Структура на стойността на брутната продукция от отрасъл "Селско стопанство" за периода 2004

• 
  “Зърнени култури” – 1 945,6 млн. лв., (21,4% от стойността на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство”);
  
• 
  “Технически култури” – 1 150,6 млн. лв. (12,6% от стойността на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство”);
  
• 
  “Зеленчуци” – 1 099,4 млн. лв., (12,1% от стойността на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство” ).
  

• 
  Мека пшеница – 13,87% (1 263,1 млн. лв.);
  
• 
  Слънчоглед – 8,02% (730,0 млн. лв.);
  
• 
  Царевица за зърно – 4,14 % (377,4 млн. лв.);
  
• 
  Грозде – 2,7% (244,5 млн. лв.);
  
• 
  Ечемик – 2,6% (236,7 млн. лв.);
  
• 
  Домати – 1,8% (166,9 млн. лв.);
  
• 
  Цветя – 1,8% (163,0 млн. лв.);
  
• 
  Рапица и репица – 1,5% (134,5 млн. лв.);
  
• 
  Тютюн – 1,4% (125,0 млн. лв.);
  
• 
  Картофи – 1,2% (111,8 млн. лв.).
  

• 
  Производството на мляко – 1 169,5 млн. лв. с дял от 12,8% от стойността на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство”;
  
• 
  Птицевъдството – 390,9 млн. лв., с дял от 4,3% от стойността на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство;
  
• 
  Свиневъдството – 323,2 млн. лв., с дял от 3,6% от стойността на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство”;
  
• 
  Овцевъдството и козевъдството – 320,2 млн. лв., с дял от 3,5% от стойността на брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство”;
  
• 
  Производството на яйца – 236,6 млн. лв., с дял от 2,6%.
  

Реализираната през 2008 г. продукция посредством продажби възлиза на 4 946,9 млн. лв. (54,3% от брутната продукция), в т. ч. :

• 
  4 671,0 млн. лв. са реализирани извън отрасъла;
  
• 
  207,9 млн. лв. са продажбите между селскостопански предприятия в рамките на отрасъла.
  

Делът на продукцията, предназначена за самопотребление в стопанствата през 2008 г., заема дял от 17,8 % от брутната продукция и е на стойност 1 618,1 млн. лв. Потребена е растениевъдна продукция за 308,3 млн. лв. – основно зеленчуци и зърнени култури, и животновъдна продукция за 712,0 млн. лв. – основно птиче и свинско месо, месо от дребен рогат добитък, мляко и яйца.

Производството на стоки от основен капитал (главно производство на продуктивни животни) за собствена сметка е в размер на 143,7 млн. лв.

Стойност на крайната продукция

Стойността на крайната продукция в селското стопанство (стойност на продукцията след приспадане на вътрешните обороти) по базисни цени (цени, с включени субсидии по продукти) за 2008 г. възлиза на 8 738,1 млн. лв. и бележи ръст от 34,7 % спрямо 2007 г. (Приложение 4).

В структурата на крайната продукция в селското стопанство за 2008 г. най-голям е относителният дял на продукцията от растениевъдството – 54,5%. За 2008 г. относителният дял на продукцията от животновъдството е 30,3%. На трето място в структурата на крайната продукция е продукцията от неотделимите неселскостопански второстепенни дейности – 8,3 %. Делът на селскостопанските услуги е най-малък – 6,9 %.

Междинно потребление

Междинното потребление, необходимо за създаването на брутната продукция в отрасъла, е на стойност 5 651,5 млн. лв. (Приложение 3). То е нараснало спрямо предходната година с 29%. През 2008 г. 100 стойностни единици от брутната продукция са реализирани с потреблението на 62 стойностни единици стоки и услуги – междинно потребление, при употребени 65,8 единици за 2007 г. За сравнение, през годините, предшестващи 2007 г., 100 стойностни единици от брутната продукция са реализирани с потреблението на по-малко от 60 единици междинно потребление – за 2006 г. – 58,9 единици и с 56,0 за 2005 г., а за 2000 г. – с 53,8 единици.

Обемът междинно потребление, необходим за създаването на определен обем обща продукция, е индикатор за продуктивността и ефективността на отрасъла. Изменението на съотношението “стойност на междинно потребление/стойност на брутната продукция” в негативна посока е резултат до голяма степен от нарастването на цените на елементите му – на енергия, горива, торове, фуражи. От друга страна все още ниското техническо и технологично равнище на отрасъла, предполага значително по-голяма енергоемкост и материалоемкост на производството.

Най-голям дял в структурата на междинното потребление заемат разходите за фуражи – 28,6% (1 614,4 млн. лв.), следвани от разходите за горива и масла – 20,0% (1 129,9 млн. лв.), селскостопанските услуги – 10,6% (601,2 млн. лв.) и разходите за семена и посадъчен материал – 7,3% (416,10 млн. лв.).

През 2008 г. най-голям ръст бележат разходите за фураж – 49%, селскостопанските услуги – 36% и разходите за семена и посадъчен материал – 31%.

През 2008 г. делът на междинното потребление, създадено и потребено в самите стопанства, е 13,7%. Произведените и потребени в самите стопанства стоки – фуражи, семена и посадъчен материал, торове и почвени подобрители са на стойност 771,6 – с 202,9 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. Делът на закупените извън отрасъла стоки и услуги е 63,8% – основно горива, фуражи и торове.

Брутната добавена стойност, създадена в селското стопанство през 2008 г., бележи ръст от 51% спрямо неблагоприятната в природоклиматично отношение 2007 г. и възлиза на 3 456,3 млн. лв. по цени на производител.

През 2008 г. брутната добавена стойност е 37,9% от стойността на брутната продукция.

Потребление на основен капитал

През 2008 г. потреблението на основен капитал е в размер на 375,0 млн. лв., докато през предходната година е в размер на 224,4 млн. лв.

Нетната добавена стойност от отрасъл “Селско стопанство” за 2008 г. следва тенденцията на рязко увеличение спрямо предходната 2007 г., очертана при стойността на брутната продукция и брутната добавена стойност. Тя възлиза на 3 094,5 млн. лв. (по базисни цени) – с 42% повече спрямо предходната година.

През 2008 г., в резултат на по-добрите природо-климатични условия за селскостопанството производство в сравнение с 2007 г., се формира и по-висок доход от селскостопанска дейност. Стойността на показателя “смесен доход” за 2008 г. е 3 006,9 млн. лв. и е с 28% по-висока спрямо предходната година.

През 2008 г. нараства размерът на компенсацията на наетите. За заплати на наети са платени 368,5 млн. лв., с 17% повече спрямо предишната година.

Разходите за арендни плащания са в размер на 186,4 млн. лв. – с 11% повече от 2007 г.

Със ускоряване на инвестиционния процес в земеделието, благодарение особено на прилаганите европейски програми за подпомагане, нарастват и разходите за ползване на заемни средства. През 2008 г. земеделските производители са платили лихви по кредити за 124,7 млн. лв., при 76,1 млн. лв. за 2007 г. и едва 19,8 млн. лв. през 2006 г.

Предприемаческият доход в отрасъл “Селско стопанство” за 2008 г. е 2 704,6 млн. лв., като тенденцията му на изменение през годините следва тенденцията на изменение на брутната и нетната добавена стойност.

През 2008 г. предприемаческият доход бележи най-високата си стойност от 7 години насам.
Фигура ІІ.10.

Основни икономически показатели за отрасъл “Селско стопанство” за периода
2004 – 2008 г.



Източник: НСИ
2.2. Производство

2.2.1. Растениевъдство

В агрометеорологично отношение 2008 г. е без съществени негативни аномалии, които да се отразят на общото развитие на земеделските култури. Годината се характеризира с относително благоприятни агроклиматични условия по време на цялата вегетацията на културите, поради което са отчетени най-високите средни добиви и производство от някои култури за последните 17-18 години.

По данни на дирекция “Агростатистика” – МЗХ, през 2008 г. са засети 1 718 млн. ха, което е с 2,4% по-малко площи, заети със зърнени култури спрямо предходната година. Реколтирани са 1 713 млн. ха или с 11,8% повече площи спрямо 2007 г., когато те са били 1 533 млн. ха, или около 227 хил. ха от площите на зърнените култури остават нереколтирани по предназначение, поради сушата.

Според разпределението на зърнените култури по райони през 2008 г., най-висок е делът им в: Североизточен район – 25,3% от площите със зърнени култури за страната; Северен централен район – 22,5% и Северозападен район – 21,3% (БАНСИК `2008).

По области: в Добрич 67,3% от площите със зърнени култури са засети с пшеница, а 29,4% – с царевица; в Плевен делът на пшеницата и царевицата е съответно 58,7% и 24,1%.

През 2008 г. агрометеорологичните условия са подходящи за формирането на много добра зърнена реколта от пшеница, за разлика от 2007 г., когато страната е засегната от суша. Производството на зърно през 2008 г. е с 93,8% повече спрямо 2007 г. и достига 4,6 млн. тона, което основно се дължи на високия среден добив от 4,17 т/ха (изменение +89,7%).

Площите с пшеница през 2008 г. са 1 114 427 ха. Наблюдава се намаление с 0,5% спрямо предходната година. Пшеница след култури със слята повърхност се отглежда върху 30,1% от площите. През 2008 г. се увеличават площите с пшеница, засети след окопни култури (около 55,1%). В сеитбооборота на пшеницата са включени 4,3% угари (БАНСИК `2008).

Най-много площи с пшеница са засети в: Североизточен район – 25,5% от площите с пшеница за страната, който обхваща областите Добрич и Варна; Северен централен район – 21,7%, предимно в областите Русе и Силистра; Югоизточен район – 21,6%, предимно в област Ямбол.

През 2008 г. се отбелязва ръст на дела на наторените площи с азотни торове – 90,9% от площите, засети с пшеница, докато през 2007 г. този дял е 89,1%. Отчетен е спад при фосфорните торове с 3,3% (10,1% от площите, засети с пшеница) и калиевите торове с 0,6% (4,3% от площите, засети с пшеница). Третираните площи с хербициди през 2008 г. са намалели с 3,7% (80,9% от площите, засети с пшеница). Увеличен е делът на използваните фунгициди и инсектициди през 2008 г. от 0,8% до 3,0%, като достигат съответно 21,3% и 24,3% от площите, засети с пшеница.

По данни на дирекция “Агростатистика”:

• 
  Намеренията на производителите за стопанската 2008/2009 г. са за запазване на площите, засети с пшеница, а добивът да намалее с 0,8% спрямо предходния период;
  
• 
  По предварителни резултати (към 01.07.2009 г.) засети площи с пшеница за стопанската 2008/2009 г. (БАНСИК`2009) са 1 104 500 ха, а прогнозното производство на пшеница възлиза на 4,0 ÷ 4,6 млн. тона;
  
• 
  От проведеното статистическо наблюдение в периода 15.03.2009 г. – 04.04.2009 г. за състоянието но есенниците е отчетено добро физиологично състояние на 86% от площите с пшеница.
  

През 2007 г. е увеличено производството на ръж със 73,1% и тритикале – с 61,5%, като достигат съответно 14 766 т и 20 504 т, което се определя от високите средни добиви спрямо предходната година. Засетите площи с ръж са с 39,7% (7 579 ха) повече спрямо предходната година, а с тритикале – с 30,6% (4 585 ха) по-малко.

По данни на дирекция “Агростатистика”, намеренията на производителите за стопанската 2008/2009 г. са за увеличаване на производството на ръж с 30,5% спрямо предходния период, а на тритикале – с 8,5%.

Ечемик

През 2008 г. е отчетено увеличение на производството на ечемик спрямо 2007 г. с 9,2%, което представлява 878 хил. тона. Изменението на средният добив спрямо 2007 г. е със 75,5% или с 3,94 т/ха.

Засетите площи са с 15,0% повече и достигат 223 хил. ха, спрямо предходната година. В Югоизточен район са засети 30,3% от площите с ечемик, в Северен централен район – 19,9% и в Северозападен район – 19,7%. Най-много площи с ечемик са отчетени в Бургас, Плевен и Стара Загора (БАНСИК `2008).

От предшествениците на ечемика най-висок е делът на пшеницата – 33,3% и слънчогледа – 28,6%. Угарите, включени в сеитбооборота на ечемика през 2008 г. са 6,5%, а около 12,5% са площите на други култури.

През 2008 г. в сравнение с 2007 г. е отчетено: нарастване на дела на наторените площи с минерален азот с 2,0%, като достига съответно 92,3% от площите на ечемика в страната; намаление при използването на фосфорни торове с 1,6%, като достига съответно 8,6% от площите на ечемика в страната и увеличение на калиевото торене с 2,2%, като достига съответно 6,0% от площите на ечемика в страната. Използваните инсектициди са с 4,8% по-малко в сравнение с 2007 г.

По данни на дирекция “Агростатистика”:

• 
  Намеренията на производителите за стопанската 2008/2009 г. са за увеличаване на производството на ечемик с 10,2% спрямо предходния период;
  
• 
  По предварителни резултати (към 01.07.2009 г.) засетите площи с ечемик за стопанската 2008/2009 г. (БАНСИК`2009) са 231 100 ха, а прогнозното производство на пшеница възлиза на 815 ÷ 860 хил. тона;
  
• 
  От проведеното статистическо наблюдение в периода 15.03.2009 г. – 04.04.2009 г. за състоянието но есенниците е отчетено добро физиологично състояние на 76% от площите с ечемик.
  

Нараснало е производството на овес спрямо 2007 г. с 41,8%, което представлява 54 489 тона зърно. Засетите площи са 25 895 ха, което с 1,9% повече от предходната 2007 г. Средният добив също се е покачил с 13,1%, като възлиза на 2,19 т/ха.

Най-голямо увеличение на производството и средния добив са отчетени при царевицата за зърно, съответно 237,4% и 84,8%, спрямо 2007 г., когато тази култура е засегната в най-висока степен от сушата. Произведеното зърно е 1 368 хил. т при среден добив 4,15 т/ха. Засетите площи са 329 хил. ха или със 17,0% по-малко спрямо 2007 г.

Царевица основно се отглежда в Североизточен район – 32,5%, в Северен Централен район – 30,5% и в Северозападен район – 26,0%. Най-много производствени площи с царевица за зърно има в областите Добрич, Плевен и Велико Търново.

Около 57% от площите с царевица са разположени върху житни предшественици. Угарите, включени в сеитбооборота на царевицата през 2008 г., са 3,5% спрямо 6,9% през

По данни на дирекция “Агростатистика”, намеренията на производителите за стопанската 2008/2009 г. са за намаляване на площите, засети с царевица с около 28%, спрямо предходния период и съответно намаляване на добива с 28,1%.

През последните няколко години производството на оризова арпа постепенно се увеличава, което се дължи предимно на усвояването на нови оризови площи.

През 2008 г. добитото количество оризова арпа е нараснало с 26,4% и достига 38 645 тона. Засетите площи бележат ръст с 16,6%, спрямо предходната година.

С 6,8% е повишен средният добив и възлиза на 4,96 т/ха, което се дължи на по-големия дял наторени площи с: азотни торове – 84,0% от площите засети с ориз; с фосфорни торове – 39,9% от площите засети с ориз и с калиеви торове – 21,5% от площите засети с ориз.

По данни на дирекция “Агростатистика”, намеренията на производителите за стопанската 2008/2009 г. са за увеличаване на производството на ориз с 4,8% спрямо предходния период.
2.2.1.2. Маслодайни култури

Основните видове маслодайни култури, отглеждани в България са слънчоглед, рапица, фъстъци и соя.

От групата на маслодайните култури, слънчогледът е основна суровина за производството на олио в страната.

Засетите площи през 2008 г. са 723 962 ха, като от тях са реколтирани 721 689 ха. Наблюдава се увеличение на засетите площи с 5,4% в сравнение 2007 г. През 2008 г. е реализиран среден добив от 1,82 т/ха, който е почти два пъти по-висок в сравнение с 2007 г. Произведената продукция е 1 300 711 т и е най-висока за периода след 2000 г. Това се дължи на благоприятните климатични условия и прилаганата правилна агротехника при отглеждането на културата.

По райони най-много слънчоглед се отглежда в Североизточен район – 29,6% от общата площ на слънчоглед в страната, в Северен централен район – 22,4% и Южен централен район – 21,6%.