Състояние и перспективи за развитието на морското образование в република българия станко Станков, Янчо Бакалов, Боян Медникаров

Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"

Naval Academy “N. Y. Vaptsarov”

В исторически план м и с и я т а на училището се формира и утвърждава още по времето, когато родното корабоплаване е в зачатъчен стадий, а изоставането му от европейските показатели по обем, материална база, кадрови потенциал и научно-техническа осигуреност - чувствително. Създателите и радетелите на морското образование оценяват безпогрешно значението на флота и на морската промишленост за защитата на независимостта на страната и за развитието на индустрията й. Ето защо освен инициатори, те стават и автори на основните идеи за структурирането на националния граждански флот, на средствата, методите и темповете на развитието му и на необходимата инфраструктура и организация за изграждане и развитие на системата за подготовка на морските кадри. Работят и безрезервно за тяхното реализиране [9,10].

Българската общественост [1,10] възприема и оценява випускниците на Морско училище като отлично подготвени и ерудирани инженери и специалисти, и им оказва подобаващо признание - безспорно доказателство, че още в първите десетилетия след Освобождението училището осигурява солидна общообразователна и общотехническа подготовка, без да ограничава професионалната реализация на обучаемите [1,17].

Освен в морския и в речния флот, възпитаниците на Морско училище се изявяват, особено в периода между двете световни войни, и в много от другите отрасли на националното стопанство и държавната администрация: авиацията, пощите, железниците, мините и други технически промишлени предприятия.

Сред достойнствата на морското образование в началото на ХХ в. е и системната възпитателна дейност, подготовката за работа в условията на подчертано колективистичен труд, толериращ екипното начало и формирането на устойчивост пред трудности и лишения. Морското образование приоритетно включва още програми за формиране на характерите на младежите и за укрепването им в духа на физическата морска закалка. Резултатът е очакваният - възпитаниците на училището са традиционно отлични професионалисти и личности с висок морал [9, 17].

Всеотдайната и обществено полезна служба във военния и в гражданския флот на хилядите випускници на Морската Алма матер са красноречиво доказателство, че подготвяни в условията на суровия, но духовно богат живот в училището, те са посветили живота и призванието си на мечтата за силна и просперираща България - висок идеал, ежедневно отстояван в практиката им [19].

• Анализ на влиянието на съвременните национални и европейски стандарти за подготовка и реализация на морските кадри.

• Картина на динамиката на развитието на потребностите от квалифицирани морски кадри.

• Разкриване на процесите, присъщи на различните равнища на морското образование и квалификация у нас.

• Анализ на реализацията на българските морски кадри.

• Разкриване на възможностите за внедряване на нови образователно-квалификационни технологии в подготовката на морски кадри.

• Формулиране на конкретни предложения, насочени към иницииране на политика на държавата в подкрепа на институциите, подготвящи морски кадри.
I. С ъ в р е м е н н и н а ц и о н а л н и и е в р о п е й с к и с т а н д а р т и

з а п о д г о т о в к а и р е а л и з а ц и я н а м о р с к и к а д р и

Морското образование и квалификация у нас се отъждествяват с дейността на: специализираното Висше военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”, Корабостроителния факултет на Варненския технически университет, Професионалната гимназия по корабостроене и корабоплаване “Св. Николай Чудотворец” - гр. Варна, Средното специално училище по морски и океански риболов в гр. Бургас и Българския морски квалификационен център - гр. Варна. Идеите, които обединяват техните задачи и цели, са:

1. Да уважават и съхраняват създадените традиции.

2. С дейността си да задоволяват значими обществени потребности в пазарни условия.

3. Да формират образователната и квалификационната си политика въз основа на опита и препоръките на авторитетни и легитимни международни и национални морски организации и институции.

4. Да разпространяват нови научни и приложни знания.

5. Да внедряват нови технологични решения.

6. Да се грижат за професионалното, личностно и културно израстване на възпитаниците си.

7. Да осъществяват качествено обучение и квалификационна подготовка на студентите, курсантите, учениците и специализантите.

8. Да поддържат активни международни контакти на ниво, адекватно на изискванията на международния морски пазар.

Актуалните национални стандарти, свързани с обучението, изпитите, практиката, праговете на компетентност, както и политиката на Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА) за сертифициране на морски лица, са представени в Белия лист на Международната морска организация (IMO), в раздела за Република България от 2001 г. В него са посочени и морските учебни заведения, получили одобрението на ИАМА да провеждат морско образование и квалификационна дейност за морски лица на ръководно, оперативно и изпълнителско ниво.

Безспорно е, че добрата подготовка на морски кадри от всички нива е жизнено важна за националната морска промишленост. Като специалисти с европейско мислене, ангажирани с настоящето и бъдещето на страната ни в качеството й на потенциален член на Европейския съюз (ЕС), следва да отчитаме нивото и значението на тази подготовка за издигането на конкурентноспособността на кадрите на европейския морски пазар, както и за поддържането на оптимални стандарти в сферата на безопасността на шипинга и опазването на околната среда. Такъв подход е възприет от авторитетните органи в Европейското законодателно пространство - Европейския парламент и Комисията по транспорт и съобщения на ЕС, и от ангажираните национални морски администрации [3,25].

Началото на XXI век е консенсусно за ангажираните с проблема органи и структури на обединена Европа относно най-съществените фактори, влияещи върху качеството на подготовката на морски кадри и върху образователната политика на различните обучаващи институции:

• неустойчива конюнктура на фрахтовия пазар, относителна изменчивост на възможностите за въздействие на регулиращите структури в сферата на морския бизнес;

• настъпление и бързо внедряване на нови технологии в морската промишленост;

• отговорности и ангажираност както на държавата, така и на корабособствениците, за състоянието на системата за подготовка на морски кадри;

• специфика на европейската практика да се инвестира в дългосрочни проекти за развитие на легитимни обучаващи структури;

• съпоставимост, изразена преди всичко в крайния резултат, на използваните учебни и квалификационни програми и процедури за обучение в образователните институции на европейските държави.

В този аспект официална политика на Европейския съюз е да се разширява кръгът на субектите на отговорности, като не се пренебрегва и отговорността на корабособствениците, от които се очаква да създават възможности за настаняване и практическо обучение на бъдещите моряци на борда на притежаваните от тях кораби, в т. ч. като участват частично и във финансирането на тази дейност.

В процес на разглеждане от страните-членки на ЕС е и необходимостта от международно валидно изискване при постройката на нови съдове да се предвижда съответен процент работни места за обучение на практиканти на борда.

Предизвикателство пред всички субекти, ангажирани с подготовка на морски кадри на брега, е усвояването от бъдещите моряци на съвременни знания и умения, от каквито те действително се нуждаят. Във връзка с това е логично всички нови решения в направлението да бъдат осигурени с представителна оценка за състоянието и способностите на националните морски кадри, с приоритет на офицерските, и за възможностите за евентуална модернизация на системата за базовото образование и целевата следдипломна квалификация.

Относително ново предизвикателство е провеждането на специализирана подготовка на офицери за работа в националните морски администрации, които да са в състояние да изпълняват нарастналите по обем и с по-високи качествени критерии задачи, свързани с безопасността на шипинга.

Предизвикателство с висока интензивност е и решаването на общи и специфични проблеми от субектите на морско образование и квалификация.

Най-същественото предизвикателство пред системата на морското ни образование обаче е поддържането на съществуващите стандарти и на завоювания международен авторитет в условията на ограничени възможности за субсидиране от държавния бюджет и чувствителни затруднения пред националните организации - потребители на кадри.

Основните фактори, генериращи характерни затруднения в дейността на образователните институции, са резултат от следните обективни дадености:

1. Гражданският ни флот продължава да изостава от световните показатели по обем, материална база и научно-техническа осигуреност, а, следователно, и по възможности да се грижи за качествената подготовка на своите бъдещи кадри.

2. Показателно е, че и пред Военноморските сили на страната също стоят за решаване аналогични проблеми.

3. Чуждите потребители на морските ни кадри, както и юридическите субекти, които посредничат при реализацията им, не са заинтересувани, а няма и механизъм, с който да бъдат задължени да финансират, поне частично, подготовката им.

4. Българските правителства през последните 15 години не считат за свой приоритет формирането на национална морска политика.

Структурната реформа във Въоръжените сили, провеждана съгласно “План 2004”, постави в продължение на години ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” в крайно неизгодната позиция да пропилява огромни ресурси в борба за оцеляване, приключила с Решението на Народното събрание от 2002 г. за привеждане на структурите и органите за управление на училището в съответствие с новата законова база, но с условна самостоятелност в определянето на образователната му политика [20].

Поради редица нормативни, институционални и други конкретни решения, организацията на работата във ВВМУ е поставена в едновременна зависимост от разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и на Закона за висшето образование (ЗВО) [4,6]. От тук произтичат редица противоречия и ограничения, останали и до днес без адекватно решение и обективно водещи до:

• неравностойност и неконкурентноспособност, в сравнение с други висши училища, по отношение на гъвкавостта на собствената образователна политика и правото на вземане на самостоятелни решения по въпроси, свързани с дейността на академичната общност;

• трудно постижима интеграция и сътрудничество със сродни структури в системата на гражданското образование, както и с потребители на кадри и услуги;

• относителна изолация на академичния състав от образователни и научноизследователски проекти - национални и финансирани от чужбина;

• невъзможност за реализация в оптимален обем на предвидената в Закона за висшето образование академична автономия;

• нормативни затруднения в привличането на допълнителни източници за финансиране на академичните програми и др.

Намирането на решения по тези проблеми не може да бъде ограничено във времето на плановата реформа отгоре, тъй като е непосредствено свързано с динамичните качествени характеристики на процеса на развитие на морското ни образование:

Варненският Технически университет, например - едно от основните звена, ангажирано с подготовката на вахтени корабни механици - през 2002 г. не успя да получи институционална акредитация, което неминуемо формира неблагоприятна вътрешна среда за развитие.

Съществени промени в нормативната база на средното професионално образование, поставиха през последните няколко години ПГКК “Св. Николай Чудотворец” и Средното специално училище по морски и океански риболов в гр. Бургас пред необходимостта да се реорганизират така, че да отговорят адекватно на комплексните изисквания в новата ситуация.

• Общият тонаж от морски съдове през 2001 г. е достигнал 508 млн. бруто регистър тона. От тях делът на европейските държави е около 30 %.

• В световен мащаб като морски лица са регистрирани 404 000 офицери (необходимостта от такива кадри още през 2001 г. е приблизително 420 000 души) и 833 000 моряци - изпълнителски състав (при необходимост от 599 000).

• Тенденцията на намаляване на броя на морските офицери с гарантирано качество на подготовка се очертава като трайна през последните 20-25 години. Ако през 2000 г. недостигът на офицери е бил приблизително 4 % от необходимия за Световния флот (около 16 000 души), прогнозата за 2010 г. е за недостиг от 46 000 души.

• Само за ЕС недостигът от офицери през 2001 г. е 13 000 души, с прогноза за нарастване до 36 000 души през 2006 г.

• Над 60 % от офицерите на корабите, контролирани от страни от ЕС, са на възраст над 40 години, с тенденция за увеличаване на възрастовия потенциал.

Подготовката чрез системно образование и квалификация на морски лица от изпълнителския състав и специалисти в областта на корабостроенето и кораборемонта се осъществява от Професионалната гимназия по корабостроене и корабоплаване “Св. Николай Чудотворец” - гр. Варна и Средното специално училище по морски и океански риболов в гр. Бургас.

Морското образование, осъществявано в тези училища, е вид професионално образование, организирано съгласно националното законодателство в областта на средното и професионалното образование и най-вече съгласно Закона за народната просвета и Закона за професионалното образование и обучение [5,7,8].

Образователно-квалификационната политика в сферата на средното професионално морско образование е насочена към създаване на качествени кадри, които притежават необходимия минимум теоретични знания и практически умения за извършване на дейности на изпълнителско и експлоатационно ниво, съгласно Конвенция “STCW 78/95” [24].

Законодателят е определил следните групи професионална квалификация:

1. С 4-годишен срок на обучение - за средно образование с II-ра степен на професионална квалификация.

Успешно завършилите втора професионална квалификационна степен могат да работят в търговския флот като работници от изпълнителския състав - бластьори, палубни фитери, ойлери в МКО, машинни фитери. Те представляват по-голямата част от наемания персонал и във фирмите, извършващи кораборемонт.

Завършилите успешно тази степен на обучение се реализират като корабни техници, специалисти по ремонт на корабни машини, системи и устройства; корабни електротехници; технолози в корабостроителното и кораборемонтното производство.

Завършилите успешно тази степен на професионална квалификация могат, след провеждане на необходимата плавателна практика и успешно положени държавни квалификационни изпити, да получат морска правоспособност и да работят като мотористи и вахтени механици и рулеви на кораби от търговския флот.

Обучението на посочените специалисти се извършва по учебни планове, изготвени съобразно Конвенция “STCW 78/95” и Наредба № 6 на Министерството на транспорта, съгласувани с Изпълнителна агенция “Морска администрация”, която ги контролира [12,15,24].

Системата на обучение и квалификация е отворена и позволява лица със съответната правоспособност, реализирали определения по Наредба № 6 плавателен стаж и успешно положили изпит пред ИАМА, да придобият по-висока морска правоспособност и да преминат от изпълнителско ниво на оперативно като корабен щурман IV-та и III-та степен или корабен механик IV-та и III-та степен.

Прилаганите в средните морски училища принципи на обучение позволяват непрекъснат контрол и обратна връзка с учебния процес, което гарантира поддържането на постоянно високо ниво на ангажираност на обучаемите в интерес на крайния резултат от подготовката.
3.2. Висше морско образование

Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти на оперативно и управленско ниво - определение, взаимствано от Закона за висшето образование, което прави излишно предефинирането на категориите образование и квалификация [4]. С оглед на това характерните черти на последователната образователна политика на Морско училище още от 1942 г., когато то получава статут на висше училище, са представени в таблица 1 [2,18].

ТАБЛИЦА 1

ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ

на образователната и научната политика на Висшето военноморско училище

Понастоящем у нас висшето морско образование следва световната тенденция за тристепенно висше образование по образователно квалификационни степени, с широко профилно обучение в степента “бакалавър” и задълбочена научно-приложна специализация в степента “магистър”. Към придобиване на образователно-научна степен “доктор” се ориентират кадри с реализация в сферата на висшето образование и научноизследователската работа.

Акценти в съвременния процес са анализът и преосмислянето на досегашната образователна политика в областта на морските специалности, ориентирани в интерес на съхраняването на конкурентноспособността на националното морско образование в сравнение с качеството на образованието, придобивано в чужбина.

До изтичането на срока на програмната акредитация на основните специалности на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” през 2003 г. остава в сила нормата специалистите в направлението “Корабоплаване” да бъдат подготвяни едностепенно до равнище “магистър”. Новият класификатор на областите във висшето образование и професионалните направления от 2002 г. е издържан в духа на идеята за групиране на всички специалности, които имат общ фундамент от опорни учебни дисциплини, с последваща задълбочена специализация на подготвяните специалисти в магистърска степен [11]. Сходна образователната политика имат и редица висши морски училища и университети, с които Висшето военноморско училище си сътрудничи в рамките на Международната асоциация на морските университети (IAMU): Kobe University of Mercantile Marine, Cardiff University, USA Main Maritime Academy, Australian Maritime College, Istanbul Technical University и др.

Морското измерение на идеята е випускниците на висшите училища да имат възможност многократно, върху изградената вече база от професионални познания в рамките на определена морска специалност, да “надстрояват” своята квалификация посредством специализации по, например, електрообзавеждане на кораба, морски стопански мениджмънт, безопасност и сигурност, корабен брокераж, морска екология, техника и технологии на морските спасителни дейности, национална сигурност и контрол върху морските пространства.

3.3. Допълнителна - длъжностна, целева и следдипломна квалификация

Квалификационната дейност, свързана с подготовката на морски лица, се провежда основно в Българския морски квалификационен център (БМКЦ) - АД, с методическото съдействие на ВВМУ и в съотвествие с изискванията на Закона за професионалното образование и обучение, и Наредба № 6 за компетентността на морските лица в Република България.

Основните направления на квалификационната дейност са:

1. Обучение, свързано с придобиването на професионална квалификация. Изисква се учебната институция да е лицензирана от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) като Център за професионално обучение. От 2002 г. БМКЦ - АД притежава такъв лиценз за обучение, осигуряващо придобиването на седем професионални квалификации – корабен моряк, корабен кръмчия, корабен моторист, корабен фитер, корабен електротехник, корабен готвач и корабен камариер.

2. Обучение, свързано с придобиването на допълнителна квалификация от лицата, упражняващи морски професии: квалификационна подготовка по програмите на безопасността, за покриване на специфични изсквания за работа на някои типове кораби и за задоволяване на специфични изисквания на корабните компании/оператори към квалификацията на наеманите от тях морски специалисти. Направлението включва подготовката за оцеляване на море, медицинската подготовка, противопожарната подготовка, личната безопасност и социалните отговорности, подготовката за работа на танкери, ро-ро пътнически и пътнически кораби, за VLCC, за бързоходни кораби и пр.

3. Периодична актуализирана квалификационна подготовка и подготовка за повишаване на правоспособността на морските лица. Провежда след преминаване на определен плавателен стаж и е насочена към придобиване на по-висока професионална компетентност в съответствие с определените международни норми за компетентност.

IV. Р е а л и з а ц и я н а м о р с к и т е к а д р и, п о д г о т в я н и В Б Ъ Л Г А Р И Я

За периода от 1960 г. - годината, в която ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” е вписано в Компендиума на Международната морска организация (IМО), до днес по основните му специалности са се дипломирали 4 814 випускници.

По данни на Изпълнителната агенция “Морска администрация” към 01.12.2002 г. като лица с морска правоспособност са регистрирани над 2 840 възпитаници на училището, от които приблизително 1 500 души са щатни служители на корабите, в бреговите служби и в управлението на Параходство “Български морски флот” - ЕАД.

В периода 1999 – 2002 г. лицензирани менингови агенции ежегодно изпращат на работа като офицери на кораби на външни корабособственици около 900-950 души. Значителен е и броят на работещите под чужд флаг командни кадри, които не се обслужват от тези агенции. Реализацията на випускниците на ВВМУ се осъществява без ограничения в Световния флот, който към момента може да приеме практически неограничен брой от тях по всички специалности. От друга страна, размерът на паричните средства, които те внасят в България, ги прави съизмерими с най-големите чуждестранни инвеститори у нас от последните години.

Данните за периода 1990 - 2002 г. показват, че от дипломиралите се във ВВМУ випускници 72 % са подготвени за нуждите на гражданското корабоплаване, а 28 % - за нуждите на Военноморските сили. Очевиден е преобладаващият дял на кадрите, обучавани за гражданския флот, при режим на подготовка, благоприятстващ формирането на качества, характерни както за спецификата на работните отношения, така и за условията и другите предизвикателства на корабоплаването.

Сред оценките на корабособствениците, морските администрации и професионалните морски организации за реализацията на подготвяните във ВВМУ кадри, определено преобладават положителните. Традиционно такива са и оценките на държавните институции, на организациите с предмет на дейност корабоплаване и морски бизнес, на представителите на външни корабособственици, на професионалните морски сдружения и др.

Статистиката представя информация и затова, че реализацията на морските кадри със средно професионално морско образование, т.е. средно образование плюс III-та степен на професионална квалификация, е над 70%, а голяма част от тях са получили професионална реализация и на по-високо ниво. Работата им се оценява като много добра от корабособствениците и менинговите фирми.

Голяма част от възпитаниците на българските средни морски училища продължават професионалната си квалификация в съответните висши училища за получаване на степени “бакалавър” и “магистър”. Като цяло, почти всички ученици, получили III-та степен на професионална квалификация, я превръщат в своя основна професия.

Доказателство за авторитета, с който се ползват средните морски училища, е големият брой кандидати за специалностите “Корабоводене” и “ Корабни машини и механизми”, както и високият бал на младежите, приети по тези специалности през последните пет години.

V. О б р а з о в а т е л н о - к в а л и ф и к а ц и о н н и

т е х н о л о г и и в п о д г о т о в к а т а н а
моРСк и к а д р и

5.1. Внедряване на европейските стандарти за висше образование в националната система за висше морско образование

Очевидна е тенденцията морските кадри, подготвяни в българските специализирани училища, да намират реализация на европейския и световен търговски флот. Затова както в техен интерес, така и в интерес на образователните институции е образованието и квалификацията им да бъдат свободно конвертируеми.

Съвременните измерения на общоевропейското пространство в сферата на образованието и квалификацията подчертават значимостта на елементите мобилност, международно признаване и достъп до пазара на труда.¹  Във връзка с това в рамките на ЕС през последните няколко години са предприети редица инициативи, някои от които с особена важност за предмета на настоящата Конференция:

Първата от тях е приемането на Лисабонската конвенция за академично признаване (1997 г.) Академичното признаване се разглежда като една от целите на функционирането на структурите на ЕС в областта на образованието, като по този начин се цели създаването на опорна нормативна база в подкрепа от страна на ЕС на протичащите процеси в този дух [13]. Същевременно чл. 126 от Договора от Маастрихт разглежда решенията в областта на академичното признаване като решения, основаващи се изцяло на националните законодателства на страните-членки на ЕС.

Подписването на Лисабонската конвенция създава необходимата широкообхватна основа за по-нататъшно развитие на академичното признаване и повишаване на прозрачността на академичните квалификации в европейските страни [13]. Във връзка с това подчертано внимание заслужава протичащият процес на изграждане на общоевропейска система от трансфер на кредити. Трансферът, и в по-малка степен - натрупването на образователни кредити, са сред основните постове, които Европа използва за признаване на квалификации и периоди на обучение. Все по-голям брой европейски висши училища прилагат тези системи или са в процес на прилагането им (Германия, Италия, Швеция и др.). Днес около 2/3 от всички страни-членки на ЕС прилагат кредитни системи, като основание за това е или националното законодателство, или споразуменията, сключени между самите университети.

Внимание заслужават и прилаганите процедури по признаване на обособени периоди на обучение - като правило, те покриват различни практики в страните на ЕС. Според наложилите се схващания обаче идеалната форма за признаване на периоди на обучение трябва да отговаря, по принцип, на следните минимални изисквания:

• да бъде осигурен достъпът на обучаемите до автентичен европейски образователен опит;

• да са налице необходимите предпоставки обучаемите да допълват и обогатяват своя опит в новото учебно звено, без загуба на време и в рамките на образователната си кариера.

В контекста на взаимното признаване и конвертируемостта на цели периоди на обучение, тези изисквания се отнасят както за приемащата, така и за изпращащата образователна институция. Постигането им извежда на челно място необходимостта от преосмисляне на образователните цели и програми, по които работят обучаващите институции във всяка една от страните на ЕС, вкл. и в системата на морското образование у нас. В областта на морското образование един от множеството примери на приложение на посочените принципи и подходи е практиката на колежа Glasgow College of Nautical Studies, Scotland, U.K., който в рамките на съвместен проект обменя обучаеми с Academy of Maritime Education in Kanathur, India и им издава легитимни европейски дипломи на базата на взаимно признаване на образователните кредити.

Съвместната Сорбонска декларация от 1998 г. за хармонизиране на структурата на европейската система за висше образование, към която Република България е вече присъединена, е ориентирана към единен модел на европейското висше образование [21]. Неин основен момент е препоръката за прилагане на международно признат първи undergraduate цикъл, водещ до подходящо ниво на квалификация, и втори graduate цикъл, включващ обучение за магистърска степен с по-малка продължителност, както и обучение в докторски програми, при наличие на проходимост между тях. Този модел не дефинира изрично продължителността на обучението в години и очертава две възможни тенденции в развитието на европейското висше образование: на първо място - стремеж да се запази конкурентноспособността на европейското висше образование, като предлагащо качествени образователни услуги, и на второ - ориентация към пазара на труда.

Сорбонската декларация акцентира върху квалификацията, т.е. върху знанията и уменията, които се използват на пазара на труда, и които свързват висшето образование с възможността на младите хора да намерят професионалната си реализация в Европа или извън нея [21]. Коректно е да се отбележи, че дискусията, последвала Декларацията, е ограничена в значителна степен и касае стандартизирания европейски модел, включващ известните три академични степени с продължителност от 3 - 5 - 8 години. За съжаление, и у нас е налице тенденция на изместване на предмета на дискусията в посока към критериите за оценка и акредитация на висшите училища, т.е. от предлагането на качествено образование с гарантирана реализация на подготвяните кадри на пазара на труда към формалните критерии, обслужващи съвсем други интереси.

В посочените процеси, характерни за европейското образователно пространство, важно място заема сътрудничеството между държавата, обучаващите институции, работодателите и дори обучаемите. Същевременно влияние върху субектите във висшето образование в различните европейски страни, вкл. и у нас, оказват и други тенденции, сред които и натискът от страна на държавата за съкращаване на реалната продължителност на обучението, без възможност за междинен изход от системата. В повечето европейски страни първата степен на висшето образование обхваща четири години, макар че при използването на образователни кредити е възможно реалната продължителност да се съкрати.

Съвместната декларация за европейското пространство на висшето образование, подписана през 1999 г. в Болоня от министрите на образованието на 29 европейски страни, сред които и България, постави начало на съвместни действия на правителства, висши училища и различни неправителствени образователни организации за подобряване най-вече на конкурентноспособността на европейското висше образование.

Подкрепяйки основните принципи на Сорбонската декларация, Декларацията от Болоня ангажира страните да съгласуват своите образователни политики за постигане в кратки срокове на следните по-важни цели [21,22]:

• Създаване на съпоставими и взаимно разбираеми системи от образователни степени, в т. ч. и използване на унифицираното дипломно приложение, с цел подобряване на заетостта в Европа и повишаване на конкурентноспособността на европейското висше образование.

• Създаване на образователни системи с два основни цикъла (under and postgraduate). Достъпът до втория цикъл изисква успешно завършване на програмите от първия, който е с продължителност не по-малко от три години. Придобитата квалификация дава право и на достъп до пазара на труда. Вторият цикъл осигурява подготовката за придобиване на магистърска и/или докторска степен.

• Използване на системи за образователни кредити. Кредитите могат да се получават и в образователни програми, различни от тези във висшето образование, в т.ч. и програми за “учене през целия живот”, при условие че тези кредити се приемат от съответното училище.

• Насърчаване на академичната мобилност, сътрудничеството в областта на оценяването, акредитацията и междууниверситетското сътрудничество.

5.2. Модернизиране на образователно-квалификационните технологии в подготовката на морски кадри

Модернизирането на образователните технологии в системата на висшето морско образование не е самоцел и се налага от многократно дискутирани реални диспропорции и недостатъци в системата на морското ни образование, сред които:

• Недостатъчно ефективното управление на кадровия потенциал, материалната база, информационния фонд и социалната база.

• Отсъствието на двустранни или многостранни договорености за признаване на основни образователни документи – по учебни модули, отделни дисциплини, семестри и т.н., и на условия за трансфериране на студенти в страната и в чужбина, в съответствие с европейските и световните стандарти.

• Непрекъснатият спад през последните няколко години на броя на подходящи кандидати за обучение, притежаващи качества да се справят с предизвикателствата на подготовката по морска специалност.

• Тенденциите за отслабване на традицията в Морско училище не само да се обучават, а и да се възпитават моряци.

• Неучастието на академичната общност през последните 10-15 години в крупни международни научноизследователски проекти.

Затрудненията, възникнали пред морските образователни институции по обективни причини, закономерно извеждат на преден план и други въпроси - за недостатъчното финансиране; амортизирането на учебния корабен парк; невъзможността (или нежеланието) на корабособствениците да поемат изцяло своята част от отговорностите по подготовката на морски кадри и др.

Необходимостта от нови технологични решения и възможностите за тяхното реализиране могат да бъдат представени посредством намирането на отговори на следните въпроси:

1. В състояние ли са утвърдените образователни институции да провеждат подготовка на кадри с висше образование по технологичния модел тип “сандвич”, съвместяващ теоретичната и практическата подготовка?

Отговорът на въпроса е положителен, но за такъв тип обучение освен подготвени преподаватели, система за качество на обучението, информационна, тренажорна база и лаборатории, са необходими още лодъчен парк, полигони за морска практика, учебно-производствен кораб, компетентни ръководители, средства за осигуряване на морската практика и т.н. [29].

2. Възможно ли е още днес да се премине към алтернативния поетапен образователно-квалификационен процес с дефазиране във времето на теоретичния и практическия модули в подготовката (например 3+1 години)?

Подобен подход, макар и със съмнителни достойнства, би бил по-икономичен, в случай че училищата снемат от себе си отговорността да осигуряват практическата подготовка на обучаемите. Не бива обаче да се отрича фактът, че ако това стане, съществуването на училищата като образователно-квалификационни центрове ще се обезмисли - негативен опит, за съжаление, съществува в т. нар. “Факултет по морски науки и екология”на варненския Технически университет.

3. Дошло ли е времето да се даде простор за развитие на образователната технология от колежански тип за подготовка на морски кадри с професионално висше образование и квалификационна степен “специалист по......”?

Опитът показва, че понастоящем големият проблем в подготовката на кадри е осигуряването на необходимото финансиране. Ако се абстрахираме от формалния бюджет на училищата и се опитаме да конкретизираме реалните разходи за един обучаем, ще се убедим, че делът на практическата подготовка – за закупуване на необходимите съоръжения, за поддръжка на учебен кораб (или на подходящи учебни работни места на борда на кораб с друго предназначение), лодъчни паркове и полигони, консумативи, горива и резервни части, за амортизационни отчисления, за заплати на персонала и т.н. - е сравним с всички останали разходи по обучението. Без тях обаче специалист с необходимите качества и способности за свободна практика няма как да бъде създаден [27,28].

Отговорите на поставените въпроси не се намират на повърхността на изследваната проблемна област. Вероятно е обаче да се окажат твърде смели очакванията евентуалната комерсиализация на дейността по подготовката на морски кадри и преминаването й в ръцете на частни организации под формата, например, на професионални колежи, да реализира ползи и да донесе печалби.
VI. И н и ц и и р а н е н а п о л и т и к а н а
д ъ р ж а в а т а в о д к р е п а н а и н с т и т у ц и и т е, п о д г о т в я щ и м о р с к и к а д р и

Съгласно изискванията на Международната морска организация всяко учебно заведение, подготвящо лица с морска правоспособност, преминава през периодичен одиторски контрол най-малко в следните направления:

• квалификация на преподавателите, извършващи специализирана подготовка,

• допълнителни квалификации и правоспособности на преподавателите,

• материално – техническа база на учебното заведение,

• степен на съответствие на учебните планове и учебните програми на нормативните изисквания.

Цел на редовния одиторски контрол е гарантирането на необходимото качество на морските кадри от всички нива и конкурентноспособността им на световния пазар на труда. Досегашна практика е тези контролни функции да осъществява държавният орган Изпълнителна агенция “Морска администрация” на Министерството на транспорта и съобщенията. Би било удачно обаче потребителите на готовия продукт и особено утвърдените браншови организации (Българска морска камара, Сдруженията на капитаните далечно плаване, корабните механици, девиаторите, пилотите и др.) също да са съпричастни към одита и от позициите на компетентни неправителствени организации да получат съответни правомощия. У нас, за разлика от много други страни, този въпрос не е уреден.

Освен това, държавата има законови задължения да създава необходимите условия, да полага грижи за развитието на съответните форми на образование, да ги субсидира и т.н. Към сферата на морското образование и квалификация тя е длъжник най-малко в две направления – безнадеждно неактуалната нормативна база и ограничените възможности за намиране на алтернативни източници за финансиране на морското образование и квалификация [14,16]. Съседната ни Република Гърция има, като морска държава, неоценим положителен опит в това направление, а въведеното там неотдавна специално морско законодателство е добре познато - преценява се, че по форма и по дух то е необходимо и напълно приложимо и у нас.

Имаме всички основания да считаме, че до сега държавата не е изпълнявала изцяло своите задължения по осъществяването на ефективен контрол върху законосъобразността на дейността на образователните институции, ангажирани с морското образование. Доказателство за това са ежегодните проблеми и напрежение, съпътстващи разпределението на държавната поръчка за обучение на студенти. Неоспорим факт е, че в продължение на години такава поръчка бе възлагана на нелегитимни институции, в ущърб на легитимното специализирано училище, с всички произтичащи от това негативи [14,16].

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Подготовката на морски кадри е от съществено значение за функционирането на българската икономика, за осигуряването на трудовата заетост и за създаването на условия за повишаване на доходите. Умелото използване на тази възможност в условията на икономическия преход ще допринесе за успешното решаване на част от проблемите на приобщаването на България към европейските и евроатлантическите структури, ценности и икономически стандарти. В този аспект пред морската общественост и заинтересуваните държавни ведомства могат да бъдат поставени следните цели:

1. Осигуряване на постоянна заетост на български граждани - квалифицирани морски кадри, на кораби под национален и чужд флаг при прогресивно нарастване на техния брой.

2. Постигане на устойчиво и благоприятно съотношение между различните категории морски кадри с преоритетен дял на кадрите от оперативното и управленското нива.

3. Повишаване на авторитета и заплащането на българските моряци, подобряване на условията за техния труд и социалното им осигуряване.

4. Създаване на стимули за развитие на българските компании от морския бизнес и за разширяване на техните връзки и възможности.

5. Постепенно включване на български граждани в управлението на междунационалните шипинг компании.

Очакваният икономически ефект от осъществяването на тези цели е значителен - само годишният дял от заплатите на моряците ще надхвръли 300 милиона долара, а косвените резултати ще се увеличат неколкократно и ще излязат извън икономическата сфера. Условията на световния шипинг пазар са благоприятни за реализиране на такова развитие - съществува устойчиво търсене на кадри, пазарът на труда е разработен и либерализиран, стандартите за подготовка на моряците са ясни и се управляват добре [25]. Очевидно е, че в това професионално направление българските кадри са във възможно най-благоприятна среда в сравнение с почти всички други професионални направления.

Съществуващите национални структури за морско образование имат значителен човешки потенциал, материална база, опит и традиции. На тази основа ефективността на морското образование може да бъде повишена и да се постигнат поставените цели за развитие. Същевременно, действащата понастоящем нормативна база не позволява на морските образователни институции самостоятелно да достигнат тези цели, поради сериозните административни и финансови ограничения. Ето защо основните направления за решаване на проблемите на морското образование следва да се търсят в:

1. Подобряването на качеството на обучение и разширяването на възможностите на учебните заведения.

2. Въздействието върху държавните органи и икономическите субекти за създаване на подходящи правни и икономически условия за успешно развитие на морското образование.

За осъществяването на декларираните цели е необходимо К о н к р е т н и т е з а д а ч и пред държавата и морските образователни институции да се дефинират в с л е д н и т е н а п р а в л е -н и я:

• Гарантиране на прозрачност, гъвкавост и адекватност на управленческите решения, свързани с развитието на морското образование.

• Въвеждане на ясни критерии за оценка на приноса и възможностите на различните морски образователни институции и отчитането им при разпределението на ресурсите, отпуснати от държавата за сферата на морското образование.

• Агрегация на ресурсите, на наличния потенциал и обединяване на усилията на всички заинтересувани организации във всички възможни направления - “…concentrating resources in a smaller number of MET institutes……” [23].

• Търсене на възможности за оптимизиране на структурата на морските образователни институции в страната, в т. ч. и чрез създаване на Консорциум на морските обучаващи институции в България.

• Реорганизация и преструктуриране на системата за морско образование: отказ от излишни, паразитни звена и от дублиране на дейности.

• Интеграция на усилията на различните морски институции и създаване на условия за реализиране на съвместни проекти.

• Либерализация на процедурите и отношенията между институциите в процеса на разпределение и управление на ресурсите, свързани с развитието на морското образование.

• Оптимизиране на организацията и съдържанието на образователния процес, свързан с подготовката и повишаването на квалификацията на морските кадри.

• Създаване на системи за ефективен вътрешен контрол за качеството на обучението.

• Разширяване на международното сътрудничество за реализиране на различни образователни и научноизследователски проекти, свързани с подготовката на морски кадри и научното осигуряване на морския бизнес.

• Непрекъснато усъвършенстване на преподавателския състав, работещ в системата на морското образование и квалификация, в т. ч. създаване на възможности за специализации в утвърдени международни морски образователни институции - Световния морски университет, Малмьо и Академията за морски науки, Генуа.

• Изграждане на единна информационна среда, обслужваща системата на морското образование и осигуряване на достъп до актуалните международни и национални документи, свързани с подготовката на морски кадри.

• Създаване на адекватна нормативна база, уреждаща управлението и осигуряването на морското образование, вкл. и даването на преференции на юридическите лица, ангажирани с морското образование.

• Търсене на нови източници на финансиране на системата на морското образование, в т. ч. ангажиране на основните потребители на морски кадри и развитие на адекватна система за кредитиране на студентите.

Н а л а г а с е и з в о д ъ т, че е назрял моментът държавата и морската общественост да предприемат конкретни стъпки за формирането на национална морска политика посредством създаването на м о р с к а с т р а т е г и я н а с т р а н а т а - акт, който несъмнено ще допринесе и за решаването на проблемите на морското образование като неделима част от комплекса, осигуряващ просперитета и морската мощ на Република България през XXI век.

Л и т е р а т у р а:

1. А н т о н о в, Г. Българският военноморски флот през Отечествената война 1944-1945 г. Варна, ДИ "Г. Бакалов", 1985.

2. В е л и н о в, В. Система за обучение на морски специалисти във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Minutes of the Fifty Sixth NTG/NSS Meeting, Gdinia, 1997.

3. Д и р е к т и в а на Съвета на европейската общност (89/48/ЕИО), 21 декември 1988 г. и доп. Директива 92/51.

4. З а к о н за висшето образование. - В: ДВ, бр.112 от 27.12.1995 г., изм. от 1996 до 2002 г.

5. З а к о н за народната просвета. - В: ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., изм. от 2002 г.

6. З а к о н за отбраната и въоръжените сили на Република България. - В: ДВ, бр.112 от 27.12.1995 г., изм. от 1996 г. до 2000 г.

7. З а к о н за професионалното образование и обучение. - В: ДВ, бр. 68 от 28.07.1999 г. и изм. от 2002 г.

8. З а к о н за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. - В: ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., изм. от 2002 г. .

9. И в а н о в, Т. Морското търговско корабоплаване на третата българска държава. Варна, изд. "Галактика", 1996.

10. И в а н о в, Т. Страници от историята на българското корабостроене. Варна, 1998.

11. К л а с и ф и к а т о р на областите на висше образование и професионалните направления. - В: ДВ, бр. 64 от 02.07.2002 г.

12. К о д е к с на търговското мореплаване. - В: ДВ, бр. 55 и 56 от 14.07.1970 г, изм. доп. от 2002 г.

13. К о н в е н ц и я за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (№165). Лисабон, 11.04.1997.

14. Л а з а р о в, И. Новото законодателство във водния транспорт не надхвърля границите на аматьорството. - В: в-к “Черно море”, бр. 04.01.2002 г.

15. Н а р е д б а № 6 за компетентност на морските лица в Република България. - В: ДВ, бр.73 от 17.08.1999 г., изм. и доп. от 2001 г.

16. Н е с т о р о в, Р. Индикации и надежди за нов подход. - В: в-к “Черно море”, бр. 04.02.2002 г.

17. П а в л ов, В. Развитие на българския военноморски флот 1897 – 1913. С., ДВИ, 1970.

18. П е е в, И. Военноморското училище във Варна – без аналог в морското развитие на България. - В: сп. "Военен журнал", бр. 2/2001 г.

19. П о м о р е т а и океани – 90 години българско търговско корабоплаване. Варна, ДИ "Г. Бакалов", 1983.

20. Р е ш е н и е за привеждане на акта за създаване на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. - В: ДВ, бр. 62 от 25.06.2002 г.

21. С ъ в м е с т н а декларация за хармонизиране на структурата на европейската система за висше образование. Париж, Сорбона, 25.05.1998 г.

22. С ъ в м е с т н а декларация на европейските министри на образованието. Болоня, 19.06.1999 г.

23. C o m m u n i c a t i o n from the commission to the council and the European Parliament on the training and recruitment of seafarers. Brussels, 06.04.2001, COM(200)~188 final.

24. C o n v e n t i o n on Standarts of Training, Certification and Watchkeeping (STCW) 1978/95.

25. L a r s e n, P. East European Seafarers – the Competitive European Seafarers. The 3^rd LSM European and Training Conference. Warsaw, 2000.

26. О s l e r, D. Crewing World shipping fleet 16 000 officers short. Lloyd’s List, 2000.

27. P r o c e e d i n g s Inaugural General Assembly of IAMU. Istanbul.Turkie, 26.06.2000.

28. P r o c e e d i n g s Second General Assembly of IAMU. Kobe, Japan , 6.10.2001.

29. P r o c e e d i n g s Third General Assembly of IAMU. Rockport, USA, 23-26.06.2002.

¹ Мобилността на морските кадри се гарантира от спазването на минималните стандарти на Конвенцията “STCW-78/95” и от Пр. І/10 за взаимно признаване на свидетелствата за правоспособност. От тук произтичат задълженията на държавата и гаранциите, които дават ИАМА и морските учебни структури. Международното признаване се гарантира от качеството на подготовката на морските кадри, както и от присъствието на държавата ни в Белия списък на IМО. Достъпът до пазара на труда се гарантира освен от горепосочените фактори и от социалната политика на държавата, либерализацията на паспортния режим, подписаните международни икономически спогодби и възрастта на морските кадри. - Бел. авт.

Каталог: nauch-forum -> bulmet03 -> dokladi
dokladi -> Морското образование и практика, втория флаг като стъпка за икономически просперитет в началото на XXI век
dokladi -> Application of imo requirements for seafarers in maritime education and qualification
dokladi -> Applying imo requirements and nato standards in the education process of command cadre for bulgarian naval forces
dokladi -> Ролята на фундаменталната подготовка в обучението на корабните офицери
dokladi -> Илчо Г. Томов Български морски квалификационен център
dokladi -> Състояние на учебно-материалната база на ввму “Н. Й. Вапцаров” и потребности за развитието й
dokladi -> Професионална гимназия по корабостроене и корабоплаване
dokladi -> Съпоставителен анализ между броя на морските училища в страните от Европейската общност и България
dokladi -> И квалификацията на кадрите георги Г. Генчев

Изтегляне 339.28 Kb.

Сподели с приятели: