Състояние на водните ресурси и качество на водите характеристика на водните ресурси1



страница2/5
Дата19.01.2018
Размер0.66 Mb.
#48439
1   2   3   4   5

Мед (Cu) - над нормата за III категория (> 0,5 mg/l) са измерени 6 стойности в 2 пункта на река Тополница в интервал от 0,549 до 4,51 mg/l. Еднократни превишения са измерени при р. Пирдопска след вливането на р. Златишка – 3,42 mg/l, р. Елшишка преди вливането в р. Тополница – 1,744 mg/l, р. Панагюрска луда Яна след гр. Панагюрище – 5,83 mg/l.

Никел (Ni) – от общо 273 проби само три попадат в нормите за II категория, и само една в нормите за III. Всички останали проби попадат в нормите за I категория (0,05 mg/l).

Цинк (Zn) – От направените 532 проби всички с изключение на две попадат в нормите за I категория – <1 mg/l.

Общ хром (Gr) – концентрациите варират от 0,001 до 0,178 mg/l, който е измерен в р. Осъм след гр. Троян. Този показател не се нормира в Наредба №7/1986г.

Арсен (As) – концентрации на арсена над нормите за I категория са измерени в 11 проби от общо 353, но превишение на нормата за III категория (>0,2 mg/l) има само еднократно в р. Пирдопска, след вливане на р.Златишка 0,28 mg/l.

Цианиди – всички измерени стойности са под ПДК за II категория (< 0,05 mg/l).

Феноли – превишения над нормите за III категория (< 0,1 mg/l) са измерени в 13 проби, като най- често се срещат в р. Врана след гр. Търговище (с. Васил Левски) и р. Поройна под с. Р.Димитриево. От всички измервания 83,63% са в нормите за I категория.
Сравнение на основните показатели на страните от Европейската Агенция по околна среда

Основни индикатори, които се използват от Европейската Агенция по околна среда (ЕАОС) за оценка на качеството на повърхностните води са БПК5 (биологична потребност от кислород), амониев азот ( NH4 – N) и биогенни елементи (нитратен азот и фосфати). Концентрацията на тези показатели обикновено нараства в резултат на органично замърсяване от изпускани градски отпадъчни води, индустриални предприятия, земеделието и животновъдството. Високите концентрации на органично замърсяване може да доведат до намаляване на кислородното съдържание в речните води, а високите концентрации на амониев азот предизвиква изчезване на рибните ресурси и на водните организми.

Европейската Агенция по околна среда е изготвила оценка състоянието на повърхностните води по тези показатели за 29 европейски страни за периода 2001 – 2006 г. Изследването е направено с цел статистическо определяне на тенденцията за нарастване, намаляване или задържане за концентрациите през периода. Резултатите подреждат България на 10 място по отношение на съдържание на нитрати и на 15 място по БПК5 и концентрация на фосфати сред държавите, участващи в изследването.

На следващата фигура е представено разпределение на концентрацията на БПК 5 в реките на европейските страни в т.ч. България, на база докладваните в ЕАОС средногодишните  концентрации на БПК 5 (mg О2/l) за 2007 г.



Фиг.8. Разпределение на концентрациите на БПК 5 в реките на страните от ЕАОС през 2007 г., % от измерените проби



Източник: Европейска агенция по околна среда

От фигурата се вижда, че за България, 69% от докладваните средногодишни концентрации на БПК 5 са под 4 mg О2/l, което отговаря на първа категория по Наредба №7/1986 г.

Независимо от подобрението през последните години, много водни екосистеми в България все още са под риск, дължащ се на изпусканите емисии във водите – в частност от земеделието, физичното модифициране на водните тела, дължащо се на новопостроените водните електроцентрали, както и въздействието на екстремни ситуации, предизвикващи наводнения и суши.
Биологична оценка на речните води

Биологичната оценка на качеството на речните води в България през 2007 г. показва, че 40% от наблюдаваните речни участъци са с влошено качество на водите. В сравнение с 2006 г. този процент се е увеличил с 5%.

В биологичната оценка5 са включени резултатите от проведения мониторинг на дънната макробезгръбначна фауна за 592 пункта в реки. Пунктовете са разпределени по речни басейни както следва: 135 пункта в Дунавски басейн, 63 пункта в Черноморски басейн, 325 пункта в Източнобеломорски басейн и 69 пункта в Западнобеломорски басейн.

В сравнение с 2006 г. е отчетено влошаване на качеството на речните води. Вероятна причина е много сухото лято – понижаването на водните количества води до понижаване на стойностите на Биотичния индекс6. Най-силно отражение има този фактор в Черноморския басейн - около 1/4 от предвидените за мониторинг пунктове са пресъхнали и процента на речните участъци с влошено качество на водите е най-висок (51%). Запазва се установената през 2006 г. тенденция за най-добро качеството на водите в Дунавския басейн (фиг.9).
Фиг. 9. Биологична оценка на качеството на речните води през 2007 г.



Източник: ИАОС
В Западнобеломорски басейн подобно на 2006 г. по-висок процент от речните участъци с влошено състояние са от поречието на р.Струма. В поречието на Места преобладават речните участъци със средно и слабо замърсени води. Силно замърсени са притоците Златарица, Глазне, Изток и Разложка. Водите в поречието на Доспат са с добро качество с изключение на участъка след гр.Доспат.

В Дунавския басейн поречия с висок процент на пунктове със замърсени води са Искър, Русенски лом и Янтра. Значително по-добро е състоянието на реките западно от Огоста, на река Огоста и на реките Осъм и Вит.


В Черноморския басейн по-значително повлияни от човешката дейност са р. Камчия в средното и долно течение, Провадийска, Айтоска, Ахелой, Средецка, Крива и Врана. Добро и умерено е качеството на водите в Ропотамо, Велека, Дяволска и Луда Камчия.
В Източнобеломорския басейн по-значително повлияни от човешката дейност са реките Марица и Тополница, по-добро е качеството на водите на р.Тунджа. Средно и слабо замърсени са водите на р.Арда с изключение на участъка около гр. Рудозем и някои притоци.
Фиг.10 Биологична оценка на качеството на речните води в България през 2007 г.


Източник: ИАОС

Състояние на крайбрежните морски води7

В крайбрежните морски води са обособени 12 водни тела. В изпълнение на Заповед № РД – 470/12.07.2006 г. на Министъра на ОСВ, състоянието на водите се следи в 20 пункта (17 в крайбрежни и 6 в териториални води) с широк набор от биологични (макрозообентос, макрофити и фитопланктон) и химични елементи за качество (основни физико-химични показатели, биогени и приоритетни вещества). Провежда се чрез плавателни съдове в отдалечени от брега и от бреговите източници на замърсяване места. В системата на МОСВ няма подходящ за тази дейност плавателен съд и към момента мониторинга се провежда на база на договореност съвместно с плавателните съдове на ИАРА . Липсата на конкретна договореност с ИАРА не позволи да се изпълнят по-голяма част от пробонабиранията през годината.



Оценката на състоянието е направена по система разработена в рамките на проект “Оценка на въздействието от наземно-базирани дейности върху морските и крайбрежни екосистеми и биоразнообразие в България”. При оценката са използвани и нормите за приоритетните вещества на Директивата за стандарти за качество на околната среда (2008/105/ЕО).
Биологични елементи

Таблица 1 Състояние на водните тела по всички биологични елементи

Водно тяло

Макрозообентос

Фитопланктон*

Макрофити

Състояние

BG2BS000C001

Добро

Добро

Мн. лошо

Мн. лошо

BG2BS000C002

Лошо

Мн. добро

Умерено

Лошо

BG2BS000C003

Добро

Мн. добро

Лошо

Лошо

BG2BS000C004

Лошо

Мн. добро

Мн. лошо

Мн. лошо

BG2BS000C005

Лошо

Добро

Мн. лошо

Мн. лошо

BG2BS000C006

Мн. лошо

Добро

Няма данни

Мн. лошо

BG2BS000C007

Добро

Мн. добро

Умерено

Умерено

BG2BS000C008

Лошо

Добро

Мн. лошо

Мн. лошо

BG2BS000C009

Добро

Мн. добро

Не се прилага

Добро

BG2BS000C010

Умерено

Мн. добро

Не се прилага

Умерено

BG2BS000C011

Добро

Мн. добро

Умерено

Умерено

BG2BS000C012

Добро

Мн. добро

Добро

Добро

Източник : Басейнова дирекция черноморски район

*Резултатите не са включени в оценката, поради недостоверна информация


Химични елементи

Във връзка с правилата за оценка на състоянието, определянето на химичното състояние се провежда само в случаите на постигнато добро и много добро състояние по биологични елементи.

През 2007 г. не са проведени необходимия брой пробонабирания (в програмата за мониторинг е предвидено пробонабиране седем пъти годишно, като през летните месеци, когато антропогенния натиск е максимален, е ежемесечно). Еднократно през 2007 г. са анализирани и 16 приоритетни вещества. Резултатите от тези анализите са под нормите от Директива 2008/105/ЕО.

Във връзка с гореизложеното, резултатите от проведените анализи на химични елементи за качество не са използвани при оценка на екологичното състояние.



При определяне на състоянието е използвана информация от двата вида мониторинг – контролен и оперативен. Липсата на достатъчно информация от контролен мониторинг, поради различни причини, е причина за не определяне „риска” за водните тела от не постигне на добро състояние до 2015 г.

Таблица 2 Състояние на водните тела

Водно тяло

Екологично състояние

Химично състояние

СЪСТОЯНИЕ

BG2BS000C001

Мн. лошо

Няма данни

Мн. лошо

BG2BS000C002

Лошо

Няма данни

Лошо

BG2BS000C003

Лошо

Няма данни

Лошо

BG2BS000C004

Мн. лошо

Няма данни

Мн. лошо

BG2BS000C005

Мн. лошо

Няма данни

Мн. лошо

BG2BS000C006

Мн. лошо

Няма данни

Мн. лошо

BG2BS000C007

Умерено

Добро

Умерено

BG2BS000C008

Мн. лошо

Няма данни

Мн. лошо

BG2BS000C009

Добро

Добро

Добро

BG2BS000C010

Умерено

Добро

Умерено

BG2BS000C011

Умерено

Няма данни

Умерено

BG2BS000C012

Добро

Добро

Добро

Източник : Басейнова дирекция черноморски район
Следващата фигура илюстрира екологично състояние по водни тела на крайбрежни морски води през 2007 г.
Фиг.11. Екологично състояние по водни тела на крайбрежни морски води през 2007 г.



Източник: Басейнова дирекция Черноморски район
Състояние на повърхностни води за питейно-битово водоснабдяване
Информацията за състоянието и качеството на водите предназначени за питейно битово водоснабдяване се дава съгласно раздел IV чл. 16 от “Наредба №12 за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно битово водоснабдяване”, и е изготвена на база предоставените от Басейновите дирекции Годишни доклади за 2007 г. Пълният вариант на Годишните доклади може да се намери на страниците на Басейновите дирекции на следните адреси: www.dunavbd.org , www.bsbd.org , www.bd-ibr.org и www.wabd.bg .

В докладите е дадена подробна информация за водоизточниците, ВиК дружествата, както и мрежите за мониторинг.

Категоризирането и изискванията към качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване се извършва, съгласно определени гранични стойности в три категории: А1, А2 и А3. Категориите А1, А2 и А3 отговарят на различно качество повърхностни води съобразно физични, химични и микробиологични показатели, които са определени в приложение №1 на Наредба №12 от 2002 г. По радиологични показатели повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване трябва да отговарят на изискванията на Наредба №9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Стандартните методи за обработка на повърхностни води, са посочени в приложение №2 на Наредба №12 и са следните:



Категория А1 - Груба механична обработка и дезинфекция, напр. бърза филтрация и дезинфекция.

Категория А2 - Механична и химична обработка и дезинфекция, напр. предхлориране, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация и дезинфекция (крайна дезинфекция).

Категория А3 - Разширена механична и химична обработка, последваща обработка и дезинфекция, напр. хлориране, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация, адсорбция чрез активен въглен и дезинфекция (озониране, крайна дезинфекция).
Фиг.12. Категоризация на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснадбдяване в различните басейни





Източник: ИАОС по данни на басейновите Дирекции



Каталог: eea
eea -> Наредба №8 от 12 декември 2003 Г. За реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от приложение №3, за животинските видове от приложение
eea -> Наредба №6 от 23 октомври 2003 Г. За минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни
eea -> Събиране (R13 и/или D15) на негодни за употреба батерии и акумулатори
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда
eea -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница