Състояние на качеството на подземните води

1. Физико-химични показатели:

• 
  І-ва група- основни физико-химични показатели- разтворен кислород, активна реакция, електропроводимост, нитрати, амониеви йони, температура на водата, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий и калий, сулфати, хидрогенкарбонати, карбонати, сух остатък;
  
• 
  ІІ-ра група – допълнителни физико-химични показатели- нитрити, фосфати, общо желязо, манган.
  

• 
  І-ва група –метали и металоиди- олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, общ хром, хром 3-валентност, хром 6-валентност, стронций, обща алфа и бета- активности;
  
• 
  ІІ-ра група- органични вещества- трихлоретилен, тетрахлоретилен, алдрин, диелдрин, ендрин, атразин, симазин, пропазин, ендосулфан, метоксихлор, хептахлор, хлордан, DDT/DDD/DDЕ, НСН-съединения, 2,4 Д, ацетохлор, пендиметалин, флутриафлор, триадименол, манкоцеб, тебуконазол, хлорпирифос, трифлуралин, алахлор, циперметрин.
  

С изменението на Закона за водите през 2009г, съгласно чл. 152, алинея 1, е изменена границата между Дунавски и Черноморски басейнови райони. По този начин Дунавски басейнов район включва вече и Добруджански реки и съответните подземни водни тела в кватернерни, неогенски, горнокредни и долнокредни водоносни хоризонти, както и съответните мониторингови пунктове.

През второто полугодие на 2012г. в Дунавски басейнов район е извършен мониторинг на подземните води в пунктове разпределени в 49 подземни водни тела ( ПВТ). Това са тела привързани към кватернерните отложения на крайдунавските низини - Брегово-Новоселска, Видинска низина, Арчар-Орсойска низина, Цибърска низина, Козлодуйска низина, Островска низина, Карабоазка низина, Беленско-Свищовска низина, Вардим-Новградска низина, Бръшлянска низина, Попинско-Гарванска низина и Айдемирска низина. Друга група тела с кватернерна възраст са тези в алувиалните водоносни хоризонти на реките - Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и притоците му, както и в кватернера на р.Суха и р.Росица в Севлиевската котловина. В междуречните масиви между реките Лом, Искър, Вит, Осъм и Янтра са обособени четири подземни водни тела и едно ПВТ е привързано към пролувиалните отложения на Врачанския пороен конус. Поровите води на неоген-кватернера на Ботевградската, Софийската и Самоковската долини също са самостоятелни ПВТ, както и поровите води в Неоген-Кватернера - р. Нишава. На второ ниво от земната повърхност са очертани ПВТ в неоген на Софийската котловина, неоген на Ломско-Плевенската депресия и неоген в района Русе-Силистра. Тук е обособено и едно ПВТ в карстово-порови води в Неоген - Сармат – Добруджа. На по-дълбоки нива в Ломско-Плевенската депресия са определени още две подземни водни тела – съответно едно ПВТ в долнонеогенските отложения и под него - карстовите води на горнокредните наслаги.

Мониторингови пунктове са разположени също така в ПВТ, привързани към карстови и пукнатинно-карстови подземни води на Ловеч-Търновския масив, Горно-Малинския масив, Годечкия масив, Мраморенския масив, Предбалкана, Западния Балкан и Централния Балкан.

Мониторингът на подземните води обхваща и едно ПВТ в карстовите води в Малм-Валанжския басейн, едно ПВТ в карстовите води на Русенската геоложка формация и едно ПВТ - обособено в Разградска форамация. ПВТ е обособено и в пукнатинните води в района на реките Ерма и Искър.

През второто полугодие на 2012 г. основен замърсител на подземните води в Дунавски басейнов район са нитратите. Подземните водни тела, изложени на риск относно съдържание на нитрати (поне една стойност превишава стандарта за качество -50 mg/l) и пунктовете, в които нитратите са превишавали определеният стандарт за качество (СК) са представени на фигура 1.

След анализ на останалите задължителни показатели от Заповед № РД 715/2010г., са установени превишения на част от показателите. Мониторинговите пунктове и съответните водни тела, където са превишени определените стандарти за качество на тези показатели, са посочени в табл. 1 , а резултатите са представени в пъти над СК.