Същност, видове и функции на данъците. Елементи и начини на облагането с данъци. Принципи и организация на данъчното облагане. Данъчна политика, агрегатно търсене

Тема 27

I.Същност на данъка - данъкът -е задължително, безвъзмездно плащане от страна на икономически субекти в полза на централни или местни органи на държавата.. Данъците са основно средство за събиране на приходи, данъците са .част от създадения обществен продукт, която в процеса на разпределението приема формата на приходи на държавата, след като веднъж е приела формата на дохода на икономически агенти.

Данъкът е:

1) Парично плащане в полза на държавата;

2) Плащане осъществявано от частните лица, физическите и по изключение местни органи и държавни учреждения, лица, дружества, фирми, асоциации;

3)Акт на публичната(държавната), което го прави задължителен;

4)Плащане с безвъзмезден и окончателен характер;

5)Инструмент за покриване на държавните разходи; или данъкът е част от доходите на физически или юридическите лица. Което се представя в разпореждане на държавата на изпълняваните от нея (f) и задачи и се цели да се преодолява социалното напрежение между труда и капитала, да се социализират някои разходи, да се влияе върху потреблението и инвестициите.

ІІ.Функции на данъка.

1)фискална(f) - тя се свързва с осигуряваните от държавата финансови средства и материални блага;

2)социална - чрез данъците се преразпределят доходите , на отделните данъкоплатци по този начин се провежда определена социална политика;

3)икономическа (f) - чрез данъците се стимулира или ограничава икономическото развитие;

4)контролна (f) - чрез данъците се контролира икономическата дейност на стопанските субекти.

III.Видове данъци - в данъчната теория и практика приложение намират следните по-големи класификации на данъка:

1.Деление на преки и косвени

А.Преки - това са данъците. Които са определени годишно върху собствеността, професията или дохода:

а)преки имуществени данъци - данък върху земята, сградите, данък върху наследството;

б)преки подоходни данъци - подоходен данък върху физическите лица, подоходен данък върху юридическите лица, данък върху нарастване средствата за работна заплата.

Б.косвени - данъците чрез които се облагат определени стопански факти и събития; чрез тях се събират приходи, посредством цените на стоките - данъци върху потреблението, непрекия данък обхваща движението на имуществата - търговски обороти, оборотите (у нас напр. акцизи, мита, ДДС).

2.Реални и персонални - среща се още в Римското данъчно право - данък върху земята и поголовен данък. Днес тази терминология се възприема за неточна тъй като всеки данък е едновременно и реален и персонален, защото засяга стоките и благата на една личност.

3.Специфични и общи - ако данъкът засяга всички граждани той е общ, ако се облага само една обществена група, той е специфичен.

4. Аналитични и синтетични - аналитични са данъците, които обхващат отделни съвкупности от доходите и оборотите напр. акцизите. Синтетични са общите данъци върху оборота, дохода и наследствеността.

5.Данъци върху дохода, разходите, капитала - в резултат на тази класификация широко приложение намират 3 големи групи данъци: оборотни, подоходни и имуществени данъци.

6.Прогресивни, пропорционални и регресивни данъци:

а)прогресивни данъци. Които изискват от притежателите на по-големи облагаеми доходи да плащат по-голям % от своите доходи, в сравнение с притежателите на по-малък размер облагаеми доходи напр. ДОД;

б)пропорционални данъци. Които задълбават лицата да плащат еднакви проценти от техния облагаем доход независимо от неговия размер напр. данък наследство;

в)регресивни данъци, чиято ставка се намалява заедно с нарастване размера на облагаемия доход напр. данък продажби.

Характеристика на подоходните данъци - при съвременните условия внимание заслужават следните форми на подоходно облагане:

1.Данък върху печалбата (върху юридически лица) - прилага се прогресивно или пропорционално, най-често използваните данъчни размери се движат в рамките 30-50% от чистата облагаема основа - необходимо е да се запазят възможностите на фирмите за самофинансиране като не се отнема голяма' част от печалбата.

2.Индивидуален подоходен данък - върху физически лица, обхваща съвкупността от доходите на данъкоплатците чрез силно нарастващ %. На облагане подлежат всички граждани живеещи и получаващи доходи на територията на една държава. Чужденците се облагат при положение, че заработват доларите си в страната която пребивават. Необходимо условие за данъчното облагане е попълването и представянето на данъчна декларация, в която подробно се описват доходите и имуществото на данъкоплатците, видовете труд и дейност, които упражняват и реализираните доходи.

Характеристика на оборотните данъци - те са втората съвкупност от форми за акумулиране на приходи за държавния бюджет. Главни представители на този тип облагане са акцизи, мита, фискални монополи:

а)ДДС - еднофазно облагане, при което на облаган подлежат т.нар. чисти обороти или само добавена стойност. Данъкът се изчислява на базата на приспадането на данък от данък, който означава, че е данъчно задължение и е равно на разликата между данъка включен в продажните цени и данъка включен в покупните цени;

б)мита - те са данъци, с които се облагат стоките, които се внасят в дадена национална територия или в една по-голяма икономическа общност. Макар и рядко те се прилагат и върху стоките за износ. В преобладаващата си част събиране на мита не е подчинено на фискални цели, чрез тях се формира международен търговски обмен. Различават се възпитателни, поддържащи, структурни, защитни, запрещителни, антидъмпингови, статистически, бойни и др. Всички те могат да се причислят към две групи:

-вносни (протекционистични) - защита на националната икономика ;

-износни (фискални мита) - фискално задължение.

Фискални монополи - те са специфична форма на организация на производството, при която държавата монополизира създаването и .разпределението на:

а)тютюна - Австрия, Япония;

б)алкохоли— Канада, САЩ, скандинавските страни;

в)кибрити;

г)пощенски, телеграфни и телефонни услуги;

д)захар, сол.

Характеристика на имуществените данъци - те са реално облагане по силата, на която част от доходите се изземват в зависимост от количеството и качественото изменение на движимите и недвижимите имоти. Главни представители са:

1.Данъци върху капитала - форми, с които се облага съвкупната маса на капитала;

2.Данък върху богатството - годишна удръжка съвкупното имущество на гражданите ;

3.Данък върху наследството - събира се в почти всички страни;

4.Данък върху сградите - облагат се сградите на физически и юридически лица;

З.Данък върху земята и доходите от нея - обект на данъка е количеството и качеството на земята и доходите от нея. В някои страни земята се дели на застроени и не застроени терени които се облагат отделно.

IV.Елементи на данъка и начините на облагане - плащането на данъка предполага съществуването на данъчна маса, тя тежи върху облагаемото лице, в следствие на явление, ситуация. Които съставят генераторния елемент на данъка. -Тези 3 елемента - данъчна маса, облагаемо лице и генераторния факт/ са от качествен характер, те определят областта или полето на приложение на данъка, количествените елементи са: данъчната основа, тарифата и данъчното задължение. Определянето на данъчното задължение може да стане по три начина на данъчно облагане:

1)поголовно - най-стария и несправедлив начин на облагане, което поставя в основата на облагането физическата личност без да се интересува от нейното икономическо и социално облагане.

Обстоятелството, че лицето съществува е основание за облагане. Типичен начин на облаган на всяка страна на по-ранен етап от нейното развитие, днес той намира ограничено приложение;

2)пропорционално - тук се постига по-голяма социална справедливост при разпределение на данъчната тежест, а величината на данъчното задължение се влияе от растежа на данъчната маса. Пропорционално -е това облагане, при което данъчното задължение расте в зависимост от растежа на облагаемата основа при постоянен, неизменен данъчен размер.

3)прогресивно - при него данъчното задължение се изменя в резултат на едновременното нарастване на облагаемата основа и данъчния размер. Различават се:

а)ограничена прогресия ;

б)неограничена прогресия - данъчния размер расте неограничено;

в)забавена или пълзяща - данъчния размер се изменя на малки интервали;

г)бърза или стръмна прогресия - данъчния размер се изменя на по-големи интервали;

д)пряка прогресия - изменението на данъчния размер е очевидно, но разграничават се: обикновена, разделна, етажна, комбинирана пряка прогресия. При етажната прогресия облагаемата маса се разбива на отделни етажи като всеки етаж се облага с постепенно нарастващ данъчен размер.

е) непряка прогресия - прилича на пропорционалното облагане, тъй като данъчното задължение се изменя при постоянен данъчен размер, в резултат на корекции на данъчната основа е едно постоянно число.

V.Принципи и организация на данъчното облагане - принципите са съвкупност от правила и предписания при теоретичното обосноваване и практическото адаптиране на данъка. Крайната цел е винаги една - оптимално съчетаване на интересите на икономическите агенти. По правило изучаването на принципите винаги започва с изучаване на 4 основни принципа формулирани от Адам Смит:

1)съразмерност на облагането - всеки данък трябва да бъде съобразен с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца;

2) определеност на данъка - той трябва да бъде така организиран, че за данъкоплатеца да не съществуват затруднения при определянето на неговата величина, начините и сроковете за плащане;

3)удобство на данъка - изисква съобразяване на облагането с възможността на гражданите да плащат в зависимост от времето на получаване на заплатите, доходи, възнаграждения и др.

4)икономичност(ефективност) - данъкът трябва да взема от данъкоплатеца толкова, колкото е необходимо и неговото събиране не трябва да бъде много скъпо на държавата;

Принципите на Адам Смит са база върху която икономистите финансисти формулират и други принципи, които заслужават внимание:

5)равномерност на данъка - той трябва да осигури равномерни приходи и справедливо разпределени на разходите;

6)продуктивност на данъка - данък/ който носи колкото може повече приходи по отношение на данъчните разходи;

7)стабилност и еластичност на данъка - данъкът е стабилен, когато не се влияе от колебанията на конюнктурата, еластичността е израз на съществуването на реакция на облагаемата маса. Когато данъчния размер варира към увеличение.

Начини за събиране на данъка: Днес плащането на данъка става изключително в парични знаци, то може да бъде извършено от самия данъкоплатец, от данъчни органи или други лица. Когато данъкът се плаща от самия данъкоплатец, плащането може да има следните разновидности:

а)плащане чрез нареждане - данъкоплатеца получава нареждане за плащане по линия на предварително подготвени данъчни регистри (списъци) ;

б)непосредствено плащане - плащане в момента на декларирането;

в)ешелонирано (разбито на части) плащане - при тъй наречените регистрационни данъци.

Плащането може да се осъществи на равни вноски по метода наречен задържане на източника ДОД. Данъка може да се изплати чрез чек, чрез менителници, облигации и др. Събирането на данъка чрез гербови марки, данъчни печати, книжа, такси върху МПС. Когато данъкът не се плаща в определените срокове се пристъпва към т. нар. принудително плащане.

VI.Данъчна политика и агрегатно (d) и (s).

Фискалната данъчна политика е процес на моделиране на приходите и разходите с цел да се притъпят колебанията на цикличната заетост и да се осигури висока заетост. Изразходването на получените приходи е насочено към въздействие върху съвкупното (d) и (s), когато правителството използва дефицитно финансиране за да покрие нарасналото агрегатно търсене и да ликвидира рецесионния разрив (агрегатното (d) по-малко от агрегатното (s) то всъщност предлага експанзионистична фискална политика. Такова е Кенсианско предписание за стимулиране на икономиката оперираща под равнището на пълна заетост. Като алтернатива на нарастването на бюджетните разходи може да бъде използвано намаляване на данъците за да се стимулира агрегатното търсене в борба срещу рецесионните условия. За да стимулират инвестициите политиците могат да комбинират намаляването на подоходния с намаляване на корпоративния данък. Когато се очаква инфлационен разрив т. е. съвкупното (d) превишава равнището на дохода и съвкупното производство, е подходяща рестриктивна фискална политика, свързана с покачването на данъчните ставки и намаляване на бюджетните разходи. Съвременните пазарни икономики широко използват т. нар. автоматични стабилизатори, представляващи вградени елементи в конструкцията на фискалната система. Които автоматично предизвикват бюджетен дефицит и излишъци по време на инфлационен бум, без за това.да е необходимо промяна в самата политика. Три от тях са най-популярни:

1)обезщетение при безработица - когато безработицата е висока постъпленията чрез социално-осигурителни данъци ще намаляват поради намаляване броя на заетите, изплащаните помощи обаче ще нарастват, защото повече работници са без работа и това тласка към дефицит и обратно при което се осъществява бюджетен излишък;

2)данък печалба - при рецесия печалбата рязко намалява, намаляват и постъпленията по данъка, което води до бюджетен дефицит. По време на икономическа експанзия нараства, увеличават се постъпленията - бюджетен излишък;