Същността на § 21 от пзр на дпк



Дата14.01.2019
Размер82.87 Kb.
#110090
Същността на § 21 от ПЗР на ДПК
Здравко Славчев - асистент по Финансово и Данъчно право
Данъчният процес ползва утвърдени в административния процес норми ( напр. чл. 117, ал. 1, чл. 163, ал. 1 ДПК), предметна насоченост на чл. 75, чл. 89, чл. 106 ДПК е взаимствана от наказателния процес, а до гражданския процес се доближава уредбата на чл. 130 и чл. 168, ал. 1 ДПК. Сложната симбиоза между норми с различна процесуална насоченост предпоставя трудностите в практическото приложение на данъчно процесуалните норми и правила. Макар систематично подреден данъчният процес не е в състояние дори хипотетично да посочи отговора на всички възможни казуси. На практика по данъчни дела възникват многобройни въпроси, което е обусловило необходимостта от приемането на § 21 от ПЗР на ДПК, съгласно който за неуредените с данъчно процесуалния кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на ГПК.

Текстът има особенно важно теоретично и практическо приложение.

При типичното развитие на данъчния процес, в различните негови етапи на практика се наблюдават отклонения. Така например особенният характер на данъчното правоотношение предопределя стеснения (в сравнение с гражданския процес) кръг на лица, които са страни в данъчно производство. Единствено органите на данъчната администрация (чл. 235, ал. 1 ДПК) и данъчните субекти (чл. 18 ДПК) имат качеството страни.

Съобразявайки обстоятелството, че се поставя въпрос за публични вземания с паричен характер, респ. охранява се обществения финансов интерес, то в етапа на съдебното обжалване на данъчен акт участва прокурор. Ролята на обществен защитник му е вменена от чл. 127 КРБ, чл. 118 ЗСВ, чл. 133, ал. 3 ДПК вр. чл. 34 ЗВАС. Прокурорът следи за спазване на законността, подчинява се на действащите закони и взема становища по въпросите на делото в което участва, като упражнява надзор за законност.1


1 арг. акад. Стефан Павлов – “Наказателен процес на Република България”,

Обща част, изд. “Сиби”, София 1999 г., стр. 177 и сл.


В данъчният процес, за разлика от гражданския, административния и наказателния, прокурорът не може да предявява искания от името на държавата, затова не е главна, нито контролираща страна. Защитата на публичния финансов интерес е поверена на данъчната администрация, която със съставяне на данъчен ревизионен акт предявява държавното искане за изпълнение на установено в закон публично-правно задължение. Прокурорът в данъчния процес не може да се противопоставя или обезсилва извършени от страните процесуални действия, защото е лишен от възможността за разпореждане с материални права. В процесуално отношение той е зависим от волята на страните. Единственото което прави е, че встъпва във вече образувано данъчно дело и изразявайки становището си, допринася за постановяване на законосъобразно, и правилно решение.

При висящ данъчен процес може да се стигне до правоприемство, когато страна в него е физическо лице? По повод смъртта му се поставят множество въпроси. Кои са наследниците му? Всички те ли трябва да се конституират като страни? Какви са правните последици от неучастието на всички или някой от тях в производството? Кой уведомява съда (пред който данъчното дело е висящо) за броя, имената и адресите на наследниците? В гражданското съдопроизводство хипотезата за смърт на страна е уредена в чл. 182, ал. 1, б. “б” ГПК. При смърт на физическо лице в хода на данъчен процес на общо основание ще се приложат разпоредбите на ГПК.

Наследниците на починало в хода на висящ данъчен процес физическо лице разполагат с различни възможности, посочени в чл. 51, чл. 52 и чл. 61 ЗНасл. Приемат ли наследството отговарят за задълженията с които то е обременено, съобразно получените дялове – чл. 19, ал. 2 ДПК. Съобразявайки обстоятелството, че получават не еднакви дялове, необходимо е всички те да се конституират като страна пред съда.

Няма пречка правоприемник в данъчен процес да приеме наследство по опис. В този случай отговаря за задължението до размера на полученото наследство. Данъчната оценка за недвижим имот или пазарната цена за движима вещ се съотняся процентно към общата стойност на наследството. Така ще се определи размерът на конкретния данъчен дълг и паричното изражение на отговорността за съществуващото публично задължение.

Наследниците на едноличен търговец, които поемат предприятието отговарят за съществуващите данъчни задължения. Когато са повече от един всеки от тях отговаря до размера на получения от наследствената маса дял. Отказ на някой от наследниците уголемява дяловете на останалите (чл. 53 ЗНасл.) като се увеличава имущественото им задължение за данъчния дълг на наследодателя.

Как се разрешава въпросът с правоприемство в данъчно задължение на юридическо лице. Търговският закон урежда възможностите за вливане и сливане, разделяне и отделяне на търговските дружества - чл. 261 ТЗ.

В данъчния процес не се поставя под съмнение обстоятелството, че за задължения (публични или частни) възникнали до разделянето или отделянето, дружествата отговарят солидарно. Разпоредбата гарантира неограничен кръг лица-кредитори, предоставяйки им възможност да поискат незабавно изпълнение. Солидарността обезпечава държавата в качеството й на кредитор, за публично вземане с данъчен произход.

При вливане или сливане не може да има спор относно отговорността за възникнало публично задължение. При такъв фактически състав преобразуваното дружество прекратява съществуването си и чрез общо правоприемство имуществото му преминава върху друго дружество,2 като прекратеното дружество апортира имуществената си съвкупност в съществуващо или новообразувано дружество. Така приемащото дружество увеличава активите и пасивите си.


2 арг. проф. Огнян Герджиков – Коментар на Търговския закон, книга втора – Дружество с ограничена отговорност, изд. “Алиена”, София 1994 г., стр. 648
Действащото данъчно законодателство изключва възможноста по отношение на субект на търговското право да се открие производство по несъстоятелност при което да се увреди публичния финансов интерес на държвата. Прилагането на удостоверение по смисъла на чл. 20, ал. 6 ДПК е абсолютна положителна предпоставка за разглеждане на внесена в съда молба, за наличието на която търговското отделение по несъстоятелността следи служебно.

Възможността за обективно съединяване на искове в данъчния процес е предоставена единственно на заинтересован данъчен субект.*


* подр. вж. Здравко Славчев – “Обективно съединяване на искове в данъчния процес”, сп. “Търговско право”, кн. 4/2002 г. , стр. 59 и сл.

ДПК изчерпателно урежда хипотези при които това е възможно, допускайки процесуална икономия, уреждайки възможността от едновременно произнасяне от съда по няколко въпроса, чиито общ правопораждащ факт е данъчна норма. Подлежащи на разглеждане по различни съдопроизводствени правила искове е недопустимо да се съединят обективно в данъчния процес, макар неблагоприятните за данъчния субект последици да произтичат от неизпълнение или нарушение на данъчна норма.

Страна в данъчното производство може едностранно да се откаже от търсената защита. Съобразявайки особеността на данъчния процес и обстоятелството, че дава защита срещу незаконосъобразен данъчен акт се налага извода, че това процесуално право може да бъде упражнено и от двете страни. Данъчният процес позволява на страната да направи отказ от изложени твърдения. Отказът представлява волеизявление на страна, отправено до компетентния да се произнесе орган, с което се заявява, че занапред лицето не ги поддържа, тъй като са неоснователни.3 Органът пред който е поставен за разрешаване данъчния спор се десезира с него. След направен отказ, последва ли произнасяне, актът е порочен и подлежи на отмяна, защото няма да отчита всички факти, които са от значение за спорното право. Всяка от страните в данъчното производство има право да се откаже от правото си на защита докато спорът е висящ.
3 арг. проф. д-р Живко Сталев -“Българско гражданско процесуално право”, изд. къща “Сиела”, София 2000 г., § 94 – Отказ от иска, стр. 438 и сл.
Признанието не води до прекратяване на данъчно дело. То не обвързва съда.4 Той го преценява с оглед всички събрани данни. Няма забрана съдът да основе решението си само въз основа на него в случай, че приеме за безсъмнена обосноваността му и изгради личното си убеждение, което не възбужда съмнение в основателността на съдебно направено признание – арг. § 21 ДР на ДПК вр.чл. 188 ГПК.

Възможноста за оттегляне на подадена жалба е уредедна в чл. 125, т. 3 ДПК. С писменно заявление данъчният субект инициирал процедура по обжалване разполага с възможност да оттегли подадена жалба. Компетентният орган с решение (в административния етап) или с определение (при съдебен контрол) ще прекрати процедурата по обжалване, като препис от акта се изпраща на заинтересованото лице в срок. Признанието подпомага постановяване на законосъобразно решение по данъчния спор.


4 арг. проф. д-р Живко Сталев - “Българско гражданско процесуално право”, изд. къща “Сиела”, София 2000 г., § 92 – Признание на иска, стр. 434

За разлика от гражданския (чл. 125 ) и наказателния (чл. 414-ж), данъчният процес не може да завърши със спогодба/споразумение. Двустранните договори, макар одобрени/потвърдени от съд, по силата на които страните си правят взаимни отстъпки, за да разрешат възникнал помежду им спор, са непознати на данъчното право. Властническият метод при регламентацията на публичноправните отношения изключва договорът, като възможност за уреждане на данъчни правоотношения. Затова в данъчният процес е невъзможно приложение на чл. 192, ал. 5 ГПК. В данъчното право императивността е правило (чл. 176, чл. 204, чл. 161 ДПК), а малкото изключения са изрично посочени (чл. 165, ал. 2 или чл. 177, ал. 1 ДПК).

Производството по данъчни дела при различни хипотези може да бъде спряно от съда, пред който делото е висящо. Така се стига до важаща през известен период от време забрана за съда и страните в данъчното производство да извършват процесуални действия.5 Няма да се спирам подробно на всяка една от възможностите, предвидена в гражданския процесуален закон. По приложението им е натрупана непротиворечива съдебна практика, отразена в Постановления на Пленумите и Тълкувателни решения на Общото събрание, която е приложима в данъчния процес.
5 арг. проф. д-р Живко Сталев -“Българско гражданско процесуално право”, изд. къща “Сиела”, София 2000 г., § 96 – Спиране на делото, стр. 452 и сл.

Възобновяване на спряно съдебното производство по данъчни дела се подчинява на общите процедурни правила. Съдебният акт по силата на който се продължава разглеждането на данъчния спор не подлежи на контрол, защото не попада в категорията на актовете посочени в чл. 213 ГПК. Възобновяването не уврежда правата на участващите в съдебното данъчно производство, а напротив – подпомага бързо произнасяне по обжалвания данъчен акт.

До прекратяване на данъчно производство се стига, когато наследството се получи от държавата по реда на чл. 11 от ЗНасл. Сливане на качествата кредитор и длъжник в едно лице поражда пълно правоприемство при което продължаването на данъчното производството се обезпредметява. Без значение е обстоятелството наличното имущество достатъчно ли е да погаси цялото публично задължение или покрива част от него. Държавният финансов интерес се удовлетворява дотолкова, доколкото е стойността на полученото наследство.



Гореизложеното разкрива многообразието от възможни хипотези. Все по сложни стават съдебните казуси по данъчни дела. Не бива да се допуска противоречиво прилагане на процесуалните норми, за да се избегне противоречивост на съдебни решения по дела със сходна фактология.

Приложното поле на § 21 от ДР на ДПК има същественно практическо значение. Доброто познаване на процедурните правила в ДПК гарантира правилното приложение на нормите от кодекса, което от своя страна предпоставя постановяване на законосъобразни съдебни актове по данъчни дела.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница