисъл, напр. такъв е случаят с поезията, както и с някои прозаически произведения. В киното, театъра, балета също се разчита архитектониката за оказване на определени внушения. В някои типове текстове като рекламата например архитектониката е много важен елемент от изграждането на текста, защото той трябва да бъде атрактивен и агресивно да налага посланията на рекламодателите.

При някои типове текстове се налага задължителното съобразяване с архитектониката, която се налага от жанровия модел, напр. от такъв тип са административните текстове, поетическите, юридически и др. Жанровата схема предполага определен архитектоничен модел и той трябва да се спазва, за да се възприеме текстът именно като принадлежащ към съответния жанр. В по-голямата част от битуващите в социалното пространство текстове архитектонична структура от определен тип не е наложителна и е въпрос на авторови предпочитания или институционални конвенции.
СВЪРЗАНОСТ В ТЕКСТА
І. НОМИНАТИМНИ ВЕРИГИ (НВ)

За глобалното смислово структуриране на текста като единно цяло са необходими множество процедури по поддържането на дълбочинното и повърхнинното свързване на текста . Тези процедури могат да се конкретизират до следните:

1. 
   изграждане на НВ
   
2. 
   изграждане на лексико-тематични полета
   
3. 
   пренасяне на информацията от един елемент на текста към друг – тематична прогресия
   
4. 
   повърхнинно свързване на езиковите елементи.
   

За изясняването на понятието НВ се налага въвеждането на следните термини – референция, кореференция, изотопия, семантична рекуренция, субституция.

- кореференти – елементните номинации, които участват в кореференцията; те притежават общ семантичен признак, защото са езикови синоними, напр. пилот – авиатор; защото придобиват общност в значението си поради факта, че се съотнасят с един и същ обект, напр. Марат Сафин, тенесистът; защото са в отношение на хипонимия или хиперонимия; защото принадлежат към едно и също семантично поле, напр. певец – рокзвезда – творец и пр.

- кореференцията може да бъде: пряка – осъществява се от елементна номинация със самостойно значение, напр. певец – рокзвезда – творец; опосредствана - от елементна номинация с несамостойно значение (местоимения или думи с много общо значение – нещо, работа и пр.), напр. певицата – тя; книгата – онова нещо; елементната номинация най-напред препращат към предходен самостоен израз и чрез него се съотнасят с извънезиковия обект; пълна – елементните номинации се съотнасят точно с един и същ обект, напр. певец – рокзвезда – творецът; частична, когато са изразени отношения на част – цяло, напр. палтото – ръкавът; елемент – множество, напр. палтото – един от ръкавите; предмет – притежател, напр. палтото – ръкавът му.

Изотопия – общност в значението на лексикалните единици, която се основава на принадлежността на лексикалните единици към един и същ тематичен кръг, т.е. всички единици, които представят темата на определен отрязък от текста притежават общ семантичен признак, защото темата на този отрязък се снема в тях.

- семантичната еквивалентност се реализира в изотопни двойки, напр. книга – романът, или изотопни вериги, напр. цвете – китка - онова миризливото нещо – лалето и пр.

Когато се изгражда текст за някакъв извънезиков денотат, в текста присъстват множество обекти, които са валидни, присъщи, специфични на дадената извънтекстова област, затова тези обекти многократно ще се появяват в текста и той ще се разгръща около тези обекти, като ги обвързва с различни действия, състояния, признаци, обстоятелства и т.н. Обозначенията на тези обекти в текста са последователни и при появата си се подреждат в линейна верига. В този смисъл НВ се определя като многократното последователно обозначаване на един и същ обект в повърхнинната структура на текста.

- НВ се изграждат от най-малко два до n елемента. Важността на съответния обект за развитието на темата определя дължината на НВ, съответно и броя на елементите й. Епизодичните обекти в текста, т.е. тези, които не са особено важни, но все пак присъстват в него заради обвързаност с основните обекти, притежават по-малки по брой НВ.

- елементите на НВ стоят в различни изречения и текстови отрязъци, чрез връзката помежду си те установяват свързаност в текста и сигнализират експлицитно свързаността на текста

- всяка НВ е само относително самостоятелна; връзките между отделните обекти на текста водят и до връзки между отделните НВ, така че НВ се преплитат и образуват мрежата от обозначения на обектите в текста, като така се отразява глобалната структурираност на текста;

- НВ се градят по следния модел: 1) първична номинация на обекта, която по принцип е максимално конкретна, но това не е задължително и обикновено типът текст и комуникативната интенция на автора определят начина на назоваване, напр. в научен текст – конкретна, но в литературен текст – може първият член да е местоимение, което по принцип има най-общо значение, в медиен текст назоваването може да е свързано с атрактивността на новината, напр. сина на МВР шефа ще е първо назоваване на НВ за арестувания син на съответния министър, защото синът е в новините именно заради статута на баща си, едва ли новината за ареста на сина на еди кого си неизвестен би се появила в публичното поле и би заинтересувала някого.

- първият член на НВ верига влиза в хоризонтални връзки с останалите членове на НВ и във вертикални връзки с членовете на другите НВ;

- обектът може да бъде обозначен чрез собствените си характеристики, напр. Борис Петков, президента и пр., т.е. той има значение за текста като самостоен обект, сам по себе си;

- обектът може да се въведе в текста като несамостоен – чрез обозначения, които показват връзка с други обект в текста, напр. сина на МВР шефа, вдовицата на певеца Кърт Кобейн и пр.

2) следва повторно или многократно именуване, което може да бъде осъществено чрез субституция, повторение, синонимизация и пр. – важно е да се запазва общият семантичен маркер; при следващите именувания е много важно да се съхрани идентичността на обекта чрез назоваванията, които се използват – те недвусмислено да насочват към обекта, да не позволяват неидентифицирането му като един и същ;

- всяка една НВ притежава представително обозначение за даден обект, което изцяло зависи от автора и което не е задължително да бъде първи член на НВ; начинът на обозначаване зависи от типа текст;

- според хоризонталното си разположение НВ се делят на компактни – разположени са на близко разстояние и имат еднократна поява в текста; те са свързани с епизодични обекти; разчленени – появяват се на определено място в текста, след това прекъсват и се появяват отново на по-близко или по-отдалечено място в текста; имат различна големина; разчленеността произтича от факта, че съответният обект се включва в различни текстови отрязъци в зависимост от функциите, с които е натоварен в този текст – един от текстовите отрязъци ще изисква неговото присъствие, а друг не, затова НВ ще се разчлени.
ІІ. ЛЕКСИКО-ТЕМАТИЧНО ПОЛЕ (ЛТП)

Темата на текста се разгръща в него чрез отделните елементни номинации, връзките между тях, отношенията между пропозитивните номинации, тематичната прогресия. Така информацията, която е кондензирана и неразчленена в тематичното ядро, се разнася по текстовата повърхност и се снема до всяка една елементна номинация, която участва в изграждането на текста. В зависимост от това, каква е конкретната тема на текста, а също така и нейните подтеми и микротеми, се използва различен набор от елементни номинации, които да обозначат съответните обекти, процеси, действия, обстоятелства, отношения, свързани с дадена текстова тема. Всички елементни номинации, които обозначават определена тема, притежават общ семантичен признак именно благодарение на факта, че се съотнасят с тази тема. Това дава основание всички тези елементни номинации с общност в значението да бъдат групирани в ЛТП.

Напр. елементни номинации: негативна реакция, разбуни, радио, ТV, отзвук, анализираха, публикациите, недоволстват, журналист, водещ, коментират, репортаж, твърди, несъгласие, множество противоречия, СЕМ ще бъдат обединени в ЛТП отзвук в медиите; елементни номинации – проектозакон, председателят, представи, написа, нов закон, ще внесе, утре, ще бъде приет, включва, юридическият акт, координира, направи поправки, правосъдния министър, законопроекта, остави, старият текст, гласи, правната комисия, работата по закона, член 23, алинея 1, нова алинея, цените, засягат, излъчването, праймтайма, реклама, финансиране, външни продукции ще принадлежат към ЛТП закон за медиите.

Двете ЛТП представят думите и изразите, които изразяват темата на текста НОВИЯТ ПРОЕКТОЗАКОН РАЗБУНИ МЕДИИТЕ. Всяко ЛТП обслужва представянето на отделна подтема от текста – първото представя подтемата “отзвук в медиите”, а второто – “работа на правната комисия по закона”. Елементните номинации засягат, излъчването, праймтайма, цените, реклама, финансиране, външни продукции ще влизат в състава както на първото, така и на второто ЛТП, тъй като засягат разгръщането и на двете подтеми.

Общи характеристики на ЛТП, които се отнасят за всички типове текстове:

- разнообразието и броят на ЛТП зависят от сложността и разчленеността на текста тема – колкото повече разклонения има темата, толкова по-разнообразни ЕН ще включват ЛТП, за да обозначават обекти от извънтекстовия денотат и толкова повече ЛТП ще има в текста, за да може най-пълно да се изрази на повърхността текстовата тема;

- броят на елементите на ЛТП зависи от важността на елементните номинации за цялостната смислова структура на текста; в посочения пример второто ЛТП има повече елементни номинации, защото тази подтема е по-съществена за цялостното представяне на текстовата тема, т.е. акцентът при структурирането на текста е върху новостите в закона, а не върху отзвука за тях;

- ЛТП са с размити и отворени граници – елементите им могат да се застъпват, да се появяват и в едното, и в другото, и в трето ЛТП, тъй като ЕН са натоварени да обслужват цялостната текстова тема, а не единствено и само отделни нейни разклонения, макар че са възможни и такива случаи;

- всяко ЛТП съдържа ключови думи, които назовават по-важни обекти, процеси, отношения от текстовия денотат и служат за основни ориентири при рецепцията и интерпретацията на текста, напр. закон, медии, реакции и пр. Те най-ясно и най-конкретно изразяват значенията, които са обединителни за всички елементни номинации от ЛТП.

- ЛТП имат и конкретни специфики, свързани с типа текст или типа дискурс, в който функционират, напр. в научните текстове ЛТП са по-малобройни, по-еднообразни по отношение на изграждащите ги елементи – това се налага от начина на структурирането на текста, от стилистичната им неутралност, от обвързаността с употребата на установен терминологичен апарат и пр. Напротив, фикционалните текстове налагат употребата на множество и разнородни ЛТП. Новинарските текстове например поради факта, че трябва да бъдат преди всичко кратки по обем, не дават възможност за детайлно разгръщане на темата и затова ЛТП им полета не могат да бъдат множество и да притежават напр. разнообразието на фикционалните, също така не биха могли да съдържат голям брой елементни номинации като членове.

ІІІ. МЕХАНИЗМИ И СРЕДСТВА ЗА ПОВЪРХНИННА СВЪРЗАНОСТ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Изграждането на повърхнинната структура на текста чрез определени механизми и средства за свързаност се нарича текстуиране, а съответните механизми и средства – текстуиращи. За реализирането на текстуирането от особено значение са осъществяваните по повърхността на текстовите връзки между конституентите на текста. Текстовите елементи могат да се свързват чрез една или няколко връзки. Връзки се създават между всякакви единици на текста – номинации, изречения, текстови отрязъци. С основно значение за свързаността са връзките, които функционират извън рамките на отделното изречение и свързват не само изреченията едно с друго, но и големи отрязъци от текста. Връзките в текста се осъществяват в резултат на текстуиращите механизми в текста.

Под механизъм се разбира начинът, по който се изграждат връзки между елементите на текста, напр. прономинализация, синонимизация, лексикална рекуренция и др. Средствата са конкретните езикови единици, чрез които се реализират текстуиращите механизми, напр. местоимения, синоними, съюзи и др. Едни и същи средства могат да обслужват различни механизми, напр. местоименията изпълняват функцията на средства при прономинализацията, реноминализацията, прономиналната антиципация.

ВИДОВЕ ПОВЪРХНИННИ ВРЪЗКИ

1. 
   Според това, дали са изразени, или не:
   

• 
  експлицитни – изразени са формално по повърхността на текста, напр. чрез повторение на предходна номинация, чрез местоимения, съюзи, частици и пр.; могат да имат и неезиков характер, напр. жестове, графически маркери и др.
  
• 
  имплицитни – не са формално манифестирани в текста; подразбират се; напр. такива връзки се осъществяват чрез отношения от типа част – цяло (къща - стая); чрез елиптиране; установяване на логически отношения – причина, следствие, едновременност, присъединяване, противопоставяне и пр., напр. Не мога да купя бира. Нямам пари.; чрез съполагане на изречения едно до друго, като връзката се предполага, напр. Навън вали. Студено е. Няма слънце.
  

2. 
   Според посоката на свързване:
   

• 
  анафорични – съотнасяне на даден текстов елемент с предходен елемент от текста, напр. Чета книга. Тя е интересна. При анафоричната връзка се подема вече спомената информация и се препраща по-нататък в текста. Тя е основна за разгръщането на текста. Тъй като по принцип разгръщането става с опора на вече позната информация.
  
• 
  катафорични – свързващият елемент насочва към следходен елемент от текста, напр. Няма да стане така. Все да се измъкваш. Най-често срещаните катафорични връзки се реализират чрез показателни местоимения, това, така, ето как, ето какво, нещо, следното, следното нещо, следния начин и пр. Срещат се по-рядко от анафоричните.
  

3. 
   Според степента на отдалеченост:
   

• 
  контактни – връзката е между единици на текста, които се намират в непосредствена близост
  
• 
  дистантни – свързаните единици са отдалечени по повърхността на текста, напр. намират се в несъседни изречения, различни отрязъци на текста и пр.
  

4. 
   Според начина на пренасяне на информацията:
   

• 
  плавни – постъпателно пренасяне на информацията от един елемент на текста към друг, напр. Чета книга. Тя е интересна. Тази книга ще я прочета бързо.
  
• 
  обобщителни – когато информацията не се пренася от елемент на елемент, а информацията на повече предходни или следходни елементи се обобщава и в този кондензиран вид се пренася в текста, напр. Ставам рано. Пия кафе. После чета и тръгвам на работа. Това се случва всеки ден.
  

5. 
   Според начина на съотнасяне на свързващото средство и замествания обект от текста:
   

• 
  преки – когато свързващото средство отпраща направо към някакво самостойно назоваване на обект, чиято идентификация е безпроблемна и не зависи от контекста на употреба, напр. Чета книга. Тази книга ще я прочета бързо.
  
• 
  косвени – когато идентифицирането на обекта е зависимо от контекста, тъй като многократното назоваване на един и същ обект налага употребата на местоимения, синоними и пр., които не посочват конкретното название на съответния обект, затова се налага идентифицирането му, като се проследяват поетапно номинациите му, за да се стигне до основното назоваване, напр. Гледах един екшън. Филмът беше скучен. Творбата на популярното кино ме разочарова. Тя напрово си беше боза. За да се разбере, че тя се отнася до екшън, трябва да се проследят всички пердходни номинации.
  

6. 
   Според мащаба на действието си:
   

• 
  локални – свързването на два елемента от текста, независимо дали те са контактно или дистантно разположени
  
• 
  глобални – когато покриват цялото текстово пространство, напр. единиците на ЛТП, НВ, времевите, пространствените връзки, ритмична структура – рими, стъпки и пр.
  

7. 
   Според разполагането на свързаните текстови елементи:
   

• 
  постъпателни – линейно разположение на връзките, разгръщат се постъпателно, една след друга във времето, напр. Гледах един екшън. Филм беше скучен. Творбата на популярното кино ме разочарова. Тя напрово си беше боза.
  
• 
  радиални – всички свързани елементи се съотнасят с надреден за тях елемент на базата на обща тема, напр. Висша лига, 14 кръг: Арсенал- Болтън 3: 0, Челси-Блекбърн 2:1, Ливърпул- Фулъм 0:5 и т.н. Такива са телефонни указатели, енциклопедии, речници и др.
  

8. 
   Според начина на съотнасяне на последователните елементи:
   

• 
  верижни – имат линеен вид и всеки следходен елемент следва от предходен, скачва се с предходен
  
• 
  паралелни – не следват линейно и не са изводими от предходен елемент на текста; подчинени са на надреден елемент, които ги обединява по общ семантичен признак, напр. всички посочени примери за радиални връзки.
  

Механизмите могат да се разделят най-общо на три групи според функциите, които изпълняват:

1. 
   Служат за изграждане на НВ: лексикална рекуренция, прономинализация, синонимизация, хиперонимизация, хипонимизация, елиптиране и др.
   
2. 
   Служат за общото лексикално и синтактично изграждане на текста - номинализация, юнкция, словна трансформация, кореново повторение и др. – свързват единиците на текста чрез отношения на присъединяване, противопоставяне, едновременност, предходност, следходност, близост, отдалеченост (времева, пространствена), причина, условие, следствие, цел и т.н.
   
3. 
   Служат за формално-структурното изграждане, метрическата организация и въздейственост на текста – паралелизъм, ритмични схеми, фонетични повторения, оформление на строфите и др. – този формален начин на свързване създава и смислови връзки в текста. Този тип механизми не действат самостоятелно, а чрез механизмите от предходните две групи.
   

Конкретните единици, които осъществяват реализацията на текстуиращите механизми. Наричат се конектори. Разделят се на: 1) лексикални – конкретни думи и словосъчетания, синоними, антоними и др.

2) морфологични – части на речта, членна морфема, словообразувателни модели и др.

1. 
   синтактични – съюзи, съюзни думи, елиптични конструкции, изреченски модели, словоред и др.
   

Под термина информационна структура се разбира разпределението на съдържателната информация на текста в отделните пропозитивни номинации (ПН); осъществява се чрез темо-ремните отношения в изреченията

• 
  информационната структура отразява постъпателното предаване на информацията, свързана с темата на текста, от една ПН към друга ПН
  
• 
  предаването на информацията осигурява напредването на информацията по протежението на текста, дистрибуцията на информацията
  

Тематичната информация се предава и развива в рамките на микротекстовете. Те обединяват група от езикови единици – изречения, които въплъщават и експлицитно изразяват най-малките разклонения на текстовата тема – микротемите, т.е. най-малките отрязъци от смисъл, манифестирани в текста. Същевременно изреченията постъпателно разгъват концентрираната в микротемата информация, като чрез реализацията си по повърхността на текста си я предават едно на друго, като посоката на предаване е от позната към непозната информация.

Напредването на информация по текстовата повърхнина се реализира по няколко абстрактни модела:

1. 
   Т1....Р1. Т2(= Р1)....Р2. Т3(= Р2)....Р3 ...... – нарича се проста линейна тематична прогресия
   

2. 
   Т1....Р1. Т1....Р2. Т1....Р3 ...... – модел с константна изреченска тема
   

3. 
   тематична прогресия с единна тема (хипертема) и изведени от нея частни теми
   

ТЕМА

Т1....Р1

Т2....Р2 Т3........Р3
Пример: Днес температурите (Т1) ще бъдат от 10 до 12 градуса. Валежи (Т2) ще има в северните части на страната. Силни ветрове (Т3) ще духат от север.

Единната тема е “времето днес”, която се разслоява на температури, валежи, ветрове. В случая хипертемата не е изрично формулирана в микротекста, но е възможно тя да бъде изразена в първото изречение или последното на съответния микротекст.

4. 
   Тематична прогресия с разцепена тема.
   

Т1.......Р1. (Т2) Т2''..............Р2''

Т2''' ...............Р2'''

Разцепването на темата се подсказва от ремата на предходното изречение Пример:Различават се три вида кръвоносни съдове (Р1). Артериите (Т2') са торбести образувания. Капилярите (Т2'') са най-малките кръвоносни образувания. Вените (Т2''') са по-широки торбести образувания.

5. 
   Прогресия с тематичен скок – някакъв тематичен елемент се пропуска, но лесно може да се възстанови от контекста. Този модел е модификация на 1) или 2)
   

Т1.....Р1. Т2.....Р2. ø .......Р3 .....

Типология на езиковите текстове. Критерии и основни типове