Същност на Военно-гражданското сътрудничество

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

“Черноризец Храбър”

Тема: Същност на Военно-гражданското сътрудничество

Със задълбочаване на глобализационните процеси нараства отговорността на страните и народите към сигурността не само на своята територия, но и към тази на регионите и света като цяло. В тази насока се трансформират старите национални доктрини. Новите доктрини стъпват на факта, че днес всеки локален конфликт бързо може да прерасне в глобален. По тази причина се организират мащабни мироопазващи и мироналагащи операции както под флага на ООН, така и на някоя регионална система за сигурност. Целта на тези операции е да се възстанови гражданския диалог между конфронтиращите се страни, да нарасне доверието между тях, за да се приведе обществения живот към нормалните мирни форми на протичане. За постигането на тези мирни форми не е достатъчно да няма бойни действия. Необходимо е решаването на множество задачи от целия спектър на обществените потребности, които не могат да бъдат решени само със силите на противостоящите страни. Нужна е решителна намеса на военните от мисиите за да се предотврати разпалването на конфликтите, респ. да се ограничи тяхното разрастване и преодолеят техните негативни последици. Затова военните са длъжни да си сътрудничат с гражданските структури по места за решаването на неотложните задачи по администрирането на обществения живот, по възстановяване каналите на мирното ежедневие, за да се преодолеят страданията и загубите на мирното население, което е най-големият потърпевш от всеки конфликт. Военното администриране на завладените провинции е познато още от асирийците в дълбока древност. Техните способи за контрол над обширни земи са възприети от персите, гърците и римляните. При своя поход на Изток А. Македонски оставя за управители местни хора, които най-добре познават местните обичаи, местните закони и формите на частна собственост. С това улеснява своята задача по ефективното им управление. При упражняването на своето военно управление в Мексико през ХІХ век генерал Скот е убеден, че гражданско-военните действия могат да спестят на командването сериозни проблеми с местното население - икономия на финансови и материални средства, както и съхраняване на човешки живот. През 1847 г. той отправя препоръки към американските войски в Мексико, повторени от ген. Айзенхауер преди десанта в Нормандия: “Помнете господа, че всеки от вас ще представлява САЩ за хората, в чиято среда ще действате, като по всеки от вас ще съдят за САЩ, виждайки вашето поведение”. За да се достигне до ефективно гражданско - военно сътрудничество в САЩ има изградени подразделения за граждански дейности ( CIVIL AFFAIRS). Доктрината за използването им се основава на изучаването на принципите за поддръжка на военните операции, прилагани от античността до наши дни. Такива организации са изградени в много други армии. Към Българската армия в момента протича процес на сформиране на рота за гражданско военно сътрудничество. Всичко това предопределя актуалността на предстоящата лекция.

1. 
   Същност и насоки на реализиране на ГВС (СИМИК).
   

След краят на Студената война се разрасна дебатът за гражданско-военното сътрудничество (СIМIС): за взаимодействието и подкрепата между цивилните и военните участници в даден конфликт, за важността на СIМIС в модерните операции по поддържане на мира.

СIМIС е по-новата версия на философията за спечелване на „сърцата и умовете", целяща да спечели цивилното население при анти-бунтовническите операции; при преодоляването на граждански войни, за ликвидирането на терористични групировки. В годините след световната война операциите по СIМIС претърпяха голямо развитие в светлината на хуманитарните интервенции, които се стремят най-вече да наложат икономическа и социална стабилност и военна сигурност в държави, които са разделени от политически фракции като Ангола и Афганистан или такиваq които са арена на остри етнически сблъсъци като Сомалия, Судан, Руанда, Бурунди и Ирак.

Постановките за ГВ действия днес намират място в глобализационната стратегия, чиято задача е да избегнат откритите конфликти, давайки приоритет на мерките за предотвратяване и овладяване на кризите. Новата стратегия налага активното участие в действия на международната общност, предприети за намаляване на напрежението между спорещите страни, преди то да е прераствало в открит конфликт. В случай на неуспех и поява на открит, макар и ограничен конфликт, с военна намеса се цели да се поддържа кризата на възможно по-ниско равнище и да се възстановят необходимите условия за мирното им уреждане. Когато само използването на сила няма да е достатъчно, трябва да се предприемат допълнителни мерки, за да може да се постигне мир.

Най-често, при неотстъпчивост на някоя от спорещите страни, се стига до открит конфликт. Това може да принуди въоръжените сили да се намесят като използват всички свои средства за неговото прекратяване и прилагане на международното право. Едновременно с това въоръжените сили се стремят да осигурят собствената си безопасност и тази на мирното население. Ето защо ГВД са насочени за подобряване на взаимоотношението между войските и гражданските власти, като по този начин се улеснява постигането на търсените военни и политически цели. Те са съставна част на оперативната задача, за която отговорност носи военното ръководство на операцията.

Наред с класическите задачи по омиротворяването на даден район възникват и нови задачи, свързани с миротворческите операции. Днес за предотвратяване на военни конфликти се създават най-често многонационални сили. Те могат да бъдат попълнени от държави членки на международни организации като ООН, ЗЕС, НАТО и др. в приложение на решение или резолюция на Съвета за сигурност към ООН или по силата на международен договор. В тези операции всяка страна може да бъде водеща или да участва с военен контингент, поставен под командването на многонационален щаб или на щаб, ръководен от друга държава. Войските могат да изпълнят поставените им задачи само като отчитат влиянието на гражданските фактори по места. Това се отнася в по-голяма степен за операциите под егидата на някоя международна организация – поради многообразието на факторите, ограниченията, наложени от единното командване (най-често многонационално) и все по-честото присъствие на цивилни организации в помощ на войските. Възможни са и планирането на чисто национални приоритети при организирането на трансгранични мисии.

Промяната на съществуващите граници и вътрешните конфликти засягат пряко населението. То се превръща в главен залог дори при военна намеса, защото става въпрос за защитата му, за оказване помощ за излизане от зоната на конфликта или пък за завръщането му в собствените домове. Условията за действие на войските се характеризират с нарастващо преплитане между тях и мирното население в конфликти, където воюващите не са разделени от очертан фронт, рядко спазват принципа за различно третиране на гражданските и военните цели. Военните действия все повече се водят в сложна среда. Разрешаването на конфликтите по целесъобразност изисква участието на много субекти по време и след действията на войските – официални дипломатически и политически институции, под чиято егида се провежда операцията; правителствени и неправителствени хуманитарни организации; правителствени експерти и организации, участващи във възстановяването на засегнатата страна, частни и държавни финансови и икономически структури.

Нарастващото влияние на гражданската среда при овладяването на кризи налага обособяването на ГВД при провеждането на миротворчески операции като отделна оперативна задача. Под “гражданската среда” се разбира местното население със съвкупността от неговите етнически, културни, икономически, политически и исторически характеристики, както и официалните и неофициалните организации и институции. Като неразделна част от мисията на въоръжените сили ГВД се занимават, и при това винаги в полза на операцията, с въпроси, отнасящи се до населението и неговите условия на живот. Те осигуряват необходимото посредничество между военното командване, местните власти и различните хуманитарни организации. Техните мероприятия допринасят за легитимността на войските и способстват за изграждане на положителен образ пред населението. За да бъдат ефективни, ГВД трябва да са неразделна част при определянето на концепцията, при планирането и при ръководството на операцията.

б). Същност и съдържание на гражданско-военното сътрудничество (СІМІС).

Необходимостта от оперативна съвместимост налага изработването на единен речник, както и влагане на единно съдържание в термините , които се използват както в национални, така и в многонационални рамки.

Днес няма разминаване между държавите за същността на ГВД: Под “ГВД” се подразбират всички военни дейности, предприети от въоръжените сили в определен район, позволяващи отчитането на взаимодействието между войските и гражданската среда за улесняване постигането на политическите и военните цели. Тяхната цел е да предложат алтернатива или допълнително решение във всички случаи, когато чисто военни решения са неприложими или недостатъчни. Водени в полза на войските, те винаги включват и хуманитарни операции, независимо от повода за интервенцията.. Хуманитарните аспекти се вземат пред вид както при планирането и ръководството на операциите, така и в завършващата фаза на конфликта, когато се възстановява нормалния живот в засегнатия район. С други думи при ГВД имаме координиране и сътрудничество за поддържане на мисията между командващия (командира) и гражданските субекти (вкл. местното население и местните власти) в приятелска, неутрална или враждебна зона на отговорност/действие (в т.ч. на собствена територия), а също и с международните, националните и неправителствените органи, организации и институции.

Както се вижда в горепосочената дефиниция се акцентува на два момента:

- CIMIC улеснява взаимоподпомагането между командира и всички части на гражданското обкръжение в рамките на неговото поле на действие.

- CIMIC е координация и коопериране при подпомагане на мисията между командващия и гражданските лица, които включват местното население и местните власти, както и международни, национални и неправителствени организации и агенции.

От тук следват основните задачи, които се решават със СІМІС:

а) Да се подпомагат гражданско-военните цели и действия в рамките на полето на действие на една бойна единица.

б)Да се сведе до минимум гражданското вмешателство в тактическите операции чрез предвиждане на контролни мерки, контрол на населението и ресурсите, създаване на временни бежански лагери.

в) Да се запознаят командирите с техните законови и морални права спрямо гражданското население, залегнали в Женевските конвенции, в бойните устави и Наставления;

Отговорностите по СІМІС са:

а) Провеждането на CIMIC е командна функция и командирите са законово и морално отговорни за третирането на всички граждани в тяхното поле на действие по международен закон. За тази цел всички бойни единици трябва да въведат CIMIC планиране, съчетаване и синхрон в процеса на вземане на военни решения, като се обърне специално внимание на CIMIC при подготовката на оценяването на състава. Въздействието на CIMIC върху военното планиране и основания за действие съсредоточава координацията на всички нива.

б) Някои ситуации, които искат в голяма степен CIMIC ориентиране към ресурсите (мироопазващи операции, хуманитарни операции, помощ при бедствия и др.), командирите трябва ясно да изразят своята идея за CIMIC в процеса на съзнателното планиране на своите изявления. Това ще фокусира усилията на състава и ще гарантира, че CIMIC е включен в курса на предстоящите действия на ранен етап. При това от лидери и планиращи трябва да се иска да синхронизират своите усилия с тези на международните организации за подпомагане, ООН и/или други неправителствени организации (NGOs).

Гражданско-военното сътрудничество се развива в три направления:

Тези операции са насочени към подобряване на сигурността на силите, с цел изпълнение на мисията и разгръщането на силите преди, по време и след въоръжени действия.

Успешното реализиране на ГВД във военната среда изисква следните предпоставки: улесняване разполагането на силите на територията; подобряване начинът на подготовка и изпълнение на мисията и управлението на ресурсите за осигуряване на частите, чрез събиране на обективни данни за факторите, които влияят на ситуацията в дадения регион; подобряване ефективността на въоръжените сили, чрез използването на ресурси и умения, които не специфично военни; предлагане на решения, които не водят до използване на сили, когато това е възможно.

В цивилната среда:

Целта на провежданите операции е да се подобри средата, като военните играят съществена роля за възвръщането на нормалния живот сред населението. Това включва основно: помощ за възстановяване на инфраструктурата и административното обслужване за бързото връщане към нормален живот; участие в създаването на правителство (възстановяване на старото, ако е било легитимно и демократично, или провеждане на избора за създаването на ново) и възстановяване на централните и местните държавни органи, администрацията и изграждането на правова и демократично функционираща държава, която да гарантира правата и свободите на гражданите си; подпомагане на процесите на възстановяване на икономиката, обществения и социалния живот.

Военните са незаменими при осъществяване помощ и подкрепа в операции за поддържане на мира, чрез дейности като:

• 
  разчистване на минни полета;
  

- възстановяване на инфраструктурата.

Тези дейности се осъществяват на всички нива, включващи политическите цели, поставени на правителствено ниво и сътрудничеството с местната администрация.

Хуманитарната среда

Третата категория, в която се развиват дейностите по С1М1С обхващат действия насочени директно в помощ на населението и в подпомагане на работата на хуманитарните организации.

Използването на военните контингенти за такава цел е свързано с възможността те да осигурят сигурността на международните и неправителствени организации, когато осъществяват спокойно работата си по С1М1С в следните сфери на действие: помощ на бежанците и организиране участието на Комисията за бежанците на ООН, осигуряване на медицинска помощ; раздаване на хуманитарна помощ; помощ при неотложни работи по възстановяване на повреди и разрушения; подкрепа на частите, определени за гражданска защита и на органите за бедствени и извънредни ситуации.

Помощта, оказвана на хуманитарните организации обхваща на първо място физическата защита на персонала на тези организации: охрана, конвой, ескорт; координация на спасителните операции.

Участието на военните тук е необходимо да бъде максимално ограничено, за да не се изместят хуманитарните организации от изпълняваните от тях задачи. Същевременно последните не трябва да ограничават възможностите на въоръжените сили да изпълняват първостепенните си задължения при осигуряването на сигурността.

СIМIС е оперативна функция, добре развита в повечето натовски държави. Тя е на вниманието и пред ръководството на въоръжените сили на Република България.

Въоръжените сили се използват в съответствие с установения от Конституцията и законите на страната ред. Според Военната доктрина на РБ това става при:

а) осъществяване на неотменното право на индивидуална и колективна самоотбрана, регламентирано в чл. 51 от Устава на ООН;

б) изпълнение на международноправни задължения за целите на операции, различни от война.

в) природни бедствия, промишлени аварии и опасни замърсявания на националната територия или в чужбина;

г) международноправни договорености и решения на компетентните органи за взаимодействие с НАТО, ЕС.

В мирно време при кризи от невоенен характер въоръжените сили:

а) участват в превантивната и непосредствената защита на населението при заплахи или възникване на бедствия, аварии и катастрофи;

о) съдействат в съответствие с Конституцията и законите на Република България, на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен график на оръжие, международен тероризъм и други;

в) участват при охраната на стратегически обекти и в операции за пресичане на действия на международната организирана престъпност или на терористични действия след поискване от компетентните органи по определения от закона ред.

В мирно време в условията на международна хуманитарна криза въоръжените сили участват с контингенти в хуманитарни и спасителни операции. Определените формирования се прехвърлят в застрашения район, изпълняват спасително-евакуационни, ограничаващо-възстановителни и други действия.

В условията на международна военнополитическа криза въоръжените сили, в съответствие с предоставения на страната мандат, участват в операции за поддържане на мира и н други операции, различни от война. В операциите, различни от война, определените контингенти се предоставят на разположение и изпълняват мисии в съответствие с договореностите. В операциите, различни от война, контингентите от въоръжените сили прилагат специфични форми и способи за действие в съответствие с приетите правила за използване на военна сила. Решенията за изпълнение на мисии в чужбина в рамките на мандат, предоставен от международна организация с такива прерогативи, от редовни или специално създадени формирования се вземат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, когато мисиите са с военен или военнополитически характер. В останалите случаи решенията се вземат от Министерския съвет.Управлението на контингентите по време на мисии се осъществява от ситуационен център в Министерството на отбраната.

В ситуация на криза, военните власти временно са задължени да извършват определени дейности, свързани с нуждите на цивилното население, които съдействат за успешното провеждане на самата военна операция. В края на операцията, действията по СIМIС обезпечават възстановяването на мирен живот на населението.

От всичко казано дотук следва, че Силите и средствата, изпълняващи задачи по CIMIC могат да бъдат три типа:

- специализирани за CIMIC;

- с друго предназначение;

- комбинирани.

По предмета на своята дейност тези Сили и средства за CIMIC включват:

- Сили и средства за психологически операции и информиране на обществеността.

- Сили и средства за специални операции.

- Инженерни сили и средства, специализирани за CIMIC.

- Сили и средства за медицинска и санитарна поддръжка.

- Транспортни сили и средства.

- Военна полиция и/или други сили и средства за охрана на държавната граница и морската акватория.

- Други сили и средства (заделяни от състава на бойните формирования).

а) Национални и международни характеристики на ГВС днес.

След края на Студената война се разрасна дебатът за гражданско-военното сътрудничество (СIМIС). Взаимодействието и подкрепата между цивилните и военните участници, важността на СIМIС в модерните операции по поддържане на мира е вече широко разпространено.

Днес сме свидетели на редица хуманитарни интервенции, които се стремят да наложат икономическа и социална стабилност и военна сигурност в държави, раздирани от междуособици и граждански войни.

Националните армии на много държави развиха разнообразни отношения между гражданските и цивилните организации: СIМIС означава много различни дейности на различни нива на политическото и военното управлението. Няма все още единно разбиране за това какво точно представлява СІМІС. Американската армия, например, е създала СІМІС щаб съставен предимно от резервисти, които да участват в гражданско-военни операции. Във Великобритания, обратното, СIМIС е една от основните задачи на въоръжените сили, отколкото дейност само на определени въоръжени сили. Само определена категория специалисти и съветници са напълно подготвени да оперират в СIМIС центрове. Сътрудничейки си с широк диапазон от местни и международни хуманитарни организации, съставът на СIМIС е ангажиран с планираното, и реализирането съвместно с международни правителствени или неправителствени организации, като ЕС, ООН, ОССЕ и НАТО на умиротворителни организации.

Нуждата от ясни принципи и преодоляване на националните традиции и различия в тази насока е наложително. Това би помогнало на международно равнище, да се постигне консенсус и по-голяма легитимност на осъществяването на операции за налагане на мира, съгласно глава VII от УООН. Все още страни като Русия, Китай възприемат налагането на такива, като заплаха за държавния суверенитет, съгласно чл.2, ал.7 от УООН.

Съществува огромен дебат за случаите, при които е наложително да се интервенира.

Част от международната общественост застава на позицията, че трябва да се предприемат действия, не само при заплахи за международния мир и сигурност, но и при нарушаване на човешки права, в най-широкия смисъл на това понятие. Те виждат ООН като „световно правителство", защитаващо всички хора по света. В тази връзка се предлага и изграждането на сили за бързо реагиране, подчинени на ООН.

Всичко това показва колко важно е изграждането на единна политика и доктрина за интервенция, особено при използването на сила, при разрешаване на конфликти, която да се налага при обективна необходимост, взимайки в предвид теорията и практиката на международното право и отношения.

Последните операции, които се проведоха от международната общност, показаха изключителната важност и съществената роля на въоръжените сили при решаването на кризи. Помощта, която те осигуряват на цивилното население и инфраструктурата, на международните организации, взимащи участие при възстановяването, както и на приемната страна, е от не по-малка важност в сравнение с първоначалните им задачи по възстановяването на сигурността и спирането на огъня, на театъра на бойните действия.

По време на периода на “следкризисно възстановяване”, присъствието на въоръжени сили е необходимо условие за възстановяването на чувството за сигурност и безопасност на населението. Чрез мерките за възстановяване на доверието и изпълнението на проекти свързани с гражданско-военното сътрудничество, те съдействат за осигуряването на основните нужди на населението като: ежедневната сигурност и спокойствие, минимални условия за удобства, здравна помощ и подновяване на обучението. Гражданско-военното сътрудничество дава възможност на въоръжените сили да осъществяват контакт с местното население чрез предприемането и изпълнението на конкретни мерки от негово име, за негово добро. Следователно, разглеждането на проблема не е от значение само заради глобалната стратегическа политика за предотвратяване разгръщането на потенциални конфликти и последващата задължителна интервенция, при която се използват всички налични средства за прекратяване на конфликта и възстановяването на мира и сигурността.

Всички международни конфликти имат глобални измерения и не могат да бъдат разрешени само и единствено чрез военни средства. Всяко последващо налагане на стабилност, което се основава само на насилствени мерки, не би могло да бъде трайно.

Основната задача на гражданско-военното сътрудничество е следователно да допринася за постигането на целите по мирния план във всяка област: културна, икономическа, обществена или засягаща сигурността на населението; това представлява цялостната политика на кризисния мениджмънт. Тази роля е особено важна в първоначалната фаза, когато гражданските организации не са в състояние да изпълняват функциите си и правомощията си. Гражданско-военните сили/ подразделения постепенно предават щафетата на тези организации и силите се изтеглят без да са застрашили мирът и това което е било изградено/възстановено в последствие. Това допринася за съгласуваност в действията и продължителност на усилията по възстановяването.

На политическо ниво се цели установяване на мира, обезпечаване принципите на правовата държава и гаранции за защита на населението от нарушаване на неговите човешки права.

На военно ниво, успехът на гражданско-военното сътрудничество зависи от няколко фактора. Първо, процесът на планиране на контингента, трябва да бъде основан на доктринални параметри, което дава възможност за ясни дефинирани задачи и сфера на действие. Второ, възможност за изпълнение на тези цели, чрез наличието на адекватни средства; личен състав, добра екипировка и достатъчен ресурс.

В ситуация на криза, военните власти временно са задължени да извършват определени дейности, свързани с нуждите на цивилното население, които съдействат за успешното провеждане на самата военна операция. В края на операцията, действията по СIМIС обезпечават създаването на интерфейс (връзка) между командването на силите и представителите на гражданските власти, както и с различните организации (неправителствени, полуправителствени), намиращи се там. Тези функции допълнително осигуряват по-голяма легитимност на операцията и на силите, като изграждат позитивен имидж на въоръжените сили сред местното население.

С конкретна терминология, СIМIС може да се определи като сътрудничество на всяко ниво от извършваните операции, не само военни, което допринася за подобряване състоянието на цивилното население. С1М1С може да включва много или малко, разнообразни проекти, но такива съвместни операции имат за цел едно и също: да възстановят нормалното функциониране на определена държава, регион, чиято икономика и инфраструктура е била унищожена или повредена и не е можела да функционира самостоятелно.

б) Приложимост.

Подходът на Великобритания отразява политиката на НАТО в това отношение. Цели „да установи и поддържа сътрудничество на командването с цивилното население и институциите на място, да създава условия за гражданско-военно взаимодействие, които да осигуряват възможност за пълно морално, материално и техническо преимущество."

Единствената държава, съществено различаваща се от тази концепция, е Швейцария, която е повлияна от указа на Швейцарския комитет за неутралитет и Международния комитет на червения кръст и червения полумесец за неутралитет и безпристрастност. Те използват въоръжените си сили единствено като крайно средство за подпомагане на населението при бедствия, аварии и хуманитарни катастрофи. Считат, че използването на армията в хуманитарни направления би застрашило мандата и целите, които са си поставили хуманитарните организации и принципите на безпристрастност и независимост, на които се основават. Ето защо международно споразумение по отношение на обща СIМIС доктрина, не изглежда възможно в близко бъдеще. Тя се интерпретира като множество от функции и начини за реализиране на политически и административни пели. За да бъдат достоверни принципите на СIМIС трябва да се основават на концепцията за доброволното управление.

Доколкото Република Франция има богат опит при прилагането на СІМІС операции, ще отделим специално внимание на смисъла, който се влага тук и начинът по който се организира и реализира ГВС.

Във френската армия, в зависимост от главната си цел и съдържание, ГВО се подразделят на действия в интерес на войските, действия в полза на гражданската среда и действия с хуманитарна насоченост.

Действията в интерес на войските целят да улеснят изпълнението на отделните оперативни задачи преди, по време и след намесата. Те се водят за улесняване и легализиране на военната намеса, за поддържане на оптимален климат за защита на войските и съдействат за общата оценка на обстановката в процеса на вземане на решение, повишават ефективността на военните действия чрез използване на нетрадиционни средства, като са призвани да предлагат винаги когато е възможно алтернативни решения. Винаги обаче войсковия командир е отговорен за изпълнението на задачите и използването на подчинените му военни средства. Задачите изпълнявани в интерес на войските са насочени към промяна в тяхна полза на несигурната и враждебна обстановка. Благоприятстват възприемането на тяхното присъствие и поддръжката на местното население.

При подготовката и процеса на развръщането на частите според френското командване е целесъобразно да се инвентаризират местните ресурси; да се установят съответните отношения с властите, административни структури и организации, които са в състояние да улеснят разполагането на войските или да се противопоставят. За улесняване работата на предните елементи на войските при оценяване и уточняване на ограниченията, наложени от съответната държава като следствие от дислокацията и движението на частите, както и влиянието на тяхната дейност във всекидневието.

Установяват се отношения с всички институции или лица, които могат да служат за връзка или “мост“ на командира. За осъществяването им се създават на място постоянни структури за гражданско-военно съгласуване. Съдействието за юридическа помощ на войските е компетенция на юридическия съветник на командира. То се изразява в предоставяне и уреждане на споровете, свързани с присъствието на войски на управляваната територия според чуждестранните юридически норми и международното право.

Като част от общата стратегия за комуникация намесата върху психологическата среда има за цел да легитимира военните действия, запознавайки населението и спорещите страни с намеренията и причините за намесата, и да води борба с пропагандата на противника както сред населението, така и сред собствените войски.

Осигуряването на воденето на ГВД включва събиране и използване на разузнавателни данни в областта на сигурността, свободата на придвижване, контрол над населението (чуждестранни граждани, бежанци), намеренията на местните власти, както и предотвратяване или потушаване на незначителни конфликти, които могат да прераснат във враждебни действия. То съдейства за поддържане на обществения ред, за посредничество между потенциални или съществуващи неприятели, за развитието на мерките на доверие между враждуващите страни, населението и войските и за участието в завършващата фаза на операцията. Много съществен момент е тяхното логистично (тилово) осигуряване, за което могат да допринесат информацията и контактите, необходими за доброто функциониране на съответните органи. Съгласуването на мерките отнасящи се до военнопленниците, става в тясно сътрудничество с Международния комитет на Червения кръст и други специализирани международни организации за организиране на размяната им и съблюдаване нормите на международното право

Действията в полза на гражданската среда се предприемат от войските с цел съдействие при възстановяването на всички или част от жизненоважните функции в засегнатата страна. Те включват:

- Участие във възстановяването на правителствените структури и администрацията, необходима за нормализиране на гражданския ред;

- Реконструкция на услугите, спомагащи за създаване на задоволителни условия на живот, и улесняване подновяването на икономическия живот според определените приоритети. Последните са в зависимост от спешността от задоволяване различните нужди на населението, тяхната оперативна необходимост или предварително приетата програма за възстановяване. Водят се по възможност в тясно сътрудничество с местната администрация.

Оценката на гражданската среда започва още по време на подготовката на операцията и завършва при създаване на подходящи условия за смяна на военните със съответните граждански власти след предложение на военния командир. Тя трябва да изясни състоянието на социално-икономическата действителност, да изследва нуждите на администрацията и населението. Наличните ресурси за тяхното решаване предопределят сроковете за започване на най-необходимите възстановителни работи.

- Възстановяване на законността и публичната администрация- възстановяване на най-необходимите за живота на населението административни служби и услуги. В частност става дума за инициативи, целящи възстановяването на гражданското управление (включително провеждането на свободни избори), спазване на гражданските свободи, функциониране на първостепенните граждански услуги (обществен транспорт, комуникации, здравеопазване, снабдяване с газ, вода, електричество и др.), организиране дейността на главните административни структури (правосъдие, полиция гражданска защита, образование), обучение на кадри, а при необходимост и установяване на настойничество над определени административни служби.

Възстановяването на икономическия живот се осъществява чрез подпомагане прилагането на дългосрочни програми за развитие, финансирани от държавата или от международни институции. Това се постига със създаването на развърната мрежа от местни икономически субекти, на които се позволява да участват в логистичното осигуряване на войските. За целта се улесняват контактите между местните управляващи и тези предприятия от националната икономика, които могат да допринесат за съживяването й. В рамките на средствата, с които разполагат и одобреното финансиране въоръжените сили могат да окажат помощ при провеждане на спешни възстановителни работи, разчистване на зони в райони на бедствие и за обучение на техническите кадри. Те участват в оценка на нуждите и приоритетите, в технически експертизи и съвети в помощ на икономическите субекти, реализацията на специфични дейности и оказват помощ при създаване на временни кооперативни структури, като трансферът на тези дейности към цивилните структури трябва да се осъществи по възможност най-рано.

Военните действия с хуманитарна насоченост се планират и провеждат, когато сигурността на населението и на хуманитарните организации не е гарантирана в достатъчна степен. Като част от ГВД те покриват широк спектър от услуги, но не са идентични с хуманитарната помощ, която включва действия в полза на цивилното население, пострадало при конфликти, природни и промишлени катастрофи.

Хуманитарната помощ включва главно :

• 
  снабдяване с храна
  
• 
  подпомагане в областта на здравеопазването и жизненоважните инфраструктурни обекти, като обикновено се осъществява от специализирани органи на ООН, Червения кръст или неправителствени организации.
  

Оказването на помощ на населението се заключава в пряка намеса на военните подразделения за осигуряване спазването на основните човешки права в съответните зони за отговорност. Главното са правата на малцинствата, издирването, защитата, а при необходимост освобождаване на задържани или озовали се в опасност военнослужещи или бежанци в непосредствено взаимодействие с Червения кръст. В зависимост от мандата на силите, спешността и степента на защита на населението могат да се осигурят необходимата здравна помощ и снабдяване с храна, а по изключение – въвеждане на военна администрация, ликвидиране на последиците от природни катастрофи и конфликти чрез специално възстановяване на инфраструктурата, действия за ограничаване опасността от мини и различни отровни вещества, съдействие на местната гражданска защита.

Улесняването на дейността на хуманитарните организации се осъществява с цел физическата защита на техните членове, ескортиране на конвои в рискови зони, координиране и планиране на хуманитарна помощ, предоставяне на военни средства в помощ на тези организации, помощ при изготвяне на планове за евакуация, организиране трансфера на хуманитарни действия, започнати от войските, към тези организации.

Естеството на ГВО и многообразието на използваните средства ангажират вниманието не само на политическите и военните власти, но и на много граждански субекти, притежаващи значителна част от необходимите средства за реализацията им. Мобилизацията на ресурсите в такъв случай изисква специфични процедури за съгласуване, прилагани чрез използване на унифицирана верига за вземане на решение с четири нива на отговорност: политическо, стратегическо, оперативно и тактическо.

ПОЛИТИЧЕСКОТО ниво надхвърля чисто военната страна на ГВД, като от него произлизат основните насоки на действията за различните потенциални или открити театри на военни действия. Това налага създаване на междуведомствена структура, която да решава оперативно възникващи въпроси. Тя трябва да насочва войските в зависимост от поставените национални политически, икономически и културни цели, като използва разузнавателните сведения, получени на място и дефинира способите за реализация на националните проекти, налагащи сътрудничество между войските, органи на министерства и заинтересовани икономически субекти(

Отговорностите, произтичащи от стратегическото ниво се прилагат при определянето на концепцията на ГВД, подготовката на войските, планирането и воденето на самите действия. Различните органи, работещи на това равнище (по вертикала на командване на армията и жандармерията плюс прилежащите им Служби за информация и връзки с обществеността) участват непосредствено в уточняването на всички планове.

Във Франция има и отдел за ГВД на Общовойсковия щаб за планиране. ОВЩП разработва частта на тези действия в плана на операцията и участва в различни изследвания. Провежда и необходимите консултации с Връзките с обществеността.

Ръководството на действията се осъществява от съответното направление на Общовойсковия оперативен център (ОВОЦ) като използва необходимите му структури и специалисти. Центърът изготвя директивата ГВД, изразявайки с военни термини ориентациите, фиксирани в политическото решение. Той прави необходимите предложения на командването по въпросите, свързани предполагаемо развитие на обстановката; изготвя анализи и разпространява данни за получените резултати. Негова отговорност е непосредственото ръководене на действията, уточняване на материалните средства и установяването на контакти с организации, можещи да съдействат за реализацията на специфичните национални проекти.По този начин направлението ГВД е получател на цялата информация, независимо от нейния източник.

На ОПЕРАТИВНО ниво ръководството на ГВД се осъществява от командващия операцията когато съответната държава действа сама, или от командира на контингента при многонационални сили. Длъжен е да осигури събирането и обмена на информация като разгърне всички командни структури. Той е длъжен да организира на театъра на военните действия или в зоната на отговорност постоянни контакти с властите, организациите и икономическите субекти, можещи да съдействат за изпълнение на задачите. Да постигат интеграция на действията със съюзниците, поставени под негово командване. Той взема и препоръчва всички мерки за юридическа защита, необходими на подчинения контингент, осигурява спазването от страна на командващия на многонационалните сили на интересите на страната и следи дали предприетите ГВД са в съответствие с подписаните договори и наложените мерки за сигурност. Не допуска смесването на международния контингент и националните сили.

На ТАКТИЧЕСКО ниво отговорностите на командира са в областта на изпълнението на задачите, поставени от старшия началник. Въпросите за подчинеността на националните части и за евентуалното им отделяне само за водене на ГВД се уточняват в заповедта за операцията. В отсъствието на отделна директива на това равнище се провеждат само тези действия, които пряко допринасят за подобряване на условията на за защита на войските и на непосредственото им обкръжение.. Те събират информация; установяват връзки; осигуряват защита на обекти, жизненоважни комуникации, у малцинства и личности, чийто живот е застрашен, като организират провеждането на възстановителни работи в полза на войските. Участват съвместно с хуманитарни организации в операции за оказване помощ на населението и след получаване на съответната заповед съдействат за провеждане на информационни кампании. Необходимо е да се изработват национални доктрини в тази област (напр. АЙФОР, ЕСФОР) ГВД като оперативна задача, организирана, планирана и водена на всички равнища, трябва да позволят по-бързото постигане на поставените политически и военни цели.

Концепцията на САЩ се отличава от тази на Франция. Стъпвайки на по-богатия си опит тя е по-гъвкава. В нея се включват и подразделения за психологически действия. Подчинени са на командването на специалните операции на СВ. Те са обединени в три главни командвания (351,352 и 353 според географската област, в която е предвидено да действат, и са предназначени съответно за Азия, Среден Изток и Европа.) В зависимост от зоната и конкретно необходимите познания (лингвистични, юридически и т.н.) за различните операции могат да се преподчиняават елементи, принадлежащи на други командвания. В по-голямата си част командите са комплектовани от резервисти – до 95 % и от около 5 % кадрови състав, като са дислоцирани в центъра за подготовка Форт Браг и в 96-и батальон. Личният състав от резерва се свиква веднъж в годината на двадесетдневен сбор, на който се повишават военната, спортната и специалната подготовка.

Решението за използването на тези части се взема от президента на САЩ. Оценката на конкретната обстановка се осъществява от кадровия състав на 96-и батальон, който подготвя пълна справка за държавата (района) на вероятните бойни действия (география, история, социални аспекти, обичаи, военни, административни и юридически структури, образование, финанси, транспорт, комуникации, култура). При подготовката на резервистите със закон се запазват работните им места за цялото времетраене на операцията. Така се осигуряват специалисти от различни специалности: от ядрения физик, през банкера до строителния инженер. Съотношението команден състав – войници е 75 към 25. Задачите са идентични като тези във Франция.

На територия, окупирана от американски войски, командирът може да вземе решение за изграждане на местна администрация и правителство, които да гарантират американските интереси. Наблюдава се дейността на това правителство или се изземват функциите му за непосредствено осъществяване на изпълнителната, законодателната и изпълнителна власт в съответствие с международното право.

В ръководните документи на НАТО под СІМІС се разбира:

2. Операция на сътрудничеството между цивилното и военното ръководство. Военна операция, чиято главна цел и резултат е подкрепата към цивилна власт, международна или неправителствена организация, чиято цел е да съдейства за постигането на военна цел.

ОТГОВОРНОСТИТЕ по Концепция СІМІС 2000 са

1. Общи. Развиването на нови (бое)способности. За успешното приключване на военно-политическите цели са необходими инициативност и отговорност от страна на всички участници.

а. Планиране, координация и оценка. Да се планират, координират и оценят всички аспекти на СІМІС 2000. Главният механизъм в този процес е ежегодната Вi-MNС конференция, която определя целите и събитията за предстоящата година и изготвя план с насоките за следващата година.

b. Компоненти на концепцията: Доктрина; Ръководство за функционално планиране. Тактика, техники и процедури.

Особено се набляга на образованието - спонсорирането на курсовете за инструктори и поддържащ личен състав и ясно дефиниране на т.н. физически компонент, включващ

1. 
   Личен състав на НАТО.
   
2. 
   Личен състав на националните сили.
   

(3) Групи за СІМІС.

Целта на този SOP е да създаде връзки, отговорности и взаимно разбиране по всички (CIMIC) свързани въпроси в една бойна група и подчинените й подединици.

а) Единиците OPLANs (единици, които съставят план на бойните действия) и OPORDs (единици, които издават оперативни заповеди) обясняват значението на целите и задачите на CIMIC. Процедурите трябва да обосноват следното: дадено или спряно разрешително за координиране със цивилните власти, власт да се прилагат военни ресурси за хуманитарна помощ, напътствия на командира относно отговорностите на подчинените единици към странични граждански лагери.

CJTF- Обединени сили за съвместни операции.

б). Ще бъде създаден CMCC (CIMIC център). Този CMCC е организационен център за координиране на действията с която и да е интернационална, правителствена и не правителствена организация. Поради технически съображения този център ще се помещава в градския съвет. Задачите и организацията на Центъра – виж приложение 2 на този SOP (поставяне на организационните процедури)

в). За да се координират всички дейности на центъра, да се осигури обмен на информация и да се избегне повторното събиране на всички елементи в глава CP

6.??Операции за дислоциране на граждани.

Преди още членството ни в НАТО българските ВС активно участваха в операции за поддържане на мира в един от най-важните компоненти на тези операции – ВГС. Характерно за мисията в Босна и Херцеговина е, че ръководна функция при възстановителните процеси имат международните организации, чиито представителства са разположени на територията на страната. Фондовете за реконструкция и развитие се осигуряват чрез донорство на държавите, ангажирани с възстановяването на Босна и Херцеговина – Европейската банка и световната банка, а другата голяма част от тях се осигурява чрез набиране на фондове от неправителствени организации. Функциите на военните от СФОР по реализиране на СИМИК-проектите с първата фаза след войната, когато все още липсват представители на международни организации. Настаняването на огромни потоци от бежанци в бежански лагери, осигуряването на храна, условия за спане, медицински грижи, отопление, санитарни условия, включително и временни училища за децата. Друга функция на военните в тази фаза е изграждането и реконструкция на разрушени инфраструктурни обекти като: пътища, мостове, болници, комуникации и др. от първа необходимост за населението. Изключителен е приносът на българския инженерен взвод в района на Бугойно в Босна и Херцеговина. Под командването на холандския батальон българският взвод участва активно в изграждането ма училища, социални домове, домове за граждани.

Основна характеристика на втората фаза на мисията е създаване на условия и започване на работа на международните организации като бази за тяхното териториално функциониране, охрана и опазване на сигурността им.

В рамките на мисията ни в Ирак, освен чисто военните задачи, се изпълняват СИМИК-проекти по подобряване на електрификацията, водоснабдяването, обучението на подрастващите и спорта. Сред най-важните възстановени обекти са: болници, училища стадиони, проекти за възстановяването на гражданско-културни обекти, селското стопанство, по установяване на законност и административно управление

Изводи:

1. Гражданско – военното сътрудничество е историческа потребност. То се налага за успешното реализиране на военно-стратегическите, оперативните, политическите и чисто хуманните цели по предотвратяването на конфликти и за нормализиране а обществения живот.

2. Техният вид, форма и реализирани задачи зависят от мястото и последиците от противостоенето и противоборството на различни етнически, политически и религиозни общности. Независимо от разнообразието на условията на приложение, тяхното естество е еднотипно защото има за цел да възстанови мира, сигурността и доверието между хората; да създаде минимални условия за нормален живот на цивилното население

3. Техният комплексен характер изисква и комплексно изследване, развитие и реализация на ГВС.

Съставил:. Доц. д-р.........................(Чиллев)

Лекцията е приета на заседание на катедра „НРС„ с протокол № 3 от 30.10.2006г.

Началник катедра „НРС” полк. (Петков) доц. д-р

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 306.04 Kb.

Сподели с приятели: