Състояние на подземните богатства Състояние и баланс на запасите на находищата на подземни богатства

В сравнение с 2006 г., през 2007 г. се очертава тенденция към:

• 
  увеличаване добива на лигнитни въглища, бентонитови глини, варовици за фуражната промишленост, кварцови пясъци, суровини за производство на цимент и вар, суровини за производство на тухли и керемиди, суровини за производство на трошен камък, пясъци и чакъли за пълнители на бетон и др.и др.;
  

• 
  намаляване добива на суров гипс, природен газ; кафяви въглища и др..
  

През 2008 г. са добити общо 28,7 Mt въглища, в т.ч.:

- лигнитни - 26,0 Mt

- кафяви - 2,6 Mt

- черни - 0,19 Mt

Въздействие на въгледобива върху околната среда
През 2008 г. от въгледобива са генерирани 114,7 Mt отпадъци, като количествата са по- високи спрямо предходните години (фиг.1), 100 % са отпадъците от разкриване и добив (код 01.01.00).

Оползотворени са 73,5 Mt отпадъци при 57,2 за 2007 г., 49,5 Mt за 2006 г. и 42,3 Mt за 2005г. Общото количество натрупани отпадъци към 31.12.2008 г. възлиза на 1 709,6 Mt.

Общо добитите маси и общо преработените маси при добива на въглища са съответно 3409,9 Mt и 759,5 Mt.

Преобладаващият метод за обезвреждане на отпадъците е депонирането. Образуваните отпадъци от разкриването, добива и преработването се депонират изцяло на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията.

При добив на горивно- енергийните суровини 100 % от депата са от насипен тип (22 броя).
Фиг. 1 Добив, генерирани и оползотворени отпадъци, Mt



Източник: ИАОС

При добив на горивно- енергийните суровини заетата площ за 2008 г. съставлява 1 216,3 ha, а проектната площ на депата за съхранение на отпадъците е 1 654,2 ha. Проектният и остатъчен капацитет на депата и хранилищата от добива и първичната преработка се изчислява съответно на 450,3 млн. m³ и 39,6 млн. m³. (фиг. 2. и фиг. 3.).

Източник: ИАОС	Източник: ИАОС

При добива на въглища през 2008 г. са рекултивирани 166,5 ha при 180 ha за 2007 г., 177,1 ha за 2006 г. и възстановени за 2005 г. са 55,2 ha. (фиг.4). Общата площ на нарушените терени към края на 2008 г. възлиза на 27 220,9 ha и само 8 505,7 ha- рекултивирани земи. Към 31.12.2008 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3:1, което възстановява пропорцията от предходни години, но като цяло развитието на процеса е незадоволително. Изразходваните средства през годината за възстановяване и рекултивация са едва 25 500 лв.

През 2008 г. са добити 24,2 Mt Метални полезни изкопаеми при 31,3 Mt за 2007 г., 25,02 Mt за 2006 г. и 26.4 M t за 2005 г. (фиг.5.). Общо добитите маси и общо преработените маси при добива на руди са съответно 671,9 Mt и 243,4 Mt.

В процеса на минно- добивните дейности са генерирани 59,2 Mt отпадъци при 78,8 Mt за 2007 г. и 66,2 Mt за 2006 г. Оползотворени са едва 0,02 Mt отпадъци при оползотворени за 2007 г. 0,01 Mt. Общото количество натрупани отпадъци при добива на руди към 31.12.2008 г. възлиза на 3 980,5 Mt.
Фиг. 5 Добив, генерирани и оползотворени отпадъци, Mt



Източник: ИАОС

Образуваните отпадъци от разкриването, добив и преработването се депонират изцяло на специализирани депа, които се експлоатират от предприятията. 59 % от отпадъците при добив на руда са отпадъци при разкриването и добива (01.01.01.) и 41 % са отпадъци от физическата и химическата преработка на руди, съдържащи метали (01.03.00), 52 % от депата са от намивен и 48 % са от насипен тип. (фиг.6).

При добив на метални полезни изкопаеми заетата площ е 901,9 ha, а проектната е 2007,3 ha (фиг.7,8).

Източник: ИАОС	Източник: ИАОС

При добив на неметални материали и суровини са регистрирани 215 депа и хранилища в експлоатация от 191 предприятия.

През 2008 г. са добити 29,9 Mt неметални материали и суровини. Генерирани са 3,30 M t отпадъци при добива и първичната преработка, а оползотворените отпадъци са 3,1 Mt. (фиг.10). Общото количество натрупани отпадъци при добив на неметални материали и суровини към 31.12.2008 г. възлиза на 71,4 Mt.

Общо добитите маси и общо преработените маси при добив на неметални материали и суровини от първичната преработка са съответно 899 Mt и 1 150,4 Mt.

При добив на неметални материали и суровини заетата и проектната площ на депата и хранилищата от добива и първичната преработка е съответно 449,5 ha и 718,1 ha. (фиг. 12 и 13.). Остатъчният капацитет съставлява близо ½ от проектният капацитет при депата и хранилищата. (фиг.12 и 13).

*Източник: ИАОС	*Източник: ИАОС

В процеса на добив и първична преработка на неметални материали и суровини през 2008 г. са възстановени и рекултивирани 59,6 ha земи, близо с 13 ha по- малко в сравнение с 2007 г. и близо два пъти по- малко в сравнение с 2006 г. (фиг.14). Към края на годината размерът на нарушените земи възлиза на 2 918,6 ha и общо възстановени и рекултивирани към 31.12.2008 г. 755,8 ha земи. През 2008 г. за техническа и биологична рекултивация на нарушени земи от добива на неметални полезни изкопаеми са изразходвани 967 659,3 лв.

Към 31.12.2008 г. съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 5:1, като цяло развитието на процеса е незадоволителен.
Фиг. 14 Рекултивирани терени от добива на Неметални материали и суровини, ha


Източник: ИАОС


ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРИ ДОБИВА НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА
Мероприятия през 2008 г. във връзка с ПМС № 140/1992 г., ПМС № 195/2000 г., ПМС № 74/1998 г.
За ограничаване въздействието на минно- добивната и преработвателна дейност върху компонентите на околната среда, през 2008 г. са изпълнявани редица мероприятия, както от страна на дружествата в експлоатация, така и по силата на ПМС № 140/1992 г. за рудодобива, ПМС № 195/2000 г. за въгледобивната промишленост, ПМС № 74/1998 г. за уранодобивната промишленост, както и ПМС 173/2004г. за отстраняване на щети от стари замърсявания до момента на приватизация.

По линия на ПМС № 140/23.07.1992 г. за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности и последвалите го изменения и допълнения, продължават дейностите по ликвидация и рекултивация на минни обекти, включени в Приложение № 1 на Постановлението. С постановлението на Министерски съвет за изпълнение на Държавния бюджет на Република България за 2008г. са утвърдени средствата в размер на 7,0 млн. лв. за ликвидация и рекултивация на нарушени от минната дейност терени. За годината са изразходвани 6 962 072 лв. за предпроектни проучвания, изготвяне на идейни и работни проекти и за тяхното изпълнение.

По-мащабни обекти, които са изпълнявани през 2008 г. по дружества са:

• 
  Техническа и биологическа рекултивация на рудник “Пропаднала вода”;
  
• 
  „Техническа и биологична рекултивация на рудник „Меден рид”
  
• 
  „Мониторинг на хвостохранилище „Върли бряг” и хвостохранилище „Росен”
  
• 
  „Техническа и биологична рекултивация на нарушени терени от дейността на рудник „Зидарово”.
  

• 
  Инвестиционен проект „Техническа ликвидация на подпорна стена към приемни бункери, утайници за пиритен концентрат и рекултивация на терени в района на рудник „Елшица”;
  
• 
  Работен проект „Рекултивация на замърсени и нарушени терени от дейността на рудник „Радка”.
  

• 
  РП „Рекултивация на подобект „Североизточно насипище” от обект „Хвостохранилище „Влайков връх” – отвали, насипища и котлован”;
  
• 
  Мониторинг на хвостохранилищата “Елшица” и „Радка”.
  

• 
  Хвостохронилище „Медет”. Рекултивация на откоси и площи извън границите на концесията, изграждане на дренажни и отводнителни съоръжения в зоната на стените
  
• 
  РП „Мониторинг на хвостохранилище „Медет”;
  
• 
  „Рекултивация на откоси пред подхода към рудник „Медет”.
  
• 
  Идеен проект по задача „Изготвяне на проучвателни и проектни работи за обект: „Рудник „Медет”- Управление и пречистване на води и мониторинг” – І етап
  

• 
  Рудник “Златен”- техн. рекултивация на отвали и площадки
  
• 
  РП: Рудник „Мартиново”. Техническа ликвидация на сгради и съоръжения към подобект „Претоварна база – с. Боровци”;
  

• 
  Предварителни прединвестиционни проучвания за Управление и пречистване на водите в Маджаровското рудно поле
  
• 
  Рекултивация на отвали и пром. площадк на рудник “Маджарово” ;
  
• 
  Мониторинг на обект „Хвостохранилище „Маджарово – 1” и „Временно хвостохранилище „Маджарово”.
  

• 
  Техническа ликвидация, рекултивация на нарушени терени и отвали за подобекти “Язовирна стена” и “Временно водоснабдяване към р-к “Рибница”;
  
• 
  “Мониторинг на руднични води при утаител на VІІ-ма площадка, рудник „Рибница” и рудник „Шахоница”.
  

• 
  Работен проект „Обогатителна фабрика „МИР” – ликвидация”. – изграждане на подпорна стена”.
  
• 
  Консервация и рекултивация на хвостохранилище “Елисейна”.
  

По-мащабни обекти, които са изпълнявани през 2008 г. са:

• 
  Техническа ликвидация на надземен комплекс на мина „Здравец”;
  
• 
  Техническа ликвидация на надземен комплекс на рудник “Миньор”
  
• 
  Подземна ликвидация на мина „Пирин”;
  
• 
  Техническа и биологическа рекултивация на нарушени терени от дейността на бившата мина „Маришки басейн”ЕООД;
  
• 
  Техническа ликвидация на рудник “Света Анна” от Мини „Перник”.
  
• 
  Техническа ликвидация на подземна минна болница в Мини „Перник”.
  
• 
  Техническа ликвидация на подземно защитно съоръжение в Мини “Перник”.
  

По-мащабни обекти, които са изпълнявани през 2008 г. са:

• 
  Пречистване на замърсени с уран руднични води на обектите „Искра”, „Бялата вода” и „Чора”;
  
• 
  Доизграждане на мониторингова мрежа и мониторинг на обектите от закрития уранодобив;
  
• 
  Рекултивация на нарушени терени на обект „Искра”.
  
• 
  Рекултивация на нарушени терени на Буховското рудно поле – участък „Чора”.
  
• 
  Довършителни работи по рекултивация на нарушени терени на рудници “Дружба 1” и “Дружба 2”, с. Елешница, област Благоевград.
  
• 
  Техническа и биологична рекултивация на утайник на руднични води в землището на с. Елешница, област Благоевград.
  

РИОСВ по места извършва регулярни проверки на минните дружества и осъществява контрол върху параметрите на околната среда, повлияна от минната дейност. При установяване на замърсявания над пределно допустимите стойности се правят предписания за отстраняването им, а на виновните лица се налагат санкции, според вида и степента на замърсяването.