Състояние на околната среда в пристанище бургас

СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС

Христо Карагьозов¹, Драгомир Добруджалиев¹,

Стефан Вълчев^2
1 Университет “Проф. д-р А. Златаров”, Бургас, e-mail: chcar@abv.bg,

²Пристанище Бургас
РЕЗЮМЕ

В докладa е разгледана организацията на пристанищната дейност в пристанище Бургас от гледна точка на възможността за появата на различен тип замърсители. Направена е съпоставка на различните видове замърсители по степен и опасност на замърсяването. Обърнато е внимание и на замърсителите от битов характер, от машинните отделения, от производствена дейност на корабите, и насипните товари, чиито дял е значителен. Разгледани са формите на контрол на замърсяванията и изискванията на международната конвенция МАРПОЛ. Показан е опитът на пристанище Ротердам, Холандия, като водеща в това отношение страна и пристанища. Въз основа на световните и български законодателни уредби за опазване на околната среда са направени някои констатации и препоръки за по-добра координация на действията между различните институции, пряко свързани с пристанищната дейност и за стриктното им спазване чрез рестриктивни санкции и глоби.

1. Пристанище Бургас

Пристанище Бургас е разположено в южната част на българското Черноморско крайбрежие и е най-голямото пристанище в дълбоко врязания в сушата Бургаски залив (Фиг.1). Заливът е защитен от ветрове и големи вълни, което предоставя възможност за изграждане на различни по структура, големина и предназначения пристанища. Морските входове към търговските пристанища Бургас-Запад и Бургас – Изток са с дълбочина 37,8 фута / 10,5 м /, а към нефтения терминал са 49 фута [Михов, 1998].

Към пристанище Бургас се причисляват и малките пристанища на Несебър, Поморие, Созопол и Царево. В Бургаския залив са обособени и Рибно пристанище с Кореборемонтен завод, Пристанище Транстрой и Бургаска корабостроителница. Пристанище Бургас притежава повече от 4000м кейови места за обработване на товари, като около 3000м от тях се използуват за товаро-разтоварни дейности, а останалите кейови места – за странични дейности.

В структурата на Порта влизат Пристанище за насипни товари и така нареченото “Сухо пристанище”, известно като Складова база Лозово. Съществуващите съоръжения позволяват цялогодишна обработка и съхраняване на различни видове товари, изискващи специфични технологии и методи за експедиция [Official Site of PAA].

Посещаемостта и товарооборота на различните пристанища е различна. В тях основно се обработват кораби под чужд флаг. Българските са около 25-30 процента (Фиг. 3).

Рибното пристанище е предназначено главно за хладилни кораби и океански риболовни траулери за замразена риба и рибно брашно. Обработват се и танкери за износ на слънчогледово масло. През последните години в кораборемонтния завод се ремонтират средно годишно по 70 – 75 кораба. Класовите и докови ремонти на големи кораби са около 24- 26 с продължителност 30- 45 дни. Поради непълна производствена програма за строеж на кораби и необезпеченост с договори за ремонтна дейност кейовете на Бургаска коребостроителница не са заети напълно и целогодишно с кораби [Official Site of PAA].



Фигура 3. Товарооборот в бургаския регион.


2. Замърсяване в Пристанище Бургас
Вследствие на корабния трафик и пристанищната дейност в “Пристанище Бургас” се проявяват много и различни по тип замърсители. Те са резултат на ежедневната дейност на различни фирми и дружества, разположени на неговата територия. Замърсяването на околната среда в пристанището е резултат най-вече от [Михов, 1998]:

• 
  корабните отпадъци – от собствени и транзитно преминаващи кораби
  
• 
  от ежедневната дейност на “Пристанище Бургас” и на останалите фирми и производствени звена в района
  

Мръсните баластни води и водите от промиване на товарни танкери, на танкери за суров нефт и танкери химикаловози са основни корабни отпадъци. Нефтеното пристанище не разполага с адекватни съоръжения за приемане и третиране на мръсни баластни и сантинни води от танкери и химикаловози. От 1996 г. от РИОС е забранено приемането и третирането им.

Събирането на този вид отпадъци в района на Бургаския залив се извършва от държавна фирма към Министерство на транспорта. Фирмата разполага с три нефтосъбирача с танкове от 18 куб.м. Съдовете са в експлоатация повече от 20 години. Тя притежава и един нефтосъбирач за открито море с вместимост на танковете от 124 куб.м., който е в експлоатация от 15 години. Приблизителното количество корабни отпадъци, съдържащи нефтопродукти, събрани в Пристанище Бургас през 2002г. е посочено на Фигура 4. Приемането на нефто-водната смес се извършва бавно: при малките съдове от 4-6 куб.м/ч, а при големите до 16 куб.м /ч. Таксата за събиране на този вид отпадъци е 70 щ.д./ч за ползване на плавателния съд и по 5 щ.д./куб.м. Събраните нефто-водни смеси от корабите и кораборемонтната дейност се рециклират. Химически замърсените води и химикалите не се обработват.

Съгласно статистическите данни за 1995 трафикът на суров петрол в региона на Черно море е около 189 мил.т./год. Най-голям риск от нефтен инцидент има в Нефтено пристанище Бургас, където се обработват суров петрол, газьол, бензин и други химически и нефтопродукти . Нефтеният терминал, с оператор “ЛУКОЙЛ Бургас” има разработена вътрешно фирмена нормала за аварийни ситуации, свързани със замърсяване на морската среда с нефт и/или вредни течни химически вещества. Операторът засега не разполага със собствени сили и средства за борба със замърсяванията от разливи. Нефтените разливи в района на Бургаския залив се почистват от държавно предприятие. То разполага с 1500м бомови заграждения, които са недостатъчни. Те са изработени от лесно запалими материали.

По-подробно, проблемът с петролните разливи в Пристанище Бургас е разгледан в глава “Преглед на потоците на петролни и други замърсители в пристанище Бургас” [Карагьозов и др., 2004].

2.4.Корабни, хранителни и други битови отпадъци

Изхождайки от постоянния корабен трафик може да се пресметне, че годишно от корабите постъпват около 500 т такива отпадъци. Към тях трябва да се прибавят и около 60-70 т отпадъци от съдовете с постоянно местопребиваване на корабните места и от хранителните блокове на административния персонал. Тези отпадъци се събират и извозват от района на пристанището. Само част от тях се предава за изгаряне в пещта на складова база Лозово.

Пещта за изгаряне на корабни отпадъци е изградена през 1990 год.Тя е предназначена за изгаряне на твърди битови отпадъци от корабите /хранителни отпадъци, пласмасови опаковки, дървени отпадъци, текстилни и др./.Използуваното устройство е корабен модел пещ, GOLAR GS 500, норвежко производство със следните технически характеристики :

• 
  максимален капацитет 650 000 ккал/ч или 135 – 200 кг/ч;
  
• 
  температура на изгаряне макс. 1400 С;
  
• 
  налягане в газовата камера 10-30 мм Hg.
  

През последните години е завишен контрола за корабни отпадъци, като се изисква на всеки трети ден от престоя на кораба те да се събират и предават. Наблюдава се значително нарастване на количеството отпадъци взети за преработка. Това се дължи най-вече на подобреният контрол и регистрация на корабите.

Вследствие на пристанищната дейност, на основните пристанища Изток и Запад, на пристанището за насипни товари, както и на Плаващата ремонтна работилница, хладилните складове, СОМАТ и др., непрекъснато се генеририт различни по характер отпадъци. В Пристанище Бургас има създадена организация за почистване, сортиране и извозване на отпадъците.Така например:

• 
  Металните отпадъци се събират ежедневно и складират на определени площадки за скраб и се предават на вторични суровини;
  
• 
  Дървените отпадъци се събират ежедневно и се извозват на склад в палетния двор. Там се сортират, преработват и част от тях се използува за отопление;
  
• 
  Утаечните нефтопродукти и горива се събират в цистерна, в близост до 20 корабно място и се предават за преработка. Отпадъчните масла се събират в специални съдове в склада за ГСМ и се предават за преработка.;
  
• 
  Всички останали отпадъци – промишлени, битови, каучукови и др. се събират в специални контейнери и се извозват периодично до сметището в с. Долно Езерово или с. Маринка. За обезпечаване на тази дейност пристанището разполага със специализирани автомобили (метачки, контейнеровози за смет, автомобили с фекална цистерна, кошотоварачни машини, бордови автомобили и др.).
  

В района на пристанището се намират консервна фабрика “Славянка”, Океански риболов, фирма “Атлантик”, Месокомбинат, Метални изделия, База “Петрол”, Кораборемонтен завод АД и други.

Видовете и количествата отпадъци са изброени по-долу:

• 
  Метални отпадъци
  
  • 
    - тръби, корпусна ламарина, скрап и др. 300т./год.
    
  • 
    - стружки, цветни метали, бяло тенеке 260т./год.
    
• 
  Дървени 60т./год.
  
• 
  Утайки от пречистване, шлам, масла и др. 136т./год.
  
• 
  Моторни отработени масла 6т./год.
  
• 
  Текстилни, пластмасови и други отпадъци 30т./год.
  
• 
  Строителни отпадъци, пясък, смет 40т./год.
  
• 
  Хартия, повредени опаковки 45т./год.
  
• 
  Материал за бластиране на корабни корпуси 300т./год.
  
• 
  Животински отпадъци, кости рибни остатъци и др. 300т./год.
  

Създадена е организация, в горните предприятия и фирми, отпадъците да се събират, сортират и извозват със собствени сили. Използват се и следните съоръжения:

• 
  Пречиствателна станция за отпадни води в “Славянка”, с часов дебит 100м³, пречистваща годишно около 260000 м³;
  
• 
  Маслоуловители в база “Петрол” – 1.4м³/ч.;
  
• 
  Утаечни цистерни и съдове в “Метални изделия”;
  
• 
  Съдове с вместимост 735 м³ за масла и утайки, за байцващи химически разтвори в “Кораборемонтен завод”;
  
• 
  Контейнери за метален скрап и други твърди отпадъци.
  

Отпадъците се извозват със собствен транспорт до сметище или се продават на лицензирани фирми за преработка (рециклиране).

В района на Бургаски Корабостроителници се намират и предприятията “Домостроене” и “Метални конструкции” които ежегодно изхвърлят различни отпадъци в долу посочените граници:

• 
  Метални отпадъци – едри, скрап 180т./год.
  
• 
  Метални отпадъци -стружки, цветни метали 38т.год.
  
• 
  Пластмасови, химически (изолация на панели) 15т./год.
  
• 
  Отработени масла 3т./год.
  
• 
  Строителни отпадъци, бетони, смет 40т./год.
  
• 
  Смесени промишлено – битови твърди отпадъци 100т./год.
  
• 
  Бластиращ материал за корабни корпуси 5600т./год.
  

Количеството на тези отпадъци е сравнително малко и е променливо с течение на годините.Съгласно предписанията на РИОС тези материали се изхвърлят в морето на определено място, отстоящо на 40 км от брега.

Отпадните канални води от Пристанище Бургас основно са битови отпадни води (около 714000куб.м) и промишлени – около 19500 куб.м.. Те се отвеждат за почистване в градската пречиствателна станция за отпадни води, като промишлените води предварително минават през кало-масло уловител.

Събирането и третирането на отпадни води генерирани на територията на нефтеното пристанище се осъществява съгласно показаната на фигура 5 схема, която подробно е обяснена в глава “Преглед на потоците на петролни и други замърсители в пристанище Бургас” [Карагьозов и др., 2004]. Ежеседмично екологичния отдел на ЛУКОЙЛ- Нефтохим прави анализ на морската вода в района и на изпусканата пречистена вода. Според тяхната статистика пречистените води отговарят на българските стандарти за концентрацията на нефтопродукти.

Легенда:
1 A,B,C пирсове; резервоар за петролни химически продукти подземен резервоар за баластни води Р3 – 1 000 m3 подземен стоманено - бетонен резервоар за замърсена с нефт вода Р4* – 1 000 m3 подземен стоманено - бетонен резервоар за замърсена с химикали вода (*предвижда се в бъдеще този вид отпадъци да се обработва самостоятелно)	резервоар за суров нефт база за необработени материали дистрибуционна шахта нефтен сепаратор и 8 А дистрибуционна шахта предварително окисляващо езеро предварително окисляващо езеро 11. окислително езеро и тръстиково езеро 12. утайник

Фигура 5. Принципна схема на движението и обработката на

морските отпадъци в нефтеното пристанище

3. Съществуващи сметища

3.1. Сметище “Братово”

Сметището представлява сухо дере затворено от дига. Слой глина изолира основата. Отгоре е изградена дренажна система за отвеждане на водите. Дренажните води се подвеждат до станция за пречистване чрез утаяване и дезинфекция с хлорна вар. Сметището е изградено с канавка за отвеждане на замърсените дъждовни води. По същата причина през 1996 г. беше изградено още едно отвеждащо съоръжение.Сметището е оборудвано с електронна везна за претегляне на действителните количества отпадъци, които биват депонирани.

Община Бургас и РИОС контролират дейността на фирмата, обслужваща сметището. Ежегодно Община Бургас предава информация на РИОС за количествата, морфологичното и физическо съдържание на депонираните отпадъци.

a) Сметище Братово. – отбелязано на картата с кръг [www.bgmaps.com]

b) Сметище Маринка – отбелязано на картата с кръг [www.bgmaps.com]

Фигура 6. Разположение на бургаските сметища.

3.2. Сметище “Маринка”

То се намира на 12 км южно от Бургас. Поместено е в стара каменна кариера. Там липсват съоръжения за опазване на околната среда. Използва се за смесване на отпадъци – промишлени, утайки от градската пречиствателна станция, строителни отпадъци, смет и други (Фиг. 6.б)).

4. Контрол на замърсяванията

В района на пристанището, ”Пристанище Бургас” ЕАД отговаря за управлението на промишлените и битовите отпадъци, генерирани от ежедневната му дейност. Освен това, “Пристанище Бургас” отговаря и за отпадъците, които генерират фирмите разположени на неговата територияя (търговски дружества, корабни агенции, кораби, офиси и други). Техническият и административният отдел на пристанището се занимават с управление на отпадъците и тяхното събирането и извозването. Регионалната Инспекция по Околоната Среда и Водите (РИОС) контролира третирането им съгласно екологичните изисквания [Доклад по мониторинг на околната среда, 2001].

“Морска Администрация” осъществява постоянен контрол за изпълнение на изискванията на МАРПОЛ по отношение на отпадъците от корабния трафик, като баластни води, води от измиване на танкове, сантинни води, фекални системи и битови корабни отпадъци. Въведени са съответни форми за деклариране и предпазване при операции с нефтопродукти и товари, съгласно Aнекс I и Анекс II на МАРПОЛ.

ХЕИ, Митница Бургас, Ветеринарна служба, ДВСК, ДФСК и други изпълняват контролни функции за някои специфични видове отпадъци.

5. Законодателни аспекти

5.1. Международни конвенции и споразумения

5.1.1. МАРПОЛ

През 1976 г., с решение на Министерският Съвет №143, Република България подписва конвенцията МАРПОЛ [MARPOL-1973/1978]. Според член 1 алинея 1 страните по конвенцията се задължават да изпълняват разпоредбите й, за да се предотврати замърсяването на морската среда с вредни вещества или отпадъчни води, съдржащи такива вещества. Република България се задължава да въведе система от механизми за наблюдение, изпълнение, и привеждане в действие на средства за принуда, които биха дали сила и ефект на Конвенцията [MARPOL, 1973-1978].

В съгласие с Конвенцията, на първо място Администрацията трябва да изхожда от позицията на страна, прилежаща с територия и кайбрежие на “особен район”. Терминът “особен район” се определя от Пр. 1(10) Анекс I. Статутът на Черно море като особен район се определя от Пр. 10(1) Анекс I. Република България като страна по МАРПОЛ прилежаща с територия и карайбрежие на “особен район”, какъвто е Черно море има задължението, произтичащо от Пр.10(7) да обзаведе с приемни устройства, достатъчни за приемане на отпадъци от всички кораби и нефто-водни смеси, с пропусквателна способност, достатъчна за задоволяване нуждите на ползващите ги кораби.

Пр. 12, Анекс I разглежда подробно аспектите, на които трябва да отговарят приемните устройства. Пр.12(1) дефинира, че Правителството на всяка страна се задължава да оборудва нефтените терминали, ремнотните и други пристанища, където корабите трябва да предават нефетените си остатъци, с устройства за приемането им от нефетени танкери и други кораби. Това трябва да се осъществява без необоснован престой на корабите и чрез използване на тези устройства. Вместимоста на приемните устройства трябва да отговаря на Пр.12(3) (a,b,c,d,e,f).

От това произтича, че пристанище Росенец, (извършващо товаро- разтоварна дейност с нефто продукти и суров нефт) и Пристанище Бургас (обработващо генерирани и масови товари) трябва да бъдат обурудвани със средства за приемане на сантинни, баластни води и нефетени остатъци от горива и масла. В момента липсват приемни съоръжения с ефективно действие, което е предпоставка за постоянно нарушаване от страна на корабите на изискванията на конвенцията Това води до замърсяване на Черно море с всички негативни въздействия върху морскара срецда. Задълженията на Правителството произтичат от Пр. 1 (7) (d) Анекс II, където Черно море също е определен като особен район , за предпазване от замърсявания с вредни течни вещества. Пр. 7 определя аспектите, по които произтичат задълженията на всяка страна по конвенцията да осигури наличието на приемни съоръжения.

В Анекс V се разглеждат корабните твърди отпадъци, включително и битовите, както и отпадъците от дейността по поддържане и други. “Пристанище Бургас” трябва да осигурява услуги по събиране и обработването им без да причинява необоснован престой на корабите. МАРПОЛ [MARPOL, 1973-1978] задължава всички мониторингови, контролни, изпълнителни и санкционни системи да са разработени, изпълнявани и съобразени със съвременните изисквания.
5.1.2. Директива на Европейския Съюз за пристанищните приемателни
съоръжения за корабни отпадъци и остатъци от товари от 28.06.2000г.

Новата директива на ЕС следва изискванията на МАРПОЛ и има важно значение за България за присъединяването ни към ЕС.. Директивата има следните отличителни характеристики:

• 
  Важи за всички кораби във всички пристанища на страните членки на ЕС;
  
• 
  Във всяко пристанище трябва да се прилага план за приемане и обработване на отпадъците;
  
• 
  Получаване на информация на 24ч. преди пристигането на корабите в пристанището;
  
• 
  Задължително предаване на корабните отпадъци съгласно Анекси I, V (и IV, ако е ратифициран) на МАРПОЛ;
  
• 
  Задължителна, за всички кораби, косвена такса или конбинирана такса (ЕС изисква пропрцията на таксата за отпадъци да бъде минимум 30%. Действителната косвена такса може да бъде определена по решение на държавите – членки на ЕС);
  
• 
  Възможно е намаляването на таксата за екологично чисти кораби, които произвеждат по-малко отпадъци ;
  
• 
  Изисква се прозрачност на таксите;
  
• 
  Възможни са изключения за редовни посещения на дадено пристанище;
  
• 
  25% целеви контролни и инспекционни процедури;
  
• 
  Възможност за гаранция че корабите не напускат пристанището без да са предали отпадъците си;
  
• 
  В случай на нарушение да се подава информация до следващото пристанище, което ще бъде посетено от съответният кораб.
  

5.1.3. Черноморски стратегически план за действие

През 1996 г. в Истанбул беше приет Стратегически план за действие по рехабилитация и защита на Черно море [Доклад по мониторинг на околната среда, 2001], който е подписан Правителството на Република България. Съгласно този план, трябва да бъдат въведени в експлоатация съоръжения за приемане на отпадъци, както следва: за смет – към декември 1999г., за замърсени от нефт води – към декември 2000г., за замърсени от химикали води – към декември 2002г. Използването на тези съоръжения е задължително. Черноморските страни се споразумяха да се разработи хармонизирана система за изпълнение на плана, включително и въвеждане на санкции за черноморският регион.

През 1992г Република България ратифицира Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на Черно море. В нейните протоколи страните се задължават да си сътрудничат при изпълнение на мерките по предотвратяване и контрол на замърсяването на морето.
5.2. Българско национално и местно законодателство

Българското национално законодателство отговаря на изискванията на международните конвенции и съглашения, подписани от българското правителство. От голямо значение е приложимостта на Закона за морските пространства. Този закон постановява забрана върху изхвърлянето на твърди, течни и други отпадъци, опасни за здравето и за живота в морето, от кораби и наземни източници, като и друго замърсяване на морската околна среда в международни и териториални морски води.

На местно ниво, Морска Администрация – Бургас издаде задължителни инструкции (1995г.) за “Пристанище Бургас” и другите пристанища в района, и разпоредби за Нефтеното Пристанище (1998г), в които са уточнени процедурите, задълженията, мерките за безопасност, контрола и санкциите за безопасност и предотвратяване на замърсяване.

Екологичните предпоставки и ограничения отнасящи се до дейностите в района на пристанишщето се разглеждат в светлината на националното екологично законодателство. Със Закона за морските пространства се урежда екологосъобразното управление на отпадъците. Този закон и разпоредбите към него отреждат специфични отговорности на фирмите за събиране и обработка на отпадъци и на контролните органи. Промишлени отпадъци които не са опасни се обработват от гореспоменатоте фирми или от орган, който има разрешително за това. Обработването на опасните отпадъци се извършва само с разрешение издадено от РИОСВ (или Министерството на околната среда и водите, когато дейностите се упражняват на територията на повече от една РИОСВ).

Разрешение за изграждане на съоръжение и инсталации за обезвреждане се издават от:

• 
  РИОС за опасни отпадъци с производителност до 750кг/ч., влючително за производственни, строителни и битови отпадъци;
  
• 
  Министерството на околната среда и водите - за опасни отпадъци с производителност над 750кг./ч.
  

РИОС упражнява контрол за спазване на изискванията за обработка на отпадъци и на условията поставени в разрешителните. Хигиенно - епидемиологичните инспекции упражняват санитарен контрол на дейностите по обезвреждане на опасни отпадъци. Битовите отпадъци влизащи в старната по въздух, вода или суша трябва да бъдат незабавни иззети и обработени (изгорени) на митническият пункт.

При проектиране на съоръжения за приемане и обработване на отпадъци трябва да се изпълняват следните наредби:

• 
  Наредба №4 за ОВОС;
  
• 
  Наредба №12 за изискванията , на които трябева да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци;
  
• 
  Наредба №8 за показатели и норми, опеделящи качеството на крайбрежните морски води.
  

В Парламента се обсъждат нови национални закони, чието въвеждане ще повлияе върху собствеността и работата на пристанището, върху съществуващата система за управление на отпадъците и на някои екологични изисквания, особено за емисиите в морската вода. Очаква се пределно допустимата концентрация на изпусканите в морето нефто продукти да бъде около 2 – 3мг/л. Понастоящем Наредба №8 определя само норми за оценка на качеството на крайбрежните морски води и изисква съдържание на нефт и нефтопродукти да бъде по – малко от 0.05мг/л.за района на водоползване, а за пояса на санитарна охрана по малки от 0.1мг./л.
5.2.1. Изпълнение на нормативи и разпоредби

Дейността по управлението и контрола на отпадъците в “Пристанище Бургас” се осъществява съгласно “задължителните инструкции” за безопасност и предотвратяване на замърсяване, които са хармонизирани с международното и национално законодателство. Трябва да се отбележи ,че ефективното задължително предване на всички видове отпадъци може да бъде осъществявано в тясно сътрудничество с всички Черноморски държави.

а) Тарифна система

Съществуват две тарифи за отпадъци:

• 
  За събиране на сантинни води (70щд./ч. +5щд./м³);
  
• 
  За събиране обработване на корабни битови отпадъци (8щд./една полиетиленова торба средно по 12кг.).
  

Таксите се плащат директно на корабните агенти на базата на реално събраното количество отпадъци и предоставените услуги. Съществиващата понастоящем тарифна система може да поощри нелегалното изпускане на отпадъци в Черно море. Освен това тя не е в съотвтствие с Европейската директива за пристанищните съоръжения за приемане на отпадъци, нито със Черноморския стратегически план за действие.

б) Връзки информация и комуникации

Основното условие за опазване на оклоната среда и подобряване управлението на отпадъците в “Пристанище Бургас” е укрепване на връзките и сътрудничеството между различните заинтересовани страни. Като недостатък на този етап може да се посочи липсата на информационна система за управление на отпадъците.

Подаването на информация от корабите от гледна точка на съществуващите процедури по приемането на отпадъците и използване на съоръженията се считат за задоволително. То не причинява необоснован престой на кораби или умишлени разливи на нефт. Всички промени в разпоредбите, процедурите, таксите и технически съоръжения своевременно се съобщават на корабите.

Налице са комуникации с другите български пристанища , но въпреки това няма дискусия за координиране на таксите или за информирането им относно констатациите на морските инспектори.

6. Дейности и задължения на организациите в територията на пристанище Бургас
Три са организации на територията на Бургаското пристанище, които играят основна роля за екологичният мениджмънт и управлението на отпадъците: Пристанищна Администрация, Морска Администрация и Пристанище Бургас. Графиката показана на фигура 7 илюстрира връзките и взаимодействието между тези организации..

6.1. Пристанищна Администрация

Пристанищната Администрация е отдел към Министерство на транспорта и комуникациите [Official Site of PAA]. Управлението й се намира в София с персонал от 40 души. Тя има подразделение в Бургас с 10 души персонал. Отговорностите на Пристанищната Администрация са залеганали в чл.114 от новия закон. Задачите й включват освен всичко друго и издаването на концесии за използване на кейовете, пристанищната инфраструктура и прибирането на такси. Пристанищна Администрация трябва да осигурява стандарти за провеждане на одобрените от страната дейности по международни договори. Тя трябва да събира обработва и предва статистическа информация за пристанището. Задачите на отдела в Бургаското пристанище са главно контролни и административни.

6.2. Морска Администрация

Морската Администрация e част от Министерство на транспорта и комуникациите и отговаря за инспекцията на корабите (едно от задълженията по МАРПОЛ). Морската Администрация е овластена да издава местни разпоредби. Това се прави в задължителните инструкции за Бургаското пристанище и за останалите пристанища в региона. Допълнителните изисквания се отправят в съобщения до корабите. Други основни задачи на Морската Администрация са дейности свързани с контрола на състоянието на пристанището. В последната среща на Черноморските страни бяха постигнати договорености за разработване на съвместна информационна система и обучение. Формулиран бе и проекто за споразумение между Черноморските страни.

6.3. Пристанище Бургас

Основен предмет на дейност на “Пристанище Бургас” е обработката на товари. Към задълженията му влизат и поддържането на инфраструктурата, притежаването и стопанисването на инсталация за третиране на сантинни води. Отговорността за отдаване на концесии инфраструктурата и събирането на такси е задължение на Пристанищна Администрация. Част от задълженията на “Пристанище Бургас” може да се преотстъпват и на частни фирми по договор, както по настиящем се практикува със събирането и обработването на сантинни води и отпадъците от корабите.

Фигура 7. Връзки между организациите играещи основна роля в екологичния мениджмънт на Пристанище Бургас.

7. Международен ОПИТ
7.1. Пристанищни приемателни съоръжения в пристанище Ротердам, Холандия

7.1.1. Холандска политика в пристанищните отпадъци

Холандската агенцията по опазване на околната среда (DCMR), е агенция, която издава на еко-разрешителни и следи за изпълнението им в региона на Ринмонд, и пристанище Ротердам. Там работят над 400 служители за повече от 22000 компании. В региона съществуват 100 индустриални предприятия и рафинерии и около 400 компании занимаващи се с обработка на отпадъците.

В пристанище Ротердам влизат много кораби и съгласно конвенцията МАРПОЛ, то е задължено да осигури достатъчно количество съоръжения за приемане и обработка на баластни и отпадни води от почистване на танкерите, примесени с петрол и други остатъци от всички кораби в Северно море (и Черно море). Корабите трябва да използват тези съоръжения, без те да са причина за закъснение, за да се избегне риска от предявяване на иск за щети.

Конвенцията МАРПОЛ е въведена в Холандското законодателство със Закона за предпазване от замърсяването от корабите [APPS, 1986]. Пристанищните власти са организацията, която трябва да осигури приемателни съоръжения, както и практическите резултати от прилагането им в пристанище Ротердам.

7.1.2. Изисквания за пристанищните приемателни съоръжения и третиране на
отпадъците

Като всяко друго промишлено съоръжение, пристанищните приемателни съоръжения трябва да изпълняват следните изисквания:

• 
  Да имат лиценз съгласно Закона за управление на околната среда и Закона за замърсяване на повърхностните води. Основните препоръки са насочени към приемането и преработката, както и към административния и вътрешен контрол;
  
• 
  За дейностите освен тези по третиране на отпадъците, компаниите изискват други лицензи (Компании за събиране е съхраняване на отпадъците);
  
• 
  Местното законодателство на Ротердам за плавателните съдове и пристанищните приемателни съоръжения изисква действия съгласно протоколите за товарене и отчетите на пристигането, товара, видовете и количествата отпадъци.
  

Когато отпадъците се предадат на пристанищните приемателни съоръжения, те трябва да бъдат разделени на следните 5 потока:

• 
  Отпадъци, които могат да се рециклират (като ресурс);
  
• 
  Отпадъци, които могат да се рециклират като ресурс за изгаряне с произвеждане на енергия;
  
• 
  Отпадъци, които трябва да бъдат изгаряни за окончателно премахване;
  
• 
  Отпадъци, които трябва да бъдат складирани в сметището за окончателното им премахване;
  
• 
  Отпадъци, които могат да бъдат третирани (физически и/или биологически) преди да се изпускат във водите.
  

7.1.3. Административен и финансов контрол

Количеството на всички постъпващи потоци от отпадъци трябва да бъде регистрирано. Все още има проблем с това, че малък процент от корабите, пристигащи в пристанищата, дават отпадъците за преработка. Директивата на ЕС в раздел генерирани отпадъци от корабите трябва да даде решение по този въпрос. Основните изисквания на директивата са:

• 
  Индиректно финансиране за повече от 30%;
  
• 
  Задължение на всяко пристанище е разработването на планове за управление на отпадъци;
  
• 
  Трябва да има процедури за принуждаване предаването на отпадъците от корабите и механизъм за подобряване на изпълнението на тези процедури.
  

Плащанията трябва да бъдат основани на ясно и доказано управление. Проблемът се състои в това, че плащанията се осъществяват преди действителната обработка на отпадъщите. Добра идея е да се работи по система, където паричните потоци и потоците на отпадъците също са разделени.

Най-добрият способ да се работи по тази система е плащанията от корабите да се осъществяват чрез посредническа организация. Тя ще контролира работа на компанията по преработка на отпадъци и ще плаща след реалната им обработка, което ще е в съответствие с принципа “замърсителя плаща”.
7.1.4. Управление на отпадъците

Различни институции за обработване на отпадъци се занимават с организацията по управлението им и вътрешния контрол. В датска лицензионна форма се изисква описание на тази управленческа организация. В двата закона, приети в Холандия - Закон за управление на околната среда и Закон за замърсяване на повърхностните води има общи изисквания, които са обединени в интегрирани протоколи и осигуряват еднакви процедури.

а) Практически резултати в Ротердам

Всички кораби се регистрират при пристигането си. Корабните задължения се контролират от Департамента на Пристанищна Администрация в Ротердам. МАРПОЛ – Приложение II се отнася до инспектиране относно транспортиране на химикали. Около 80% от почистването на танкерите се инспектира, общо се провеждат 5000 ревизии на година. Не повече от 10% от всички кораби предават отпадъците на пристанищните приемателни съоръжения. Директивата на ЕС обръща внимание на този въпрос в раздела за отпадъци генерирани на кораби, обсъждайки въпроси за разходи при директно и индиректно таксуване.
б) Пристанищни приемателни съоръжения

В Пристанище Ротердам работят две основни приемателни съоръжения: AVB и SITA/DAPEMO. В близост до него има още едно съоръжение. Всички те работят в съответствие със строгите правила, които се прилагат от властите по опазване на околната среда. Компаниите действат в трудни пазарни условия, с конкурентни цени.

Основните контролни проверки се извършват 1-2 пъти в месеца. Схемата е по-взискателна отколкото в другите отрасли на идустрията, дължаща се на криминални действия в близкото минало и възможности за измама в този бранш. Инспекциите са насочени към:

• 
  приемане и изпълнение на политиката;
  
• 
  административен и вътрешен контрол;
  
• 
  въглеводородно изпускане(затворени системи за изпарение).
  

Контролът върху пристанищните приемателни съоръжения е насочен към връзките между регистриране на полученото (при въвеждане) и отдаденото на различни етапи от процеса. Крайният резултат е представен в отпадъчни потоци и финансови потоци.

В пристанище Ротердам сътрудничеството между всички екологични институции е добро, които са:

• 
  DCMR;
  
• 
  Холандските власти отговорни за водите- Закон за замърсяване на повърхностните води;
  
• 
  Пристанищните власти на Ротердам, които инспектират корабите;
  
• 
  Централната инспекция по околната среда, за експорт на опасните отпадъци извън границите;
  
• 
  Пристанищната полиция в случай на не законни действия;
  

DCMR представя публични отчети за всички пристанищни приемателни съоръжения. Те се отнасят за несъответствие на емисиите, за доброто представяне на компониите и разделянето на потоците отпадъци. Административни глоби се налагат от SITA за несъответствия със стандартите

8. Заключение

Директивите на ЕС, МАРПОЛ, и холандското законодателство поставят високи изисквания за пристанищните приемателни съоръжения. Те се контролират често предвид тяхното не-задоволително действие в миналото. Компаниите трябва да установят гратисен париод, защото корабите не могат автоматично да предадат своите отпадъци, което само усложнява процеса на генериране на отпадъците. Механизмът на ценообразуване го прави много привликателен за печелене на нелегални средства.

Сътрудничеството за контролните дейности и изпълнението между всички включени страни е важно, за да могат компаниите да се придържат към закона. Това предполага основаването на посредническа организация на която корабите ще плащат. Тази организация ще заплаща на пристанищните приемателни съоръжения след извършване на процеса и по такъв начин ще предпазва от нелегелни действия. Задължението за предаване на отпадъците в пристанищата или за уведомяване следващото пристанище, както е описано в директивата на ЕС, ще подържа екологичната ефективност на процеса на третиране на отпадъците от корабите.

ЛИТЕРАТУРА
Доклад по мониторинг на околната среда, Изд. Община Бургас, септември 2000, октомври 2001, Бургас, 2001.

Карагьозов Хр., М. Караиванова и В. Иванов, Преглед на потоците на петролни и други замърсители в пристанище Бургас, 2004.

Михов П., М. Николова, Д. Генова, М. Вълчева, Програма за управление на отпадъците (1998-2008), Печатна база при Университет ”Проф. д-р А. Златаров” Бургас, изд. Община Бургас, 1998

Law for the prevention of contamination by ships, Dutch (APPS), 1986.

MARPOL-1973/1978 (International Convention for the Prevention of Pollution from ships)

Port administration Agency – BG, Official Site of PAA, www.port.bg

www.bgmaps.com

Каталог: www systems engineerig laboratory -> Distance learning systmeng -> Distance Course 5 -> Lekcii Course 5 -> Lekcii Course 5 HTML
Lekcii Course 5 HTML -> 1. Кои са решаващите фактори за формиране на черноморската флора и фауна?
Lekcii Course 5 HTML -> Здраве и безопасност в пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Цонка Консулова
Lekcii Course 5 HTML -> Планиране в екологията и реновация на пристанищата в България
Lekcii Course 5 HTML -> Инструменти за екологичен мениджмънт на пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Програма за опазване и възстановяване на околната среда 2002 2005 г. Бургас, май 2002 г. Въведение
Lekcii Course 5 HTML -> Ролята на проекта арена в Глобалната Система за Наблюдение на океана и приносът му за пристанищата като крайни потребители на оперативна океанографска информация
Lekcii Course 5 HTML -> Българско и международно право за екологичен мениджмънт на пристанищни райони
Lekcii Course 5 HTML -> Състояние на околната среда на пристанище варна
Lekcii Course 5 HTML -> IX. план за действие атмосферен въздух

Изтегляне 258.03 Kb.

Сподели с приятели: