Състояние на проблема с лечението на сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт със скъпо струващи устройства в България



Дата23.12.2016
Размер50.32 Kb.
Състояние на проблема с лечението на сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт със скъпо струващи устройства в България

Д-р С. Йовев, д-р С. Куртев – СБАЛССЗ „Св. Екатерина“ София

Сърдечната недостатъчност (СН) е често срещан синдром, засягащ от 2 до 3% от популацията на развитите индустриализирани страни, като този процент нараства при пациенти над 65 г.1,2 Изчислено е, че от СН страдат около 15 милиона (от около 900 милиона) европейци и 5,8 милиона (от около 300 милиона) америкаци3,4. Заболеваемостта от СН има постоянна тенденция за нарастване последните няколко деситилетия, във връзка със застаряване на населението и подобрената преживяемост при пациенти с кардиологични и некардиологични състояния, свързани с висока смъртност. СН се характерезира с много висока смъртност, като 5 г. преживяемост при пациенти с поставена диагноза СН е около 50% (мъжете са с по-лоша прогноза, отколкото жените).5 Този висок процент е сравним единствено със смъртността при злокачествените заболявания. В Европа около 5% от всички спешни хоспитализации са свързани със СН.6,7 След дехоспитализирането, пациентите със СН остават с висок три месечен риск от повторна хоспитализация (25%) и смърт (14%).8 През последните няколко години, с въвеждането на нови терапевтични стратегии, медикаменти и устройства за лечение на СН, преживяемостта и прогнозата при тези пациенти се подобри значително, но все още лечението остава огромно предизвикателство в съвремената медицина.

Сърдечната ресихронизираща терапия (CRT) е метод за лечение на тежка медикаментозно рефрактерна СН и представлява едно от големите открития в медицината сравнимо единствено със първичната ангиопластика при остър коронарен синдром и сърдечната трансплантация. Този тип терапия позволи огромен напредък в лечението на заболяването през последните 11 г. и доведе до спасяването на голям брой човешки животи. След регистрирането от FDA през 2001 г., по света са поставени над 1 милион ресихронизиращи устройства. Доказано от множество големи рандомизирани проучвания, CRT подобрява статистически значимо функционалния клас сърдечна недостатъчност, физическия капацитет, хемодинамиката, качеството на живот, снижава заболеваемостта и увеличава преживяемостта. Освен това, анализите на няколко големи клинични проучвания върху CRT, доказват икономическата ефективност на този вид терапия, която се изразява в спестени финансови средства за чести рехоспитализации и тежка прогресираща инвалидизация, съпътстващи това заболяване.


Въпреки че липсват точни данни, може да се предположи, че честотата и смъртността на СН в България е дори по-лоша, отколкото останалите европейски страни. Това предположение е възоснова на много високата средната възраст на населението и недобрата първична и вторична профилактика на исхемичната болест на сърцето (най-честата причина за СН) сред големи групи от населението в България. От своя страна това води до дори по-висок процент от общото население, нуждаещо се не само от адекватна медикаментозна терапия за СН, но и от ресихронизиращо устройство. В нашата страна броят на поставените CRT е сиволичен (около 400 за почти 10 г.). Първото ресинхронизиращо устройство в България е поставено от д-р Светослав Йовев в болница Света Екатерина през 2002 г. Въпреки че, от няколко години съществуват още няколко центъра имплантирали единични бройки ресинхронизиращи устройства, болница Света Екатерина остава единствения център в България, където този тип оперативна интервенция се извършва рутинно. Причините за тази нерадостна картина са комплексни. Най-важната от тях е липса на цялостна, а в периода 2009 до днес и на частична реимбурсация от НЗОК на този тип в повечето случаи безалтернативно (единствената алтернатива е сърдечната трансплантация) и изключително ценово ефективно лечение. Разбира се немаловажни са и причините свързани с липса на разбиране и подкрепа от министерството на Здравеопазването и останалите държавни институции ангажирани с проблема. Липсва активност по този въпрос на всички пациентски организации, в медиите съществува затъмнение относно проблема, а масово пациентите не вярват, че е възможна промяна в ситуацията. Подетата от Дружеството по електрокардиостимулация и електрофизиология кампания „Лекари застават зад правата на пациентите“ за разясняването на проблема, не получи широка обществена подкрепа и медииен отзвук. Все още продължават да липсват елементарни познания за възможностите на метода сред общопрактикуващите лекари и дори сред опитни кардиолози, което води до дълго задържане на пациентите и ненасочването им към специалист, дори и при възможност да се финансира цялото лечение. На този фон създаването на интернет регистър от Дружеството по електрокардиостимулация и електрофизиология за чакащите пациенти за скъпо струващи устройства, нереимбурсирани от Здравната каса, е стъпка в правилната посока, но за съжаление тя не дава очаквания резултат.

Внезапната сърдечна смърт (ВСС) от кардиологична причина се свързва с повече смъртни случаи, отколкото исхемичния мозъчен инсулт, злокачествените заболявания на белия дроб и млечната жлеза и СПИН взети заедно.9 Най-честата причина за ВСС е фатална камерна аритмия – камерна тахикардия или камерно мъждене. Въпреки че антиаритмичните медикаменти са една обещаваща терапевтична опция за такива пациенти, през последните 30 години нито едно проучване с тях не даде като резултат положителен ефект върху смъртността. След въвеждането си от Mirowski10 през 1980 г., имплантируемия кардиовертер дефибрилатор (ICD) се превърна в най-ефективното, безалтернативно и животоспасяващо лечение на фатални камерни аритмии.

В България броят на имплантираните ICD устройства е незначително малък. Според статистика на European Heart Rhythm Association България е на последно място по брой на имплантирани устройства не само сравнения с всички страни в Европа (включително Македония, Албания, Румъния и Сърбия), но и сравнение с някой северноафрикански страни като Алжир, Тунис и Египет. Въпреки че, тази терапия е налична повече от 30 г. по света и липсва алтернативен заместител, и въпреки че е животоспасяваща и индикациите за имплантация са формулирани много ясно и точно, на този етап НЗОК отказва реимбурсациия на тези устройства. В нашата страна са налични няколко центъра с добър опит и възможност за имплантация на ICD, но до скоро се имплантираха само по изключение, няколко бройки годишно, най-вече на деца и млади пациенти, като финансирането бе под формата на дарение от самата фирма производител. От миналата година фирмата производител Биотроник-България дари 40 ICD-та на Дружеството по електрокардиостимулация с цел да фокусира общественото мнение върху този въпрос. За съжаление тези устройства се изчепаха много бързо и отново този проблем не получи необходимия отзувк, нито сред обществени организации, нито сред отговорните институции. На този фон имплантирането на комбинирани устройства CRT/ICD, които лекуват едновременно тежката медикаментозно рефрактерна сърдечна недостатъчност и предпазват от ВСС, звучи по-скоро като екзотика.

По наше мнение, здравната политика на българското паравителство не бива да се ограничава единствено до „произвеждането“ и „изнасянето“ на лекари и медицински сестри за Западна Европа. Трябва да съществува ясно заявено желание за подкрепа с конкретен финасов ангажимент за развиване на преоритетни дейноти в медицината, които доказано водят до удължаване на живота на пациентите и подобряване на тяхната симптоматика, каквато е безспорно ресихронизращата терапия имплантируемия кардиовертер дефибрилатор. В противен случай България ще продължи да бъде на „светлинни години“ дори зад държави със сходни демографски структури и финасови възможности, като Сърбия, Румъния и Македония.



Литература:

  1. Cowie MR, Mosterd A, Wood DA et al. The epidemiology of heart failure. Eur Heart J 1997;18:208-25.

  2. Dickstein K, Cohen-Solal A, Filippatos G et al. ESC guidelines for the diagnosis and treatment of acute and chronic Heart Failure 2008: the task force for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure 2008 of the European Society of Cardiology. Eur Heart J 2008;29:2388-442.

  3. Dickstein K, Cohen-Solal A, Filippatos G et al. ESC guidelines for the diagnosis and treatment of acute and chronic Heart Failure 2008: the task force for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure 2008 of the European Society of Cardiology. Eur J Heart Fail 2008;10:933-89.

  4. Loyd-Jones D, Adams RJ, Brown TM et el. Heart disease and stroke statistics – 2010 update: a report from the American Heart Association. Circulation 2010;121:e46-215.

  5. Stewart S, Maclntyre K, Hole DJ et al. More “malignant” than cancer? Five-year survival following a first admission for heart failure. Eur J Heart Fail 2001;3:315-22.

  6. Meerding WJ, Bonneux L, Polder JJ et al. Demographic and epidemiological determinants of healthcare costs in Netherlands: cost of illness study. BMJ 1998;317:111-5.

  7. Rodriguez-Artalejio F, Gullar-Castillion P, Banegas JR et al. Trends in hospitalization and mortality for heart failure in Spain, 1980-1993. Eur Heart J 1997;18:1771-9.

  8. Cleland JG, Swedberg K, Follath F et al. The EuroHeart Failure survey programme - a survey on the quality of care among patients with heart failure in Europe. Part 1: patient characteristic and diagnosis. Eur Heart J 2003;24:442-62.

  9. Centers of Disease Control and Prevention. State specific mortality from sudden cardiac death – USA. Morb Mortal Wkly Rep 2002;51:123-6.

  10. Mirowski M, Reid PR, Mower MM et al. Termination of malignant ventricular arrhythmias with an implantable automatic defibrillator in human beings. N Engl J Med 1980;303:322-4.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница