Състояние и перспективи на въздушния транспорт

1. 
   Въведение
   

Въздушният транспорт е сравнително нов за България. За негова рождена дата се счита 20.05.1947г., когато е открита първата въздушна линия София – Бургас. Въздушният транспорт се използва основно за превоз на пътници и бързо развалящи се продукти на дълги разстояния. Той е най-скъпият транспорт, защото поддържането и експлоатацията на техниката изисква големи капиталовложения и непрекъснато осъвременяване.

Проблеми пред въздушния транспорт са също и:

• 
  недостатъчен капацитет на летищната инфраструктура за приемането на по-големи и по-тежки самолети;
  
• 
  недостатъчен капацитет на пътническите и товарни терминали;
  
• 
  липса на генерален план за летище Варна, Горна Оряховица и Пловдив и обновен такъв за Бургас;
  
• 
  нерегулярност и сезонност при използване капацитета на летища Варна и Бургас.
  

2. 
   Състояние на изследваната тематика
   

Днес Република България разполага с Националната авиокомпания „Балкан”, с държавните авиокомпании „Хемус Еър” и „Хели Еър”, с 8 частни авиокомпании, разполагащи с въздушни средства, и с неустановен брой частни авиокомпании, неразполагащи с въздушни средства. Няма съмнение, че експлоатацията на въздушния транспорт в България се намира в дълбока криза, която може да доведе до катастрофални икономически последици не само за въздушния транспорт. Ето защо причините, развитието и начините за преодоляване на тази криза са обект на специализиран анализ.

Но България разполага с изключително важна предпоставка за развитие на въздушния транспорт – изградена мрежа от летища, които се нуждаят от минимални средства за поддържане. Във все по-интензифициращия се и либерализиран въздушен пазар в света те са реална гаранция за значителни приходи не само за съответните общини, които трябва да поемат по-голямата част от разходите за поддържане, но и за държавата.
България разполага с 5 международни летища:

• 
  Враждебна / София / с дължина на пистата 2800 м. и товароносимост 144 тона;
  
• 
  Аксаково / Варна / с дължина на пистата 2500 м. и товароносимост 179 тона;
  
• 
  Крумово / Пловдив / с дължина на пистата 2500 м. и товароносимост 319 тона;
  
• 
  Сарафово /Бургас / с дължина на пистата 3200 м. и товароносимост 379 тона;
  
• 
  Горна Оряховица с дължина на пистата 2450 м. и товароносимост 110 тона;
  

• 
  Видин, с дължина на пистата 2100 м. и товароносимост 73 тона;
  
• 
  Търговище, с дължина на пистата 2200 м. и товароносимост 98 тона;
  
• 
  Русе, с дължина на пистата 2000 м. и товароносимост 18 тона;
  
• 
  Силистра, с дължина на пистата 2500 м. и товароносимост 73 тона;
  
• 
  Стара Загора, с дължина на пистата 2200 м. и товароносимост 68 тона;
  

Очевидно е, че състоянието на тези летища не съответства вече на потребностите на въздушния транспорт и на международните стандарти. Но също така е очевидно, че нито държавните институции, нито общините са осъзнали, че всъщност летищата могат с малко усилия да бъдат превърнати в „кокошката, която снася златни яйца”.

• 
  Лиценз за авиационна дейност да се издава в съответствие с правилата на ЕС;
  
• 
  Постепенно да се уеднаквят условията за достъп на въздушните превозвачи до пазара на въздушни услуги с тези в ЕС;
  
• 
  Да се въведат същите условия за защита и грижа към потребителите (пътниците) като тези в ЕС;
  
• 
  Постепенно да се приведат техническите изисквания и административни процедури в съответствие с тези в ЕС;
  
• 
  Да се създаде независим орган за разследване на авиационни произшествия и инциденти в гражданската авиация.
  

Законът за гражданското въздухоплаване ( ЗГВ ), 1999г., създава регулаторната рамказа дейностите в сферата на въздушния транспорт. Впоследствие са приети над 30 нормативни акта, включително изменения и допълнения в ЗГВ, както и Наредба за

полага усилия за подобряване квалификацията на авиационната администрация, по-специално в гражданската авиация. Националният Авиопревозвач БГА Балкан беше обявен в ликвидация. Новият национален превозвач България Ер възстанови някои полети. Компанията се подготвя за приватизация.

Въпреки, че цената му е относително висока, въздушният транспорт става все по-широко разпространен, най-вече защото е бърз, стоката се нуждае от по-малко опаковане и вероятността тя да се загуби или повреди е по-малка. Въздушният транспорт спомага за подобряване на паричните потоци на фирмата – оборотните капитали, вложени в транспорт, са по-малко, тъй като плащанията се получават по-бързо. Изключително предимство на въздушният транспорт е неговата бързина, решаваща за чувствителни към времето стоки и неоценима за доставката на прясна, но скъпоструваща продукция в малки обеми. Независимо от това, въздушният транспорт на пресни плодове и зеленчуци все още представлява едва 1/2 % от общия международен превоз на такава продукция.
Въздушното карго се извършва от повечето пътнически полети и може да се резервира по същия начин, както пътнически самолетен билет. По-различни резервации трябва да се направят за необичайни товари, като ценни вещи, животни или на предмети с особена форма, на които трябва да се отдели специално внимание. Този вид транспорт е особено популярен за пренос на скъпоструващи храни и цветя, сезонни стоки или стоки от първа необходимост при спешни случаи и при определени стоки, които са с малко тегло и трябва да бъдат пренесени на дълги разстояния.

В областта на въздушния транспорт Република България разполага с пет действащи летища за обществено ползване, които по-горе споменахме вече, и 150 летателни площадки за нуждите на селскостопанската авиация. Неопериращи в момента са летищата Русе и Стара Загора ( самостоятелни търговски дружества ) и Търговище (вписано в капитала на летище Бургас). Всички международни летища са с по една писта за излитане и кацане, с възможност да обслужват самолети, а в Бургас са оборудвани със съвременни авионавигационни системи, позволяващи опериране в метеорологични условия САТ I ( Пловдив и Горна Оряховица ), а в София, Варна и Бургас – САТ II.

3. 
   Перспективи на въздушния транспорт
   

През 2006 г. Европейският съюз подписа споразумение за създаване на общо европейско въздушно пространство с десет страни, седем от тях от Балканите. Населението на страните, влизащи в общото въздушно пространство, възлиза на 500 милиона души. Споразумението бе подписано в Залцбург от 25 министри на транспорта на страните от ЕС и ресорните министри от Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Испания, Македония, Норвегия, Сърбия и Черна гора, Румъния и от прадставители на временната администрация на ООН в Косово, се посочва в съобщение на Европейската комисия.

Сключеното споразумение предвижда балканските страни, Исландия и Норвегия да синхронизират националното си законодателство в областта на въздушния транспорт с европейските норми. Прилагането на общи норми ще позволи създаване на общ въздушен транспорт в Европа, основаващ се на цялостно отваряне на националните пазари. Само за 2001 г. въздушният трафик между ЕС и страните от Югоизточна Европа се е увеличил с 121 процента. В бъдеще се очаква в тази област да се регистрира годишен растеж от шест процента. Създаването на общо европейско въздушно пространство ще допринесе за икономическото развитие на балканския район.

В областта на въздушния транспорт са разработени:

• 
  Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;
  
• 
  Национална програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване;
  
• 
  Национална програма за обучение по сигурността в гражданското въздухоплаване.
  

В заключение може да отбележим, че въпреки че за България въздушният транспорт е сравнително нов, то тя разполага с изключително важна предпоставка за неговото развитие, а именно изградената мрежа от летища, които са реална гаранция за бъдещи успехи в развитието на този вид транспорт и за генерирането на значителни приходи.

4. 
   Изводи и препоръки
   

• 
  БГА – Българска авиокомпания;
  
• 
  ЕС – Европейски съюз;
  
• 
  ЗГВ – Закон за гражданското въздухоплаване;
  
• 
  ЕАД – Еднолично акционерно дружество;
  
• 
  ЕООД – Еднолично дружество с ограничена отговорност;
  
• 
  ЕК – Европейска комисия